№ 1783
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хИ.ди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела П. Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Гражданско дело №
20221100110116 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са е искове по чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗ и чл.86 от ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди
/имуществени и неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 14.10.2021г. на АМ
Хемус, причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.
Ищецът твърди, че на 14.10.2021г. на АМ Хемус е претърпял ПТП в
резултат на което е получил телесни увреждания, от които търпи негативни
емоции - болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на влекач
Ивеко с рег.№ *******, с прикачено полуремарке рег.№ ******* с водач И. К. Г.,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочи, че в резултат
на ПТП е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Предявил е претенция
пред ответника извънсъдебно, но последният е отказал да му плати търсеното
обезщетение. Предявява срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за
търпени неимуществени вреди в размер на 80 000лв., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя 19.11.2021г., както и
иск за търпени имуществени вреди – разходи за заплатена операция в размер на
1200лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва
механизма на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача на МПС,
1
оспорва твърдяната причинно следствена връзка между механизма на ПТП и
посочените в исковата молба телесни травми и здравословни състояния, както и
техния морфологичен характер , провежданото лечение, неговото естество и
продължителност. Оспорва ищецът да е претърпял посочените в исковата молба
увреждания, оспорва описаното в исковата молба затруднено състояние на ищеца
в резултат на настъпилата травма. Оспорва твърдените настъпили за ищеца
психологически последици. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди
като завишен. Счита, че ищецът има вина за настъпване на ПТП. Евентуално,
прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат,
като твърди, че ищецът не е бил с правилно поставен предпазен колан. Оспорва
иска за обезщетение за имуществени вреди. Оспорва твърдението, че тези разходи
са във връзка с ПТП. Оспорва необходимостта на тези разходи. Поддържа
възражението за съпричиняване и по отношение на този иск. Оспорва исковете за
присъждане на лихва върху претендираните главници по двата главни иска. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 14.10.2021г., в гр. София около 14:30 ч., влекач Ивеко Магирус АС
******* с per № ******* прикачено полуремарке, с водач И. К. Г., се движел от
гр. София към гр. Ботевград по АМ Хемус. В района на 7.700 метър, застига и
блъска отзад движещия се пред него лек автомобил Фиат Пунто с per. № *******
РВ с водач - ищецът К. Х. Х..
На място бил извикан екип на „Пътна полиция". За настъпилото ПТП бил
съставен констативен протокол. Било образувано и досъдебно производство.
Непосредствено след инцидента ищецът бил откаран в УМБАЛ Света Анна
АД, по спешност в тежко увредено общо състояние и с обилно кьрвяща скалпова
рана, като след проведени изследвания лекуващите лекари му поставили
окончателна диагноза черепно-мозъчна травма, двустранна фронтална мозъчна
контузия, хеморагично контузионно огнище в лявата малкомозъчна хемисфера,
мозъчен едем, скалпова рана в ляво окципитално, линейна фрактура на
окципиталната кост в ляво, хемосинус , контузия на белия дроб в ляво, фрактура
на първо ребро в ляво Поради получената скалпова рана ищецът претърпял
хирургична интервенция, като му е назначено и консерватично лечение по
отношение на мозъчната контузия. Постоперативно бил настанен в КАИЛ. На
19.10.2021 г., след стабилизиране на състоянието му, ищецът е приведен в КНХ,
2
където започнал рехабилитация и поетапно раздвижване. Престоят на ищеца в
болничното заведение продължил от 14.10.2021 г. до 25.10.2021 г. След
изписването му е определено последващо медикаментозно лечение и спазване на
лечебно-охранителен двигателен режим, както и диетен режим. Предписано е
медикаментозно лечение при нужда. Предвидени са и последващи преглед при
невролог, ортопед-травматолог, хирург и ото-рино-ларинголог.
На 25.11.2021 г., ищецьт посетил лекар специалист при който била
установена затруднена концентрация и внимание, разсеяност и труден подбор на
думи. Поради продължаващи оплаквания от главоболие, на 30.11.2021 г., ищецът
посетил специалист невролог, където му била извършена електроенцефалография.
при направеното изследване били установени дифузно забавяне на фоновата
активност.
На 01.12.2021 г., пострадалият бил хоспитализиран във ВМА - МБАЛ
София, където престоял от 01.12.2021 г., до 03.12.2021 г. Причината за
постъпването в болничното заведение били постоянни оплаквания от световъртеж,
болки в областта на главата, заглъхване и намален слух в ляво ухо изтръпване и
намалена чувствителност на лява лицева половина.
На 16.12.2021 г., пострадалият провел тонална аудиометрия за установяване
състоянието на слуха му, при която бил установен намален слух в лявото ухо.
Било установено, че ищецът е получил спукване на тъпанчевата мембрана на ляво
ухо. На 01.12.2021 г., била извършена оперативня интервенция, при която под
обща интубационна анестезия било извършено възстановяване на тъпанчевата
мембрана с мастна тькан от лобулуса. Във връзка с проведената оперативна
интервенция на лявото ухо ищецът е заплатил сумата от 1200 лв., за което е
представена фактура
Установено е по делото, че към датата на настъпване на събитието,
отговорността на водача на МПС с per. № *******, е застрахована със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване
на ПТП, при ответника.
От заключението на приетата по делото комплексна СМЕ се установяват
вида и характера на травматичните увреждания, получени от ищеца. Вещите лица
установяват, че мозъчната травма и контузията на белия дроб са с
медикобиологична характеристика разстройство на здравето, временно опасно за
живота, контузията на гръдния кош с фрактурата на реброто е причинила болки и
страдания за срок до 25 дни, а разкъсно – контурната рана на глезена, съставлява
3
лека телесна повреда Сочат, че ищецът е търпял интензивни болки и страдания за
срок от 30 дни, значителни до два месеца и умерени и до момента – намален слух
за ляво ухо, непостоянни главозамайвания, периодични болки в кръста, които са в
пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП. Установяват, че след
възстановителен период от около 18 месеца няма данни за настъпили трайни
усложнения в здравословното състояние на ищеца. Налице е трайно намаление на
слуха в лявото ухо, пристъпи на световъртеж и равновесни смущения при рязка
промяна положението на главата, преумора или емоционален стрес.
От заключението на приетите по делото съдебно – технически експертизи
/единична и тройна/ се установява, механизма на настъпване на ПТП, както и че е
налице причинно – следствена връзка между травматичните увреждания и
процесното ПТП. Съгласно заключението на единичната СТАЕ, причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на товарния автомобил,
който е имал техническа възможност да предприеме действия за намаляване
скоростта на движение, да контролира траекторията на движение на автомобила в
дясна лента, без навлизане на автомобила в аварийна лента. Вещото лице
установява, че автомобилът е оборудван с предпазни колани, като при
преобръщане тяхната ефективност намалява и е възможно да се отклони горната
част странично, като в случая коланът на ищеца го е задържал и след
преобръщането е висял на него.
Тези изводи се потвърждават и от заключението на приетата по делото
тройна СТАЕ, поради което съдът ги възприема изцяло.
От показанията на свидетелите И. Г.– водач на товарния автомобил,
участвал в процесното ПТП и В. П. – очевидец на инцидента, се установяват
факти относно време, място и начин на настъпване на инцидента. Показанията на
свидетелите са последователни, логични, неопровергани от останалите
доказателства по делото, в т.ч. допуснатите експертизи, поради което съдът ги
възприема изцяло.
От показанията на свидетеля И. Х.а, които съдът не намира основание да не
цени, се установяват претърпените от ищеца негативни емоции, болки и
страдания, периода на възстановяване. Свидетелката установява, че освен чисто
физическата болка, ищецът не можел да става, не можел да се обслужва, имала
нужда от непрекъсната помощ. Това наложила свидетелката да полага грижи за
пострадалия повече от два месеца. Установява освен това, че след ПТП – то
ищецът преустановил спортната си кариера като волейболист.
4
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената
вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени
/показанията на свидетелите, представените писмени доказателства и експертните
заключения / – причинено от водача на застрахованото МПС – товарен автомобил,
пътно-транспортно произшествие, който нарушавайки правилата за движение по
пътищата не е предприел действия за намаляване скоростта на движение и не е
контролирал траекторията на движение на управлявания от него автомобил,
застигнал е и е реализирал удар с движещото пред него МПС, управлявано от
ищеца, при което на последния са причинени телесни увреждания. Доводите в
противната насока /относно липсата на виновно поведение от страна на водача на
товарния автомобил/, съдът отхвърля като неоснователни.
Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на
товарния автомобил Ивеко, с който виновно е реализирано пътно транспортното
произшествие.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
5
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на
пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние
/така заключенията на САТЕ и СМЕ/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът
на неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на претърпените имуществени вреди са представени
разходооправдателни документи, от които се установява, че във връзка с
процесното ПТП ищецът е извършил разходи в размер на 1 200 лева – заплатена
операция във връзка с увреждането на слуха му. Тези разходи са извършени в
прако връзка с празесното ПТП /така заключението на СМЕ/, поради което
подлежат на обезщетяване изцяло. Претенцията за обезвреда на имуществените
вреди е основателна в пълен размер, в който следва да бъде уважена.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС,
съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на
отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на
деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008
г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение
240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в
посочената практика на ВС и трайната практика на ВКС, на обезщетяване на
посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката,
но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите – две средни телесни повреди, придружени с контузия на
гръден кош, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на
6
увреждането – 19 години, срокът за възстановяване – около 18 месеца години,
периода на претърпени болки – интензивни в първите 20-30 дни, значителни до
два месеца и умерени и до момента, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер /в т.вр. показанията на св.Х.а/, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното му състояние, обществено
икономическите условия към 2021г./ МРЗ от 650 лева/ съдът намира, че сумата от
60 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и с кредитираните свидетелски показания/, че пострадалият
е търпял и продължава да търпи негативни емоции – болки и страдания, свързани
както с физическата болка във връзка с претърпените увреждания и оперативни
интервенции, така и с последвалото намаление на слуха и пристъпите на
световъртеж и равновесни смущения, които може да се проявяват и в бъдеще.
Предвид това, съобразявайки обичайното проявление и характер на претърпените
травми, които включват и болкови симтоми, при липсата на медицински или
гласни доказателства същите да се характеризират с по-висока от обичайната
интензивност или продължителност, съдът намира че справедливия размер на
обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на на 60 000 лв. До
този размер претенцията за обезщенение за претърпените неимуществени вреди е
основателно и в този размер следва да бъде уважена. За разликата до пълния
предявен размер е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване с
оглед твърдението за пътуване с непоставен предпазен колан, което съдът приема
за неоснователно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат, какъвто съдът прие за
неустановен по делото.
7
От заключението на приетите по делото САТЕ и приложените писмени
доказателства, се установява, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението
на водача на товарния автомобил, който е предприел маневра изпреварване вместо
да намали скоростта на движение, предизвикал е ПТП, с което на ищеца са
причинени установените травматични увреждания. От заключението се
установява освен това, че ищецът е бил с предпазен колан – висял е на него, а
доводите в противната насока, поддържани от ответника се явяват неоснователни.
Необходимо е да се посочи и това, че съгласно заключението на ВЛ по приетата
СМЕ, при липса на предпазан колан травматични увреждания при установения
механизъм на настъпване на ПТП биха се получили в лицевата част на черепа, а
описаните в медицинската документация увреждания могат да настъпят само при
поставен предпазен колан.
Поради това съдът прие за неоснователно наведеното възражение - с
поведението си пострадалият не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на
вредоносния резултат.
По изложените съображения, предявеният иск по чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от
ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 61 200 лева, от които 1 200 лева –
обезщетение за имуществени и 60 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди.
Ответникът дължи и законната лихва върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди от датата на предявяване на иска до окончателното плащане
/така както е поискано с ИМ/, а върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 19.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата, тъй
като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят, дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение от момента на окончателното
произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на срока за произнасяне по
претенцията, заведена при ответника. Претенцията е заведена на 19.11.2021г.,
произнасяне по нея няма, при което срокът за това е изтекъл на 19.02.2022г.
Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за забава до
окончателното плащане на главниците, представлява материалноправна
последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за
претенцията за лихва, считано от датата на предявяване на притинцията пред
застрахователя.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните
8
имат право на разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 2 720 лева – заплатени депозити
и юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.25, ал.2, вр.ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, от които следва да се присъдят
699.95 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 2 448 лева ДТ по делото и 470.31 лева – изплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, платими по сметката на СГС,
съразмерно на уважената част от исковите претенции,
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 5 546 лева –
адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената
част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “*******, да заплати на К. Х. Х., ЕГН **********,
адрес: гр. Русе, ул. „*******, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата сумата от
61 200 лева, от които 1 200 лева – обезщетение за имуществени и 60 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат на увреди,
получени при ПТП, станало на 14.10.2021 г. в гр. София, причинени виновно от И.
К. Г., за управляваното от която МПС е била сключена застраховка "Гражданска
отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва от 19.02.2022г. до
окончателното плащане, като разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева
ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщенение за неимуществени вреди като
неоснователна.
ОСЪЖДА К. Х. Х., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. „******* да
заплати на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “*******, сумата от 699.95 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “*******, да заплати на адв.Г. Й. Й., гр.София,
бул.******* сумата от 5 546 лева – адвокатско възнаграждение на основание
9
чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “*******, да заплати по сметка на Софийския градски
съд, сумата от 2 918.31 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10