Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА Х.
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 4373 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 147709/15.06.2017 г., постановено по гр.
д. № 47252/2014 г. по описа на СРС, III ГО,
113 състав, са изнесени на публична продан, на основание чл.348, ал.1 ГПК,
допуснатите до делба недвижими имоти: ПИ с идентификатор 80409.5994.463 по
кадастралната карта на с. Чепинци, СО-Район „Нови Искър“, ул. „********, с площ
от 801 кв. м., ведно с всички постройки и подобрения в него, включително
едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, хол и кухня, със застроена
площ от 90 кв. м., с кадастрален номер 80409.5994.463.3, лятна кухня, състояща
се от стая и антре, със застроена площ от 25 кв. м., с кадастрален номер
80409.5994.463.4 и две допълнителни постройки с кадастрален номер
80409.5994.463.2 и 80409.5994.463.1; ПИ с идентификатор 80409.5994.18 по
кадастралната карта на с. Чепинци, находящ се в с.
Чепинци, СО-Район „Нови Искър“, ул. „********, с площ от 760 кв. м. , ведно с
всички постройки и подобрения в негов включително гараж със застроена площ от
40 кв. м., с кадастрален номер 80409.5994.463.3, лятна кухня с площ от 25 кв.
м. с кадастрален номер 80409.5994.18.1 и
баня със застроена площ от 10 кв. м. с кадастрален номер 80409.5994.18.2, като
получената парична сума от продажбата се разпредели между съделителите,
както следва: 1/3 ид. ч. за К.Х.А., 1/3 ид. ч. за Б.Х.А. и 1/3 ид. ч. за Б.М.Б.
- Х.. Без уважение е оставено искането на Б.М.Б. - А., по реда на чл.349, ал.1 ГПК за възлагане в дял на делбените имоти. Отхвърлени
са предявените от К.Х.А. и Б.Х.М. срещу Б.М.Б. - А. искове с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС по отношение на процесните имоти за
заплащане на всеки един от тях на сумата от по 5 846, 57 лв., съответстваща на
притежаваните от всеки съделител 1/3 ид. ч. от имотите и представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на делбените имоти за периода 01.07.2006
г. - 31.01.2012 г., сумата от по 2 881, 30 лв., съответстваща на притежаваните
от всеки съделител 1/3 ид.
ч. от имотите и представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбените имоти за периода 01.02.2012 г. - 28.02.2015 г. и
сумата от 2 000 лв., съответстваща на притежаваните от всеки от съделителите 1/3 ид. ч. от
имотите и представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбените имоти за периода м.03.2015 г. - м.02.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 2908.2014 г. до
окончателното изплащане на сумите. К.Х.А. е исъден да
заплати по сметка на СРС, на основание чл.355 ГПК, сумата от 1 679, 87 лв. -
държавна такса за делбеното производство- Б.Х.М. е
осъдена да заплати по сметка на СРС, на основание чл.355 ГПК сумата от 1 679,
87 лв. - държавна такса за делбеното производство. Б.М.Б.
- А. е осъдена да заплати по сметка на СРС, на основание чл.355 ГПК, сумата от
1 679, 87 лв. - държавна такса за делбеното
производство. Оставено е без уважение искането на К.Х.А. за присъждане на разноски
по делото. Оставено е без уважение искането на Б.Х.М. за присъждане на разноски
по делото.
С определение № 348937/25.10.2017 г., постановено по
гр. д. № 47252/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 113 състав, е оставена без уважение молбата на
ищците К.А. и Б.М. за изменение на постановеното по делото съдебно решение в
частта за разноските.
С решение № 368618/22.03.2018 г,. постановено по гр.
д. № 47252/2014 г. по описа на СРС, III ГО,
113 състав, е допълнено постановеното по делото решение в частта за разноските,
като К.Х.А. е осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.355 ГПК
сумата от 429, 11 лв. - държавна такса по претенциите по сметки, както и Б.Х.М.
е осъдена да заплати по сметка на СРС, на основание чл.355 ГПК, сумата от 429,
11 лв. - по претенциите по сметки.
Срещу постановеното на 15.06.2017 г. съдебно решение в
частта, с която е отхвърлена претенцията й по сметки, е депозирана въззивна жалба от съделителката Б.
Х.М.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Претенцията й обхваща 1/3 от пазарния наем като обезщетение за лишаването й от ползването
на делбените имоти, тъй като ответницата лично е
ползвала имота, както и го е предоставила възмездно на трето лице - И.Б.Б.. В хода на производството в първата фаза на съдебната
делба е установено, че с нотариален акт от 26.06.2006 г. ответницата Б.М. Б. - А. възмездно - срещу предоставяните й до
тогава и срещу дължими й за в бъдеще гледане и издръжка, се е разпоредила с
обявената за недействителна по отношение на ищците сделка между нея и третото
за собствеността лице. Така е предоставила на третото лице 4/6 ид. ч. от двата съсобствени
имота, колкото притежават ищците. По този начин ползването е било предоставено
възмездно - срещу материална облага, получавана само от ответницата лично. С
оглед на това счита, че от 26.06.2006 г. до м.02.2017 г. ответницата е
предоставила имота на трето лице на възмездно основание. По този начин тя се е
облагодетелствала от ид. ч. на ищците, като е
получава материални облаги - гледане, издръжка, грижи, спокоен живот и нормален
живот. От момента на сделката ответницата е променила основанието си за
ползване, като е лишила ищците от възможността да ползват имотите съобразно
притежаваните от тях права. От събраните по делото свидетелски показания счита,
че се установява обстоятелството, че ответницата не е допускала ищците до делбените имоти, а тя е получавала облаги от третото за
съсобствеността лице И.Б.Б.. С оглед на това счита,
че претенцията й за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в размер
на средния пазарен наем, е основателна. След като ищцата е лишена от ползването
на съсобствения имот, тя се явява лишена от
ползването му, както и предоставила на възмездно основание ползването на имота
от посоченото лице. За установяване размера на претенираното
обезщетение по делото е изслушана съдебно - техническа експертиза, която е
установила средния пазарен наем на делбените имоти за
исковия период. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи
изцяло претенцията й по сметки, както и да й присъди сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от Б.М.Б. - А., с който я
оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че по делото
не е доказано, че през исковия период делбените имоти
са ползвани единствено и лично от нея за задоволяване на нейните нужди. Също
така е установено, че след получаване на поканата за заплащане на обезщетение
не е пречила на ищцата да ползва имота. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от съделителя
К.Х.А.. Във въззивното производство - НА 17.03.2019
Г., съделителят К.Х.А. е починал и на негово място в
процеса е конституиран наследникът му по закон Е.К.А.. С молба от 09.12.2019 г.
последният е заявил, че няма искания във връзка с въззивната
жалба на Б.Х.М..
По делото е постъпила възивна
жалба и от съделителката Б. М.Б. - А. в частта, с
която е определен способа за извършване на съдебната делба. С влязло в сила на
08.03.2019 г. определение СРС е върнал посочената въззивна
жалба поради неизпълнение на дадени указания в рамките на определения срок.
С решение № 5792 от 04.05.2016 г., постановено по гр.
д. № 47252/2014 г. по описа на СРС, III ГО, е
признато за установено по иска на К.Х.А.Б.Х.М. срещу И.Б.Б.
и Б.М.Б. - А., че извършеното от Б.М.Б. - А. в полза на И.Б.Б.
с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 181/26.06.2006
г. , том 1, н. д. № 156/2006 г. по описа на Нина Василева - нотариус с № 14 на
НК с район на действие СРС прехвърляне срещу издръжка и гледане на ПИ с
идентификатор 80409.5994.463 по кадастралната карта на с. Чепинци, СО-Район
„Нови Искър“, ул. „********, с площ от 801 кв. м., ведно с всички постройки и
подобрения в него, включително едноетажна жилищна сграда, състояща се от две
стаи, хол и кухня, със застроена площ от 90 кв. м., с кадастрален номер
80409.5994.463.3, лятна кухня, състояща се от стая и антре, със застроена площ
от 25 кв. м., с кадастрален номер 80409.5994.463.4 и две допълнителни постройки
с кадастрален номер 80409.5994.463.2 и 80409.5994.463.1; ПИ с идентификатор
80409.5994.18 по кадастралната карта на с. Чепинци, находящ
се в с. Чепинци, СО-Район „Нови Искър“, ул. „********, с площ от 760 кв. м.,
ведно с всички постройки и подобрения в негов включително гараж със застроена
площ от 40 кв. м., с кадастрален номер 80409.5994.463.3, лятна кухня с площ от
25 кв. м. с кадастрален номер
80409.5994.18.1 и баня със застроена площ от 10 кв. м. с кадастрален
номер 80409.5994.18.2, е недействително, на основание чл.76 ЗН. Допуснато е
извършването на съдебна делба между К.Х.А., Б.Х.М. и Б.М.Б. - А. на горепосочените имоти при
равни дялове между страните - по 1/3 ид. ч.
В проведеното първо редовно открито съдебно заседание
във втората фаза на съдебната делба Б.Х.М. и К.Х.А. са депозирали молба, с
която са заявили претенции по сметки срещу Б.М.Б. - А. за заплащане на парично
обезщетение поради неоснователно обогатяване на ответницата от възмездното
предоставяне на делбените имоти на трето лице за
сметка на обедняването на ищците поради създадени от ответницата пречки и
невъзможност да ги ползват и да получават доходи от тях съобразно притежаваните
от тях идеални части, евентуално - поради лишаване на ищците от възможността да
ползват процесните имоти в следните размери: по 250
лв. - обезщетение за периода 01.07.2006 г. - 31.01.2012 г. поради възмездно
предоставяне на имотите от ответницата на И.Б.Б.,
като по този начин се е обогатила неоснователно за сметка на ищците, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията до окончателното
изплащане; 5 500 лв. за Б.М. и 1 000 лв., част от общия размер от 5 500 лв. на К.А.,
представляващи наем за собствените имоти поради възмездното предоставяне на
имотите от ответницата на третото лице, ведно със законната лихва, считано от
момента на предявяване на претенцията до окончателното изплащане; сумата от по 3 600 лв. за всеки от ищците -
пазарен наем за собствените имоти за периода м.03.2015 г. - 31.02.2017 г.
поради възмедното предоставяне на имотите от
ответницата на третото лице, ведно със законната лихва, считано от момента на
предявяване на претенцията до окончателното изплащане, ведно със сторените по
делото разноски. Твърдят, че след смъртта на общия им наследодател Х.Борисов А.,
който е починал на 30.08.2003 г. до настоящия момент единствено ответницата е
ползвала делбените имоти и само тя се е
облагодетелствала от тях. Ответницата е създавала пречки да ползват имота,
както лично, така и чрез възмездно предоставяне на имота на И.Б.. С исковата
молба са отправили покана до ответницата за заплащане на обезщетение в размер
на пазарния наем.
В същото съдебно заседание процесуалният представител
на ищците е заявил, че претенциите по сметки за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване за периода 1.07.2006 г. до предявяване на искането. Съдът
е приел за съвместно разглеждане искания за сметки, предявени по реда на чл.346 ГПК, с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, като е указал на ищците, че в тяхна доказателствена тежест е да установят, че през целия период
ответницата е владяла лично делбените имоти, като е
лишила ищците и е препятствала достъпа до имоти, с оглед ползването им; до
ответницата е отправена писмена покана за заплащане на обезщетението, както и
размера на претендираното обезщетение.
Ищците са отправили искане за изменение на претенциите
по сметки чрез увеличаване на техния размер на общо по 5 846, 57 лв. за всеки
от тях - обезщетение за периода 01.07.2006 г. - 31.01.2012 г.; по 2 881, 30 лв.
за периода 01.02.2012 г. - 28.02.2015 г.; по 2 000 лв. за периода м.03.2015 г.
- м.02.2017 г.
С определение, постановено в проведеното на 15.03.2017
г. открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на иска, съобразно депозираната
молба от ищците.
От заключението на вещото лице инж. П.Я.по изслушаната
пред СРС съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът
възприема като компетентно дадена, се установява, че пазарният наем за ПИ с
идентификатор 80409.5994.463 в с. Чепинци, СО, възлиза, както следва: за
периода м.07.2006 г. - м.01.2012 г. общата стойност е 13 519, 70 лв., а за 1/3
- 4 506, 57 лв. За периода м.02.2012 г. - м.02.2015 г. възлиза общо на 6 423,
90 лв., а за 1/3 - 2 141, 30 лв.; за периода м.03.2015 г. - м.02.2017 г.
възлиза общо на 4 560 лв., а за 1/3 - 1 520 лв. Пазарният наем за ПИ с
идентификатор 80409.5994.18 за периода м.07.2006 г. - м.01.2012 г. общият
размер е на стойност от 4 020 лв., а за 1/3 - 1 340 лв. За периода м.02.2012 г.
- м.02.2015 г. общият размер на наема
възлиза на 2 220 лв., а за 1/3 - 740 лв. За периода м.03.2015 г. - м.02.2017 г.
общият размер на пазарния наем възлиза на 1 440 лв., а за 1/3 - 480 лв. Вещото
лице е посочило стойността на месечния наем за всяка една от години, които се
включват през разглежданите периоди.
В първата фаза на съдебната делба е разпитана
свидетелката Р.Б.М.- леля на К.А. и Б.М.. От показанията й се установява, че Х.А.
е неин брат. Имал къща и дворно място в с. Чепинци, останали в наследство от
родителите им. След неговата смърт ответницата живеела в имота, която и
понастоящем живеела там. Свидетелката не знае ответницата да е казвала, че
имотът е само неин. Познавала И.Б., който е син на ответницата. Той не живеел в
имота в с. Чепинци. Живял е там до около 2000 г. Свидетелката не знаела след
смъртта на бащата на ищците да са ходили в имота. Нямали ключ за него.
Свидетелката живеела на около 500 м. от къщата. След смъртта на баща им ищците
са нямали достъп до имота.
От показанията на свидетелката М.Б.Г.се установява, че
е леля на ищците. Водила е дела с ответницата във връзка с имоти от родителите
на свидетелката. Познава ответницата и нейния син, били в лоши отношения
помежду си. След смъртта на бащата на ищците ответницата продължила да живее в
имота в с. Чепинци. Свидетелката не знае дали към момента живее там. И. живеел
в имота преди смъртта на Х.А.. Ищците са поддържали отношения с него, идвали му
на гости. Преди смъртта на Х.А. ответницата изгонила К.. Свидетелката не знаела
дали ищците имат ключ от къщата. Свидетелката често ходела в къщата, тъй като
баща й бил лежащо болен и заедно със сестра й се грижили за него, като се
редували.
От показанията на свидетелката на свидетелката С.Н.М.се
установява, че познавала ищците като ученици, след това не ги е виждала.
Познавала ответницата и сина й от 1984 г., откогато живели в с. Чепинци.
Свидетелката познавала процесния имот - гараж,
стопанска сграда, голяма къща, дворно място, лятна кухня. В момента там живеела
ответницата, а И. не живеел там. Свидетелката посещавала ответницата почти
всеки ден. В момента ответницата се грижила за имота, поддържала го. От съседите
и ответницата знаела, че ищците нямали ключ от къщата. След смъртта на баща им ищците са идвали
веднъж в имота, искали да се споразумеят
с ответницата. Ответницата и сина й се грижили за имота. Свидетелката не
знаела ищците да са участвали в грижите за имота.
Пред СРС е разпитан и свидетеля Д.С.А.. От показанията
му се установява, че познава ответницата, с която били в добри отношения.
Виждал е ищците отдавна. След смъртта на Х.А. в имота в с. Чепинци живеела
ответницата. Свидетелят бил кум на ответницата и Х.А.. След негова смърт
ответницата се грижила за имота, ремонтирала го. След смъртта на баща им ищците
не са имали достъп до имота, не са влизали в него. Също така нямали ключ от
него.
Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като
имат лични впечатления относно обстоятелствата, за които са разпитвани.
Показанията им са логични и последователни и взаимно не си противоречат относно
спорните по делото обстоятелства.
С депозираната на 29.08.2014 г. искова молба ищцзите са отправили покана до ответницата да им заплаща
обезщетение за лишаване от ползването на делбените
имоти. Препис от исковата молба е надлежно връчен на ответницата на 04.03.2015
г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Жалбоподателката релевира доводи, че
претенцията по сметки обхваща искане за присъждане на обезщетение както за
лишаване от ползване поради лично ползване на имота от ответницата, но и поради
възмездно ползване на имота от трето лице - И.Б.Б..
В молбата, в която са заявени претенциите по сметки на
ищците, включително и на жалбоподателката, са заявени
фактически твърдения както за лишаване на ищците от ползване на делбените имоти, така и за лишаване от получения доход от
имота. По този начин са налице противоречиви твърдения, което прави претенцията
по сметки нередовна. В първото открито редовно съдебно заседание след допускане
на съдебната делба процесуалният представител на ищците е отстранил тази
нередовност на претенциите по сметки, като изрично е заявил, че ищците
предявяват претенции по сметки във връзка с процесните
имоти против ответницата. Уточнил е, че претенциите са за заплащане на
обезщетение за лишаването им от възможността да ползват делбените
имоти от м.07.2006 г. до момента на предявяване на претенциите. Във връзка с
така заявеното уточнение съдът е квалифицирал претенциите по сметки с нормата
на чл.31, ал.2 ЗС, като е разпределил доказателствената
тежест между страните, съобразно твърденията на ищците и дадената правна
квалификация. Процесуалният представител на ищците не е направил възражения
относно дадената квалификация на претенциите по сметки. Ето защо въззивният съд счита, че като е съобразил направените от процесуалния
представител на ищците уточнения на претенциите по сметки, чрез които са
преодолени противоречията на основанието, на което същите са предявени,
решаващият съд правилно е квалифицирал същите с нормата на чл.31, ал.2 ЗС. Дали
делбените имоти са отдадени за временно и възмездно
ползване - дали са събирани граждански плодове от същите или не, има значение
за основателността на претенцията, но не и за дадената правна квалификация,
поради което тези доводи ще се обсъдят по съществото на разглежданите
претенции.
Вътрешните отношения между съсобствениците, които
възникват по повод използването на общата вещ, са регламентирани в нормата на
чл.31 ЗС. Същата регламентираа правото на всеки
съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. В случай, че общата вещ се ползва само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. С оглед на това основателността на предявения иск се предпоставя от наличието на следните елементи от правопораждащия фактически състав, които следва да участват
в условията на кумулативност: наличие на
съсобственост; използване на съсобствената вещ само от
ответниците; изпращане на писмено искане да си служи
с вещта.
Наличието на съсобственост между страните е установено
с влязлото в сила съдебно решение, постановено в първата фаза на съдебната
делба, по допускането й. Също така е налице отправена покана до ответницата с
исковата молба, въз основа на която е образувано делбеното
производство. Отправената покана е достигнала до знанието на ответницата в
момента на получаване на препис от исковата молба - 04.03.2015 г. Същата е в
писмена форма, доколкото е обективирана в исковата
молба. С оглед на това следва да се приеме, че по делото е установено
отправянето на писмена покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС от ищцата до
ответницата и достигането ѝ до адресата.
Спори се между страните в производство дали по делото
е установена третата материално - правна предпоставка, за установяването на която
доказателствена тежест носи жалбоподателката
- ищца, а именно: използване на съсобствената вещ
само от ответницата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 7/02.11.2012
г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, по
приложение правилата на чл.31, ал.2 ЗС, съсобствеността е правно състояние, при
което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на
собственост на различни лица върху една и съща вещ поражда специфични вътрешни
отношения между съсобствениците по повод използването на общата вещ,
регламентирани в нормата на чл.31 ЗС. Употребеният в чл.31, ал.1 ЗС термин „си
служи“ е синоним на използвания в ал.2 на същия текст термин „се използва лично“.
Общата вещ се използва лично от оня съсобственик, която я употребява такава,
каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди,
съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да се
разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й.
Правото на ползване на служещия си с общата вещ съсобственик, като фактическо
служене без получаване на доходи, е ограничено от конкуренцията на еднородните
права за ползване, които имат другите съсобственици. На основание чл.31, ал.1
ЗС собственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което
тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на
другите съсобственици за ди служат с нея според правата им.
В посоченото тълкувателно решение е дадено разяснение
също така, че ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено до
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия
или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. За да е
налице лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, е без значение по какъв
начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои
действия или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. Правно
релевантно е, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като
им пречи да ги реализират. Регламентираното в нормата на чл.31, ал.2 ЗС право
на обезщетение за лишаване от ползване съставлява средство за защита на
лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания
дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от
съсобствениците.
От показанията на разпитаните пред СРС свидетели се
установи, че делбените имоти се ползват от
ответницата Б.Б. - А.. Същата ги е стопанисвала.
Свидетелите М., Г.и А. дават показания, че ищците нямали ключ от имота. Също
така свидетелката Митова знаела, че ищците са правили опити за споразумение с
ответницата след откриване на наследството, останало от общия им наследодател,
но до такова не се е стигнало.
След като на ищците и в частност на жалбоподателката не е обезпечена реална възможност от
ответницата да ползват делбените имоти, същите не са
притежавали ключ от тях, не са постигнали споразумение с ответницата, се налага
извода, че те са били лишени от ползването им.
Основателен е доводът на жалбоподателката
за необоснованост на извода на решаващия
съд, че ответницата не е обезпокоявала ползването на процесните
имоти и няма данни да е пречила на ищците да го ползване. Разпитаните по делото
свидетели са дали показания за дълъг период от време, през който ищците не са
допускани до имота, но в тях се съдържа и информация, че това положение не е
променено, включително и след връчване на препис от исковата молба. Липсват и твърдения
от ответницата, че не е създавала пречки на ищците да ползват делбените имоти. След като същата не е предоставила ключ на
жалбоподателката от делбените
имоти, не би могло да се обоснове извод, че не е възпрепятствала ползването на
същите от нея.
Действително съсобственикът,
до когото е отправено писмено поискване, има право да предложи на този, който
му го е отправил, да му предостави възможността да ползва общата вещ. Няма
право на обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност. В
тази насока са разясненията, дадени с ТР № 129 от 30.06.1986 г., ОСГК на ВС, както и
формираната практика на ВКС - решение № 721/28.10.1992 г. по гр. д. № 580/1992
г. на ВКС, I ГО; решение № 172/06.07.2011 г. по гр. д. № 996/2010 г. по описа на ВКС,
ГК, III ГО и др. В разглеждания случай обаче правно релевантно е
обстоятелството, че ответницата не твърди, нито ангажира доказателства, че е
предприела действия, за да обезпечи реалното ползване на имотите от жалбоподателката, но тя не се е възползвала от
предоставената й възможност. Единственото становище на ответницата по
предявената спрямо нея претенция е, че не е съгласна да плаща каквото и да било
на ищците. След като ответницата не е предоставила възможност на жалбоподателката да ползва общите вещи съобразно участието
й в съсобствеността, ответницата не може да се освободи от задължението си за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Същевременно жалбоподателката е изпълнила доказателствената
си тежест да установи липсата на такава възможност - делбените
имоти се ползват от ответницата, на жалбоподателката
не е предоставен ключ от имотите, направила е опити за споразумение с
ответницата след смъртта на общия наследодател не са довели до резултат,
предвид обсъдените по - горе свидетелски показания.
Във връзка с доводите за възмездно ползване на имота от сина на
ответницата И.Б. следва да се отбележи, че предоставената възможност на
посоченото лице да живее в допусната до делба едноетажна жилищна сграда не
произтича от сключен между него и ответницата договор за наем, а е свързана със
сключен договор за покупко - продажба срещу
задължение за издръжка и гледане. Също така този договор е признат за относително
недействителен спрямо останалите сънаследници, на
основание чл.76 ЗН, с влязлото в сила решение по допускане на съдебната делба.
Ето защо не е налице ползване на посочения имот на възмездно основание от И.Б..
Отделен е въпросът, че не е установено също така посоченото лице да е живяло в
имота след получаване на поканата от ответницата.
По изложените съображения въззивният съд счита,
че жалбоподателката е изпълнила доказателствената
си тежест да установи осъществяването на всички елементи от правопораждащия
фактически състав на претендираното обезщетение.
Такова се дължи за периода от връчване на писмената покана - 04.03.2015 г., до
предявяване на претенцията по сметки - 01.02.2017 г. Неговият размер следва да
се съобрази въз основа на експертното заключение на вещото лице инж. П.Я.по
изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза. Пазарният наем за
посочения период за ПИ с идентификатор 80409.5994.463 възлиза общо на 10 485,
53 лв. (по 190 лв. месечно), а 1/3 от него е на стойност от 3 495, 17 лв. Средният пазарен наем за
посочения период за ПИ идентификационен номер 80409.5994.18 възлиза на 3 434,
18 лв. (по 60 лв. месечно), а за 1/3 възлиза на 1 178, 06 лв.
Предвид изложеното дължимото от ответницата обезщетение в полза на жалбоподателката за периода 04.03.2015 г. - 01.02.2017 г.
за допуснатите до делба недвижими имоти възлиза общо на 4 673, 23 лв. (3 534,
18 лв. +1 178, 06 лв. ). За този период жалбоподателката
претендира заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лв., съгласно
депозираната на 15.03.2017 г. молба - уточнение, в съответствие с която е
допуснато изменение на претенцията по сметки. Ето защо претенцията по сметки за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за периода 04.03.2015 г. -
01.02.2017 г. се явява основателна в претендирания от
ищцата размер от 2 000 лв., а за останалия размер и период се явява
неоснователна.
Тъй като изводите на първоинстанционния съд съвпадат частично, обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Б.М.Б. - А. иск с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС за периода 04.03.2015 г. - 01.02.2017 г. в размер на 2 000 лв.,
като следва да се уважи за този период и размер, като следва да се потвърди в
частта, с която е отхвърлен предявения иск за периода 01.07.2006 г. -
31.01.2012 г. в размер на 5 846, 57 лв. и 2 881, 30 лв. за периода 01.02.2012
г. - 28.02.2015 г., както и за периода 01.03.2015 г. - 03.03.2015
г. и 02.02.2017 г. - 28.02.2017 г.
По разноските по производството:
При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъди сумата от 133, 22
лв., представляваща сторени по делото разноски, включително заплатено
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие,
по съразмерност.
С оглед изхода на спора следва да се отмени
постановеното на 22.03.2018 г. решение по реда на чл.250 ГПК, с което в тежест
на ищцата е възложена държавна такса в размер над 349, 11 лв. до пълния размер
от 429, 11 лв. - държавна такса, съразмерно с отхвърлената част от иска, като в
тежест на ответницата следва да се възложи сумата от 80 лв. - държавна такса,
съразмерно с уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 147709/15.06.2017 г., постановено по гр. д.
№ 47252/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 113 състав,
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска, предявен от Б.Х.М., ЕГН **********,***,
офис 4 - адв. Ю.Д., срещу Б.М.Б. - А., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, офис 104 - адв. Г.П., иск с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС по отношение на делбените
имоти - за заплащане сумата от 2 000
(две хиляди) лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 04.03.2015 г. - 01.02.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.02.2017 г. до окончателното изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.М.Б. -
А., ЕГН **********, с адрес *** и със съдебен адрес *** - адв.
Г.П., да заплати на Б.Х.М., ЕГН **********,***, офис 4 - адв.
Ю.Д., сумата от 2 000 (две хиляди) лв., на основание
чл.31, ал.2 ЗС, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбените имоти за периода 04.03.2015 г. - 01.02.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 01.02.2017 г. до окончателното изплащане,
както и да заплати сумата от 133, 22
(сто тридесет и три лева и двадесет и
две стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство, съразмерно с уважената част от
иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147709/15.06.2017 г.,
постановено по гр. д. № 47252/2014
г. по описа на СРС, III ГО, 113 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която отхвърлен
иска, предявен от Б.Х.М., ЕГН **********,***, офис 4 - адв.
Ю.Д., срещу Б.М.Б. - А., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 104 - адв. Г.П., с правно основание чл.31, ал.2 ЗС по отношение
на делбените имоти - за заплащане сумата от 5 846, 57 (пет хиляди
осемстотин четиридесет и
шест лева и петдесет и седем
стотинки) лв., съответстваща на притежаваната
от нея 1/3 ид. ч. от имотите и представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на делбените
имоти за периода 01.07.2006 г. - 31.01.2012 г., както и сумата от 2 881, 30 (две хиляди
осемстотин осемдесет и един
лева и тридесет стотинки) лв., съответстваща на притежаваните от нея 1/3 ид. ч. от имотите и представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на делбените имоти за периода 01.02.2012
г. - 28.02.2015 г., както и за периода 01.03.2015 г. - 03.03.2015
г. и 02.02.2017 г. - 28.02.2017 г., като
неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 368618/22.03.2018 г., постановено по гр. д.
№ 47252/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 113 състав,
В ЧАСТТА, с която Б.Х.М., ЕГН **********,***, офис 4 - адв.
Ю.Д., е осъдена да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата над 349, 11 (триста четиридесет и девет
лева и единадесет стотинки) лв.
до 429, 11 (четиристотин двадесет
и девет лева и единадесет
стотинки) лв., представляваща
държавна такса, съразмерно
с уважената част от иска по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА Б.М.Б. - А., ЕГН **********, с адрес *** и със съдебен
адрес *** - адв. Г.П., да заплати по сметка на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 80 (осемдесет)
лв., представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.
Решението в останалата част е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.