№ 143
гр. Елин Пелин, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Г. Т.а
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Т.а Административно наказателно
дело № 20221820200186 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от К. И. Б., ЕГН ********** от гр.София, ж.к.”.... ”
№ 51, вх.Г, ет.6, ап.21 срещу наказателно постановление № 22-0262-
000120/07.04.2022 г. на Началник група в ОД МВР София, РУ Елин Пелин, с
което: 1. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200.00 лева за извършено
нарушение на чл.150 от ЗДвП и 2. На основание чл.185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева за
извършено нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като отразените в него обстоятелства не отговарят на
действителната фактическа обстановка. Моли в тази връзка наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, поддържа
жалбата и в съдебно заседание.
Административно-наказващият орган – РУ Елин Пелин, редовно
1
призовани не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от представеното по делото наказателно постановление 22-0262-
000120/07.04.2022 г. на Началник група в ОД МВР София, РУ Елин Пелин
същото е издадено въз основа на АУАН № АД113264/07.03.2022 г. по описа
на РУ Елин Пелин срещу К. И. Б., за това, че: На 07.03.2022 г. в 13,20 часа в
с.Мусачево, на ул.Елин Пелин, като водач на лек автомобил .... ....., България
при обстоятелства: в с.Мусачево, по ул.Елин Пелин в посока на движение към
ул.Сердика управлява л.а. .... с регистрационен номер ..... собственост на
Г.Е.Н. с ЕГН **********, като: При извършена проверка се установи, че
водача не притежава СУМПС. 2. Водач, който се движи с МПС през деня без
задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини
е извършил: управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е
нарушил чл.150 от ЗДвП; 2. Водач, който се движи с МПС през деня без
задължително включени светлини за движение през деня или с къси
светлини, с което виновно е нарушил чл.70, ал.3 от ЗДвП, поради което 1. на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00
лева и 2. На основание чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20.00
лева.
По делото е приложен АУАН № АД113264/07.03.2022 г. по описа на
РУ Елин Пелин съставен от Г. Т. Т. и подписан от свидетеля Н. З. В. срещу
К. И. Б., за това че: На 07.03.2022 г. в 13,20 часа в с.Мусачево, на ул.Елин
Пелин, при обстоятелства: с.Мусачево, по ул.Елин Пелин в посока на
движение към ул.Сердика управлява л. а. .... с регистрационен номер .....
собственост на Г.Е.Н. с ЕГН ********** като: При извършена проверка се
установи, че водача не притежава СУМПС. 2. Водач който се движи с МПС
през деня без задължително включени светлини за движение през деня или с
къси светлини, с което виновно е нарушил: 1.Чл.150 от ЗДвП – управлява
ППС без да е правосбособен водач от ЗДвП. 2. Чл.70, ал.3 водач, който се
движи с МПС през деня без задължително включени светлини за движение
през деня или с къси светлини от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя
2
на 07.03.2022 г. и подписан без възражения.
Представена е заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0262-000036 от 07.03.2022 г. по описа на РУ Елин Пелин, видно
от която на Г.Е.Н. е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
шест месеца, като е отнето СРМПС и 2 броя рег. табели ......
По делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. по описа на
МВР удостоверяваща компетентността на служителите да издават АУАН и
НП.
От справка за нарушител водач на името на К. И. Б. се установява, че
същият към момента на издаване на справката не притежава валидно
издадено СУМПС.
По делото са представени и следните писмени доказателства: писмо
изх. № 262000-2711/04.10.2022 г.; пътни листа за лек автомобил ... с рег. №
.......; разпечатка от GPS устройство на служебен автомобил ... с рег. № ....... за
времето от 13.00 ч. до 13.30 ч. и часови график за 07.03.2022 г..
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите – Г. Т. Т. –
актосъставител и свидетеля Н. З. В., които твърдят, че в качеството на
служители на РУ Елин Пелин изпълнявали служебните си задължения с
патрулен автомобил Киа с рег. № ....... в с.Мусачево на главната улица. В тази
връзка видяли, че срещу тях се движи автомобил Ауди без включени
светлини, поради което спряли автомобила, като причината за спирането била
именно липсата на включени задължителни светлини. Водача веднага се
подчинил и спрял автомобила. При извършената проверка се установило, че
водача не притежава СУМПС, поради което свидетелят Т. съставил
процесния АУАН за това, че водача управлява превозното средство без
включени светлини и не притежава свидетелство за управление на МПС.
АУАН се съставил на място, като свидетел на съставянето станал свидетелят
Н. З. В.. При проверката водача обяснил, че по принцип не управлява
автомобил, но бил тръгнал до аптеката да купи лекарства, тъй като
приятелката му била болна. Водача бил сам в автомобила, като впоследствие
от къщата излязла и приятелката му и казала, че е болна и той е тръгнал за
лекарства. Водача бил спрян почти до адреса, от който излязла приятелката
му.
3
По искане на жалбоподателя по делото е разпитана и свидетелката
Г.Е.Н., която твърди, че не е предоставяла собствения си лек автомобил ......
да бъде управляван от К.. Твърди, че с жалбоподателя първо отишли до
магазина в с.Мусачево, след което тя го паркирала пред къщата и влязла
вътре, тъй като било много студено, а К. останал да прибере багажа и да влезе
вътре. През това време органите на реда тръгнали срещу него и му поискали
документи за правоспособност за управление на автомобила, въпреки, че през
това време автомобила бил спрян с изключен двигател. Светлините също
били изключени, тъй като автомобила бил паркиран от свидетелката, а
документите на автомобила били в нея. К. влязъл в къщата при свидетелката
и й казал да излезе защото органите на реда поискали документите на
автомобила. Въпреки това те съставили АУАН на К.. Свидетелката сочи, че
когато тя паркирала автомобила си и тръгнала към дома си видяла, че
полицаите запалили техния автомобил и тръгнали, но не е видяла после
техните действия. Чак след това видяла, че спряли зад нейния автомобил.
Заявява, че не е давала на К. Б. да управлява нейния автомобил.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания
с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана по
същество, съдът намира същата за частично основателна, по следните
съображения:
По т.1 от наказателното постановление, с което на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.150 от
ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 от ЗДвП и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл.152, ал.1, т.4 от ЗДвП. Тази разпоредба се отнася до водачи,
4
които шофират тежки или леки автомобили без да притежават свидетелство
за управление, било защото не са полагали изобщо изпит за правоспособност,
или защото са били лишени от това право по съдебен или административен
ред.
В нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е въведено положителното
правило за поведение на всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство“. За да е валидно свидетелството за управление на МПС трябва да
отговаря на две кумулативно дадени предпоставки: да е валидно, както по
отношение на срока, така и по отношение на категорията на управляваното
моторно превозно средство. Само при едновременното наличие на тези две
предпоставки, СУМПС би се явило „съответното свидетелство за
управление“ по смисъла на санкционната норма на чл.177, ал.1, т.2, предл. 1
от ЗДвП.
В случая, като взе предвид събраните по делото доказателства и
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съдът
намира, че издадените АУАН и наказателно постановление, не са съобразени
с императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, установяващи минималните реквизити, които следва да бъдат
спазени при описване на нарушенията.
Съгласно Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н.д. №
29/1969 г., ОСНК на ВС правоспособността е признатата по съответния ред
съвкупност от теоретични знания и практически умения, които позволяват на
едно лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност. Придобитата
правоспособност се удостоверява с издаване на съответното свидетелство за
управление на моторно превозно средство по установения в Закона за
българските лични документи ред, като правоспособността се счита
придобита от момента на издаване на СУМПС.
В случая отразената в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка е непълна и неясна, тъй като както в акта за
установяване на административно нарушение така и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление административно-наказващият орган е
приел само, че „водача не притежава СУМПС.“ Така описаната фактическа
5
обстановка сочи за за липсата на пълно, ясно и точно описание на
нарушението от фактическа страна, доколкото не е установено дали водача
изобщо е неправоспособен, или е с временно отнето СУМПС като
принудителна административна мярка, дали не разполага със съответната
категория, към която спада управляваното от него МПС, дали е с изтекъл
срок на валидност на СУМПС или е неправоспособен и СУМПС е отнето, тъй
като са изчерпани броя на контролни точки към талона.
Изясняването на тези обстоятелства има важно значение за правната
квалификация на деянието от фактическа страна, както и с оглед преценка
приложимостта на правната норма, относима към извършеното деяние – тази
по чл.150 от ЗДвП или чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл посочената от
административно-наказващият орган като нарушена норма на чл.150 от ЗДвП
не предвижда съставомерен белег от обективна страна "не притежава
СУМПС". С нея е прието, че МПС следва да се управлява от правоспособен
водач, каквото описание в издадения АУАН липсва. Притежанието на
СУМПС като съставомерен белег се съдържа в нормата на чл.150а, ал.1 от
ЗДвП и то при хипотезата на притежаване на "свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство".
Подобно нарушение несъмнено е от категорията на съществените и
винаги води до ограничаване правото на защита на наказаното лица, а оттам и
до необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление в тази
му част.
Разпоредбите на закона са категорични - АУАН и наказателното
постановление следва да съдържат предвидените в ЗАНН реквизити, което е
условие за тяхната законосъобразност, като същите следва да са посочени по
начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по
пътя на формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица
неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна
степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност
лице. Ето защо наказателното постановление в разглежданата част следва да
бъде отменено, без да е необходимо да се разглежда спора по същество и да
се установява фактическата обстановка по делото.
По т.2 от наказателното постановление, с което на основание
6
чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 20.00 лева за извършено нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП:
При издаване на обжалваното наказателно постановление в
разглежданата част не са допуснати съществени процесуални нарушения,
като съдът приема, че констатираното в акта и в наказателното
постановление отговаря на истината. Обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и
наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН задължителни реквизити. И в акта и в наказателното постановление
пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби,
които са нарушени. Правната квалификация на констатираното нарушение е
прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на АУАН,
който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са
опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението. Предвид това
съдът намира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
отмяна на наказателното постановление.
Според нормата на чл.70, ал.3 от ЗДвП действаща към момента на
проверката е въведено задължението за моторните превозни средства да се
движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Легална дефиниция на понятието „дневни светлини” е дадена в §6, т.59 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, където въпросните светлини са
характеризирани като такива, предназначени за подобряване на
възприемането и видимостта на предната част на пътното превозно средство
при движението му. Разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗДвП е пределно ясна и
включва две алтернативи – или включени светлини за движение през деня
или къси светлини. В конкретния случай жалбоподателят не е имал включени
светлини за движение през деня или къси светлини, поради което се е движел
в нарушение на нормата на чл.70, ал.3 от ЗДвП. В хода на проведеното
7
съдебно следствие, жалбоподателят ангажира гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Николова, която заяви, че жалбоподателят изобщо не
е управлявал лекия автомобил. Тези показания обаче не могат да опровергаят
констатациите в АУАН и наказателното постановление, доколкото
показанията на свидетелката Петрова съдът намира за заинтересовани, тъй
като същата е била в приятелски отношения с жалбоподателя. От друга
страна изложените констатации в АУАН и НП напълно съответстват със
събрания по делото доказателствен материал - часовия график на
полицейските служители и ежедневната форма за отчет, показанията на
полицейските служители, които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, поради което настоящият състав ги
приема за доказани.
В тази връзка за неоснователни съдът намира доводите на
жалбоподателя, че полицейските служители изобщо е било невъзможно да да
се намират в посочения в АУАН място и час, за да установят процесното
административно нарушение предвид ангажираните в хода на съдебното
следствие доказателства, тъй като дори двамата свидетели да не са спазили
часовия график, то тези им действия подлежат на контрол от съответния им
ръководител, но не могат да обосноват категоричен и несъмнен извод, че не
са били на мястото на извършване на нарушението в посочените в АУАН час
и място. В тази насока следва да се посочи, че и самата свидетелката
Николова не отрича, че е видяла патрулния автомобил и че полицейските
служители са съставили на процесната дата 07.03.2022 г. АУАН на
жалбоподателя.
За така констатираното нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП,
административно-наказващият орган на основание чл.185 от ЗДвП е наложил
на жалбоподателя глоба в размер на 20.00 лева. Предвид доказаността на
нарушението, основателно е ангажирана административно наказателната
отговорност на водача на моторното превозно средство, тъй като според
чл.185 от ЗДвП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на
него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните
лица се наказват с глоба от 20.00 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0262-000120 /07.04.2022 г.
на Началник група в ОД МВР София, РУ Елин Пелин В ЧАСТТА по т.1, с
която: на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на К. И. Б., ЕГН ********** е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лева за
извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0262-000120
/07.04.2022 г. на Началник група в ОД МВР София, РУ Елин Пелин В
ЧАСТТА по т.2, с което: на основание чл.185 от ЗДвП на К. И. Б., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00
лева за извършено нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
9