Разпореждане по дело №137/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 250 ал. 5, във вр. с ал.1 т.1 от НПК и се движи по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по постъпил въззивен П. на РП – К., против Разпореждане № 242/22.06.2015 год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 384/2015 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл. 250 ал.1 т.1, във вр. с чл.24, ал.1 т.6 и чл.250 ал.2 от НПК е прекратено наказателното производство водено срещу С. С. Д. от с.С. ощ.С. О.Х., за престъпление по чл.343в ал.2, във вр.с ал.1 от НК, като е отменена и взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка”. В протеста прокурорът от РП – К. е изложил подробни съображения относно неправилността на протестираното разпореждане, като се предлага същото да бъде отменено, и делото да бъде върнато на РС – К. за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от ОП – К. поддържа протеста така, както е предявен, и по изложените в него съображения.

Ответникът по протеста – подсъдимият С. Д., редовно призован не се явява, като по делото е постъпило писменото становище от служебно назначения му защитник – А. А. от АК- К., в което се твърди, че протеста е неоснователен, правилно било прекратено наказателното производство и моли да бъде потвърдено разпореждането на РС – К..

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в протеста и на основание чл.250 ал.5, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл.341 ал.1 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В РС- К. е бил внесен Обвинителен акт за престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК, срещу С. С. Д. от с.С. О.С. О.Х., въз основа на който е било образувано Н.о.х.дело № 384/2015 год. по описа на същия съд.

С протестираното в настоящото производство разпореждане, постановено в разпоредително заседание на 22.06.2015 год. по реда на чл.248 ал.2 от НПК, съдията-докладчик е прекратил на основание чл.250 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.6 от НПК наказателното производство по Н.о.х.дело № 384/2015 год. по описа на РС- К.. За да прекрати наказателното производство, съдията-докладчик е приел следното: Досъдебно производство № 197/2015 год. по описа на РУП – К. е било образувано с Постановление на РП - К. от 30.03.2015 год. срещу С. С. Д. от с.С. О.С. О.Х., за престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК, извършено на 08.04.2012 год. в с.Миладиново, О.К.. След приключване на разследването по досъдебното производство, от РП- К. бил изготвен и внесен обвинителен акт, предмет на производството пред първоинстанционния съд. Съдията-докладчик е посочил в разпореждането си, че в обстоятелствената част на обвинителния акт било посочено, че към 08.04.2012 год. обвиняемият Д. бил неправоспособен водач на МПС, като въпреки това на 08.04.2012 год. около 12.10 часа в с.Миладиново, О.К., той управлявал МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 312Д”, с рег. № Х 5192 ВН, когато бил спрян за проверка от свидетелите И.Д. и А.М. – полицейски служители към онзи момент в РУ на МВР - К.. Обв.Д. не представил свидетелство за управление на МПС. От направена в момента справка от полицейските служители с оперативна дежурна част на РУ на МВР- К., се установило, че лицето е неправоспособен водач. Бил му съставен АУАН № 308/08.04.2012 год., с бланков № 046648, за нарушение по чл.150 от ЗДвП. В хода на образуваното ДП било установено, че обв.Д. е бил наказан по административен ред с Наказателно постановление № 977/09.08.2010 год., издадено от Началник на РУ на МВР- Г.Х.; Наказателно постановление № 444/16.03.2011 год., издадено от Началник на РУ на МВР- Г.Х.; и Наказателно постановление № 582/06.03.2009 год., издадено от Началник на РУ на МВР- Г.Х., и трите влезли в сила на 20.07.2011 год., на основание чл.64 б.”б”, във вр. с чл.58 ал.1 ат ЗАНН, за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. При тази фактическа обстановка било прието, че С. С. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на 08.04.2012 год. около 12.10 часа в с.М., О.К., в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 977/09.08.2010 год., издадено от Началник на РУ на МВР- Г.Х., Наказателно постановление № 444/16.03.2011 год., издадено от Началник на РУ на МВР- Г.Х. и Наказателно постановление № 582/06.03.2009 год., издадено от Началник на РУ на МВР- Г.Х., и трите влезли в сила на 20.07.2011 год. на основание чл.64 б.”б”, във вр. с чл.58 ал.1 ат ЗАНН, за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние – управлявал МПС - товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 312Д”, с рег. № Х **** ВН, без съответно свидетелство за управление. За това престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК бил внесен и обвинителния акт срещу С. С. Д.. Съдията-докладчик е приел, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства било видно, че на 08.04.2012 год. бил съставен АУАН № 308/08.04.2012 год., с бланков № 046648, срещу С. С. Д. за извършено административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно за това, че на същата дата- 08.04.2012 год. около 12.10 часа в с.Миладиново, О.К. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 312Д” с рег. № Х **** ВН, собственост на ”А.-****-Т. И.” Г.Х., О.Х., без да притежава свидетелство за управление на МПС. Образуваното с акта административнонаказателно производство приключило с издадено Наказателно постановление № 308/21.04.2012 год. на Началник РУП към ОД МВР – К., с което на С. Д. е било наложено административно наказание глоба в размер на 199 лв., на основание чл.177 ал.1 т.2 предл.1-во от ЗДвП, за нарушение по чл.150 от ЗДвП. НП било връчено на нарушителя на 28.07.2012 год., не е било обжалвано в законния срок и е влязло в сила на 07.08.2012 год., на основание чл.64 б.”б” от ЗАНН.

Съдията-докладчик е приел също, че при съпоставяне на АУАН № 308/08.04.2012 год. и издаденото въз основа на него НП № 308/21.04.2012 год. с внесения от РП – К. обвинителен акт, е налице пълно тъждество на фактите, предмет на двете образувани срещу С. Д. производства – административнонаказателното /приключило с влязло в сила НП/ и настоящото наказателно производство. Касаело се за идентична по време, място и авторство фактология – осъществено от С. Д. на 08.04.2012 год. около 12.10 часа в с.М., О.К. управление на МПС - товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 312Д”, с рег. № Х **** ВН, без съответно свидетелство за управление, която фактология покривала едновременно признаците и на нарушението по чл.150 от ЗДвП, и на престъплението по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Изложил е съображения, че разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК прокламирала принципът „non bis in idem“, според който никой не може да бъде преследван и съден два пъти за едно и също престъпление. Тази норма от националното ни законодателство била аналогична с чл.4 т.1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, съгласно който никой не може да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден, съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. По този текст била утвърдена и практика от ЕСПЧ, която не допускала двойното използване на репресия по отношение на едно и също лице по повод идентични деяния / Решение на ЕСПЧ по делото Sergey Zolotukhin v. Russia [GC], № 14939, ECHR 2009, Решение на ЕСПЧ от 14.01.2010г. по делото Цоньо Цонев срещу България (№ 2) по жалба № 2376/03/. Във второто цитирано решение, което касаело осъждане на Р.България, бил коментиран случай на понесена административна отговорност от лице, след което по отношение на същите факти било настъпило осъждане на лицето за извършено престъпление. Съдът стигнал да заключение, че има нарушение на чл.4 от Протокол № 7, тъй като лицето е било „осъдено” в административно производство, уподобено на „наказателно производство” съгласно автономния смисъл на този термин в Конвенцията. ЕСПЧ приемал, че под „наказателно обвинение” се има предвид не само обвинение за престъпление, но и за извършено административно нарушение. В решението по делото Sergey Zolotukhin v. Russia било възприето, че чл.4 от Протокол 7 трябвало да се разбира като забраняващ наказателното преследване или съденето за второ „престъпление”, ако то произтича от идентични факти, или които са еднакви по същество. Посочено било също, че съдът трябва да се абстрахира от правната характеристика на правонарушенията по вътрешното право и да вземе предвид фактите като единствена отправна точка за сравнение. Съдията-докладчик е посочил, че трябва да се съобрази с Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС /ратифициран със закон, приет от НС, обн. в ДВ бр.87/24.10.2000 год., в сила от същата дата/, тъй като този международен акт, съобразно чл.5 ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право на страната и нормите му имат предимство пред тези норми на вътрешното ни законодателство, които им противоречат. На още по-голямо основание цитирания Протокол № 7 имал приоритет пред противоречащите му Тълкувателни решения на ВС и дадените с тях задължителни указания /ТР №85/1966 год. на ОСНК на ВС и ТР № 51/1978 год. на ОСНК на ВС/, които не съответствали на условията, в които вече се намира Р.България като член на Европейския съюз и страна по КЗПЧОС. По приложението на чл.24 ал.1 т.6 от НПК и чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС вече били факт и редица произнасяния на ВКС – Решение № 227 от 21.05.2012 год. по н.д. № 65/2012 год., III н.о. на ВКС; Решение № 180 от 22.06.2012 год. по н.д. № 417/2012 год., II н.о. на ВКС; Решение № 159 от 23.04.2014 год. по н.д. № 486/2014 год., III н.о. на ВКС. Посочил е в разпореждането си, че в настоящия случай фактите, въз основа на които на С. Д. било наложено наказание по административен ред за нарушение по чл.150 от ЗДвП формирали и обвинението за престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 т НК, поради което следвало да се считат за едни и същи по смисъла на чл.24 ал.1 т.6 от НПК и чл.4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС. Наказателното постановление № 308/21.04.2012 год. било влязло в сила на 07.08.2012 год. и от тази дата Д. следвало да се счита за „осъден” с „окончателно” решение в административното производство. Влезлият в сила акт на административнонаказващия орган бил пречка за образуване на наказателно производство срещу същото лице по същото обвинение. Затова и по-късно заведеното производство, каквото било настоящото, образувано на 30.03.2015 год., следвало да бъде прекратено като недопустимо.

Настоящият състав намира, че протестираното разпореждане, е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по следните съображения:

Спор по фактическата обстановка по делото няма, като спорния въпрос в случая е дали е нарушен принципът „non bis in idem“, според който никой не може да бъде преследван и съден два пъти за едно и също престъпление.

Съдията - докладчик е приел, че наказателното производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние и приключило с влязъл в сила акт, подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК; както и че именно чрез прекратяване на наказателното производство в случаите, когато е налице влязъл в сила съдебен акт или постановление на административнонаказващият орган, с което е разрешен окончателно въпроса за административнонаказателната отговорност на дееца, вкл. и в случаите, когато административнонаказателното производство се е развило първо във времето, се преодолява двойното наказване на едно и също лице за едно и също деяние, т.е. по този начин би било избегнато нарушение на правилото „non bis in idem”.

Настоящият състав счита, че наказателното производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние, не подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК. Това е така, по следните съображения: безспорно е, че разпоредбите на чл.32 и чл.33 ал.1 от ЗАНН визират принципното положение, че административнонаказателната отговорност се реализира за деяние, само ако то не съставлява престъпление, т.е. наказателната отговорност има превес при конкуренцията с административнонаказателната такава. От друга страна, в преобладаващия брой случаи на такава конкуренция, административнонаказателното производство се развива първо във времето, с оглед реда и сроковете на провеждането му. Когато в хода на административнонаказателното производство административнонаказващият орган прецени, че разглежданото деяние съставлява престъпление, тогава административнонаказателното производство се прекратява, като материалите се изпращат на съответния прокурор. Проблемът възниква, ако такава преценка от административнонаказващият орган не е извършена, или същата е неправилна, т.е. административнонаказващият орган счете, че деянието не съставлява престъпление. В тези случаи, и ако бъде възприета тезата, че административнонаказателното производство е пречка за провеждане на наказателно производство срещу същото лице за същото деяние и последното подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК, то би било възпрепятствано упражняването на основно правомощие на прокурора - да повдига обвинение за престъпление от общ характер /респ. на частния тъжител – за престъпление от частен характер/, и то без да е участвал или да е бил уведомен за административнонаказателното производство, което настоящата инстанция намира за недопустимо. Поради това, въззивният съд намира, че не подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние; както и че ако срещу едно и също лице за едно и също деяние се е развило първо във времето административнонаказателно производство, и същевременно деянието осъществява признаците на административно нарушение и на престъпление, то няма пречка наказателното производство да бъде проведено, като постановеното по административнонаказателното производство наказателно постановление и/или съдебно решение следва да бъдат отменени, а производството – прекратено, на основание чл.70 б. „г” от ЗАНН, по който именно начин се осигурява спазване на принципа „non bis in idem” и се преодолява двойното наÛазване на дееца за едно и също деяние.

Ето защо, следва атакуваното Разпореждане № 242/22.06.2015 год. на съдията-докладчик по Н.о.х.дело № 384/2015 год. по описа на РС – К. да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно, като делото бъде върнато на РС - К. за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредително заседание, по смисъла на чл.248 ал.2 от НПК.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 242, постановено в разпоредително заседание на 22.06.2015 год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 384/2015 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

ВРЪЩА делото на РС - К. за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредително заседание, по смисъла на чл.248 ал.2 от НПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.