М О Т И В И
по НОХД № 5119/2016 г. по описа на Пловдивски
районен съд – VІІ наказателен състав
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала
обвинение спрямо подсъдимия А.К. -
роден на *** г. в гр.****, адрес за призоваване в****, ****, турски гражданин,
със статут на постоянно пребиваващ в Република България с ЛНЧ **********,
средно образование, работещ като***, женен, неосъждан, ЕГН: ********** за това,
че нa 16.04.2015 г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, по
хулигански подбуди, като длъжностно лице - ***** на фирма *** - гр. Пловдив,
съгласно генерално търговско пълномощно с per. № *** и per.
№***, при и по повод изпълнение на службата му причинил другиму - ****И.Р.Р., ЕГН ********** в кантора частен съдебен изпълнител В.А.,
per. № **** на Камара на частните съдебни
изпълнители. Окръжен съд - Пловдив, при и по повод изпълнение на службата й
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата в тилната област с
мозъчно сътресение, контузия на шийния отдел на гръбначния стълб,
посттравматично увреждане на нервните коренчета на ниво С 3 - 4 в областта на
шията в дясно, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК - престъпление но чл. 131, ал. 2, пр. 8, т. 3 вр.
с чл. 131, ал. 1, г. 2, пр. 1 и т. 12, пр. 1 вр. чл.
130, ал. 1 от НК
и
за това, че на 16.04.2015 г. в гр. Пловдив, обл.
Пловдив, по хулигански подбуди, като длъжностно лице - *** на фирма *** - гр.
Пловдив, съгласно генерално търговско пълномощно с per. № *** и per. №***, при
и по повод изпълнение на службата му причинил другиму - на М.Д.З. – Л., ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата в тилната област с
мозъчно сътресение, контузия на шийния отдел на гръбначния стълб,
посттравматично увреждане на нервните коренчета на ниво С 3 - 4 в ляво на
шията, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
По делото са
предявени за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове за
обезщетение за причинени неимуществени вреди от М.Д.З. – Л. и И.Р.Р. и поискано конституирането им като граждански ищци.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от М.З.
– Л. и И.Р. граждански искове спрямо подсъдимия А.К. за причинени неимуществени
вреди /болки и страдания/за сумата от по 5 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения спрямо подсъдимия А.К. за
извършени от него престъпления спрямо пострадалите, както е посочено в
обвинителния акт, като счита, че същите са доказани по несъмнен начин от
обективна и субективна страна, от събрания на досъдебното производство и
съдебно такова материал.
Предлага на съда да
признае за виновен подсъдимия К. в осъществяване на извършено от него
престъпление по чл.131, ал.2, предл.8, т.3, вр.чл.131, ал.1, т.2, предл.1 и т.12,
пр.1, вр.чл.130, ал.1 от НК спрямо И.Р.Р. и да му
наложи наказание лишаване от свобода една година при условията на чл.54 НК.
Предлага на съда да
признае за виновен подсъдимия К. в осъществяване на извършено от него
престъпление по чл.131, ал.1, т.2, предл.1 и т.12, предл.1, вр.
чл.130, ал.1 от НК спрямо М.Д.З. – Л. и да му наложи наказание при условията на
чл.54 от НК, а именно шест месеца лишаване от свобода. Моли съда да определи
едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода,
изпълнението, на което да бъде отложено за срок от четири години. Моли съда да
приеме предявените граждански искове като основателни и да ги признае в пълен
размер.
Адв. К. – повереник на
гражданските ищци И.Р. и М.З. – Л., моля съда да уважи предявените граждански
искове от Р. и З. - Л. в пълен размер, като счита, че искът не е прекомерно
завишен.
Адв. Е., защитник
на подс. К., счита, че подзащитният му следва да бъде
признат за невинен в това да е извършил престъпленията, които са посочени в
обвинителния акт, и да бъде оправдан по
повдигнатите обвинения като недоказани по един безспорен и несъмнен начин от
гледна точка авторството на подсъдимия К. при извършването на тези деяния.
Подсъдимият К. /лична защита/счита, че не е виновен и отрича участие в престъпното деяние.
Подсъдимият К.
/последна дума/ моли съда да бъде оправдан.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото,
събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, както и
становищата на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият А.К. бил упълномощен с генерално
търговско пълномощно от С.К. в качеството й на **** на *** със седалище и адрес
на управление в гр. **** да я представлява, като извършва от нейно име и за
нейна сметка всички действия, свързани с обикновената й дейност като търговец,
в това число да закупува и продава стоки, движимо и недвижимо имущество на
територията на страната и чужбина, да извършва услуги и оформя свързаните с
това документи, извършва разплащания от името и за сметка на търговеца; да
възлага на лица по трудов или друг вид договор извършването на работа или
определени дейности; да управлява и стопанисва движимото и недвижимото
имущество на фирмата, включително с право да го отдава под наем; да я
представлява пред всички банки на територията на Република България, като
открива и извършва всякакви действия на разпореждане с откритите на името на ***
банкови сметки /левови, валутни и други/, включително да внася и тегли суми без
ограничение, да нарежда банкови преводи и други банкови операции, да закрива
сметките, да открива на името на *** нови сметки и да извършва с тях
гореописаните действия и други. Възложените пълномощия определили подсъдимият А.К.
като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. Б от НК.
Свидетелката И.Р. работела като****. Посочената
длъжност тя заела след успешно положен изпит за придобиване на правоспособност
„****" и изготвяне на заповед № 01/16.06.2008г., издадена от частен
съдебен изпълнител В.А..
Свидетелката М.З. - Л. въз основа на трудов
договор и допълнително споразумение № 17/01.07.2012г. работела като **** в
кантора на частен съдебен изпълнител В.А..
На 18.03.2015г. във фирма *** - длъжник по
изпълнително дело № 20138270400522 по описа на кантора на частен съдебен
изпълнител В.А. била връчена призовка за принудително изпълнение, с която бил
насрочен опис на движими вещи по седалището и адреса на управление на
посочената фирма в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 168 на 16.04.2015 год.
На 16.04.2015г. около 11.00 часа свидетелките И.Р.
и М.З. - Л., като служители на кантора на частен съдебен изпълнител В.А., а
именно първата по повод на това, че заемала длъжността****, а втората -****,
посетили във връзка с изпълнително дело № **** адреса на фирма ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 168. При
пристигането им на място двете свидетелки установили оградена сграда с табела с
надпис „САРС”. За да се уверят, че са на правилното място, те преминали зад
огражденията, където се намирал свидетелят К.Д.. Той работел като ****във фирма
***. Двете служителки на кантората на частния съдебен изпълнител попитали дали
тук се помещава фирма *** и дали управителят на фирмата е тук. Свидетелят Д.
отговорил утвърдително, като посочил, че управителят бил в административната
сграда пред производственото хале. Р. и З. -- Л. се насочили към
административната сграда, където били посрещнати от свидетелките Л.К. и Л.К..
Свидетелката К. работела като *** към Адвокатска колегия гр. Хасково и била
наета от ,,Сарс груп и ко" ООД гр. Пловдив да ги представлява във връзка със
съдебни производства с ЕВН „Електроразпределение“ ЕАД. Свидетелката К. работела
като****, ***, ****и други в ***. Свидетелката Р. обяснила на двете жени какъв
бил поводът за посещението им и попитала къде се намира С.К.. Те отговорили, че
последната е в чужбина. В разговора между представителите на кантората на
частния съдебен изпълнител и свидетелките К. и К. станало въпрос, че последните
са запознати с насрочения опис и били подготвили документи в тази връзка.
Първоначално дори се противопоставили на желанието на свидетелката Р. да
започне с насрочения опис, като заявили, че всеки момент щял да пристигне
„шефа". **** обяснил, че
присъствието на управителя на фирмата за законосъобразното извършване на
насроченото действие не е необходимо, след което с помощта на свидетелката М.З.
- Л. започнала да индивидуализира и описва движимите вещи, находящи се в коридора
на сградата. Свидетелката Р. снемала параметрите на компютър, находящ се в
помещението, като в същото време свидетелката З. - Л. вписвала данните, когато
вратата се отворила с трясък. При тях влязъл подсъдимият А.К.. Той сграбчил
свидетелката З. - Л. силно за ръката. В момента, в който се обръщала към него, подсъдимият
й нанесъл удар с юмрук в областта на тила. Свидетелката му се развикала „Какво
правите? Ние сме представители на кантора на частен съдебен изпълнител В.А.".
Свидетелката Р. също се представила, като заявила, че е****. Подсъдимият К.
изблъскал свидетелката М.З. - Л. към вратата и се приближил до свидетелката Р..
Той хванал последната за ръката и я издърпал. Подсъдимият К. започнал да нанася
на свидетелката Р. удари с юмрук в областта на главата и по-точно в тила и
задната част на главата. Свидетелката Р. за момент загубила ориентация,
заболяла я главата, станало й зле и започнало да й се вие свят. Въпреки това тя
успяла да се отскубне от физическата агресия на подсъдимия и заедно със
свидетелката З. - Л. се насочили бързо към изхода на фирмата и лекия автомобил,
с който дошли.
Двете свидетелки се качили в колата. Веднага след
това около 12.00 часа свидетелката Р. сигнализирала от личния си мобилен
телефон с номер ***** служител на Дирекция „Национална система 112" към
МВР за извършеното спрямо тях нападение. Сигналът бил възприет, като в
проведения разговор със служителката свидетелката Р. заявила, че току - що били
нападнати от лице от мъжки пол в сграда на фирма „САДАТ“, находяща се в гр.
Пловдив, ул. „Васил Левски“ 186. След подадения сигнал те се върнали в
кантората на съдебния изпълнител. Там се срещнали със свидетелката М.Т..
Последната забелязала, че двете и колежки са видимо уплашени и ужасени. Те
говорили несвързано и откъслечно. От приказките им все пак се разбрало, че на
двете служителки на кантората им бил нанесен побой. След като се поуспокоили,
те разказали, че им бил нанесен побой от **** - **** на фирма „САДАТ“, докато
изпълнявали служебните си задължения по образуваното изпълнително дело. Малко
след това двете служителки си тръгнали от работа, като посетили лекар невролог.
На следващия ден - 17.04.2015г. свидетелките Р. и З. - Л. се освидетелствали за
получените травматични увреждания в ОСМ при УМБАЛ "Св.Георги"
гр.Пловдив, като им били издадени СМУ, съответно на първата № 283/2015г. и №
284/2015г. на втората.
При проведени процесуално - следствени действия -
разпознаване на лице, свидетелките Р. и З. - Л. разпознали подсъдимия А.К.,
като лицето, нанесло им ударите. Впоследствие свидетелката Р. потвърдила в
дадените показания чрез разпита и в качеството на свидетел извършителя на
деянието, а именно подсъдимия А.К..
Така
установената безспорна фактическа обстановка съдът възприема частично от
обясненията на подсъдимия Култулду, частично от показанията
на свидетелите О.Х., Л.К., Л.К., К.Д., изцяло от
показанията на свидетелите И.Р., М.З.-Л., М.Т., Н.А., К.Г. и В.А., дадени в
хода на съдебното следствие и от останалите писмени доказателства, приложени по
делото.
В хода на досъдебното производство били назначени и
изготвени съдебно-медицински експертизи на свидетелките И.Р.
и М.З. - Л.. От заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно
- медицинска експертиза по писмени данни № 117/2015г., находяща се на л.62 от
ДП се установило, че на свидетелката И.Р. било причинено: контузия на главата в
тилната област с мозъчно сътресение, контузия на шийния отдел на гръбначния
стълб, посттравматично увреждане на нервните коренчета на ниво С 3 - 4 в
областта на шията в дясно. Описаните увреждания били в резултат на удари с или
върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се
съобщава в материалите по досъдебното производство за инцидента на 16.04.2015г.
На свидетелката И.Р. било причинено разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
От заключението на изготвената на досъдебното
производство съдебно - медицинска експертиза № 118/2015г., находяща е на л.65
от ДП, се установило, че на свидетелката М.З. - Л. било причинено: контузия на
главата в тилната област с мозъчно сътресение, контузия на шийния отдел на
гръбначния стълб, посттравматично увреждане на нервните коренчета на ниво С 3 -
4 в ляво на шията. Описаните увреждания били в резултат на удари с или върху
твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се
съобщава в материалите по досъдебното производство за инцидента на 16.04.2015г.
На свидетелката М.З. - Л. било причинено разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Съдът
приема и кредитира изцяло заключенията на вещото лице З.Х.Н., дадени на л.62 и
л.65 от ДП, като изготвени компетентно, с необходимите знания и опит.
Съгласно
заключението на назначената и изготвена в съдебното следствие съдебно –
психиатрична експертиза на вещото лице д-р М.П. на л.61-71 от нохд, за М.Д.З. – Л. няма приложена документация да е
посещавала психиатрични амбулатории и да е провеждала лечение. тя не страда от
психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение към Център за
психично здраве – Пловдив.Вследствие на упражнено насилие и травми на дата
16.04.2015г. З. не е била в състояние, което да покрива критериите на психично
разстройство и не е провеждала лечение с психотропни медикаменти в терапевтична
рамка, под контрол на специалист психиатър. Не се установява житейска дезадаптация, вследствие на случилото се.
Съгласно
заключението на назначената и изготвена в съдебното следствие съдебно –
психиатрична експертиза на вещото лице д-р М.П. на л.73-82 от нохд, за И.Р.Р. няма приложена
документация да е посещавала психиатрични амбулатории и да е провеждала
лечение. Тя не страда от психично заболяване и не се води на диспансерно
наблюдение към Център за психично здраве – Пловдив. Вследствие на упражнено
насилие и травми на дата 16.04.2015г. Р. не е била в състояние, което да
покрива критериите на психично разстройство и не е провеждала лечение с
психотропни медикаменти в терапевтична рамка, под контрол на специалист
психиатър. Не се установява житейска дезадаптация,
вследствие на случилото се.
Съдът кредитира изцяло изготвените експертизи,
като извършени с необходимите познания и опит, като последователни, обосновани
и непротиворечиви на целия събран доказателствен материал и неоспорени от
страните.
Съдът кредитира отчасти обясненията
на подсъдимия К. и показанията на свидетелите О.Х., Л.К., Л.К., К.Д. по
следните съображения:
Въпреки че подсъдимият К. отрича да се е срещал с
пострадалите и да е участвал в инцидент с тях, съдът възприема частичните му
обяснения като ярко изразена защитна
позиция. Макар същата да се подкрепя от показанията на зависимите от
него свидетели К. и К., същата остава изолирана от останалия доказателствен материал,
събран по делото и не вписваща се в безспорно установената по делото фактическа
обстановка, преценени във фокуса на множеството косвени данни, обясненията на
подсъдимия са неправдоподобни и изолирани.
В тази връзка безспорно установено по делото е, а не се отрича и от
самия К., че последният живее на адреса на управление на фирмите си. На
инкриминираната дата не е пътувал, а е бил в сградата на ул.”Васил Левски” №
168, иначе свидетелят К.Д. не би допуснал пострадалите, ако не е бил сигурен,
че собственикът не е бил извън обекта. В този смисъл са и показанията му,
дадени в съдебно заседание от 05.10.2016г.
Самият К. твърди, че не се познава с пострадалите,
но при проведеното следствие „разпознаване на лица и предмети” безпогрешно е бил разпознат на 13.10.2015г. от
пострадалите З. – Л. и Р. като извършителят на престъплението /ДП л.48-54/.
При тези данни съдът не възприема и не кредитира
обясненията на подсъдимия К..
Съдът възприема и кредитира частично показанията
на свидетелите О.Х., Л.К., Л.К., К.Д. по следните съображения:
Безспорно установено по делото е, че
горните свидетели са в йерархична зависимост от техния работодател –
подсъдимия. Няма как техните показания да не са заинтересовани от изхода на
съдебния спор. И свидетелката К., и свидетелката К. заявяват в съдебно
заседание, че пострадалите не са се представили, което е най-малко нелогично,
предвид на факта, че действията по започване на описа са били предшествани от
издаване на протокол, в който имената на всички присъстващи са били упоменати,
за което свидетелстват и двете. Далеч от обикновената житейска логика е някой
да ангажира вниманието на някой случайно пребиваващ в офиса адвокат и постоянно
пребиваващият деловодител без да се знае качеството на лицето, с което се
осъществява контакт. Нещо повече. Касае се за опис на движимо имущество, за
което в показанията си говорят и двете свидетелки, а в същото време твърдят, че
пострадалите не са се представили.
Неправдоподобни са обясненията и на
двете свидетелки относно инцидента – според К. последната е присъствала по
време на целия престой на пострадалите в офиса на фирмата, а според К.
работното й място е непосредствено срещу входа, респ. изхода от този офис. При
тези данни няма как и двете свидетелки да не са възприели, ако не цялото, то
поне част от престъпното деяние на подсъдимия.
Не на последно място недостоверни са и показанията
на свидетеля Д., касаещи излизането на пострадалите от сградата. Дори и са се
приеме, че видими белези от нанесените телесни повреди към момента на
извършването не са били налични, то емоционалното състояние на двете пострадали
е нямало как да не направи впечатление на охранителя на обекта, който твърди,
че са минали непосредствено пред него.
Предвид на установената по – горе коментирана
зависимост на свидетелите О.Х., Л.К., Л.К., К.Д. от подсъдимия, съдът приема техните показания като
опосредени и противоречащи на останалия събра по делото доказателствен
материал. По тези съображения съдебният състав не ги възприема и не ги
кредитира при изграждане на фактическата обстановка по делото.
Съдът кредитира и възприема изцяло показанията
на свидетелите И.Р., М.З.-Л., М.Т., Н.А., К.Г. и В.А. по следните съображения:
По отношение на пострадалите, съдът дава вяра
изцяло на данните в техните показания, като логични и последователни,
незаинтересовани и отговарящи по време и по място на останалите по делото
писмени доказателства. Няма индиции гражданските ищци
да са се познавали отпреди с подсъдимия, да са влизали в конфликт с него или
пък да са участвали в други процесуално – следствени действия спрямо фирми,
управлявани от К.. Водим по фактите на делото, първата среща на Р. З. – Л. с подсъдимия е била по време на
инкриминираното деяние. От гореизложеното следва липса на всякаква
заинтересованост и предубеденост у изпълняващите дълга си служители на частния
съдебен изпълнител В.А.. От изготвените по делото СМЕ и за двете безспорно се
доказа нанесените телесни увреждания, които отговарят да са получени по време,
по място и по механизъм, съответстващи на изложеното от самите тях, както в
досъдебното производство, така и в показанията им пред настоящия съдебен
състав.
Съответстващи на приетата от съда фактическа
обстановка са и показанията на деловодителя на частния съдебен изпълнител
-свидетелката Т.. Същата е възприела пострадалите непосредствено след
инкриминираното деяние, като подробно и достоверно е описала физическото и
психологическото им състояние.
Като достоверни и неопосредени съдът възприема и
показанията на разпитаните по делото двама полицейски служители Н.А.
и К.Г., които не дават никакви данни за инкриминираното деяние.
Съдът възприема и кредитира показанията на ЧСИ В.А.,
макар последният да съобщава само косвени данни от възприето от разказа на двете пострадали свои служителки.
Предвид гореизложеното съдът кредитира и възприема
показанията на свидетелите И.Р., М.З.-Л., М.Т., Н.А., К.Г. и В.А., като
достоверни, логически последователни, незаинтересовани и инкорпориращи се в
приетата от съда фактическа обстановка.
Съдът не възприема възраженията на адв. Е. – защитник на подсъдимия, изложени в пледоарията му
по делото по следните съображения:
Според настоящия съдебен състав на съда
авторството на деянието по настоящото делото е безспорно установено. Както
подробно се обсъди по – горе, на инкриминираната дата К. е бил в сградата, в
която живее, в гр.***. Нанесените по хулигански подбуди телесни повреди се
установяват, както от показанията на пострадалите, така и от приетите и
неоспорени по делото СМЕ на вещото лице Н., както и от СПЕ на вещото лице П.. В
тази връзка, макар да посочва заинтересованост в показанията на пострадалите,
защитата не сочи, а и не може да посочи мотив за нея. По делото няма данни
подсъдимият и пострадалите да са били в каквито и да е било отношения помежду
си преди инкриминираното деяние. В това отношение и двете страни са категорични
в съобщените данни.
Няма как при тези доказателства да се приеме, че
изпълняващите дълга си **** и **** при ЧСИ В.А., че са заинтересовани по
какъвто и да е начин.
Във връзка с горното и поради факта, че съдът не
дава вяра на свидетелите К. и К. относно това, че на инкриминираната дата не е
имало инцидент с пострадали **** и **** при ЧСИ В.А., поради посочени по-горе в
мотивите причини, съдът не може да приеме и тезата на адв.
Е. за недоказаното авторство на деянието по настоящото дело. Житейски
обосновано и обяснимо е разпитаните по делото служител от офиса и упълномощен,
макар и за други юридически действия адвокат „да пропуснат да видят” извършено
от техния работодател престъпно деяние, тъй като те са в пряка икономическа
зависимост в настоящия казус от подсъдимия К.. По тези съображения, а и във
връзка с множеството събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
счита, че безспорно следва да се приеме, че единствен извършител на деянието е именно подсъдимият
по настоящото дело.
Неоснователно е и възражението на адв. Е. за „еднаквост” на нанесените телесни увреждания и
на двете пострадали. Предвид на изложеното от вещото лице Н., както в СМЕ, така
и в съдебно заседание, касае се за еднородност на нанесените удари и по двете
пострадали. Следва да се отбележи и факта, че съдебно – медицинските
удостоверения и на Р., и на З. – Л. са издадени на следващия ден след инкриминираното
деяние, като за изводите на съдебния лекар са способствали и приложени по
делото консултации при невролог веднага след инкриминираното деяние.
Неоснователно и лишено от правна аргументация е и
акцесорното възражение за „еднаквост” и на установените травми от консултиращия
невролог от страна на адв. Е.. По делото няма никакви
данни, които биха въвели в съмнение съдебния състав относно професионалните
възможности и медицинската етика на д-р Г. от УМБАЛ „Каспела”
ЕООД. Ето защо съдът не възприема възраженията на защитата на К. в тази им
част.
Действията и поведението на подсъдимия К.
предизвикали силното възмущение и негативна морална оценка на свидетелките И.Р.
и М.З. - Л.. С престъпния си акт по гореописания начин подсъдимият засегнал
като обект обществените отношения, свързани със защита на здравето и
неприкосновеността на личността. Причинените на двете свидетелки леки телесни са
публичната демонстрация на абсолютно необосновано, непредизвикано и агресивно
поведение, насочено към личността на свидетелките И.Р. и М.З. - Л., засягайки
телесния им интегритет и целейки постигане на физическо надмощие. Поради това и
съдът приема, че телесните увреждания на свидетелките И.Р. и М.З. - Л. са
именно такива, причинени по хулигански подбуди.
От така установената по-горе фактическа обстановка
е видно и че хулиганските подбуди на подсъдимия са били насочени единствено към
телесния интегритет на двете свидетелки, като с действията си нанесъл
посочените телесни увреждания на пострадалите. Той не се е познавал лично с
пострадалите до този момент, не е бил и в конфликт с кантората на Частния
съдебен изпълнител В.А., което изключва наличието на личен мотив.
Подсъдимият К. съзнавал и качеството на **** на
свидетелката И.Р., както и че към момента на инцидента същата е изпълнявана
служебните си задължения в работно време по време на инкриминираното деяние.
От друга страна подсъдимият добре е съзнавал и
притежаваното от него качество на длъжностно лице, получено след възлагането на
дейности, свързани с управлението на чуждо имущество в юридическо лице, а
именно това на *** по силата на генерално търговско пълномощно с регистрационен
номер***,*** , заверено от С. П. - *** с район на действие PC -Пловдив.
Телесните повреди на двете свидетелки били причинени от подсъдимия в работно
време в служебно помещение на представляваната от него фирма, т.е при изпълнение
на служебните му задължения. Освен това поводът бил насрочен опис от *** във
връзка с натрупани задължения на *** от дейността на дружеството.
При така
установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият А.К. е осъществил съставомерните
признаци на престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 8, т. 3 вр.
с чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 12, пр. 1 вр. чл.
130, ал. 1 от НК , за това, че на 16.04.2015 г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, по хулигански подбуди, като длъжностно лице -
******, съгласно генерално търговско пълномощно с peг.
№ *** и peг. № ****, при и по повод изпълнение на
службата му причинил другиму - на *** И.Р.Р., ЕГН **********
в кантора частен съдебен изпълнител В.А., peг. № ***
на Камара на частните съдебни изпълнители Окръжен съд - Пловдив, при и по повод
изпълнение на службата й лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата в тилната област с мозъчно сътресение, контузия на шийния отдел на
гръбначния стълб, посттравматично увреждане на нервните коренчета на ниво С 3 -
4 в областта на шията в дясно, причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр.
1 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК за това, че
на 16.04.2015 г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, по
хулигански подбуди, като длъжностно лице - *** на фирма ***, съгласно генерално
търговско пълномощно с per. № *** и per. № **** при и по повод изпълнение на
службата му причинил другиму - на М.Д.З. - Л., ЕГН ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата в тилната област с мозъчно
сътресение, контузия на шийния отдел на гръбначния стълб, посттравматично увреждане
на нервните коренчета на ниво С 3 - 4 в ляво на шията, причинили разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Деянието е извършено умишлено от подсъдимия - със съзнавани, целени и
настъпили общественоопасни последици.
При така установената безспорна фактическа
обстановка и правна квалификация съдът като съобрази с обстоятелствата по чл.
36 от НК и изискванията на чл. 54 от НК намира, че наказанието на подсъдимия А.К., за престъплението по чл.131, ал.
2, пр. 8, т. 3 вр. с чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т.
12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК следва да се
определи при превес на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като такива съдът приема чистото му съдебно минало,
добрите характеристични данни и трудовата му ангажираност. Отегчаващи
отговорността обстоятелства няма. Предвид на изложеното, съдът намира, че
най-справедливо би било да му се определи наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така наложеното наказание най-пълно отговаря на степента на обществена
опасност на извършеното от К. престъпление и съдейства най - пълно според
състава на съда за превъзпитаването на дееца в дух на спазване на
законодателството в Република България. При определяне на този размер на
наказанието, съдът взе предвид и липсата на каквото и да е критично отношение у
подсъдимия в хода на съдебния процес спрямо него, по отношение на извършеното
от него престъпление.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ще следва да се отложи изпълнението на
така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
При така установената безспорна
фактическа обстановка и правна квалификация съдът като съобрази с
обстоятелствата по чл. 36 от НК и изискванията на чл. 54 от НК намира, че
наказанието на подсъдимия А.К., за
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК следва да се определи при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът приема чистото
му съдебно минало, добрите характеристични данни и трудовата му ангажираност. Отегчаващи
отговорността обстоятелства няма. Предвид на изложеното, съдът намира, че
най-справедливо би било да му се определи наказание в размер на ПЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така наложеното
наказание най-пълно отговаря на степента на обществена опасност на извършеното
от К. престъпление и съдейства най - пълно според състава на съда за превъзпитаването
на дееца в дух на спазване на законодателството в Република България. При
определяне на този размер на наказанието, съдът взе предвид и липсата на
каквото и да е критично отношение у подсъдимия в хода на съдебния процес спрямо
него, по отношение на извършеното от него престъпление.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ще следва да се отложи изпълнението на
така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с изпитателен срок
от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.23, ал.1 от НК следва да се определи едно общо
най-тежко наказание от така наложените на подсъдимия К., а именно десет месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи
изпълнението на така наложеното на подс. К. общо
най-тежко наказание от десет месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Така определените на подсъдимия наказания съдът
счита за справедливи и напълно съответстващи на сравнително високата степен на
обществена опасност на деянията и засегнатите с тях обществени отношения. В
този си размер те най - пълно биха способствали за постигане целите на
наказанието, генералната и специална превенции, както и за поправяне на дейците
в дух на спазване на действащото законодателство в Република България.
Подсъдимият А.К. /със снета самоличност/ ще следва
да бъде осъден да заплати на гражданския ищец И.Р.Р.,
ЕГН ********** сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 16.04.2015г. до окончателното й изплащане, като в
останалата част до пълния предявен размер от 5 000 лева, следва да се отхвърли
гражданския иск като неоснователен и недоказан, както и следва да й се заплатят
и направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 /петстотин/
лв.
Подсъдимият А.К., със снета
самоличност, следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец М.Д.З. – Л.,
ЕГН ********** сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 16.04.2015г. до окончателното й
изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 5 000 лева,
следва да се отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан, както и
следва да й заплати и направените разноски за адвокатски хонорар в размер на
500 /петстотин/ лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.К., със снета по делото
самоличност, следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 253,20 /двеста петдесет и три лева и двадесет ст./ лева и държавна
такса 240,00 /двеста и четиридесет/ лева върху уважения размер на гражданските
искове, в полза бюджета на съдебна власт, по сметка на Районен съд Пловдив.
Причини за извършване на деянието – ниска правна
култура, липса на волеви задръжки и неспазване на установения в държавата
правен ред.
Мотиви – стремеж към разрешаване на конфликти по
престъпен начин.
Съобразно горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ
