№ 138
гр. Сливен , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500304 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
260313/19.05.2021г. по гр.д. № 4390/2019г. на СлРС, с което е отхвърлен
като неоснователен предявеният от СТ. Й. Т., ЕГН ********** от гр.
Сливен, ул. ***** против Н. К. Д., ЕГН ********** от гр. Сливен, ул.
******** иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да
отводни построения в западната част на неговия имот паянтов навес в
собствения си имот, с което да преустанови неоснователно да пречи на
ищцата да упражнява пълноценно превото си на собственост върху своя
имот и е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. К. Д., ЕГН
********** от гр. Сливен, ул. ******** против СТ. Й. Т., ЕГН **********
от гр. Сливен, ул. ***** насрещен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за
осъждането й да премахне разположените на по-малко от три метра от
оградата между двата имота трайни насаждения.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата по
първоначалния иск в първоинстанционното производство.
Въззивницата атакува цитираното решение в отхвърлителната спрямо
нейния първоначален иск част, като твърди, че в нея то е неправилно,
1
необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални
нарушения. Заявява, че съдът не е разгледал и обсъдил всички събрани
доказателства и е стигнал до погрешни изводи. От изслушаната СТЕ се
установява, че имотът й се засяга вследствие на това, че паянтовият навес
на ответника се отводнява в него и това й пречи да упражнява пълноценно
правото си на собственост. Доказани са всички изискуеми елементи на
фактическия състав на чл. 109 от ЗС – налице е неоснователно бездействие
на ответника, пречещо й да упражнява своето вещно право, липсват
доказателства той да е правил опит да отводнява процесния навес в своя
имот. Първостепенният съд не е изложил мотиви дали дава или не вяра на
експертното заключение. Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017г. По т.д.
№ 4/2015г. На ПСГК на ВКС, искът й е основателен, но съдът не го е
уважил, а за да го отхвърли, е изложил лично мнение, а не се е мотивирал
със събраните доказателства. Твърди още, че е без значение как ще се
извърши отводняването, но има право да иска да несе поставят улуци в
нейния имот, тъй като това също ще пречи на пълноценното упражняване
на правото й на ползване.
Предвид изложеното въззивницата иска въззивният съд да отмени
атакуваната отхвърлителна част на първоинстанционното решене и
вместо това постанови ново, с което уважи иска й с правно основание чл.
109 от ЗС както е предявен.
Претендира разноски по делото.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за
въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Излага
подробни съображения, с които оборва релевираните оплаквания. Счита, че
атакуваното решение е постановено при спазване на процесуалните и
материалните разпореби. Развива подробна аргументация във връзка с
правилността на атакуваното решение. Твърди, че от свидетелските
показания се установява, че ответникът е правил опити да отводни навеса,
но това не се е случило поради отказа и неоказване на необходимото
съдействие от страна на ищцата. По-нататък заявява, че правилно е
2
прието от съда, че изтичането на дъждовни води от покрива на навеса в
имота на ищцата й пречи да упражнява в пълнота правото си, но няма
доказателства, че поставянето на улуци на оградата между двата имота
изцяло или частично откъм имота й, чрез които водата да се отвежда ва
имота на ответника, ще й пречи по някакъв начин да упражнява правото си
на собственост. Правилно съдът е приел, че няма друга възможност за
изпълняване на отводняването и изводът му е обоснован, а с острото си
противопоставяне ищцата злоупотребява с правото си, тъй като цели
изцяло или отчасти разрушаване на навеса. Счита, че в този смисъл са
кратките мотиви на първоинстанционния съд.
С оглед изложеното моли атакуваната част на решението да бъде
потвърдена, а въззивната жалба – оставена без уважение.
Претендира разноски за тази инстанция.
Няма направни нови доказателствени или други процесуални искания за
въззивната фаза на производството.
В същия срок не е подадена и насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивницата, редовно призована се явяват лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа
жалбата и оспорва отговора, моли атакуваното решение да бъде отменено
в обжалваната отхвърлителна част и вместо това бъде постановено ново,
с което искът й бъде уважен, претендира разноски.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, поддържа отговора
и иска потвърждаване на атакуваното решение в обжалваната от
отхвърлителна по отношение на първоначалния иск част. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
3
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради
което следва да бъде отменено.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.
Първоначалният иск е правилно квалифициран, с оглед изложените в
исковата молба факти и обстоятелства, като такъв по чл. 109 от ЗС.
Петиторната защита на негаторния иск по чл. 109 от ЗС осигурява
прекратяване на неоснователни действия, препятстващи упражняването на
правото на собственост, респективно – възстановяване на фактическото
положение преди неоснователното въздействие.
За да се активира действието на тази разпоредба, според която
“собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право”, е необходимо да се
докажат в кумулативна даденост условията, предписани в нея – ищецът да
е собственик на имота, упражняването на някое от правомощията му като
такъв – владение, ползване, разпореждане, да е затруднено, пряка причина за
това да е действие/бездействие на посочения ответник и то да е
неоснователно.
В случая непререкаемо са доказани всички елементи на фактическия
състав на посочената норма. Безспорно страните са собственици на
съседни имоти, в този на ответника е построен паянтов навес с наклон към
и достигащ до общата ограда между двата имота, няма изградена
отводняваща инсталация и дъждовната вода се стича по наклона и попада в
имота на ищцата, образувайки голяма локва, което препятства
нормалното му ползване.
Това положение съдът намира за недопустимо и напълно попадащо в
приложното поле на разпоредбата на чл. 109 от ЗС. По начало всяка от
4
страните може да упражнява своето признато от закона субективно
право, доколкото това не нарушава правото на другата и не противоречи на
нормативно установени правила. В случая обаче, доколкото при застрояване
на вътрешна имотна граница е задължително водите от покрива на
застроението да се отвеждат в имота, в който се изгражда постройката,
а на процесния навес липсва първоначално изградено покривно
водоотвеждане чрез улуци и отточна тръба, е видно, че е налице
противоречие с нормативните предписания. Така, щом е налице пречка за
упражняване на пълния обем на вещното право, създадена от друго лице, за
която няма законово основание – то нейното съществуване вече накърнява
правото на собственика и за него се поражда възможността да го защити
чрез негаторния иск.
Поради това претенцията на ищцата следва да бъде уважена.
Единственият мотив на първостепенния съд за отхвърлянето й е
несъгласието на ищцата улуците да бъдат поставени в нейния имот, което
според съда ще направи неизпълнимо евентуалното уважително решение.
Ако се приеме за доказан отбранителният довод на ответника, че не е
направил отводняваща инсталация поради противопоставянето на ищцата,
това обстоятелство само по себе си не дава основание за отхвърляне на
иска. На първо място такава инсталация е следвало да бъде направена още
при изграждането на навеса, което не е сторено. Освен това свидетелят
/син на ответника/ заявява, че последният е искал да сложи дъска и
водосточна тръба от страната на ищцата, на което тя се
противопоставила, както и на предложение да постави на края на оградата
откъм нейния имот улук. Ищцата се е противопоставила не на
предложението за поставяне на водоотточни приспособления, а на начина,
по който ответникът е пожелал да извърши това, тъй като той засягал
правата й.
Поради това щом фактическото положение не е променено към
момента, ищцата разполага с възможността да потърси съдебна защита
на правото си, която, с оглед спецификата на негаторния иск, следва да
бъде съобразена с конкретните обстоятелства.
Този въззивен състав не може да сподели виждането на
5
първоинстанционния съд, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като
нямало как улуците да не се разположат в края на покрива на навеса и по
този начин да навлизат в имота на ищцата, но тя не давала съгласие за
това и това е пречка за уважаване на иска й. Според съда щяло да се стигне
до осъждане на ответника да изпълни нещо, което, поради липса на
съдействие от страна на ищцата, щяло да е реално неосъществимо, а
съдът счита, че не е възможно разполагане на улуците само в имота на
ответника.
Въпросът за точното място на поставяне на улуците и отточната
тръба не е правен, а технически и на експертизата не е поставяна задача да
изработи конкретен проект с възможни варианти за осъществяване на
отводняването. В предмета на правораздавателната дейност на съда влиза
само това да постанови действието/бездействието, посредством което ще
се преустанови неоснователното пречене на упражняването на
собственическите права, което да бъде осъществено в съответствие с
нормативните изисквания.
Първостепенният съд ултимативно е задължил ищцата писмено да
заяви „отказва ли да се извърши отводняване на навеса на ответника чрез
поставяне на улуци в нейния имот и ще осигури ли необходимия достъп“,
като от отговора й – че желае ответникът да постави улуци изцяло в
неговия имот - е приел, че това й становище е основание за отхвърляне на
иска.
Така поставен, въпросът няма нито процесуално, нито
материалноправно оправдание, тъй като предопределя избора на ищцата
при липса на експертно заключение, още повече, че предварителното й
одобрение на хипотетичен способ не е съставомерно и тя може да промени
мнението си в по-късен момент.
В случая не може да се приложи механизмът на забава на кредитора,
той може да се задейства едва след постановяване на уважително решение
- ако длъжникът предприеме действия за изпълнението му и кредиторът
откаже да го приеме, тогава отказът му ще освободи длъжника от
задължението му, ако няма друг начин да изпълни без съдействието на
кредитора.
6
Ищцата може да предяви иска си и да търси защита така, както тя
счита, че ще гарантира осъществяването на правата й, но съдът не е
обвързан изцяло с нейното желание. Той постановява само в рамките на
допуснатата от закона защита и по начин, който приложимите правни
норми указват.
Съдът не може да откаже да уважи иска с предположението за
бъдещо противопоставяне на кредитора – недопустимо е антиципиране на
поведение и поставянето му в основата на мотивите, при наличие на всички
условия за уважаване на иска. Ищцата не е направила отказ или оттегляне
на иска и съдът следва да съобрази акта си само с наличието или липсата на
съвпадение между установените факти и състава на правната норма към
момента на произнасянето.
Така, за привеждането на констатираното фактическо положение в
съответствие с предписаното от правната норма такова ответникът
следва да бъде осъден да преустанови пречещите действия като постави
отводняваща система на навеса си с оттичане в своя имот.
Искът е основателен и следва да се уважи.
Като е достигнал до различни крайни правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение,
което следва да бъде отменено в нея и вместо това бъде постановено ново, с
което негаторният иск на ищцата бъде уважен.
В необжалваната част относно отхвърления насрещен негаторен иск
няма подадена въззивна жалба и решението е влязло в сила внея.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция следва да се възложи на въззиваемия, който следва да понесе
своите както са направени и заплати на въззивницата такива в размер общо
на 25 лв. за платена държавна такса.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 260313/19.05.2021г. по гр.д. №
7
4390/2019г. на СлРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от СТ. Й. Т., ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. ***** против
Н. К. Д., ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. ******** иск с правно основание
чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да отводни построения в
западната част на неговия имот паянтов навес в собствения си имот, с
което да преустанови неоснователно да пречи на ищцата да упражнява
пълноценно превото си на собственост върху своя имот,като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА Н. К. Д., ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. ******** на осн.
чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователното си бездействие, с което
пречи на СТ. Й. Т., ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. ***** да упражнява в
пълен обем собственическите си права върху своя недвижим имот – ПИ с
идент. № 67338.509.75 по КККР на гр. Сливен, като извърши покривно
водоотвеждане на навеса, построен в западната част на неговия имот ПИ
с идент. № 67338.509.76 по КККР на гр. Сливен, отводнявайки го в своя
имот.
ОСЪЖДА Н. К. Д. да заплати на СТ. Й. Т. направените разноски по
делото за първоинстанционното производство в размер на 775 лв. и за
въззивното производство в размер на 25 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9