Р Е Ш Е Н И Е
№ 63 22.05.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище
на двадесет
и първи април
две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Ивалина С.
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700032 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл.от АПК.
Образувано е по жалба на „БИМ
АГРО“ЕООД, ЕИК-*********, с адрес на управление в град Търговище, ул.“Цар
Симеон“№4, представлявано от управителя Б. Б. М., действащ чрез процесуалния си
пълномощник адв. Е.М. ***, против Уведомително писмо #*******, с
изх.№02-250-2600/1342 от 13.01.2023г. на Заместник – Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ в частта, с която е постановен отказ за финансова помощ по
заявление за подпомагане с УИН : **************за кампания 2021 в размер на посочените
в писмото „намаления“. Основният аргумент в жалбата е невъзможността да се
разбере причината за налагане на посочените намаления, поради което и
жалбоподателят не бил в състояние да посочи съответно и други пороци на
решението. Изтъква се липсата на ясно изложени фактически и правни основания за
издаване на оспорения акт. Неясно било и за кои площи е получено подпомагане, и
за кои е отказано. При тези доводи жалбоподателят счита, че оспореният акт е
издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила,
поради което се явявал и невъзможен контрола за материална законосъобразност.
Ето защо моли съда да го отмени в обжалваната му част и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Претендират се направените в
производството разноски. В проведеното по делото открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от процесуалния пълномощник адв. Е.М. ***, която
поддържа жалбата изцяло и моли за отмяна на оспорения административен акт в
обжалваната му част. Претендира присъждане на направените съдебни разноски
съобразно представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Заместник – Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
В.К., се представлява
от процесуалния пълномощник главен юрисконсулт Т.С., която моли за отхвърляне
на жалбата като заявява, че по заявлението в рамките на административното
производство са извършени всички необходими административни проверки, в
резултат на което били приложени оспорените намаления. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък на разноските. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
като сочи, че съгласно правната регламентация същото следва да бъде в размер на
800 лева.
В Определение №96/24.03.2023г. по
настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по
изложените в съдебния акт съображения.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установени следните факти:
Събраните доказателства по делото
установяват, че дружеството – жалбоподател „БИМ АГРО“ЕООД, ЕИК-*********, с
адрес на управление в град Търговище, ул.“Цар Симеон“№4, представлявано от
управителя Б. Б. М., е земеделски производител, регистриран в интегрираната
система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН)
******. Същият е подал заявление за подпомагане с УИН: **************за
кампания 2021 в ОД на ДФ „Земеделие”-Търговище, с което е заявил за подпомагане
множество БЗС с обща площ от 2891.95 ха по схемите и мерките за директни
плащания, както следва : Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително
плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема
за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), Схема за преходна
национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Компенсационни плащания в
планински райони /Подмярка 13.1/НР1/, Компенсационни плащания за други райони,
засегнати от значителни природни ограничения /Подмярка 13.2/НР2/, Компенсационни плащания за други райони, засегнати от специфични
ограничения/Подмярка 13.3/НР3/ . Към заявлението са приложени Таблица на
използваните парцели за 2021 г., Таблица на заявените площи по схеми и мерки за
2021, Таблица ЕНП и Таблица на декларираните ЕНП общо, както и декларации за
запознаване с определенията за нередности и за обработване на лични данни.
При подаване на заявлението са
извършени автоматични проверки на въведените данни, с резултатите от които
жалбоподателят е запознат (л. 58-60 от делото). Констатирани са 10 типа грешки,
които са описани поотделно. В хода на производството не са разпоредени и
извършвани проверки на място. В резултат на развилото се административно
производство по подаденото от дружеството Заявление за подпомагане за кампания
2021г. е издадено оспореното Уведомително писмо/УП/ #*******, с
изх.№02-250-2600/1342 от 13.01.2023г. на Заместник – Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021. Със
същото административният орган се е произнесъл, както следва: по подмярка 13.2/НР 2 - исканата
сума от 14938.40 лева е намалена със сумата от 32.76 лв., в резултат на което е
оторизирана сумата от 14905.64 лева; по СЕПП - исканата сума от 559418.81 лв. е
намалена със сумата от 12116.38 лв., в резултат на което е оторизирана сумата
от 547302.43 лева; по СПП исканата сума от 4132.20 лв. е намалена със сумата от
68.55 лв., поради което е оторизирана сумата от 4063.65 лева; по СПК - исканата
сума от 12248.81 лв. е намалена със сумата от 203.20 лв., поради което е оторизирана
сумата 12045.61лв.; по Схема за плащания за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ -
исканата сума от 351747.88 лв. е намалена със сумата от 6564.80 лв., в резултат
на което е оторизирана сумата от 345183.08 лева. По другите 3 заявени
схеми/мерки не са извършени намаления и исканите суми са изцяло оторизирани. В
оспореното УП като фактически констатации на органа са посочени само вида на
програмите, схемите, мерките и подмерките, по отношение на които се правят
намаленията, размерите на исканите суми по тях, размерите на намаленията и
размерите на оторизираните суми. Като фактически и правни основания относно
направените и отразени в колона 3 от Таблица 1, инкорпорирана в УП, намаления, органът
сочи единствено следното: „…Колона 3: „Намаления" се отчитат:
- намаления на субсидията след
извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими
за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаление на субсидията в
случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на
заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;
- наложена ставка на корекция
(„финансова дисциплина”), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на
Регламент (ЕС) № 2021/951 на Комисията от 11.06.2021 г. За кампания 2021 е в
размер на 1,658907 %;
- Линейно намаление съгласно чл.
51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф
2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За
кампания 2021 не е налагано такова;
- Линейно намаление съгласно чл.
65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл.
6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на
Комисията. За кампания 2021 не е налагано такова;“
В придружително писмо
изх.№01-251-1100/31 от 06.03.2023г., подписано от гл.юрисконсулт Т.С.,
упълномощена от Заместник Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е
депозирана административната преписка по настоящото дело, за пръв път са
описани причини за извършените намаления по всяка от заявените схеми и мерки, като
и в това писмо не са визирани конкретните парцели, за които се отнасят
намаленията.
Гореописаната фактическа
обстановка е установена въз основа на събраните и приети по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Оспореното УП е издадено от
материално компетентно лице, при регламентирана в закона възможност за
делегиране на правомощия, съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП и при надлежно
оправомощаване, съгласно приложената по делото Заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022г.,
издадена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” гр.София, с която делегира
на В.К. - заместник изпълнителен директор на ДФЗ, правомощия да издава и
подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за
финансово подпомагане,
които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. При това
положение не е налице отменителното основание на чл. 146 т.1 АПК – липса на
компетентност.
При издаване на оспорения акт
формално е спазена предвидената от закона форма – писмената, съобразно
изискването на чл. 10б ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, но е налице
несъответствие с изискванията за форма, които чл. 59 ал.2 АПК поставя към
писмения индивидуален административен акт. В случая, както се посочи при
обсъждане на установените по делото факти и събрани доказателства, липсват
посочени ясни фактически и правни основания за издаване на УП. Съгласно нормата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК всеки административен акт следва да съдържа фактическите
и правни основания за неговото издаване. Именно в тези основания се състоят мотивите
за издаването му, а това синхронизира с изискването за мотивираност на
индивидуалния административен акт, заложено в чл. 59 ал.1 АПК. В оспореното УП липсват
конкретни фактически констатации на органа относно това за кои парцели/БЗС,
заявени от „БИМ АГРО“ЕООД, приема, че площите са недопустими за подпомагане и
поради какви причини. В инкорпорираните в УП Таблица 1 и Таблица 2 срещу всяка
от заявените мерки и схеми са отразени само суми: искани, намаления,
оторизирани и изплатени. По никакъв начин от съдържанието на оспорения акт не
може да се разбере въз основа на какви конкретни фактически констатации са
направени намаленията на заявените суми. Дори съдържащите се в УП пояснения
относно колона 3 „Намаления“ са посочени принципно и общо и не внасят яснота и
конкретика относно съображенията и мотивите на административния орган.
Посоченото по – горе придружително писмо изх.№01-251-1100/31 от 06.03.2023г.,
подписано от гл.юрисконсулт Т.С., упълномощена от Заместник Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, е изготвено след издаване на оспореното УП и в хода
на образуваното настоящо съдебно производство по повод изискване на
административната преписка. При това положение същото не е част от
административната преписка по издаване на оспорения акт и не следва да се цени
като мотиви на органа, съдържащи се в документ от преписката. Съдът намира за
необходимо да посочи, че съобразно тълкуването по ТР №16 от 31.03.1975г.на ОСГК
на ВС се допуска излагането на мотиви отделно от оспорения акт и след
издаването му, но най – късно до изпращане на жалбата срещу този акт до
горестоящия административен орган, като тези мотиви може да се съдържат и в
съпроводителното писмо до този орган, но да изхождат от органа, издал оспорения
акт. В настоящия случай съпроводителното /придружително/ писмо е изготвено вече
на етап образувано съдебно производство по жалба срещу административния акт и е
подписано не от органа, който е издал този акт. Ето защо съдът счита, че не
следва да приеме изложените в придружителното писмо доводи и разяснения като
мотиви на оспорения административен акт. Наред с това в самото УП липсва
цитиране и позоваване на конкретен документ от административната преписка,
който да послужи като мотивиращ УП акт. Действително в разпоредбата на чл. 10б,
ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания е посочено, че Държавен фонд „Земеделие“
– Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за
извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК.
Но предвид възможността за обжалване на УП по реда на АПК и същността му на
ИАА, следва да се посочи, че ЗПЗП и цитираната наредба не могат да дерогират изискването
на АПК за мотивиране на акта. В оспореното УП не са посочени и съответните
правни норми, представляващи правни основания за направените конкретни намаления.
Липсата на посочени фактически и правни основания, въз основа на които органът
е издал акта си и е формулирал разпоредителната му част, в т.ч.липсата на
посочване на основания за приложените и изчислени в конкретни размери намаления
водят не само до ограничаване на правото на защита на адресата на УП, но и до невъзможност
за съда да извърши проверка за съответствието на волята на органа с материалния
закон.
В конкретният случай съдът
намира, че УП в оспорената му част е издадено при съществена неяснота на волята
на органа, представляваща липса на мотиви и при съществено неспазване на
законовите изисквания за форма и съдържание на акта съгласно чл.59, ал.2,т.4,
във връзка с ал.1 от АПК. В т.см. и Решение № 3788 от 10.04.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 6798/2022 г., V о.
При това положение съдът счита,
че са налице отменителните основания по чл. 146 т.2 и т.3 АПК – неспазване на
изискването за форма и допуснато съществено нарушението на
административнопроизводствените правила, по отношение на УП в оспорената му
част. Ето защо УП в обжалваната му част да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Следва преписката да бъде
изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне по същество
по подаденото от оспорващото дружество заявление, след обсъждане на всички
факти от значение за случая и като се изложат конкретните фактически и правни
основания, въз основа на които органът издава акта си относно съответните заявени
парцели, по всяка една от заявените програми, схеми, мерки и подмерки, за които
приема, че следва да бъдат направени намаления на исканите суми, като обоснове
размера на всяко от тези намаления, при спазване изискването на чл.59, ал.2, т.4,
във връзка с ал.1 от АПК.
По претенцията за разноски – Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По
настоящото дело жалбата е уважена изцяло, поради което и жалбоподателят има
право на присъждане на направените от него разноски в пълен размер. Във връзка
с направената от него претенция за разноски е депозиран списък на разноските с
отразена в същия сума от 2150 лева, включваща адвокатски хонорар в размер на 2100
лева и внесена държавна такса от 50 лева. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, в който като договорено и платено в брой е записано
адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева и в този смисъл договорът има
характера на разписка за реално направени от жалбоподателя разноски. Налице по
делото е и платежен документ за внасяне на държавна такса от 50 лева. Във
връзка с направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, съдът прецени, че настоящото дело е от
категорията административни дела с определен материален интерес, като в случая,
материалният интерес се изразява в отреченото право на финансово подпомагане, чийто
цифров израз е в размера на намаленията на исканите суми по заявлението за
подпомагане за Кампания 2021, който размер е предмет на жалбата и е в размер на
18 985.69 лева. Предвид това приложима е нормата на чл. 8, ал. 1 във
връзка с чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съгласно която за защита по дела с определен
материален интерес от 10000 до 25000 лева, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 1300 лева плюс 9% за горницата над 10000 лева, което означава,
че в конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение е
2 108.71 лева. При това положение следва, че договореното и заплатено в
брой адвокатско възнаграждение по настоящото дело е дори под минималния размер
на същото, определен съобразно нормата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7 ал.2 т.3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и не може да се приеме, че е налице прекомерност
на същото. Предвид изложеното съдът намира, че направеното възражение за прекомерност
на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, като в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдено в пълен размер заплатеното от него в
брой и претендирано адвокатско възнаграждение от 2100 лева. Ето защо
претендираните разноски са реално сторени, поради което учреждението, към което
принадлежи ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя сумата от 2150 лева, представляващи присъдени съдебни разноски.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 предл.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо #*******, с изх.№02-250-2600/1342 от 13.01.2023г. на Заместник –
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на
площ за кампания 2021, в ЧАСТТА, в която по подаденото от „БИМ АГРО“ЕООД, ЕИК-*********,
с адрес на управление в град Търговище, ул.“Цар Симеон“№4, представлявано от
управителя Б. Б. М., заявление за подпомагане с УИН: **************за кампания
2021 са направени намаления в оторизираните суми за плащане, както следва: по
подмярка 13.2/НР 2 - намаление със сумата от 32.76 лв.; по СЕПП - намаление със
сумата от 12116.38 лв.; по СПП - намаление
със сумата от 68.55 лв.; по СПК - намаление със сумата от 203.20 лв.; по Схема
за плащания за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ - намаление със сумата от
6564.80 лв.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Заместник - Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ за ново произнасяне по същество относно отменената част на Уведомително
писмо с #*******, с изх.№02-250-2600/1342 от 13.01.2023г., издадено от Заместник
– Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, съобразно указанията на съда,
дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1
от АПК Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на
„БИМ АГРО“ЕООД, ЕИК-*********, с адрес на управление в град Търговище, ул.“Цар
Симеон“№4, представлявано от управителя Б. Б. М., сумата в размер на 2150/две
хиляди сто и петдесет/лева, представляваща направени съдебни разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: