№ 720
гр. Бургас, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120201958 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „*“ ЕООД,
ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „*“ № 92, ет. 1, против Наказателно
постановление № 696258-F688849/17.03.2023г., издадено от директора на дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС
на основание чл. 179 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
В жалбата жалбоподателят моли, съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление, тъй като се касаело за маловажен случай.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
За административнонаказващия орган, се явява юрк. *, която моли обжалваното НП
да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 17, НП е връчено на
жалбоподателя на 10.05.2023г., а жалбата е депозирана на 22.05.2023 г.) Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
В резултат на извършена проверка, актосъставителят Н. Н. П.- инспектор по
приходите в ТД на НАП- Бургас, установила, че „*“ ЕООД, ЕИК: * , в качеството си на
регистрирано по ЗДДС лице, не е подало справка-декларация по ЗДДС за данъчен период
месец септември 2022г. в предвидения срок до 14.10.2022г.
С оглед на констатираното от актосъставителя неподаване на декларация, е изпратена
покана с №242-11 с дата 09.11.2022г. за явяване в Дирекция „Обслужване ” в ТД на НАП-
Бургас за съставяне на акт за нарушение за ненавременното подаване на справка –
декларация по ЗДДС, като не се е явил представител на дружеството.
На 12.12.2022 г. актосъставителят съставила акт за нарушение №F688849, като в акта
1
като нарушена е посочена разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, същият е подписан от
актосъставителя и е връчен на представител на жалбоподателя на 30.01.2023г., който го е
подписал, като посочил, че не е знаел, че има оттегляне на пълномощията от страна на
счетоводителя.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което за нарушение на чл.125, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 179 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
изслушаните показания на свидетеля, както и от приложените по делото писмени
доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Съдът намира, че при съставяне на акта за нарушение и при издаване на атакуваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. Актът за
установеното административно нарушение и наказателното постановление са съставени от
компетентни органи. По делото е представена Заповед на изпълнителния директор на НАП
за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., съгласно която компетентен да
издаде наказателното постановление е Директорът на Дирекция „Обслужване” в ТД на
НАП- гр.Бургас. Посочени са относимите законови разпоредби, като от словесното
описание на нарушението става ясно за коя хипотеза на чл. 179 ЗДДС става въпрос. Посочен
е крайният срок за подаване на декларацията, който не е спазен, като е ясно, че мястото на
подаването й е в гр. Бургас.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС, с изключение на случаите по чл. 157 от ЗДДС. Според чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 на същата разпоредба и отчетните регистри по ал. 3
се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят.
Санкционната норма на чл. 179 от ЗДДС предвижда, че лице, което, като е длъжно, не
подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.125, ал. 2, отчетните
регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове,
се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция -
за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
От изложените обстоятелства се налага извода, че жалбоподателят е регистрирано по
ЗДДС дружество и е бил задължен за всеки данъчен период да подава справка-декларация
по ЗДДС, както и информация от отчетните регистри в законоустановения срок по чл. 125,
ал. 5 ЗДДС. Съдът счита за безспорно установено по делото, че жалбоподателят не е подал
до 14.10.2022г. справка – декларация по ЗДДС за данъчен период месец септември 2022г.
Неподаването на справка – декларация по ЗДДС в предвидените срокове се санкционира на
основание чл. 179 от ЗДДС. В случая правилно е определена нарушената законова
разпоредба. Именно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗДДС е тази, която определя срокът, в
който следва да се подадат справките – декларации по ЗДДС.
Жалбоподателят твърди в жалбата, че е налице маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Нарушението, извършено от лицето е чрез "бездействие". То е формално нарушение, на
просто извършване и липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване
на декларация, не може да послужи за установяване на признаците на „маловажност”,
2
защото във фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от
обективната му страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на
деянието. Поради това е и без значение дали дружеството осъществява дейност, или не,
доколкото това и ирелевантно за възникването на задължението за подаване на
декларацията. В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени
отношения, които да осигурят своевременното деклариране на правно значими
обстоятелства.
По отношение на основния довод, посочен при връчването на АУАН- че било налице
незнание за оттегляне на пълномощното на счетоводителя- съдът намира, че същият не
съставлява такова обстоятелство, което да сочи на маловажност на случая. На първо място,
липсват каквито и да е доказателства във връзка с този довод. На второ място, дори и да се
приеме, че счетоводителят се е отказал от представителната си власт без да уведоми
търговеца, то това не е основание да се приеме маловажност на случая. Административните
нарушения при дейността на юридическите лица, на практика винаги се дължат на
поведението на някое физическо лице. Поради това и довод, свързан с това, че някое
физическо лице с поведнието си е допринесло за наличието на нарушение би бил
извинителен само ако се касае за наистина изключителен случай. В настоящия казус обаче,
не може да се счете, че е налице нещо особено тъй като става въпрос за важен елемент от
дейността на търговеца- счетоводството му, поради което и самото дружество следва да
полага някаква грижа във връзка с неговото надлежно водене, а и няма как счетоводството
да се води без съдействието на лице от дружеството. Видно е, обаче че декларацията е била
подадена едва след получаване на поканата за съставяне на АУАН на 18.11.2022 г. (л. 23),
което сочи на незаинтересованост от страна на жалбоподателя по отношение на воденето на
търговските му дела, тъй като излиза че повече от месец не е знаел, че няма счетоводител. В
този смисъл и предвид изложените съображения, съдът счита, че установените
обстоятелства не водят до извода за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН на извършеното
нарушение, тъй като същото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
АНО е отчел, че липсват други нарушения, като е наложил санкция в минимално
предвидения размер от 500 лв, която съдът намира за съответна на закона.
Обобщавайки изложеното съдът прие, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */17.03.2023г., издадено от
директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което на „*“ ЕООД,
ЕИК: *, за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 179 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК: *, да заплати на Национална агенция за приходите-
София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4