Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на
шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Д. НЕДЕВА
при секретаря Светлана
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 2129 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 41, ал. 1, изречение второ от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за
прилагане на подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или
разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7
„Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година, и е образувано по
жалба на Община А., представлявана от Кмета на Община А. А.С., срещу Заповед №
03-РД/2647 от 27.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/
„Земеделие“, с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане с
предмет: „Рехабилитация
и реконструкция на участъци от пътната мрежа на Община А.: 1. Участък от път VAR 1023 /от строителна граница на гр. А. до строителна граница на гр. И./, 2. Участък
от път VAR 1031 /от кръстовище с републикански път Ш-902 до строителна граница
на с. К./, 3. Участък от път VAR 1081 /от кръстовище с републикански път
ІІІ-902 до строителна граница на с. В./ 4. Път VAR 3030 с. Я., с ИД № На проекта: 03/07/2/0//00336 на обща стойност 5
856 054,36 лева, поради недостатъчен бюджет по подмярката.
Жалбоподателят поддържа,
че обективирания в оспорената заповед отказ е незаконосъобразен, поради постановяването
му при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие
с целта на българското законодателство и това на Европейския съюз, и в частност
с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета. Твърди, че отказът да бъде финансирано
заявлението за подпомагане е неправилен и необоснован. Намира, че заповедта не
съответства на нормативно определения критерий, посочен в т. 5 от Приложение №
11 към чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на
подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на
всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и
обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 година. Навежда доводи, че оценката на подаденото
от Община А. заявление за финансиране е извършена не на база посочената
наредба, а на основание писмо с изх. № 91-2588 от 11.11.2016 г. от
заместник-министъра на земеделието храните до Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с което на практика е въведено ново понятие на
критерия за оценка, променящо индикаторите на оценяване и тяхната степен на
достигане, което е незаконосъобразно. Сочи, че оценката е неправилна, тъй като
не е извършена единствено и само съгласно изискванията на Наредба № 12 от
25.07.2016 г., а са взети под внимание допълнителни критерии, станали ясни на
11.11.2016 г. – повече от месец след крайния срок за подаване на проектните
предложения /03.10.2016 г./. Аргументира, че ако е било правилно оценено,
проектното предложение е следвало да бъде оценено по друг начин и да получи не
39, а 59 точки. Сочи, че аргументът за отказ от финансиране, основан на липса
на средства, е неоснователен, както и че с начина на оценяване са нарушени
основни правила и принципи, като този на еднакво третиране на кандидатите,
заложен в мотивите за приемане на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския
парламент и на Съвета. По изложените съображения отправя искане за отмяна на оспорената
заповед и изпращане на преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ за ново разглеждане и произнасяне по заявлението, подадено от
Община А., с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез пълномощник и в депозирани писмени бележки, поддържа
жалбата по подробно изложените съображения. Отправя искане за отмяна на
обжалвания административен акт и за присъждане на направените по делото
разноски, по представен списък.
Ответникът –
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си
представител, в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде оставен в сила атакуваният
индивидуален административен акт. Излага подробни съображения в тази насока и
претендира направените по делото разноски съобразно представен списък. Прави възражение за липса на доказателство за сключен
договор за правна помощ, съответно за реално заплатен от жалбоподателя
адвокатски хонорар.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На
30.09.2016 г. Община А. подава заявление за подпомагане по подмярка 7.2.
„Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове
малка по мащаби инфраструктура“ УИН 03/300916/71671, УРН 513901, с ИД № На
проекта: 03/07/2/0//00336 /л. 1 – л. 17 от административната преписка/, с
предмет: „Рехабилитация
и реконструкция на участъци от пътната мрежа на Община А.: 1. Участък от път VAR 1023 /от строителна граница на гр. А. до строителна граница на гр. И./, 2. Участък
от път VAR 1031 /от кръстовище с републикански път Ш-902 до строителна граница
на с. К./, 3. Участък от път VAR 1081 /от кръстовище с републикански път
ІІІ-902 до строителна граница на с. В./ 4. Път VAR 3030 с. Я., на обща стойност
5 856 054,36 лева. При подаване на заявлението Община А. е заявила 81
точки. Същото е подадено в периода за прием на заявления по мярката, открит на
основание чл. 34, ал. 1, 2 и 3 на Наредба № 12 от 25.07.2016 г. със Заповед №
РД 09-552 от 02.08.2016 г. на министъра на земеделието и храните /л. 144 – л.
147 от делото/, съгласно т. 1 от която приемът започва на 02.09.2016 г. и
приключва на 03.10.2016 година.
Бюджетът за
финансиране на заявленията за подпомагане, подадени в цитирания период на прием
по т. 1.2. от Заповед № РД 09-552 от 02.08.2016 г. за дейност „Строителство,
реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища и
съоръженията и принадлежностите към тях“, е определен по т. 2.2. от заповедта и
е в размер на левовата равностойност на 150 000 000,00 евро или 293 370 000,00
лева. В този период на прием са подадени общо 188 броя проектни предложения със
заявена субсидия на обща стойност 941 625 167,08 лева, т.е. общата сума на
подадените заявления надхвърля наличния за периода на прием бюджет за
съответната дейност.
С оглед горното,
подадените в периода на прием заявления за подпомагане по подмярката са
обработени при условията на чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 25.07.2016
г., съгласно който ДФ „Земеделие“ извършва предварителна оценка на критериите
за подбор, в случаите, при които размерът на заявената финансова помощ на
всички подадени заявления надхвърля разполагаемия бюджет, определен в заповедта
на министъра на земеделието и храните по чл. 34, ал. 1 за съответния период на
прием.
Във връзка с това и
на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. при спазване
на утвърдената от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ процедура за
обработване на заявления за подпомагане при ограничен бюджет, одобрението на
подадените заявления е извършено в низходящ ред, до размера на бюджета,
определен в заповедта за откриване на приема, след извършване на класиране
съгласно критериите за подбор, посочени в Приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т.
1 от Наредба № 12 от 25.07.2016 година.
В случая оценката
по чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. е извършена съобразно
издадено от министъра на земеделието, храните и горите Задължително тълкуване
на чл. 36, ал. 1, т. 1 във връзка с приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 12 от 2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. „Инвестиции в
създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби
инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.,
Обн. - ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 година /л. 231 – л. 240 от делото/.
След извършване на
проверките по чл. 36, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г.
по заявленията за подпомагане в низходящ ред според броя на получените при
предварителната оценка точки е установено, че наличният бюджет по мярката за
дейност по т. 1.2. „Строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и
съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях“,
определен със Заповед № РД 09-552 от 02.08.2016 г., е достатъчен за финансиране
на заявления за подпомагане, получили най-малко 56 т. при оценяването, като е
налице частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 40, ал. 3 от Наредба № 12
от 25.07.2016 г. за финансиране на заявления за подпомагане, получили най-малко
55 точки.
На основание чл.
40, ал. 3 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. със Заповед № РД 09-166 от
20.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите /л. 133 – л. 134 от
делото/ е увеличена финансовата помощ по т. 2.2 от Заповед № РД 09-552 от
02.08.2016 г. с до левовата равностойност на 33 234 482,05 евро, които следва
да се използват само за заявления за подпомагане, получили 55 точки по
критериите за оценка и са допустими за подпомагане съгласно Наредба № 12 от
25.07.2016 година.
При подаване на
заявлението Община А. е заявила 81 точки, но при извършената предварителна
оценка съгласно критериите за подбор по чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от
25.07.2016 г. заявлението за подпомагане е получило 39 точки при класирането,
поради което не е получило финансиране. Посоченият брой точки е формиран като
сбор от точките, присъдени по проекта на кандидата, за които ДФ „Земеделие” е
счел, че е налице съответствие с критериите за подбор, въз основа на
резултатите от извършени в процедурата по разглеждане на заявлението за подпомагане
административни проверки. По-конкретно, проектът на кандидата е оценен в
съответствие с критериите за подбор посочени в Приложение № 11 към чл. 36, ал.
1, т. 1 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., както следва:
1. Заявителят
Община А. не е претендирал съответствие с критерия за подбор, посочен в т. 1
„Проектът се реализира на територията на община, разположена в границите на
Северозападен район на Република България“ от Приложение № 11 към чл. 36, ал.
1, т. 1 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., поради което по този критерий са
присъдени 0 точки;
2. По критерия за
подбор, посочен в т. 2 „Проектът се реализира на територията на община с високо
ниво на безработица (по данни на Агенция по заетостта за средногодишното
равнище на регистрираната безработица към края на годината, предхождаща датата
на кандидатстване)“ от Приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12
от 25.07.2016 г., са присъдени заявените от кандидата 3 точки;
3. Установено е
несъответствие с критерия за подбор, посочен в т. 3 „Изграждане и/или
реконструкция, която осигурява транспортна свързаност на населени места от
селските райони до малките градове от 4-то йерархично ниво съгласно НКПР“ от
Приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., тъй
като предложеният от Община А. проект не отговаря на подкритерий 3.2 „Проектът,
включва инвестиции, чрез които ще се осигури транспортна свързаност в рамките
на не повече от 30 км. на населено място/населени места на територията на
общини от селски райони с градовете от 4-то йерархично ниво съгласно НКПР 2013
- 2025 г.“, тъй като точки следва да бъдат дадени, когато проект, който включва
строителство/реконструкция/ рехабилитация на една пътна отсечка и се вземе
предвид нейната начална и крайна точка на строителство/реконструкция/рехабилитация,
е необходимо пътната отсечка да осигурява директна транспортна свързаност на
населено място със строителните граници на град от 4-то йерархично ниво,
съгласно приложен „Списък на градовете от 4-то йерархично ниво съгласно Националната
Концепция за Пространствено Развитие 2013-2025 г.“ Най-дългата отсечка:
„Рехабилитация и реконструкция на участък от път VAR 1031 /от кръстовище с
републикански път Ш-902 до строителна граница на с. К./“ по проект № ИД №
03/07/2/0/00336 от 30.09.2016 г. не отговаря на това условие, т.е. не осигурява
директна транспортна свързаност със строителните граници на град от 4-то
йерархично ниво, съгласно приложен „Списък на градовете от 4-то йерархично ниво
съгласно Националната Концепция за Пространствено развитие 2013-2025 г.“,
поради което не са присъдени заявените от общината 22 точки, а са присъдени 0
точки.
4. Във връзка с
претендираното съответствие с критерия за подбор, посочен в т. 4 „Чрез
инвестициите по проекта ще се осигури директна транспортна свързаност на
населено място/населени места на територията на община от селски район с
по-висок клас път от републиканската пътна мрежа“ от Приложение № 11 към чл.
36, ал. 7, т. 1 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., са присъдени заявените от
кандидата 26 точки.
5. По критерия за
подбор, посочен в т. 5 „Брой население, което ще се възползва от подобрените
основни услуги, и обхвата на териториално въздействие“ от Приложение № 11 към
чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г., от Община А. са заявени
30 точки, но са присъдени 10 точки по подкритерий 5.1. „Инвестицията се
изпълнява на територията на населено място/населени места с общо население до
1000 души (по данни на Националния статистически институт към края на годината,
предхождаща датата на кандидатстване)“, тъй като най-дългата реконструирана
пътна отсечка: „Рехабилитация и реконструкция на участък от път VAR 1031 /от
кръстовище с републикански път Ш - 902 до строителна граница на с. К.“, в с. К.,
измерена в мерна единица за дължина (2655 л.м.), обслужва населението на с. К.,
което е 275 души, а именно: изпълнява се на територията на населено място с
общо население до 1000 души, т.е. редуцирани са 20 т. от заявените 30 т. по
критерий 5 „Брой население, което ще се възползва от подобрените основни услуги
и обхвата на териториално въздействие“, като според ДФ „Земеделие“ в
противоречие с указанията за извършване на оценката се иска да се сумира общо
населението, което ще се възползва от реконструкцията на пътната отсечка.
Срещу извършената
предварителна оценка е постъпило възражение от Община А. с вх. № 02-0800/3920
от 30.12.2016 г. /л. 23 – л. 27 от делото/.
С писмо с изх. №
02-0800/3920 от 26.06.2017 г. /л. 28 – л. 31 от делото/ ДФ „Земеделие“ е
уведомил Община А., че подадената жалба с вх. № 02-0800/3920 от 30.12.2016 г. е
неоснователна, поради което е оставена без уважение. С оглед на изложеното е
издадена оспорената Заповед № 03-РД/2647 от 27.06.2018 г. на Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която, на основание чл. 38, ал. 1, т.
5, във връзка с чл. 40, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 1 от Наредба №
12 от 25.07.2016 г., по заявлението за подпомагане е постановен пълен отказ за
финансиране поради недостатъчен бюджет по подмярката.
Заповед №
03-РД/2647 от 27.06.2018 г. е връчена на Кмета на Община А. по електронен път
на 05.07.2018 г. /л. 17 – л. 18 от делото/, а на 19.07.2018 г. /л. 2/ Община А. е
подала жалба срещу нея до Административен съд – Варна, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
В хода на съдебното
производство по искане на страните е назначена и изслушана комплексна
съдебно-икономическа и техническа експертиза /КСИТЕ/. В заключението по КСИТЕ
/л. 184 – л. 199 от делото/ вещите лица са посочили имена и числеността на
населението на населените места /според данни на НСИ към 31.12.2015 г./, в
които е предвидено да се изпълнява инвестицията по проекта на Община А., както
и дължината на участъците от пътната мрежа, за които се предвижда реконструкцията
/таблицата на л. 5 от заключението/. Заключено е, че по подмярка 7.2.
„Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове
малка по мащаби инфраструктура” от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на
селата в селските райони” от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за
периода 2014-2020 г. са финансирани проекти на 69
общини - бенефициенти, като минималния брой точки, с който община - бенефициент
е получила финансиране, е 55 точки, като е установено разминаване с
информацията на сайта на Държавен фон „Земеделие“ за Общини С. и К..
Според заключението инструкцията, обективирана в писмо с изх. № 91-2588 от
11.11.2016 г. от заместник-министъра на земеделието и храните до Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, променя методиката за оценяване на
проектните предложения, заложена в Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане
на подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на
всички видове малки по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „ Основни услуги и
обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските
райони (ПРСР) за периода 2014-2020г. по отношение на дейностите за подпомагане
по чл. 4, ал. 2 и по-точно в критериите за предварителен подбор, посочени в
Приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т.1 от Наредбата, тъй като дава определение
на понятието „най-дълга реконструирана/реабилитирана отсечка“, с което проектни
предложения за подпомагане съдържащи/състоящи се от няколко участъка, каквото е
предложението на Община А., не се оценяват по критериите за предварителен
подбор като едно инвестиционно предложение със сумарния ефект от въздействие по
отношение на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото
развитие в селските райони, а същите следва да се прилагат само за този участък
от инвестиционния проект, който е с най-голяма дължина на пътната отсечка.
Посочено е, че ако не беше взета под внимание инструкцията, общият брой точки
на Община А. на подаденото от нея предложение с наименование: „Рехабилитация и
реконструкция на участъци от пътната мрежа на Община А.“: 1.Участък от път VAR
1023 /от строителната граница на гр. А. до строителната граница на гр. И./;
2.Участьк от път VAR 1031 /от кръстовище с републикански път Ш-902 до
строителната граница на с. К./; 3.Участък от път VAR 1081 /от кръстовище с
републикански път 111-2902 до строителната граница на с. В./ ; 4. Път VAR 3030
с. Я., съобразно методиката за оценяване, заложена в Приложение № 11 към чл.
36, ал. 1, т. 1 от Наредбата, ще е 59 точки.
Експертизата е констатирала, че общият размер на осигурения бюджет за
финансиране на заявления за подпомагане по подмярка 7.2. „Инвестиции в
създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби
инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските
райони“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020
г. е в размер на 183 234 482,05 евро (358 375 497,02 лева); одобрени са заявления
на общини - бенефициенти с получени най-малко 55 броя точки, като договорените
средства по одобрените заявления за подпомагане са в общ размер на 349 392
986,21 лева (178 644 537,38 евро). Експертите са посочили, че Община А. е
получила 39 точки и е на 88 място от общо 112 заявления за подпомагане,
получили под 55 точки на етап предварителен ранкинг /л. 210 – л. 211 от
делото/, като няма осигурен бюджет за финансиране на заявление за подпомагане с
ИД 03/07/2/0/00336, подадено от жалбоподателя Община А.. Според вещите лица,
най-дългата пътна отсечка по проектната документация на Община А. е участъкът
от път VAR 1031 /от кръстовище с републикански път Ш-902 до строителната
граница на с. К./, която е с дължина от 2 655 м, обслужваща населено място с
население от 275 души.
Ответникът възразява срещу заключението в частта по въпрос № 3 от
заключението, а именно във връзка с твърдението на вещите лица, че
инструкцията, обективирана в писмо с изх. № 91-2588 от 11.11.2016 г. от заместник-министъра
на земеделието и храните до Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, променя методиката за оценяване на проектните предложения,
заложена в Наредба № 12 от 25.07.2016 година.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена против акт, който подлежи
на оспорване, от адресат на този акт, в рамките на законоустановения за това
преклузивен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В кръга на дължимата служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – Изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ /арг. от чл. 41, ал. 1, изречение първо
от Наредба № 12 от 25.07.2016 г./, и в изискуемата съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, писмена форма. В акта се съдържат фактически и правни основания предвид
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Спазени са специалните правила,
регламентирани в Наредба № 12 от 25.07.2016 г., за разглеждане на заявления за
подпомагане, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, а релевираното
в жалбата възражение за допуснати при издаването на процесната заповед
съществени нарушения на административно производствените правила е
неоснователно.
По отношение спазването на материалния закон съдът намира следното:
Между страните по делото липсва спор по фактите. Спорът е относно
правилното приложение на материалния закон във връзка с оценяването на
проектното предложение на жалбоподателя, и по-конкретно касае критериите за
оценка, приложени от административния орган.
Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. в срок до три
месеца от крайната дата за съответния период на прием, определен в заповедта по
чл. 34, ал. 1, РА извършва
предварителна оценка по критериите за подбор, посочени в приложение № 11, в
случаите, при които размерът на заявената финансова помощ на всички подадени
заявления надхвърля разполагаемия бюджет, определен в заповедта на министъра на
земеделието, храните и горите за съответния период на прием. В съответствие с
тази разпоредба проектът на кандидата Община А. е оценен в съответствие с
критериите за подбор, посочени в Приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 12 от 25.07.2016 година. От посочените 5 /пет/ критерия за подбор на
заявленията за подпомагане по подмярка 7.2., относими към заявлението на
жалбоподателя са критерии 2, 4 и 5, като по критерий 2 безспорно оценката е 3
точки, а по критерий 4 – 26 точки.
По критерий 3 на Община А. не са присъдени предварително заявените 22 точки, тъй като не
отговаря на заложените в него условия, но оценката по този критерий не се
оспорва от жалбоподателя.
По делото се оспорва единствено оценката по критерий 5. Според подаденото
от Община А. заявление за подпомагане жалбоподателят е предложил оценка по този
критерии от 30 точки, считайки че проектното му предложение попада в
категорията „Инвестицията се изпълнява на територията на населено
място/населени места с общо население от над 10 001 души“. Предложението си
оспорващият е базирал на броя на населението общо за всички населени места в
общината, на територията на които ще се извършва реконструкция и рехабилитация
на общински пътища.
Проектното предложение на Община А. е оценено от административния орган
съгласно цитираните критерии за подбор, посочени в Приложение № 11 към чл. 36,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 12, като оценяването е извършено съобразно издадено от
Министъра на земеделието, храните и горите Задължително тълкуване на чл. 36, ал. 1, т. 1 във връзка с
приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 2016 г. за прилагане
на подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на
всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и
обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 - 2020 г., Обн. - ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 година. Цитираното
задължително тълкуване е издадено на основание чл. 80 АПК във връзка с чл. 46 и чл. 51 от Закона за нормативните
актове.
По отношение на процесния критерий 5 от критериите за подбор на проектни
предложения с включени инвестиции за строителство, реконструкция и/или
рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища и съоръжения и
принадлежностите към тях в
Задължителното тълкуване е посочено, че за целите на прилагане на критерий 5
„населено място“ е населено място съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за
административно-териториалното устройство на Република България, както и че точките по
критерий 5 се определят, като се отчита броят на населението на населеното
място/населените места, обслужвани от най-дългата реконструирана/рехабилитирана
пътна отсечка, измерена в мерна единица за дължина (м., км.), от съответния
общински път, включен в Решение № 236 от 13 април 2007 г. на Министерския съвет
за утвърждаване на списък на общинските пътища. Определено е да се ползват
предоставените от НСИ данни за брой население към 31.12.2015 г. по пол,
области, общини и населени места, публикувани на електронната страница на ДФЗ.
От данните по делото и в частност от съдържанието на самото заявление за
подпомагане и приложенията към него се установява, че проектното предложение на
жалбоподателя, за което той е подал заявление за финансово подпомагане, включва
реконструкция и рехабилитация на няколко участъка от общинската пътна мрежа,
разположени на територията на няколко населени места в Община А.. Най-дългата пътна отсечка е участъкът от път VAR 1031 от
кръстовище с републикански път Ш - 902 до строителна граница на с. К., в с. К.,
с дължина 2655 линейни метра, който обслужва с. К. с население от 275 души. При тези данни правилно
административния орган е оценил проектното предложение на жалбоподателя по този
критерий с 10 точки, тъй като инвестицията се изпълнява на територията на населено място с общо население до 1000 души,
при което общият сбор точки на заявлението за подпомагане на Община А. е 39
точки. Поради недостиг на бюджет за предложенията, получили по-малко от 56,
съответно 55 точки, е отказано финансово подпомагане на Община А..
Противно на твърдяното от жалбоподателя, обстоятелството, че в
предложението на кандидата има отсечка, която изпълнява изискванията за оценка
по критерий 5 с максимален брой точки /30 точки/, е ирелевантно за извършването
на оценяването, тъй като относимата материалноправна регламентация изрично
предвижда, че се отчита броят на населението на населеното място/населените
места, обслужвани от най-дългата реконструирана/рехабилитирана пътна отсечка,
измерена в мерна единица за дължина (м., км.), от съответния общински път,
включен в Решение № 236 от 13 април 2007 г. на Министерския съвет за
утвърждаване на списък на общинските пътища. Видно от подаденото заявление за подпомагане по подмярка 7.2. „Инвестиции в
създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби
инфраструктура“, с ИД № На проекта: 03/07/2/0//00336, сочената от Община А.
пътна отсечка, представляваща участък от път VAR 1023 /от строителна граница на
гр. А. до строителна граница на гр. И./, не е най-дългата такава. Същата е с
дължина от 2 396 линейни метра, а както бе посочено, отсечката,
представляваща участък от път
VAR 1031 /от кръстовище с републикански път Ш-902 до строителна граница на с. К./,
е с дължина от 2655 линейни метра.
Предложението на жалбоподателя правилно е оценено съобразно относимите
критерии по Приложение № 11 към Наредба № 12 от 25.07.2016 година. Конкретните
оценки по отделните критерии са определени съобразно издаденото Задължително
тълкуване на тези критерии. Във връзка с това следва да се отбележи, че съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че оценяването на
проектното предложение е извършено въз основа на критерии, заложени в писмо изх. № 91-2588 от 11.11.2016 г. от
заместник-министъра на земеделието храните до Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с което, според твърденията в жалбата, е въведено
ново понятие на критерия за оценка, променящо индикаторите на оценяване и
тяхната степен на достигане, което е незаконосъобразно.
На първо място в оспорената заповед не е налице позоваване на този документ,
а оценката е аргументирана с издаденото Задължително тълкуване на Приложение №
11 към чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 2016 година. Действително по
съдържание Задължителното тълкуване и Насоките за доказване на съответствие с
изискванията/условията на критериите за подбор по подмярка 7.2., приложени към
цитираното писмо, са почти идентични по съдържание, но оспорената заповед се
основава на приложение на Наредба № 12 от 2016 г. съобразно Задължителното
тълкуване. Във връзка с това съдът приема, че процесното Задължително тълкуване
е самостоятелен акт по смисъла на чл. 50 и чл. 51 от ЗНА, който към датата на
издаване на оспорената заповед, а и към настоящия момент не е отменен и намира
приложение. Освен това в конкретния случай следва да се съобрази именно
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗНА, според която
тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се
тълкува. В случая това е Наредба № 12 от 25.07.2016 г., която е в сила от
02.08.2016 година. Изводът е, че издаденото Задължително тълкуване на
Приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 2016 г., макар и
обнародвано на 27.06.2017 г., намира приложение и към обществените отношения,
уредени с тази наредба от датата на влизането
й в сила, т.е. обхваща оценяването на подадените проектни предложения в
кампанията, открита със Заповед № РД 09-552/02.08.2016 г., каквото е и
подаденото от жалбоподателя на 30.09.2016
г.
заявление за подпомагане УИН 03/300916/71671, УРН
513901, с ИД № На проекта: 03/07/2/0//00336.
На следващо място съдът намира, че противно на твърдяното в жалбата,
правилно е приложен материалният закон и с оглед посоченото от административния
орган правно основание за издаване на заповедта – 38, ал. 1, т. 5 от Наредба №
12 от 25.07.2016 година. Съгласно цитираната правна норма изпълнителният
директор на РА издава заповед за пълен или частичен отказ за финансиране при
недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото заявление за подпомагане,
определен в заповедта за откриване на съответния прием. От обстоятелствената
част на заповедта става ясно, че одобреният бюджет за финансиране на дейности
по строителство реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи
общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях е недостатъчен за
подпомагане на всички подадени по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове
малка по мащаби инфраструктура“ заявления за подпомагане, като е изчислено от
административния орган, че одобрените средства могат да покрият пълно
финансиране само на заявленията оценени с най-малко 56 точки и частично
финансиране на заявления с не по-малко от 55 точки. По отношение на
заявленията, получили по-малко от посочения брой точки, каквото е и процесното
такова, подадено от Община А., е налице недостиг на бюджет за финансиране, с
което е осъществено основанието на чл. 38, ал. 1, т. 5 от Наредба № 12 от
25.07.2016 година.
С оглед изложеното до тук съдът приема, че при постановяване на оспорената
заповед не е допуснато соченото в жалбата основание за оспорване по чл. 146, т.
4 от АПК – неправилно приложение на материалния закон.
Горните изводи не се разколебават и от заключението на назначената по
делото КСИТЕ. След извършен анализ на събраните по делото доказателства и на
предоставената информация от Община А. и ДФ „Земеделие“ вещите лица са
заключили, че по процесната подмярка 7.2. от мярка 7 от ПРСР за периода
2014-2020 г. са финансирани проекти, получили минимум 56, респ. 55 точки,
поради което няма осигурен бюджет за финансиране на заявление за подпомагане с
ИД 03/07/2/0/00336, подадено от Община А., чието предложение е оценено с 39
точки. Експертизата е констатирала, че най-дългата пътна отсечка по проектната
документация на Община А. е участъкът от път VAR 1031 /от кръстовище с
републикански път Ш-902 до строителната граница на с. К./, която е с дължина от
2 655 м, обслужваща населено място с население от 275 души, както е прието и в
оспорената заповед.
Съдът не кредитира заключението в частта, съдържащо правни изводи, в която
вещите лица са приели, че инструкцията, обективирана в писмо с изх. № 91-2588
от 11.11.2016 г. от заместник-министъра на земеделието и храните до
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, променя методиката за
оценяване на проектните предложения, заложена в Наредба № 12 от 25.07.2016 г. в
критериите за предварителен подбор, посочени в Приложение № 11 към чл. 36, ал.
1, т.1 от Наредбата.
Неотносимо към спора е установеното от вещите лица разминаване с
информацията на сайта на Държавен фон „Земеделие“ за броя на точките, с които
са оценени предложенията на Община С. и на Община К., като, освен че са
ирелевантни, тези данни не биха могли да променят крайния извод на съда за
материална законосъобразност на оспорения административен акт.
В обобщение на гореизложеното, съдът намира, че не е налице основание за
отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 4 от АПК.
Съдът приема, че не е налице и несъответствие на оспорения административен
акт със целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. В случая целта на
закона е средствата от европейските фондове и в частност по ПРСР, които
безспорно са ограничени по размер, да бъдат изразходвани за проекти, които в
най-голяма степен способстват за подобряване на инфраструктурата в селските
райони, като за постигане на тази цел на проектните предложения се извършва
оценяване и класиране.
При липса на основания за отмяна на оспорената заповед жалбата на Община А.
е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор, основателна е претенцията на ответника за
присъждане на направените по делото разноски за депозит за вещи лица и за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и приложени по делото доказателства за извършването им. Същият е ползвал
адвокатска защита в производството, за което е заплатил хонорар в размер на
32 517,84 лева с ДДС /27 098,20 лева + 5 419,64 лева ДДС при ставка
20 %/. Възнаграждението е договорено и платено в минималния размер, предвиден в
чл. 8, ал. 1, т. 6 Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
Висшия адвокатски съвет, като в съответствие с § 2а от този подзаконов
нормативен акт, начисленият ДДС се счита за неразделна част от него /дължимото
адвокатско възнаграждение/. Видно от приложеното на л. 170 от делото платежно
нареждане заплатеният от ДФ „Земеделие“ депозит за вещи лица е в размер на
200,00 лева. Следователно, на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на ответната страна следва да се
присъдят сторените по делото разноски за заплатени депозит за вещица и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 32 717,84 лева, които жалбоподателят следва да бъде осъден
да й заплати.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно
от АПК,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община А.
срещу Заповед № 03-РД/2647 от 27.06.2018 г. на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано да бъде финансирано заявление за
подпомагане с предмет: „Рехабилитация и реконструкция на участъци от пътната
мрежа на Община А.: 1. Участък от път VAR 1023 /от строителна граница на гр. А.
до строителна граница на гр. И./, 2. Участък от път VAR 1031 /от кръстовище с
републикански път Ш-902 до строителна граница на с. К./, 3. Участък от път VAR
1081 /от кръстовище с републикански път ІІІ-902 до строителна граница на с. В./
4. Път VAR 3030 с. Я., с ИД № На проекта: 03/07/2/0//00336 на обща стойност 5
856 054,36 лева, поради недостатъчен бюджет по подмярката.
ОСЪЖДА Община А. да заплати в
полза на Държавен фонд „Земеделие“ сумата в размер на 32 717,84 лева
/тридесет и две хиляди седемстотин и седемнадесет лева и осемдесет и четири
стотинки/, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните пред Върховен административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: