№ 260081 / 28.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1377 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от румънския гражданин Д.Т., чрез адвокат М.Н. – САК против Наказателно постановление № 20 – 0996 - 000107 издадено на 06.02.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
В подробно аргументирана жалба от защитника на наказаното лице се навеждат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административно производство, обуславящи цялостната отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.Т., редовно призован, не се явява. Представлява ще от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по съображенията, посочени в нея. Претендира и разноски.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР - гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Районен съд - гр.Монтана, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с страна, поради което процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът възприе за безспорно установена следната фактическа обстановка:
На 06.02.2020 г. в 14:15 часа в община МОНТАНА по път Е-79 в района на км. 107, с посока на движение от град Видин към град Враца, жалбоподателят Т. управлявал товарен автомобил влекач Мерцедес Актрос с румънски per. табели B100WUC с прикачено полуремарке Заргоза с испанска табела R9385BCP. При подаден сигнал със служебно МПС със звуков и светлинен сигнал за спиране и стоп палка от служител в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана мл.автоконтрольор Ц.Ц., водачът не спира и продължава движението на автомобила, като същият е спрян на път II-81 в района на КПП-ВРАЦА при въведена временна забрана за движение на МПС над 12 тона / водач на МПС навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение/. На ,,развален английски език” спиращият полицейски служител обяснил на жалбоподателя в какво се изразява извършеното от него деяние и го накарал да го съпроводи до сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана за съставяне на АУАН и НП. Водачът на товарния автомобил изпълнил разпореждането и отишъл в полицейския участък, където му бил съставен АУАН, който бил връчен лично на нарушителя и подписан от него без възражение. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът я възприе като безспорно установена и подкрепяща се от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Видно от показанията на разпитания свидетел Ц.Ц. е, че същият е бил непосредствен очевидец на извършеното деяние в лицето на жалбоподателя. Именно той е бил и лицето, което е подало светлинен и звуков сигнал, както и такъв със ,,стоп палка” и въпреки това водачът на товарния автомобил не им се е подчинил и продължил движението си, което провокирало служителите в сектор ,,Пътна Полиция” да го последват и впоследствие спрат. Според показанията на разпитания свидетел, с жалбоподателя са провели разговор ,,на развален английски език”, от което по недвусмислен начин станало ясно, че същият е разбрал какво е извършил.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като обективни и верни и подкрепящи се и от писмените доказателства по делото.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Спорен е въпроса дали жалбоподателят е бил подведен под административна отговорност по правилната материално правна норма и дали е бил наказан под правилната санкционираща разпоредба.
При така възприетата и описана фактическа обстановка и с оглед съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че жалбоподателят Д.Т. е извършил административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
Безспорно по делото се установява, че към момента на подадените светлинни и звукови сигнали е била налице въведена временна забрана за движение на МПС – та над 12 тона. Същият е възприел непосредствено подадените сигнали и въпреки това ги е игнорирал, продължавайки движението на управлявания от него товарен автомобил.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е възприел поведението на полицейския служител и въпреки това не се е подчинил на разпореждането му.
Съдът не споделя възраженията на защитника на жалбоподателя, че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения. В съдебно заседание свидетелят Ц.Ц. е категоричен в показанията си, че макар и на чужд език, водачът на спрения товарен автомобил е разбрал какво е нарушил. Последващите му действия също навеждат на подобен извод, тъй като той е придружил полицейските служители до ОДМВР – гр.Монтана, където му е бил съставен АУАН и НП, което впоследствие е и обжалвал чрез упълномощен защитник. Ето защо макар и формално да буди съмнение обстоятелството, че лицето не е могло да узнае в пълен обем всички параметри по извършеното нарушение, то е предприело необходимите законови действия по последващото ревизиране на санкциониращия административен акт. Липсата на преводач, който в пълна степен да уведоми лицето по параметрите на извършеното нарушение, е формален пропуск, който по никакъв начин не е ограничил правото му на защита. Именно в този смисъл е било и отменителното решение на Административен съд – гр.Монтана, с което разглеждането на делото е било върнато на друг състав на районния съд. За пълнота следва да се отбележи, че жалбоподателят, като международен шофьор, е следвало да съобрази разпорежданията на униформените полицейски служители, които едва ли се различават с нещо по – различно от тези в другите държави или в собствената му страна.
По отношение на наведеното възражение, че не е бил спазен законоустановения срок по възражение на съставения акт, то следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗАНН във връзка със санкциониране на лице, което не притежава постоянен адрес на територията на Република България.
По отношение вида и размера на наказанията административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращата разпоредба на чл.183, ал.7 от ЗДвП, която е предвиждала строго фиксирани наказания за извършеното нарушение, а именно глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец. Предвид изричната разпоредба на чл.27, ал.5 от ЗАНН съдът не би могъл да редуцира размера на същото под предвидения минимум.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани твърдяните в жалбата съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното санкциониращият административен акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0996 - 000107/ 06.02.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на GEORGE ТАСНЕ /Д. TAKE/ Р.Румъния, роден на xxxг. в Р.Румъния, със съдебен адрес xxx, са наложени административни наказания глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: