Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 27.09.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на девети февруари през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 1188 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 269531 от 08.11.2019 г. СРС, 140
с-в, по гр.д.№ 5612/2019 г. е отхвърлил предявения от С.К.Г.- К. срещу „А.-Б.“
ЕООД иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от
дискриминация /ЗЗДискр./ за сумата от 38 000 лв.-обезщетение
за неимуществени вреди за проявено спрямо ищцата неравноправно третиране за
периода, в който е заемала длъжността „главен счетоводител“ в ответното
дружество по трудов договор № 41/30.04.2018 г.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ищцата-С.К.Г.-
К. с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно
разпределение на доказателствената тежест и е необосновано.Въззивницата
твърди, че от изложените твърдения в исковата молба може да се направи извод за
проявено дискриминационно отношение от страна на работодателя спрямо нея,
поради което ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да
докаже липсата на такова отношение спрямо служителя.Излага оплаквания, че
въпреки направеното възражение съдът не е променил разпределената
доказателствена тежест, и че е осъществил повратно тълкуване на наличния по
делото доказателствен материал.Твърди, че съдът не е обсъдил наличието на
издаден на нейно име електронен подпис за подписване и депозиране пред различни
държавни институции, банкови институции и трети лица на документи, изходящи от
ответното дружество, както и издаденото в нейна полза пълномощно от управителя
и преупълномощаване от кънтри мениджъра и ефектът, който са предизвикали в
нейната правна сфера.Твърди, че предоставените й правомощия и изолирането й от
комуникацията с ръководството на дружеството са я поставили в уязвима и
неизгодна позиция, което й е причинило безпокойство, притеснение и ежедневен
стрес.Излага твърдения, че изключителната отговорност, вменена й с
преупълномощаването от кънтри мениджъра на дружеството, както и извършването на
дейности извън нейната длъжностна характеристика, са я мотивирали да поиска
повишаване на възнаграждението, но е получила немотивиран отказ, което е израз
на неравноправно третиране.Неравноправното третиране е установено и във връзка
с неосигуряването на средство за придвижване-служебен автомобил, с какъвто
кънтри мениджърът и други служители разполагат, а карта за градски транспорт й
е била предоставена три месеца след постъпването й на работа, и то след
многократно настояване от нейна страна.Изразява становище, че е доказала
твърдените неимуществени вреди, които са в причинна връзка с проявеното от
работодателя дискриминационно отношение.Моли съда да отмени решението и да уважи
предявения иск.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът
по въззивната жалба-„А.-Б.“ ЕООД оспорва
същата.Твърди, че изложените в жалбата възражения са неоснователни.Излага
доводи, че с разпоредбата на чл.9 ЗЗДискр. основната
доказателствена тежест е възложена на ищеца, който е длъжен да докаже фактите,
въз основа на които може да се направи основателно предположение, че той е
жертва на дискриминация, като само в този случай ответникът носи
доказателствената тежест да установи обратното-че правото на равно третиране не
е нарушено.Неизпълнението на задължението на ищеца на възложената му от закона
доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат.Поддържа становище, че ищцата не е
доказала конкретни факти за нарушено от ответника право на равно третиране въз
основа на посочените от нея признаци.Твърди, че съобразно длъжностната
характеристика ищцата не е имала функции, свързани с контакти с клиенти,
провеждане на бизнес срещи и пътувания и длъжността е пряко подчинена на
изпълнителния директор на предприятието-в случая това е кънтри мениджърът и
невключването й в работни срещи и вечери не е възпрепятствало изпълнението на
трудовите й задължения, нито е проява на особено отношение към нея.Твърди, че
видно от представените счетоводни справки за разчетно-платежна ведомост ищцата
е получавала основно възнаграждение в най-висок размер в сравнение с останалите
служители на дружеството освен директора и са й били предоставени предвидените
по трудов договор допълнителни материални блага, необходими за изпълнение на
длъжността й, вкл. са били поети разходи за транспорт, каквито не са й се
полагали.Недоказани са и твърденията за осъществяване на трудови функции,
неприсъщи за длъжността й.Поддържа, че първоинстанционният съд е обсъдил всички
доказателства по делото.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр.Ищцата- С.К.Г.- К.
твърди, че е заемала длъжността „главен счетоводител“ в „А.Б.“ ЕООД през
периода 30.04.2018 г.-01.12.2018 г.Излага твърдения, че тенденциозно е
изключвана от комуникацията между кънтри мениджъра за България- В.И.и
представителите на дружеството работодател.Твърди, че от централата на
дружеството в Йордания са изпратени персонализирани секретни пароли за достъп,
предназначени за нея и необходими за изпълнение на трудовите й задължения, но
те не са изпратени лично до нея, а до мениджъра на дружеството-А.Б.На
останалите служители в дружеството са били осигурени материални придобивки, от
които ищцата не е облагодетелствана-не й е предоставен служебен автомобил или
карта за градски транспорт, не й е осигурен мобилен телефон.През периода
13.08.-16.08.2018 г. на посещение в България са пристигнали Х.М./син на
управителя-Х.Х.А.М.и член на борда на директорите на едноличния собственик на
капитала на ответното дружество/ и М.Ф..-„мениджър анализи и оперативен
мениджър“ в дружеството.На проведената делова среща в офиса на дружеството, на
която кънтри мениджърът за България В.И.е представил презентация за финансовото
състояние на дружеството, изготвена по данни на ищцата, както и на организираната
работна вечеря, тя не е била поканена, а са й били отделени само 10 минути
разговор в офиса.Ищцата е поставила въпроса за увеличаване на трудовото й
възнаграждение с мотив допълнително извършваната от нея работа, както и
имплементирането на нов счетоводен софтуер, но регионалният мениджър е заявил,
че такова увеличение може да бъде осъществено не по-рано от март-април 2019
г.До напускането й на 01.12.2018 г. трудовото й възнаграждение не е било
увеличено и е останало в размера, посочен в трудовия договор-3 136,00 лв.
/брутен размер/.Заявява, че трудовото възнаграждение на кънтри мениджъра за
България-В.И.е в приблизително двоен размер, като по силата на пълномощно от
01.06.2018 г. той я е преупълномощил с правомощията,
възложени на него от управителя на дружеството.Ищцата твърди, че по този начин
е натоварена със задължения и отговорности, вменени на кънтри мениджъра за
България и фактически ги изпълнява, но възнаграждението й възлиза на половин
размер от неговото.Твърди, че тя е инициирала внедряването на нов счетоводен
софтуер, изготвила е оценка на съществуващия софтуер и експертна такава за
„Бизнес навигатор“, която е изпратена от нея на 26.06.2018 г. на В.И.на
български език, а на 27.06.2018 г. същата оценка в английски вариант е
изпратена от В.И.до представителите на работодателите в Йордания.Ищцата излага
твърдения, че не е била включена в комуникацията между В.И.и работодателя в
Йордания, игнорирана е от процеса по обсъждането на новия софтуер, въпреки че
идеята за внедряването е нейна и процесът е ръководен изцяло от нея.През
м.септември 2018 г. ищцата не е била поканена и на срещата и на работната
вечеря с един от основните доставчици на полски семена на ответното дружество-П.Г.,
представител на „Рагт-Франция“, а на работната вечеря
са присъствали освен В.И.и В.В.-агроном за район
Добрич, както и Г.А.-завеждащ дивизия ветеринарни продукти, назначен 19 дни
преди срещата и неговорещ английски език.Един от основните въпроси за обсъждане
на срещата е бил доставена некачествена продукция, която впоследствие В.И.е
поискал да се бракува и дружеството е понесло загуби.Ищцата твърди, че като е
била държана в изолация не е имала възможност да реагира в посока оптимизиране
на разходите във връзка с бракуваната продукция, поради което неприсъствието й
на срещата с П.Г.изразява тенденциозно дискриминационно отношение към нея.Докладът
за вътрешния одит е изпратен от одитора на
дружеството М.С.на 10.09.2018 г. само до В.И.и централата в Йордания, не и до
ищцата.В тази връзка ищцата е изпратила до централата имейл с въпроси, но
отговор не й е бил даден от ръководството на дружеството, само от одитора, в
който й е казано да изпълни предписанията в доклада.На 20.09.2018 г. В.И.й е
отправил груби реплики и остри забележки, като категорично й е заявил, че
трябва да комуникира единствено с него по такива въпроси, а не да отправя
запитвания до централата, като й е обяснил, че само той е оторизиран да
комуникира с представителите на работодателя, като следва той да изпраща
запитванията от свое име, без да я копира в имейл кореспонденцията и когато
получи отговор да прецени дали да я уведомява.На възражението от страна на
ищцата, че тя е в позиция да комуникира директно с представителите на
дружеството, в което работи, В.И.е проявил грубо и агресивно отношение към
нея.Ищцата твърди, че развилата се ситуация й е причинила изключително силни
негативни емоции и стрес.Ищцата не е била поканена да присъства и на срещата,
проведена в периода 14.10-20.10.2018 г. в Йордания, на която кънтри мениджърът
е представил изготвените от нея данни за финансовото и счетоводното състояние
на дружеството, като тотално е игнорирал нейния принос и значение за развитието
на същото.Твърди, че цялостното отношение на кънтри мениджъра и управата на
ответното дружество, изразяващо се в тенденциозна дискриминация, игнориране и
омаловажаване на положения труд и усилия, са предизвикали у нея сериозни
здравословни смущения.На 12.11.2018 г. е получила остра инфекция на горните
дихателни пътища, за което й е предписано лечение, на 24.11.2018 г. е получила
болки в гърдите и силен световъртеж.Поради съмнение за инсулт е извикан екип на
спешна помощ, ищцата е насочена към специалист и й е предписано лечение.На
06.12.2018 г. тя е посетила невролог, който й е поставил диагноза „разстройство
на вегетативната нервна система“ с придружаващо заболяване „доброкачествен пароксизмален световъртеж“, за което също й е назначено
съответно лечение.Твърди, че до момента страда от световъртеж, гадене,
изпотяване и изтръпване на крайниците, което й създава постоянен дискомфорт.Постоянните разногласия и спорове с кънтри
мениджъра и дискриминационното отношение от страна на ръководството на
дружеството работодател предизвикват у нея депресивни състояния, тревожност и свръхчуствителност, игнорирането на личността й,
неуважението към опита, професионализма и отдадеността й към дружеството
работодател са я принудили да депозира молба за прекратяване на трудовото й
правоотношение на 17.09.2018 г. с двумесечно предизвестие.Твърди, че силното
огорчение от проявеното неуважение я е подтикнало да напусне България,
отдалечена от семейството, близките и приятелите си и да се откаже от
професията на счетоводител.Поради постоянния световъртеж не може да работи с
компютър, изпитва и постоянно главоболие, търпи емоционален дискомфорт,
причиняващ й психическа нестабилност, затваря се в себе си, страда от силно
занижено самочувствие и лична неудовлетвореност.Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да й заплати сумата от 38 000 лв.-обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от проявено дискриминационно отношение от
страна на ответника по признак „лично положение“ и „пол“ със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Видно
от трудов договор № 41/30.04.2018 г. страните по делото са били в трудово
правоотношение за длъжността „главен счетоводител“ с 3-месечен изпитателен срок в полза на работодателя
и с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 3 136,00 лв.В т.13
от трудовия договор е предвидено, че работодателят осигурява служебен телефон.
От
представената длъжностна характеристика за длъжността „главен счетоводител“ е
видно, че основните задължения на лицето, което я заема са: да ръководи,
организира и осъществява предварителен, текущ и последващ вътрешен финансов
контрол по спазването на финансовата и
платежната дисциплина, правилното оформяне на първичните и официалните счетоводни
документи, редовното извършване на инвентаризациите и отразяването на
резултатите от тях; да подписва заедно с ръководителя на всички официални
документи от финансово-имуществен характер, да подписва баланса и счетоводните
отчети; да ръководи и организира счетоводната отчетност и т.н.Длъжността е
пряко подчинена на изпълнителния директор на предприятието.При изпълнението на
длъжността се осъществяват организационни връзки и взаимоотношения с всички
материалноотговорни лица в предприятието, с ръководителите на производствените
звена и началниците на функционалните отдели и със служителите в
счетоводството.В р-л III, т.3 е посочено, че служителят
осъществява контакти с представителите на банкови, финансови, данъчни и
контролни органи и институции.
Представена
е и длъжностна характеристика на лицето, заемащо длъжността „кънтри мениджър“,
от която е видно, че отговорностите на заемащия длъжността включват
разработване фирмените стратегии и оперативни планове за осигуряване на
постоянен и непрекъснат растеж; контролиране изпълнението на бизнес плана;
организиране и контролиране на всички операции по начин, който осигурява
ефективно постигане на плановете и резултатите от дейността; изпращане на
редовни доклади до регионалния мениджър относно
продажбите; подсигуряване на кадровата и материалната обезпеченост на
всички звена във фирмата, необходими за ефективно изпълнение на задълженията;
назначава, обучава и оценява персонала; контролира и предоставя технически
насоки на подчинените си.
В
чл.7, ал.1 от Вътрешните правила за работната заплата в „А.Б.“ ЕООД е посочено,
че измененията на заплатите на работниците и служителите се извършват при
промяна с нормативен акт; преназначаване на друга длъжност; в други случаи,
предвидени в нормативен акт; в други случаи, при спазване разпоредбите на
чл.118, ал.3 и чл.119 КТ.
Представено
е пълномощно, с което В.И.в качеството си на пълномощник на Х.Х.М.-управител на „А.Б.“ ЕООД, е преупълномощил
С.К.Г.-К. да представлява дружеството пред НАП във връзка с отговорностите на
дружеството като данъчно задължено лице, вкл., но не само за целите на
подаването и подписването на месечни справки-декларации по ЗДДС и действия,
свързани с възстановяване на ДДС и избягване на двойно данъчно облагане; да
подава и подписва годишни данъчни декларации по ЗКПО; уведомления по чл.62,
ал.3 КТ, декларации за внесени здравни и социални осигуровки и данъци върху
доходите на служителите и др.; пред НОИ, като има право да подава, подписва и
получава всякакви документи, свързани със задълженията на дружеството като
осигурител и др.; пред НСИ за целите на подаване на справки и декларации
относно дейността на дружеството; пред ИД „Главна инспекция по труда“ за целите
на подаването на информация по ЗЗБУТ и др.; пред всички мобилни оператори в
България и пред дружества, предоставящи комунални услуги; пред всички други
държавни и общински органи, физически и юридически лица по въпроси, свързани с
търговската дейност на дружеството.
Видно
от представения трудов договор № 40/30.04.2018 г. В.Л.И.е в трудово
правоотношение с ответното дружество за длъжността „кънтри мениджър за
България“ с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 6 000 лв.
Видно
от представената счетоводна справка за разчетно-платежна ведомост на служители
в ответното дружество, заемащи длъжностите специалист логистика, агроном , директор, хигиенист, основното за
периода м.05.-м.11.2018 г., трудово възнаграждение на ищцата е най-високо-3 136
лв. с изключение на длъжността на
директора, докато на останалите служители същото варира от 550 лв. до
3 080 лв.
Представени
са и писмени доказателства-авансови отчети, фискални бонове, фактура, преводно
нареждане за платени от ответното дружество на ищцата суми за ЦГМ за оперативни
разходи, тримесечни карти за всички линии.Представена е и разменена
кореспонденция по електронната поща за постигнато съгласие за поемане на всички
транспортни разходи от работодателя във връзка с явяването на ищцата в офиса и
прибирането й до дома, като разходите включват използването на такси.
С
молба, приета на 17.09.2018 г., С.Г.-К. е отправила предизвестие към
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326,
т.1 КТ.Видно от представеното копие от трудовата книжка на ищцата трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 03.12.2018 г. на основание
чл.326, ал.1 КТ.
Разпитаният
по делото свидетел М.К.-съпруг на ищцата твърди, че тя е имала много спорове в
работата в „А.-Б.“ ЕООД и много
отговорности и от м.септември 2018 г. е започнала да се чувства зле
здравословно.През м.11.2018 г. се е наложило да извикат линейка, защото е имала
симптоми на инфаркт.Тя му е споделила, че здравословното й състояние се влияе
от условията й на работа в дружеството.Твърди, че са изолирали ищцата от
комуникация със собствениците на дружеството от Йордания и по тези причини тя
не се е чувствала добре.Ищцата е имала спор с началника си поради това, че не й
е дадено признание в работата й, тъй като позицията, за която се е
кандидатирала, е финансов мениджър със заплата, която е по-висока от тази,
която впоследствие са й заплащали.От дружеството са изисквали да извършва много
работа, през първия й работен месец се е прибирала към 21,00 ч.Първият конфликт
е бил през м.08.2018 г., когато е искала увеличение на трудовото
възнаграждение.Вторият случай е бил, когато е решила да подаде молбата си за
напускане.Ищцата му е споделила, че е имала спор с шефа й през м.септември 2018
г., когато той е влязъл в офиса й, викал й е и се е държал агресивно.
Свидетелят
В.И.заявява, че задълженията на ищцата са били свързани със счетоводни въпроси
на фирмата и тя никога не е изпълнявала други функции, различни от описаните в
длъжностната й характеристика.Отговорностите на свидетеля като кънтри мениджър
на фирмата са да отговаря за бизнес развитието на дружеството, да прави подбор
на персонала, да работи по изготвяне на нови ценови политики.Един или два пъти
годишно имат посещение от член на борда на директорите, като на срещите се
дискутират бизнес въпроси и те са предвидени за кънтри мениджъра, регионалния
директор и члена на борда на директорите.По време на срещите по същество
присъства само свидетеля, защото се обсъждат бизнес плановете и концепциите на
дружеството, а не теми, свързани със счетоводни въпроси.Няма практика
регионалният мениджър за България да комуникира със служители на дружеството,
вкл. главния счетоводител, но никой не е възпрепятстван, ако поиска да се
обсъди някой въпрос.Свидетелят твърди, че не е имал конфликт с ищцата, и че при
него не е постъпвало официално искане от нея за по-висока заплата.В разговор тя
му е споделила, че желае увеличение на заплатата, но той й е обяснил, че няма
причина за това, тъй като тя е уговорена през 2018 г., а принцип в дружеството
е през месец март на следващата година да се договарят заплатите на служителите
в зависимост от изпълнението на задачите им през предходната година.Ищцата е
повдигнала този въпрос и пред регионалния мениджър, който й е обяснил, че този
въпрос не е в неговата юрисдикция.Свидетелят твърди, че с ищцата са установили,
че софтуерът на фирмата е остарял и са искали счетоводителят и логистът да работят ефективно, като заедно с тях са
организирали срещи с три фирми, които доставят софтуер, избрали са една от тях
и след одобрение от страна на свидетеля и на борда на директорите е съобщил на
ищцата и логистика, че могат да започнат работа с новия софтуер, но тя е казала, че няма да участва и си подава
оставката.Твърди, че ищцата е работила в голяма стая с всички необходими
условия за работата й.Въпреки че в трудовия й договор не е предвидено, й е била
предоставена карта за целия градски транспорт, вкл. и възможността да ползва
такси.Логистикът е имал право да ползва служебен автомобил,
служебен лаптоп и телефон, но неговата дейност е свързана с пътуване до
складовете и различни институции докато главният счетоводител няма такива задължения
и не пътува през служебно време.Отрича да е отправял остри реплики към ищцата и
заявява, че винаги се е стремял да има консенсус в екипа.Единственият
здравословен проблем с ищцата е бил през м.11.2018 г., когато се е разболяла за
два дни, оплаквала се е, че кашля и има висока температура.Свидетелят й е
предложил да се прибере преди края на работното време, на следващия ден са се
чули по телефона и тя е казала, че не се е оправила и ще си вземе болнични за
два дни.Ищцата е спомагала за изготвяне на бизнес плана на дружеството, но
никога не е участвала пряко в него, а помощта й се е изразявала в изготвяне на
счетоводни справки за минали периоди на дружеството.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. всяко лице,
чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са
нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска обезщетение
за вреди.
Първоинстанционният съд
е приел, че в производството по защита от дискриминация ищецът следва да докаже
факти, които дават основание за съмнение или подозрение, че вероятно, макар и
несигурно, е извършена дискриминация и едва тогава тежестта е за ответника да
установи пълно и главно, че правото на равно третиране на ищеца не е
нарушено.За да отхвърли иска съдът е приел, че в производството по делото не са
установени факти, които да предполагат, че ищцата не е била третирана по сходен
начин в сравнение с други служители на ответника на сходни длъжности, като са й
възлагани неприсъщи на заеманата длъжност трудови функции, поради което презумпцията
на чл.9 ЗЗДискр. е неприложима.Съдът е изложил и
допълнителни аргументи, че длъжностите „кънтри мениджър“ и „главен
счетоводител“ не са със сходни характеристики, които да предполагат равенство в
третирането, както и че ищцата е получавала най-високо трудово възнаграждение в
сравнение с останалите служители на дружеството освен със служителя, заемащ
длъжността „кънтри мениджър“.Не са доказани и твърденията, че ищцата е била
препятствана да осъществява служебна комуникация с други служители на главното
дружество, част от което е „А.Б.“ ЕООД.
Настоящият съдебен
състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.Не се установи при постановяване на решението да е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.Решението
е постановено след анализ на всички събрани по делото и относими към предмета
на спора доказателства.
Неоснователно е оплакването на въззивницата, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че в нейна тежест е да установи, че
е налице неравно третиране за процесния период и е отказал да промени
разпределената доказателствена тежест.Ищцата е длъжна да докаже фактите, въз основа
на които може основателно да се предположи, че тя е жертва на дискриминация, а
ответникът носи доказателствената тежест да установи обратното- че правото на
равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено /определение №
60512/18.06.2021 г., гр.д.№ 1285/2021 г., III ГО на ВКС; определение № 819 от 29.11.2019 г. по гр.д.№ . 2956/2019 г., ВКС, III ГО; определение № 757/10.11.2020 г., гр.д.№ 2169/2020
г., ВКС, III ГО; определение № 10/10.02.2022 г.,
гр.д.№ 2557/21 г., III ГО; решение № 183/08.06.2015 г., гр.д.№
7381/2014 г., IV ГО/.По делото липсват доказателства, от
които да се предположи наличие на дискриминационно отношение спрямо ищцата на някои от признаците,
посочени в чл.4, ал.1 ЗЗДискр.При това положение в
тежест на ответника не е възникнало задължението да установява, че не е налице
неравно третиране на ищцата спрямо другите служители на сходна длъжност.Въззивницата се позовава на изложени твърдения в исковата
молба, които обаче не са подкрепени от събраните доказателства въпреки
указаната й доказателствена тежест.Издаденият й електронен подпис и
упълномощаването й да представлява дружеството пред различни държавни органи и
трети лица не е действие по възлагане на неприсъщи за заеманата от нея
длъжност, а е направено за улеснение на осъществяване на възложените й с
длъжностната характеристика трудови функции /р-л III, т.3/.От всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че длъжностите „главен счетоводител“ и „кънтри
мениджър“ не са сходни, като длъжността „кънтри мениджър“ е ръководна и
предполага извършване на цялостна организация и контрол за ефективно
осъществяване на дейността на дружеството и реализиране на бизнес плана, като заемащият
длъжността изпраща редовни доклади до регионалния мениджър относно продажбите.От друга страна основните функции
на заемащия длъжността „главен счетоводител“ са свързани с извършване на
вътрешен финансов контрол по спазването на
финансовата и платежната дисциплина и с ръководството и организацията на
счетоводната отчетност, като при изпълнението й се осъществяват организационни
връзки и взаимоотношения с всички материалноотговорни лица в предприятието, с
ръководителите на производствените звена и началниците на функционалните отдели
и със служителите в счетоводството.Т.е. за осъществяване на трудовите
задължения на ищцата не е предвидена необходимост от комуникация с ръководни
лица извън предприятието.
Не се установи да са налице
предпоставките на чл.7, ал.1 от Вътрешните правила за работната заплата в „А.Б.“
ЕООД за увеличение на трудовото възнаграждение на ищцата само няколко месеца
след назначаването й.Не представлява неравно третиране и отказът на ответника
да й предостави ползването на служебен автомобил, тъй като такова право
привилегия не е предвидено в сключения между страните трудов договор, нито е
установено да е предоставяна на лица на сходна длъжност, още повече, че
работодателят се е съгласил и е поел всички транспортни разходи на ищцата във
връзка с явяването й на работа в офиса и прибирането й до дома.
Други конкретни
оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора
и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивницата следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна
разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на
1 920,00 лв. с ДДС съгласно представения списък по чл.80 ГПК, договор за
правна защита и съдействие, фактура-оригинал и преводно нареждане.Съдът намира
за неоснователно възражението по чл.78, ал.5 ГПК, заявено своевременно от въззивницата, тъй като договореният и платен размер на
адвокатския хонорар от 1 600 лв. без ДДС е под минималния такъв, предвиден
в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който с оглед материалния интерес възлиза на 1 670 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 269531 от 08.11.2019 г. на СРС, 140 с-в, по гр.д.№ 5612/2019 г.
ОСЪЖДА С.К.Г.- К. с ЕГН ********** и с
адрес: *** да заплати на „А.Б.“ ЕООД с ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 1 920,00 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.