Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, VI ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
при
участието на секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 849 по описа за 2009 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 694, ал. 1 ТЗ.
Ищецът „И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО” КД (I-F.GMBH & Co, KG), Германия твърди в исковата си молба и допълнителната
искова молба, че в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е предявил вземане в
производството по несъстоятелност на „К.“ АД, с молба вх. № 24119/10.09.2008 г.
Вземането било установено с влязло в сила Решение от 12 юни 2008 г. на
Международния арбитражен съд към Международната търговска камара по дело № 14870/JHN, постановено по иск на „И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО” КД срещу „К.” АД за неизпълнение на Договор, подписан на
10.12.2004/03.01.2005 г. за проектиране и доставка на торба-филтър за 120 тона
електрическа пещ за съоръжение за производство на стомана, като вземането е
съставено от следните части: 1. Вземане
в размер на 733 500 (седемстотин тридесет и три хиляди и петстотин) евро,
представляващи неизплатена част от цената на договора, 2. Заедно с лихва от 5% годишно, както следва: - считано от 28
октомври 2005г. до 3 ноември 2005г. за сумата от 163.000 евро в размер на
113,19 евро (сто и тринадесет евро и 19 цента); - считано от 4 ноември 2005г.
до 21 декември 2005 г. за сумата от 407 500 евро в размер на 2 603.47 (две
хиляди шестстотин и три евро и четиридесет и седем цента); - считано от 22
декември 200 5г. до 14 април 2007 г. за сумата от 652 000 евро в размер на 43
195 евро (четиридесет и три хиляди сто деветдесет и пет евро); считано от 15 април 2007 г. до окончателното
заплащане на сумата от 733 500 евро, чийто размер до 10 септември 2008 г. е
51 646.44 (петдесет и една хиляди шестстотин четиридесет и шест евро и
четиридесет и четири цента); 3.
Разходите за съхраняване на продукцията в размер на 107 695,50 евро (сто и
седем хиляди шестстотин деветдесет и пет евро и петдесет евро цента) с ДДС; 4. Присъдените с решението разноски във
връзка с арбитражната процедура: 50 000
евро (петдесет хиляди) правни разноски и разходи и 145 000 щатски долара (сто
четиридесет и пет хиляди) разходи за арбитраж, определени от Международния
арбитражен съд.
Освен присъдените с арбитражното решение суми, били
предявени и разноските по изпълнение на арбитражното решение в размер на
37 116.35 евро (тридесет и седем хиляди сто и шестнадесет евро и тридесет
и пет евро цента) и други разходи в размер на 1156.40 лева (хиляда сто петдесет
и шест хиляди и четиридесет стотинки).
Ищецът сочи, че предявеното вземане било включено от
синдика в съставения списък на неприетите вземания по чл. 686, ал.1, т.3 от ТЗ,
обявен в търговския регистър на 19.02.2009 г. със забележка, че не са спазени
изискванията на чл. 117 и сл. от КМЧП и не са представени доказателства за
основанието, падежа и размера на вземането. Ищецът депозирал възражение срещу
списъка с вх. № 26.02.2009 г. в срока по чл. 690 ТЗ, а с определение от
22.05.2009 г. по т.д. № 95/2007 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, обявено в търговския регистър на 28.02.2009 г.,
съдът потвърдил отказа за приемане на предявеното вземане, с мотиви че липсвал
оригинал на арбитражното решение и не са доказани разходите за съхранение на
склад в размер на 10 888.50 евро, присъдени в общата сума
1 036 758.45 евро, нито разходите за изпълнение на арбитражното
решение в размер на 37 116.35 евро и разходи от 1155.40 лева, като не се
изяснявало по делото, че фактурите на адвокати Бодмер Фишер са на лица,
представляващи ищеца, както и че действително са извършени посочените в тях
услуги.
По отношение фактическото основание на вземането се излагат
следните твърдения: Съгласно Договор за проектиране и доставка, подписан на
10.12.2004/03.01.2005г. между ищеца и ответника - ищецът бил задължен да
изработи и да достави торба-филтър за 120 тона електрическа пещ за съоръжение
за производство на стомана на „К.” АД, срещу задължението ответника да заплати
на вноски цена в размер на 815 000 (осемстотин и петнадесет хиляди) евро.
Съгласно чл.4.1 от Договора, условие за влизането в сила на договора било
заплащане от страна на „К.” АД на авансова вноска в размер на 10% от цената на
договора, като посоченото плащане било извършено и договорът влязъл в сила.
Твърди още, че в изпълнение на договора, „И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО”
КД произвело продукцията и издало
фактури за заплащане на вноските по договора, съгласно условията му, като след
изпълнение на задълженията си ищецът изпратил на ответника „съобщение за
готовност за доставка”, с което го уведомил, че поръчаната продукция е готова
за доставка и очаква указания за транспортиране, но такива указания „И.-Ф. ГМБХ
ЕНД КО” КД не били получени, поради което произведената продукция била
предоставена за съхранение в Langerberger
Logistik GmbH, Wuppertal, Германия, съгласно
Договор за съхранение от 25.09.2005 г., при цена от 3 050 евро на месец, заедно
с 16% (съответно 19% от 1 януари 2007 г.) ДДС. Ищецът сочи, че осемнадесет
месеца след получаване на съобщението, на 18.04.2007 г., стоките били
прегледани от представители на „К.” АД, за което бил подписан Протокол,
съгласно който ответникът нямал забележки по отношение на количеството и
качеството на стоките и последните отговарят на техническата спецификация.
В исковата си молба ищецът поддържа, че независимо от
многобройните напомняния и покани за плащане и получаване на стоките ответникът
не изпълнил задълженията си по договора, поради което съгласно арбитражна
клауза - разпоредбата на чл. 11.17 от договора, ищецът предявил иск пред
Международния арбитражен съд към Международната търговска камара, било
проведено съответното арбитражно производство и постановено осъдително решение
срещу ответника, като решението на арбитражния съд влязло в сила на 18.07.2008
г., тъй като не било обжалвано от страна на ответника. С нотариална покана,
връчена на 08.07.2008 г., „И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО” КД уведомил „К.” АД за претенцията
си за заплащане на присъдените с решението суми и предоставил срок за
заплащането им.
Налице били всички предпоставки за признаване и допускане
до изпълнение на територията на Република България на Арбитражното решение,
съгласно Конвенцията за признаване и изпълнение по чуждестранни арбитражни
решения.
Ищецът поддържа още, че с арбитражното решение му били
присъдени разноски за складиране на продукцията до датата на решението в размер
на 107 695.50 евро, но такива били направени и след тази дата (12.06.2008
г.) до датата на предявяване на вземането – 10.09.2008 г., в размер на
10 888.50 евро, по 3 050 евро на месец с ДДС в размер на 19%,
съгласно цитирания в арбитражното решение Договор за складиране.
Извършени били и разходи по признаване и допускане до
изпълнение на арбитражното решение от адвокати „Б.Ф.“ и Адвокатско дружество „Д.,
К.И Л.“ в размер на 37 116.35 евро, в това число и разноски за връчване на
нотариална покана и превод на документи в размер на 1156.40 лева.
Предвид изложеното ищецът моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника,
съществуването на неприетото вземане в производството по несъстоятелност по
т.д. № 95/2007 г. на VI-12 състав на СГС на И.Г.Е.К. КД,
Германия срещу „К.“ АД – в несъстоятелност, присъдено и с влязло в сила Решение
от 12 юни 2008 г. на Международния арбитражен съд към Международната търговска
камара по дело № 14870/JHN по иск
нна „И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО” КД и „К.” АД за
неизпълнение на Договор, подписан на 10.12.2004/03.01.2005 г. за проектиране и
доставка на торба-филтър за 120 тона електрическа пещ за съоръжение за
производство на стомана, което вземане е
както следва: 1. Вземане размер на 733
500 (седемстотин тридесет и три хиляди и петстотин) евро, представляващи
неизплатена част от цената на договора, 2.
Заедно с лихва от 5% годишно, както следва: - считано от 28 октомври 2005г.
до 3 ноември 2005г. за сумата от 163.000 евро в размер на 113.19 евро (сто и
тринадесет евро и 19 цента); - считано от 4 ноември 2005 г. до 21 декември
2005г. за сумата от 407 500 евро в размер на 2 603.47 (две хиляди
шестстотин и три евро и четиридесет и седем цента); - считано от 22 декември
200 5г. до 14 април 2007 г. за сумата от 652 000 евро в размер на 43 195
евро (четиридесет и три хиляди сто деветдесет и пет евро); считано от 15 април 2007 г. до окончателното
заплащане на сумата от 733 500 евро, чийто размер до 10 септември 2008 г. е
51 646.44 (петдесет и една хиляди шестстотин четиридесет и шест евро и
четиридесет и четири цента); 3.
Разходите за съхраняване на продукцията в размер на 107 695.50 евро (сто
и седем хиляди шестстотин деветдесет и пет евро и петдесет евро цента) с ДДС; 4. Присъдените с решението разноски във
връзка с арбитражната процедура : 50 000 евро (петдесет хиляди) правни разноски
и разходи и 145 000 щатски долара (сто четиридесет и пет хиляди) разходи за
арбитраж, определени от Международния арбитражен съд. 5. Разходи за съхраняване на продукция в
размер на 10 888.50 евро за периода
от 12.06.2008 г. (датата на арбитражното решение) до датата на предявяване на
вземането – 10.09.2008 г; 6. Разноските
по изпълнение на Арбитражното решение в размер на 37 116.35 евро (тридесет
и седем хиляди сто и шестнадесет евро и тридесет и пет евро цента) и 7. Други разходи в размер на 1156.40 лева
(хиляда сто петдесет и шест хиляди и четиридесет стотинки).
Следва да бъде посочено, че в исковата молба ищецът на два
пъти е формулирал петитум, като на стр. 3 е поискал да бъде установено съществуването на предявеното в
производството по несъстоятелност на „К.“ АД – в несъстоятелност вземане по
Договор за проектиране и доставка д „К.“ АД, подписан на 10.12.2004 г.,
присъдено с Решение от 12.06.2008 г. на Международния арбитражен съд съм
Международната търговска камара по дело № 14870/JHN, както и предявеното вземане за разноски за
съхранение на произведената съгласно договора продукция и за признаване на
арбитражното решение в България. Във втория петитум, цитиран по-горе, са
посочени конкретните вземания като вид и размер, но е пропуснато да бъде посочено
вземането за разноски за съхранение в размер на 10 888.50 евро, което в
обстоятелствената част е посочено, че е за периода от датата на арбитражното
решение 12.06.2008 г. до 10.09.2008 г. или за три месеца (стр. 6 от исковата
молба). Настоящият състав намира, че това вземане също е предмет на иска,
доколкото то е посочено в първия формулиран петитум на стр. 3 от исковата молба
и обстоятелствената част на исковата молба и е част от предявеното и неприето
вземане на ищеца в производството по несъстоятелност на „К.“ АД.
Ответникът
по делото - „К.” АД - в
несъстоятелност, в срок е депозирал отговор на исковата молба, в който твърди,
че в приложенията на исковата молба липсват доказателства, които по безспорен
начин да докажат императивните изисквания на чл. IV от Конвенцията за
признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958г. за
допускане на изпълнението на арбитражното решение.
Синдикът на „К.“ АД– в
несъстоятелност – Ц.Б., не е взел становище по иска.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
При служебна справка в търговския регистър по партидата на
„К.“ АД се установява, че с решение от 06.08.2008 г. по т.д. № 95/2007 г. на
СГС е обявена неплатежоспособността на дружеството и е открито производство по
несъстоятелност при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ.
С молба вх. № 24119/2008 г. „И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО” КД, Германия
е предявило вземане срещу „К.“ АД, съставено от три групи вземания:
I. Вземане, присъдено
с влязло в сила Решение от 12 юни 2008 г. на Международния арбитражен съд към Международната търговска камара по дело № 14870/JHN по иск на„И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО” КД против „К.” АД за неизпълнение на
Договор, подписан на 10.12.2004/03.01.2005г. за проектиране и доставка на
торба-филтър за 120 тона електрическа пещ за съоръжение за производство на
стомана, в общ размер на 988 753.60 евро и 145 000 щатски долара,
както следа: 1. Главница в размер на 733
500 (седемстотин тридесет и три хиляди и петстотин) евро, представляващи
неизплатена част от цената на договора, 2.
Заедно с лихва от 5% годишно, както следва: - считано от 28 октомври 2005
г. до 3 ноември 2005 г. за сумата от 163 000 евро в размер на 113.19 евро (сто
и тринадесет евро и деветнадесет цента); - считано от 4 ноември 2005г. до 21
декември 2005г. за сумата от 407 500 евро в размер на 2 603.47 (две хиляди
шестстотин и три евро и четиридесет и седем цента); - считано от 22 декември
2005 г. до 14 април 2007 г. за сумата от 652 000 евро в размер на 43 195
евро (четиридесет и три хиляди сто деветдесет и пет евро); считано от 15 април 2007 г. до окончателното
заплащане на сумата от 733 500 евро, чийто размер до 10 септември 2008г. е
51 646.44 (петдесет и една хиляди шестстотин четиридесет и шест евро и
четиридесет и четири цента); 3.
Разходите за съхраняване на продукцията в размер на 107 695,50 евро (сто и
седем хиляди шестстотин деветдесет и пет евро и петдесет евро цента) с ДДС; 4. Разноски във връзка с арбитражната
процедура както следва: - 50 000 евро (петдесет хиляди) правни разноски и
разходи и 145 000 щатски долара (сто четиридесет и пет хиляди) разходи за
арбитраж, определени от Международния арбитражен съд;
II. Разходи за
съхраняване на склад на продукцията, които
от датата на арбитражното решение (12.06.2008 г.) до 10.09.2008 г. в размер на
10 888.50 евро и
III. Разноските по
изпълнение на Арбитражното – адвокатски
хонорар в размер на 37 116.35 евро (тридесет и
седем хиляди сто и шестнадесет евро и тридесет и пет евро цента) и други
разходи (за превод на документи и връчване на нотариална покана) в размер на
1156.40 лева (хиляда сто петдесет и шест хиляди и четиридесет стотинки).
На 19.02.2009 г. в търговския регистър са обявени списъците
на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ. В списъка
на неприетите вземания е включено предявено от ищеца вземане в размер на
1 933 833.90 лева и 183 224.90 лева, предявено на основание
Решение на арбитражен съд към Международната търговска камара, постановено на
12.06.2008 г. в гр. Цюрих, преобразувано в лева при условията на § 2 от ДРТЗ, с
мотиви, че не е приложена процедурата по чл. 117 и сл. КМЧП.
Ищецът е депозирал възражение вх. № 8917/26.02.2009 г.
срещу неприемането на вземането, присъдено с арбитражното решение и е направил
искане цялото негово предявено вземане в общ размер на 1 093 758.54
евро, 145 000 щатски долара и 1 156.40 лева да бъде включено от съда
в списъка на приетите вземания, в пълен размер.
С определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ от 22.05.2009 г. СГС е
оставил без уважение възражението на „И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО” КД, като е приел, че
липсват изискуемите се документи, въз основа на които съдът да се произнесе по
признаване и допускане до изпълнение на арбитражното решение; липсват
фактически твърдения и доказателства за дължимостта на разходите за съхранение
на продукция до 10.09.2008 г. в размер на 10 888.50 евро; липсват
доказателства и за останалите разходи. Определението е обявено в търговския
регистър на 28.05.2009 г.
По делото е представено арбитражно решение от 16.06.2008 г.
на международен арбитражен съд при Международната търговска камара по дело №
14870/JHN със страни „И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО” КД и К. АД, регистрирано по
ф.д. № 28262/1991 г. с централен офис в гр. София. Видно от мотивите на
решението искът е депозиран за събиране на вземане по Договор от 10.12.2004 г./
02.12.2005 г., подписан съответно от ищеца и ответника, за производство на
инженерингови, проектантски, доставни и други продукти, които ответникът не
заплатил. Заявената претенция е за най-малко 733 500 евро плюс
лихва в размер на 2 852.50 евро до 16.12.2005 г., плюс лихва от 5% годишно
върху сумата от 733 500 евро от 17.12.2005 г., плюс разходи за съхранение,
считано от 28.11.2005 г. в размер на най-малко 3 538 евро на месец до
31.12.2006 г. и считано от 01.01.2007 г. в размер най-малко по 3 629.50
евро на месец, плюс досъдебни разноски в размер на 20 308.24 евро.
Ответникът „К.“ АД е осъден от арбитражния съд да заплати
на ищеца 1. 733 500 евро (цена на доставени стоки, вноски от втора до пета по договора); 2.Лихва от 5% годишно, както следва: -
считано от 28 октомври 2005г. до 3 ноември 2005 г. за сумата от 163.000 евро в
размер на 113.19 евро (сто и тринадесет евро и деветнадесет цента); - считано
от 4 ноември 2005г. до 21 декември 2005г. за сумата от 407 500 евро в размер на
2 603.47 (две хиляди шестстотин и три евро и четиридесет и седем цента); -
считано от 22 декември 2005 г. до 14 април 2007г. за сумата от 652 000 евро в
размер на 43 195 евро (четиридесет и три хиляди сто деветдесет и пет
евро); считано от 15 април 2007 г. до
окончателното заплащане на сумата от 733 500 евро, чийто размер до 10 септември
2008 г. е 51 646.44 (петдесет и една хиляди шестстотин четиридесет и шест
евро и четиридесет и четири цента); 3.
Разходите за съхраняване в размер на 107 695.50 евро; 4. Разноски във връзка с арбитражната
процедура: - 50 000 евро (правни разноски и разходи) и 145 000 щатски долара - разходи
за арбитраж, определени от Международния арбитражен съд. Искът за заплащане на
досъдебни разноски е отхвърлен.
Към решението е представен Апостил от 24.07.2008 г., както
и удостоверение за изпълняемост, издадено от Върховния съд на кантон Цюрих в Швейцария
от 29.08.2008 г. В последното е посочено, че арбитражното решение е връчено
шест дни след постановяването му, но не е обжалвано, като срокът за това е бил
30 дневен. Съответно, арбитражното решение е влязло в сила на 18.07.2008 г.
С Решение от 04.02.2013 г. на СГС, VI-4
състав по т.д. № 1060/2009 г. е признато и допуснато до изпълнение на
територията на Република България Решение от 12.06.2008 г. на Международния
арбитражен съд при международната търговска камара, постановено по арб.д. №
14870/ JHN, между „И. Филтър ГмБХ“ и Ко и „К.“ АД. Решението е влязло
в сила на 25.02.2013 г.
По делото е представен Договор за проектиране, доставка на
торба-фиртър за 120-тонна електрическа пещ за съоръжение за производство на
стомана на „К.“ Корпорация. Доставката
се извършва от ищеца в настоящото производство по график и по Спецификация,
приложени към договора. Плащането става на пет вноски. Не е уговорен срок на
доставка. Уговорено е при спорове, същите да се отнасят пред арбитраж към Международната
търговска камара в Цюрих, в съответствие с Правилника на Международната
търговска камара в Париж и при приложение на швейцарското материално право,
като приложението на Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки е
изключена от приложение.
Представена е фактура № 943/19.08.2008 г., издадена от
Адвокатско дружество „Д., К.И Л.“ на „И. филтър“ ГмБХ и Ко за извършено
запознаване с документи, изготвяне на становище, консултации, изготвяне на
писма за месеците май и юни 2008 г., на стойност 1632.50 лева с ДДС.
Видно от фактура № 355/02.07.2008 г., издадена от „ЕТИК.“
ЕООД на ищеца и касов бон към нея, ищецът е заплатил за преводи от английски и
немски език 574 лева. По фактура на същото дружество № 377/05.09.2008 г. ищецът
е заплатил 28 лева за превод. На 09.09.2008 г. е заплатил за превод 480 лева на
същата фирма, видно от фактура № 381/09.09.2008 г.
По Сметка № 491/07.07.2008 г. АД „Д., К.И Л.“ са заплатили
на нотариус И.Н. 74.40 лева с ДДС за нотариална покана.
Представена е Хонорарна сметка от Б.Ф. от 08.02.2008 г.,
изпратена на Б.Х.Ф., на стойност 4 290.22 евро, във връзка с делото И.Ф.
ГмБХ и КО, с приложена детайлна спецификация, в която се споменават и получаване
на извадки от търговския регистър за К. Корпорация.
Б.Х.Ф.– Адвокати са изпратили Разходна сметка (междинен
отчет) до И.Ф. ГмБХ и КО на 11.02.2008 г. за 3 198.72 евро, за извършена
услуга в периода 01.01.2008 г. – 31.01.2008 г.
Такава сметка е представена и за услуга от 26.11.2007 г. на
стойност 107.10 евро.
Трета сметка е издадена на 14.02.2008 г. за услуги в
периода 01.01.2008 г. 31.01.2008 г. на стойност 5 105.10 евро с ДДС (без
ДДС 4 290 евро) във връзка със сметка на адвокати Б.Ф. от 31.01.2008 г.
Б.Ф. са изпратили на Б.Х.Ф.Хонорарна сметка за периода
12.04.2008 г. до 30.04.2008 г. в размер на 307.06 евро.
За периода 15.02.2008 г. – 05.06.2008 г. Б.Х.Ф.са издали на
И.Ф. ГмБХ и КО разходна сметка за 1 808.80 евро; за периода 01.05.2008 г.
– 31.05.2008 г. – за 618.80 евро; за периода 01.04.2008 г. – 30.04.2008 г. – за
924.70 евро; за 01.01.2008 г. – 31.03.2008 г. – за 752.08 евро.
На 13.06.2008 г. Б.Ф. са изпратили на Б.Х.Ф.хонорарна
сметка към 31.05.2008 г. по делото И.Ф. ГмБХ и Ко на стойност 2 838 евро,
като в приложената спецификация на извършеното са описани действия, свързани с
проучване на К. АД, включително делото за несъстоятелност, влизането в сила на
решението на Международната търговска камара, връчването на арбитражното
решение, преговори с адвокат Д. за възлагане на мандат и др. Посочената сума е
предявена от Б.Х.Ф.пред И.Ф. ГмБХ и Ко с разходна сметка от 26.06.2008 г., като
е начислен и ДДС (общо 3 377.67 евро).
На 18.07.2008 г. Б.Х.Ф.са издали разходна сметка на И.Ф.
ГмБХ и Ко за 3 347.60 евро (2 813.11 евро без ДДС) във връзка с
разходна сметка за адвокати Б.Ф., която сметка също е представена и е от
10.07.2008 г. за 2 813.11 евро, касаеща основно арбитражното решение на
Международната търговска камара, неговата изпълняемост, кореспонденция с
Върховния съд на Цюрих, различни адвокати, вкл. адв. Д..
На 21.08.2008 г. Б.Х.Ф.са издали разходна сметка на И.Ф.
ГмБХ и Ко за 3 436.35 евро (2 293.32 евро без ДДС) във връзка с
разходна сметка за адвокати Б.Ф., която сметка също е представена и е от
13.08.2008 г. за 2 293.32 евро, касаеща основно арбитражното решение и
осигуряването на неговата изпълняемост.
На 08.07.2008 г. е връчена на „К.“ АД нотариална покана
рег. № 11066/07.07.2008 г. на нотариус И.Н., от И.Ф. ГмБХ и Ко чрез Адвокатско
дружество „Д., К.И Л.“, като ответникът е поканен да заплати в 10-дневен срок
от получаване на поканата сумите по арбитражното решение., както и последващи
разходи за адвокат, нотариална покана и разноски за превод.
По време на процеса по делото са представени доказателства,
че за ищцовото дружество е било открито производство по несъстоятелност с
решение от 01.08.2012 г. на съда във Вепертал, Германия по дело № 145 IN 442/12. Представено е извлечение от 07.05.2015 г. от търговския
регистър по партидата на дружеството, надлежно удостоверно с Апостил.
По делото е представен Договор за съхранение в склад за
междинно складиране на филтърна уредба от 15.11.2005 г., сключен между „И.-Ф.ГМБХ
ЕНД КО” КД и „Лангебергер Логистик ГмБХ“, според който последното дружество ще
съхранява инсталация за производство на уредба за запрашаване с инертен газ,
която първото дружество е произвело за „К. Корпорация“, София, България, от
28.11.2005 г. до окончателната доставка. Уговорено е заемане на 300 куб.м.
складови силози. Договорен е магазинаж в размер на 3 050 евро месечно без
законоустановения ДДС, който към момента на договора е в размер на 16%.
Уговорено е, че фактура се издава ежемесечно и подлежи на незабавно заплащане
на каса.
Представен е Протокол от среща между представители на ищеца
и ответника от 18.04.2008 г., видно от който страните са изразили позициите си
във връзка с делото между тях. Представител на ищеца е заявил, че съдебното производство не може
да бъде прекъснато или спряно и че К. трябва да заплати всички разходи,
свързани с текущите плащания, с които има затруднения. Представен е на
ответника договора за съхранение в склад за междинно складиране на филтърна
уредба, а представителите на К. са инспектирали доставката и е записано, че нямат
забележки във връзка с качеството и количеството.
По делото са представени фактури, издадени от „Лангебергер
Логистик ГмБХ“ с получател „И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО” КД в периода септември 2006 г. до
декември 2012 г. за съхранение на склад за съответния месец, за 300 кв.м. по
7.50 евро без ДДС, като отделно е начисляван и ДДС. Върху фактурите е поставен
печат „Платено“, с посочване на дата на плащане по всяка фактура.
Видно от фактура № 80572/09.06.2008 г. и отбелязването за
направено плащане на 08.07.2008 г., за м. юни на ищеца е начислен магазинаж за
съхранение на склад в размер а 2 677.50 евро.
За м. юли отново са начислени 2 677.50 лева за
съхранение на склад за м. юли, която сума е платена на 05.08.2008 г.
За магазинаж за м. август 2008 г. отново са начислени
2 677.50 лева с ДДС по фактура № 80861/11.08.2008 г., платени на
05.09.2008 г.
Същата сума е начислена и за м. септември 2008 г. по
фактура № 80999/03.09.2008 г., платена на 30.09.2008 г.
Изслушано е заключение по Съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице В.П., което не е оспорено от страните. Относимо и
необходимо за спора е заключението само в частта му, в което са изчислени
разходите на ищеца за складиране на произведената инсталация за периода от
датата на арбитражното решение до 10.09.2008 г. (датата на предявяване на
вземането в производството по несъстоятелност), както и направените разноски за
признаване на арбитражното решение на територията на България. Вещото лице е
посочила, че за един месец договореното възнаграждение за складиране е в размер
на 3 629.50 евро, като за три пълни месеца същото е в размер на
10 888.50 евро. Съобразно
фактурираното от „Лангебергер Логистик
ГмБХ“ обаче разходите за съхранение за три месеца възлизат на 8 032.50
евро (три по 2 677.50 евро).
По отношение на разходите за предявяване на вземането и за
признаване на арбитражното решение, съобразно приетите по делото фактури,
издадени от „Б.Ф.“, „Б.Х.Ф.“, „Д. и Л.“ и „ЕтиК.“, вещото лице е
изчислила, че адвокатските хонорари са в размер на 37 410.81 евро, а
разходите за преводи са в размер на 1 156.50 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 694, ал. 1 ТЗ, кредитор или
длъжникът, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане
или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване
в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4.
Въз
основа на цитираната норма в съдебната практика съществува единно и непротиворечиво становище
относно предпоставките за допустимост на установителния иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, а именно: кредиторът да е предявил вземането си пред
синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ; да е налице произнасяне на синдика - приемане или
неприемане на вземането; в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ да е направено възражение срещу приемането или отказа
да бъде прието предявеното вземане; възражението да е разгледано по реда на чл. 692 ТЗ и да е спазен 7-дневният срок по чл. 694, ал. 1 ТЗ за предявяване на иска. (така определение № 35 от
28.01.2010 г. по ч. т. д. № 805/2009 г. на ІІ т. о., както и постановеното по
реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика
решение № 149 от 08.12.2009 г. по т. д. № 341/2009 г. на ВКС, І т. о. )
От
доказателствата по делото и вписванията и обявените актове по несъстоятелността
в търговския регистър по партидата на „К.“ АД се установи, че ищецът е предявил
процесното вземане в производството по несъстоятелност в срока по чл. 685, ал.
1 ТЗ, синдикът е включил част от
предявеното вземане в списъка на
неприетите вземания, обявен в търговския регистър на 19.02.2009 г. (съобразно
посоченото под № 30 в списъка, неприето е само вземането по арбитражното
решение, като сумите по него
са превалутирани в лева, с мотиви, че не е проведено производство по чл. 117,
ал. 2 КМЧП). Синдикът изобщо не се е произнесъл по вземането в останалата му
две съставни части (относно предявените
разноски за складиране на продукцията след датата на арбитражното решение и
относно разноските по изпълнение на арбитражното решение) и не го е включил в
никой от другите изготвени от него списъци.
Ищецът е възразил в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу неприемане на
вземането по арбитражното решение, като е поискал в списъка на приетите
вземания да бъде включено вземане в размер на 1 036 758.45 евро,
145 000 щ.д. и 1156.40 лева. Съдът по несъстоятелността е разгледал
възражението, като е обсъждал не само вземането по арбитражното решение, но и
останалите две групи вземания – за складови разноски след датата на
арбитражното решение и за адвокатски и други разноски по привеждане на
арбитражното решение в изпълнение, като го е оставил без уважение.
Искът, въз
основа на който е образувано настоящото производство, е депозиран на 04.06.2009
г. – в законоустановения седмодневен срок от обявяване на определението на съда
по чл. 692, ал. 4 ТЗ и има за предмет установяване предявеното вземане в
неговите три групи компоненти: I. Присъдените с арбитражното решение
суми, II. Разноски за склад след датата на арбитражното решение до 10.09.2008 г. в
размер на 10 888.50 евро и III. Разноски по изпълнение на арбитражното решение 37 116.35 евро и
1156.40 лева – други разноски.
При
съобразяване изискуемите се предпоставки за допустимост на иска по чл. 694, ал.
1 ТЗ, както и общите предпоставки за допустимост на иска, настоящият състав
намира, че предявеният установителен иск е изцяло
допустим, предвид следното:
По отношение частта
от вземането, представляващо присъдените с Решение от 12.06.2008 г. на
Международния арбитражен съд при Международната търговска камара по дело №
14870/JHN суми, съдът намира, че от доказателствата се
установява наличието на всички предпоставки за допустимост по чл. 694, ал. 1 ТЗ. По основателността на иска в тази му
част настоящият състав намира, че доколкото това арбитражно решение е
постановено и влязло в сила ПРЕДИ откриването на производството по
несъстоятелност за „К.“ АД (решението е влязло в сила на 18.07.2008 г., а
решението за откриване производство по несъстоятелност е постановено на 06.08.2008
г.), то разрешеният с него правен спор не може да бъде пререшаван в настоящото
производство. Арбитражното решение представлява волеизявление с
частноправен характер, но то има публичноправни последици по силата на законова
делегация (чл. 19 ГПК). Тези последици се състоят в сила на пресъдено нещо и с
изпълнителна сила, които произтичат от правораздавателната функция на
арбитража. Влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните
правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и
учреждения в Републиката - чл. 297 ГПК. С представеното
арбитражно решение е установено вземането на ищеца, предмет на настоящото
производство по задължителен за настоящия състав начин, като в това
производство въпросите относно възникването и съществуването на вземанията не
може да бъде пререшаван. Изобщо, откриването на производство по несъстоятелност
не създава нова възможност за пререшаване на спорове, разрешение със сила на
пресъдено нещо. Установено с влязло в сила решение вземане от трето за
правоотношението лице допустимо в случая, при който решението е нищожно или
когато решението е постановено след датата на откриване на производството по
несъстоятелност, по което синдикът не е взел участие (така определение №
384/14.06.2017 г. по т.д. № 963/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.). Според настоящия
състав това обстоятелство лишава ищеца от правен интерес да води иск по чл. 694 ТЗ, но тъй като с определение № 465 от 11.08.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
1224/2017 г. на ВКС, II т. о., постановено при инстанционен контрол на
определение на настоящия състав за прекратяване на делото, вече е прието по
задължителен за първата инстанция начин, че правен интерес е налице, то съдът
ще следва да постанови решение, с което да признае за установено съществуването
на вземанията, присъдени на ищеца с процесното арбитражно решение.
По
отношение допустимостта на иска в частта относно претенциите за установяване
вземане в размер на 10 888.50 евро – складови разходи след датата на
арбитражното решение и вземане в размер на 37 116.35 евро – разноски по
изпълнение на арбитражното решение и 1156.40 лева – други разноски, са налице
всички посочени по-горе предпоставки за допустимост, макар синдикът да не се е
произнесъл изрично по тези вземания чрез включването им в някой от списъците на
приетите, съотв. – на неприетите вземания. В определение № 465 от 11.08.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1224/2017 г. на
ВКС, II т. о., което е постановено при инстанционен контрол на определение за
прекратяване на настоящото дело, ВКС е приел по задължителен за настоящата
инстанция начин, че когато синдикът не се е произнесъл по част или по някое от предявените
в сроковете по чл. 685
и чл. 688 от ТЗ
вземания и кредиторът, който ги е предявил подаде възражение по чл. 690 от ТЗ,
в зависимост от представеното в производството по чл. 692 от ТЗ
становище на синдика, съдът, разглеждащ това производство следва да разгледа
възражението - в хипотезата, при която синдикът навежда доводи, че вземането не
следва да се приеме, което становище се приравнява на включване на вземането в
списъка на неприетите вземания. Правен интерес от подаване на възражение срещу
този списък има само предявилият неприетото вземане кредитор, поради което в
тази хипотеза, прекратяването на производството по чл. 692 от ТЗ,
указването на синдика да включи вземането в списъка на неприетите вземания и да
го обяви в ТР, не е необходимо, а предявеният иск по чл. 694 от ТЗ,
при отхвърляне на възражението по чл. 692 от ТЗ,
се явява допустим. Предвид изложеното, в посочената
част искът е процесуално допустим, доколкото вземането на ищеца не е било
прието, само той е направил възражение, същото е разгледано от съда при
поддържана от синдика липса на основания за приемането му, съотв. – налице е
фактическо включване на вземането в списъка на неприетите вземания.
По
основателността на иска в посочената част настоящият състав намира следното:
1. Относно
вземането за разноски за съхранение на продадените стоки за период след
12.06.2008 г. в размер на 10 888.50 евро.
Съгласно
чл. 11.18 от Договора за проектиране, доставка на торба филтър за 120-тонна
електрическа пещ за съоръжение за производство на стомана за К. корпорация,
договорът се основава на швейцарското материално право, като Договорът на ООН от 11.04.1980 г. за
договорите за международна продажба на стоки не се прилага. По делото не е
събрана информация относно относимото към вземането за разноски за съхранение
на стоката швейцарско материално право, но данни за съдържанието на същото има
в процесното арбитражно решение, в което е разглеждан иск за същата претенция,
но за предходен период. Така още в началото на решението относно приложимото
право е посочено, че това е швейцарският Кодекс на задълженията (Code of Obligations - СО), като в раздела 11 относно
посоченото вземане са цитирани и конкретни негови разпоредби. Посочено е, че
съгласно чл. 91 СО длъжникът е в
неизпълнение, ако откаже без основание да приеме надлежно предложеното
изпълнение. Арбитражното решение разпростира силата на пресъдено нещо и
върху пораждащите вземането факти, а такъв факт е неоснователното неизпълнение
на задължението за приемане, каквото неизпълнение следва да бъде прието, че е
било налице към датата на арбитражното решение. От представения в настоящото
производство протокол от среща от 18.04.2008
г. също може да се приеме, че към тази дата ищецът е бил готов да предаде
стоката, но ответникът не я е приел, а само е констатирал, липса на забележки
по нея. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил задължението си
да приеме стоката, но такива доказателства до приключване на съдебното дирене
не са събрани. Следователно, и към момента ответникът е в неизпълнение да
приеме надлежно предложеното му изпълнение.
Пак
в раздел 11 от арбитражното решение е цитиран чл. 91 (1) от СО, според който, ако длъжникът е в неизпълнение кредиторът
има право да се освободи от задължението си като представи за съхранение
предмета, който трябва да достави, за риск и сметка на длъжника. Съгласно
чл. 92, ал. 2 СО мястото на съхранение се
определя от съдия, освен ако обектът е стоки, в който случай те могат да бъдат
оставени за съхранение и без съдебно решение. Складът може да бъде публичен
или частен, ако се управлява по търговски начин. В случая са представени
доказателства – Договор за съхранение на склад, както и помесечни фактури за
разноските за съхранение за склад, с отбелязване, че същите са платени, за които
ответникът дължи да обезщети ищеца, който е заплащал едно задължение на
ответника (съхранението е за негова сметка). Както бе посочено по-горе, за
процесния период се установи, че ищецът е заплащал на складодържателя
Лангербергер логистик ГмбХ по 2 667.50 евро с ДДС на месец, като съдът не
кредитира посочения размер на разходите от вещото лице П., тъй като тя е
изчислявала същите според уговорката в договора за съхранение на склад (по 3050
евро без ДДС на месец), а не е взела предвид, че реално фактурираното и
заплатеното е с по-нисък размер. Претендираното обезщетение е за три месеца или
ответникът дължи да заплати според реално фастурираните и заплатени разноски 8 002.50
евро, до който размер искът е основателен, а за разликата до пълния претендиран
размер от 10 888.50 евро искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
2. Относно
вземането за разноски за изпълнение на арбитражното решение.
Тази
претенция ищецът е обосновал с разноските, които е направил при подготовка на
арбитражното решение за признаване и изпълнение, които са такива за адвокатски
хонорари и други разноски (за нотариална покана и за преводи). Посоченото
вземане има своето основание в уредбата на деликта. Ответникът, чрез своето
бездействие да изпълни доброволно арбитражното решение е причинил на ищеца
вреди, изразяващи се в разноските, които същият е направил, за да приведе
арбитражното решение в изпълнение на територията на Република България, които
са извън разноските по проведеното съдебно производство по екзекватура). В
случая може да се приеме като приложим българският материален закон съгласно чл.
105 КМЧП и чл. 4 от Регламен (Е) 864/2007 г., тъй като част от разходите са за
хонорари на български адвокати и разноски за преводи и нотариална покана,
платими на територията на Република България, съотв., вредите от плащането им
са настъпили на територията на Република България и спрямо тях приложимо е
българското материално право.
Настоящият състав намира, че трите фактури за
преводи на обща стойност 1082 лева към „ЕТИК.“ ЕООД и разноските за нотариална
покана в размер на 74 лева са относими към изпълнението на арбитражното решение
или същите напълно покриват претенцията на ищеца за “други разноски“ в размер
на 1156 лева.
Ищецът е
представил като доказателства за съществуване на вземането за разноски за
адвокатски хонорари фактури и хонорарни сметки на адвокатски дружества. Относимост
към изпълнението на арбитражното решение се установява САМО ЗА ЧАСТ от
представените хонорарни листове на адвокатското дружество Б.Ф. и част от
отчетите на дружеството Б.Х.Ф.. На първо място следва да бъде отбелязано, че
при проследяване на същите се установява, че обикновено дружеството Б.Ф. е
фактурирало суми, дължими за арбитражното дело не директно на ищеца, а на
дружеството Б.Х.Ф., като последното от своя страна, след начисляване на 19%
ДДС ги е префактурирало на ищеца. Това означава, че директен възложител на Б.Ф.
е дружеството Б.Х.Ф., чийто възложител пък е ищецът. От така установеното
следва извод, че от общия размер на разноските по представените хонорарли
листове и отчети следва да бъдат извадени фактурираните от Б.Ф. на Б.Х.Ф.суми,
тъй като същите впоследствие са фактурирани на ищеца от Б.Х.Ф.. Противното би
означавало от ответника да се изисква два пъти една и съща сума.
На второ
място, от отчетите на Б.Х.Ф.не може да се установи, че оказаните от тях услуги
са свързани само и единствено със спора на ищеца с „К.“ АД. От някои от тези
отчети и свързаните с тях хонорарни сметки на Б.Ф. се установява префактуриране
на сумите, дължими на Б.Ф. за арбитражното дело. От другите обаче не се
установява нещо различно от консултации и разноски за пощенски и комуникационни
услуги, които обаче е възможно да са свързани и с текущо правно обслужване на
ищцовото дружество.
На
следващо място, установява се от началните страници на арбитражното решение, че
ищецът е бил представляван от Б.Ф. по арбитражното дело. Установява се още, че
голяма част от фактурираните от това дружество суми са за периода до 31.05.2008
г., т.е., същите са свързани с постановяване на арбитражното решение от
12.06.2008 г., а не с неговото изпълнение и вероятно същите са претендирани
като разноски пред арбитражния състав. Следователно, като разноски по изпълнение
на арбитражното решение могат да бъдат признати само разноските за период след
май. 2008 г. Такива са префактурираните от Б.Х.Ф.3 377.67 евро, 3347.60
евро и 3 436.35 евро, които са посочени в отчети след м. май 2008 г., или
разноски по изпълнението на арбитражното решение за адвокатски услуги са
доказани главно и пълно от ищеца в размер на 10 161.62 евро, като за
разликата до пълния претендиран размер 37 116.35 евро искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските: Предвид изхода от спора, на ищеца се дължат разноски
съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а на ответника
– съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 5 903.19 лева, от които му се
дължат 5 747.35 лева. Ответникът нито е доказал разноски, нито е искал
присъждането им.
На основание чл. 694, ал. 2 ТЗ ищецът следва да бъде осъден
да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в
размер на 2 142.60 лева, а ответникът – в размер на 79 016.33 лева,
на основание чл. 694, ал. 2 ТЗ и съобразно отхвърлената/уважената част от
исковете.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, при условията на чл. 694 ТЗ и по иск на „И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО” КД (I-F.GMBH & Co,
KG), Германия със седалище и адрес на управление във Фелберт, вписано в
ТР на PC - Вупертал под
номер HRA 21362, в
производство по несъстоятелност по дело № 145 IN 442/12 на съда във Вепертал, Германия, против
„К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, че „И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО” КД (I-F.GMBH & Co, KG) има вземания срещу „К.“ АД – в несъстоятелност, присъдени му с влязло в сила
Решение от 12 юни 2008 г. на Международния арбитражен съд към Международната
търговска камара по дело № 14870/JHN, признато
и допуснато до изпълнение на територията на Република България с решение по
т.д. № 1060/2009 г. на СГС, VI-4 състав, произтичащи от неизпълнение на Договор, подписан на 10.12.2004/03.01.2005
г. за проектиране и доставка на торба-филтър за 120-тонна електрическа пещ за
съоръжение за производство на стомана, а именно: 1. Вземане в размер на 733 500 (седемстотин тридесет и три хиляди и
петстотин) евро, представляващи неизплатена част от цената на договора, 2. Заедно с лихва от 5% годишно, както
следва: - считано от 28 октомври 2005 г. до 3 ноември 2005 г. за сумата от 163
000 евро в размер на 113.19 евро (сто и тринадесет евро и 19 цента); - считано
от 4 ноември 2005 г. до 21 декември 2005 г. за сумата от 407 500 евро в размер
на 2 603.47 (две хиляди шестстотин и три евро и четиридесет и седем
цента); - считано от 22 декември 2005 г. до 14 април 2007 г. за сумата от 652
000 евро в размер на 43 195 евро (четиридесет и три хиляди сто деветдесет и пет
евро); считано от 15 април 2007 г. до
окончателното заплащане на сумата от 733 500 евро, чийто размер до 10 септември
2008г. е 51 646.44 (петдесет и една хиляди шестстотин четиридесет и шест
евро и четиридесет и четири цента); 3.
Разходите за съхраняване на продукцията в размер на 107 695.50 евро (сто
и седем хиляди шестстотин деветдесет и пет евро и петдесет евро цента) с ДДС; 4. Присъдените с решението разноски във
връзка с арбитражната процедура: - 50
000 евро (петдесет хиляди) правни разноски и разходи и 145 000 щатски долара (сто четиридесет и пет хиляди) разходи за
арбитраж, определени от Международния арбитражен съд.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, при условията на чл. 694 ТЗ и по иск на „И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО” КД (I-F.GMBH & Co,
KG), Германия със седалище и адрес на управление във Фелберт, вписано в
ТР на PC - Вупертал под
номер HRA 21362, в
производство по несъстоятелност по дело № 145 IN 442/12 на съда във Вепертал, Германия, против
„К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, че „И.-Ф.ГМБХ ЕНД КО” КД (I-F.GMBH & Co, KG) има следните вземания срещу „К.“ АД – в несъстоятелност: 1. Сума в размер на 8 002.50 евро – разноски за съхранение на произведената
продукция по Договор, подписан на 10.12.2004/03.01.2005 г. за проектиране и доставка
на торба-филтър за 120-тонна електрическа пещ за съоръжение за производство на
стомана, за периода от 12.06.2008 г. до 10.09.2008 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 10 888.50 евро, като
неоснователен; 2. Сума в размер на 10 161.62 евро (десет хиляди сто шестдесет и едно евро и шестдесет
и два евроцента) – разноски по привеждане в изпълнение на
арбитражно решение от 12 юни 2008 г. на Международния арбитражен съд към
Международната търговска камара по дело № 14870/JHN, като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 37 116.35
евро, като неоснователен, и 3. Сума в
размер на 1156.40 лева (хиляда сто петдесет и шест лева и четиридесет
стотинки) – други разноски във връзка с изпълнението на посоченото арбитражно
решение (за нотариална покана и преводи).
ОСЪЖДА „К.“ АД– в несъстоятелност, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „И.-Ф.ГМБХ
ЕНД КО” КД (I-F.GMBH & Co,
KG), Германия със
седалище и адрес на управление във Фелберт, вписано в ТР на PC
- Вупертал под номер HRA 21362, в производство по несъстоятелност по дело № 145 IN 442/12 на съда във Вепертал, Германия, сумата
5 747.35 лева ( пет хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и
тридесет и пет стотинки) - разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „И.-Ф.ГМБХ
ЕНД КО” КД (I-F.GMBH & Co,
KG), Германия със
седалище и адрес на управление във Фелберт, вписано в ТР на PC
- Вупертал под номер HRA 21362, в производство по несъстоятелност по дело № 145 IN 442/12 на съда във Вепертал, Германия, да
заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в
размер на 2 142.60 лева (две хиляди сто четиридесет и два лева и шестдесет
стотинки), на осн. чл. 694, ал. 2 ТЗ.
ОСЪЖДА „К.“ АД– в несъстоятелност, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати в бюджета на
съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в размер на 79 016.33 лева
(седемдесет и девет хиляди и шестнадесет лева и тридесет и три стотинки), на
осн. чл. 694, ал. 2 ТЗ.
Решението е постановено при
участието на синдика на „К.“ АД– в
несъстоятелност – Ц.С.Б.,*** (К.).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – София.
СЪДИЯ: