Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 10 септември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 13.08.2020 г. в състав:
Районен съдия: И.И.
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия И.
гражданско дело № 4681 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу И.Д.И. с
ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД с ЕИК ********* и ответника И.И. съществува валидно облигационно отношение
въз основа на договор за кредит № 1874156 от 10.06.2015 г., в изпълнение
на което „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД е предоставило на ответника потребителски кредит в
размер на 6 000,00 лева, като сумата е преведена по посочена от ответника
банкова сметка. ***редитополучателя сума да е в размер на 6 724,49 лв.,
представляваща сбор от чиста стойност на кредита 6 000,00 лв., такса за
разглеждане на кредита 300,00 лв. и застрахователна премия 424,49 лв., както и
съответната дължима по договора възнаградителна лихва, като кредитополучателят
се задължил да погаси задълженията си по кредита на 59 месечни вноски по 135,91
лв. и 1 последна изравнителна вноска в размер на 136,01 лв. Съгласно клаузите на сключения договор
усвоената парична сума по кредита за срока на договора се олихвявала с
договорна лихва в общ размер от 1 430,21 лв. Договорната лихва била
фиксирана, като годишният лихвен процент бил в размер на 7,99 %, а годишният
процент на разходите бил в размер на 10,44 %. Крайният срок за издължаване на
кредита бил 14.05.2020 г.
Ищецът
твърди също, че с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2017 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД му е
прехвърлил процесните вземания.
Поддържа, че ответникът е извършил частични
погашения по процесния договор за кредит в общ размер от 2 108,45 лв.
С
исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е обявил на ответника
предсрочната изискуемост на процесните задължения на 16.04.2019 г., чрез
съответно уведомление, редовно връчено от ЧСИ Ц. Д. с рег. № 900 в КЧСИ на 16.04.2019
г.
Поддържа се и изрично искане да бъде връчено
на ответника заедно със съобщението по чл. 131 от ГПК приложеното към исковата
молба писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/1874156 от 25.04.2017 г., представляващо
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника.
Поради
неизпълнението на ответника, на 04.07.2019 г. ищецът подал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за процесните суми, било образувано ч. гр. дело №
2694/2019 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал
заповед № 1691 от 09.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез
залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес. В срока по чл. 414
от ГПК ответникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, а от
служебно изисканата от съда справка е видно, че длъжникът няма действащи
трудови договори, поради което е предявен настоящият иск.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че дължи на ищеца сумата
5 220,47 лв.-главница за периода от 14.09.2016 г. до 14.05.2020 г. по
договор за кредит № 1874156 от 10.06.2015 г., сумата 220,54 лв. – договорна
лихва за периода от 14.09.2016 г. до 19.04.2017 г. и сумата 1 037,30 лв. –
мораторна лихва върху главното задължение за периода от 14.09.2016 г. до
03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 1691 от 09.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2694/2019 г. на Врачански районен съд. Претендира
разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
В условията на евентуалност, в случай че установителните искове по чл. 422 от ГПК бъдат
изцяло или частично отхвърлени поради липса на предсрочна изискуемост на
кредита, са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, дължими по договор за кредит
№ 1874156 от 10.06.2015 г.
Ответникът
И.Д.И., чрез особения му представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Г.Р., е
подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който се взема
становище за допустимост и основателност на предявените искове, предвид
наличието на доказателства за облигационни отношения между страните, за размера
на исковете и за уведомяване на ответника за прехвърлянето на вземането с
договор за цесия.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 2694/2019 г. на
Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника И.Д.И. възражение по чл. 414
от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК
на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните,
приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор за кредит № 1874156 от 10.06.2015 г.,
видно от който между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК ********* и ответника И.И. бил
сключен договор за потребителски стоков кредит
за сумата 6 724,49 лева, представляваща сбор
от сумата 6 000,00 лева-чиста стойност на кредита, сумата 300,00
лева-такса за разглеждане на кредита и сумата 424,49 лева-застрахователна
премия. Таксата за разглеждане на кредита следвало да бъде погасена на 60 равни месечни вноски. По
този начин, съгласно договора, страните са уговорили ответникът да върне на
заемодателя сума в общ размер на 8 154,70 лева, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема – 7,99 % и годишен процент на разходите на заема – 10,44
%. Видно е също
така, че ответникът е подписал договора на датата на сключването му – 10.06.2015
г. Съгласно посочения в договора погасителен план крайният срок за издължаване
на кредита е 14.05.2020 г.
Видно от стр. 13 на договор за кредит № 1874156 от
10.06.2015 г., ответникът И.И. е дал съгласие за директен дебит, по силата на
който с отпуснатата му като кредит сума да бъдат погасени други кредити в „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и в „БНП Париба“.
С исковата молба са наведени твърдения, че погасяването на
горепосочените кредити със сумата по процесния кредит е действително извършено
и тези твърдения не са оспорени в срока по чл. 131 от ГПК, поради което съдът
приема тези обстоятелства за безспорни между страните, съответно – за
установени по делото.
Установява
се от приложените към исковата молба рамков договор от 20.12.2016 г. за прехвърляне на
задължения (цесия), индивидуален договор за прехвърляне на задължения (цесия)
от 19.04.2017 г. и приложение № 1 към последния, че с тях „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД с ЕИК ********* е прехвърлило на ищеца вземанията си по
горепосочения договор за стоков кредит.
Представено е и писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/1874156,
адресирано до ответника И.И., с което същият се уведомява, че процесното му
задължение към „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е придобито от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
договор за цесия от 19.04.2017 г., което е получено от ответника лично срещу
подпис на 16.04.2019 г.
В исковата молба са наведени твърдения, че ответникът е извършил частични погашения по
процесния договор за кредит в общ размер от 2 108,45 лв., както и че
остатъкът от процесните задължения възлиза на претендираните с исковата молба
суми, които не са оспорени от особения представител на ответника и съдът ги
прима за установени по делото.
От правна страна.
Със
заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се
претендират въз основа на настъпила предсрочна изискуемост, като в тази връзка
се поддържа изрично искане заедно със съобщението по чл. 131 от ГПК на
ответника да бъде връчено уведомлението за предсрочна изискуемост, т.е. ищецът
не твърди предсрочната изискуемост да е настъпила преди подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Видно
от договор за кредит № 1874156 от 10.06.2015
г., „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК ********* е предоставило на ответника И.И. в
заем парична сума в размер на 6 000,00 лева, а ответникът се е задължил да
върне заема в сроковете и по реда, предвидени в договора.
С рамков договор от 20.12.2016 г.
за прехвърляне на задължения (цесия), индивидуален договор за прехвърляне на
задължения (цесия) от 19.04.2017 г. и приложение № 1 към последния „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния
договор за стоков кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Видно от намиращото се на л. 28 от
делото пълномощно, с него „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило
ищцовото дружество да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето на
задълженията им по приложение № 1 към индивидуален договор за прехвърляне на
задължения (цесия) от 19.04.2017 г.
Ищецът, в качеството си на пълномощник на
цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, е уведомил надлежно ответника за извършената
цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/1874156, получено от ответника лично срещу подпис на
16.04.2019 г.
Видно от съдържанието на договора за кредит, ГПР по него е
в размер на 10,44 %, а ГЛП е 7,99 %, т..е. не се установява наличието на
неравноправни и нищожни клаузи в договора.
Въпреки че по делото нито се твърди, нито се доказва
предсрочната изискуемост на процесните задължения да е обявена на длъжника
преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК, по делото е установена
основателността на претенцията по чл. 422, ал. 1 от ГПК изцяло. Както беше
посочено по-горе, по делото не е спорно, че ответникът не е заплащал в срок
дължимите погасителни вноски. Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК е допустимо да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, а в
разглеждания случай е настъпил крайният срок за издължаване на кредита по
погасителен план – 14.05.2020 г.
Относно размера на претендираните
вземания съдът взе предвид, че не е спорно по делото, че остатъкът от
процесните задължения възлиза на претендираните с исковата молба суми.
От гореизложеното
следва, че предявените установителни искове са изцяло основателни и доказани и
следва да бъдат уважени така, както са предявени, като при това положение съдът
не дължи произнасяне по евентуалните осъдителни искове.
По разноските:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 179,57 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 2694/2019 г. на Врачански
районен съд, както и сумата 606,21 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 4681/2019 г.,
последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00
лв.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на И.Д.И. с
ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4 сумата 5 220,47 лева-главница за периода от 14.09.2016 г. до
14.05.2020 г. по договор за кредит № 1874156 от 10.06.2015 г., сумата 220,54 лева – договорна лихва за
периода от 14.09.2016 г. до 19.04.2017 г. и сумата 1 037,30 лева – мораторна лихва върху главното задължение за
периода от 14.09.2016 г. до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.07.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №
1691 от 09.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 2694/2019 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК И.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4 сумата
179,57 лева – разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 2694/2019 г. на
Врачански районен съд, както и сумата 606,21 лева – разноски за
държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение
по гр. дело № 4681/2019 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: