Решение по дело №271/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 381                             17.12.2021 година                    Град Бургас

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд                                                    граждански състав

На двадесет и пети ноември                Година две хиляди двадесет и първа

В открито заседание в следния състав:

                                                    

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:   

Секретар              Стойка Вълкова

Прокурор                               

като разгледа докладваното от          С.Михов

търговско дело номер     271    по описа за   2020     година.

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „РТК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Елин Пелин, ул. „Кирил и Методий“ № 23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, с посочен съдебен адрес: гр. София, ул. ”Проф. Н.Михайлов” № 7, вх.Б, ет.1, ап.2,  с ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Поморие, област Бургас, ул. „Солна“ № 5, представлявана от кмета Иван Алексиев, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Солиситърс БГ“, БУЛСТАТ *********, чрез адв. Димитър Иванов Гроздев с ЕГН **** от АК-Стара Загора, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Стара Загора, бул. ”Ген.Столетов” № 66, ет.1, ап.3, да бъде осъдена да заплати сумата от 28 281.52 лв. представляваща договорена неустойка за забава по сключения договор № **/ 02.12.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, която представлява сбор от следните суми: 17 507.62 лв. обезщетение за забава върху сумата от 60 579.48 лв. по фактура № 6594/ 31.05.2017г. за периода от 30.06.2017 до 19.04.2018г., формирана като произведение от дневното обезщетение от 60.58 лв. по дните на забавата – 289, без да се превишава ограничението по договора; 9213.32 лв. обезщетение за забава върху сумата от 31 886.65 лв. по фактура № 6595/ 31.05.2017г. за периода от 30.06.2017 до 19.04.2018г., формирана като произведение от дневното обезщетение от 31.88 лв. по дните на забавата – 289, без да се превишава ограничението по договора; 156.04 лв. обезщетение за забава върху сумата от 540 лв. по фактура № 6596/ 31.05.2017г. за периода от 30.06.2017 до 19.04.2018г., формирана като произведение от дневното обезщетение от 0.54 лв. по дните на забавата – 289, без да се превишава ограничението по договора; 1404.54 лв. обезщетение за забава върху сумата от 4860 лв. по фактура № 6597/ 31.05.2017г. за периода от 30.06.2017 до 19.04.2018г., формирана като произведение от дневното обезщетение от 4.86 лв. по дните на забавата – 289, без да се превишава ограничението по договора. Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че с ответника е бил сключен договор № **/ 02.12.2016г. относно извършване на сметоизвозване, сметосъбиране и почистване на територията на общината, като общината  се е задължила да заплати извършената дейност. „РТК“ ООД изпълнило своите задължения по договора, но община Поморие заплащала издадените фактури със значително забавяне. По 4 бр. фактури вместо на дължимата дата 31.05.2017г., задълженията били погасени на 19.04.2018г. В чл.15 от договора била уговорена неустойка в размер на 0.1 % от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността на договора – 3 420 000 без ДДС. Въпреки водената между страните кореспонденция, ответната община не е заплатила подробно описаната неустойка.   

Според Община Поморие претенцията е неоснователна, като твърди, че в договора липсва уговорка за неустойка. Ако все пак такава има, то същата е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави. Размерът излиза извън обезщетителния и санкционен характер, тъй като макар и ограничена до 20 %, при месечни задължения около 50 000 лв. е възможно неустойката да превиши размера на дължимото по фактурата плащане. Направено е искане, на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД съдът да намали размера на сумата до този на дължимата законна лихва за периода поради липсата на претърпени вреди от ищеца. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност на основание члр.111 от ЗЗД, вр.чл.4 от договора.

Ищецът в допълнителната си искова молба заявява, че правният характер на договорката в чл.15 е за неустойка, макар да е използвана неправилно думата „лихва“. Същата е уговорена като определен процент от просрочената сума дневно, но не повече от посочена горна граница. Лихвата никога не е ограничена с краен размер. Клаузата не е нищожна, тъй като е в съответствие със свободата на договаряне на страните. Не противоречи и на добрите нрави, тъй като е било предложена от ответника и такова възражение би било недобросъвестно. По същество, размерът на уговорената неустойка е малък и би достигнал размера на просрочената сума след изтичане на поне 1000 дни, но и тогава превишаването не би било значително, доколкото е налице 3-годишна давност. В своята практика ВКС насочва към преценка на основанията за нищожност по всеки конкретен случай. Неустойката не подлежи и на намаляване, поради липса на прекомерност. Ответната страна независимо дали има качеството „търговец“ или не, не би могла да се възползва от правилото на чл.92 ал.2 от ЗЗД, тъй като е икономически по-силната страна в правоотношението. Не следва и съдът да намалява неустойката до размера на дължимата законна лихва за периода, тъй като това обезмисля изобщо уговорената неустойка. Погасяване на претенцията по давност също не е налице, тъй като срокът е започнал да тече от деня на плащането на главницата – 19.04.2018г., като към момента на подаване на исковата молба очевидно не е изтекъл. Представеното от ответната страна споразумение касае други отношения между страните, но доказва практиката на община Поморие да плаща винаги със закъснение.

В депозирания отговор на допълнителната искова молба, ответната страна отново е изложила възражения по фактическите и правни твърдения на ищеца, които не са нови. 

В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник, изрази становище, че поддържа иска, като претенцията следва да бъде уважена в пълен размер. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза. Своята теза разви подробно в писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален представител, пледира съдът да отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана, респ. погасена по давност.

 

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като разгледана от надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК, внесена беше дължимата държавна такса.

Видно от приложения Договор за обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в община Поморие от 02.12.2016 г. (л.5-7), ответната страна е възложила на „РКТ” ООД описани дейности срещу задължението да заплати до сумата от 3 420 000 лв. без ДДС. Срокът на договора е 18 месеца, считано от 04.12.2016г. В чл.15 е уговорено, че при забава изпълнението на задълженията по договора неизправната страна дължи лихва за забава в размер на 0.1 % върху стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността на договора. Приложени са актове за извършена работа подписани от страните, както и 4 бр. съставени фактури за дължимите суми. Според споразумение с изх.№ Д-611/ 02.12.2016г., страните са уредили друг спор за неплатени от общината суми чрез погасяване на вноски без да се дължи лихва (л.25).

Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза (л.61-63), приложените 4 бр. фактури са осчетоводени в община Поморие и сумите по тях са заплатени изцяло, но със забава от 293 дни. Общият размер на дължимата неустойка вещото лице е определило на 28 517.69 лв., като сбор от дължимите суми по всяка фактура поотделно.

 

 Предявените искове са с правно основание в чл. 92 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

За уважаването на предявения иск за неустойка е необходимо да бъде установено наличието на валидна неустоечна клауза между страните, както и неизпълнени от страна на ответника задължения, за които е уговорена неустойката. Вземането за неустойка е парично и се индивидуализира чрез неговия размер, а когато неустойката е уговорена за забава - и чрез периода, за който е изчислен размерът ѝ.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и в изпълнение задължението си по чл.20 от ЗЗД, съдът счита, че между страните е било налице валидно правоотношение по посочения в исковата молба договор от 02.12.2016 г., а клаузата на чл.15 изпълва хипотезата на чл.92 от ЗЗД, т.е. уговорена е била именно неустойка в случай на неизпълнение. Т.нар. в договора „лихва за забава“ представлява неустойка, тъй като условията за формирането ѝ („при забава изпълнение задълженията по договора“), уговореният размер („0,1 % върху стойността на дължимото за всеки просрочен ден“) и поставянето на ограничение („но не повече от 20 % от стойността на договора“) нямат нищо общо с начина, по който се уговаря дължимостта на наказателна лихва. Както последователно е застъпено в практиката на ВКС, кредиторът разполага с вземане единствено при уговорена неустойка, но не и на лихва по чл.86 от ЗЗД (Решение № 60164/ 22.06.2021г. по гр.д.№ 3472/2020г., IV г.о.). Видно от приложения договор, ответникът се е задължил да извърши описани дейности по сметоизвозване и др. От представените по делото актове за извършена работа е видно, че същите са остойностени, актовете са подписани и от представител на общината, за сумите са били съставени фактури. В нарушение на договореното обаче, сумите по тях са били платени от ответната страна със закъснение от 293 дни (посочено и от вещото лице): вместо на 30.06.2017г. на 19.04.2018г. Предвид така установеното, доказано се явява обстоятелството, че ответникът е в забава по отношение на договорното си задължение за заплащане на извършените работи, поради което е налице неизпълнение на задължението за което е уговорена неустойката. Размерът на неустойките по всяка една от фактурите беше посочен в заключението на вещото лице, на което съдът се позовава изцяло. Или искът се явява основателен за сумата от общо 28 517.52 лв., но доколкото се претендират 28 281.52 лв. следва да бъде уважен за последната сума.

Възраженията на ответната страна са неоснователни. Първо, не е налице прекомерност на неустойката. Чл. 309 от ТЗ изрично не допуска намаляване на уговорена неустойка поради прекомерност при търговски сделки. Процесната сделка безспорно има характера на такава, доколкото община Поморие участва в търговския оборот именно чрез сключване на търговски сделки. Неустойката не следва да бъде намалявана от съда и след като в съответствие с чл.9 от ЗЗД, страните са уговорили именно този начин за санкциониране на неизпълнението на договора. Няма спор, че клаузите по него всъщност са изготвени от ответната община, в т.ч. и клаузата за неустойка. Чл.92 ал.1 от ЗЗД изрично постановява, че вредите не следва да се доказват от претърпялата ги страна. Последната обаче, би могла да търси обезщетение за по-големи вреди, ако счете, че размерът на неустойката не ги покрива. Или съдът не би могъл да изследва в настоящото производство, дали претърпените от ищеца вреди съответстват на действителните. Ответната страна по същество не твърди и наличие на хипотезата на чл.92 ал.2 от ЗЗД, доколкото задължението е изпълнено изцяло от ищцовото дружество. Търсената неустойка в никакъв случай не е прекомерна по смисъла на закона, доколкото съставлява 0,82 % от стойността на договора.

Второ, неоснователно е и възражението на ответника за погасяване на търсената неустойка по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111 б.“б“ от ЗЗД, с изтичане на три години се погасяват вземанията за неустойки. Според чл.114 ал.4 от ЗЗД давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката, а това е 19.04.2018г. Исковата молба е заведена 28.07.2020г. или преди изтичането на тригодишния период.

Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на сумата от 28 281.52 лева, представляващи общ размер на неустойката по всички фактури за периода от 30.06.2017 до 19.04.2018 г., е основателен и следва да бъде уважен.

При това положение основателна се явява и претенцията по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца се дължат разноски, които са в размер на 3 201.30 лв. съгласно представения списък на разноските чл.80 от ГПК и включва платена държавна такса в размер на 1131.30 лв., възнаграждение за адвокат – 1800 лв. с ДДС и 270 лв. възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

 

                                   Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА Община Поморие с ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Поморие, област Бургас, ул. „Солна“ № 5, представлявана от кмета Иван Алексиев, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Солиситърс БГ“, БУЛСТАТ *********, чрез адв. Димитър Иванов Гроздев с ЕГН **** от АК-Стара Загора, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Стара Загора, бул. ”Ген.Столетов” № 66, ет.1, ап.3 ********** ***,  да заплати в полза на „РТК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Елин Пелин, ул. „Кирил и Методий“ № 23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, с посочен съдебен адрес: гр. София, ул. ”Проф. Н.Михайлов” № 7, вх.Б, ет.1, ап.2  сумата от 28 281.52 (двадесет и осем хиляди двеста осемдесет и един лв. петдесет и четири ст.), представляваща договорена неустойка за забава по сключения договор № **/ 02.12.2016г., която представлява сбор от следните суми: 17 507.62 лв. обезщетение за забава върху сумата от 60 579.48 лв. по фактура № 6594/ 31.05.2017г. за периода от 30.06.2017 до 19.04.2018г., формирана като произведение от дневното обезщетение от 60.58 лв. по дните на забавата – 289, без да се превишава ограничението по договора; 9213.32 лв. обезщетение за забава върху сумата от 31 886.65 лв. по фактура № 6595/ 31.05.2017г. за периода от 30.06.2017 до 19.04.2018г., формирана като произведение от дневното обезщетение от 31.88 лв. по дните на забавата – 289; 156.04 лв. обезщетение за забава върху сумата от 540 лв. по фактура № 6596/ 31.05.2017г. за периода от 30.06.2017 до 19.04.2018г., формирана като произведение от дневното обезщетение от 0.54 лв. по дните на забавата – 289; 1404.54 лв. обезщетение за забава върху сумата от 4860 лв. по фактура № 6597/ 31.05.2017г. за периода от 30.06.2017 до 19.04.2018г., формирана като произведение от дневното обезщетение от 4.86 лв. по дните на забавата – 289, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 28.07.2020 г., до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Община Поморие с ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Поморие, област Бургас, ул. „Солна“ № 5, представлявана от кмета Иван Алексиев, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Солиситърс БГ“, БУЛСТАТ *********, чрез адв. Димитър Иванов Гроздев с ЕГН ***** от АК-Стара Загора, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Стара Загора, бул. ”Ген.Столетов” № 66, ет.1, ап.3 да заплати в полза на „РТК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Елин Пелин, ул. „Кирил и Методий“ № 23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, с посочен съдебен адрес: гр. София, ул. ”Проф. Н.Михайлов” № 7, вх.Б, ет.1, ап.2, 3201.30 (три хиляди двеста и един лв. тридесет ст.), представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.              

                    

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: