Решение по КНАХД №393/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя С. П. С., подадена чрез адвокат Р. С. от ДАК, срещу Решение № 133/23.06.2025 г., постановено по НАХД № 189/2025 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-2400275/280 от 09.01.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което на дружеството за извършено нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи за несъставомерност на деянието, неправилно определяне на датата на извършване на нарушението и неправилна правна квалификация на нарушението. Твърди се, че във ведомостите за заплати е начислено трудовото възнаграждение на работника. Дори и да има разлика между начисленото и изплатеното възнаграждение, това не е нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ. Т. нарушение е налице само когато работодателят не е начислил трудовото възнаграждение във ведомостите за заплати, а не и когато не го е начислил в пълния му размер. При неизпълнение на задължението за доначисляване на трудовото възнаграждение контролните органи разполагат единствено с правомощието да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението съгласно чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ, но не и да налагат имуществена санкция за нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ. Възразява се, че не е установено дали действително е налице несъответствие между начисленото и реално изплатеното възнаграждение. Посоченото в платежното нареждане основание за превода „заплата“ не е достатъчно да се приеме, че тази сума представлява само трудовото възнаграждение на работника, а не няколко задължения, платени наведнъж. Твърди се, че работниците са били командировани в чужбина, като работодателят им е изплащал пари за дневни, за [жк], които са били превеждани по банков път с едно платежно. По тези съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление. В условията на евентуалност се иска нарушението да бъде квалифицирано като явно маловажно и да се определи имуществена санкция в минималния размер, уреден в чл. 415в от КТ. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, не изразява становище по жалбата.

Добричкият административен съд, като разгледа доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното НП касаторът е бил санкциониран за това, че в качеството си на работодател не е начислил във ведомостта за месец февруари 2024 г. целият размер на изплатената заплата на А. В. А., назначен на длъжност „електротехник, строителен“. Съгласно ведомостта за заплати за спорния период начисленото трудово възнаграждение на работника в нетен размер е 128, 51 лева, съответно в брутен размер - 228, 57 лева, а съгласно платежно нареждане от 25.03.2024 г. на лицето са изплатени 751 лева с основание на превода „заплата“. В НП е прието, че деянието съставлява нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ, извършено на 25.03.2024 г. и установено на 19.11.2024 г.

За да потвърди НП, районният съд е приел, че е издадено в съответствие с процесуалните правила и при наличие на безспорни доказателства за извършване на нарушението. Намерил е, че правилно деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 128, т. 1 от КТ. Дружеството се явява работодател и субект на нарушението, като изпълнителното деяние е под формата на бездействие и се изразява в неначисляване на целия размер на изплатената заплата на работника в срок до 24.03.2025 г. Съдът е изложил мотиви, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като извършеното нарушение не е отстранено веднага след установяването му. Приел е, че наложеното наказание е правилно определено малко над законовия минимум предвид високата степен на обществена опасност на деянието. В резултат на това е стигнал до крайния правен извод, че НП е законосъобразно и не подлежи на отмяна.

Така постановеното решение е правилно.

При извършената касационна проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя или до неправилно приложение на материалния закон. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими и относими доказателства и въз основа на тях е стигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция.

Нарушенията на трудовото законодателство имат за обект субективни права на работниците, едно от които е правото на работниците да им бъде начислено в пълен обем трудовото възнаграждение за положения от тях труд. В случая на работника е изплатено възнаграждение в много по – голям размер от начисленото му нетно възнаграждение. По – малкият размер начислено възнаграждение води до по – малък размер осигуровки за конкретното лице, а по този начин засяга осигурителните му права.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилна квалификация на деянието. Неначисляването на цялата или част от работната заплата представлява неизпълнение на задължението по чл. 128, т. 1 от КТ. Законът не прави разграничение между пълно или непълно начисляване на възнаграждението, но дори и това да е така, то по аргумент на по-силното основание нормата е приложима и в случаите, когато работодателят не е начислил част от възнаграждението. Който има право и е длъжен да извърши по-голямото, той има право и е длъжен да извърши по-малкото. Следователно при неначисляване на пълния размер на възнаграждението е налице нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ, както правилно е преценил и районният съд. Вярно е, че в случаите на неначисляване на цялата заплата законодателят е предвидил и принудителни административни мерки по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ, но те не изключват административнонаказателната отговорност на работодателя по реда на чл. 414, ал. 1 от КТ.

Не се споделя доводът за неправилно определяне на датата на нарушението. По общо правило работните заплати в предприятието се начисляват последния ден на текущия месец, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства. В случая се касае за неначисляване на заплата за м. февруари 2024 г. в пълен размер, поради което посочената в НП дата на нарушението попада в периода на санкционираното бездействие.

Неоснователно е възражението за несъставомерност на деянието, тъй като не е доказано наличието на несъответствие между начисленото и реално изплатеното трудово възнаграждение на работника. В платежното нареждане изрично е посочено, че преведената сума е заплатата на лицето. В хода на процеса жалбоподателят е твърдял, че едновременно с трудовите възнаграждения е изплащал и командировъчни пари (пътни, дневни и квартирни) на работниците, поради което в негова тежест е било да установи този факт. Нито във въззивното производство, нито в касационното производство са представени доказателства, които да сочат, че банковият превод включва и други дължими суми на получателя освен заплатата. С оглед на това правилно и обосновано АНО е приел, че не е начислен пълният размер на изплатеното трудово възнаграждение, съобразявайки се с посоченото в нареждането основание за плащане.

Законосъобразни са изводите на ДРС, че не е осъществен привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Приложението на тази норма изисква нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от извършването му да не са произтекли вредни последици за работника. В случая е безспорно, че нарушението не е отстранено от работодателя, а неначисляването на пълното възнаграждение засяга неблагоприятно правната сфера на работника. Следователно не е налице нито една от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 415в, ал. 1 от КТ, което изключва квалифицирането на деянието като маловажно.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора касаторът няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал разноски в касационното производство, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133/23.06.2025 г., постановено по НАХД № 189/2025 г. по описа на Районен съд – Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Особено мнение на докладчика по делото Силвия Сандева:

Не съм съгласна с изводите на мнозинството от състава за правилно определяне на датата на нарушението и законосъобразност на обжалваното НП, а оттам и за правилност на съдебното решение.

Няма спор, че съгласно принципа на текущото начисляване по чл. 3 от ЗСч работните заплати се начисляват в края на месеца, за който се отнасят, независимо от периода на заплащането им. Записванията се правят в съответния отчетен период, за да има съпоставимост между приходи и разходи съгласно чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч. В случая изпълнителното деяние е под формата на бездействие и момента на извършване на нарушението е денят, следващ крайната дата за изпълнение на задължението за начисляване, т.е. 01.03.2024 г., а не 25.03.2024 г., както неправилно е посочил АНО. В НП липсват каквито е да мотиви защо този ден е определен за дата на извършване на нарушението. Това е моментът на плащане на трудовото възнаграждение, но той е ирелевантен за срока за неговото начисляване. Необосновано районният съд е приел, че работодателят е следвало начисли целият размер на изплатеното възнаграждение за м. февруари 2024 г. до 24.03.2024 г. Този извод не съответства нито на данните по делото, нито на материалния закон. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на НП, който индивидуализира самото деяние и е от значение за преценката за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Тя не може да се извлича по тълкувателен път или да почива на предположения. Ето защо погрешната дата на нарушението е винаги съществен порок, който е неотстраним по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и е достатъчно основание за незаконосъобразност на НП. Като е стигнал до обратните правни изводи, районният съд е постановил едно неправилно решение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП.