РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Враца, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500100 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260037 от 02.11.2023 г., постановено по гр. дело №
573/2015г. на Районен съд - Мездра е приключена ІІ фаза на делбено
производство, като съдът е поставил в дял и собственост, на основание чл.
349, ал. 2 ГПК, на съделителите З. Д. Д. с ЕГН **********, и И. И. Д. с ЕГН
**********, втория етаж от двуетажната жилищна сграда и пристройката на
второ ниво, находящи се в УПИ IX, пл. № 260 в кв. 3 по плана на гр. Мездра,
на обща стойност 90630 лв.; за уравнение на дяловете е осъдил З. Д. Д. и И. И.
Д. да заплатят на Х. Н. С., ЕГН **********, и С. И. И., ЕГН **********,
сумата 30095 лв., на Г. Х. Д. - С.а с ЕГН **********, сумата 30267.50 лв., на
Д. И. Д. с ЕГН **********, сумата 7566.88 лв. и на Е. И. Д. с ЕГН
**********, сумата 7566.88 лв.; изнесъл е на публична продан следните
имоти, предмет на делбата: Дворно място от 530 кв. м., представляващо УПИ
IX - 260 в кв. 3 по плана на гр. Мездра, и построената в него пристройка на
първия етаж със самостоятелен вход от югозападната фасада на двуетажната
жилищна сграда, като след извършване на публичната продан постъпилите
суми да бъдат разпределени от съдебния изпълнител между съделителите,
съобразно квотите им при допускане на делбата; отхвърлил е искането за
сметки, предявено от Х. Н. С., С. И. и Г. Д., против З. и И. Д., за заплащане на
обезщетение за ползване в размер на месечния пазарен наем на имота - по 300
1
лв., за периода от 15.06.2015 г. до момента на изготвяне на заключението по
съдебно оценителната експертиза, като неоснователно и недоказано; по
претенцията за подобрения е осъдил Х. Н. С. и С. И. И. общо да заплатят на З.
Д. Д. и И. И. Д. сумата 1661.04 лв., осъдил е Х. Н. С. да заплати на З. Д. Д. и
И. И. Д. сумата 900.00 лв., осъдил е Г. Х. Д. - С.а да заплати на З. Д. Д. и И. И.
Д. сумата 4312.08 лв., осъдил е Д. И. Д. да заплати на З. Д. Д. и И. И. Д.
сумата 1573.05 лв., осъдил е Е. И. Д. да заплати на З. Д. Д. и И. И. Д. сумата
1573.05 лв.; за държавна такса върху стойността на дяловете на страните е
осъдил Х. Н. С. и С. И. И. общо да заплатят държавна такса в полза на МзРС в
размер 2062.27 лв., осъдил е Г. Х. Д. - С.а да заплати държавна такса в полза
на МзРС в размер 1256.33 лв., осъдил е Х. Н. С. да заплати държавна такса в
полза на МзРС в размер 228.12 лв., осъдил е З. Д. Д. да заплати държавна
такса в полза на МзРС в размер 482.47 лв., осъдил е И. И. Д. да заплати
държавна такса в полза на МзРС в размер 482.47 лв., осъдил е Д. И. Д. да
заплати държавна такса в полза на МзРС в размер 482.47 лв., осъдил е Е. И. Д.
да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер 482.47 лв.
Срещу решението съделителите-ищци Х. Н. С., С. И. С. и Г. Х. Д. - С.а
са подали въззивна жалба вх. № 260245/22.11.2023 г. по описа на РС-Мездра,
в частта, в която е отхвърлено предявеното от тях против З. и И. Д. искане за
заплащане на обезщетение за ползване в размер на месечния пазарен наем на
имота - по 300 лв. за периода 15.06.2015 г. до момента на изготвяне на
заключението по съдебно оценителната експертиза като неоснователно и
недоказано, и в частта, в която са осъдени да заплатят на З. и И. Д. съответна
част от стойността на извършен ремонт в съсобствения имот.
Жалбоподателите твърдят, че изключително голословно
първоинстанционния съд се е задоволил да констатира, че разпитаните
свидетели С. и Н. С. са в близки роднински връзки и е направил погрешния
извод, че други доказателства в тази насока не са представени. Поддържат, че
така събраните доказателства, макар и да изхождат от близки роднини, не са
преценени от съда в контекста всички останали доказателства по делото, тъй
като по делото съществуват категорични доказателства, че за процесния
период са били възпрепятствани да ползват имота, чрез подмяна на входна
врата на жилищната сграда, без да са им предоставени ключове от новата
поставена такава, сменени са патронника на входна улична врата, както и
патронник и ключ на преградната врата на втория жилищен етаж, което
положение съществува и до настоящия момент. Посочват, че показанията на
двамата свидетели били на лица, присъствали на конкретни събития, а именно
- при констатирани сменени патронници и заключване са извикали органите
2
на МВР, за да бъде осигурен достъп до имота, което кореспондира и със
съдържанието на показанията на св. Й. А. /дъщеря на З. Д./, че действително
са сменени патронниците и не са допускани до имота. По отношение на
признатите извършени подобрения от З. и И. Д. жалбоподателите изтъкват, че
никъде в производството не ставало ясно дали това са необходими, полезни
или луксозни подобрения и дали с тях се повишава стойността на общия
имот. Твърдят, че състоянието на дограмата и на сменената врата не е било
необходимо, и по същността си съставлява един луксозен ремонт, за
извършването на който не е търсено съгласие на останалите съсобственици,
което се отнася и за повечето от останалите строителни дейности от твърдени
подобрения. Поради това считат, че не следва да бъдат присъждани никакви
суми поради липса на правно основание. Молят съда, да отмени обжалваното
решение и да постанови решение по съществото на спора, с което уважи
изцяло претенцията им за обезщетение за исковия период, съобразно
заключението на вещото лице по депозираната ССЕ, съответно отхвърли
изцяло претенциите на З. и И. Д. за извършени подобрения с всички законни
последици.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите З. Д. и
И. Д., чрез пълномощника им адв. С. А., в който изразяват становище за
неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение.
Твърдят, че разпитаните за претенцията за подобрения свидетели в хода на
производството пред първа инстанция сочат, че тези ремонти са за
необходими разноски, и съдът правилно е осъдил останалите съделители.
Поддържат, че показанията на свидетелите, ангажирани от ищците, са
оспорени и не са преки, тъй като не са установили, че те ползват лично и
изцяло делбения имот, нито че възпрепятстват ищците; доказано е обратното
– че те не ползват лично и изцяло имота, нито пречат и не са възпрепятствали
ползването му от тримата съделители – въззивници, поради което правилно са
осъдени да заплатят сумите, съобразно дела си. Считат, че
първоинстанционният съд правилно е анализирал и възприел в тяхната цялост
и взаимосвързаност всички доказателства по делото и че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, както и обосновано. Молят съда, да
потвърди решението, а депозираната въззивна жалба срещу него да остави без
уважение, като претендират направените по делото разноски пред въззивната
инстанция, в това число за адвокатско възнаграждение.
Съделителите Д. И. Д. и Е. И. Д. не са подали отговори на въззивната
жалба.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
3
правят доказателствени искания.
В съдебното заседание въззивницата Г. Х. Д. - С.а, чрез пълномощника
си, поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени решението в
обжалваните части. Останалите съделители не се явяват и не се
представляват.
Във въззивното производство е прието като писмено доказателство
писмо вх. № 7271/2022г. на РП-Враца, ТО-Мездра с приложена към него
докладна записка относно извършена проверка на 06.10.2022г.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК и от легитимирани лица и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима.
При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо;
същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е
от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо, не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
С оглед оплакванията във въззивната жалба съдът намира, че предмет
на въззивна проверка е решението на първоинстанционния съд в частта му
относно съединените във втората фаза на делбеното производство искове по
сметки. В частта досежно способа за извършване на делбата първостепенният
съдебен акт не е обжалван и е влязъл в законна сила, поради което е
недопустимо въззивният съд да преразгледа начина на извършването й, като
последица от зададения с въззивната жалба ограничен предмет на
произнасяне, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение в
обжалваните части, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
По исканията на съделителите З. Д. и И. Д. за заплащане на разноски:
С молба вх. № 260929/17.09.2022г. съделителите З. Д. и И. Д. са
предявили срещу Х. Н. С., С. И. С., Г. Х. Д. – С.а, Д. И. Д. и Е. И. Д. претенции
по сметки за сумата общо 15 500,00 лева - обезщетение за направени
подобрения в делбения имот и необходими ремонти за запазването му за
4
периода октомври 2007г. – 27.09.2022г. В молбата в 11 пункта са посочени
вида на СМР, стойността на същите и времето на извършването им. В
изпълнение на указанията, дадени им с определение № 128/05.03.2024г. на
въззивния съд, с молба вх. № 2608/04.04.2024г. съделителите З. Д. и И. Д.,
чрез адв. Св. А., са отстранили нередовностите в исканията по сметки,
предявени с молба вх. № 260929/17.09.2022г., депозирана в
първоинстанционното производство.
В молбата съделителите твърдят, че всички извършени в делбените
имоти строително-ремонтни работи са били необходими, уместни и са
предприети в интерес на всички съсобственици, управлявани са добре с
грижата на добър стопанин, извършени са по възлагане от тях и са заплатени
от тях, както и че останалите съсобственици са били уведомени за
извършените работи и са знаели за извършването им и не са отправили
изрични възражения или друга форма на противопоставяне.
Поддържат, че покрива, втория етаж и пристройката на второ ниво са
били изключително увредени, износени и овехтели до степен, че са създавали
опасност при използването им по предназначение - имало е течове от
покрива, който е бил стар, със счупени и липсващи керемиди, изгнили
елементи, което е компрометирало помещенията на целия втори етаж -
основна част и пристройката (тавани, стени, под); имало е влага, изронени
части, подкожурени и компрометирани мазилки, изгнил и разрушен под,
което е създало необходимост от подмяна и на съществуващата, но крайно
износена и опасна електрическа инсталация; оградата в общия поземлен
недвижим имот е била частично порутена, което създавало опасност за
преминаващите около нея отвътре и отвън на имота. Изтъкват, че входната
врата е била изключително износена, прогнила и разпадаща се, частично и
пропаднала до степен, че е било почти невъзможно да се влиза нормално,
спокойно и сигурно в имота, а поради липсата на навес/стреха над нея и
течовете се е ронила и е била паднала мазилката на къщата, която външна
стена е трябвало да се възстанови и облицова, както и да се направи навес над
входната врата, за да се предотврати това в бъдеще. Подмяната на старата
дървена дограма също е било необходимо, тъй като е била изгнила, имало е
течове през нея при проливен дъжд с вятър, била е с износени уплътнения
към стените и стъклата, създавала е опасност от пропадане, зеела е, духало е
между различните й елементи. Необходимо е било да се подменят и
крановете за вода и смесител на дворната мивка, тъй като не е било възможно
използването й преди това поради корозия, износване и ръжда. Извършеното
почистване на дворните шахти и изработване на метален капак и
конструкция, са били също необходими, тъй като шахтата е била частично
разрушена с времето и компрометирана, а старият дървен капак е изгнил.
Съделителите посочват, че извършените от тях ремонтни дейности са
необходими разноски, но същевременно с тях значително се е увеличила
стойността на имота – 15 500 лв., която увеличена стойност претендират, а в
5
условията на евентуалност - в случай, че съдът не приеме, че процесните СМР
са извършвани със знанието или без противопоставяне на останалите
съделители, то да уважи направените от тях разноски за процесните СМР – 15
500 лв., която сума претендират като разходи. Считат, че отношенията на
страните следва да се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Извършените от съделителите З. Д. и И. Д. строително-монтажи работи
(СМР) са описани в молбите по следния начин:
1. В периода октомври 2017 г. - април 2018 г. е извършен цялостен
ремонт на кухня, хол и всекидневна, който включва: подмяна на дограма на
прозорци, шпакловка, поставяне на гипсокартон и на вътрешна изолация,
подмяна на електрическата инсталация и поставяне на нови плочки.
Стойността на извършения ремонт е 5000 лв., като съобразно дела на
съсобствениците сумата се разпределя по следния начин:
- 24/48 (1/2) ид.ч. общо за Х. Н. С. и С. И. И. - 2500 лв.
- 12/48 (1/4) ид.ч. за Г. Х. С.а - 1250 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Д. И. Д. - 312,50 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Е. И. Д. - 312,50 лв.
2. В периода март - април 2019 г. е извършен ремонт на общо стълбище
от входна врата до тавана, който включва: подмяната на дървената дограма с
PVC дограма със стъклопакет, шпакловки, замазки, боядисване; смяна на
дограмата на прозорец над врата; подмяна на електрическата инсталация.
Стойността за материали и труд е 1800 лв., като съобразно дела на
съсобствениците сумата се разпределя по следния начин:
- 24/48 (1/2) ид.ч. общо за Х. Н. С. и С. И. И. - 900 лв.
- 12/48 (1 /4) ид.ч. за Г алена Х. .С.а - 450 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Д. И. Д. -112,50 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Е. И. Д. - 112,50 лв.
3. През 2018 г., 2019 г. и 2020 г. е извършвана поддръжка на покрив:
варосване, смяна на компрометирана дървена част и подмяна на керемиди.
Стойността за материали и труд е по 250 лв. за всяка година или общо 750
лв., като съобразно дела на съсобствениците сумата се разпределя по следния
начин:
- 24/48 (1/2) ид.ч. общо за Х. Н. С. и С. И. И. - 375 лв.
- 12/48 (1/4) ид.ч. за Г. Х. С.а - 187,50 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Д. И. Д. - 46,87 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Е. И. Д. - 46,87 лв.
4. През м. септември 2019 г. частично е сменена дограмата на стойност
2500 лв., като съобразно дела на съсобствениците сумата се разпределя по
следния начин:
- 24/48 (1/2) ид.ч. общо за Х. Н. С. и С. И. И. - 1250 лв.
- 12/48 (1/4) ид.ч. за Г. Х. С.а - 625 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Д. И. Д. - 156,25 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Е. И. Д. - 156,25 лв.
5. През м. декември 2019 г. е отстранен теч от покрива, като стойността
6
на материали и труд е 800 лв., като съобразно дела на съсобствениците сумата
се разпределя по следния начин:
- 24/48 (1/2) ид.ч. общо за Х. Н. С. и С. И. И. - 400 лв.
- 12/48 (1/4) ид.ч. за Г. Х. С.а - 200 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Д. И. Д. - 50 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Е. И. Д. - 50 лв.
6. През месец май 2020 г. е изграден навес на малка тераса на т.нар.
„нова част” на стойност 750 лв., като съобразно дела на съсобствениците
сумата се разпределя по следния начин:
- 24/48 (1/2) ид.ч. общо за Х. Н. С. и С. И. И. - 375 лв.
- 12/48 (1/4) ид.ч. за Г. Х. С.а - 187,50 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Д. И. Д. - 46,87 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Е. И. Д. - 46,87 лв.
7. През месец май 2021 г. е сменена входна външна врата на стълбището
на стойност 800 лв., като съобразно дела на съсобствениците сумата се
разпределя по следния начин:
- 24/48 (1/2) ид.ч. общо за Х. Н. С. и С. И. И. - 400 лв.
- 12/48 (1/4) ид.ч. за Г. Х. С.а - 200 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Д. И. Д. - 50 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Е. И. Д. - 50 лв.;
поставената е облицовка с камък (на стойност 500 лв.), като съобразно
дела на съсобствениците сумата се разпределя по следния начин:
- 24/48 (1/2) ид.ч. общо за Х. Н. С. и С. И. И. - 250 лв.
- 12/48 (1/4) ид.ч. за Г. Х. С.а - 125 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Д. И. Д. - 31,25 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Е. И. Д. - 31,25 лв.;
а през месец юли 2022 г. е изграден навес над вратата на стойност 650
лв. като съобразно дела на съсобствениците сумата се разпределя по следния
начин:
- 24/48 (1/2) ид.ч. общо за Х. Н. С. и С. И. И. - 325 лв.
- 12/48 (1/4) ид.ч. за Г. Х. С.а - 162,50 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Д. И. Д. - 40,62лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Е. И. Д. - 40,62 лв.
8. През месец октомври 2020г. на дворна мивка са подменени кранове и
смесител - 500 лв., като съобразно дела на съсобствениците в дворното място
сумата се разпределя по следния начин:
- 300/1080 ид.ч. за Х. Н. С. - 138,80 лв.
- 60/1080 ид.ч. за Г. Х. С.а - 27,77 лв.
- 180/1080 ид.ч. за Д. И. Д. - 83,33 лв.
- 180/1080 за Е. И. Д. - 83,33 лв.
9. През месец март 2022 г. е извършено почистване на дворните шахти,
изработен е метален капак и конструкция на стойност 800 лв., като съобразно
дела на съсобствениците в дворното място сумата се разпределя по следния
начин:
7
- 300/1080 ид.ч. за Х. Н. С. - 222,22 лв.
- 60/1080 ид.ч. за Г. Х. С.а - 44,44 лв.
- 180/1080 ид.ч. за Д. И. Д. - 133,33 лв.
- 180/1080 за Е. И. Д. - 133,33 лв.
10. В периода февруари - август 2022 г. е извършен ремонт на ограда и
част от външната страна на къщата, който включва: поставяне на ограда и
оградни пана, шпакловка, поставяне на изолация, отлИ.е бетон, боядисване и
частично измазване на къщата, на стойност 6500 лв., от която сума за ремонт
на оградата са изразходвани 2000 лв., като съобразно дела на
съсобствениците в дворното място сумата се разпределя по следния начин:
- 300/1080 ид.ч. за Х. Н. С. - 555,55 лв.
- 60/1080 ид.ч. за Г. Х. С.а - 111,11 лв.
- 180/1080 ид.ч. за Д. И. Д. - 333,33 лв.
- 180/1080 за Е. И. Д. - 333,33 лв.,
а за ремонта на външната страна на къщата са изразходвани 4500 лв.,
като съобразно дела на съсобствениците в дворното място сумата се
разпределя по следния начин:
- 24/48 (1/2) ид.ч. общо за Х. Н. С. и С. И. И. - 2250 лв.
- 12/48 (1/4) ид.ч. за Г. Х. С.а - 1125 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Д. И. Д. - 281,25 лв.
- 3/48 (1/16) ид.ч. за Е. И. Д. - 281,25 лв.
Общата стойност на извършените от съделителите З. Д. и И. Д. разноски
с техни лични средства е 15 500 лв., от които претендират заплащане от всеки
от съделителите - съсобственици общо сумите, както следва:
от Х. Н. С. - 916.57 лв.
общо от Х. Н. С. и С. И. И. - 9025 лв.
от Г. Х. С.а - 4570,82 лв.
от Д. И. Д. - 1678,10 лв.
от Е. И. Д. - 1678,10 лв.
Със становище от 11.10.2022г. съделителите Х. С. и Г. С.а, чрез
пълномощниците си, са оспорили предявените от съделителите З. Д. и И. Д.
срещу тях претенции по сметки по пера с твърдения, че З. Д. не ги е
уведомила и не е искала тяхното съгласие за извършване на подобренията в
делбените имоти, още повече, че делото за делба е било вече започнало на
15.06.2015г. и е висящо, както и с доводи, че твърдените ремонти не са
извършени и то на посочените цени. В становището се твърди, че
извършените подобрения не са били необходими и не касаят запазването на
делбения имот от разруха, както и че същите са луксозни подобрения, с
изключение тези за покрива, евентуално и за оградата.
При определяне правната квалификация на предявените искания по
сметки, съдът изхожда от индивидуализираното спорно право, очертано в
8
обстоятелствената част на молбата. Като взе предвид извършеното във
въззивното производство от съделителите З. Д. и И. Д. уточнение на
претенциите и изложените от тях твърдения, че всички извършени от тях в
делбените имоти строително-ремонтни работи са били необходими за
запазване и съхраняване на имотите, настоящият съдебен състав приема, че
предявените от съделителите З. Д. и И. Д. искания по чл. 346 ГПК са за
присъждане стойността на необходими разноски и правното им основание е
чл. 30, ал. 3 ЗС.
След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
и заключението по изпълнената съдебно-техническа и оценителна експертиза,
настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
За доказване на състоянието на делбените имоти и на извършените в тях
строително-ремонтни и монтажни работи първоинстанционният съд е събрал
гласни доказателства, чрез разпит на посочените от съделителите З. Д. и И. Д.
свидетели – Й. А., И. К., Е. В. и П. Н..
Свидетелката Й. П. А. е дъщеря на ответницата З. Д. от първия й брак и
живее в имота на ***, гр. Мездра на втория етаж повече от 30 години. Същата
твърди, че предвид годините, в които е строена къщата на този адрес, се е
налагало поне три пъти да бъде извършван ремонт на покрива: частично
измазване на капаците през три поредни години - 2017 г., 2018 г. и 2019 г. на
стойност около 250 лв. на година и частична подмяна на улуците през 2018 г.
на стойност около 500 лв., защото били протекли. През 2019 г. е имало теч в
една от стаите на старата част на къщата, поради което свидетелката е
извикала майстор, който да се качи на покрива и да провери от къде идва
теча; установен бил теч покрай комина, което наложило измазване и подмяна.
Свидетелката установи също, че част от оградата на двора от към улицата
фронтално от дясно била срутена и бил извършен ремонт през лятото на 2022
година - излИ.е на бетон, шпакловки, измазване, боядисване. Част от
фасадата на къщата, според свидетелката, била изронена и била изпълнена
мазилка, която обхващала фронталната част и в страни. На пристройката на
втория етаж бил извършен най-големия ремонт: изцяло подменени били
вратите и прозорците. На старата част на този етаж била сменена дограмата, а
в една от стаите е сменена изцяло входната врата към терасата; поставени
били вътрешна изолация, теракот, окачени тавани и гипсокартон, сменена
била ел. инсталацията, било извършено боядисване и кухнята била
обзаведена с шкафове и плот. Според свидетелката ремонта стартирал през
2017 г., но се проточил във времето, заради майстори - едни за шпакловка,
друг за поставяне на окачен таван, други за ел. инсталация, друг за
боядисване, около година, година и половина. Бил извършен и ремонт на
9
общото стълбище, защото старата мазилка започнала да се рони поради
влагата и се наложило да се подмени – извършени били шпакловка, замазка,
боядисване, като свидетелката твърди, че не е имало врачански камък на
вътрешното стълбище, а такъв имало отвън на вратата и на площадката на
втория етаж на стълбището. Свидетелката установи също, че външната врата,
предвид, че е по възрастна от нея и навяването от дъждовете, била изгнила и
не могла да се затваря, което налагало да се изгради навес, за да я предпази, и
облицоване с врачански камък; ключалката на тази врата била тип топка и се
наложило да се подмени механизма й. Свидетелката твърди също, че предвид
отношенията им с ищците Г., Х. и С., не са търсили съгласие от тях за
извършване на ремонтите, но и те не са ги търсили, че ищците не са правили
ремонти и че всички разходи за ремонтните дейности са платени от брат й И.
Д. и майка й З.. Според свидетелката С. М. е един от ремонтиращите, който
бил ЕТ „С. М.“ и той започнал да извършва ремонта.
Свидетелят И. Г. К. е съсед на З. и И. Д. и на Й.. Същият твърди, че е
бил ангажиран от З. и И. за поддръжка на къщата – да извършва ремонтни
дейности, специално на покрива на старата част на сградата, която е откъм
улицата, което станало периодично в годините 2018, 2019 и 2020 год.; качвал
се във времето периодично да преглежда за евентуални течове; сменял
керемиди, подмазвал капаци, сменял и чистел улуци, поддържал комини като
ги измазвал и обшивал с ламарина, и отстранил теч от комина през зимния
сезон на 2020 г., който се появил на втория етаж и причинил голямо
поражение. Свидетелят установи, че всяка година бил ангажиран от З. и И. и
извършвал тези дейности, като майстор на частно. Свидетелят твърди, че за
извършените от него ремонти са му плащали З. и И., като З. превеждала
парите на Й. и тя му ги е давала - на година два пъти по 250 лв. само за работа
и последната година 800 лв. за комина, в която сума са включени труд и
материали. Плащали му на частно на ръка, не си спомня точно. Докато е
правил покрива свидетелят не е виждал други от роднините-собственици и
никой от тях не му е плащал.
Свидетелят Е. П. В. също има имот, съседен с този на страните по
делото. Същият твърди, че е влизал и е работил в двора; от февруари месец
на 2022 г. до август е правил ремонт, за който го е ангажирала З.. Свидетелят
е правил шпакловка на малката пристройка и на оградата отвън и отвътре,
откъм улицата на предната част. Свидетелят установи, че оградата на имота
отдавна била паднала, но миналата година З. поискала от него да я направи.
Слагал бетон, отвън на оградата слагал изолация и после шпакловка,
боядисване отвън и отвътре. Отвън чистил оградата, а отвътре само я
шпакловал. Ремонта струвал към 6000 - 6500 лв. По къщата свидетелят не е
работил, само странично е измазал, защото била паднала мазилката от
страничната страна към входа на къщата. Изкъртил това, което се било
надигнало и го подмазал. Свидетелят установи също, че в двора на имота е
правил шахта, защото водата вървяла по пътеката. Били поставени нова
мивка и кранове. Според свидетеля входната врата на къщата била дървена и
10
много стара, дръжките и пантите й били зле и е ходил два-три пъти, за да
сменя патронника. После, през 2022г. сложили нова врата, после обърнали и
покрай нея наредили камък. Дограмата на къщата била сменена, но
свидетелят не знае кой я е сменил. За извършените ремонти свидетелят бил
ангажиран от З., а после дъщеря й Й. му дала парите - 200 лв. за труд и
материали, които били отделно от тези 6 500 лв. Свидетелят твърди, че М., Г.
и синовете им не са му плащали.
Свидетелката П. П. Н. дава показания, че също е собственик на имот,
съседен с имота на страните, от зад – с градинския двор. Същата установи, че
С. М. е правил ремонт на имота на З. и на гаража й работил. Входната врата
била счупена - имала вид на раздробена и изгнила и била сменена, и навес
бил направен; оградата също се била разпаднала и З. и И. направили цялата
ограда - и отпред и отзад; и покрива се направил, защото капел. Те правили и
ремонт на етажа, а после направили и метална врата. З. и И. си идвали от
чужбина, ползвали си етажа, правили ремонти и си поддържали градинката.
Според свидетелката всичко З. правила и пращала пари на детето и то се
разправяло с ремонтите. Същата твърди, че М. и Г. нищо не са правили в
имота.
Съдът счита, че свидетелските показания за извършените строително-
ремонтни работи в делбените имоти са добросъвестно и обективно дадени и
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства, поради което
следва да бъдат кредитирани.
От представените по делото писмени доказателства – 7 бр. фактури и
фискални бонове, договор от 22.05.2021г. за изработка и монтаж на врата,
стокови и складови разписки за закупуването и доставката на различни
строителни материали, дограма, оградни пана и др., издадени на името на З.
Д., се установяват вложените материали и направените от двамата съделители
разходи във връзка с извършените строително-ремонтни работи в делбените
имоти.
Пред първата съдебна инстанция е назначена и изпълнена съдебно-
техническа и оценителна експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните в частта относно дадената оценка на изпълнените СМР в делбените
имоти и е прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено.
При огледа на място на делбените имоти вещото лице е установило
извършването на следните СМР в жилищната сграда: смяна на дървена
дограма с ПВЦ дограма със стъклопакет в пристройката, в стълбищната
клетка и в старата част – общо 17, 02 кв.м., шпакловка в пристройката и в
стълбищната клетка – общо 74, 31 кв.м., поставяне на гипсокартон (окачен
таван) в пристройката – 46, 78 кв.м., вътрешна изолация с фибран 2 см. в
пристройката – 26, 75 кв.м., боядисване с латекс в пристройката и в
11
стълбищната клетка – общо 144, 84 кв.м., блажно боядисване на цокъл в
стълбищната клетка – 15, 37 кв.м., настилка от теракот в пристройката – 9, 16
кв.м., подменена ел. инсталация в пристройката и в стълбищната клетка,
изграждане навес на малка тераса в пристройка с площ 1, 80 кв.м., сменена
входна врата на вътрешно стълбище, изпълнена каменна облицовка около
входна врата – 2,00 кв.м., изграждане на навес над входна врата с площ 2,13
кв.м. и ремонт на мазилка по фасадата на къщата – 4,00 кв.м.
По отношение претендираните работи по поддръжка на покрив в
периода 2018 - 2020 г. всяка година, представляващи текущ ремонт, вещото
лице твърди, че не е възможно да бъдат установени такива работи след
толкова дълго време. По отношение претенцията за отстранен теч от покрива
на стойност 800 лв., вещото лице твърди, че такъв теч е бил наличен, тъй като
тапетите, които са залепени на тавана в една от стаите на старата част на
къщата са се отлепили и по тях има следи от теч на вода, но какво точно е
направено, за да бъде отстранен този теч, не може да се установи след
толкова дълго време и този вид СМР представлява текущ ремонт.
При огледа на място на делбените имоти вещото лице е установило
извършването на следните СМР в дворното място: подвързване на дворната
чешма с нова връзка, монтирани нови спирателен кран и смесител,
демонтирани 1,50 кв.м. тротоарни плочки, извършен изкоп 0,8 куб.м.,
положени водопроводни тръби 4 кв.м. и възстановяване на тротоарните
плочки; изграждане на нова стоманобетонова ограда в северозападната част
на дворното място с дължина 10 м.; монтиране на нови оградни пана на
североизточната ограда с дължина 15,00 м. – 6 бр.; боядисване с фасадна боя
на стоманобетонна основа на североизточната ограда с площ 36,00 кв.м.;
изработка и монтаж на метален капак на шахти – 44 кг.
Според заключението на вещото лице по тази експертиза стойността на
подобренията и ремонтните работи, извършени от съделителите З. Д. и И. Д.,
описани в молбата им, с която са предявили претенциите си по сметки, е
13 163, 28 лв., в това число 6603, 38 лв. – на пристройка на втори етаж, 881,
50 лв. – на втори етаж стара къща, 2440, 71 лв. – на вътрешно стълбище и
фасада, 3237, 69 лв. – на дворно място, като стойността на отделните СМР по
пера е отразена в количествено-стойностна сметка (КСС), приложение № 4
към заключението. Средната пазарна стойност на делбените имоти без
подобренията (преди тяхното извършване) е 122 964 лв., а след тяхното
извършване тази стойност на имота е 136 916 лв. (или увеличената стойност
на имота, вследствие на подобренията е 13 952 лв.). От заключението се
установява също, че общата стойност на СМР за поддържане на имотите и
предпазването им от срутване, съгласно твърденията на съделителите З. Д. и
И. Д., е 1550 лв.
12
Настоящият въззивен състав приема заключението по съдебно-
техническата и оценителна експертиза, изпълнена пред първата инстанция, за
обективно, компетентно изготвено и отговарящо на задачите, поставени от
съдебния състав.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За уважаването на исканията за необходими разноски с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС, следва да бъде доказано само, че тези разноски са
предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност,
полезност или доходност. Достатъчно е да са били действително необходими
и да са употребени за неговото запазване и то с грижата на добър стопанин.
Това важи и когато съсобственикът, извършител на необходимите поправки,
сам си служи с цялата обща вещ, тъй като се касае до самото запазване на
общия имот, до съхранението на неговата стойност, дял от която имат и
всички други съсобственици /макар и да не използват пряко общия имот за
задоволяване на свои лични нужди/. Не е необходимо съгласието на
останалите съсобственици и те дължат възстановяване на направените
разноски.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на изпълнената по делото СТОЕ се
установи, че съделителите З. Д. и И. Д. са извършили описаните в молба вх.
№ 260929/17.09.2022г. дейности. Като взема предвид свидетелските
показания, както и установения по делото приблизителен период на
построяване на сградите – 1963г. – основната сграда и 1984г. – пристройката
към нея, съдът намира, че макар и срокът на експлоатационната годност на
жилищните сгради да не е бил изтекъл, с оглед възрастта на тези постройки,
посочените строителни работи са били необходими за запазването и
използването на имотите. Извършването на посочените ремонтни дейности,
тяхното качеството и стойност се оспорва от съделителите Х. С. и Г. Д., но
същите не ангажират доказателства в подкрепа на оспорванията.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че претенциите
за присъждане на необходими разноски са основателни и следва да бъдат
уважени.
Според изслушаното пред първата инстанция заключение на СТОЕ,
което не е оспорено от страните, стойността на доказаните необходими
13
разноски възлиза на 13 163, 28 лв., в това число 6603, 38 лв. – за пристройка
на втори етаж, 881, 50 лв. – за втори етаж стара къща, 2440, 71 лв. – за
вътрешно стълбище и фасада, 3237, 69 лв. – за дворно място, поради което
претенциите следва да бъдат приети за доказани до този размер, а за
разликата от 2336, 72 лв. до претендираните 15 500 лева същите не са
доказани и подлежат на отхвърляне.
При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
при направени необходими разноски за втори етаж на старата къща в размер
881, 50 лв., при общ дял на съделителите Х. С. и С. И. 24/48 ид.ч., дължимата
от тях част е в размер на 440, 74 лв., а при дял на съделителката Г. Х. С.а
12/48 ид.ч., дължимата от нея част е в размер на 220, 32 лв.; при направени
необходими разноски за вътрешно стълбище и фасада в размер 2440, 71 лв.,
при общ дял на съделителите Х. С. и С. И. 24/48 ид.ч., дължимата от тях част
е в размер на 1220, 36 лв., а при дял на съделителката Г. С.а 12/48 ид.ч.,
дължимата от нея част е в размер на 610, 18 лв.; при направени необходими
разноски за пристройка на втори етаж в размер 6603, 38 лв., при дял на
съделителката Г. Х. С.а 4/8 ид.ч., дължимата от нея част е в размер на 3301, 69
лв.; при направени необходими разноски за дворно място в размер 3237, 69
лв., при дял на съделителя Х. С. 300/1080 ид.ч., дължимата от него част е в
размер на 899, 36 лв., а при дял на съделителката Г. Х. С.а 60/1080 ид.ч.,
дължимата от нея част е в размер на 179, 87 лв. Или общо дължимите на З. Д.
Д. и И. И. Д. от съделителите Х. С., С. И. и Г. С.а суми за извършени
необходими разноски в делбените имоти са, както следва: Х. С. и С. И. - общо
1661.04 лв., Х. С. - 900.00 лв. и Г. Д. - С.а - 4312.08 лв.
Като е достигнал до същия краен извод, районния съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено в тази част.
По исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
С три отделни молби, депозирани в първото съдебно заседание във
втората фаза на делбеното производство, проведено на 27.09.2022г.,
съделителите Х. Н. С., С. И. С. и Г. Х. Д. - С.а са предявили срещу И. И. Д. и
З. Д. Д. претенции по сметки по реда на чл. 346 от ГПК с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата по 300, 00 лева на месец - обезщетение за
лишаването им от ползване на делбените имоти, считано от завеждане на
исковата молба през 2015г., които са приети от съда в съдебното заседание за
съвместно разглеждане. В изпълнение на указанията, дадени им от въззивния
съд с определение № 128/05.03.2024г., с искане № 2096/18.03.2024г. тримата
съделители са отстранили нередовностите в исканията по сметки, предявени с
молбите им, депозирани в съдебно заседание, проведено на 27.09.2022г. в РС-
Мездра.
14
Претенциите на съделителите са както следва:
Съделителката Г. Х. Д. – С.а е поискала обезщетението да й бъде
заплатено за лишаването й от ползване на втория етаж с пристройката към
него от двуетажната жилищна сграда, съобразно дела й в тези имоти, както
следва: 3/12 от втория етаж и ½ от пристройката към него. Претендира сумата
3060,00 лв. за периода от 15.06.2015 г. до 02.02.2023 г. /заключение на СОЕ/ -
85 месеца по 36 лв.
Съделителката С. И. С. е поискала обезщетението да й бъде заплатено
за лишаването й от ползване на втория етаж без пристройката към него от
двуетажната жилищна сграда, съобразно дела им, който имат със съпруга й Х.
Н. С. в този имот, а именно 24/48 ид. части. Претендира сумата 11 220,00 лв.
за периода от 15.06.2015 г. до 02.02.2023 г. /заключение на СОЕ/ - 85 месеца
по 132 лв.
Съделителят Х. Н. С. е поискал обезщетението да му бъде заплатено за
лишаването му от ползване на втория етаж без пристройката към него от
двуетажната жилищна сграда, съобразно дела им, който имат със съпругата
му С. И. С. в този имот, а именно 24/48 ид. части. Претендира сумата 11
220,00 лв. за периода от 15.06.2015 г. до 02.02.2023 г. /заключение на СОЕ/ -
85 месеца по 132 лв.
В първото съдебно заседание съделителите З. Д. и И. Д., чрез
пълномощника си, са оспорили предявените срещу тях от съделителите Х. С.,
С. И. и Г. С.а претенции по сметки за заплащане на обезщетение за
ползването на имотите с доводи, че с исковата молба не са направени такива
искания, поради което и същата не представлява писмено поискване по
смисъла на ЗС, както и с доводи, че двамата не са ползвали повече от
притежаваните от тях имоти в съсобствеността и не са ограничавали достъпа
и ползването на имотите от останалите съделители, съобразно техните дялове,
поради което същите не са лишени от ползването им и са могли да ги ползват
и са ги ползвали, включително и към момента.
В становище от 11.10.2022г. съделителят Х. С. твърди, че няма ключ и
достъп до къщата, а съделителката Г. С.а, че няма ключ и достъп до парцела и
до къщата, като и двамата твърдят, че след смяната на входната врата са
лишени от ползването на делбения имот още от 15.06.2015г.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик има право да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата
вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите
15
съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея,
ползващият вещта съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер
на ползите, от които ги е лишил след поканата за това (срв. ал.2). Размерът на
обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното
възнаграждение - средномесечно за такава вещ - движими или недвижима,
тъй като това е реалната стойност на ползата, от която неползващият
съсобственик е лишен, като се съобразява обема, за който ползващият имота
съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
За да бъде уважена претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, съсобственика,
претендиращ обезщетението, следва да установи следните юридически факти:
1) страните по претенцията да са съсобственици на делбения имот; 2) вещта
да се ползва лично само от един от съсобствениците – ответник по
претенцията; 3) да е изпратена и редовно връчена покана до съсобственика,
който ползва вещта, да заплаща обезщетение; 4) да е установен размера на
обезщетението.
Съгласно възприетото становище в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д.
№ 7/2012 г., ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без
да се събират добиви и граждански плодове. Ползващият съсобственик
започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с
вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта,
съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него. За да се освободи от
отговорност, ползващия вещта съсобственик следва да предложи на
съсобственика си да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността
и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по
чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
16
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
Последователната практика на съдилищата по въпроса с поканата за
заплащане на обезщетение приема, че от съдържанието на писменото
поискване следва по категоричен начин да е видно, че лишеният от ползване
желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Писменото поискване действа
само за в бъдеще – за времето, през което съсобственикът ползвател си е
служил с имота.
За покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да се
приеме исковата молба за делба, но само когато съдържа изрично
волеизявление, с отправено искане за плащане на обезщетение за ползване на
съсобствения имот от ответника. Това волеизявление следва да отговаря на
изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Само в такъв случай
ответникът ще дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от
датата на получаване на тази искова молба за делба, т.е. от деня на писменото
поискване, до датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното
производство по реда на чл. 346 ГПК – във втората фаза на делбата /в този
смисъл Решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008 г., г. к., ІІІ г. о.
на ВКС; Решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г., г. к., І г. о.
на ВКС; Решение № 130 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., г. к., І г. о. на
ВКС/.
Наличието на съсобственост между страните в настоящото
производство е установено със сила на пресъдено нещо с решението за
допускане на делбата - налице е първата предпоставка за заплащане на
обезщетение.
Спорни по делото са другите две предпоставки на иска: личното
ползване на съсобствените имоти в пълен обем от ответниците З. Д. и И. Д. в
периода от 15.06.2015 г. до 30.11.2022 г. и изпратена до тях и редовно връчена
им покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която останалите
съсобственици са лишени.
За доказване на личното ползване на втория етаж с пристройката към
него от двуетажната жилищна сграда само от съсобствениците – ответници по
претенцията З. Д. и И. Д., и за лишаването на ищците от ползване на тези
имоти първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелите С. С., Н. С.а, Й. А., Е. В. и П. Н..
Свидетелят С. М.ов С. е син на ищцата Г. Д. и брат на ищеца Х. С..
17
Същият дава показания, че семейството му никога не е имало ключ, понеже
не му е предоставян такъв, и възможност да влиза на втория етаж на сградата.
От 2015 г. целият втори етаж се обитава от Й. П. А., която живее там и до
момента и държи ключа от имота. Свидетелят установява случай на 05
октомври, когато отишли в имота с майка му и баща му, и установили, че
двора е заключен, вратата била сменена и нямали достъп въобще до целия
имот. Обадили се на тел. 112, дошъл патрул, обяснили му каква е ситуацията
и полицаите принудително довели Й. А. да отключи вратата, но същата
категорично отказала да им даде ключ за двора и за втория етаж, като казала,
че докато тя живее там, те ключ няма да получат. Тогава майка му влязла на
втория етаж със съдействието на полицията. Свидетелят опитал да отвори
преходната врата на първия етаж, която била връзка към общото вътрешно
стълбище, но тя била заключена и не могъл да я отвори. На стълбището имало
нова врата, поставена от Й., за която не са давали съгласието си за поставяне
и също нямат ключ. Според свидетеля Й. е поставила метална решетка, през
която може да се излезе на вътрешното стълбище, но не може да се излезе на
втория етаж, има второ остъкление, също с метална решетка и прозорци,
което също е заключено и от което също нямат ключ. Когато майка му се
качила на етажа, вратата е била заключена. Свидетелят твърди също, че
ответниците З. и И. Д. никога не са се обаждали на Х. или на майка му, за да
искат съгласието им за извършване на подобрения. Свидетелят не е виждал З.
и И. Д. от 2008 г.
Свидетелката Н. М. С.а също е дъщеря на Г.. Същата твърди, че е
посещавала имота в гр.Мездра към края на август 2022г., но имота бил
заключен и тя и родителите й нямали ключ от входната врата и никога не са
имали ключ, защото не им е даван, отказан им е ключ. От 2015 г. в имота на
целия втори етаж живее доведената им братовчедка Й. А. - дъщеря на З. Д. от
първия брак, която и сега живее там, управлява имота и според нея З. Д. и И.
Д. са единствени негови собственици, те го владеят реално и не позволяват
никой да влиза. Свидетелката не е присъствала на спорове, при които З. и И.
Д. да са възпрепятствали достъпа до имота. За последен път е идвала в имота
през 2022г., но не е имало как да влезе, защото било заключено и го
наглеждала от улицата, портата винаги е била заключена. Реално от тогава
още не е имала достъп до имота.
Свидетелката Й. П. А. твърди в показанията си, че до втория етаж на
сградата се стига, като се минава през общо стълбище, в което има вътрешна
врата, която съществува още от когато е построена къщата, и е заключена и тя
няма ключ от нея. Свидетелката предполага, че ключ за тази врата имат
единствено М., Г. и Х., който могат да използват и да се качат до втория етаж,
18
а майка й и брат й никога не са имали ключ от тази врата, нито от другата,
като не е преустановен достъпа до тавана и мазето. Свидетелката е
категорична, че от тяхна страна не е заключван вътрешния вход и че тя няма
ключ от него, нито майка й и брат й, както и че на площадката на втория етаж
има метална врата - дограма със стъкла, която не е заключена и не
възпрепятства достъпа. Свидетелката дава показания и за случай през 2022г.,
при който Х. С. е идвал в имота, влязъл е и е обикалял около къщата, отварял
е една от вратите на първия етаж и после е излязъл. Описва и случай през
месец октомври, при който Г. е обикаляла около къщата и се е качила на
втория етаж, за който случай има пусната жалба в полицията. Според нея от
пътната врата на двора Г. и Х. нямат ключ, но могат да влизат в двора и до
къщата по всяко време; същата не ги е видяла, за да им даде ключ от вратата
на двора, а и те не са й искали.
Свидетелят Е. П. В. също описва случай, при който през 2022г., когато
работил в двора, е видял мъж и жена, които влезли през портата в двора и
после излезли, но не ги е видял в къщата. Предположил, че е едното момче на
М.. Същият твърди, че на втория етаж в къщата има желязна ограда, но е
отключена и може да се влиза и той е влизал един път; може да се качи до
покрива.
Свидетелката П. П. Н. твърди в показанията си, че З. и И. са ползвали
само втория етаж и си го ползват и сега. Свидетелката много пъти се е
качвала при тях, когато са си идвали от чужбина и твърди, че има достъп от
втория етаж до тавана - няма преграда, няма заключване; вратата на втория
етаж е поставена така, че може да се качва на тавана и да се връща свободно.
Свидетелката е видяла през месец октомври 2022г., че в имота е идвала
полиция и Г. е влизала и се е качвала по стълбите чак горе на втория етаж и
се е връщала.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията на свидетелите
С. С., Н. С.а и Й. А., съдът следва да има предвид възможната тяхна
заинтересованост от изхода на делото, предвид родствените им връзки със
страните по делото, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
За установяване размера на претендираното обезщетение за лишаване
от ползване пред първата съдебна инстанция е назначена и изпълнена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието от съда. Според
заключението на вещото лице по тази експертиза средната пазарна наемна
цена на втория етаж от жилищната сграда, включващ първоначално
изградената жилищна сграда и новата пристройка за периода от 15.06.2015 г.
до 30.11.2022 г. е в общ размер 13 725,00 лева, посочен в заключението по
години, а средната пазарна наемна цена на втория етаж от жилищната сграда,
включващ само новата пристройка за същия период е в общ размер 8 550,00
19
лева, посочен в заключението по години.
За доказване на факта на изпратена и редовно връчена покана за
заплащане на обезщетение до съсобствениците-ответници З. Д. и И. Д.
ищците не са ангажирали никакви доказателства по делото, а също и не са
навели никакви твърдения за изпращането, респ. за получаването на такава
покана, нито в молбите, депозирани в първото съдебно заседание във втората
фаза на делбеното производство, проведено на 27.09.2022г., нито в искане №
2096/18.03.2024г., депозирано пред въззивния съд. Такава покана не е
отправена и с исковата молба за допускане на делбата, видно от
съдържанието на същата.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че съделителите Х. С., С.
С. и Г. Д. - С.а не са отправили писмена покана за заплащане на обезщетение
до съделителите З. Д. и И. Д. преди предявяване на претенциите по сметки на
27.09.2022г. Следователно не е налице една от кумулативните предпоставки
за уважаване на претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС на тези съделители, поради
което исковете им за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
процесните делбени имоти са изцяло неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Като е достигнал до същия краен извод за неоснователност на исковете
по чл. 31, ал. 2 ЗС, макар и по други съображения, районния съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено в тази част.
Предвид всичко изложено до тук, Врачанският окръжен съд намира
въззивната жалбата за неоснователна, поради което следва да се остави без
уважение, а решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди в
обжалваните части като правилно и законосъобразно.
По съдебните разноски и държавните такси:
С оглед изхода на спора, право на разноски за въззивната инстанция
имат въззиваемите З. Д. и И. Д., поради което и на основание чл.78, ал.3 ГПК
въззивниците следва да бъдат осъдени да им заплатят деловодни разноски в
размер 2000,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие 03-СЛ от 31.01.2024г.
Въззивният съд констатира, че с обжалваното решение,
първоинстанционният съд не е присъдил разноски под формата на дължима
държавна такса по претенциите по сметки по чл. 346 ГПК, поради което
същите следва да се определят от въззивната инстанция съобразно изхода на
20
делото и на основание чл. 77 ГПК страните следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Враца
несъбраната държавна такса за тези претенции.
Държавните такси по предявените по реда на чл. 346 ГПК искове по
сметки следва да бъдат присъдени в зависимост от уважените, респ.
отхвърлените искове, съобразно чл. 355, изр. 2 ГПК /в този смисъл –
определение № 212/06.12.2017 г. по гр. д. № 3439/2016 г., ГК на ВКС, ІІ ГО/.
На основание чл. 355, изр. 2 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК за отхвърлените им
претенции по чл.31, ал.2 ЗС и съразмерно с уважената част на претенциите по
чл. 30, ал. 3 ЗС на съделителите З. Д. и И. Д., съделителите Х. Н. С., С. И. С. и
Г. Х. Д. - С.а следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Враца държавна такса, както следва: Х. Н. С. – сумата 518,02
лв., С. И. С. – сумата 482,02 лв. и Г. Х. Д. – С.а – сумата 294, 88 лв.
Съразмерно с неуважената от първоинстанционния съд част от
исканията по сметки, предявени от съделителите З. Д. и И. Д. (за разликата от
2336, 72 лева) дължимата държавна такса от тези съделители върху
отхвърлената част от исканията по чл. 346 ГПК е в размер 93, 47 лв. и същите
следва да се осъдят да заплатят тази сума в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС-Враца.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037 от 02.11.2023 г., постановено по
гр. дело № 573/2015г. на Районен съд-Мездра в обжалваните ЧАСТИ, с които
са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените по реда на чл.
346 от ГПК от Х. Н. С., ЕГН **********, С. И. И., ЕГН ********** и Г. Х. Д.
- С.а с ЕГН ********** срещу З. Д. Д. с ЕГН **********, и И. И. Д. с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на
обезщетение за лишаването им от ползване на делбените имоти за периода от
15.06.2015 г. до 02.02.2023 г. в размери, както следва: за сумата 3060,00 лв. на
Г. Х. Д. – С.а и за сумата 11 220,00 лв. на С. И. С. и на Х. Н. С., и с които са
осъдени Х. Н. С., ЕГН **********, и С. И. И., ЕГН **********, общо да
заплатят на З. Д. Д. с ЕГН **********, и И. И. Д. с ЕГН **********, сумата
1661.04 лв., осъден е Х. Н. С., ЕГН **********, да заплати на З. Д. Д. с ЕГН
**********, и И. И. Д. с ЕГН **********, сумата 900.00 лв. и е осъдена Г. Х.
Д. - С.а с ЕГН **********, да заплати на З. Д. Д. с ЕГН **********, и И. И. Д.
с ЕГН **********, сумата 4312.08 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр.2, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК Х. Н.
21
С., ЕГН **********, С. И. И., ЕГН ********** и Г. Х. Д. - С.а с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на З. Д. Д. с ЕГН **********, и И. И. Д. с ЕГН
**********, сумата 2000,00 лева, представляваща направени пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 вр. чл. 355, изр. 2 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК
Х. Н. С., ЕГН **********, С. И. И., ЕГН ********** и Г. Х. Д. - С.а с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ОС-Враца дължима и неплатена държавна такса за претенциите по сметки,
както следва: Х. Н. С. – сумата 518,02 лв., С. И. С. – сумата 482,02 лв. и Г. Х.
Д. – С.а – сумата 294, 88 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 вр. чл. 355, изр. 2 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК
З. Д. Д. с ЕГН **********, и И. И. Д. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Враца дължима и
неплатена държавна такса за претенциите по сметки в размер 93, 47 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22