№ 1338
гр. Варна, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. П.
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501151 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 302655 от 23.11.2021 г.,
депозирана от С. П. С., чрез адв. Г. Ц. срещу Решение № 262680 от 25.10.2021
г., постановено по гр. д. № 4489/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от С. П. С. против П. В. П., иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН - за намаляване на дарение на
наследодателя на ищеца - П. С. П., извършено с нотариален акт №198, том 5,
дело № 1206 от 1.02.2005 г. на нотариус Ан.М., в полза на П. В. П., до размер
на 1/3 ид. ч. от 3/4 ид. ч. от апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул.
„Петър Райчев“, бл. 2, вх. А, с площ от 56,49 кв. м. и за възстановяване
запазената част на Св. П. С. от наследството на П. С. П. в размер на 1/2 ид. ч.
от това наследство; както и за намаляване на дарение, извършено от
наследодателя П. С. П. с нотариален акт № 198, том 5, дело № 1206 от
1.02.2005 г. на нотариус Ан.М., в полза на П. В. П., до размер на 1/3 ид. ч. от
1
лозе от 1000 кв. м., представляващо поземлен имот №704 по плана на гр.
Варна, м-ст „Сотира“, заедно с построената в имота сезонна постройка с 21
кв. м. застроена площ, и за възстановяване запазената част на С. П. С. от
наследството на П. С. П. в размер на 2/3 ид. ч. от това наследство.
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност
на първоинстанционното решение като постановено в противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Жалбоподателят сочи, че при постановяването на съдебния акт,
съдът е кредитирал единствено свидетелските показания на водените
свидетели от ответната страна. Счита за необсъдено съдържанието на
депозираната декларация по ч. гр. д. № 6237/2015 г. по описа на Районен съд –
Варна. Поради лошите отношения между бащата и сина му, сочи, че не е
узнал своевременно за настъпването на смъртта на баща му. Сочи, че се явява
наследник по закон на починалия си баща, поради което разполага с правото
да предяви иск за възстановяване на запазена част от наследството на
наследодателя си. Намира, че петгодишната погасителна давност по иска по
чл. 30, ал. 1 ЗН започва да тече от момента на узнаване за настъпването на
смъртта. Моли за отмяна на решението.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна – П. В. П., чрез адв. Е. С..
В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Сочи, че
първите два недвижими имота са били предмет на развилото се между
страните производство по съдебна делба. Сочи, че доколкото наследодателят
е починал на 8.11.2011 г., респ. след допускането на делбата, то е било
невъзможно в това производство да се предяви иска за възстановяване на
запазена част. Излага доводи обаче, че не е преклудирана възможността на
наследника да депозира иска по чл. 30, ал. 1 ЗН отделно от производството за
делба, респ. в петгодишния давностен срок, който започва да тече от момента
на смъртта на наследодателя, а не от узнаването за това. Позовавайки се на
съдебна практика намира, че правото да се иска намаляване на дарствените
разпореждания не е обвързано от узнаването им, както е предвидено по повод
на завещателните разпореждания. За правилен намира извода на съда, че
петгодишния давностен срок за предявяването на иска, предмет на
настоящото производство е изтекъл на 8.11.2016 г. Счита за ирелевантно
твърдението на ищеца, че е узнал за смъртта на баща си едва през 2015 г.
2
Същото намира и за неоснователно, доколкото от свидетелските показания е
установено, че роднини, присъствали на погребението са уведомили С. С. за
смъртта на баща му. Моли за потвърждаване на решението. Претендира
разноски.
След влизане в сила на определение № 2258 от 15.06.2022 г.,
постановено по в. ч. гр. д. № 1237/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна е
потвърдено Решение № 262680 от 25.10.2021 г., постановено по гр. д. №
4489/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, настоящото производство е
било възобновено.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният
представител на въззивника излага доводи за основателността на въззивната
жалба. Не претендира разноски. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемата страна моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащането
на адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
Производството по гр. д. № 4489/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, е образувано по предявените от С. П. С. против П. В. П. искове: по чл.
30, ал. 1 ЗН - за намаляване на дарение на наследодателя на ищеца - П. С. П.,
извършено с нотариален акт № 198, том 5, дело № 1206 от 1.02.2005 г. на
нотариус Ан.М., в полза на П. В. П., до размера на 1/3 ид. ч. от 3/4 ид. ч. от
апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ блок 2, вход А, с
площ от 56,49 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение № 39 и 1,95 %
ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място и за възстановяване запазената част на Св. П. С. от наследството на П.
С. П. в размер на 1/2 ид. ч. от това наследство; за намаляване на дарение,
извършено от наследодателя П. С. П. с нотариален акт № 198, том 5, дело №
1206 от 1.02.2005 г. на нотариус Ан.М., в полза на П. В. П., до размер на 1/3
ид. ч. от лозе от 1000 кв. м., представляващо поземлен имот № 704 по плана
на гр. Варна, м-ст „Сотира“, заедно с построената в имота сезонна постройка
с 21 кв. м. със застроена площ, и за възстановяване запазената част на С. П. С.
3
от наследството на П. С. П. в размер на 2/3 ид. ч. от това наследство;
В исковата молба се излагат доводи, че са наследници на П. С. П.,
починал на 8.11.2011 г. Сочи, че приживе наследодателят им дарил на
съпругата си – П. П., притежаваните ид. ч. от апартамент №1 , находящ се в
гр. Варна, ул. „Петър Райчев“, блок 2, вход А, с площ от 56,49 кв. м., ведно с
прилежащото избено помещение №39, както и 1,95 % ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и лозе от
1000 кв. м., представляващо поземлен имот № 704 по плана на гр. Варна,
местността „Сотира“, ведно с построената в имота сезонна постройка с площ
от 21 кв. м. Излага доводи, че към момента на смъртта си П. П. не е
притежавал недвижимо имущество, както и че П. П. е инициирала съдебна
делба, по която е постановено решение № 3732 от 24.07.2013 по гр. д. №
3435/2008 г. по описа на Районен съд – Варна за изнасяне на имотите на
публична продан. По повод на решението е образувано изп. дело, следствие
на публичната продан, по което ищецът получил парична равностойност за ¼
ид. ч. от апартамента, а ответницата – ¾ ид. ч. и при равни дялове за лозето.
Сочи, че дарението накърнява запазената му част от наследството по чл. 29,
ал. 3 ЗН, като намира, че при възстановяване на запазената му част, следва да
притежава ½ ид. ч. от апартамента и 2/3 ид. ч. от лозето. Във връзка с
дадените указания, обосновава правния си интерес от предявяване на иска с
узнаването за смъртта на баща си при м. май 2015 г., доколкото живее в
чужбина.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от П. В. П., в който се оспорва допустимостта и основателността на
исковете. Не оспорва извършването на дарението, както и публичната продан
на имотите. Оспорва доводите за узнаване за смъртта едва през м. май 2015 г.
Твърди, че дарението не накърнява запазената част на ищеца от наследството
на П. П.. Сочи, че ищецът не може да претендира възстановяване на запазена
част, доколкото по повод на имотите е извършена съдебна делба и са
изнесени на публична продан. В условията на евентуалност, възразява за
погасяване на иска по давност с изтичане на петгодишната погасителна
давност от откриване на наследството – момента на смъртта на
наследодателя, откъдето извежда извод за погасяване на правото да се
предяви иск на 8.11.2016 г. Моли за отхвърляне на исковете.
4
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че
П. С. П. е починал на 8.11.2011 г. като е оставил за наследници – съпруга П. В.
П. и син – С. П. С.. Не се оспорва, че към момента на откриване на
наследството П. С. П., не е притежавал недвижимо имущество.
В производството е представено удостоверение за наследници изх. №
9229 от 22.08.2019 г. на община Варна, от което се установява, че наследници
на Р. В. П., починала на 4.10.2001 г. са съпругът й П. П. й синът й С. С..
Представени са и нотариален акт № 25, том VIII, дело № 2449/1972 г. на
нотариус на Народния съвет – гр. Варна, по силата, на който П. П. закупува
процесния апартамент, както и нотариален акт № 70, том VII, дело № 2756 от
1964 г. на нотариус на Варненския народен съд, по силата на които
родителите на Р. П. й даряват собственото си лозе с площ от 1000 кв. м.,
находящо се в м-ст „Сотира“, гр. Варна.
Видно от представения нотариален акт № 22, том I, рег. № 235, н. д.
№19/2005 г. по описа на Ан.М. - нотариус №127 в НК, П. П. дарява на
съпругата си П. П. 3/4 ид. ч. от апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул.
„Петър Райчев“ бл. 2, вх. А, с площ от 56,49 кв. м., ведно с прилежащото
избено помещение и съответните ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж; както и 1/2 ид. ч. от лозе с площ от 1000 кв. м.,
представляващо ПИ № 704, находящо се в гр. Варна, местност „Сотира“,
ведно с построената в него сезонна постройка с площ от 21 кв. м.
Видно от приобщеното гр. д. № 3435/2008 г. по описа на Районен съд –
Варна, се установява, че с решение от 4.05.2011 г., поправено с решение от
6.07.2011 г., постановени по делото, с което е допуснато извършването на
съдебна делба на апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“
бл. 2, ет. 1 между съделители и квоти – 3/4 ид. ч. за П. П. и 1/4 ид. ч. за С. С.,
както и на ПИ № 704, при равни квоти между П. П. и С. С.. Същите не са
били обжалвани. С решението № 3732 от 24.07.2013 г., поставено по гр. д. №
5
3435/2008 г. по описа на Районен съд – Варна е постановено да бъдат
изнесени на публична продан имотите.
В хода на принудителното изпълнение е изготвен протокол за
разпределение от 2.07.2018 г. /л. 20 от делото на ВРС/ по изп. дело №
20178080400585 по описа на ЧСИ Захари Д., по силата, на който е разпредЕ.
сумата от 43 301 лева, получена от проданта на ПИ № 704 поравно между П.
П. и С. С., респ. от по 21 650.50 лева. При друго разпределение от 8.05.2015 г.
по изпълнително дело № 20148074000358 по описа на ЧСИ Н.Д. е разпредЕ.
сумата от 63 838 лева, получена от публична продан на апартамент № 1,
находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 2, ет. 1, вх. „А“, както следва:
за П. П. – 42 778,80 лева и за С. С. – 14 991 лева.
От приобщеното гр. д. № 6237/2015 г. по описа на Районен съд – Варна
се установява, че на 1.06.2015 г. С. П. С. подава заявление за приемане на
наследството по опис на баща си П. П., починал на 8.11.2011 г., състоящо се
от ¾ ид. ч. от процесния апартамент и ½ ид. ч. от ПИ. В молба от 10.06.2015 г.
/л. 36 от делото на ВРС/, уточнява, че е узнал за смъртта на баща си на
9.05.2015 г.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна и оценителна
експертиза се установява, че сумата за уравняване по повод на апартамент №
1 след намаляване на дарственото разпореждане до размера на
разполагаемата част е 17 028.35 лева, а за ПИ № 704 е в размер на 8 106.90
лева или в общ размер на 25 135.25 лева.
В производството са събрани гласни доказателствени средства,
посредством разпит на по двама свидетели на всяка страна: Д.К.Д., Г.П.Л.,
Ц.Ив. С.а – в родство по сватовство с ответницата и Д.М. В. – племенница на
ответницата.
Свидетелят Д. при разпита си посочва, че познава П. от детските си
години, както и че знае, че синът му живее във Франция от 90-те години.
Излага, че знае от П., че не поддържал връзка със сина си, като прави
предположение, че причината за влошените им отношения е връзката на баща
му с новата му съпруга. Споделя, че разбрал от С. в началото на м. май 2015
г., че баща му е починал. Показанията в частта, в която е посочено, че е
виждал С. при прибиранията му в страната не съответстват на останалото
изложено от свидетеля, че самият той не е виждал С. откакто е заминал във
6
Франция до прибирането му през 2015 г.
От свидетелските показания на свидетеля Л. се установява, че познава
С. отдавна, както и че при завръщанията си в страната е имал желание да се
срещни с баща си, но не са се виждали, доколкото баща му отказвал. Твърди,
че е разбрала, че П. е починал от съпругата на С. през 2015 г., както и че
последните да узнали за това началото на пролетта на 2015 г. Споделя, че знае
за заболяването на П., прогресирало в последните години. Сочи, че при
завръщанията си в страната, С. и съпругата му са ходели на гости у
свидетелката, както и че през останалото време са поддържали връзка почти
ежедневно по телефона. Намира П. за особен човек.
Свидетелят С.а при разпита си посочва, че знае, че П. и синът му не са
били в добри отношения. Споделя, че е била на погребението на П., на което
разбрала от роднини на същия, че С. е уведомен за смъртта на баща си, но бил
заявил, че не може да се прибере за погребението. Сочи, че П. и П. са живели
във вилата в м-ст „Сотира“, като след смъртта на П. съпругата му останала
там, докато не е отишла да живее при дъщерята на свидетелката поради
заплахите на С.. Споделя, че е разбрала, че С. е уведомен за смъртта на баща
си от негови братовчеди, които също са присъствали на погребението.
От свидетелските показания на свидетеля В. /племенница на
ответницата/ се установява, че знае, че П. и синът ми не са в добри отношения
от момента заживяването с новата съпруга на баща му, както и че не
поддържат контакт. Сочи, че при посещенията си в страната синът търсел
баща си само за пари. Споделя, че почти всяка вечер е посещавала вилата в м-
ст „Сотира“, както и че при посещение, С. и съпругата му са нанесли побой
над П., като са счупили и новозакупен телевизор. Сочи, че час след побоя
отишла на вилата, като обяснението на леля й за причината било, че С. искал
баща му да му прехвърли недвижимите си имоти. Споделя, че е присъствала
на погребението на П., на което се говорело, от близки роднини на
починалия, че синът му е уведомен, но не може да се върне от Франция.
Сочи, че леля й около седмица е останала да живее във вилата в м-ст
„Сотира“ като следствие на множеството заплахи от С. е отишла да живее в
дома на свидетелката. Споделя, че лично е чула разговор между леля й, С. и
съпругата му, в който са я заплашили, че ако не изпълни поисканото, щели да
изпратят хора да я пребият.
7
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване
на двете дарения, както и за възстановяване на запазената част на ищеца от
наследството на баща му П. П..
Във връзка с оплакванията на П. В. П. по повод на допустимостта на
производството, настоящият съдебен състав съобрази практиката на
касационната инстанция, в която се приема, че размерът на запазената част се
установява по правилата на чл. 31 ЗН, като наследството се възстановява
такова, каквото би било като имущество и стойност в деня на смъртта на
наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездни
разпореждания /така Решение № 150 от 25.11.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1818/2016 г., II г. о., ГК и други/. За образуването на наследствената маса е без
правно значение чия собственост са подарените имущества към момента на
разглеждане на спора, по аргумент от чл. 37 ЗН Обстоятелството, че към
момента на постановяване на решението по чл. 30 ЗН имотите са собственост
на трети лица, придобили го въз основа на публичните продажби в хода на
принудителните изпълнения, препятства единствено възстановяването на
запазената част в натура, като в такава хипотеза възстановяването се
извършва чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението по цени
към момента на разрешаване на спора, като в случая се приспадне и
получената от ищеца стойност от публичната продажба на имотите съобразно
притежаваните от него ид. ч. от имуществото към онзи момент.
За успешното провеждане на исковете, ищецът следва да докаже
наличието на кумулативните елементи от фактическия състав на иска, а
именно: да е наследник с право на запазена част от наследството;
наследодателят да е оставил наследници със запазена част към момента на
откриване на наследството; накърняването на запазената част да е в резултат
на безвъзмездно разпореждане, извършено приживе от наследодателя
посредством завещание или дарение.
В разглеждания случай, търсещият намаляване на даренията и
възстановяване на запазена част С. С. се явява низходящ на наследодателя П.
8
П.. Ето защо, по аргумент от чл. 28, ал. 1 ЗН се явява наследник с право на
запазена част от наследството на своя баща.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗН в хипотезата, когато
наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е
равна на запазената част на всяко дете, като при едно дете разполагаемата е
равна на 1/3 част от наследството. В производството е безспорно, че С. С. е
единствено дете на П. П., поради което разполагаемата част от наследството е
в размер на 1/3 част, както и че към момента на откриване на наследството
към 8.11.2011 г., починалият не е разполагал с друго имущество.
В случая, твърдяното накърняване на запазената част е следствие на
дарствени разпореждания, извършени от наследодателя приживе и
обективирани в нотариален акт № 22, том I, рег. № 235, н. д. №19/2005 г. по
описа на Ан.М. - нотариус №127 в НК, по силата, на който П. П. дарява на
съпругата си П. П. 3/4 ид. ч. от апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул.
„Петър Райчев“ бл. 2, вх. А, с площ от 56,49 кв. м., ведно с прилежащото
избено помещение и съответните ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж; както и 1/2 ид. ч. от лозе с площ от 1000 кв. м.,
представляващо ПИ № 704, находящо се в гр. Варна, местност „Сотира“,
ведно с построената в него сезонна постройка с площ от 21 кв. м.
Следствие на публичните продажби за апартамента е С. С. е опредЕ.
сумата от 14 991 лева за ¼ ид. ч., а за ПИ № 704 – 21 650.50 лева за ½ ид. ч.
Съобразно заключението по назначената съдебно-счетоводна и оценителна
експертиза при отмяна на даренията и възстановяване на запазената част –
синът следва да получи допълнително сумата от 17 028.35 лева за
апартамента и 8 106.90 лева за поземления имот до намаляване до размера на
разполагаемата част от наследството при едно дете по чл. 28, ал. 3 ЗН от 1/3
част от наследството.
По повод на своевременно наведеното възражение в отговора на
исковата молба за погасяване по давност на правото да се предявят исковете с
изтичане на общата петгодишна погасителна давност, настоящият съдебен
състав намира следното:
Доколкото погасителната давност касае материално правен институт, то
възражението за погасяване по давност се разглежда при преценка на
основателността на иска, предвид обстоятелството, че води до погасяване на
9
самото право на иск.
В относимата съдебна практика и доктрина, се приема, че искът за
намаляване на завещанията и даренията и за възстановяване на запазена част
е ограничен със срока на общата петгодишна погасителна давност, която при
даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията –
от момента, в който заветникът упражни права по тях /така т. 3, б. „г“ от
ППВС № 7/1973 г., решение № 868 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1685/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 19 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
2372/2008 г., III г. о., ГК и други, както и Т.. Х., Българско наследствено
право, 2013, стр. 89/.
В разглеждания случай, не се оспорва, че наследодателят П. П. е
починал на 8.11.2011 г., респ. че сочената дата се свързва с откриване на
наследството му, по аргумент от чл. 1 ЗН. Ето защо, доколкото се иска
намаляване на дарствени разпореждания, то следва да се приеме, че общата
петгодишна погасителна давност за иска, регламентирана в чл. 110 ЗЗД е
изтекла на 8.11.2016 г. Исковата молба, предмет на производството е
депозирана на 13.05.2020 г. /п. к. 12.05.2020 г./, поради което възражението за
погасяване по давност на исковете се явява основателно и като такова следва
да бъде съобразено.
Вън от горното, доводите за по-късно узнаване за смъртта на
наследодателя нямат отношение по повод определянето на началния момент,
от който започва да тече погасителната давност при даренията. Затова и не
следва да бъдат съобразявани оплакванията на въззивника, че петгодишната
погасителна давност започва да тече от момента на узнаване на смъртта на
наследодателя.
Въпреки горното, в приобщеното производство по ч. гр. д. № 6237/2015
г. по описа на Районен съд – Варна, във връзка с депозираното заявление за
приемане на наследството по опис, се съдържа уточнителна молба от
10.06.2015 г. /л. 36/. В същата, от страна на С. С. е признат неизгоден факт за
узнаване за смъртта на баща му на 9.05.2015 г. /събота/. Макар и изявлението
да е направено по друго дело същото се явява относимо и следва да бъде
съобразено в настоящото производство, поради което наведените оплаквания
на въззивника в тази насока не следва да бъдат кредитирани.
В производството, обстоятелство за узнаване за смъртта през 2015 г. се
10
подкрепя частично от показанията на свидетеля Л., че С. С. е разбрал за
смъртта на баща си началото на пролетта на 2015 г. от роднини. Узнаването
от роднини се подкрепя и от изложеното от останалите свидетели, в частност
на тези на С.а и В., за чутия разговор между роднини на починалия по време
на погребението, че са уведомили С. С., но последният бил в невъзможност
да присъства. Макар при показанията си да не са конкретизирали точно кой
роднина е уведомил С. С. за смъртта на баща му, то същите следва да бъдат
съобразявани, доколкото са последователни, логични и касаят пряко
формирани относими към спора впечатления.
В производството отсъстват наведени доводи за спиране, респ. за
прекъсване на срока за погасителната давност. Депозирането на заявление за
приемане на наследството по опис, макар и да е преди изтичане на давностния
срок, същото не води до прекъсването му.
Предвид горното, следва да се приеме, че към датата на исковата молба,
предмет на настоящото производство 13.05.2020 г. /п. к. от 12.05.2020 г./ е
изтекъл петгодишният срок на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.
Затова и възражението за погасяване по давност на исковете се явява
основателно, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като погасени по давност.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваните части се явява правилно
и като такова следва да се потвърди в същите.
По разноските:
С оглед изхода разноски за настоящото производство се дължат в полза
на въззиваемата. Същата претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение от 1800 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им. Съдът като съобрази липсата на висока правна
и фактическа сложност на спора, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изчислено на базата на цената на всеки един от исковете
възлиза в общ размер на 727.73 лева. Затова и съдът намира, че направеното
възражение, се явява частично основателно до размера на сумата от 800 лв. С
оглед на горното, в полза на въззиваемата следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
11
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262680 от 25.10.2021 г., постановено по
гр. д. № 4489/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от С. П. С., ЕГН: ********** против П. В. П., ЕГН:
********** искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН - за намаляване на
дарение на наследодателя на ищеца - П. С. П., ЕГН: **********, извършено с
нотариален акт № 198, том 5, дело № 1206 от 1.02.2005 г. на нотариус Ан.М.,
в полза на П. В. П., до размер на 1/3 ид. ч. от 3/4 ид. ч. от апартамент № 1,
находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“, бл. 2, вх. А, с площ от 56,49 кв.
м. и за възстановяване запазената част на Св. П. С. от наследството на П. С. П.
в размер на 1/2 ид. ч. от това наследство; както и за намаляване на дарение,
извършено от наследодателя П. С. П. с нотариален акт №198, том 5, дело №
1206 от 1.02.2005 г. на нотариус Ан.М., в полза на П. В. П., до размер на 1/3
ид. ч. от лозе от 1000 кв. м., представляващо поземлен имот № 704 по плана
на гр. Варна, м-ст „Сотира“, заедно с построената в имота сезонна постройка
с 21 кв. м. застроена площ, и за възстановяване запазената част на С. П. С. от
наследството на П. С. П. в размер на 2/3 ид. ч. от това наследство.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****** да заплати на
П. В. П., ЕГН: **********, с адрес: *********** сумата от 800 лв.
/осемстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13