Определение по дело №345/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.229, ал.1, т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Образувано е по жалба на К. И. К. от [населено място], чрез процесуален представител, против решение № 212/04.04.2025 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект „Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, с която се иска неговото изменение в частта относно стойността на паричното обезщетение за отчуждената част от собствения ѝ имот, с площ от 8,384 дка, представляваща поземлен [имот номер], находящ се в землището на [населено място], общ.Русе, обл.Русе.

Съдът, след извършена служебна проверка, констатира, че с определение от 22.05.2025 г. по к.д. № 4/2025 г. Конституционният съд на Република България, на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от ЗКС, е допуснал за разглеждане по същество искането на Министерския съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 в частта „пред административния съд по местонахождението на имота“ от ЗДС (обн. ДВ, бр. 44 от 1996 г.; посл. изм. бр. 102 от 2023 г.) 1.

Същевременно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.6 от ГПК, приложима съгласно препращането в чл.144 от АПК, предвижда, че съдът спира производството и когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.

Безспорно нормата на чл.38, ал.1 от ЗДС, в оспорената ѝ пред КС част, се явява „приложим по делото закон“ по смисъла на чл.229, ал.1, т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК, тъй като тя определя родово и местно компетентния съд, който следва да разгледа делото. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно в течение на цялото производство и чието отсъствие обуславя недопустимост на постановеното решение.

Основният спорен въпрос, който се поставя пред КС, е дали актовете на Министерския съвет за отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, каквото е и оспореното в частта за определеното обезщетение решение от 04.04.2025 г., са актове, издадени при упражняване на конституционно възложените на Министерския съвет функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление, както е изяснено в Тълкувателно решение № 8/23.04.2018 г. по к.д. № 13/2017 г. на Конституционния съд. С последното е дадено задължително тълкуване на чл.125, ал.2, предложение първо от Конституцията на Република България, въз основа на което е изменена и нормата на чл.132, ал.2, т.2 от АПК, чиято конституционосъобразност е потвърдена с решение № 5 от 19.04.2019 г. по к. д. № 12/2018 г. на Конституционния съд.

С Тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. Конституционният съд прие, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.

Тъй като нормата, установяването на чиято противоконституционност се иска – чл.38, ал.1 от ЗДС, в атакуваната ѝ част, е процесуална, се поставя въпросът за това на кой съд би било родово подсъдно делото, ако тя бъде обявена за противоконституционна. Съдът, в настоящия състав, намира, че в случая няма да се достигне до правен вакуум, чието преодоляване принципно е в компетентността на Народното събрание, което евентуално би довело до продължително забавяне на решаването на въпроса за размера на дължимото равностойно парично обезщетение. Както се сочи в мотивите на Тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на КС, до произнасянето на Народното събрание, при наличие на правен спор, съдилищата го решават като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото.

В случая, при евентуалното обявяване на противоконституционността на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗДС в атакуваната ѝ част, поради това, че тя противоречи на чл.125, ал.2, пр.първо от Конституцията, съобразно задължителното тълкуване на тази конституционна норма, дадено Тълкувателно решение № 8/23.04.2018 г. по к.д. № 13/2017 г. на КС, административните съдилища, прилагайки указанията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на КС и отчитайки, че според чл.5, ал.2 от Конституцията нейните разпоредби имат непосредствено действие, ще са длъжни да приложат пряко разпоредбата на чл.125, ал.2, пр. първо от Конституцията като на основание чл.135, ал.2, изр.първо от АПК изпратят делото на ВАС, който според конституционната норма би се явил родово компетентен да го разгледа. В този случай и на основание чл.135, ал.2, изр.второ от АПК всички извършени по делото процесуални действия ще запазят своята сила.

Същевременно, с оглед едноинстанционността на производството по настоящото дело – чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС и предвид обстоятелството, че недопустимостта на съдебното решение поради нарушаване на правилата за родовата подсъдност е порок, който може да се релевира само по пътя на обжалването, но не и чрез иск, каквато възможност съществува само за нищожните съдебни решения – чл.128а от АПК, спирането на производството по делото се явява единствения начин, чрез който може да се гарантира, че постановеното по делото решение ще бъде съобразено с конституционните норми и допустимо по правилата на родовата подсъдност.

Така мотивиран и на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по адм.д. 345/2025 г. по описа на Административен съд – Русе до приключване с решение на конституционно дело № 4/2025 г. на Конституционния съд на Република България, образувано по искане на Министерския съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.38, ал.1 в частта „пред административния съд по местонахождението на имота“ от ЗДС (обн. ДВ, бр. 44 от 1996 г.; посл. изм. бр. 102 от 2023 г.).

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.