Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.10.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 14023 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 431619 от 18.06.2018 г., постановено по
гр. дело № 33795/2016 г., Софийският районен съд, II ГО, 56-ти състав, е отхвърлил
предявените от „Л.К.“ ЕООД срещу „Ф.Б.“ ЕООД искове за заплащане на сумата от 2246
евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
повреждането на 25.02.2015 г. на дамски костюм марка Moncler, в резултат на
работата на гладачна система марка „Philips”, модел GC9940/05, в отклонение от
договорения начин и липсата на техническите характеристики, които
производителят ѝ е предписал, евентуално – от дефектиране на уреда; на
сумата от 2429,10 лева, представляваща подлежаща на възстановяване
платена цена за гладачна система марка „Philips”, модел GC9940/05, както и на
сумата от 503,10 лева, представляваща подлежаща на възстановяване
платена цена за ютия марка „Philips”, модел GC 9230/02. С решението е отхвърлен
и предявеният от Н.С.С. срещу „Ф.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 131, ал.
1, т. 1 от ЗЗП за заплащане на сумата от 500,33 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди – разходи за закупуване на лекарства, в резултат
на работата на 14.10.2015 г. с ютия марка „Philips”, модел GC 9230/02, в
отклонение на договорения начин и липсата на техническите характеристики, които
производителят ѝ е предписал, евентуално – от дефектиране на уреда. С
решението „Л.К.“ ЕООД и Н.С.С. са осъдени да заплатят на ответника „Ф.Б.“ ЕООД,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1100 лева – разноски за
първоинстанционното производство.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „Л.К.“ ЕООД и Н.С.С., в която се прави оплакване, че
атакуваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционният съд е
установил погрешно фактическата обстановка. Излага, че собственик на повредения
тоалет не е дружеството, а И.С., която на основание чл. 74 от ЗЗД се е
суброгирала в правата на „Л.К.“ ЕООД, а обстоятелството, че същият е
непоправимо повреден се установява от показанията на разпитаните свидетели. Сочи,
че цената на костюма била 2246 евро, което се установявало от неговия етикет, а
заплащането на обезщетение за повреждането на същия в размер на 4392,79 лева от
„Л.К.“ ЕООД на собственика на дрехата - И.С., се установявало от двустранно
подписания разходен касов ордер. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд
погрешно е приел, че етикетът на български език, представен като доказателство,
не установява закупуването на костюм за тържество, а яке, като прави подробен
анализ на събраните по делото доказателства. Навежда доводи, че неправилно
установената фактическа обстановка е довела до погрешно приложение на
материалния закон, като излага, че ответното дружество отговаря като
представител на производителя на дефектната стока за България за причинените от
нея вреди, които „Л.К.“ ЕООД е заплатило на И.С.. По отношение на исковете на „Л.К.“
ЕООД срещу ответника се излага, че съдът правилно е приел, че ответното
дружество има качеството на представител на производителя за страната, но
погрешно е заключил, че искът не е предявен в срока по чл. 192 от ЗЗД, освен
това дефектите са се проявили след изтичане на гаранционния срок, като сочи, че
купувачът може да избира измежду гаранционната и законната отговорност за
недостатъци, които в конкретния случай са съзнателно премълчани. Що се отнася
до претенцията на Н.С.С., счита, че същата е неправилно отхвърлена, доколкото
от представените по делото писмени доказателства се установява, че телесните
увреждания, за чието лечение са предписани закупените медикаменти, са
претърпени вследствие на работата с дефектната ютия. Моли решението да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е
постъпил от въззиваемата страна „Ф.Б.“ ЕООД, в който оспорва въззивната жалба.
Излага доводи, че решението е правилно и обосновано, като първоинстанционният
съд правилно е установил относимите към спора факти въз основа на събраните
доказателства. По иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи стойността на повредения костюм излага доводи, че не са
налице предпоставките за осъществяване на фактическия състав на суброгация по
чл. 74 от ЗЗД, освен това правилно първоинстанционният съд е установил
относимите към спора факти. По исковете за заплащане на стойността на гладачна
система и ютия с марка „Philips” сочи, че дружеството няма качеството на
производител, дистрибутор или търговец, който да носи отговорност за вреди,
причинени от дефектна стока, тъй како уредите са закупени от „ЗОРА М.М.С.“ ООД,
а гаранционният сервиз се осъществява от „РЕТЕЛ“ ЕАД. Позовава се на легалните
дефиниции, дадени в член 3 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета на Европа от 25
юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните
разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от
дефект на стока, като твърди, че производител на процесната стока е „Ф.К.Л.“,
посочен ясно в гаранционната карта, а правната връзка между него и ответното
дружество, от една страна, и между него и търговеца ЗОРА М.М.С.“ ООД, от друга,
не се установява. Оспорва качеството потребител по смисъла на ЗЗП на ищцовото
дружество. Излага доводи, че не се установява, ответното дружество да отговаря
и по правилата на общото гражданско законодателство, тъй като сроковете за
предявяване на исковете са изтекли. По иска с правно основание чл. 131, ал. 1,
т. 1 от ЗЗП предявен от Н.С. сочи, че правилно районният съд е приел, че не е
доказано имуществените вреди да са настъпили вследствие на работа с
електрическия уред, който е проявил дефект, за който ответникът отговаря. С
оглед изложеното прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за депозит за вещо
лице в производство по обезпечаване на доказателства. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
В молба-уточнение на претенцията от 25.04.2019 г. от
„Л.К.“ ЕООД и Н.С.С., е посочено, че претенциите за сумите от 2429,10 лева и за
503,10 лева представляват искане за възстановяване на заплатената цена на
гладачната система и ютия, тъй като същите са изцяло негодни за ползване по
предназначение, а дефектите не са отстранени, като същите са неотстраними, а
ответното дружество отговаря в качеството му на производител на уредите.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав счита, че
разгледано по същество решението е правилно. Правните изводи на
първоинстанционния съд са обосновани, почиват на вярна и точна интерпретация на
фактите, установени по делото и са постановени при правилно приложен материален
закон. Събраните пред въззивния съд по реда на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК
доказателства не променят съществено установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, поради което въззивният съд споделя мотивите му, като на
осн. чл. 272 ГПК препраща към тях и в допълнение намира следното:
Правилно първоинстанционният съд е приел по иска с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, във вр. с чл. 82 от ЗЗД,
че за да възникне в тежест на ответника отговорност за възстановяване на
причинените вреди вследствие на договорно неизпълнение, на първо място следва
да бъде установено, че между страните е налице валидно възникнало договорно
правоотношение, че е налице неизпълнение на задължението от страна на длъжника,
и че като последица от това неизпълнение за ищеца е възникнала вреда. С оглед
изложената правна рамка на първо място по делото не е установено, че „Л.К.“
ЕООД се намира в правна връзка, основана на договор с ответника „Ф.Б.“ ЕООД,
тъй като от представените по делото доказателства се установява, че гладачна
система марка „Philips”, модел GC9940/05, при употребата на която се твърди, че
е повреден дамския костюм, е закупена от „ЗОРА М.М.С.“ ООД съгласно фактура №
********** от 21.02.2013 г. на лист 8 от делото, а не от ответното дружество.
На второ място, дори да се приеме, че ответното дружество е в договорна връзка
с ищеца „Л.К.“ ЕООД, претендираната имуществена вреда, предствялваща разликата
между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би
имал, ако нямаше засягане, от вида на претърпените загуби, е възникнала за
собственика на дамския костюм – физическото лице, което го е закупило, а не за
търговското дружество. В този смисъл съдът не споделя довода на ищеца, че
вредата е възникнала за „Л.К.“ ЕООД, доколкото същото е изпълнило задължението,
възникнало за неизправния длъжник от договорното неизпълнение, в полза на
уреденото лице И.С., което обстоятелство установява с приложения и приет по
делото като писмено доказателство разходен касов ордер от 02.06.2015 г. с
идентификационен № ********* на лист 41. Юридическият факт на законната
суброгация по ЗЗД е сложен. За да е налице право на третото лице да встъпи в
правата на удовлетворения кредитор срещу неговия длъжник е необходимо да е
налице изпълнение, като е без значение дали третото лице изпълнява чуждо
задължение в класическия смисъл или изпълнява свой дълг, възникнал по силата на
правоотношение между него и кредитора, а от значение е дали изпълнението
освобождава длъжника. Суброгацията на второ място изисква да е налице правен
интерес на третото лице да изпълни с оглед отношенията трето лице – кредитор,
т.е за да е налице встъпване в правата
на удовлетворения кредитор по чл. 74 ЗЗД следва третото лице да изпълни точно в
полза кредитора на длъжника задължение и това изпълнение да освободи длъжника.
Третото лице следва да има правен интерес от изпълнението, който правен интерес
да е обоснован от възможна вреда, която би настъпила за третото лице, ако не
изпълни на кредитора, т.е. нужно е да е налице зависимост на имуществото на
третото лице от поведението на кредитора (чл. 127 ЗЗД, чл. 146 ЗЗД). В
настоящия случай сочената зависимост на имуществото на третото лице от
поведението на кредитора не е налице, поради което предявеният иск правилно е
бил отхвърлен.
По отношение на претенциите за ангажиране отговорността на ответното
дружество за заплащане на стойността на гладачна система и ютия с марка
„Philips”, същите са неоснователни, тъй като не се установи ответникът „Ф.Б.“
ЕООД да има качеството на производител и доставчик по смисъла на ЗЗП или
продавач, чиято отговорност по чл. 193 от ЗЗД за недостатъци да бъде
ангажирана.
На първо място търговското дружество „Л.К.“ ЕООД,
което е закупило процесните уреди, не отговаря на легалната дефиниция за
„Потребител“, дадена в § 13, т. 1 от ЗЗП, според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност, поради което не може да
се ползва от защитата по този закон. По тази причина, както правилно е приел и
първоинстанционният съд, дружеството, като купувач на стоките, за които се
твърди да са проявили сочените дефекти, може да реализира правата си по реда на
чл. 193 и сл. от ЗЗД срещу продавача.
Съгласно чл. 193 от ЗЗД, продавачът отговаря, ако
продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или
нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, а
според чл. 195, ал. 1 от ЗЗД при продажба на вещ с недостатъци, които
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за
предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне вещта и да иска
обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска
намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. С
оглед изложеното и при липса на установено договорно правоотношение между „Л.К.“
ЕООД, в качеството му на купувач, от една страна и ответника „Ф.Б.“ ЕООД, в
качеството му на продавач, от друга, възникнало по силата на договор за
продажба по чл. 187 и сл. от ЗЗД, не са налице предпоставките за възникване на
отговорността на продавача за ответното дружество, поради което претенциите за
възстановяване на сумите от 2429,10 лева и за 503,10 лева, представляващи
заплатената цена на гладачната система и ютия, тъй като същите са изцяло
негодни за ползване по предназначение, а дефектите не са отстранени, като
същите са неотстраними, предявени срещу този ответник са неоснователни и като
такива правилно са били отхвърлени. В този смисъл събраните от въззивния съд
доказателства по реда на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане, не установяват факти от значение за изхода на делото,
поради което въззивният съд не следва да ги обсъжда.
Действително, както излага въззивника, гаранционната
отговорност за недостатъци действа успоредно със законната, те не си влияят и
не се изключват, а купувачът може да избира между тях, но не може да търси
едновременно удовлетворяване на правата си въз основа на двете отговорности (в
този смисъл и Решение № 151 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 1055/2011 г. на III
ГО на ВКС, на което страните се позовават, както и Решение № 131 от
03.12.2010 г. по т. д. № 890/2009 г. на I ТО на ВКС), но тази отговорност може
да бъде реализирана само в рамките на предвидените гаранционни срокове, които, както
правилно е приел и първоинстанционният съд, са изтекли преди проявяване на
дефекта.
Що се отнася до иска, предявен от Н.С.С., по реда на
чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, за обезщетяване на претърпени имуществени вреди от
дефектна стока, макар ищцата да има качеството на увредено от дефектна стока
лице, съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗЗП, не се установява ответното дружество да
носи отговорност по Раздел IV от ЗЗП, реглементиращ отговорността на
производителите, дистрибуторите и търговците за вреди, причинени от дефектни
стоки, доколкото съгласно чл. 130, ал. 4 от ЗЗП „Производител“ е всяко лице,
което по занятие произвежда стоки в завършен вид, суровини и съставни части,
включени в производството на други стоки, или което се представя за
производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг
отличителен знак, както и всяко лице, което по занятие внася на територията на
Европейския съюз стоки с цел продажба, отдаване под наем или на лизинг, или
използва всяка друга форма на разпространение на стоките на територията на
Съюза, а според чл. 130, ал. 4 от ЗЗП дистрибутор или търговец е всяко лице,
различно от производител, което пуска стока в обращение. По делото не са
събрани доказателства, че именно търговското дружество „Ф.Б.“ ЕООД е произвело,
внесло на територията на страната с цел продажба или е пуснало в обращение стоката
с цел продажба, поради което правилно предявената претенция е била отхвърлена.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка,
въззивната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски на въззивника не се дължат.
Право на разноски за
въззивна инстанция има въззиваемият-ответник, но тъй като пред въззивната
инстанция такива не са сторени, не следва да се присъждат. Искането за
присъждане на разноски в производството по чл. 207 от ГПК е заявено за пръв път
пред въззивния съд, поради което се явява неоснователно.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 431619 от 18.06.2018 г., постановено по
гр. дело № 33795/2016 г. на Софийски районен съд, II ГО, 56-ти състав.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.