Решение по дело №149/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) – Сливен, подадена против Решение № 16 от 12.03.2024 г., постановено по АНД № 64 / 2023 г. по описа на Районен съд – Котел, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 20-2300074 от 02.05.2023 г., издадено от Директора на ДИТ – Сливен, с което на „Селин группе“ ЕООД с ЕИК: *********, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, и е осъдена ДИТ – Сливен да заплати на „Селин группе“ ЕООД сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението на Районния съд е неправилно. Излага съображения, че: Районният съд неправилно, в противоречие с представеното по делото писмо от Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС), е приел за установено, че „Селин группе“ ЕООД не е работодател на С. Р. Ш.; от писмото на ДАНС, от собственоръчно попълнената декларация от заварения на обекта работник и от показанията на актосъставителя, било доказано, че „Селин группе“ ЕООД е работодател на лицето С. Р. Ш.. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от ст. юриск. А. Г., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че изложените доводи в касационната жалба, относно интерпретирането на предоставен списък, относно попълнена декларация, в крайна сметка не касаели същината на правния спор. Крайният извод на решението счита за правилен и моли съда да го остави в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, районният съд, след като е счел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, е направил извод, че материалният закон е приложен неправилно от административнонаказващия орган, който неправилно е приел, че „Селин группе“ ЕООД е работодател на лицето. Въззивният съд е приел за установено, че по време на проверката С. Р. Ш. е полагал труд в процесния обект, и е направил извод, че макар лицето да е посочило в декларация, че е в трудовоправни отношения със „Селин группе“ ЕООД, от представения по делото трудов договор, сключен между EF Bauunternehmung GmbH и С. Р. Ш., било видно, че работодател на лицето не е „Селин группе“ ЕООД, а EF Bauunternehmung GmbH. При тези изводи Районният съд е извел заключение, че от „Селин группе“ ЕООД не е извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Районният съд се е позовал и на сключения между „Селин группе“ ЕООД и EF Bauunternehmung GmbH договор, като е приел, че EF Bauunternehmung GmbH се е ангажирал да осигури работната сила на процесния обект.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно. Изводите на Районния съд не са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 20.03.2023 г. е извършена проверка от служители на ДИТ – Сливен по отношение на „Селин Группе“ ЕООД в обект на контрол: СМР, монтаж на кофраж (сграда за технически тренировки по стрелба, Н.с., тренировъчен център България), при която е констатирано, че: лицето С. Р. Ш. предоставя работна сила, извършва с.-м. работи, м. на кофраж, със специално работно облекло и лични предпазни средства; С. Р. Ш. собственоръчно е декларирал самоличност, предприятието, в което работи, обекта, на който работи, длъжност, работно време, уговорено трудово възнаграждение; не е бил представен трудов договор между „Селин Группе“ ЕООД и С. Р. Ш.. От проверяващите е констатирано, че „Селин Группе“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до работа на 20.03.2023 г. лицето С. Р. Ш. без трудов договор в писмена форма. За констатираното, на дружеството е съставен, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, АУАН № 20-2300074 от 31.03.2023 г., в който е посочено, че е нарушен чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Срещу АУАН са направени възражения от „Селин Группе“ ЕООД, че работодател на С. Р. Ш. е EF Bauunternehmung GmbH, като последният е изпълнител на обекта – сграда за технически тренировки по стрелба, Н.с., тренировъчен център България, поради което немското дружество законосъобразно е допуснало до работа С. Р. Ш. на 20.03.2023 г. Към възражението са приложени: договор за строителство от 05.02.2023 г. между „Селин Группе“ ЕООД и EF Bauunternehmung GmbH; удостоверение за регистрация за социално осигуряване – работодател; трудов договор от 30.01.2023 г. между EF Bauunternehmung GmbH и С. Ш.. Въз основа на съставения АУАН, на 02.05.2023 г. е издадено процесното НП, в което наказващият орган е счел за неоснователно подаденото срещу АУАН възражение, взел е предвид събраните по преписката доказателства, приел е за установено, че е извършено от „Селин Группе“ ЕООД посоченото в акта нарушение и е наложил на дружеството имуществена санкция в минимално установения от закона размер.

По делото са представени и приети като доказателства: Декларация от лицето С. Р. Ш. от 20.03.2023 г., попълнена на 20.03.2023 г. в 13:45 часа, полигон Н.с., в която последният е декларирал, че работи в „Селин Группе“ от 01.03. като с. работник на обект полигон Н.с. с работно време от 8 до 17,00 часа и получава месечно възнаграждение в размер на 710 лева, с почивни дни събота неделя; Договор за строителство от 05.02.2023 г. между „Селин Группе“ ЕООД (възложител) и EF Bauunternehmung GmbH (изпълнител), съгласно който изпълнителят е приел да организира и извърши строително-монтажни работи на обект: Военен полигон Н.с., община Сливен, и се е задължил да осигури цялата работна ръка, необходима за изпълнението; Удостоверение за регистрация за социално осигуряване – работодател, в което е посочено лицето С. Ш. и период 01.02.2023 г.; Трудов договор от 30.01.2023 г. между EF Bauunternehmung GmbH - работодател, и С. Ш. - служител, съгласно който: трудовото правоотношение възниква на 01.02.2023 г., служителят е назначен като работник к., служителят получава брутна почасова заплата от 13 евро; Писмо от Директора на Териториална дирекция (ТД) на ДАНС – Сливен, от 19.07.2023 г., в което се съдържат данни, че: на 14.03.2023 г. от представители на Министерството на отбраната на САЩ е изпратен в Министерството на отбраната на Република България списък за достъп до Предна оперативна база (ПОБ) „Н.с.“ на шест лица, едно от които С. Р. Ш., с посочен работодател „Селин Группе“, като достъпът е съгласуван от ТД на ДАНС – Сливен след извършено проучване на лицата; С. Р. Ш. и останалите пет лица, служители на „Селин Группе“, са били допускани до ПОБ „Н.с.“ преди датата 20.03.2023 г., с разрешението на американското ръководство на базата; в ТД на ДАНС – Сливен не е постъпвало искане за достъп за EF Bauunternehmung GmbH.

По делото са изслушани свидетелски показания на актосъставителя и на свидетеля, присъствал по време на извършване на проверката, от чиито показания е видно, че по време на проверката лицето С. Р. Ш. е извършвал в обекта на контрол с.-м. работи по м. на кофраж със специално работно облекло и лични предпазни средства; С. Р. Ш. е декларирал самоличност, предприятието, в което работи, обекта, на който работи, длъжност, работно време, уговорено трудово възнаграждение; „Селин Группе“ ЕООД е допуснал до работа на 20.03.2023 г. С. Р. Ш. без трудов договор в писмена форма.

С оглед събраните по делото доказателства, районният съд неправилно е приел, че от „Селин группе“ ЕООД не е извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма, а според чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Противно на приетото от въззивния съд, настоящият касационен състав счита, че анализът на събраните писмени и гласни доказателства налага единствено възможен, обоснован и логичен извод, че от „Селин группе“ ЕООД е извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което на дружеството законосъобразно е наложена административнонаказателна санкция за процесното нарушение с обжалваното НП.

Необосновано районният съд е приел, че след като С. Р. Ш. има сключен трудов договор с друго дружество - EF Bauunternehmung GmbH, работодател на лицето по време на проверката не е „Селин группе“ ЕООД, а EF Bauunternehmung GmbH. Този извод на Районния съд е в противоречие, както с писмената декларация от работника, така и с показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, от които е установено, че по време на проверката лицето С. Р. Ш. е извършвал трудова дейност по трудово правоотношение с работодателя „Селин группе“ ЕООД. За наличието на трудово правоотношение с работодателя „Селин группе“ ЕООД по време на проверката, свидетелстват и данните, съдържащи се в писмото от Директора на ТД на ДАНС – Сливен, съгласно които на лицето С. Р. Ш. е разрешен достъп до процесния обект в качеството му на работник на „Селин группе“ ЕООД. Представеният по делото трудов договор на работника с друго дружество не променя гореизложените изводи. Този договор установява обстоятелството, че на посочената в договора дата е сключен трудов договор между договорилите се страни, но не доказва начина и продължителността на изпълнение на поетите с трудовия договор задължения. Съществено в разглеждания случай е обстоятелството, че лицето С. Р. Ш. е заварен на процесния обект от проверяващите служители да предоставя работна сила за „Селин группе“ ЕООД, като работникът е декларирал писмено основни елементи на трудово правоотношение със „Селин группе“ ЕООД, и следователно този работник е следвало да има сключен трудов договор в писмена форма именно със „Селин группе“ ЕООД. Във връзка с изложеното, въззивният съд се е позовал неправилно на договора за строителство, сключен между „Селин Группе“ ЕООД и EF Bauunternehmung GmbH. Този договор обвързва единствено страните по него със съответно уговорените права и задължения. Изпълнението или неизпълнението на правата и задълженията на страните по договора за строителство е предмет на самостоятелно доказване. Наличието на този договор не му придава качеството на документ, който да опровергае установеното по делото обстоятелство, че по време на процесната проверка лицето С. Р. Ш. е извършвал трудова дейност по трудово правоотношение с работодателя „Селин группе“ ЕООД.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че ответникът по касационната жалба – „Селин группе“ ЕООД , е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. НП има изискуемото от закона необходимо съдържание, съобразно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Наложената с процесното НП санкция е определена правилно по вид и в минимално предвидения от санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ размер. Поради изложеното, отговорността на „Селин группе“ ЕООД е ангажирана законосъобразно с процесното НП.

По изложените съображения, Районен съд Котел неправилно е приел, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно е отменил същото. Решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на закона – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди процесното НП като законосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 16 от 12.03.2024 г., постановено по АНД № 64 / 2023 г. по описа на Районен съд – Котел, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-2300074 от 02.05.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което на „Селин группе“ ЕООД с ЕИК: *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА „Селин группе“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 152, ет. 3, офис 303, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.