РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Административно
наказателно дело № 20251880200008 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба подадена от М. К. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. „......“ № ...., ет...., ап..., чрез адв. М. против Наказателно
постановление № .... от 25.10.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-
С., РУ- С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
му е наложено на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер от 50 лв. /петдесет лева/.
В жалбата се излага несъгласие с констатациите в наказателното
постановление, като се иска от съда да го отмени изцяло. В проведените
открити съдебни заседания, пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата и излага аргументи в насока допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения и недоказаност на процесното административно нарушение,
обуславящи отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендират
се сторените разноски.
Административнонаказващият орган, в съпроводително писмо, дава
становище за неоснователност и необоснованост на жалбата, като моли съда
да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от
жалбподателя. В проведените открити съдебни заседания, АНО не се явява и
не изпраща представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа
страна:
На 28.09.2024 г., в гр. С., жалбоподателят М. К. С. управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „...“, модел „...“, с рег. №......,
собственост на „....“ ЕООД. Заедно с него в автомобила бил свидетелят Д. Л.
С., който се возел на предната пасажерска седалка. Около 23:40 часа, докато
управлявал автомобила в посока от бул. „...“ към центъра на гр. С.,
жалбоподателят С. бил спрян за извършване на проверка от свидетелите П. И.
Н. и Р. П. Е. – полицейски служители при РУ – Своге. След като процесният
автомобил бил спрян, св. Н. и Е. се приближили до него и тогава установили,
че жалбоподателят е без поставен обезопасителен колан. След това свидетелят
П. Н. съставил срещу жалбоподателя М. К. С. Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № ... от 28.09.2024 г. АУАН бил съставен
в присъствието на свидетеля Р. П. Е., който бил отбелязан в АУАН като
очевидец, присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на
акта. АУАН бил връчен на водача М. С., който го подписал без да направи
писмени възражения.
На базата на констатациите в АУАН, било издадено Наказателно
постановление № .... от 25.10.2024 г., от Началник група в ОДМВР- С., РУ- С.,
с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, било
наложено на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер от 50 лв. /петдесет лева/.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказана въз основа на събраните писмени доказателства: Заповед № .... от
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/
водач по отношение на жалбоподателя; справка от информационната система
на ОД МВР - С. относно собствеността на процесното МПС; както и всички
писмени материали, съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка, изготвена във връзка с обжалваното
Наказателно постановление № .... от 25.10.2024 г., издадено от Началник група
в ОДМВР- С., РУ- С. В тази насока са и свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели: П. И. Н., Р. П. Е. и Д. Л. С., които съдът
цени в цялост като логични, последователни, безпротиворечиви и
съответстващи на останалия събран доказателствен материал.
От представената и приета по делото Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, в която са посочени длъжностните
лица от МВР, компетентни да съставят АУАН и да издават наказателни
постановления, се установява, че процесните АУАН и Наказателното
постановление за изготвени от компетентни органи.
Видно от приетите по делото справка от информационната система на
ОДМВР – София и справка от Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, процесното моторно превозно средство
– лек автомобил, марка „...“, модел „...“, с рег. №.... е собственост на „...“
ЕООД, с управител И. Н. К.
Разпитан в качеството на свидетел, П. И. Н. посочва, че на 28.09.2024 г.,
около 23:30 часа, в гр. С., заедно с неговия колега Р. П. Е. забелязали
процесния лек автомобил, марка „....“, модел „.....“, с рег. № ......, който се
2
движел в посока от бул. „.....“ към центъра на гр. С. Същите спрели
автомобила срещу магазин „...“ с оглед извършване на проверка. След като
автомобила бил спрян, св. Н. и Е. се приближили до него, при което
установили, че водачът на автомобила – жалбоподателят М. С. е без поставен
предпазен колан. Св. Н. твърди също, че в автомобила е установил и друго
лице, чиито имена не си спомня. Въз основа на направените от него
констатации, св. Н. съставил против жалбоподателя Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия .... № .... от 28.09.2024 г. за
извършено от него нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Изложените от св. Н. обстоятелства се потвърждават от свидетелските
показания на св. Р. П. Е., който също посочва, че на 28.09.2024 г., около 23:30
часа, в гр. С., той и колегата му са извършили проверка на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил, марка „...“, модел „...“, с рег. № .... Посочва, че
след като спрели автомобила и се приближили към него, установили, че
жалбоподателят е без поставен обезопасителен колан, като той обяснил, че го
е свалил, след като е спрял автомобила. Св. Е. излага също твърдения, че не
може да каже дали водачът е свалил предпазния колан след като е бил спрян
или това е станало преди това. Сочи също, че е свидетел на установеното
нарушение и на съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, както и че водачът е бил запознат със съставения АУАН.
Съдът кредитира в цялост свидетелските показания на св. П. Н. и Р. Е.
като логични, последователни, безпротиворечиви и съответстващи на
останалия събран доказателствен материал.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Д. Л. С. Същият твърди,
че на процесните дата и час е бил заедно с жалбоподателя в автомобил, марка
„...“, модел „...“, с рег. № .... Посочва, че около 24:00 часа, докато той и
жалбоподателят разговаряли с техен общ познат, към тях се приближил
полицейски автомобил. Когато го забелязали, те се качили в автомобила на
жалбоподателя и отбили вдясно, за да може да премине полицейският
автомобил. Твърди също, че след като спрял автомобила, жалбоподателят
свалил обезопасителния си колан. След това полицейските служители
извършили проверка, като констатирали, че жалбоподателят е без предпазен
колан. Св. С. посочва също, че въпреки че жалбоподателят им обяснил, че е
свалил обезопасителния колан след като е спрял управлявания от него
автомобил, те пристъпили към съставяне на процесния АУАН.
Съдът цени частично свидетелските показания на св. С., като се има
предвид неговата евентуална заинтересованост от изхода на делото с оглед
поддържаните с жалбоподателя приятелски отношения. Не следва да бъдат
кредитирани свидетелските показания на св. С. в частта досежно изложените
от него обстоятелства, че са преместили автомобила, за да премине
полицейският автомобил, доколкото същите противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал. В останалата част неговите
свидетелски показания са логични и следва да бъдат ценени при изясняване на
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
3
Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното
НП е бил връчен на жалбоподателя на 27.12.2024 г., а жалбата е подадена на
09.01.2025 г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност
спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени
от закона предпоставки: на първо място следва да е извършено
административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава
определена законова разпоредба. То следва да е извършено виновно и да е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно
предпоставките за образуване на административнонаказателното
производство и сроковете за завършването му, както и издадените АУАН и НП
да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление трябва
да съдържа: данни за нарушителя; описание на нарушението; датата и
мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били
нарушени виновно; вида и размера на наказанието; отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства; разпореждането с веществените доказателства;
размера на обезщетението, както и в какъв срок и пред кой съд подлежи на
обжалване.
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН, констатира следното: по
отношение спазването на процесуалните правила: и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени преклузивните срокове по чл. 34
ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно приложената
по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи и съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 42, ал. 1 ЗАНН и
чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Следва да се посочи, че в тежест на административнонаказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно
той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16
НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване
на противното.
В конкретния случай, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че на 28.09.2024 г., в 23:40 часа, в гр. С.,
4
ул. „...“, управлява лек автомобил „...“, с рег. № ...., собственост на „....“ ЕООД
с БУЛСТАТ ...., с посока на движение от бул. „...“ към центъра на гр. С., като
при извършена проверка срещу магазин „...“ се установило, че водачът
управлява МПС без поставен обезопасителен колан, с който МПС е
оборудван, с което виновно е нарушил чл. 137а, ал. 1 ЗДвП: „водач на МПС от
категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано“, поради което на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“.
Съобразно разпоредбата на чл. 137а ал. 1 ЗДвП: "водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани". В ал. 2 на чл. 137а от ЗДвП са предвидени
изключенията от посоченото правило, като е регламентирано кои лица могат
да не използват обезопасителни колани. С оглед гореизложеното, за да се
приеме, че е осъществен съставът на горецитираното административно
нарушение, следва от обективна страна: да е налице моторното превозно
средство от една от гореизброените категории, същото да бъде в движение и
водачът респ. пътникът да не са поставили обезопасителните колани, с които
МПС е оборудвано.
При анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до
извод, че не се доказа обективен признак от състава на процесното
административно нарушение, а именно, че жалбоподателят е бил без поставен
обезопасителен колан докато управляваният от него автомобил е бил в
движение.
В тази връзка в своите свидетелски показания, св. П. Н. твърди, че едва
след като процесният автомобил бил спрян, той и колегата му констатирали,
че водачът е без поставен обезопасителен колан. В този смисъл са и
свидетелските показания на св. Р. Е., който посочва, че не може да каже дали
водачът е свалил предпазния колан след като е бил спрян от полицейските
служители или преди това. Изявленията на горепосочените свидетели на
практика не носят релевантна информация досежно предмета на доказване по
делото. От техните показания по никакъв начин не се установява, че водачът е
бил без поставен колан докато процесният автомобил е бил в движение. При
това положение е налице един единствен пряк и първичен доказателствен
източник – изложеното в свидетелските показания на св. С., който твърди, че
жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан докато автомобилът е
бил в движение и го е свалил едва като автомобилът е бил в покой. Предвид
гореизложеното, съдът счита за недоказано обстоятелството, че водачът е бил
без поставен обезопасителен колан докато автомобилът е бил в движение.
Следва да се посочи, че фактите по нарушението е недопустимо да се
предполагат или да се извличат въз основа на тълкуване, а следва да бъдат
ясно и конкретно установени, което в процесния случай не е сторено, което
съставлява основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
При така събраните доказателства съдът приема, че по делото остава
недоказано по изискуемия категоричен и несъмнен начин жалбоподателят С.
да е извършил административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. По
делото не се събра нито едно пряко или косвено доказателство сочещо, че
5
жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан докато процесният
автомобил е бил в движение. По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е доказано
от обективна страна, което налага отмяна на процесното наказателно
постановление.
По разноските:
На основание чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК, който с разпоредбата на
чл. 144 препраща към чл. 78 от ГПК. С оглед изхода на делото, право на
присъждане на разноски се е породило в полза на жалбоподателя.
Представени са доказателства за строени разноски от жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.
Административнонаказващият орган е направил своевременно възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от жалбоподателя, което съдът
счита за неоснователно. Като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, както и процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя,
съдът счита, че претендираното възнаграждение в размер от 400 лева се явява
съразмерно. С оглед гореизложеното, административнонаказващият орган
следва да бъде осъден на заплати сторените от жалбоподателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ... от 25.10.2024 г., издадено
от Началник група в ОДМВР- С., РУ- С., с което на М. К. С., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., ул. „...“ № ...., ет......, ап....., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, му е наложено на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер от 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– С., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „....” № ..., ЕИК ....,
представлявана от директора, да заплати на М. К. С., ЕГН **********,
парична сума в размер от 400 лева (четиристотин лева), представляваща
сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6
7