№ 15763
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110165873 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от „ОБ******“
ЕООД против „З******Я“ АД иск по чл.405, ал. 1 КЗ - за сума в размер на
3 895,40 лв., която се претендира като застрахователно обезщетение, дължимо
по сключен между страните договор за застраховка „Каско“ и за щети на
автомобил „Ауди А7“ с рег.№ СВ ***** АК, причинени при настъпило на
30.04.2021 г. застрахователно събитие – удар с внезапно изскочило на пътното
платно куче.
От името на ответника се оспорват: настъпването на застрахователно
събитие при описания в исковата молба механизъм; оспорва посочените щети
и причинно-следствена връзка с твърдяното събитие; не дължи обезщетение
за преден ляв дистроник, тъй като този детайл е липсвал още преди
събитието, като такъв детайл не е бил предоставен при първоначалния оглед
по повод образуваната преписка по щета /на основание т. 16.10 от Общите
условия/; по-късно предоставения преден ляв дистроник не принадлежи на
застрахованото МПС, тъй като е със заличени маркери и производствени
1
щемпели; при евентуалност – възражение за съпричиняване, груба
небрежност: движение с несъобразена скорост от водача на автомобила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждащо се от доказване, че към
датата на произшествието между страните е бил действащ договор за
застраховка „Каско“ за автомобил „Ауди А7“ с рег.№ СВ ***** АК, както и че
детайлът преден ляв дистроник не е бил предоставен за извършения след
произшествието оглед на застрахователя.
Според клаузата на т. 16.10 от Общите условия/, на която ответникът се
позовава, застрахователят не изплаща обезщетение за детайли, които не са
били представени за оглед пред застрахователя. По същество така направеното
възражение е за липса на основание за плащане поради това, че няма
реализиран застрахователен риск за детайл, който не е бил част от
застрахования автомобил към момента на възникване на застрахователното
правоотношение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника. От
приетото експертно заключение на назначената САТЕ, което заключение е
задълбочено и подробно обосновано, се установява, че процесният автомобил
е фабрично оборудван с два броя дистроници, които е възможно да се отделят
от автомобила при удар с куче. Въпреки разпределената доказателствена
тежест, ответникът не представя доказателства за твърдението си, че
автомобилът е бил без дистроник при оглед по повод сключване на
застраховката.
Вещото лице изяснява, че е така съобщеният от водача на увредения
автомобил механизъм на настъпване на произшествието е възможен, като
щетите на увредения автомобил се намират в причинно-следствена връзка с
този механизъм.
2
Същевременно не се твърди и не се доказва някоя от хипотезите на чл.
408 и чл. 395, ал. 4 КЗ за отпадане на отговорността на застрахователя при
настъпило основание за плащане – когато има реализиран застрахователен
риск и съответно е настъпило застрахователно събитие, поради което съдът
намира, че не е налице основание за отказ от страна на ответника да плати
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинените щети.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), както и следва да е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието.
С оглед заключението на вещото лице за средни пазарни цени на
декларираните от ищеца и установени от застрахователя щети, с включване на
стойността на дистроника, съдът намира, че дължимото към ищеца
застрахователно обезщетение е в размер на 6 865,63 лв. С оглед
диспозитивното начало на гражданския процес искът подлежи на уважаване
до размера на заявената претенция, в случая - за 3 895,40 лв.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски в пълен размер – 456
лв., от които: 156 лв. – държавна такса; 300 лв. – депозит за вещо лице.
Неоснователна е претенцията на адвоката на ищеца за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като тази норма
не е приложима, когато правната помощ е предоставена на юридическо лице.
Поради правния си статут на търговско дружество ищецът не попада в нито
една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, с които законът свързва присъждането
на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска защита пред
съд. В този смисъл е и последователната практика на ВКС – определение №
228 от 04.04.2012 г. по ч. т. д. № 140/2012 г. на I т. о., определение № 673 от
3
21.12.2016 г. по ч. т. д. № 920/2016 г. на II т. о., решение № 41 от 22.05.2019 г.
по т. д. № 2538/2018 г. на II т. о. и др.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З******Я“ АД с ЕИК ******* да заплати на
„О******С“ ЕООД с ЕИК ***** , на основание чл.405, ал. 1 КЗ, сумата
3 895,40 лв. - застрахователно обезщетение, дължимо по силата на сключен
между страните договор за застраховка „Каско“ и за щети на автомобил „Ауди
А7“ с рег.№ СВ ***** АК, причинени при настъпило на 30.04.2021 г.
застрахователно събитие – удар с внезапно изскочило на пътното платно куче,
ведно със законната лихва, считано от 18.11.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата 456 лв. - съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4