Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Радомир,
29.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание
на 1 септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: А. И.
с участието
на секретаря В. К., като разгледа гражданско дело № 700
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявеният
иск е с правна квалификация чл. 415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК.
Ищецът „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД с ЕИК .....
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Ц.К., чрез
пълномощника си ю.к. А., е предявил обективи кумулативно съединени искове против ответницата А.Д.Г.
с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се
твърди се, че на 20.04.2018 г., между „В.к.“ ООД, в качеството му на заемодател
и ответницата, в качеството й на заемател, бил сключен договор за паричен заем
с № …. от 20.04.2018 г., по силата на който заемодателят се е задължил да
предаде в собственост на ответника заемна сума в размер на 300.00 лева, а Г. се
е задължила да върне същата на заемодателя ведно с договорна лихва, като
заплати сумата в размер на 341.60 лева на 7 месечни погасителни вноски, всяка
от които в размер на 66.55 лева, с падеж на първа погасителна вноска -
20.05.2018 г. и падеж на последна погасителна вноска - 16.11.2018 г. Твърди, че
с подписване на договора ответника е удостоверил, че е получил изцяло заемната
сума, като договора имал сила на разписка за предадената му сума.
Сочи, че ответницата
доброволно се е ползвала от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя, за което
дължал такса експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер н 124.25 лева.
Твърди, че клаузите
на договора, ответника се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора
за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по договора,
което ответника не изпълнил, поради което на същият била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 124.25 лева, която била дължима на падежните дати на
погасителните вноски, като по този начин погасителната вноска била в размер на
84.30 лева.
Сочи, че ответника дължи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения в размер на 145.00 лева, както и
обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на 8.33 лева за периода от
17.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението 21.05.2019 г., както
и законна лихва върху главницата, счмятано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди, че
ответницата не е извършвала плащания по кредита.
Като основание, на
което заявлението и предявения иск са подадени от ищцовото дружество, се сочи,
че е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. на основание чл.99 от ЗЗД и приложение № 1 към него от 01.02.2019
г. между „В. к.“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД. Излага доводи, че за събиране на
сумите било подадено заявление с искане за издаване заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 439/2019 г. на
РдРС, като в полза на ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за процесиите суми.
Искането към съда е
да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 300.00 лева главница;; 124.25
лева - такса за експресно разглеждане на документи; 124.25 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, лихва за забава (мораторна лихва) върху
непогасената главница в размер на 8.33 лева за периода от 17.11.2018 г. до
21.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-30.05.2019 г., до окончателното
изплащане на дължимите суми, като осъди ответницата да им заплати съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е подаден отговор от адв.
Е.А.,
назначен за особен представител на ответницата, която е
призована по реда на чл.47 ГПК. Същият е
оспорил предявения иск, като е завил, както и
представените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата молба се основава на твърдението, че на
20.04.2018 г., между „В. к.“ ООД, в качеството му на заемодател и ответницата,
в качеството й на заемател, бил сключен договор за паричен заем с № …. от
20.04.2018 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в
собственост на ответницата заемна сума в размер на 300.00 лева, а последната се
е задължила да върне същата на заемодателя ведно с договорна лихва, като
заплати сумата в размер на 341.60 лева на 7 месечни погасителни вноски, всяка
от които в размер на 66.55 лева, с падеж на първа погасителна вноска -
20.05.2018 г. и падеж на последна погасителна вноска - 16.11.2018 г.
За
дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, въз основа на което е образевано ч.гр.д. № 439/2019 г. на
РдРСи е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 363/03.06.2019
г.Предвид подаденото от ответницата възражение съдът е указал на ищеца, че може
да предяви иск за установянате на вземането си, което е довело до предявяване
на настоящия иск и образуване на настоящото производство.
Видно
от представения договор, с подписването му ответницата е удостоверил, че е
получила изцяло заемната сума, като в договора е отрезино, че същият има сила
на разписка за предадената сума. Ответната страна е е оборила това твърдение,
предвид факта, че договорът носи подписа на ответницата.
По
делото е допуснато изслушване на съдебно- икономическа експертиза. Видно от
заключението, изготвено, след като вещото лице се е запознало с всички
документи, приложени по делото, след проверка в счетоводството на ищеца, както
и движението по кредита, на 20.04.2018 г. с разходен касов ордер № 52 е броена
сумата от 300 лв. на А.Д. Г.. Не са платени сумите по претендираните вземания
за главница, договорна лехва, неустойка, разходи и таксе за извънсъдебно
събиране и законна лихва за забава. Няма извършени плащания от
кредитополучателя по договор за потребителски кредит № …../06.11.2015 г. Размерът
на задълженията по договор № .. за предоставен заем от „В.” ООД на А.Д. Г.,
според вещото лице, е както следва: главница 300 лв., договорна лихва 41.60
лв., такса експресно разглеждане 124.25 лв., законна мораторна лихва за забава
15.33 лв.
По
делото е приложен рамков договор за прехвърляне на парични задърлжения /цесия/
от 01.12.2016 г. и приложение № 1 към него от 01.02.2019 г., от който е видно,
че мземането на „”В.К.” АД срещу ответницата е прехвърлено на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД.
Предвид горното
съдът намира, че исковата пратанция се явява изцяло доказана и като такава
следва да бъде уважена, с изключение на искането за сумата от 41.60
лева - договорна лихва за периода от 20.05.2018 г., до 16.11.2019 г., предвид
направеното оттегляне на иска в тази му част с молба вх. № 4619/05.10.2019 г.
С
исковата си молба ищецът е предявил претенции за признаване на установено по
отношение на ответницата, че същата му дължи сумата от 41.60 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, от 20.05.2018 г., до
16.11.2018 г. С молба вх. № 4619/05.10.2019 г. ищецът е оттеглил исковата си
претен.ия в тази й част. Предвид това съдът намира, че производството по делото
в тази му част следва да бъде прекратено, а издадената заповед за изпълнение
в същата част- обезсилена.
По разноските. С
оглед изхода н аделото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски. Видно от
приложения списък по чл.80 ГПК, същият е направил следните разноски: 575 лв.-
по исковото производство и 75 лв.- по заповедното производство /ч.гр.д. №
439/2019 г. на РдРС/.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД с ЕИК .....
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Ц.К., чрез
пълномощника си ю.к. А., срещу ответницата А.Д.Г.
с ЕГН ********** ***, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 300.00 лв. /триста лева/- главница;; 124.25
лв. /сто двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/- такса за
експресно разглеждане на документи; 124.25 лв. /сто двадесет и четири лева и
двадесет и пет стотинки/- неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на 8.33 лв.
/осем лева и тридасат и три стотинки/ за периода от 17.11.2018 г. до 21.05.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК-30.05.2019 г., до окончателното изплащане на
дължимите суми
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО в частта, с която
е направено искане за бъде признато за установено по отношение на ответницата
А.Д.Г. с ЕГН **********
***, че дължи на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от И.Ц.К., чрез пълномощника си ю.к. А., сумата
от 41.60 лв. /четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата, от 20.05.2018 г., до 16.11.2018 г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично
задължение № 363/03.06.2019 г. по ч.гр.д. № 439/2019 г. в частта за сумата от
41.60 лв. /четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата, от 20.05.2018 г., до 16.11.2018 г.
ОСЪЖДА А.Д.Г. с
ЕГН ********** ***, да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД с ЕИК .....
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Ц.К., чрез
пълномощника си ю.к. А., направени разноски, както следва: 575 лв. /петстотин
седемдесет и пет лева/- по исковото производство и 75 лв. /седемдесет и пет
лева/- по заповедното производство /ч.гр.д. № 439/2019 г. на РдРС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/
вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./