Р Е
Ш Е Н
И Е №260000
гр.Враца, 11.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
31.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА И.ОВА
при
участието на секретаря МАРИЯ ЦЕНОВА разгледа докладваното от съдия И.ОВА
т.д.№167 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове от Д.И.Д., ЕГН ********** и А.И.Д., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес ***, представлявани по пълномощие от адв.П.П. от САК, срещу
"ДЗИ-Общо застраховане"ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул."Витоша"№89Б.
В
исковата молба се твърди, че на 23.02.2015г. на главен път ПП-І-1, 177.5км.,
м."Копяновец" в землището на с.Новачене,
Софийска област, в посока гр.Мездра към гр.Ботевград Ц.А.Д. от гр.Враца при
управление на л.а. марка "Хонда", модел
"Шатъл" с рег.№ВР *** ВВ е нарушила
правилата за движение, вследствие на което е предизвикала ПТП, при което по
непредпазливост е причинила смъртта на Т.Д.М., починала на 08.04.2015г. Сочи
се, че по случая е образувано ДП №108/2015г. на РУ-Ботевград, а с влязла в сила
Присъда №22/13.10.2016г. по НОХД №514/2016г. по описа на Софийски окръжен съд Ц.Д.
е призната за виновна за извършено от нея престъпление, от което е последвала
смъртта на Т.М..
Следващото
твърдение на ищците е, че управляваният от Д. лек автомобил е имал при
ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
В
исковата молба се сочи, че загиналата в резултат от произшествието Т.М. е баба
на ищците по бащина линия. Със заявление от 08.10.2019г. пред ответника е
предявена тяхна претенция за изплащане на обезщетения за претърпените неимуществени
вреди от смъртта на баба им, но такова е отказано.
Ищците
твърдят, че баща им И. И. е починал на 20.07.2005г., майка им от дълги години
се намира в чужбина и не поддържа връзка с тях, поради което са живели
непрекъснато в един дом с баба си. Когато баща им починал, ищците били
съответно на 18 и 14 години и независимо от възрастта си, баба им била жизнена
и останала единственият човек, който се грижел за тях и замествал майката и
бащата. Ищците били силно привързани към баба си, емоционалната им връзката с
нея била специална, те били като семейство, тъй като били отгледани от нея и са
живели под постоянните й грижи. Ищците били потресени и шокирани от нелепата
смърт на баба си, която им се отразила много зле, тъй като загубили своя
най-близък човек, животът им е подчинен на скръбта и те ще изпитват болка до
края на живота си. Твърди се, че за ищците баба им била като тяхна майка, която
ги е закриляла и обичала, те още не могат да приемат, че нея я няма и психиката
им завинаги ще остане белязана от травмата и от голямата загуба.
Нататък
в исковата молба се развиват правни съображения във връзка с правото на ищците
да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на
баба им Т.М..
Заявен
е петитум ответникът да бъде осъден да заплати на
всеки от ищците сумата 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2015г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се и разноски.
Чрез
пълномощника си юрисконсулт К. ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове.
Позовавайки
се на приетото в ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, ответникът
поддържа, че в случая не са налице изключителни обстоятелства, различни от
обичайните, нормални и естествени отношения между баба и внуци, които да дават
основание за присъждане на обезщетение.
На
следващо място ответникът твърди, че бабата на ищците е страдала от тежки
съпътстващи хронични заболявания, които сами по себе си са пречка да подпомага
близките си. Поддържа, че исковите претенции са прекомерно завишени по размер.
В
отговора на исковата молба се прави възражение за изтекла погасителна давност
по чл.111, б."в" от ЗЗД по отношение на исковите претенции за лихва.
Нататък
ответникът прави възражение във връзка
въведения в §96, ал.1 от ЗИДКЗ лимит на отговорността на застрахователя
за случаи като процесния и развива правни съображения
относно приложимостта на посочената разпоредба.
Следващото
възражение на ответника е за намаляване на отговорността му за обезщетяване на
претърпените от ищците вреди, основано на твърдение, че при произшествието
пострадалата Т.М. е била без поставен предпазен колан, с което в нарушение на
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат.
Ответникът
твърди, че пострадалата е имала тежки съпътстващи заболявания - рак на бъбрека,
отстранен ляв бъбрек и метастази в белия дроб и надбъбречната жлеза, които са
допринесли за леталния изход.
В
отговора се оспорва и началния момент, от който се дължи законна лихва върху претендираните обезщетения. Според ответника това е моментът,
в който е изтекъл срокът по чл.496 от КЗ.
Подадена
е допълнителна искова молба, в която пълномощникът на ищците поддържа
предявените искове и оспорва наведените от ответника твърдения.
В
допълнителната искова молба отново се развиват правни съображения по
приложението на закона и във връзка с началния момент, от който застрахователят
дължи лихва.
Ответникът
е подал допълнителен отговор, в който признава, че процесният
случай е под уредбата на КЗ/отм./, но поддържа възражението за частично
погасяване на претенциите за лихва поради изтекла давност.
Предявените
искове са с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.
чл. 45 от ЗЗД.
По
искане на пълномощника на ищците и на основание чл.215, ал.1 от ГПК е допуснато
изменение на предявените искове чрез увеличаване на размера им на сумата 60
000лв. за всеки от тях поотделно.
След
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
От
приложеното НОХД №514/2016г. по описа на Софийски окръжен съд се установява, че
с влязла в сила Присъда №22/13.10.2016г. Ц.А.П., ЕГН ********** е призната за
виновна в това, че на 23.02.2015г. на главен път ПП-І-1, 177.5 км., м."Копряновец" в землището на с.Новачене, обл.Софийска, в посока от гр.Мездра към гр.Ботевград, при
управление на МПС - лек автомобил марка "Хонда",
модел "Шатъл" с рег.№ВР *** ВВ е нарушила
правилата за движение по пътищата и конкретно изброени разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Т.Д.М.,
ЕГН ********** и средни телесни повреди на И.Ц.М.. От мотивите на присъдата се
установява, че загиналата при произшествието Т.М. е пътувала на задната дясна
седалка на управлявания от П. автомобил и при извършената аутопсия е
установено, че смъртта й е настъпила от тежка съчетана травма, изразяваща се в
контузия на белия дроб, усложнена с развитието на двустранна контузионна пневмония и плеврални
изливи, счупване на костите на лявата подбедрица и на дясната раменна кост, тежък оток на мозъка
и счупване на ребрата двустранно, и на 08.04.2015г. е починала в УМБАЛ
"Света Анна"АД - София, където е била транспортирана след
произшествието.
От
представеното с исковата молба удостоверение за наследници се установява, че
ищците са внуци по бащина линия на починалата Т.М., а техният баща И. Д.И. е
починал на 20.07.2005г.
Представена
е справка, от която е видно, че л.а. с рег.№ВР *** ВВ е имал при ответника валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с покритие от
29.10.2014г. до 29.10.2015г.
Ищците
са представили копие от свое заявление вх.№94-П-196/08.10.2019г., с което са
поискали от ответника да им бъдат заплатени застрахователни обезщетения за
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на баба им Т.М.. С писмо
изх.№0-92-14967/17.10.2019г. ответникът е отказал да заплати такива.
С
отговора на ответника е представена епикриза на Т.М.,
издадена от УМБАЛ "Света Анна"АД, от която е видно, че окончателната
й диагноза е "Травматичен шок. Контузио колапис. Контузио церебри. Контузио торацис кум фракрута косте. Контузио пулмонис. Фрактура аперта тибие син. Фрактура ацетабули
син. Фрактура хумери декс".
Отразени са придружаващи заболявания на пострадалата "ЦА ренис син. Ст. пост нефроктомия
син. Метастазис пулмонис, хепатис гланула супрареналис син.".
По
делото е допусната и изслушана специализирана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва
от страните и се възприема от съда.
Вещото
лице - съдебен лекар се произнася, че към момента на ПТП Т.М. е страдала от
лека към средна степен атеросклероза; има данни, че оперативно е бил отстранен
левия й бъбрек и от медицинската документация не се установяват данни за друго
заболяване и такива за усложнение на вече преминало заболяване. Според вещото
лице здравословното състояние на пострадалата е позволявало същата да постави
предпазен колан, а предходните й заболявания по никакъв начин не са повлияли за
настъпването на леталния изход. В съдебно заседание вещото лице д-р А. заявява,
че онкологичното заболяване на М. няма отношение към смъртта й, непосредствена
причина за която са получените при ПТП травми.
Вещото
лице инж.В. установява, че л.а."Хонда Шатъл" е фабрично оборудван с триточкови предпазни
колани на всички седалки и същите представляват средство за пасивна защита с
предназначение за задържане на пътниците в случай на внезапно спиране на
автомобила /в режим на аварийно спиране или челен удар/ към мястото на седене -
на таза и долните крайници към седалката и на горната част на тялото към
облегалката, при инерционна сила и направление, действаща върху тялото в посока
отзад - напред спрямо надлъжната ос на автомобила. Съгласно експертната
практика ефективността на коланите е максимална при скорост около 60-65км/ч при
челен удар в неподвижно препятствие. Предпазните колани не защитават посоката и
движението на главата на пътника. Вещото лице се произнася, че в конкретния
случай сумарната скорост на челно ударилите се МПС - л.а."Хонда Шатъл" и т.а."Ивеко" в момента на удара е била около 110км/ч и с
оглед действието на инерционната сила върху тялото на пострадалата, мястото й
на седене, вида и характера на нараняванията, получени при съприкосновение на тялото с части от вътрешността на купето
при свободно движение на тялото, пострадалата е била без поставен предпазен
колан. Според вещото лице ако пострадалата е била с поставен предпазен колан,
не би се стигнало до директен сблъсък на тялото й с предната седалка, но
предвид обстоятелството, че предпазното действие на колана е ефикасно при
скорост до 60-65км/ч., при посочената по-горе сумарна скорост на участвалите в
ПТП автомобили същият би могъл да доведе до други увреждания. В с.з. вещото
лице пояснява, че при установената сумарна скорост е възможно в резултат от
рязкото увеличаване на ускорението да се получат наранявания, увреждания и
фатален край и при поставен предпазен колан, а при удар в главата да настъпи
моментална смърт.
По
искане на ищците е допусната и изслушана специализирана съдебно-психологична
експертиза, чието заключение страните не оспорват. Вещото лице се произнася, че
в резултат от травмата от смъртта на баба им в психичния живот на ищците се
оформя палитра от негативни емоционални изживявания, характерни за острата
стресова реакция и посттравматичното стресово разстройство. Ищците не са
възстановили обичайното си ниво на личностно и социално функциониране. Макар
симптомите да не са с такава острота като пред пет години, те са налице и към
момента на изследването и са в хронична форма. Посттравматичното стресово
разстройство може да се повлияе положително с добра психотерапевтична намеса и
с подкрепата на значимия социален кръг.
За
доказване на твърдения на ищците за претърпените от тях болки и страдания от
смъртта на баба им Т.М. по делото са събрани гласни доказателства.
Св.
Т. М. е далечна роднина на ищците, познава ги отдавна и е тяхна съседка. М.
установява, че ищците живеели с баба си в една къща. Баща им починал през
2005г., майка им е отдавна в Гърция, поради което още когато били малки грижата
за тях била поета изцяло от баба им, която била за тях като майка, тъй като ги
осигурявала финансово, грижела се за домакинството, храната, училището и
образованието им. Децата много уважавали баба си, тъй като майка им скъсала
взаимоотношенията си с тях. Преди произшествието бабата била жизнена, енергична
и трудоспособна жена, въпреки заболяването си. Според свидетелката ищците били
потресени от нейната смърт и споделяли, че им е мъчно и тъгуват за нея.
Св.
Д. М. е втори братовчед на ищците и е близък с тях от детска възраст.
Установява с показанията си, че те били малки, когато майка им заминала за
Гърция и престанала да се грижи за тях, поради което грижите били поети от баща
им и от баба им Т.. Когато станали тийнейджъри баща им починал и грижите за тях
поела изцяло бабата, с която живеели в една къща в обич и разбирателство.
Според свидетеля бабата била физически здрава, ходела на работа и се справяла
сама с цялото домакинство, била жизнена и работоспособна, въпреки че имала
белодробни проблеми. М. заявява, че смъртта на баба им се отразила тежко на
ищците и те се оплаквали, че много им липсва.
При
така изяснената фактическа обстановка за произнасянето си по повдигнатия спор
съдът приема следното от правна страна:
С
влязла в законна сила присъда Ц.А.Д. е призната за виновна в извършването на
престъпление, в резултат от което по непредпазливост е причинила смъртта на Т.М.,
баба на ищците. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По
делото е установено, че управляваният от делинквента
лек автомобил е имал с ответното дружество валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и произшествието е настъпило в срока на
покритие на застрахователната полица.
По
делото са събрани гласни доказателства във връзка с твърдението за претърпени
от ищците болки и страдания от смъртта на тяхната баба. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че майката на ищците е заминала в чужбина,
когато те са били съвсем малки и напълно се е дезинтересирала
от тях, а след смъртта на баща им през 2005г. грижите за тяхното отглеждане и
възпитание са поети изцяло от баба им, която заместила двамата родители.
Отношенията между ищците и тяхната баба били основани на обич, уважение и грижа
и внезапната смърт на единствения им близък човек била понесена тежко. От
заключението на изслушаната психологична експертиза се установява, че от
смъртта на баба си ищците са претърпели остра стресова реакция и
посттравматично стресово разстройство, чиито симптоми не са отшумели напълно и
към настоящия момент.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано по безспорен начин
основанието за възникване на прякото право на ищците по чл.226, ал.1 от КЗ
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за справедливо обезщетяване на болките и страданията от смъртта
на тяхната баба по критериите на чл.52 от ЗЗД.
С
ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени,
като обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението е прието,
че според традиционните за българското общество семейни отношения
бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг,
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Събраните
по делото доказателства дават основание на съда да приеме, че между починалата
и ищците е съществувала здрава и дълбока връзка, надхвърляща по интензитет на
проявление нормалната такава между баба и внуци, предвид факта, че бабата е
заместила родителите им и е поела изцяло задълженията, отговорностите и грижите
за тях. По делото е установено, че внезапната смърт на единствения им близък
родственик е причинила на ищците болки и страдания, чието проявление се
наблюдава и към настоящия момент, и които те ще търпят и за в бъдеще.
Специфичното
при неимуществените вреди, особено на тези от причинена смърт е, че те имат
по-дълго проявление. При определяне на техния размер е необходимо да се отчитат
не само наличните, вече настъпили вреди, а и тези с проявление напред във
времето. Болките и страданията от смъртта на близък човек са интензивни както
на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна и материална
подкрепа, за грижи и внимание. Критерият на справедливостта, заложен в нормата
на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от общественото възприемане на
справедливостта на дадения етап от развитие на обществото и от съществуващата
икономическа конюнктура. Практиката на ВКС е последователна по въпроса за
детерминирането на критерия за справедливост от икономическите условия в
страната, които от своя страна са свързани и с почти ежегодно нарастване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени на
застрахования от трети лица. Независимо от функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а
като ориентир за размерите на обезщетения би следвало да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент.
Във
връзка с възражението на ответника за съобразяване на лимита на отговорността
на застрахователя за случаи като процесния по §96,
ал.1 от ЗИДКЗ съдът приема, че посочената разпоредба противоречи на основни
разпоредби на КЗ, уреждащи правилата за задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Налице е противоречие на
преходната разпоредба както с общата такава на чл.346 от КЗ, съдържаща легална
дефиниция на понятието "застрахователна сума" като горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или
към третото увредено лице, така и с общностното право
на ЕС и конкретно с Директива 2009/103/ЕО, която е обсъдена в мотивите на ТР
№1/2016г като задължаваща държавите членки да предприемат мерки с цел застрахователният
договор да покрива всички вреди. По този въпрос са отправяни преюдициални запитвания и са налице произнасяния на Съда на
ЕО, които са задължителни за всички съдилища и учреждения
в Република България.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното в предходния
абзац съдът приема за справедливо за претърпените болки и страдания от смъртта
на Т.М. всеки от ищците да бъде обезщетен със сумата 50 000лв., в който размер
предявените искове следва да бъдат уважени, а в останалата част отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
С
оглед на това, че процесното застрахователно
правоотношение е под режима на КЗ/отм./, обезщетенията следва да се присъдят
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 08.04.2015г. до
окончателното им изплащане.
Съдът
намира за неоснователни и недоказани възраженията на ответника за принос на
пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, свеждащ се до
съществуването на съпътстващо заболяване и непоставен предпазен колан при
настъпването на произшествието. Съпричиняващо вредата
по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е всяко поведение на пострадалия, дори когато
то не съответства на предписаното от закона, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена последица за настъпването на вредите.
При преценката за наличие на съпричиняване на
настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на
извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение, но и
дали нарушенията са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Както
бе посочено, неоспореното от ответника заключение на съдебно-медицинската
експертиза категорично отхвърля наличието на връзка между настъпилата смърт и
съществуващото онкологично заболяване на Т.М., чиято смърт е настъпила единствено
в резултат от получените при ПТП телесни увреждания. Що се отнася до
непоставянето на предпазен колан, предвид констатациите на вещото лице - автоексперт за сумарната скорост на движение на участвалите
в ПТП автомобили и тази, при която коланите имат ефикасно предпазно действие,
съдът намира за недоказано възражението, че поставеният предпазен колан би
предотвратил настъпването на несъвместимите с живота телесни увреждания на
пострадалата при произшествието.
При
това разрешение на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 4 000лв.
В
полза на адв.П.П. следва да
бъде присъдено възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 3 530лв.
Съразмерно
с отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски по компенсация в размер на 755лв.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
"ДЗИ - Общо застраховане"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул."Витоша"№89Б да заплати на Д.И.Д.,
ЕГН ********** и на А.И.Д., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***
сумата 50 000лв. за всеки от тях поотделно, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Т.Д.М., починала на 08.04.2015г. вследствие
на ПТП, настъпило на 23.02.2015г., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2015г.
до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им
част като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
"ДЗИ - Общо застраховане"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул."Витоша"№89Б да заплати в
полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 4 000лв., както и
направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на
250лв.
ОСЪЖДА
"ДЗИ - Общо застраховане"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул."Витоша"№89Б да заплати на
адвокат П.П. от Софийска адвокатска колегия, ЕГН **********,
с личен номер в Единния адвокатски регистър ********** адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 3 530лв.
ОСЪЖДА
Д.И.Д., ЕГН ********** и А.И.Д., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***
да заплатят на "ДЗИ - Общо застраховане"ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица,
бул."Витоша"№89Б разноски по компенсация съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 755лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: