Р Е Ш
Е Н И Е
№ 571
Гр. Пловдив, 09.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, VІ граждански
състав в публичното заседание на 03.05.2017г
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
при участието на секретаря П.Ц.,
като разгледа докладваното от съдия Бешкова в. гр. д. № 653 по описа за 2017г, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 471/12.01.2017г
от Н.М. ***
с ЕГН ********** против решение № 8 от 09.01.2017г
на РС – Карлово, І гр. с. по гр. д. № 206/2016г,
в осъдителната му част, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Ц.Р.Б.
*** с ЕГН **********, сумата от 1500.00 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата морални вреди - болки и
страдания, от противоправните й действия, причинили й психически тормоз и лека
телесна повреда на 27.09.2014г., както и на 22.11.2014г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 22.11.2014г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност
на решението в обжалваната част, което се иска да бъде отменено в тази част, а
претенцията на ищеца – отхвърлена изцяло, евентуално, обезщетението - намалено.
Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна - Ц.Р.Б., оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на
решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
От нея е
постъпила и насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част, допълнено с решение № 54 от 15.02.2017г,
с което претенцията на ищеца е отхвърлена за разликата над 1 500 лв до
пълния предявен размер от 2 500 лв.
В насрещната въззивна жалба се излагат
съображения за неправилност на решението в обжалваната част, което се иска да
бъде отменено в тази част, а претенцията на ищеца – уважена изцяло. Претендират
се разноски и за двете съдебни инстанции.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо. В тази връзка следва да се посочи, че макар произнасянето на
районния съд да е по нередовна искова молба, с която се претендира общо
обезщетение от два противоправни акта от различни дати, този порок на решението
е поправен от въззивния съд, като на ищеца са дадени нарочни указания да
разграничи отделните си претенции, изпълнени с молба от 28.03.2017г на л. 29.
Така предмет на делото са две претенции за обезщетение на неимуществените вреди
на ищеца от противоправни действия на ответницата, извършени съответно на
27.09.2014г – 1 000 лв и на 22.11.2014г – 1 500 лв, като така
направеното разграничение на отделните парични суми ще намери отражение в
диспозитива на въззивното решение.
По същество първоинстанционното
решение е и правилно в рамките на
оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си
проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила,
които е длъжен да
коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция
препраща към мотивите му, които споделя изцяло.
В допълнение към изложеното от
районния съд и съобразно доводите в жалбата и насрещната въззивна жалба:
Доводът в жалбата на ответницата, че
съдът не бил разграничил отделните противоправни действия, като ги обединил в
общ увреждащ фактически състав, е основателен, но той не се отразява на
допустимостта и правилността на решението съобразно казаното по-горе, че пред
въззивния съд отделните фактически състави на двата деликта са разграничени по
елементи и стойност на обезщетението с уточнителна молба, приета за неразделна
част от първоначалната искова молба. Същевременно районният съд е разгледал и
двата фактически състава, като единствено неправилно е определил общо
обезщетение за вредите, настъпили от тях, но този порок ще бъде отстранен с
настоящото решение.
Така предмет на делото са два
деликта съответно от дата 27.09.2014г., за който не се твърди физическа
саморазправа, а само словесни нападки и обиди от страна на ответницата и от дата
22.11.2014г., за който освен спречкване между страните, се твърди, че на ищцата
е нанесен и побой.
По отношение
на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция
не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая не се
оспорват фактическите и правни изводи на съда, че страните имат влошени междуличностни
отношения, произтичащи от управление на общи части на съсобствен имот, като са
влизали в словесни конфликти чрез взаимни нападки и обиди по повод намерението
на ищцата да постави самостоятелни отводнителни и електрозахранващи съоръжения,
обслужващи нейния обект на собственост, в т.ч. на двете процесни дати: 27.09.2014г
и 22.11.2014г.
Оспорват се фактическите изводи на
съда за осъществени от ответницата противоправни действия на тези две дати и по
–
конкретно доказателствения анализ на събраните по делото противоречиви
свидетелски показания. В тази връзка се твърди, че неправилно съдът не цени
показанията на св. М. Б., който е ангажиран от ответницата, а кредитира
единствено показанията на свидетеля на ищцата М. М.
Този довод в жалбата не се споделя
от въззивния съд.
Фактическата обстановка е правилно установена, като доказателствените изводи на
районния съд са обосновани и логични. Съдът правилно – с оглед противоречията в свидетелските
показания, ги е ценил съобразно чл.172 от ГПК – с оглед всички други данни по
делото и възможната заинтересованост на свидетелите. Така за свидетеля Б. е
отчетено, че живее на семейни начала с ответницата и като такъв е заинтересован
от изхода на делото, а и безспорно е участвал в конфликтите на нейна страна.
Показанията на останалите свидетели, които макар да нямат родствени връзки и
дела със страните, доколкото са в приятелски отношения с тях /с изключение на
св. Л./, също са ценени съобразно събраните доказателства. По отношение на инцидента на 22.11.2014г правилно съдът е кредитирал
показанията на св. М., които отразяват непосредствените му впечатления и изцяло
съответстват на издаденото медицинско свидетелство, с което са установени
причинени на ищцата физически травми, представляващи лека телесна повреда,
които могат да бъдат причинени по време и начин, каквито се съобщават и което
се потвърждава и от приетото по делото експертно заключение, като професионално
и обективно изготвено, а и неоспорено от страните. Изложеното от св. М. съответства и на
показанията на св. П.,
възприела конфликта от самото му начало на 27.09.2014г., за който не се твърди,
нито установява физическа саморазправа, а само словесни нападки и обиди от
страна на ответницата, но едновременно с това тази свидетелка косвено
установява и факти около инцидента на 22.11.2014г чрез възпроизвеждане
на непосредствено споделеното й от ищцата след втория конфликт – че Н. я
ударила в корема и я ритнала отзад, за което посетила лекар. Съдът е отчел и обстоятелството, че свидетелят Б. също
твърди, че работата отивала на кавги, разправии и бой и издърпал Н.,
което също косвено говори за агресивно поведение от страна на ответницата. Така, доколкото показанията на
свидетеля М. М., касаещи физическата саморазправа, са ясни, еднозначни и подкрепени от останалия доказателствен материал,
правилно са кредитирани от съда.
Не може да се направи друг извод и
от показанията на св. Л. – абсолютно незаинтересован от изхода на спора
свидетел, който в качеството си на служител на РУП К. посетил по сигнал на
ищцата мястото на инцидента. Това, че свидетелят не е възприел между страните
да е имало физическо насилие, не изключва подобно обстоятелство, тъй като той
не помни датата на посещението си и най – вероятно бърка двата случая.
Същевременно ищцата и не твърди на втория инцидент да е присъствал полицейски
служител. Напротив – от показанията на св. П. безспорно се установява, че
сигналът и посещението са на непосредствено възприетия от нея инцидент на 27.09.2014г., за който нито се твърди, нито се установява
да е имало физическа саморазправа. Така на практика показанията на св. Л.
съвкупно с тези на св. П. и на св. М., непосредствено възприел състоянието на
ищцата след случилото се през м. септември, която била разстроена, плачела и
трудно обяснила какво е станало, еднопосочно установяват осъществения спрямо нея
деликт на 27.09.2014г, когато е била обиждана и наругавана и причинения от това
психо – емоционален дискомфорт.
Общият размер
на обезщетението също е справедливо определен, поради което оплакванията на
страните по този въпрос не се споделят. Необходимо е обаче обезщетенията да се
отграничат, тъй като те касая репариране на вреди от две различни противоправни
действия. Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца,
както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Като съобрази обстоятелството, че уврежданията от инцидента
на 22.11.2014г – оток и кръвонасядане в дясна слабинна област, оток и
кръвонасядане в областта на дясната гърда и оток и кръвонасядане в дясната
поясна област, са причинили болка и страдание без разстройство на здравето,
като нанесената лека телесна повреда не е наложила някакво специално лечение и
е отзвучала за около две седмици, както и безспорният извод на експерта, че
заболяванията на ищцата нямат връзка с претърпения инцидент, докато
същевременно от инцидента на 27.09.2014г
ищцата не е претърпяла каквито и да било физически увреждания, а само стрес и
психически дискомфорт, настоящата инстанция намира, че сумата от 500 лв
за първия инцидент и 1 000 лв – за втория се явяват справедлив паричен
еквивалент.
Поради изложеното решението на
районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, като се постанови
корекционен диспозитив, отразяващ двете отделни парични претенции на ищеца,
уточнени пред въззивния съд с молба на л. 29, в рамките на общия присъден от
районния съд размер.
При този
изход на делото и претенцията за това жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззвиваемата страна разноските по делото, направени във връзка с
разглеждането на неговата жалба, в размер на 530 лв – за адвокатско възнаграждение
съобразно списък на разноските на л. 37 и доказателствата за действително
направен разход в този размер /сумата от 25 лв не следва да се присъжда, тъй
като тя касае държавната такса за разглеждане на насрещната въззивна жалба,
която е неоснователна/.
По тези
съображения, ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8 от 09.01.2017г на РС – Карлово, І
гр. с. по гр. д. № 206/2016, както и допълнително решение № 54 от
15.02.2017г, постановено по същото дело, с което Н.М. *** с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Ц.Р.Б. *** с ЕГН **********, сумата
от общо 1 500 лв, формирана, както следва: 500 лв, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
морални вреди, причинили й психически тормоз от противоправните действия на
ответницата /грубо и агресивно поведение, закана и обида/, извършени на 27.09.2014г,
както и сумата от 1 000 лв - обезщетение
за претърпените от ищцата морални вреди от нанесена й лека телесна повреда,
обида и закана от страна на ответницата на 22.11.2014г., ведно със законната
лихва върху сумата от общо 1 500 лв, считано от 22.11.2014г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Н.М. *** с ЕГН ********** да заплати на Ц.Р.Б. *** с
ЕГН **********, сумата от 530 лв – разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: