Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2013 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети
септември през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ЖАНА МАРКОВА
при секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от съдията т.д № 2387/2012 г., по описа
на ВОС, ТО, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава 39 ТЗ и е образувано по молба на
Ж.М.Л., род. на *** г., гражданка на Великобритания и Н.Д., род. на ***
г., гражданин на Великобритания, действащи чрез процесуален представител адв. И.Т.,***, офис 337, срещу „БЪЛГАРИАН ДЕВЕЛОПЕРС” ЕООД, със
седалище гр. Варна, ул. „Ал.
Дякович”, № 45, ет. 6, офис 41, представлявано
от Х.М. и А.Б. за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на неплатежоспособност, евентуално свърхзадълженост по реда на
чл.
630 от ТЗ.
Ищците основават материалната си легитимация на
сключен предварителен договора за покупко-продажба на недвижим имот, по който
са изпълнили надлежно изискуемите си задължения и неизпълнение на насрещното
задължение на ответника, съгл. чл. 11 от договора, да завърши строителството и
въведе сградата в експлоатация в срок до 30.06.2009 г., както и да им прехвърли
правото на собственост върху недвижимия имот. Ищците твърдят, че имат спрямо
ответното дружество вземане за неустойка съгл. чл. 20 от споразумението,
договорена за забавено изпълнение на задължението за извършване на
строителството и въвеждане на сградата в експлоатация, дължима в размер на 2235
евро. Твърди се, че ответникът не разполага с парични средства, с които да
погаси горното задължение, както и с краткосрочни активи. Счита се, че
затрудненията на длъжника са трайни, а имуществото му не е достатъчно за
покриване на задълженията му и за продължаване търговската му дейност. Като
начална дата на неплатежоспособност, евентуално свръхзадлъжнялост,
се сочи 31.12.2006 г. В съдебно заседание ищците поддържат молбата си,
ангажират подробни писмени бележки.
В производството
се е присъединил като кредитор Д.Д.С., гражданин на Великобритания, действащ чрез пълномощника
си и съдебен адрес: адв. М. Д.,***, офис 501, който възразява срещу легитимацията на ищците като
кредитори на дружеството, като същевременно твърди, че паричните затруднения
на ответника са временни и че
същият разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на вземанията на
кредиторите си. Собствената си материална легитимация на кредитор по
търговска сделка присъединеният кредитор извежда от споразумение
от 15.07.2010 г., по
силата на което ответникът се е задължил да
заплати на С. сумата от 696136.00 евро, дължима на
3 вноски, като по същото споразумение
се дължи и неустойка в размер на 47690.88 евро, равняваща се 8 % от последната вноска,
по силата на чл. 6 от
Споразумението, дължима считано от 22.03.2012 г.; - 2163.75 евро, както и разноски по учредяване на
договорна ипотека, обективирана в нот. Акт № 14, т. ІІ, д. № 207/2010 г. и - 15648.00 лв., разноски в производство по ч.гр.д. №
6000/2012 г. на ВРС, за издаване на изпълнителен
лист за част
от посочените вземания. С допълнителна
молба от 14.06.2013г.
присъединеният кредитор възразява, че вземанията на
ищците са погасени по давност.
Ответникът „БЪЛГАРИАН ДЕВЕЛОПЕРС” ЕООД, редовно уведомен по реда на
чл. 50, ал. 2 вр. чл. 47, ал.
1 ГПК, не е депозирал
писмен отговор по молбите на
кредиторите - първоначалния
и присъединилия се.
Преди да разгледа спора по същество, съдът съобразява, че в съдебно
заседание от 18.06.2013 г. ищците, чрез процесуалния си представител адв. Й. са направили изявление за оттегляне на въведеното
евентуално основание, на което поддържат искането за откриване производство по
несъстоятелност - свръзадълженост на ответния
търговец. Както в общия исков процес основанието на иска се въвежда от ищеца,
чрез очертаване на фактите и обстоятелствата, на които последния основа претендираното или отричаното от него право, така в производството
по несъстоятелност молба за откриване на производството се основава на
твърдения за финансовото и стопанско състояние на ответното дружество, които
съответстват на довод за неговата неплатежоспособност или свръхзадълженост.
Възможно е молбата по чл. 625 ТЗ да се основава и на двете или само на една
предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност. Няма пречка в
хода на производството до постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 и 2 или
по чл. 632 ТЗ, кредиторът да оттегли или да се откаже от молбата си (чл. 621а,
ал. 3, т. 2 ТЗ). След като законът предвижда възможност за оттегляне на
молбата, на още по-силно основание следва да се допусне оттеглянето да касае
само едно от поддържаните основания - свръхзадълженост.
След като искането е направено в предвидения срок и от легитимирано лице, съдът
приема, че е десезиран от разглеждането на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, поради свръхзадълженост
на „БЪЛГАРИАН
ДЕВЕЛОПЕРС” ЕООД, поради което намира, че производството в тази част
следва да се прекрати.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното, по същество:
По легитимацията
на молителя:
От представените по делото доказателства
се установява, че страните са
сключили предварителен договор за продажба
на недвижим имот, по силата
на който ответникът „Българиан девелоперс” ЕООД се е задължил да построи
за своя сметка
и да продаде на купувачите недвижим
имот, представляващ апартамент № С 13 от проекта „Кранево Кашулис Райска Градина 2” срещу цена от 74500 евро,
платима при условията на чл.
5 от предварителния договор, а именно – 30 % / минус платения резервационен депозит от 1000 евро/ в 30 дн. срок от подписване на договора,
а останалите 70% в деня на прехвърляне на собствеността. Съгл. чл. 11 и чл.
4 от споразумението
страните са се съгласили да
сключат окончателния договора за продажба
в срок до 30.06.2009 г. В чл. 20 е предвидено, че ако не
се сключи предварителен договор по причина, дължаща
се на продавача,
същият дължи неустойка за забава
в размер на 0.5 % от платената цена,
но не повече
от 10%. От представените по делото и приети като доказателства преводни нареждания (л. 82 – 84 вкл., по делото)
е видно, че в изпълнение на договора
на ответното дружество на 03.01.2007 г. е преведена сумата 21350 евро. Фактът на извършване на горния превод
се установява и от заключението на ССчЕ, назначена
по делото. Не е спорно по делото,
а и ответникът не е предприел положително доказване относно обстоятелството за въвеждане на сградата
в експлоатация, след който момент е следвало и да се
сключи окончателен договор. Следователно, от дата на падежа на
задължението за прехвърляне на имота – 30.06.2009 г. продавачът
е изпаднал в забава и дължи договорената неустойка за забава
съгл. чл.
20 от предварителния
договор върху преведената сума или 2235 евро, тъй като с оглед
продължителността на забавата е достигнат пределния размер на обезщетението. Договорът за строителство
и продажба на недвижими имоти представлява абсолютна търговска сделка (чл.1, ал. 1, т. 14 ТЗ), поради което факта на
съществуване на вземане, произтичащо от неизпълнение на търговска сделка,
обуславя активната материална легитимация на молителите, на осн. чл. 608 ТЗ.
По
възражението за давност, релевирано от присъединилия
се кредитор:
Той (присъединилия се кредитор) възразяза, че вземането за неустойка, на молителите, е
погасено по давност. Погасителната давност е институт на материалното
право, който се свързва с изтичане на определен, установен от закона период от
време - давностен срок, след който правото на
кредитора да иска принудително реализиране на своето право се погасява.
Съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си
след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, дори и
да е знаел за давността. Горното обосновава извод, че обект на погасяване е
единствено правото на кредитора да иска принудително реализиране на своето
вземане, но не и задължението, което продължава да съществува в същия вид, обем
и модалитети, но без възможност за принудителното му
събиране. По тази причина задължението може да бъде изпълнено валидно от
длъжника и след изтичане на давностния срок,
включително и принудително, в случай, че длъжникът не се позове в срок на
давността. Следователно погасителната давност е установена в интерес на
длъжника, който позовавайки се на бездействието на своя кредитор в давностния период би могъл да осуети уважаването на
предявен срещу него осъдителен иск. В този смисъл погасителната давност ползва
пряко длъжника, но не и третите, външни за конкретното облигационно
правоотношение, лица. Аргумент в подкрепа на този извод е законова забрана за
служебно прилагане на института на давността предвидена в чл. 120 ГПК. Правните
последици на давността, съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика
могат да бъдат постигнати единствено въз основа наведено в срок и по
установения ред възражение от страна на длъжника, каквото в настоящият процес
не бе релевирано.
Самият присъединил се кредитор Д.Д.С. се легитимира като кредитор с ипотечно право за вземания,
възникнали от прекратена търговска сделка, а именно предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 08.03.2007 г. (нот.
Акт № 14, т. ІІ, д. № 207/2010 г. - л. 138). Присъединяването е оглед оспорване
на твърденията за неплатежоспособност на ответния търговец.
Финансовото състояние на ответника е изследвано от
назначените по делото съдебно-счетоводна и съдебно–оценителска
експертизи, чиито заключения съдът кредитира като обективно и безпристрастно
дадени. Съдебно-счетоводната експертиза е преценила финансовото състояние на
дружеството за периода до 2010 г., тъй като след този период не са оповестявани
годишните финансови отчети на търговеца. Оценителската
експертиза е извършила преценка на балансовите стойности като, съгл. задачата
вещото лице е разглеждало предприятието на търговеца, като такова в ликвидация.
При преценка за финансовото състояние на длъжника, съдът намира, че следва да
се съобразят балансовите стойности съгл. изискванията за ликвидационен баланс.
Това е така, тъй като след като едноличният собственик на капитала „КМБ БЕСТ ОФ
БЪЛГАРИЯ ПРОПЪРТИС ЕНД СЪРВИСИС” ООД е бил обявен в несъстоятелност с Решение №
431/09.05.2011 г. по т.д. № 831/2010 г. на ВОС, вписано в ТР под №
20110518171010 и по силата на закона е прекратено участието му в ответното
дружество (чл. 125, ал. 1, т. 4 ТЗ), то по силата на закона следва да се счита
прекратена дейността и на ответното дружество, на осн.
чл. 157, ал. 2 ТЗ. След 09.05.2011 г. ответният търговец е с прекратена
дейност, и имущественото състояние на дружеството следва да се преценява като
на такова в ликвидация.
Вещото лице, изготвило съдебно - оценителската
експертиза е установило, че към датата на исковата молба пазарната стойност на
активите на длъжника възлизат на 1863 хил. лева, от които 192 хил. Лв. ДМА (земи),
незавършено строителство – 49 хил. Лв.; вземания - 1214 хил. Лв. и разходи за бъдещи
периоди 408 хил. Лв. Вземанията на дружеството са основно от свързани лица по
предоставени от длъжника заеми (таб. 14 на л. 228), а
само 13727.77 лв. са формирани от ДДС за възстановяване. Задълженията на
дружеството, изчислени към същата дата (25.09.2012 г.) възлизат на 1466 хил.
лв. Макар по-голямата част от вземанията и задълженията да са отразени в
баланса като дългосрочни, съдът приема, че с оглед прекратената дейност на
предприятие на длъжника и след като имущественото състояние на дружеството следва
да се определя при отчитане необходимостта от ликвидация, то вземанията и
задълженията следва да се считат текущи (така съгл. т. 69 от ММС1 - предприятието
класифицира даден актив като текущ, когато
пасивът следва да бъде уреден в рамките на дванадесет месеца след края
на отчетния период; или предприятието няма безусловно право да отсрочва
уреждането на пасива за период най-малко дванадесет месеца след края на
отчетния период). Ликвидационното производство цели в рамките на определения
срок за ликвидацията да се съберат вземанията на дружеството, като имуществото
се превърне в пари и се удовлетворят кредиторите (чл. 268, ал. 1 ТЗ). След като
за начало на разпределяне на имуществото е определен 6 месечен срок (чл. 272,
ал. 1 ТЗ), съответно до този момент ликвидатора е следвало да предприеме
действия по събиране на вземанията, то е лишено от логика разбирането, че
вземанията, а и задълженията на дружество в ликвидация са нетекущи.
Съобразно становището за текущия характер на вземанията и задълженията, съдът
коригира, изчислените от вещото лице коефициенти на ликвидност
и приема, че при ликвидационен баланс към 25.09.2012 г. (датата на депозиране
на молбата за откриване на производство) размерът на краткосрочни активи е 1670
хил. лв.; на краткосрочни задължения - 1419 хил. Лв.; краткосрочни вземания - 1621
хил. Лв. При съобразяване на коригираните данни коефициента на обща ликвидност е 1.17 при препоръчителни стойности от 1-3, при
същите условия е видно, че показателя за бърза ликвидност
е 1.14, т.е. над препоръчителните стойности. От горното може да се направи
извод, че срещу задълженията на дружеството стои достатъчно имущество за
обезпечаването им. В случая това са вземания, които при събирането им могат да
служат за удовлетворяване кредиторите на дружеството в рамките на
ликвидационното производство. Без значение за преценката относно
неплатежоспособността е стойността на дълготрайните материални активи,
съответно за това дали поземления имот, възложен с постановление за възлагане
на присъединилия се кредитор Д.Д.С. следва да се счита за част от патримониума на длъжника. Съдебната практика трайно приема,
че ДМА не се вземат под внимание при определяне наличието на достатъчно
имущество. Стойността на ДМА се преценява при определяне на коефициентите за
платежоспособност, финансова автономност и задлъжнялост,
но също така трайно е разбирането на съдебната практика, че отрицателния
собствен капитал е основание за свръхзадълженост и не
може да се взема предвид при преценката за платежоспособност.
Поради формираният от съда извод за платежоспособност
на търговеца, молбата по чл. 631 ТЗ следва да се отхвърли, като неоснователна.
Ответникът и присъединилия се кредитор не са
направили искане за присъждане на разноски, поради което такива не им се
следват.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 631 ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ж.М.Л., род.
на *** г., гражданка на Великобритания
и Н.Д., род. на
*** г., гражданин на Великобритания, действащи чрез процесуален представител адв. И.Т., за откриване производство
по несъстоятелност на „БЪЛГАРИАН ДЕВЕЛОПЕРС” ЕООД, със
седалище и адрес на управление, гр. Варна, ул. „Ал.
Дякович”, № 45, ет. 6, офис 41, представлявано
от Х.М. и А.Б., поради неплатежоспособност.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта му,
в която е образувано по молба на
Ж.М.Л., род. на
*** г., гражданка на Великобритания и Н.Д., род. на *** г., гражданин
на Великобритания, действащи чрез процесуален представител адв. И.Т., за откриване производство по несъстоятелност на „БЪЛГАРИАН ДЕВЕЛОПЕРС” ЕООД, със
седалище гр. Варна, ул. „Ал.
Дякович”, № 45, ет. 6, офис 41, представлявано
от Х.М. и А.Б., поради свърхзадълженост.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата
на съобщението пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: