РЕШЕНИЕ
№ 2331
гр. Варна, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110112422 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на И.
Щ. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. Аврен, с. ****, с която
против „Е. М.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. **** р-н „Витоша“, ж.к. „*****, е предявен иск с правно
основание чл.439 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника
сумите по изпълнителен лист, издаден в полза на кредитора „****“ АД, на
***2009 г. от Районен съд Варна, въз основа на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от ***.2009 г. по ч.гр.д. № 8195/2009 г. по описа на Районен съд -
Варна, а именно: 14542,18 лв. - главница по договор за банков кредит от
21.07.2008 г., ведно със законна лихва от ***.2009 г. до изплащане на
вземането; 1091 лв., представляваща лихва за периода от 23.01.2009 г. до
04.08.2009 г.; 9,53 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
23.01.2009 г. до 04.08.2009 г. и сумата в размер на 875,72 лв., представляваща
разноски по гражданско дело и адвокатски хонорар, които вземания са
прехвърлени от „****“ АД в полза на „Е. М.“ ЕООД, с договор за цесия от
06.12.2013 г., поради погасено по давност право на принудително изпълнение,
в периода от 06.11.2015 г. до 13.06.2024 г. Претендират се сторените разноски
1
по делото.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
В исковата молба се твърди, че на 14.08.2009 г., по молба на взискателя
„****" АД с ЕИК ****, е образувано изпълнителното дело № 354/2009 по
описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ ***, с район на действие Окръжен съд - Варна,
срещу И. Щ. А.. Изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на ***2009 г. от Районен съд Варна, на основание
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от ***.2009 г.,
издадена по ч.гр.д. № 8195/2009 г. по описа на Районен съд - Варна, като
длъжникът И. Щ. А. е осъден да заплати на кредитора „****“ АД с ЕИК ****
суми в общ размер 16518,43 лева.
Ищецът сочи, че последното валидно изпълнително действие по изп. д.
№ 354/2009 г. по описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ ***, е от 06.11.2015 г., когато
съдебният изпълнител налага възбрана върху имота на ищеца в с. Дъбравино.
Твърди, че след 06.11.2015 г., до датата на подаване на исковата молба, по
изпълнителното дело не са били извършени каквито и да е изпълнителни
действия, годни да доведат до прекъсване на давността. Заявява, че по
изпълнителното дело е перемирано, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, за
което е изпратил молба за прекратяване на изпълнителното дело от ЧСИ Г.
Позовава се на изтекла погасителна давност. Заявява, че на 06.12.2013 г., с
договор за цесия, „****“ АД с ЕИК **** прехвърля вземането си по
процесния изпълнителен лист, в полза на ищеца, който с молба от 13.01.2014
г. отправя искане за конституирането му като взискател в изпълнителното
производство.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Не
спори, че процесният изпълнителен лист е издаден в проведено заповедно
производство пред ВРС. Не спори, че вземането е прехвърлено в негова полза,
с договор за цесия, от цедента „****“ АД. Твърди, че още с образуване на
изпълнителното дело са предприети действия по събиране на вземането.
Намира, че давността е била прекъсвана многократно, дори действията да не
се довели до събиране на имущество на длъжника. Заявява, че с всяка молба, с
която е отправено искане за извършване на изпълнително дело, давността е
била прекъсната, като не следва да се съобразява дали изпълнителните
2
действия са били предприети от надлежния орган.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на
чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК. Съгласно чл.439 ГПК, ищецът – длъжник в
неприключено изпълнително производство може да оспори чрез иск
изпълняемото право на парично вземане на взискателя, с твърдения за факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. За ищците е налице правен интерес от
предявяването му, а процесуалната легитимация на ответника е установена.
Искът е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността
му.
В процесния случай се твърди, че в полза на ответника не съществува
изпълняемо право против ищеца, тъй като същото е погасено с изтичане на
петгодишен давностен срок, изтекъл в периода от 06.11.2015 г., когато е
извършено последното валидно изпълнително действие по изп.дело
№354/2009 г. по описа на ЧСИ Н. Г. – рег. №*** в КЧСИ до датата на подаване
на исковата молба в съда /СРС/ - 13.06.2024 г.
Давността е институт на правото, представляващ период от време, през
който носителят на едно материалното право бездейства, поради което губи
правото да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо
длъжника, респективно, за последния се поражда възможността да се позове
на изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като с
ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС е прието, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
3
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Съгласно мотивите на същото тълкувателно решение, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Намерено е, че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), както следва:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
От приобщените по делото писмени документи по изпълнително дело
№354/2009 г. по описа на ЧСИ Н. Г. – рег. №*** в КЧСИ, се установява, че
същото е образувано по молба на взискателя „****“ АД, ЕИК ****, с която е
представен изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№4339/***.2009 г. по ч.гр.д. №8195/2009 г., по описа на ВРС. Видно от
посочения съдебен акт, длъжникът И. Щ. А. е осъден да заплати на кредитора
„****“ АД, сумата от общо 15642,93 лева, от която: 14542,18 лв.,
представляваща главница по Договор за банков кредит от 21.07.2008 г., ведно
със законна лихва от ***.2009 г. до изплащане на вземането; 1091,00 лв.,
представляващи лихва за периода от 23.01.2009 г. до 04.08.2009 г.; 9,53 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 23.01.2009г. до 04.08.2009 г. и
сумата в размер на 875,72 лв., представляваща разноски по гражданско дело и
адвокатски хонорар.
С молбата за образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител
е овластен да избира способа на изпълнение и да предприема изпълнителни
4
действия служебно, при условията на чл.18, ал.1 ЗЧСИ.
С молба от 13.01.2014 г., подадена по изпълнителното дело, „Е. М.“ ООД
уведомява съдебния изпълнител, че въз основа на договор за цесия, сключен с
„****“ АД, на дата 06.12.2013 г., търговското дружество е придобило
вземането срещу длъжника И. Щ. А. и отправя искане да бъде конституирано
като взискател по делото, на мястото на досегашния кредитор. Представен е
соченият договор за цесия, ведно с приложение, в което, в цвят е повдигнато
името на длъжника и размера на вземането.
С уведомление от 31.01.2014 г., съдебният изпълнител е уведомил
длъжника, че като взискател по делото е конституирано дружеството „Е. М.“
ООД.
В хода на изпълнителното производство длъжникът не е извършил
плащания. С постановление от 11.06.2024 г., изпълнително дело №354/2009 г.
по описа на ЧСИ Н. Г. – рег. №*** в КЧСИ е прекратено по искане на
длъжника, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Последното действие, предприето в хода на изпълнителното
производство, което е в състояние да прекъсне теченето на давностния срок е
налагането на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, находящ
се в с. Дъбравино, общ. Аксаково, ****, извършено на 04.11.2015 г. по
изпълнително дело №354/2009 г. по описа на ЧСИ Н. Г. – рег. №*** в КЧСИ и
вписано в Служба по вписванията на 06.11.2015 г. След вписване на
наложената възбрана не са извършени други действия по изпълнителното
дело, които да прекъснат теченето на давностния срок.
Неоснователно е възражението на ответника, че след 06.11.2015 г. той е
изискал от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия, с
които давността е била прекъсната. Изпълнително дело №354/2009 г. по описа
на ЧСИ Н. Г. – рег. №*** в КЧСИ е представено в оригинал, като в същото,
след 06.11.2015 г. не се съдържа нито една молба изхождаща от взискателя,
обективираща искане за извършване на действие по принудително
изпълнение.
С приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от
5
14.05.2020 г.), обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., теченето
на давностния срок е спряно. Съгласно чл.3, т.2 от закона, до отмяна на
обявеното извънредно положение спират да текат давностните срокове, с
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно §13, сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ – т.е. от 21.05.2020 г.
При горните доводи, съдът намира, че давността, започнала да тече на
06.11.2015 г. е изтекла на 13.02.2021 г., т.е. далеч преди подаване на исковата
молба, образувана в настоящото дело – 13.06.2024 г., подадена първоначално
пред Софийски районен съд. Предявеният иск е основателен, поради което
същият следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените
разноски по делото, в общ размер на 4584,74 лева, за които е представен
списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 вр. чл.124, ал.1
ГПК, че И. Щ. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. Аврен, с. ****,
НЕ ДЪЛЖИ на „Е. М.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ****, сграда 15, вх.А, ет.4 /стар адрес: гр. София, п.к.
**** р-н „Витоша“, ж.к. „*****/, сумите по изпълнителен лист, издаден в
полза на кредитора „****“ АД, на ***2009 г. от Районен съд Варна, въз основа
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от ***.2009 г. по ч.гр.д. № 8195/2009
г. по описа на Районен съд - Варна, а именно: 14542,18 лв. - главница по
договор за банков кредит от 21.07.2008 г., ведно със законна лихва от ***.2009
г. до изплащане на вземането; 1091 лв., представляваща лихва за периода от
23.01.2009 г. до 04.08.2009 г.; 9,53 лв., представляваща наказателна лихва за
периода от 23.01.2009 г. до 04.08.2009 г. и сумата в размер на 875,72 лв.,
представляваща разноски по гражданско дело и адвокатски хонорар, които
вземания са прехвърлени от „****“ АД в полза на „Е. М.“ ЕООД, с договор за
6
цесия от 06.12.2013 г., поради погасено по давност право на принудително
изпълнение, в периода от 06.11.2015 г. до 13.06.2024 г.
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ****, **** /стар адрес: *****************/, ДА
ЗАПЛАТИ на И. Щ. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. Аврен, с.
****, сума в общ размер на 4584,74 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Окръжен
съд Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7