№ 7962
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело частен
характер № 20225330203427 по описа за 2022 година
След като се запознах с материалите по делото, намирам, че в случая
Районен съд – Пловдив е сезиран с тъжба, в която се твърди да е извършено
престъпление от общ характер. Тъжбата е подадена от С. И. Т., ЕГН:
********** в качеството на *** и *** на малолетния Н. Д. Т., ЕГН:
********** и от В. Д. Т., ЕГН: ********** със съгласието на своята *** и ***
С. И. Т. с твърдение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. с чл.
130, ал. 2 от НК. С Разпореждане № 4163 от 30.06.2022 г. по делото тъжбата е
оставена без движение с указание да бъдат конкретизирани твърдения за
обстоятелства от обективната действителност, относими за преценката за
твърдяната форма на вината.
След като се запознах с постъпилото допълнение към тъжбата,
намирам, че в случая тъжителите твърдят извършено престъпление чрез
умишлено причинено пътнотранспортно произшествие, при което лицето,
срещу което е насочена тъжбата, съзнателно и целенасочено при
управлението на лек автомобил да е ударило фронтално двамата пострадали.
Действително твърди се в тъжбата от последните да са претърпени
травматични увреждания, квалифициращи се единствени като лека телесна
повреда.
Предвид поддържания в тъжбата и допълнението към нея механизъм на
причиняване на уврежданията на здравето на пострадалите – умишленото
блъскане на пешеходци от движещ се лек автомобил, намирам, че с тъжбата
се твърди хипотеза на престъпление, извършено от субективна страна при
пряк неопределен умисъл. В тези случаи субектът цели постигането на
последици от определен вид, но без да има ясна представа за конкретното
засягане на обекта. Когато деецът действа с пряк неопределен алтернативен
умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-лекия от
резултатите, той следва да отговаря за опит към по-тежкия престъпен
резултат. Това е така, защото те се намират в съотношение на поглъщане.
1
Правилната квалификация на поведението е опит към по-тежкото
престъпление при алтернативен пряк умисъл – така Решение № 32 от
11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на Върховен съд на РБ, I н. о. По тези
съображения намирам, че в случая се твърди опит към причиняване на по-
тежко травматично увреждане на пострадалите, което би представлявало
престъпление от общ характер.
При твърдения за извършено престъпление от общ характер (опит към
такова престъпление) материалите по делото следва да бъдат изпратени на
Районна прокуратура – Пловдив, която е компетентна да разследва и
евентуално повдигне обвинение. Това разрешение не прегражда пътя на
защита на тъжителите, тъй като наказателното производство не се прекратява
и запазва своята висящност, но материалите се изпращат на органа, който е
компетентен да извърши разследването съобразно твърденията в тъжбата и
допълнението към нея. При прекратяването на делото на основание чл. 247б,
ал. 3 от НПК поради липса на подсъдност разпореждането е окончателно по
аргумент от чл. 249, ал. 3 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл. 247б, ал. 3 от НПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НЧХД № 3427/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХXІ н. с.
ИЗПРАЩАМ материалите по делото на Районен прокуратура –
Пловдив по компетентност с оглед преценката за наличието на данни за
извършено престъпление от общ характер.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2