Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на тридесети май през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело
№ 112/2023г. по описа на КАС, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4
от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба от „Лафем“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
подадена чрез управителя Р. Ф. М., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-53-0121508/30.01.2023
г., издадена
от началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание
чл.186, ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект, стопанисван от жалбоподателя – нощен клуб „***“, находящ се в ***, за срок от 14 дни.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на
оспорената заповед,
като издадена при неспазване
на изискването за форма, при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Жалбоподателят твърди, че
в стопанисвания от него търговски обект се регистрира и отчита всяка извършена
продажба, чрез издаване на касови бележки, като такъв фискален касов бон бил
издаден и при контролната покупка на обща стойност 36.00 лв., извършена при
проверката от органи по приходите. Счита, че не са налице условията на чл.186
от ЗДДС, за налагане на принудителна административна мярка. Оспорва изводите на административния
орган за наличие на предпоставки, които обосновават запечатване на търговския обект и преустановяване на достъпа до него. Излага съображения за несъразмерност на наложената ПАМ, в т.ч. и по отношение на
продължителността на мярката, както и за несъответствието
й с целта на закона. По горните съображения
иска отмяна на обжалваната заповед.
Претендира направените по делото разноски.
В о.с.з. чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата
по изложените в нея доводи.
Ответникът –
Началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ
на НАП, чрез процесуалния си
представител, в о.с.з., както и в представено
по делото писмено становище, намира жалбата
за неоснователна. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена
от компетентен орган, с подробно
изложени мотиви и съдържаща всички реквизити по чл.59,
ал.2 от АПК. Излагат се съображения за наличие на предпоставките
на чл.186 от ЗДДС, за налагане на принудителната
административна мярка,
както и за обоснованост на срока, за който е наложена,
спазвайки принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. В тази
връзка твърди, че административният орган се е позовал на конкретни факти и обстоятелства, констатирани при извършената проверка. По горните съображения
счита,
че жалбата
следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя.
Съдът,
като взе
предвид доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Съгласно
представения протокол за извършена проверка cepия АА № 0121508/21.01.2023 г., в 00:30 ч. на
21.01.2023 г., служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП гр. София, отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, са извършили
проверка в търговски обект - нощен клуб „***“, находящ се в ***, стопанисван от „ЛАФЕМ“ ЕООД. В протокола е отразена извършена контролна
покупка на напитки и бадеми, на обща стойност 36,00 лева, платени в брой от проверяващ
служител, за която не бил издаден фискален
бон от въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство, нито ръчна касова
бележка от кочан. Посочено е, че с това е нарушен чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ. В хода на проверката била констатирана и касова разлика в размер на *** лв., която не била отчетена
чрез фискалното устройство, видно от приложения опис на паричните средства,
изготвен на 21.01.2023 г.
Със Заповед №ФК-53-0121508/30.01.2023
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“,
гр.Пловдив, в ЦУ на НАП, предмет на настоящия спор, на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект: нощен клуб
„***“, находящ се в ***, както и забрана за достъпа до него, за срок от
14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1,б.“а“, ал.3 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, за нарушение
на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., вр. с чл.118, ал.1
от ЗДДС. Мярката е приложена за това, че като задължено лице по чл.3 от Наредба
Н-18/2006 г., дружеството не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки
в търговския обект, чрез издаване на касови бележки от фискалното устройство. Отразено
е, че за извършена контролна покупка, на стойност 36.00 лева, платени в брой от
служителя, извършващ проверката, не е издаден касов бон от въведеното в експлоатация
и работещо в обекта фискално устройство, или касова бележка от кочан. Посочено е,
че извършеното нарушение се установява и от констатираната касова разлика в размер
на *** лв., която не е отчетена чрез фискалното устройство. По отношение на
продължителността на срока на наложената мярка е посочено, че са взети предвид тежестта
на извършеното нарушение и последиците от същото. Прието е, че неотчитането на приходите
препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се
установи реализираният оборот. Предвид местоположението на търговския обект —
нощен клуб, с постоянен и интензивен поток от хора, разнообразните цени на
предлаганите разнородни стоки, установената положителна касова разлика в размер
на *** лв. е прието, че поведението на проверяваното лице накърнява съществено
държавния интерес и фискалната политика, тъй като не позволява да бъдат
проверени извършените от него продажби, както и правилното определяне на
дължимите данъци. Посочено е, че извършеното деяние показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство,
като целта на наложената ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и
законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти.
Отразено е, че ако не бъде наложена мярката, съществува възможност от
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни и труднопоправими вреди, които
засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално
извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози.
Посочено е също, че при определянето на срока е съобразен принципът на
съразмерност, а наложената мярка е съобразена с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и с необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността. В оспорената заповед е отразено и установеното
при проверката нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, касаещо положителната касова разлика, в размер на *** лв.,
както и съставения в тази връзка АУАН № F693105/21.01.2023 г. Заповедта е надлежно връчена на 07.02.2023 г.,
видно от приложената разписка, а жалбата срещу нея е подадена на 21.02.2023 г.
По делото е приложен и АУАН
№ F693106/21.01.2023
г., съставен
от орган по приходите, видно от който, за нарушението на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС, извършено на 21.01.2023 г., изразяващо се в неиздаването на
фискална касова
бележка за извършената продажба на стойност 36.00 лева, срещу „Лафем“ ЕООД е било образувано и административнонаказателно
производство.
С оглед така установените факти,
след преценка
на допустимостта на жалбата
и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в рамките на установения от закона срок, и от лице с правен
интерес от оспорването,
а разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган – началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП,
упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП, приложена по делото. Оспореният акт е в законоустановената
писмена форма.
Съдът намира обаче, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, както и в
несъответствие с материалния закон и с неговата цел.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ.
От своя страна, в чл. 3 от Наредба Н-18/2006
г. е регламентирано задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор
за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г., извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.
В конкретния случай, обратно на твърдяното в жалбата, по делото безспорно се установява, че при контролна покупка
и заплащане на сумата по нея, не е издадена фискална касова бележка от монтирано
и работещо в обекта фискално устройство. Издаването на фискална касова бележка за
извършената продажба на стока е било дължимо, но това задължение не е било изпълнено.
Следователно, налице е неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението по
чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършена в обекта продажба, като последното е основание
за прилагане на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1,. 1, б.
"а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Според разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни независимо от предвидените глоби и имуществени санкции
се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.
При определяне на продължителността на срока на мярката административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност, като по аргумент от чл.186,
ал.3 от ЗДДС, следва за
всеки конкретен случай мярката да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел.
В случая, в оспорената заповед е посочено, че при определянето на
продължителността на срока на наложената мярка са взети предвид тежестта на
извършеното нарушение и последиците от същото, характера на дейността и местонахождението
на търговския обект. Посочено е също, че така определения срок е съобразен с необходимото
време за създаване на правилна организация за отчитане на дейността от търговеца,
а целта е свързана с преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността, правилно
установяване и събиране на данъците, както и възможността за осъществяване на
контрол. Така изброените основания не са надлежни мотиви по смисъла на чл.186, ал.3
от ЗДДС, във вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК и не
обосновават срока на наложената принудителна административна мярка. Част от гореизложените
обстоятелства представляват позоваване на основни положения при прилагане на административната
принуда, без да са посочени конкретни факти и обстоятелства, обуславящи тежестта
на нарушението и срока на наложената мярка. По отношение на продължителността
на срока органът се е позовал на нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ,
установено с АУАН № F693105/21.01.2023 г. и касаещо
положителната касова разлика, в размер на *** лв., но
няма данни за влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на
ЗДДС /в т.ч. и относно представеното НП № 690466-F675050/08.02.2023 г./. Посоченото в заповедта, че търговският обект представлява нощен
клуб, с постоянен и интензивен поток от хора, разнообразни цени на предлаганите
разнородни стоки, също не може да обоснове конкретно определената продължителност
на срока, поради липсата на конкретни
данни за клиентопотока, анализ на местоположението на
обекта и реализирания оборот, като потенциалната възможност от реализиране на
значителни обороти. От своя страна, липсата на конкретни мотиви
относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, е нарушение
на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не позволява извършването на
надлежна съдебна проверка за съответствието на акта с целта на закона. Следва
да се отбележи, че въпреки предоставената на административния орган оперативна самостоятелност
при определяне срока на мярката, същият следва да обоснове причините за определяне
на срок, различен от минималния, за да се установи дали е налице съответствие между
определения от него срок и заложените в закона цели. Изискването за надлежно мотивиране
на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол
за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита, а неизлагането
на конкретни и относими мотиви относно срока, за който
е наложена мярката, е основание за отмяна на оспорената заповед.
Наложената принудителна мярка не съответства и на целите, посочени в чл.22 ЗАНН
- предотвратяване и преустановяване на нарушенията, както и предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях. Тези мерки следва да са свързани с конкретното
нарушение и не следва да имат характер на санкция. В оспорената заповед не са
изложени конкретни мотиви за коригиращия и превантивен ефект на определения
срок, като наличието в търговския обект на регистрирано фискално устройство
предполага, че е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект
продажби. От представените доказателства не се
установява и твърдяната организация в търговския обект, водеща до системно
неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска и
отклоняване от данъчно облагане. По тази причина, необоснован се явява и изводът, че
целта на търговеца е именно отклонение от данъчно облагане. Дори при наличието
на такава цел, пак не е ясно защо конкретно избраният срок на ограничаване на
правната му сфера ще има коригиращ ефект. В тази връзка, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуално
административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй
като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи.
Посоченото в заповедта обстоятелство, че ако не се
приложи ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими
вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на
реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози,
касае необходимостта от прилагането на мярката, и не е пряко относимо към продължителността на срока, за който се налага същата. В случая, с прилагането на ПАМ се преустановява
търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респ. постъпването
на данъци за фиска, поради което наложената мярка
може да причини вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел, поради
което издадената заповед е несъответна и на чл. 6, ал. 5 от АПК.
Отделно от изложеното, съдът следва да съобрази и приетото в Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 MV – 98, съгласно което: „Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“ От това тълкуване следва извод, че разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, противоречи на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 год. /Директива 2006/112/ЕО/ и на чл.50 от Хартата на основните права на ЕС.
В контекста на изложеното, по делото е установено, че наред с наложената ПАМ, срещу „Лафем“ ЕООД е било образувано и административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № F693106/21.01.2023 г., за нарушението на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, извършено на 21.01.2023 г. и изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка за извършената продажба на стойност 36.00 лв. Последното обстоятелство, с оглед тълкуването на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 год. и на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено в решението по дело С-97/21, съставлява самостоятелно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение на законовата цел, независимо от изложените по-горе съображения за немотивираност на срока на наложената ПАМ. Това е така, защото с образуване на административнонаказателното производство е преклудирана възможността на данъчната администрация да наложи и мярката по по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187 от ЗДДС, тъй като последното производство е самостоятелно и предвижда налагане на допълнителни ограничения в дейността на търговеца, наред с административнонаказателната отговорност, предвидена в чл.185, ал.1 от ЗДДС, без да е налице възможност двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението. За направения извод е без значение обстоятелството, че по делото не са приложени доказателства за издаване на наказателно постановление, тъй като с факта на издаване и връчване на АУАН данъчната администрация е предприела действия за санкциониране на търговското дружество, чийто логичен завършек е издаването на наказателно постановление за налагане на имуществената санкция, предвидената в закона.
Следва да се има предвид, че прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата и на чл. 2 и чл.273 от Директива 2006/112/ЕО – т.27 от решение от 26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU: C:2013:105), и т.16 от решение от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU: C:2017:264). Последните мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели – чл.6, ал.2 от АПК и т. 56 и 57 от решението на СЕС по дело С-97/21. В тази връзка, следва да се приеме, че кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, с иницииране на административнонаказателно производство срещу търговското дружество за налагане на имуществена санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС (нерегистрирана продажба на стойност 36.00 лева), не зачита правото по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС (т.55 от Решението на СЕС по дело С-97/21) и се явява непропорционално. Спрямо конкретния случай, в който размерът на неплатения ДДС за сумата от 36.00 лева е 7.20 лева, запечатването на търговския обект за срок от 14 дни е мярка, която създава ограничения за дейността на търговеца, които са несъразмерни на легитимната цел, свързана с обезпечаване събирането на ДДС. Принудителната административна мярка е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (т. 56, т.57 и т.62 от решението на СЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимните цели. В случая обаче, кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, отделно от вече започналото административнонаказателно производство, е недопустимо, защото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на търговеца административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на административнонаказателно производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева (арг. от чл.185, ал.1 от ЗДДС, регламентиращ административнонаказателния състав за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, респ. по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ), не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за назаконосъобразна, като постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с материалния закон и с неговата цел, поради което същата следва да бъде отменена.
При този изход на делото, с оглед надлежно заявеното искане и на основание чл.143,
ал.1 от АПК, на жалбоподателя се следват направените по делото разноски, общо в
размер на 1010 лв., от които: 50 лева за внесена държавна такса, както и 960 лева
за адвокатско възнаграждение, договорено и изплатено, съгласно представения ДПЗС
№***/*** г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото е под минимума определен в чл.8, ал.3 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-53-0121508/30.01.2023 г.,
издадена от началник отдел
“Оперативни дейности"
- Пловдив в ЦУ
на НАП, с която, на „Лафем“ ЕООД, с ЕИК ***, е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект: нощен клуб
„***“, находящ се в ***,
както и забрана за достъпа до него, за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със седалище
и адрес: ***, ЕИК ***, да заплати на „Лафем“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, направените по делото разноски в размер на
1010 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: