РЕШЕНИЕ
№ 16283
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110112780 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца И. К. Н., ЕГН: **********, срещу ответника С. Б. Н.,
ЕГН: ********** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 1248,00 лв., с която
ищцата е обедняла, а ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска – 10.03.2023 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 322,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 25.08.2020 г. – 09.03.2023 г.
Ищцата извежда съдебно предявените права при твърдения, че на 10.03.2018 г. е
починала свекърва Е Н., като е оставила за наследници синовете си М Н. и С. Н. –
ответник по делото. Сочи, че на 09.04.2020 г. починал съпругът М Н., който оставил
за наследници нея и двата им синове. Поддържа, че с влязло в сила съдебно решение по
гр. д. № 24126/2019 г. на СРС М Н. и С. Н. са осъдени да заплатят суми за потребена ТЕ
на „Топлофикация София“ ЕАД за имот, който е бил собственик на техен общ
наследодател – Е Н., а именно Апартамент № . Посочва, че на 25.08.2020 г., в
качеството си на наследник на Михаил Н., законен представител на двете им деца, е
сключила споразумение с „Топлофикация София“ ЕАД, съгласно което задължение в
общ размер от 2496,13 лв. се разсрочва. Ищцата излага твърдения, че е заплатила
изцяло дълга на С. Н. към „Топлофикация София“ ЕАД, възлизащ в размер на 1248,00
лв., с която сума счита, че е обедняла, а ответникът се е обогатил без основание.
Поддържа, че ответната страна е изпаднала в забава, поради което дължала
обезщетение за забава в размер на 322 лв. за периода 25.08.2020 г. – 09.03.2023 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. Н., с който оспорва предявените искове при възражения, че не е знаел за
образувано срещу него дело от „Топлофикация София“ ЕАД и никога не е
упълномощавал ищцата да го представлява по това дело, да сключва споразумение от
1
негово име и да изпълнява същото. Твърди, че никога не е обитавал процесния имот и
не е ползвал доставяна до него топлинна енергия. Развива доводи, че не собственикът,
а фактическият ползвател на имота се обогатява с ползваната ТЕ, поради което счита,
че ищцата не е обедняла без основание, заплащайки суми на „Топлофикация София“
ЕАД, тъй като тя и синовете , респ. – наследодателите им, са ползвали жилището и
доставяната до него топлинна енергия. Ответникът счита, че в качеството си на
наследник дължи единствено стойността на потребената топлинна енергия от
починалата му майка Елена Н., като развива съображения, че същата възлиза на
стойност от 250 лв. Оспорва претенцията за обезщетение за забава с твърдения, че не е
поставян в забава чрез отправена от ищцата покана за плащане. Моли исковете да
бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 121, том І, рег. № 9700, дело № 121 от 18.10.1999 г. Е Н. е
придобила недвижим имот, представляващ Апартамент № *, находящ се в гр. София,
******
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****7 г. Е** Н.,
заедно с М**** Б. Н. и С. Б. Н. са продали същия имот на трето лице.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № ***** г.
на Столична община – район „Средец“ ****** е починала на 10.03.2018 г., като
вдовица и е оставила за наследници ответника С. Б. Н. (син), ищцата И. К* Н. (съпруга
на починалия син Михаил Б. Н.), ***** Н. (внук) и ****Н. (внук).
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РСЦ22-
УГ01-4611/03.08.2022 г. на Столична община – район „Средец“ Михаил Б. Н. е
починал на 09.04.2020 г. и е оставил за наследници ищцата И. Кънева Н. (съпруга),
Б**** Н. (син) и К****Н. (син).
По делото е представено копие от Булстат карта на Михаил Б. Н., с посочен
адрес на упражняване на адвокатска дейност в гр. София, ******, както и копия на
лична карта на ищцата и на Михаил Н., видно от които същите са били регистрирани с
постоянен адрес: гр. София, *****
Видно от приложеното удостоверение от Софийска адвокатска колегия адв.
Михаил Б. Н. и И. Кънева Н. са посочили в Регистъра на българската адвокатура адрес
на адвокатските си кантори, както следва: гр. София, ******
По делото е представено писмо от „Топлофикация София“ ЕАД, адресирано до
Е**** Н., с което уведомяват последната за размера на задължението към 22.11.2017 г.
за апартамент № 41, находящ се гр. София, ж.к. „****** както и съобщение към
фактура №*****
По делото е представено Решение № ****г., постановено по гр.д. № 24126/2019
г. по описа на СРС, 35 с-в, с което: 1) е признато за установено по отношение на С. Б.
Н., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 661.97 лв. за периода м.
05.2016г. до м. 04.2017г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия,
сумата от 21.50 лв. за периода м. 05.2016г. до м. 04.2017г., представляваща главница за
услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от
17.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите, сумата от 85.72 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода 30.01.2016г. до
03.01.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2617/2019г. на
СРС, 35 с-в, и е отхвърлен иска за главница за разликата над уважената част от 661.97
лв. до пълния предявен размер от 661.99 лв., както и иска за лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 4.65 лв., като неоснователен и недоказан; 2) е
признато за установено по отношение на Михаил Б. Н., че дължи на „Топлофикация
София” ЕАД сумата от 661.97 лв. за периода м. 05.2016г. до м. 04.2017г.,
представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 21.50 лв. за
2
периода м. 05.2016г. до м. 04.2017г., представляваща главница за услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 17.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумите, сумата от 85.72 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за ТЕ за периода 30.01.2016г. до 03.01.2019г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2617/2019г. на СРС, 35 с-в, като е
отхвърлен иска за главница за разликата над уважената част от 661.97 лв. до пълния
предявен размер от 661.99 лв., както и иска за лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4.65 лв., като неоснователен и недоказан; 3) С. Б. Н. и
Михаил Б. Н. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 664.94
лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 80.54
лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 2617/2019г. разноски, съразмерно на
уважената част на исковете.
По делото е представено споразумение от 25.08.2020 г., сключено между
ищцата, действаща като пълномощник на ответника С. Б. Н. и като законен
представител на децата си **** Н. и **** Н. за разсрочване на задължение за доставена
топлинна енергия до апартамент № 41, находящ се гр. София, ж.к. „****** установено
с решение по гр.д. № 24126/2019 г.
Приложени са фискални бонове за платени суми в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, както следва: от дата 25.08.2020 г. за заплащане на сумата от 1300 лв.; от
дата 09.10.2020 г. за заплащане на сумата от 100 лв.; от дата 16.10.2020 г. за заплащане
на сумата от 100 лв.; от дата 17.11.2020 г. за заплащане на сумата от 100 лв.; от дата
14.12.2020 г. за заплащане на сумата от 100 лв.; от дата 22.01.2021 г. за заплащане на
сумата от 100 лв.; от дата 19.02.2021 г. за заплащане на сумата от 100 лв.; от дата
26.03.2021 г. за заплащане на сумата от 100 лв.; от дата 26.04.2021 г. за заплащане на
сумата от 100 лв.; от дата 26.05.2021 г. за заплащане на сумата от 100 лв.; от дата
28.06.2021 г. за заплащане на сумата от 100 лв.; от дата 09.08.2021 г. за заплащане на
сумата от 100 лв. и от дата 25.08.2021 г. за заплащане на сумата от 96,31 лв.
В хода на делото са събрани обяснения на ищцата по реда на чл. 176 ГПК, в
които същата заявява, че тя, съпругът й и двете им деца и свекърва й Елена Тодорова
Н. (до нейната смърт) и до смъртта на съпруга й са живели на адрес: гр. София, ул.
„Карнеги“ № 2 и продължават да живеят на този адрес и към момента.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищеца е докаже
пълно и главно, че е обедняла със сумата от 1248 лв., а ответникът се е обогатил със
същата сума.
Съдът намира, че при съвкупния анализ на представените по делото
доказателства може да се обоснове извод, че майката на ответника и на починалия му
брат и съпруг на ищцата – Елена Тодорова Н. е била собственик на недвижим имот,
представляващ апартамент № 41, находящ се гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 1Б, вх. 1,
ет. 7, до дата 11.12.2017 г., когато Елена Тодорова Н. заедно с двамата си синове
прехвърлят имота на трето лице.
По делото беше доказано също така, че с влязло в сила решение е признато за
установено, че ответникът и неговия брат дължат всеки от тях поотделно сумата от
661.97 лв. за периода м. 05.2016г. до м. 04.2017г., представляваща доставена и
незаплатена топлинна енергия, сумата от 21.50 лв. за периода м. 05.2016г. до м.
04.2017г., представляваща главница за услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главниците от 17.01.2019г. до окончателното изплащане на
сумите, сумата от 85.72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ
за периода 30.01.2016г. до 03.01.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 2617/2019г. на СРС, 35 с-в, както и са осъдени на разноски.
От данните по делото може да се обоснове извод, че отговорността на ответника
и брат му Михаил Н. за задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД за
топлоснабдяване на процесния имот е обоснована със смъртта на майка им Елена
Тодорова Н. на дата 10.03.2018 г. и към момента на постановяване на решението
3
същите са били единствени нейни наследници с квоти по 1/2. След смъртта на Михаил
Н. на 09.04.2020 г. неговото задължение е преминало към неговите наследници –
ищцата и двамата им синове.
По делото беше доказано също така, че ищцата е заплатила в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД цялото задължение, установено с Решение №
57777/04.03.2020 г., постановено по гр.д. № 24126/2019 г. по описа на СРС, 35 с-в за
доставена топлинна енергия до процесния имот в общ размер на 2496,13 лв.
Половината от така платената сума представлява задължение на ответника към
„Топлофикация София“ ЕАД, поради което с плащането му ищцата е обедняла със
сумата от 1248 лв., а ответникът се е обогатил със същата, доколкото е спестил този
разход за заплащане на своето задължение.
Възраженията на ответника, че имотът е ползван единствено и само от
семейството на ищцата, както и от Елена Н. до нейната смърт, поради което не дължи
сумите за доставена топлинна енергия до имота, остана недоказано. В този смисъл
ищецът направи успешно насрещно доказване, че семейството заедно с Елена Н. до
нейната смърт, са живели на друг адрес – гр. София, ***** и там са упражнявали
адвокатската си дейност.
Въз основа на изложеното съдът намира предявения главен иск за основателен,
поради което следва да бъде уважен.
По акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за периода от 25.08.2020 г. до 09.03.2023 г., съдът намира следното:
Вземането на ищеца почива на извъндоговорно основание – неоснователно
обогатяване, от което следва, че задължението за връщането на това, с което ищецът е
обеднял, а ответникът се е обогатил е безсрочно задължение. По арг. от чл. 84, ал. 2
ЗЗД поставянето на ответника – длъжник в забава е предпоставено от отправянето на
покана. Ищецът не твърди и не е ангажирал доказателства да е поканил ответника да
му върне претендираната сума, поради което съдът приема, че последният не е
поставен в забава преди подаването на исковата молба. Ето защо, акцесорната
претенция се явява неоснователна, поради което искът следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
направил своевременно искане за присъждане разноски, които са в размер на 50 лв. -
платена държавна такса и 500 лв. - реално заплатено адвокатско възнаграждение, от
които съобразно уважената част на предявените искове, следва да се присъди сумата от
437,20 лв.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част на
предявените искове. Същият е направил своевременно искане в тази насока съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, а именно: 900 лв. платено адвокатско
възнаграждение и 1,30 лв. държавни и банкови такси. Ищецът е направил
своевременно възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за основателно, предвид цената на предявените искове и
фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде редуциран до
минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно до размера на 457 лв., съобразно общия материален интерес.
Не са налице основания за определяне на минимално адвокатско възнаграждение за два
иска, тъй като по делото не е представен договор за правно обслужване, в който
страните да са уговорили отделен хонорар по всеки иск, поради което съдът приема, че
този в размер на 900 лв. е определен общо за представителството по производството.
От така намаленото адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на
предявените искове в тежест на ищеца следва да се присъди сумата от 93,73 лв.
Искането на за присъждане на такси за преписи е неоснователно, тъй като липсват
данни тези разноски да са направени във връзка с водене на настоящото дело.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Б. Н., ЕГН: ********** да заплати на И. К. Н., ЕГН:
**********, на основание чл. 59 ЗЗД, че „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата 1248,00 лв., с която ищцата е обедняла, а ответникът се е обогатил
без основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 10.03.2023
г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата И. К. Н., ЕГН: **********, срещу
ответника С. Б. Н., ЕГН: ********** осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата 322,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 25.08.2020 г. – 09.03.2023 г.
ОСЪЖДА С. Б. Н., ЕГН: ********** да заплати на И. К. Н., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 437,20 лв. – разноски за
производството.
ОСЪЖДА И. К. Н., ЕГН: да заплати на **********С. Б. Н., ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 93,73 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5