РЕШЕНИЕ № 683
гр. Ямбол, 21.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря В. Д. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр.д.№ 1919 по описа за 2011 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Исковата молба е подадена от К.В.К. от гр.С. срещу С.И.П. ***. В нея се твърди, че на 31.03.2011 г. е сключен договор за покупко-продажба на земеделски земи, находящи се в землището на с. А., общ. Т., обл. Я.-пет ниви, обективиран в нот.акт № *, том *, рег. № *, дело № *на нотариус Т.Д., рег. № * с район на действие РС – Ямбол. Ищцата като продавач е представлявана от К. Г.М., преупълномощен от Ю.О.С., а ответникът е купувач. Ю.С.-наемател на стая в имот на ищцата- е получил право да се разпорежда със земеделските й земи с пълномощно рег. № ***/25.03.2011г., заверено от нотариус рег. № ***, като се е възползвал от тежкото й здравословно състояние. За подписването на пълномощното тя няма спомен, а още по-малко за съдържанието му, тъй като е с трайно влошено здравословно състояние от 1994 г. след 6 мозъчни операции на тумор на мозъка, с трайни паметови нарушения и интелектуален дефицит, с определена първа група инвалидност, с чужда помощ. Счита, че С. е действал без представителна власт, тъй като е уведомен от близките й, че тя оттегля даденото пълномощно, което оттегляне е направила с декларация с нотариална заверка на подписа на 30.03.2011 г.. Декларацията е вписана в системата Единство на нотариалната камара. От своя страна К.М. също не е имал представителна власт, тъй като на осн. чл.43, ал.2 от ЗЗД е уведомен за оттеглянето на пълномощията, дадени на С.. По електронната поща са били уведомени и нотариусите в гр.Я.. Преди сключване на продажбата и към момента на предявяване на иска земите на ищцата се държат от наемател. Поради това ищцата иска съдът да прогласи нищожността на договора за покупко-продажба и нот.акт бъде отменен, а при условията на евентуалност да унищожи договора. Иска също така съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на земеделските земи, предмет на атакувания договор за продажба: НИВА от 5.693 дка, четвърта категория, в м. „***", имот № ** по плана за земеразделяне, при граници: имоти № *, №*, № * и № * /право на преминаване за имот № ***/; НИВА от 14.549 дка, четвърта категория, в м. „***", имот № ** по плана за земеразделяне, при граници: имоти № *, № *, №*, №* и № *; НИВА от 17.102 дка, четвърта категория, в м. „***", имот № *, по плана за земеразделяне, при граници: имоти: № *, № *, № * и № *; НИВА от 10.250 дка, четвърта категория, в м. „***", имот № *** по плана за земеразделяне, при граници, имоти: № *, № *, № *, № * и № * и НИВА от 5.500 дка, четвърта категория в м. „***", имот № ***по плана за земеразделяне при граници: имоти: № *, № *, №*, № * и № *.
В с.з исковете се поддържат от процесуалния представител.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК ответникът С.И.П. оспорва предявените искове като неоснователни. Същият оспорва твърденията на ищцата в исковата молба относно липсата й на спомен за пълномощното при положение, че е съобщила на близките си за него и пет дни след подписването му пред нотариус е подписала нотариално заверена декларация за оттеглянето му. Заявява, че тя е разбирала действията си, тъй като е сключила и други упълномощителни сделки. Оспорва уведомяването за прекратяване на пълномощията. Твърди, че нотариусът е извършил справка преди изповядване на сделката и е установил, че липсва вписване на оттеглянето.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че ищцата е придобила правото на собственост върху земеделските земи в землището на с. А*, общ. Т., обл. Я., като в нотариално дело № */31.03.2011 г. на нотариус Т.Д.-рег.№ *** с район ЯРС се съдържат решенията за възстановяване на собствеността на наследодателката й С. Х. М., договори за доброволна делба и удостоверение за наследници, въз основа на които нотариусът е приел ищцата за собственик при изповядване на процесната покупко-продажба.
Безспорно е упълномощаването от ищцата на Ю.О.С. за разпореждане с имотите с пълномощно с нотариална заверка на подписа й и на съдържанието на документа от 25.03.2011 г., рег.№ ***, съотв. *** на нотариус рег.№ *** с район СРС. Безспорно е и преупълномощаването на К. Г.М. с пълномощно от 29.03.2011 г. с нотариална заверка на подписа и на съдържанието, рег.№ ***, съотв.*** на нотариус рег. № * с район ЯРС. Безспорно е и сключването между преупълномощения и ответника на договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № *, том *, рег. № *, дело № * на последния нотариус.
Не е спорно, че на 30.03.2011 г. ищцата е подписала представената Декларация с нотариална заверка на подписа, с която е оттеглила пълномощията, дадени на Ю.О.С..
Свидетелят К.-бивш съпруг на ищцата- дава показания, че е научил преди упълномощаването за интереса към земите й в с.А. на Ю.С.-наемател на стая в жилището й. Разговарял е с двамата, като С. е отрекъл намерения за продажба на земите й. След като свидетелят е разбрал, че е подписано пълномощното, отново се е обадил на С., който отново е отрекъл да има разпоредителни намерения. За преупълномощаването свидетелят е разбрал на 30.03.2011 г. Уведомил е по телефона К.М. за оттеглянето на пълномощията на Ю.С. от ищцата на 31.03.2011 г. в 9,08 часа сутринта. Показанията му за телефонното обаждане до последния се потвърждават от признанията на К.М., направени в отговора на исковата молба в качеството му на ответник преди прекратяване на производството по делото по отношение на него и Ю.С.. Свидетелят е разговарял с Ю.С. след сделката-на 01.04.2011 г., като му е заявил, че е запознат с извършените от него действия.
Разпитана като свидетел нотариус Т.Д. сочи, че е направила справка преди изповядване на сделката за оттегляне на пълномощното от ищцата и не е установила такова вписване в програмата на Нотариалната камара. Заявява, че от справката по нотариалното дело може да се види, че в 10:53 часа на датата няма вписано оттегляне на пълномощното. Получила е обаждане по телефона след изповядване на сделката от мъж, който се е представил за родственик на ищцата и е съобщил за оттеглянето, като е попитал, дали е сключена сделка с имотите, но свидетелката е отказала да му даде информация (за което се съдържат данни и в показанията на св.К.).
Приложената в нотариалното дело справка относно търсене в регистър на оттеглени пълномощни няма дата и час. Единствено съдържа ЕГН на ищцата.
От показанията на св. П. и Н. не се установяват правнорелевантни факти по делото.
Вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза сочи, че ищцата е страдала от описаното в исковата молба заболяване, но не е бил налице съществен спад на интелектуалната и паметовата сфери и продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието към 25.03.2011 г. От медицинската документация не се установява към тази дата да има данни за органично-мозъчни смущения с отслабена годност на вниманието и концентрацията и нарушение на интелектуално-паметовите функции до степен да не е в състояние да разбира действията си и да ги ръководи при упълномощаването. В с.з. вещото лице заявява, че се касае за лице с общо увреждане, което няма начин да не засегне до известна степен познавателните му способности, но в порядък, при който не би могло да се твърди, че не може да разбира свойството и значението на действията си, да ръководи постъпките си и да защитава интересите си. Медицинско направление от 11.05.2011 г., издадено от д-р М. В.П., в което се сочи обратното, според вещото лице не е издадено според правилата за издаване на медицинската документация, т.к. липсва съществена част, наречена „психичен статус“. В този статус се разглеждат психичното състояние по сфери, от което се извлича информация за изводите, които могат да бъдат направени въз основа на симптомите, изброени в статуса.
При тази фактическа обстановка ЯРС прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове. Предявеният иск за нищожност на договора за продажба е с правно основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД, евентуално съединеният с него иск за унищожаване на същия договор – по чл. 31 от ЗЗД, а кумулативно съединеният с първия иск –по чл. 124 ал.1 от ГПК. Направено е и искане за отмяната на нотариалния акт по чл. 537 ал.2 от ГПК.
Съдът счита, че първият иск за обявяване на нищожност на договора за продажба е неоснователен. Касае се за висяща недействителност/нищожност – висяща до потвърждаването от лицето, от името на което е сключен договорът без представителна власт (Решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ІV г. о. на ВКС по чл. 290 от ГПК).
Съгласно чл. 41 от ЗЗД пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им. Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.
За да бъде основателен искът, ищцата следваше да докаже с пълно доказване, че е оттеглила пълномощията, дадени на пълномощника и това волеизявление е стигнало до него преди сключване на разпоредителната сделка. Освен това, за да породи действие прекратяването на представителната власт, то трябва да бъде разгласено така, че третите лица /в случая другата страна по договора за продажба – ответникът С.П./ да са узнали или да са могли да узнаят за него. Добросъвестността на третите лица се предполага до доказване на противното.
Във връзка с разгласяване на оттеглянето по делото са събрани единствено показанията на св. К.-бивш съпруг на ищцата, активно действал за оттегляне на пълномощното и установяване на връзка с пълномощника и преупълномощения, поради което може да се приеме, че попада в кръга на лицата по чл. 172 от ГПК. Свидетелят сочи обаче, че е разговарял с Ю.С. преди продажбата единствено по въпросите, какви са намеренията и действията му. Не сочи да го е уведомил за оттеглянето на пълномощното преди сделката, още по-малко такова уведомяване да е направено от ищцата. Сочи, че на 01.04.2011 г. е разговарял последно с пълномощника относно вече извършените от него действия. За адресат на уведомяване за оттеглянето сочи изрично само преупълномощения. Тъй като последният признава наличието на подобен разговор, показанията на свидетеля могат да бъдат кредитирани. Дори и да се приеме, че с уведомяването на това лице е настъпило прекратяване на пълномощията (при липса обаче на волеизявление на ищцата за оттегляне на преупълномощаването съобразно чл. 43 ал.2 от ЗЗД), по делото липсват доказателства ответникът да е знаел за това, което да го прави недобросъвестен при сключване на договора (Определение № 814 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 188/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Свидетелката Д. сочи, че е направила справка за вписване на оттеглянето на пълномощното в информационната система преди изповядване на сделката и не е установила такова, а св. К. е разговарял с нея след сделката. В приложената по нотариалното дело справка няма данни към кой момент системата не отразява налично вписване. Т.е. и нотариусът не е уведомил ответника за оттеглянето на пълномощията. Поради това прекратяването им не може да му бъде противопоставено и сделката е валидна. Следователно искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърлянето на иска е осъществено условието за произнасяне по евентуалния иск за унищожаване на продажбата, като сключена от лице, което при сключването й не е могло да разбира или да ръководи действията си по смисъла на чл. 31 от ЗЗД. Не е спорно, че волята на пълномощника е валидна, спорно е, че волята на упълномощителя е опорочена. Основателни са доводите на ответника в писмената му защита, че наличието на уредения в чл. 31 порок на волята на упълномощителя води до унищожаемост на упълномощителната сделка, а не на разпоредителната, при която е налице самостоятелно изразена воля на пълномощника, чиято действителност подлежи на самостоятелна преценка. В писмената защита е цитирана практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съд: че ищцата не може по пътя на възражението да поиска в това производство унищожаемост на упълномощителната сделка, а е необходимо заявяването на отделна искова претенция за това, каквато не е налице с подадената искова молба, нито пък е бил предявен конститутивен иск в отделно производство, по което да е налице влязло в законна сила решение, с което упълномощителната сделка да е унищожена на основанието, твърдяно от ищцата в настоящото производство. При това положение е налице валидно упълномощаване. Ако същото беше унищожено, това би довело до нищожност на продажбата поради липса на представителна власт, а не до унищожаемостта й. Дори и да се приеме противното, че е възможно унищожаване на разпоредителната сделка поради наличие на порок във волята при сключването на предхождащата я едностранна упълномощителна сделка, в тежест на ищеца е да докаже с пълно доказване фактите, от които черпи изгодни правни последици (чл. 154 ал.1 от ГПК), а именно, че към момента на упълномощаването се е намирал в състояние на помрачаване на съзнанието, при което не може да се грижи за своите права и интереси. Такова доказване не е проведено. Вещото лице по психиатричната експертиза заявява, че не може да направи категоричен извод, че лицето се е намирало в такова състояние към релевантния момент. Подчертава, че липсват обективни данни, въз основа на които да направи такъв извод. Съдът не обсъжда като доказателство издаденото по искане на ишцата медицинско направление от 11.05.2011 г., което съобразно практиката на ВКС е частен документ, ползващ се само с формална доказателствена сила (Решение № 17/03.02.2012 г. по гр.д.№ 339/2011 г., ІV г.о.). Същото е преценено от вещото лице като нередовен документ, негоден да установи желаното от ищцата фактическо положение. Да се приеме обратното означава, че нотариусът е следвало също да намери упълномощителя в състояние, в което не може да разбира или да ръководи действията си. Следователно от доказателствата не може да възникне убеждението, че ищцата не е била в състояние да изразява правно валидна воля. Законът не допуска съдебното решение да се основава на предположение. Ето защо предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Доколкото покупко-продажбата е валидна сделка, същата е породила правните си последици-прехвърляне на собствеността и съгласно чл. 99 от ЗС ищцата е изгубила правото си на собственост. Поради това искът й досежно него е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото искането на ответника за присъждане на направените разноски е основателно и следва да се уважи. По делото е представен единствено договор за правна помощ, съгласно който К. Г.М. и С.И.П. са заплатили общо на адвоката 1200 лв. Следователно на ответника следва да се присъди половината от сумата, при липса на данни за заплатен от него друг размер на възнаграждението на адвоката.
Мотивиран от горното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.К. ***, ЕГН ********** срещу С.И.П. ***, ЕГН **********, иск- да бъде прогласена на осн. чл. 42 ал.2 от ЗЗД нищожността на договор за покупко-продажба на земеделски земи, находящи се в землището на с. А., общ. Т., обл. Я.: НИВА от 5.693 дка, четвърта категория, в м. „***", имот № * по плана за земеразделяне, при граници: имоти № *, №*, № * и № * /право на преминаване за имот № ***; НИВА от 14.549 дка, четвърта категория, в м. „***", имот № * по плана за земеразделяне, при граници: имоти № *, № *, №*, №* и № *; НИВА от 17.102 дка, четвърта категория, в м. „***", имот № *, по плана за земеразделяне, при граници: имоти: № *, № *, № * и № *; НИВА от 10.250 дка, четвърта категория, в м. „***", имот № * по плана за земеразделяне, при граници, имоти: № *, № *, № *, № *и № * и НИВА от 5.500 дка, четвърта категория в м. „***", имот № *** по плана за земеразделяне при граници: имоти: № *, № *, №*, № * и № * който договор е сключен от К. Г.М. като пълномощник на К.В.К.-продавач и от С.И.П.-купувач с нот.акт № *, том *, рег. № *, дело № *, на нотариус рег. № * с район ЯРС, както и искът да бъде унищожен този договор на основание чл. 31 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.К. от гр.С* срещу С.И.П. *** иск- да бъде прието за установено, че тя е собственик на земеделски земи, находящи се в землището на с. А., общ. Т., обл. Я*: НИВА от 5.693 дка, четвърта категория, в м. „***", имот № * по плана за земеразделяне, при граници: имоти № *, №*, № * и № * /право на преминаване за имот № */; НИВА от 14.549 дка, четвърта категория, в м. „***", имот № * по плана за земеразделяне, при граници: имоти № *, № *, №*, №* и № *; НИВА от 17.102 дка, четвърта категория, в м. „***", имот № *, по плана за земеразделяне, при граници: имоти: № *, № *, № * и № *; НИВА от 10.250 дка, четвърта категория, в м. „***", имот № * по плана за земеразделяне, при граници, имоти: № *, № *, № *, № * и № * и НИВА от 5.500 дка, четвърта категория в м. „***", имот № * по плана за земеразделяне при граници: имоти: № *, № *, №*, № * и № *.
ОСЪЖДА К.В.К. от гр.С. да заплати на С.И.П. *** направените по делото разноски в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: