М
О Т И В И
от 15.05.2017 г. към Решение № 824 от 10.05.2017 г.,
постановено
по НОХД № 2318/2017 г. по описа на ПРС, III н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
РП-Пловдив
е повдигнала обвинение против А.С.Ч. за това, че за времето от месец декември
2015 г. до 16.02.2017 г. в с. Д., обл. П., като пълнолетно лице, без да е
сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол – Ф.Ч.К., с ЕГН
**********, ненавършило 16-годишна възраст - престъпление по чл. 191, ал. 1 НК.
Въпреки
че делото е било внесено в РС-Пловдив с обвинителен акт, производството е
насрочено и е протекло по реда на чл. 375 и сл. НПК, тъй като са били налице
предпоставките за това.
В съдебно
заседание представителят на РП-Пловдив поддържа горното обвинение, като
изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин и са налице
предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия Ч. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, като предлага на същия да
бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемият,
А.С.Ч., се явява в проведеното съдебно
заседание, признава вината си и моли съда да му бъде наложено минимално
наказание.
Неговият
защитник, адв. Н.В., също не оспорва обвинителната теза и моли спрямо
подзащитния му да бъде наложено наказание в минимален размер, като акцентира на наличните по
делото смекчаващи вината обстоятелства.
От фактическа страна се установява следното:
Обвиняемият, А.С.Ч. е роден на ***
***,
обл. П., ..., български гражданин, с основно, безработен, неженен, неосъждан,
ЕГН **********.
Обв. Ч. ***. Същият се познавал със свид. Ф.К., която била
родена на *** год., която също живеела в с. Д., обл. Пловдив. Първоначално били
близки приятели, но постепенно отношенията им прераснали в по-сериозни. Със
съгласието на своите родители двамата решили да заживеят заедно на семейни
начала, като това станало през месец декември 2015 год. Двамата започнали да
живеят в къщата на родителите на обв. Ч.. На 25.09.2016 год. била направена
сватба по обичаите на етноса, към който принадлежали двамата. От момента, в
който започнали да живеят заедно, свид. К. започнала да осъществява полови
контакти доброволно с обв. Ч.. Та се грижела за домакинството, а той от своя
страна се грижел за прехраната на семейството. По време на съвместното им
съжителство им се родило дете, което обаче не било припознато от обв. Ч..
Обстоятелството, че обв. Ч. живеел на семейни начала със свид. Ф.К. в с. Д.,
без да имат сключен граждански брак, за периода от месец декември 2015 год. до
16.02.2017 год. станало известно както на техни съседи, така и техни роднини.
Междувременно била сигнализирана Дирекция „Социално подпомагане”, във връзка с
което служител при посочената дирекция, извършил проверка по случая и констатирал
горните обстоятелства. Била уведомена и Районна прокуратура, гр. Пловдив, в
следствие на което било инициирано настоящето производство, в хода на което
обв. Ч. бил привлечен към отговорност.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени
доказателства (Протоколи за разпити на свидетели и обвиняем, Докладни записки
Социални доклади, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане”, Справка АИС
„Български документи за самоличност”, Справка съдимост, Характеристична
справка) и гласни такива (показанията на свид. Ф.К., свид. М.К., свид. А.К.,
свид. Д.М., свид. С.Ч. и свид. А.Ц.), които съдът кредитира изцяло. Същите се
подкрепят и от обясненията на обвиняемия Ч., който не оспорва описаната в
постановлението РП - Пловдив и възприета от настоящия съдебен състав фактическа
обстановка, като изцяло признава вината си.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с
направените самопризнания от обвиняемия Ч., поради което в конкретния случай не
се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата по делото, доколкото
липсва спор както по фактите, изложени в обстоятелствената част на
постановлението на РП за освобождаване от наказателна отговорност, които
включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние, така и по правната страна
на деянието.
От правна страна:
Съгласно нормата на чл. 191, ал. 1 НК, пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от
свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.
При
така установената по несъмнен начин и неоспорена фактическа обстановка, Съдът
приема от правна страна, че с деянието си обвиняемият А.С.Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
191, ал. 1 НК, тъй като за
времето от месец декември 2015 г. до 16.02.2017 г. в с. Д., обл. Пловдив, като
пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол
– Ф.Ч.К., с ЕГН **********, ненавършило 16-годишна възраст.
От обективна страна се установява, че през месец декември 2015 г. до
16.02.2017 г., обвиняемият Ч. е заживял съпружески с непълнолетната Ф.К., която
предстои да навърши шестнадесет години на 16.09.2017 г. От събраните по делото
гласни доказателствени средства (свидетелски показания и обясненията на
обвиняемия) се установява по несъмнен начин, че през целия този период – от месец декември 2015 г. до
16.02.2017 г., обвиняемият е живял на съпружески начала с К., в това число и
понастоящем, като в резултат на съвместното им съжителство, на 17.09.2016 г. им
се родило дете.
От субективна страна обвиняемият Ч. е действал с пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е съзнавал, че свид. Ф.К. не е
навършила 16 години към момента, когато е заживял съпружески с нея, но въпреки
това пряко е целял и е искал именно това.
По изложените съображения съдът прие за доказано, че
обвиняемият А.С.Ч. е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по чл.
191, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото
обвинение.
По въпроса за
приложението на чл. 78а от НК:
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият Ч. не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на изложените
фактически и правни изводи са налице материално-правните предпоставки
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 191, ал.1 НК, като му бъде наложено административно
наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК. Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК,
престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание лишаване
от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание, като
не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК и от
престъплението, което е формално, т. нар. “на просто извършване”, не са
причинени съставомерни имуществени
вреди.
По въпроса за вида и размера
на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия ниската степен
на обществена опасност на личността му, предвид чистото съдебно минало, липсата
на криминална регистрация и обстоятелството, че същият е съдействал изначално
за разкриване на обективната истина, изразил е намерение да узакони връзката си
с непълнолетната понастоящем К. и е декларирал желание да полага грижи за
семейството, което е създал.
Ето защо наказанието бе определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, тъй като съдът не отчете
наличието на отегчаващи вината обстоятелства. Поради горното съдът определи и
наложи на обвиняемия административно
наказание “глоба” в размер на 1000 лева, като счете, че именно така
определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще
допринесе за постигане целите на наказанието.
По въпроса за разноските:
По делото не са
направени разноски, които да подлежат на възлагане на обвиняемия Ч..
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК