Р Е Ш Е Н И Е
№……..…/…………..
Гр. София, 28.06.2017г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ТАНЯ ДИМЧЕВА и при участието на прокурора…..като
разгледа т.д.№ 6900
по описа за 2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 252, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ за връщане на 4 кг розово масло, предадено на ответника за съхранение, и при условията на евентуалност иск за заплащане на неговата равностойност, който е по чл. 253, ал.1 изр.2 от ЗЗД във връзка с чл. 244, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът „М.Л.“ ЕООД твърди, че купува розово масло от производители и след хамурирането му го продава на чуждестранни партньори. Твърди, че на 14.09.2014г. закупил от „С.О.– З.Г.“ 1,247 кг. розово масло, което било предадено за съхранение и анализ на ответника съгласно протокол от същата дата, а на 23.09.2014г. получил мостра в размер на 0,001 кг., т.е. към 23.09.2014г. наличното количество розово масло при ответника „Д.л.Б.р.“ ЕООД е било равно на 1,246 кг. Сочи, че на 19.10.2004г. предал на ответника закупените от него по фактура № 99/04.10.2004г. 4 кг. розово масло, а съгласно приемо-предавателен протокол от 19.10.2004г. получил за износ от Д.та лаборатория 5, 003 кг розово масло, което продал на „Т.К.Б.В.“, като останали за съхранение в лабораторията 0,243 кг. Сочи, че по фактура № 188/25.10.2004г. закупил 6 кг розово масло от „В.“ ООД, гр. Казанлък, но му били доставени 2, 319 кг., които с приемо-предавателен протокол и възлагателно писмо от същата дата предал на ответника за съхранение. Сочи, че на 03.11.2004г. друг съконтранехт – „А.ЛТД“ му доставил 0,910 кг розово масло, което също предал на ответника и към тази дата общото количество съхранявано розово масло е 3, 472 кг., а на 04.11.2004г. получил 0,006кг. розово масло под формата на мускали. Сочи, че от същия доставчик закупил още розово масло и с приемо-предавателен протокол от 05.11.2004г. предал за заприходяване и съхранение при ответника 5,030 кг. или към тази дата имал общо 8,496кг., от които получил на 08.11.2004г. 6 кг за износ. На 26.11.2004г. получил под формата на мостри още 0,035кг. и към 27.11.2004г. имал съхранявани 2,461 кг розово масло при ответника. Сочи, че на 29.11.2004г. получил нова доставка от „В.“ и с приемо –предавателен протокол от същата дата предал в Д.та лаборатория 4, 997кг. розово масло, т.е. към тази дата количеството общо било 7,458 кг. Твърди, че на 03.12.2004г. закупил от „К.“ ООД розово масло 7,027 кг, които с протокол от 13.12.2004г. предал на ответника, т.е. към 14.12.2004г. общото количеството розово масло е 14,485кг. Наличността на това количество се потвърждавала и от справка от извършена инвентаризация по партидата на дружеството от 12.01.2005г. След това сключили с ответника договор за съхранение и обработка на 14,485 кг. розово масло, а на 28.03.2005г. получил 2,300 кг розово масло, което успял да продаде на кувейтска фирма. Предвид горното при ответника останало за съхранение розово масло в количество 12,185кг. Известно време нямало купувачи за стоката, като такъв се появил през септември 2013г., но управителят на ответното дружество отказал да предаде каквото и да е количество. Предвид горното с исковата молба се претендира ответникът да предаде /върне/ на ищеца 4 кг от оставеното за съхранение розово масло в общо количество 12,185кг. Посочено е, че ако не е налично количеството и не е съхранено, се предявява алтернативен иск, а именно да му се заплати стойността на процесните 4 кг, които при стойност на килограм от 4200 евро, общо за 4 кг. възлиза на сумата от 32 857,94 лв., която сума претендира ведно със законната лихва и разноски. В допълнителна искова молба от 16.10.2014г. оспорва възраженията на ответника и твърди, че неправилно се позовава на изтекла погасителна давност, тъй като тя е неприложима при договор за влог. По молба от 05.12.2016г. и с протоколно определение от 06.12.2016г. е допуснато увеличение на иска като същият е предявен за сумата от 43 028,26 лв. В хода на съдебното производство поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. Н..
Ответникът „Д.л.Б.Р.“ ЕООД оспорва исковете по съображенията, подробно изложени в писмения отговор от 17.09.2014г., допълнителния отговор от 23.01.2015г. и чрез процесуалния си представител – адв. Т.. Сочи, че действително през 2004г. ищецът му е предавал малки количества розово масло за анализ, сертифициране и подготовка за износ, като е извършил тези услуги, но всички поръчки са били изпълнени и понастоящем в лабораторията няма розово масло, собственост на ищеца. Твърди, че никога не е сключвал договор и счита, че представения документ е неистински, а освен това заявява и че претенцията е погасена по давност. Твърди, че не е съхранена счетоводна документация за период от преди 10 години и това не може да е в негов ущърб, тъй като всички поръчки са изпълнени.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представен договор за съхранение и обработка на розово масло от 12.01.2005г-, който е сключен от една страна от „М. Л.“ ЕООД, управлявано и представлявано от Л.К.Д.и от друга от Д.л. „Б.р.“ ЕООД, представлявано от управителя Н.Н., съгласно който страните са се споразумели, че дружеството предава на ответната лаборатория за отговорно пазене, съхранение, анализ и обработка – хамумиране/ 14, 485 кг. сурово розово масло, а ответникът се е задължил да пази вещта и да я върне при поискване, като съгласно чл.2.1 договорът е сключен без определен срок. В чл.3.1 е уговорено задължение на ищеца за заплати възнаграждение за хамуриране на розовото масло по цени на Д.та лаборатория към деня на хамурирането, а в чл.6.1 е уговорено, че М. Л. има право по всяко време да поиска розовото масло да му бъде върнато. В чл.8.1 е уговорено, че ответникът не може да използва вещта без писмено съгласие на другата страна, в чл.9.1, че няма право да се разпорежда с нея, в чл.11.1, който е след чл.9.1, без да има в договора чл. 10, е уговорено, че Д.л. „Б.р.“ е длъжна да пази вещта с грижата на добър стопанин, а в чл.12.1, че е длъжна да върне същата с всичките й принадлежности и плодовете. В чл.13.1 е уговорено, че ако по вина на ответника вещта погине или стане неизползваема според предназначението си, се дължи неустойка в размер на пазарната стойност на вещта към датата на погиване или загубване или към датата на установяване на нейната неизползваемост. В чл. 15.1 е уговорена и неустойка ако при поискване вещта не бъде върната в размер на 1% от пазарната цена на вещта към датата на невръщането за всеки ден забава. Договорът е оспорен като неистински и неавтентичен от ответника. С молба от 04.08.2015г. ищецът е заявил, че оттегля като доказателство представения с исковата молба договор, който твърди, че бил подписан от служителка на ответното дружество, като е представил друг договор, със същото съдържание, който сочи, че е подписан по-късно същия ден от управителя на ответното дружество – Никола Н. и който в оригинал е съхраняван в касата на съда. Този втори договор също е оспорен от ответника. По делото е изготвено заключение на съдебно-почеркова експертиза от вещото лице Ж.А.П., който по подробно описаните съображения е достигнал до извода, че подписът под договора, обект на експертизата, не е изпълнен от Н.Г.Н.. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е изследвал оригинала на договора. Изслушано е допълнително заключение на съдебно-почерковата експертиза от 07.10.2016г., в което вещото лице на база на допълнително представения сравнителен материал, датиращ към 2005г., който е представен от ищеца, дава заключение, че подписът под процесния договор вероятно е положен от Н.Н.. При изслушването си уточнява, че това, че подписът е вероятно положен от това лице се сочи, поради това, че той не е присъствал на полагането на подписите на сравнителния материал и не може да е категоричен, че той изхожда от г-н Н., но безспорно подписите за това лице под сравнителния материал и под договора са положени от едно и също лице. Уточнява, че в първото заключение е посочил, че подписът не е същия, тъй като му е бил предоставен сравнителен материал, от който е видно, че подписът е съкратен, а вторият сравнителен материал е с разширен подпис на лицето и поради това е променен извода му.
С исковата молба е представена фактура №124/16.08.2004г., съгласно който ищецът като получател е закупил от „С.О.– З.Г.“ 10 кг розово масло на обща стойност 78 240 лв. с ДДС, което съгласно възлагателно писмо от 16.08.2004г. било предадено за съхранение, анализ, хамуриране и документиране за износ, като е представен и протокол от същата дата – 16.08.2004г., който е подписан от името на ответното дружество от Л. В. и подпечатан, като е представено второ писмо за подготвяне за износ на 10 броя конкуми по 1 кт и протокол от същата дата – 16.08.2004г., от който е видно, че представител на „М.Л.“, а именно Л. Д.е получила 10 кг розово масло. Представен е протокол от изпитване № 718/19.08.2004г. от Д.л. „Б.р.“ – секция Анализи, в който е посочено, че парти от 10 кг. розово масло – износ за Холандия, отговаря на стандарта. Представена е митническа декларация с изпращач М.Л. и получател Т.Х.Холандия за 10 кг розово масло и съответния документ от превозвача от 23.08.2004г. Представена е и инвойс фактура $ 17 от 19.08.2004г., с която това количество е продадено.
Представено е възлагателно писмо от 14.09.2004г. от М.Л. за 1,250 кг розово масло, като по приложения приемо-предавателен протокол от същата дата количеството розово масло е 1,247 кг., а е представен втори протокол от 23.09.2004г., съгласно който представителят на ищеца е получил 1 бр мускал с розово масло – 1 гр. С Съгласно приемо-предавателен протокол от 19.10.2004г. предал на ответника закупените от него по фактура № 99/04.10.2004г. 4 кг розово масло, а съгласно приемо-предавателен протокол от 20.10.2004г. получил 5 кг розово масло и 3 броя мускали по 1 гр. За износа на пети 5 кг са представени митническа декларация, с която 5 кг. са изпратени също на Т.Х.в Холандия от 20.10.2004г., като за горното е издадена и фактура инвойс № 00028/18.10.2004г.
Видно от представената фактура № 188/25.10.2004г. ищецът закупил 6 кг розово масло от „В.“ ООД, гр. Казанлък, но с приемателно-предавателен протокол от 27.10.2004г. предал 2, 319 кг. на ответника за съхранение. С представения приемателно-предавателен протокол от 03.11.2004г. ищецът предавал на ответната лаборатория0,910 кг розово масло. Видно от протокол от 04.11.2004г. получил 0,006кг. розово масло под формата на мускали. С приемо-предавателен протокол от 05.11.2004г. предал на лабораторията 5,030 кг розово масло, а е поискал да се подготви за износ общо 6 кг., като е издаден протокол № 946/08.11.2004г. за изпитване за износ за Холандия, както и две фактури № 99 и №100 от 05.11.2004г., с които „М.Л.“ е продал на „А.общо 6 кг. розово масло. Това количество е получено от представител на ответника от лабораторията съгласно представените по делото 2 броя протокола за по 3 кг от 08.11.2004г. съгласно писмо от 08.11.2004г., като са представени и документите за износ, като износът е в полза на Тоцело кемикълс по фактура № 29/04.11.2004г. и фактура №30 от същата дата. На 26.11.2004г. видно от приемателно-предавателния протокол ищецът получил под формата на мостри още 0,035кг.
Съгласно представения приемо-предавателен протокол от 29.11.2004г. получил ищецът предал в Д.та лаборатория 4, 997кг. розово масло.
Съгласно представената фактура № 202 на 03.12.2004г. ищецът закупил от „К.“ ООД розово масло 7,027 кг, които с протокол от 13.12.2004г. предал на ответника.
По делото е представена справка от извършена инвентаризация по партидата на ищцовото дружество от 12.01.2005г., който документ е подписан от комисия в състав Н.Н., К.Д., Л. В. и Л. К.– Д.и подпечатан с печатите на ищеца и на ответната Д.лаборатория, в която са посочени получените количества като приход, тези като разход и че към 12.01.2015г. са налични 14, 485 кг розово масло, предадено за съхранение.
Видно от представената фактура №33/29.03.2005г., митническа декларация и картон – справка на 28.03.2005г. ищецът получил 2,300 кг розово масло, което успял да продаде на кувейтска фирма.
С допълнителната искова молба е представен протокол от 30.05.2005г. от комисия в лабораторията, съгласно който при прегледа на партидата розово масло на „М.Л.“ ЕООД при участието в хамурите за 2004-2005г. и заготовката за износ и реализация е констатирано, че е получена фира в количество 0,354 кг, което представлява 0.998% от общото количество 35, 530 кг.
На стр.123-124 от делото е представено писмо от министъра на икономиката до Главния прокурор от 10.06.2005г., в което се сочи, че от Д.л. „Б.р.“ било иззето количество от 30,699 кг розово масло, включително и 12,185 кг. собственост на „М.Л.“ ЕООД, като се твърди, че собствениците нямат връзка с предмета на процесното разследване и е искано решаване на казуса и връщане на розовото масло в лабораторията.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице С.А., който въз основа на направения в заключението задълбочен анализ сочи, че средната пазарна цена на 1 кг розово масло към 2013г. е 5 500 евро преди хамуриране и 6 000 евро след хамуриране. Вещото лице е обосновало подробно методите и съображенията, въз основа на които възприема горната оценка.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е представен договор от
12.01.2005г., който е сключен между страните по делото и е за съхранение и
обработка на розово масло, който е оспорен от ответника като неистински
документ. Във връзка с оспорването ищецът е представил оригинала на договора,
който е предаден за съхранение в касата на съда и изследван от вещото лице П.,
което е депозирало две заключения. В първото, въз основа на описания сравнителен
материал, включително и снети образци от подписа на Н.Н., от името на който се
сочи да е положен подписа под договора, е направен извод, че подписът не е
положен от лицето. Във второто заключение е ползван сравнителен материал,
представен по делото в оригинал, датиращ към периода на процесния договор, но
не съставляващ официални свидетелстващи документи и въз основа на този
сравнителен материал изводът на вещото лице е, че е вероятно подписът да е
положен от г-н Н.. Експертът обяснява, че е със степен на вероятност
заключението му, тъй като той не е присъствал на подписване на сравнителния
материал от г-н Н., а същият не и с нотариална или друга заверка на подписите.
Разликата между изводите по първото и второто заключение вещото лице сочи, че
се дължат и на това, че от процесния период до изготвяне на експертизата и
снемането на сравнителен материал от г-н Н. са изминали повече от 10 години,
като е възможно да се изменя подписа му, който имал съкратен вариант, така
както го е положил пред експерта и разширен – в представения сравнителен
материал към процесния период. Следователно по делото не е установено с
категорична степен на безспорност, че процесния договор е подписан от лицето,
от което изхожда подписа за ответното дружество. Експертното заключение, което
сочи горното е със степен на вероятност и не се основава на безспорен сравнителен
материал, тъй като образците не съставляват нотариално заверени подписи на
лицето или заверени и удостоверени по друг безспорен начин. Предвид горното,
макар да има вероятност договорът да е бил подписан от г-н Н., тъй като с оглед
обясненията на експерта е видно и че изводът по първото заключение, че не е
подписан от господин Н. не е със 100% категоричност именно предвид факта, че
положените като сравнителен материал образци от подписа са с голяма давност –
10 години и в съкратен вариант, то съдът намира, че не е установено по
безспорен и категоричен начин, че оспореният договор е подписан от господин Н.,
от името на който е положен подпис за ответното дружество и по-вероятно да е
неавтентичен, поради което следва да се изключи от доказателствения материал по
делото и да не се кредитира като такъв. Независимо от това, че представеният
писмен договор не се установи безспорно да е подписан от представителя на
ответника, то горното не води до извода, че между страните не е имало
правоотношение по договор за влог. Дори и писменият договор да е подписан не от
управителя на ответното дружество, а от друго лице, то е безспорно и видно от
същия, че е положен печат под подписа, който печат е с изписване на името на
ответника. Освен това, в последствие, са налице изявления с писмен документ, а
именно представеното писмо от 11.05.2005г. от управителя на ответника, с което
се сочи, че не може да се предостави розовото масло за износ, тъй като е иззето
от СДВР и потвърждението в представеното от самия ответник писмо до Главния
прокурор, в което също се сочи изземването от СДВР на описаните количества
розово масло, включително и на фирма „М.Л.“ ООД. Представен е и протокол от
30.05.2015г., който не е оспорен като документ, с който комисия на ответника от
посочените лица е потвърдила, че след преглед на партидата на „М.Л.“ ЕООД е
установила получена фира в количество 0,354%, което представлява 0,998% от общото
количество от 35,530 кг., с което е предложила да бъде намалено от партидата
Розово масло, собственост на “М.Л.“
ЕООД. Горното безспорно потвърждава, че ответникът е съхранявал количество
розово масло, предадено му от ищеца. С оглед горното може да се приеме, че
макар и да не е установено по делото, че договорът за влог е подписан именно от
управителя на ответника, то той е подпечатан с печата на ответното дружество и
с гореописаното писмо е надлежно потвърден съгласно чл. 301 от ТЗ, тъй като е
налице именно действие от неустановено лице, подписало писмения договор, което
е без представителна власт за ответника, но безспорно с оглед последвалото
изявление на управителя на дружеството е налице потвърждаване на същото.
Независимо от горното, дори и да не се възприемат тези мотиви на съда, следва
да се има предвид, че договорът за влог е реален, а не формален такъв. С договора за влог
влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение
да я пази или върне съгласно чл. 250,
ал. 1
ЗЗД. Правоотношенията по договор за влог се уреждат в различни нормативни
актове, като в Търговския закон е уреден
договора за влог в публичен склад като абсолютна търговска сделка съгласно чл.
1, т. 9. Докато договорът за влог по ЗЗД по дефиниция е едностранен и безвъзмезден,
влогът в публичен склад е двустранен, възмезден и формален /чл. 574, ал. 1 ТЗ/. В конкретния случай, обаче не се касае за договор
за влог в публичен склад, тъй като няма нормативно регламентиран ред за такъв,
а се касае за договор за влог по ЗЗД, който по принцип е неформален.
Следователно договорът за влог не е задължително да е в писмена форма за
действителност, тъй като правоотношението възниква с предаването на вещта,
предмет на договора за влог. В конкретния случай, видно от представените с
исковата молба приемо-предавателни протоколи, в периода 2004г. – 2005г. ищецът
е предавал описаните количества розово масло на ответника, като протоколите са
подписани от името на ответника от посочения служител и надлежно подпечатани.
Протоколите са представени с исковата молба и не са оспорени откъм автентичност
с отговора, нито впоследствие са оспорени, дори в отговора на ответника се
сочи, че не се оспорва, че през 2004г. ищцовото дружество е предавало розово
масло в лабораторията. Следователно са налице категорични данни, че е налице
предаването на розовото масло на ответника, като количеството на същото се
установява от представените протоколи, които съпоставени с протоколите за
получено обратно за износ или като мостри от ищеца количества, сочат на разлика
в размер на 12, 185 кг. Изводът, че е съхранявано розово масло на ищеца към 2005г.
в ответната лаборатория се потвърждава и от неоспорения протокол от
30.05.2005г. от комисия, който е с подпис и печат за утвърдил на управителя на
ответника. Налице е и приета като неоспорен документ справка по протокол за
извършена инвентаризация на наличността към 12.01.2005г. която е издадена от
комисия, и в която се сочи, че към горепосочена дата наличността по партидата
на ищеца от розово масло е 14, 485кг. и е предоставена за съхранение в
Централна лаборатория „Българска роза“. Предвид гореизложените мотиви, съдът
намира, че независимо от това, че не се установи по делото, че подписът под
представения договор за влог е на управителя на ответника към онзи момент Н.,
то са налице достатъчно други писмени доказателства, от които се установява предаването
на розово масло от ищеца на ответника, както и че е останало количество розово
масло в ответната лаборатория към 2005г. Следователно е налице правоотношение
по неформален договор за влог, тъй като безспорно се установява предаването на
процесната вещ. С оглед горното ищецът има право да иска вещта да му бъде
върната, като се касае за претенция за връщане на вещ, предадена по безсрочен
договор за влог, доколкото не се установява да е уговорен срок, в рамките на
който предаденото розово масло следва задължително да се вземе обратно от
ищеца. Не се касае за вземане, което да е изискуемо в определен срок, за да се
приеме, че при положение, че предаването е установено в края на 2004г. - началото
на 2005г., то претенцията е погасена по давност, каквото възражение се подържа
неоснователно от ответника. Връщането на предадената вещ се дължи от ответника
при поискване от ищеца, но не може да се приеме, че без уговорен срок е
изискуемо веднага. Същевременно съдът констатира, че от данните по делото
безспорно се установи, че към настоящия момент процесната вещ не се съхранява и
не е налична у ответника. Налице са данни, че процесното количество розово
масло е било иззето от СДВР по някакво разследване към май 2005г. и липсват
данни и доказателства същото да е върнато на ответника. Следователно искът за
връщане на предаденото розово масло не може да бъде уважен, тъй като процесното
не
е налично за съхранение при ответника към момента на приключване на устните
състезания, а още през 2005г. е било иззето от СДВР. Изземването на розовото
масло във връзка с разследване от органите на СДВР може да се квалифицира като
особено извънредно обстоятелство, което съставлява непреодолима сила по смисъла
на чл. 306 от ТЗ, който я дефинира като непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след сключване на договора. В случая от фактите и обстоятелствата, на които се позовава
ответникът за освобождаването си от отговорност, може да се направи извод, че е
въведено възражение за невъзможност за изпълнение, която не може да му се вмени
във вина поради настъпването на непредвидимо или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, каквото
съставлява изземването на количеството розово масло от СДВР. Следователно е
налице обективно основание за невъзможност за изпълнение на задължението на
влогоприемателя за връщане на предаденото му за съхранение количество розово
масло, а именно, поради това, че той е изгубил фактическата власт върху същото
поради изземването му от полицията. Ищецът, който е собственик на розовото
масло, при липса на доказателства за връщане на вещта от разследващите органи,
би могъл и би следвало да търси същата от тях, но за ответника е налице
изключващо отговорността му обстоятелство. Предвид горното главния иск, който е
за осъждане на ответника да предаде и върне на ищеца количеството от 4 кг
розово масло се явява неоснователен, тъй като не се установи то да се съхранява
към момента у ответника като вещ.
По отношение на евентуалния иск, който е за
заплащане на паричната стойност на вещта, съдът намира следното:
В разпоредбите относно договора за влог няма
такава, която да задължава влогоприемателят да заплати равностойността на
вещта, предадена му за съхранение. В чл. 253 от ЗЗД се сочи, че влогоприемателят
не може да използува вещта без съгласието на влогодателя, като в противен
случай той дължи възнаграждение за ползуването и отговаря съгласно ал. 3 на чл.
244. Разпоредбата на чл. 244 от ЗЗД, която касае заема за послужване предвижда,
че заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като
предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи, като той може да
използува заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е
уговорено - съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму
ползуването от вещта, като в ал. 3 се предвижда, че при неизпълнение на тези
задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили поради причини,
за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при
неговата изправност. Следователно обезщетение съобразно горецитираните
разпоредби се дължи от влогоприемателя, само ако е ползвал вещта без съгласието
на влогодателя и при това ползване тя е увредена, респ. погинала, за да се
дължи нейната равностойност. Ищецът не е уточнил и конкретизирал дали търси
обезщетение поради твърдяна неизправност на влогоприемателя, но и не се
установи от събраните по делото доказателства ответникът да е използвал
неправомерно вещта, респ. че не е положил грижата на добрия стопанин за нейното
съхранение, тъй като вещта не е увредена, изгубена или унищожена поради
действия на ответника. Процесното количество розово масло е иззето от органи на
СДВР във връзка с разследване и оттам насетне не са ангажирани от страните по
делото други доказателства какво се е случило с процесното розово масло. Няма
данни същото да е върнато на ответника, нито на ищеца, дори и да е приключило
разследването. Следователно може да се направи извод, че процесната вещ е
иззета от органи на разследването, което е обективен и стоящ извън задълженията
на ответника влогоприемател факт, като няма никакви данни същата да е върната,
респ. погинала. Категорично обаче не може да се приеме, че има и доказателства
за унищожаване на вещта, за да бъде търсена нейната равностойност. Изземването
на розовото масло във връзка с разследване от органите на СДВР може да се
квалифицира като особено извънредно обстоятелство, което съставлява
непреодолима сила по смисъла на чл. 306 от ТЗ, който я дефинира като непредвидено
или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване
на договора. В случая от фактите и
обстоятелствата, на които се позовава ответникът за освобождаването си от
отговорност, може да се направи извод, че е въведено възражение за невъзможност
за изпълнение, която не може да му се вмени във вина поради настъпването на
непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, каквото съставлява изземването на количеството
розово масло от СДВР. Следва да се отбележи, че по отношение на иска за
заплащане на левовата равностойност на розовото масло в процесния обем от 4 кг,
доколкото има изрично уведомително писмо № 26/11.05.2005г., което е адресирано
до ищеца и очевидно е получено от него, тъй като е представено именно от него и
то в оригинал на стр. 142 от делото, още към тази дата ищецът е уведомен, че не
може да му бъде предоставено за износ исканото количество – 5 кг розово масло,
тъй като е иззето от СДВР, МВР – София, т.е. още към тази дата ищецът е бил
уведомен за настъпилата обективна невъзможност за изпълнение на договора за
влог и връщане на вложената вещ, поради което макар самата претенция за връщане
на вещта да не е погасена по давност, то присъждането на левовата равностойност
на вещта, която не може да бъде върната реално, съставлява парично притезание,
то очевидно давност за това вземане тече и то от момента, в който ищецът е
уведомен, което е през май 2005г. До предявяването на исковата молба на
04.11.2013г., са изтекли много повече от пет години, колкото е давностния срок
за паричната претенция, представляваща обезщетение за вреди поради загубване на
вещта от влогоприемателя, поради което по отношение на този иск, който е за
парично притезание, възражението на ответника за изтекла погасителна давност се
явява основателно и е още един аргумент за отхвърляне на претенцията. Предвид горното
съдът намира, че не се установиха предпоставките и за уважаване на евентуалния
иск.
С оглед изхода от спора на ищеца не се следват
разноски. Ответникът е заявил искане за присъждане на разноски и представил
списък на същите, стр. 189 от делото, в който са включени сумата от 200 лв. –
депозит за вещо лице и сумата от 2520 лв. – адвокатски хонорар, като за
заплащане на сумата е представил фактура от 03.09.2004г. и преводно нареждане
от Сибанк. Възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение не са
направени, поради което съдът намира, че от ответника са налице сторени
разноски по делото в общ размер на 2750 лв., които следва да му бъдат
присъдени.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Л.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. Р.Н., иск с правно основание чл. 252, ал.1 от ЗЗД, предявен срещу „Д.л.Б.р.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, за осъждане на ответника да предаде /върне на ищеца 4 кг розово масло от оставеното за съхранение и отговорно пазене розово масло общо 12,185кг. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Л.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. Р.Н., иск предявен срещу „Д.л.Б.р.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, за осъждане на ответника да заплати сумата от 43 028,26 лв. / четиридесет и три хиляди двадесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща стойността на 4 кг / четири килограма/ розово масло, явяващо се част от оставеното за съхранение и отговорно пазене розово масло общо 12,185кг. при ответника, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „М.Л.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. Р.Н., да заплати на „Д. л.Б.р.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2750 лв. / две хиляди седемстотин и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: