Решение по дело №490/2017 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 175

гр. Поморие, 07.12.2017 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                 СЪДИЯ : Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 490 описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано въз основа на изпратено за разглеждане от ОС – Бургас, на основание чл.23, ал.3 ГПК, гр.дело № 649/2017 г. по описа на РС – Несебър, образувано по искова молба от Г.Д.М. ***, със съдебен адреса*** – адв.М.Х. против „В.-Е.” ЕООД гр.Р..

Ищецът твърди, че е бил в трудови правоотношения с ответното дружество, възникнали по силата на трудов договор № 8/21.04.2015 г., като изпълнявал длъжността „куриер”, с място на работа куриерско бюро в гр.Свети Влас, община Несебър.

Сочи, че е изпълнявал коректно трудовите си задължения, но повече от 6 месеца не получавал трудовото си възнаграждение, поради което уведомил устно работодателят си, че желае да прекрати трудовия си договор, считано от 30.06.2017 г., поради несвоевременно изплащане на възнаграждението му, което и сторил и считано от 01.07.2016 г. не бил на работа при ответника, но не получил никакви документи от работодателя, в това число и трудовата си книжка.

Сочи, че до предявяване на иска – 06.07.2017 г., не е получил дължимите му трудови възнаграждения за периода от 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г., при месечен размер на възнаграждението в периода в размер 420 лв.

Твърди, че на 18.05.2017 г. установил, че трудовият му договор е прекратен от работодателя, на основание чл.330 КТ, чрез налагане на дисциплинарно наказание уволнение, но заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не му е връчвана и не са му искани обяснения.

Застъпва становище, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на материално правната уредба, както и при нарушение на процесуалните правила, поради това, че е издадена при липса на съществуващо трудово правоотношение.

Твърди, че не е извършвал нарушение на трудовата дисциплина.

Предявава иск за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата 2 520 лв., представляваща сбора от неизплатено месечно трудово възнаграждение на ищеца в размер 420 лв. за периода от м.януари на 2016 г. до м.юни на 2016 г., както и искове за признаване на дисциплинарното му уволнение за незаконно и отмяната му като такова и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца, като същото се счита такова по чл.327, ал.1, т.2 КТ. Претендира и извършените по делото разноски.

Правното основание на предявените искове е чл.128, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т. 4 НК.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответното дружество, което в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощник, е подало отговор (л.6 от делото), в който заявява становище за неоснователност на иска по чл.128, т.2 КТ, с твърдението, че трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период му е заплатено.

В съдебно заседание ищецът не се явява редовно призован.

Неговият редовно упълномощен (л.2 от г.д. № 649/2017 г. на РС – Несебър) процесуален представител – адв.М.Х. представя писмена молба (л.19 от делото), с която не възразява по даване ход на делото в отсъствие на ищеца и представителя, поддържа предявените искове, прави искане съдът да ги уважи като основателни и да присъди на ищеца разноските по делото.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от редовно упълномощен (л.14) процесуален представител – адв.Д.П., която поддържа становището за неоснователност на иска по чл.120, т.2 КТ, застъпено в отговора. Прави възражение за погасяване на иска за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца по давност. Също претендира разноски.

За да се произнесе по така поставените за решаване правни спорове съдът взе предвид следното.

Не се спори между страните, а и се установява от представения препис от трудов договор № 8/21.04.2015 г. (л.5-6 от г.д. № 649/2017 г. на РС – Несебър), сключен между ищеца, от една страна като работник и ответника, от друга страна, като работодател, както и от представения заверен препис от уведомление по чл.62, ал.5 от КТ( л.11), че от 21.04.2015 г., ищецът е бил в трудови правоотношения с ответното дружество на длъжност „куриер” с шифър по НКПД 96210001, с място на работа куриерско бюро в гр.Свети Влас, общ.Несебър.

Не се спори, а и се установява от представената справка от НОИ (л.7 л.5-6 от г.д. № 649/2017 г. на РС – Несебър), че за процесния период м.януари – м.юни на 2016 г. осигурителният доход на ищеца е бил в размер съответно 420 лв. – за месеците януари, февруари и март на 2016 г. и 422,52 лв. – за месеците април, май и юни на 2016 г.

Изчислена от съда на база размера на осигурителния доход на ищеца за всеки от месеците в периода, при приспадане на дължимите от работника осигуровки и ДДФЛ, чиста сума на трудовото възнаграждение, която ищецът е следвало да получи е по 329.24 лв. за месеците януари, февруари и март на 2016 г. и по 331.21 лв. за месеците, април, май и юни на 2016 г. или общо 1 981.83 лв. за процесния период.

Съдът е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже по делото, че е заплащал на ищеца трудово възнаграждение в процесния период и в уговорения размер, но писмени доказателства, надлежно документиращи изплащане на трудовото възнаграждение не са представени.

Ангажираните от ответника извлечения от парични преводи (л.35-42), видно от посоченото в тях основание са такива за платени материали – марки и пликове и не установяват заплащане на трудовото възнаграждение.

Представен е заверен препис от заповед № 10/06.07. 2016 г., (л.12), издадена от управителя на ответното дружество, с която ищецът е уволнен дисциплинарно, на основание  чл.330, ал.2, т.6 КТ, във връзка с чл. 190, ал.1, т.5 КТ – ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата.

Заповедта за уволнение е връчена на работника на 19.07.2016 г. при отказ на ищеца да я получи, оформен с подписите на двама свидетели, посочени в нея – Емил Стоянов и Димитър Д..

При така установената фактическа обстановка съдът прие следните правни изводи.

По делото се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество в процесния период м. януари – м.юни на 2016 г.

При наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд се предполага, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ, поради което в тежест на работодателя, по силата на чл. 128, т.2 КТ, е възникнало задължение да изплати на работника и ищец договореното между страните възнаграждение, което задължение работодателят и ответник не е изпълнил за процесните месеци.

Размерът на дължимото и незаплатено от ответника възнаграждение е 1 981.83 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъдат уважен, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 06.07.2017 г., до окончателното и заплащане.

В останалата му част, до предявения размер от 2 520 лв., искът е неоснователен и като такъв в тази му част следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ, исковете по трудови спорове за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок, който тече от деня на прекратяването, по силата на чл.358, ал.2, т.1 КТ.

При прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя без предизвестие, срокът тече от датата, на която заповедта за уволнение е връчена на работника или служителя. В случаите на отказ на работника или служителя да получи заповедта за уволнение, срокът се брои от датата на отказа – Решение № 2006/25.11.2002 г. по гр. д. № 2369/2001 г., III г. о. на ВКС.

В случая двумесечният срок за предявяване на иска по чл. чл.344, ал.1, т.1 КТ , респ. акцесорния иск по чл.344, ал.1, т. 4 НК е започнал да тече от 19.07.2016 г. и е изтекъл на 19.09.2016 г., а исковете са предявени на 06.07.2017 г.

Предвид посоченото и с оглед направеното от ответника възражение съдът намира, че работникът е изгубил правото да претендира съдебна защита срещу незаконно уволнение, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.

Съгласно чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищците - работници и служители са освободени и не заплащат такси и разноски по трудови дела, но при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по делото – работодателя – Определение № 713/3.10.2014 г. по ч. гр. д. № 3175/2014 г., IV г. о., ГК на ВКС.

Предвид посоченото по отношение на дължимите в производството държавни такси съдът намира следното.

С оглед основателността на иска по чл.128, т.2 ГПК, в тежест на ответника следва да бъде възложена държавна такса в размер 79.27 лв., върху уважения размер на иска.

Предвид отхвърлянето на останалите два иска в тежест на ищеца следва да се възложи държавна такса в размер 50 лв. – чл.72 ГПК (ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) при защитаван с двата иска един интерес.

По отношение на претендираните от страните разноски съдът намира следното.

Първото претенция на ищеца е уважена частично, а останалите две са отхвърлени изцяло.

Направените от ищеца разноски в производството са в размер 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Тези разноски следва да се разделят на две, при горепосоченото единство на защитавания интерес по двата отхвърлени иска и предвид частичното уважаване на първия иск, на основание  чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 236 лв., съразмерно на уважената част от иска за трудово възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Разноските на ответника по делото са 650 лв. и също представляват заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид отхвърлянето на исковете за отмяна на уволнението и за поправка на основанието в трудовата книжка ищецът дължи по тези искове разноски на ответника в размер 325 лв.

Предвид частичното отхвърляне на иска за трудово уволнение ищецът дължи на ответника и разноски в размер 69.44 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

Така на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер 394.44 лв.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

  

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „В.-Е.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.Р., ул. „П.”, № *, вх.*, ет.*, представлявано от В.В.П., със съдебен адреса*** – адв.Д.П., да  заплати на Г.Д.М., ЕГН ********** ***, със съдебен адреса*** – адв.М.Х., сума в размер 1 981.83 лв. (хиляда деветстотин осемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки), представляваща сбора от незаплатено от ответника на ищеца трудово възнаграждение за периода от м.януари на 2016 г. до м.юни на 2016 г., включително, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска – 06.07.2017 г., до окончателното й  изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Д.М., ЕГН ********** против  „В.-Е.” ЕООД, ЕИК ****, за признаване на дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 10/06.07.2016 г., на основание  чл.330, ал.2, т.6 КТ, във връзка с чл. 190, ал.1, т.5 КТ, за незаконно и за отмяната му като такова.

 ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Д.М., ЕГН ********** против  „В.-Е.” ЕООД, ЕИК ****, за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца.

ОСЪЖДА В.-Е.” ЕООД, ЕИК ****, да  заплати на  Г.Д.М., ЕГН **********, сума в размер 236 лв. (двеста тридесет и шест лева), представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН **********, да заплати на В.-Е.” ЕООД, ЕИК ****, сума в размер 394.44 лв. (триста деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлените искове.

ОСЪЖДА В.-Е.” ЕООД, ЕИК ****, да заплати по сметка на РС – Поморие, държавна такса в размер  79.27 лв. (седемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки), върху уважения размер на иска.

ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС – Поморие, държавна такса в размер  50 лв. (петдесет лева), върху отхвърлените искове.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :