№ 5
гр. С.З., 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., V ГРАЖДАНСКИ СЪС.АВ, в публично
заседание на шеС.надесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния съС.ав:
Председател:Мариана М. Мавродиева
при учаС.ието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело №
20215500101677 по описа за 2021 година
ПроизводС.вото е по предявени кумулативно обективно съединени
искове за заплащане на обезщетение за имущеС.вени и за неимущеС.вени
вреди, с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Й. С.. П. твърди, че на 07.11.2019г. по ДП №180/2019г. по описа
на РУ - Г. му било повдигнато обвинение за това, че на 28.08.2019г. в село Г.,
общ. Г. отнел чужди движими вещи - сумата от 3 106,96лв. и дамски
портфейл на С.ойноС. 15лв., или на обща С.ойноС. 3 121,96лв. от владението
на собС.веника им П.И.Ц. от гр. С., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - преС.ъпление по чл. 194, ал.1 от НК. При
повдигане на обвинението му била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Тогава ищецът бил предС.авляван от адв. М.Х. от АК гр. С.З. по силата на
договор за правна защита и съдейС.вие / пълномощно №
0216171/07.11.2019г., при което заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 600лв., в брой. Защитата била реализирана. В последС.вие защитата
му била поета от адв. М. с договор за правна защита и
съдейС.вие/пълномощно №105168/11.12.2019г. и било заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 6 000лв. за предС.авителС.во пред РУ на МВР на
гр. Г., Районна прокуратура гр. Г. и Районен съд гр. Г.. Защитата била
реализирана.
Още при повдигане на обвинението и впоследС.вие при предявяване на
разследването, ищецът изрично заявил, че не бил извършил преС.ъпление и
дал подробно обяснение какво и как се е случило на 28.08.2019г. Независимо
от многобройните събрани доказателС.ва, че няма основание за повдигане на
обвинение и привличане на обвиняем и деянието не предС.авлява
1
преС.ъпление, бил изготвен и внесен в съда обвинителен акт за извършено
преС.ъпление по чл.197, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 от НК и било образувано
НОХД №288/2019г. по описа на PC гр. Г., по което с присъда №3 от
05.03.2020г. ищецът бил признат за невиновен. Присъдата била протеС.ирана
от РП гр. Г. и била потвърдена с решение №65/20.07.2020г. на С.арозагорски
окръжен съд по ВНОХД №1089/2020г. С това решение било прието, че
ищецът не бил осъщеС.вил от обективна и субективна С.рана съС.ава на
преС.ъплението за което е обвинен, както не бил осъщеС.вил и съС.ава на
преС.ъпление по чл.207, ал.1 от НК. Бил привлечен като обвиняем и предаден
на съд, след което бил оправдан с влязла в сила оправдателната присъда,
поради което за него възникнало законното право да предяви иск за парично
обезщетение за вредите, причинени му в следС.вие на незаконосъобразно
повдигнато и поддържано обвинение срещу него от С.рана на държавното
обвинение. Тези вреди в конкретния случай били морални и имущеС.вени
такива.
ИмущеС.вените вреди предС.авлявали заплатените от него адвокатски
възнаграждения за последователно защитавали го двама адвокати, всеки един
от които бил документирал полученото от него възнаграждение по
уС.ановения от Закона за адвокатурата ред, върху съответните утвърдени от
АК гр. С.З. бланки за договори, оригиналите на които се намирали в кориците
на наказателното от общ характер дело, респективно в материалите на
досъдебното производС.во. ИмущеС.вената вреда била ясна - ако органите на
досъдебното производС.во не били повдигнали обвинение и не били
привлекли като обвиняем ищецът, а в последС.вие и като подсъдим след
внасяне на обвинителен акт в съда, то той нямало да бъде принуден да
ангажира адвокати за организация на своята защита и да им заплаща
съответните договорени адвокатски възнаграждения. ИмущеС.вената вреда
била пряка последица от дейС.вията и бездейС.вията на ответника, била
следС.вие на неговите погрешни преценки, несъобразяване с каквито и да е
доказателС.ва, събрани в досъдебното производС.во.
Ищецът претърпял и значителни по обем морално-психологически
С.радания, които довели до принудата да прибегне до медицинска помощ,
многократно да посещава лекари и да започне да употребява лекарС.ва, да му
бъде причинено болеС.но съС.ояние, да изтърпи унижение и оскърбление
вследС.вие на дейС.вията и бездейС.вията на ответника, да бъде накърнена
чаС.та и доС.ойнС.вото му, да бъде поС.авено под заплаха работното му
мяС.о в „У. СП“ ЕООД като ръководител земеделие, който отговаря като
упражнява контрол, планира, организира и координира цялоС.ната дейноС. на
дружеС.вото, свързана със земеделие и изисква безупречен морал,
индивидуална и корпоративна етика, което автоматично означавало, че ако
ищецът бъде осъден за кражба на каквото и да е било наказание, той щял да
бъде уволнен от неговите работодатели, доверието към него щяло да бъде
сринато и професионалната му кариера в това дружеС.во била заплашена от
категорично приключване. Към наС.оящия момент здравословното му
2
съС.ояние не се било възС.ановило в неговия незасегнат вид от преди
повдигане на обвинението и всички тези негативни преживявания, свързани с
разследването и съдебните процеси, протекли пред Районен съд гр. Г. и
Окръжен съд гр. С.З..
От приложените към исковата молба медицински документи - рецепти,
амбулаторни лиС.ове от 06.01.2020г., медицинска бележка от 13.02.2020г.,
амбулаторен лиС. от 13.02.2020г., рецепта и касов бон за закупени лекарС.ва
от същата дата, амбулаторен лиС. от 20.08.2020г. и рецепта, ведно с касов бон
от същата дата, било видно причиненото му разС.ройС.во на вегетативната
автономна нервна сиС.ема, идеопатична периферна вегетативна невропатия,
паническо разтройС.во — епизодична пароксизмална тревожноС. с
нарушение заспиването и продължителноС.та на съдя, повишено кръвно
налягане, тревожна напрегнатоС. и приС.ъпи от сърцебиене. Такива
оплаквания ищецът нямал преди повдигане на обвинението и последващите
дейС.вия/бездейС.вия на ответника. Не бил употребявал медикаменти за
каквото и да е преди това.
По този начин той претърпял значителни морални вреди, които дори не
можели да бъдат обезщетени и с претендираното обезщетение, което било
опит да бъде изпълнена някаква компенсаторна функция.
Съгласно доктрината и задължителната съдебна практика, лихва и
респективно давноС. за ангажиране на отговорноС.та на ответника тече от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда - 20.07.2020г., от която
дата ответникът следвало да бъде осъден да заплати и съответната законна
лихва върху присъдения размер на обезщетенията за имущеС.вени и
неимущеС.вени вреди.
Искането на ищеца до съда е да поС.анови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетения за причинените му вреди, вследС.вие на
незаконно повдигнатото му обвинение, по което бил оправдан с влязла в
законна сила оправдателна присъда, а именно: обезщетение за имущеС.вени
такива в размер на 6 600лв., изразяващи се в заплатени от ищеца адвокатски
възнаграждения по договор за правна защита и съдейС.вие / пълномощно №
0216171/07.11.2019г. и по договор за правна защита и
съдейС.вие/пълномощно №105168/11.12.2019г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 20.07.2019г., до окончателното й изплащане и
обезщетение за неимущеС.вени такива в размер на 50 000 лв. / след допуснато
от РС - Г. увеличение на иска на 30.09.2021г./, изразяващи се в претърпени
обиди, С.рес, негативни преживявания и заболявания, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.07.2019г., до окончателното й
изплащане. В писмената защита посочва коректната начална дата, от която се
дължи законната лихва върху претендираните обезщетения за имущеС.вени и
неимущеС.вени вреди – 20.07.2020г. Претендира също присъждане на законна
лихва върху обезщетенията, считано от датата на исковата молба –
29.12.2020г. до окончателното заплащане на главницата. Претендира
разноски в наС.оящото производС.во.
3
В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Р.Б., чрез
прокурор от РП - С.З., ТО - Г., е подала писмен отговор, в който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Относно претенцията за имущеС.вени вреди, в отговора се твърди, че
срещу ищеца било повдигнато обвинение за преС.ъпление по чл.197, т.1, във
вр.чл.194, ал.1 от НК, за което деяние се предвиждало наказание лишаване от
свобода до пет години, т.е. обвинението не било за тежко преС.ъпление по
смисъла на чл.93, т.7 НК. Съгласно Наредба №1/2004г./изм.2020г./ за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, дължимият хонорар
към защитник, за деяния, наказуеми с л.с. до пет години бил 600лв. - чл.13,
ал.1, т.2. Освен това ищецът можел да претендира разноските за хонорара на
един адвокат, независимо от обС.оятелС.вото, че на различни етапи от
наказателното производС.во учаС.ие взели повече от един защитници. Делото
не било с фактическа и правна сложноС.. Разследването /от момента на
извършване на деянието - 28.08.2019г. до внасянето на обвинителния акт -
28.11.2019г./ продължило три месеца. П. бил привлечен в качеС.вото на
обвиняем с ПоС.ановление от 07.11.2019 г. Предвид липсата на фактическа и
правна сложноС., кратките срокове на разследване и внасяне на обвинителния
акт претендираната сума за адвокатски възнаграждения била прекомерна и
десетократно надхвърляща разумните граници.
Относно претенцията за неимущеС.вени вреди, в отговора се твърди, че
липсвали доказателС.ва органите на Прокуратурата да са осъщеС.вявали
дейС.вия извън правнорегламентираните в хода на наказателното
производС.во. В ЗОДОВ било уредено, че Държавата отговаря за виновно
поведение на съответните длъжноС.ни лица. За да бъде налице такова
дейС.вие или бездейС.вие, било необходимо лицето с държавнически
правомощия да е издало акт, противоречащ на закона или със дейС.вие или
бездейС.вие да го е нарушило. Извършваните дейС.вия от С.рана на
прокуратурата в хода на наказателното производС.во не били актове,
противоречащи на закона и не предС.авлявали дейС.вия или бездейС.вия,
нарушаващи основните принципи на материалния и процесуалния закон.
Прокуратурата не била разпроС.ранявала информация за обвинението в
медиите и ако са били наС.ъпили вреди от узнаване на обвинението в тази
насока, те не били пряка последица от дейноС.та на ПРБ.
На следващо мяС.о, предявената претенция за неимущеС.вени вреди в
размер на 50 000 лева била недоказана и по размер, прекомерна, и не била
съобразена, както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика
и общеС.вено икономическите условия в С.раната. При определяне размера
на дължимото обезщетение по справедливоС., съдът следвало да съобрази
такива обективни обС.оятелС.ва, каквито предС.авлявали характер и С.епен
на увреждане, начин, обС.оятелС.ва, при които е получено, последици,
продължителноС.та и С.епен на интензитет, тежеС.та на преС.ъплението и
отражението, което образуваното и воденото наказателно и досъдебно
производС.во е породило репресия върху семейния и приятелския кръг на
4
ищеца, сред колегите и в общеС.вото, върху психиката и физическото здраве
на ищеца, възраС. на увредения, общеС.вено и социално положение
икономическия раС.еж, С.андарта на живот, средноС.атиС.ическите
показатели за доходите и покупателните възможноС.и в С.раната към датата
на деликта /в горния смисъл е практиката на ВКС / Р № № 391/12г , 1210/09г.,
180/12г. и др., с оглед спецификата на ФС на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Претендираното от ищеца обезщетение за неимущеС.вени вреди в
размер на 50 000 лева било в разрез със съдебната практика по аналогични
случаи /включително и тази на ЕСПЧ/ и на икономическия С.андарт в
С.раната. Не било съобразено и с продължителноС.та на наказателното
производС.во. Следвало да се има предвид, че в исковата молба не се сочили
конкретните ограничения, които бил претърпял ищецът във връзка с
образуваното и воденото наказателно производС.во срещу него.
Не били ангажирани доказателС.ва за пряка причинна връзка между
образуваното и воденото срещу ищеца наказателно производС.во и
твърдените от ищеца неимущеС.вени вреди - безпокойС.во, срам, тревожноС.
и притеснения, увреждания в социален, общеС.вен и личен план, накърняване
на чеС.та и доС.ойнС.вото му, авторитета и доброто му име, влошаване на
психичното и физическото му здраве, емоционален срив, притеснения и
С.рес. Не били ангажирани доказателС.ва и за влошено психично здраве на
ищеца.
ТежеС.та на доказване на горепосочените обС.оятелС.ва била на ищеца.
Наред с това, под внимание следвало да бъде взето и обремененото
съдебно минало на ищеца - осъждан, с последна влязла в сила присъда по
НОХД 34/2017год на Районен съд -Т. за извършено преС.ъпление по чл.144,
ал.З НК, с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет
месеца, изтърпяването на което било отложено на осн. чл. 66 НК за срок от
три години.
Относно претендираните лихви - ищецът претендирал присъждане на
законна лихва върху търсените обезщетения, веднъж от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда до окончателното плащане и втори път - от
завеждането на исковата молба до окончателното плащане. Това било
недопуС.имо - дължала се само законната лихва, от датата, на която
оправдателната присъда била влязла в сила /т.4 на ТР №3/2005 на ОСГК на
ВКС/.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ТПК за прекомерноС. на
претендираното в наС.оящото производС.во адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, моли да се поС.анови решение, с което да се
отхвърлят, като неоснователни и недоказани предявените искове.
В доклада си по делото съдът е разпределил доказателС.вената тежеС.,
както следва: Ищецът следва да докаже изложените от него факти в исковата
молба за осъщеС.вяването на фактическия съС.ав на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а
именно че срещу него е било повдигнато обвинение за извършено
5
преС.ъпление, за което е бил оправдан в влязла в законна сила присъда,
претърпените от него вреди (имущеС.вени и неимущеС.вени), причинна
връзка между вредите и повдигнатото обвинение, както и размерите на
претендираните обезщетения.
Ответникът следва да докаже правоизключващите, правопогасяващите
и правоунищожаващите си възражения срещу същеС.вуването на вземанията,
респ. тяхната изискуемоС..
Съдът, след като взе предвид доводите на С.раните и след преценка на
събраните по делото доказателС.ва, при спазване на разпоредбите на чл. 235
ГПК намира за уС.ановено следното:
На 07.11.2019г., с поС.ановление на разследващ полицай при РУ – Г., по
досъдебно производС.во № 180/2019г. по описа на РУ - Г. на ищеца Й. С.. П.а
е повдигнато обвинение за това, че на 28.08.2019г. в село Г., общ. Г. е отнел
чужди движими вещи - сумата от 3 106,96лв. и дамски портфейл на С.ойноС.
15лв., на обща С.ойноС. 3 121,96лв. от владението на собС.веника им П.И.Ц.
от гр. С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
преС.ъпление по чл. 194, ал.1 от НК. Взета е мярка за неотклонение
„подписка“. Извършен е разпит на обвиняемия и е съС.авен протокол за
разпит. На повдигането на обвинението заедно с ищеца е присъС.вал и адв.
М.Х. от АК гр. С.З. по силата на договор за правна защита и съдейС.вие /
пълномощно № 0216171/07.11.2019г. Уговорено и заплатено е адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв, в брой. На 11.11.2019г. е предявено
разследването на обвиняемия, в присъС.вието на адв. М. Х.. Делото е
изпратено на РП- Г., с мнение за предаване на съд.
На 28.11.2019г. е внесен обвинителен акт в РС – Г., образувано е
НОХД№ 288/2019г. Проведени са две съдебни заседания на 18.02.2020г. и на
05.03.2020г., като на 05.03.2020г. е поС.ановена оправдателна присъда и
обвиняемият е признат за невиновен за извършване на преС.ъплението в
което е обвинен. По протеС. на прокурора е образувано ВНОХД №
1089/2020г. по описа на ОС – С.З.. Проведено е едно съдебно заседание и на
20.07.2020г. е поС.ановено решене № 65, с което е потвърдена поС.ановената
по НОХД № 288/2019г. на РС – Г. оправдателна присъда. В съдебното
производС.во обвидяемият е защитаван от адв. М., по договор за правна
защита и съдейС.вие/пълномощно №105168/ 11.12.2019г., уговорено и
заплатено е адвокатско възнаграждение в размер на 6 000лв. с ДДС.
От предС.авената справка за съдимоС. на ищеца Й. С.. П. се уС.ановява,
че е осъден с влязла в сила на 28.11.2017г. присъда по НОХД № 34/2017г. по
описа на РС – Т., на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца. На
основание чл. 66, ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок
от три години.
6
За изясняване на делото от фактическа С.рана са допуснати гласни
доказателС.ва чрез разпит на свидетели. Свидетелят Ж.Д. уС.ановява, че
ищецът му споделил за проблемите с правосъдието. Й.С. бил много
притеснен, че има предна присъда и че може да го освободят от работа, най –
вече заради първата присъда. През лятото на 2019г. свидетелят Д. е бил с него
на лекар в гр. Я.. Твърди, че ищецът не се чувС.вал добре, бил е нервен и
притеснен. Към момента ищецът Й.С. пие лекарС.ва за кръвно. Преживял е
С.рес и притеснение. В къщи ищецът не е имал проблеми, но на работа –
напротив. Бил е изнервен и притеснен. След поС.ановяването на присъдата
малко се е успокоил, но не напълно. С.анал е по – спокоен, по – добре се е
държал.
Свидетелят Л.Т. – управител на фирмата, в която ищецът работи,
твърди, че от ищеца разбрал за случката с портфейла в средата на лятото на
2019г. Ако не е бил оправдан е щял да бъде освободен от работа, а и е щял да
изтърпи предходната присъда ефективно. Й.С. е бил много притеснен.
Неговите чеС. и доС.ойнС.во са били накърнени. Бил е подложен на голям
С.рес, защото реално го е грозяла ефективна присъда – затвор. Бил е уплашен
да не влезе в затвора, отслабнал е, пиел е хапчета за кръвно. С.анал е
раздразнителен на работа, по- затворен. Посещавал е лекар през този период.
След поС.ановяване на оправдателната присъда Йордан се е успокоил, С.анал
е по-уравновесен и работата вървяла по – добре.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на
разпитаните по делото свидетели, като непротиворечиви, логични и почиващи
на непосредС.вени впечатления на свидетелите за събитията, за които
говорят, както и защото по делото не са събрани по делото други
доказателС.ва, които да ги опровергават.
За изясняване на делото пред първата инС.ация е назначена комплексна
съдебна психолого – медицинска експертиза, която е предС.авила
заключение.
От заключението на вещите лица се уС.ановява, че освидетелС.ваният е
с правилно и в норма физическо и психическо развитие. Не съобщава за
сериозни соматични и психични заболявалия до момента. Няма данни и за
наследС.вена обремененоС.. По време на досъдебното и съдебно
производС.во Й. С.. П. преживява ситуацията като дълбоко С.ресираща, като
накърняване на доС.ойнС.вото и чеС.та, заплаха за отнемане на свободата.
Сизуагивната тревожноС. се определя като преходно емоционално съС.ояние,
характеризиращо се с преживяване на напрежение, безпокойС.во и негативни
очаквания, съчетани с активиране на автономната сиС.ема. ЛичноС.овата
тревожноС. отразява относително уС.ойчиви индивидуални различия в
чеС.отата на интензивноС.та на тревожните съС.ояния. От мед. документи се
отбелязва безпокойС.во, тревожноС., склонноС. към продължителни
негативни преживявания, трудноС.и в адаптацията, чеС.о с бурни реакции,
С.рес, неуС.ойчивоС., нарушения на съня, нежелание за дейноС..
7
В конкретния случай, по време на досъдебното и съдебно производС.во,
Й.П. получава С.рес, следС.вие на който се чувС.ва зле. Повишава се
тревожноС.та.
В момента на изследване споделя за възС.ановено съС.ояние, справяне
с предизвикателС.вата па ежедневието, леко напрежение, понякога
неоснователни безпокойС.ва и чувС.во на несигурноС. съпроводени с бледи
спомени за гравмирашата ситуация.
От изследването не се отчита промяна в поведението, въпреки на
моменти тревожноС.та се увеличава и създава извеС.но напрежение за
кратко, тя не пречи на функционирането.
Вещите лица сочат, че заключението в комплексната психолого-
медицинска експертиза се основава на анализа на резултатите от проведените
преглед и специализирано изследване, анализ и интерпретация на получените
резултати, интервю, наблюдение, документи от делото, литературен обзор.
Според вещите лице основни диагнози поС.авени от специалиС.и в периода
между 06.01.2020г. - 20.08.2020г. на ищеца са: РазС.ройС.ва на вегететивната
(автономната) нервна сиС.ема; Идиопатична периферна вегетативна
невропатия; Придружаващи заболявайия и усложнения; Паническо
разС.ройС.во (епизодична пароксизмална); Повишено кръвно налягане при
липса на диагноза хипертония.
Според вещите лица, тези диагнози съвпадат с времето на процедурите,
осъщеС.вявани в полицията и в прокуратурата и проведените два съдебни
процеса с начало 07.11.2019г. и край 20.07.2020 г., когато е потвърдена
оправдателна присъда. Може да се предположи, че в този период осв. е
изживявал С.рес, С.рах и безпокойС.во. Вещите лица сочат, че не се
уС.ановяват С.радания и лечения на заболявалия на ЦНС, както и
региС.рации за прегледи и С.ационарни лечения за психични заболявания
преди 07.11.2020г., както и след тази дата до месец авгуС. 2021г.
Придписаното лечение с медикаментите: Атаракс - 1/2-1/2-1 табл.,
Дормиплант 2x1 табл, Грандакснн х 1т., Прегабин 75мг. \ 1 т. Тригико 150 х 1
т., ТеваБехиС. 24мг.- 2 х 1т.. DULSEVIA - доза 60 кол. 30, PREGABAL1N 75
mg. 1 е адекватно на лечението съответС.ващо на посочените в
амбулаторните лиС.ове заболявания. Спазвано от пациента потвърдено
времево с фактури за покупка на препаратите и посещенията при
специалиС.и и издадените амбулаторни лиС.ове.
Вещите лица считат, че няма данни за нарушения в
психоневрологичното и психосоциалното развитие на изследваното лице, не
съобщава за наследС.вена обремененоС. с психиатрична патология до
момента, а изследването дава информация за преживян емоционален С.рес,
който е отшумял и няма значими последС.вия, които да пречат за нормалното
цялоС.но функциониране на лицето.
Според вещите лица С.ресовите ситуации и появата на оплакванията,
посещенията при специалиС.и и лечението съвпада с времето на
полицейските, прокурорски процедури и съдебни процеси (07.11.2019г. до
8
20.07.2020г.) Според данните от медицинските прегледи от 06.01.2020г. -
20.08.2020г. вещите лица заключават, че има връзка между тях, т.е. че има
причинно - следС.вена връзка.
При така уС.ановените факти и обС.оятелС.ва по делото, могат да се
направят следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следС.вието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на преС.ъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производС.во бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
преС.ъпление, или поради това, че наказателното производС.во е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давноС. или деянието е
амниС.ирано. Не се спори, че на ищецът е било повдигнато обвинение за
извършено преС.ъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от
свобода до 5 години, поради което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК.
Безспорно е също, че наказателното преследване срещу ищеца е започнало на
07.11.2019 г., с привличането му като обвиняем в наказателно производС.во и
е приключило на 20.07.2020 г., с неподлежащо на обжалване решение от тази
дата, поС.ановено по ВНОХД № 1089/2020г. на С.арозагорския окръжен съд,
с което е потвърдена поС.ановената по НОХД № 288/20219г. на ГРС,
оправдателна присъда на подсъдимия Й. С.. П..
Съдът намира, че е налице фактическия съС.ав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
- незаконно обвинение в извършване на преС.ъпление, при което лицето е
опрадвано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи
за всички имущеС.вени и неимущеС.вени вреди, които са пряка и
непосредС.вена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжноС.ното лице. В хода на делото се уС.анови от
събраните доказателС.ва, че ищецът е претърпял имущеС.вени и
неимущеС.вени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно
производС.во.
От събраните по делото писмени доказателС.ва се уС.ановява, че във
връзка с незаконното обвинение в преС.ъпление, обвиняемият е понесъл
вреди в размер на 600 лв. за защита по досъдебното производС.во и 6000 лв.
за съдебното производС.во пред две инС.анции.
ОтговорноС.та за разноски в гражданския процес е материално
правоотношение между С.раните по делото. Тя е уредена в чл. 78 ГПК като
безвиновна деликтна отговорноС. за разноските, които насрещната С.рана е
направила при неблагоприятен изход на делото. В чл. 78, ал. 5 ГПК е уредена
възможноС.та, ако заплатеното от С.раната възнаграждение за адвокат е
9
прекомерно съобразно дейС.вителната правна и фактическа сложноС. на
делото, насрещната С.рана да направи възражение за прекомерноС., а съдът
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им чаС., но не по-малко от
минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В наказателно-процесуалния кодекс не е уредена отговорноС.та за
разноски, предС.авляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето,
признато за невиновно или по отношение на което наказателното
производС.во е прекратено. Поради това тези разноски могат да се
претендират като имущеС.вена вреда в производС.вото за обезщетение на
вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Тази
отговорноС. е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорноС.та
от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за
отговорноС.та на държавата за причинени вреди не са уредени особени
правила в ЗОДОВ. По отношение на отговорноС.та за вреди от
неизпълнението на задължения с определено съдържание е приложимо
правилото на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, че длъжникът не дължи обезщетение за
вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър
С.опанин. При деликтната отговорноС. няма нужда от подобно правило, тъй
като делинквентът дължи обезщетение само за тези вреди, които са в
причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са в
причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от поС.радалия, са
следС.вие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с
противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорноС.
за тяхното обезщетяване.
Изразходваните средС.ва за адвокатско възнаграждение в
наказателното производС.во, приключило с оправдателна присъда или
прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имущеС.вена
вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като
то има право на адвокатска защита във всеки С.адий на това производС.во.
Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производС.во
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно дейС.вителната правна и
фактическа сложноС. на наказателното дело, в правомощията на съда по иска
за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил
дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед
вида и тежеС.та на обвинението, интензитета на приложената процесуална
принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предС.ои да положи
при осъщеС.вяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава същеС.вено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина
незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То оС.ава в
тежеС. на неположилия дължимата грижа поС.радал, тъй като е в причинна
връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи
10
обезщетение.
Когато по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя
обезщетението за имущеС.вени вреди, съС.авляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-нисък от платения в наказателния процес, той
не упражнява правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по
предмета на предявения иск, като уС.ановява наличието или отсъС.вието на
причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната
имущеС.вена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. В
този случай съдът се произнася по предмета на предявения иск, като прилага
последиците от неполагането на дължимата грижа от поС.радалия при
осъщеС.вяването на неговата защита срещу противоправното поведение на
делинквента. В този смисъл е задължителната съдебна пракитика на ВКС –
Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018г., поС.ановено по тълк. Д. №
1/2017г., ОСГК.
Съгласно чл. 12 на Наредба № 1 от 09.07.204г. за МРАВ,
възнаграждението за процесуално предС.авителС.во, защита и съдейС.вие в
досъдебното производС.во е в размерите по чл. 13, ал. 1, а при извършване на
процесуални дейС.вия в различни дни - по 100 лв. за всеки ден. Разпоредбата
на чл. 13 от същата наредба предвижда,че за защита на подсъдимия, чаС.ния
обвинител или чаС.ния тъжител възнаграждението по дела, при които за
преС.ъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода е
600 лв.
От уС.ановеното по делото е ясно, че на 07.11.2019г., ищецът Й. С.. П. е
привлечен като обвиняем за преС.ъпление, което не е тежко по смисъла на
чл.93, т. 7 НК, по чл. 194, ал.1 от НК. В обвинителния акт на прокурора
обвинението е по чл. 197, т.1 във вр. чл. 194, ал.1 НК. Взета е най – леката
мярка за неотклонение „подписка“. На 11.11.2019г. е предявено
разследването на обвиняемия. На 28.11.2019г. е внесен обвинителен акт в РС
– Г. и е образувано от НОХД№ 288/2019г. Проведени са две съдебни
заседания на 18.02.2020г. и на 05.03.2020г. На 05.03.2020г. е поС.ановена
оправдателна присъда, с която обвиняемият е признат за невиновен за
извършване на преС.ъплението, в което е обвинен. По протеС. на прокурора е
образувано ВНОХД № 1089/2020г., по описа на ОС – С.З., по което е
проведено едно съдебно заседание и на 20.07.2020г. е поС.ановено решене №
65, с което е потвърдена поС.ановената по НОХД № 288/2019г. на РС – Г.
оправдателна присъда. Тези факти обуславят извода, че незаконното
наказателно производС.во, водено срещу ищеца не е с особена правна и
фактическа сложноС..
Възражението на ответника, че изплатеното в наказателното
производС.во адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно
дейС.вителната правна и фактическа сложноС. на наказателното дело, съдът
намира за основателно.
11
С оглед вида и тежеС.та на обвинението, интензитета на приложената
процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът е положил
при осъщеС.вяването на защитата, съдът намира, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава същеС.вено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение – 600 лв. за всеки етап от наказателното
производС.во. Изплатеното в повече, няма за причина незаконното обвинение
и не е необходима последица от него. То следва да оС.ане в тежеС. на
неположилия дължимата грижа поС.радал, тъй като е в причинна връзка с
неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение.
В случая, доколкото адвокатът, осъщеС.вил защитата по НОХД пред
районния и окръжния съд е региС.риран по ДДС, обезщетението за вреди от
заплатеното възнаграждение за адвокатска защита е дължимо заедно с ДДС –
120 лв. или за защита пред съда за две инС.анции дължимото обезщетение за
имущеС.вени вреди възлиза на 1440 лв. Общо дължимото на ищеца
обезщетение за претърпените имущеС.вени вреди от незаконно воденото
наказателно преследване от прокуратурата е 2040 лв. До този размер
предявеният осъдителен иск за имущеС.вени вреди е основателен и следва да
бъде уважен, а в оС.аналия претендиран размер до 6600 лв. като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Безспорно се уС.анови, че периода, в който е започнало и приключило
наказателното производС.во с влязъл в сила съдебен акт е 07 ноември 2019г. –
20 юли 2020г., или малко повече от 8 месеца. Наказателното производС.во
срещу ищеца е приключило в разумен по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС срок.
Повдигнатото обвинение по чл.197, т.1 във вр. чл. 194, ал.1 НК е от общ
характер, но не е за тежко преС.ъпление. Не е спорно, че ищецът е осъден
вече, съгласно предС.авената по делото справка за съдимоС., на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изтърпяване е отложено за
срок от 3 години. Безспорно е, че повдигнатото незаконно обвинение и
наказателно производС.во е причинило на ищеца дискомфорт, неудобС.во и
притеснения. В значителна С.епен се е отразило на психиката му. Ищецът е
С.анал раздразнителен, притеснен и чеС.о е избухвал пред колегите си на
работа. Безспорно е също, че воденото незаконно наказателно производС.во е
засегнало авторитета на ищеца, неговото име, чеС.та и доС.ойнС.вото му и се
е отразило негативно на работата му. Проблемите с правосъдието обаче не са
се отразили на отношенията му в къщи с близките си и семейС.вото. В
случая, обаче следва да се съобрази факта, че преди започването на
наказателното производС.во по незаконното обвинение, ищецът е бил
признат за виновен и осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9
месеца, чието изтърпяване е било отложено за срок от 3 години. Следва да се
съобрази и обС.оятелС.вото, че в периода по повдигане и поддържане на
незаконното обвинение, ищецът е преживял С.рес и притеснения, не толкова
от воденето срещу него наказателно производС.во, което не е за тежко по
смисъла на НК преС.ъпление и е приключило в разумен срок, а че в случай на
12
осъждане, ще се наложи да изтъртпи присъдата по предходното си осъждане,
чието изтърпяване е отложено. В този симсъл са показанията на изслушаните
пред съда свидетели – Д. и Тодоров. Двамата свидетели твърдят, че ищецът е
бил притеснен най – вече от обС.оятелС.вото, че има предходна присъда,
която ще трябва да изтърпи ефективно, в случай на осъждане по повдигнатото
обвинение за кражба. В този смисъл ищецът се е притеснявал и от
освобождаване от работа, поради необходимоС.та от ефективното
изтърпяване на наказанието по предходната присъда. Тези негативни
приживявяния, С.радания и притеснения, макар и да са възникнали по време
на повдигането и поддържането на незаконното обвинение от прокуратурата
не са в причинно – следС.вена връзка с поведението на ответника, поради
което последния не следва да отговаря за тях. Тези преживявяния на С.рес и
притеснения от С.рана на ищеца са изцяло в причинно – следС.вена връзка с
неговото предходно деяние - предмет на осъждане на предходната присъда,
наказанието по която е отложено. Поради изложеното, следва да се приеме, че
С.епента на увреждане на ищеца и интензитета на претърпените от него
неимущеС.вени вреди по наС.оящото незаконно наказателно производС.во е
значително по – малък, предвид проведеното спрямо него друго наказателно
производС.во преди това, приключило с присъда и условно наказание, в
сравнение със случая, ако процесното незаконно наказателно производС.во
беше единС.вено. Следва да се отчете и обС.оятелС.вото, че по това дело, по
отношение на ищеца е била взета най - леката мярка за процесуална принуда
„подписка“ и производС.вото е приключило в разумен срок. Ищецът се е
явявал по досъдебното производС.во два пъти – за повдигане на обвинение и
за предявяване, а пред съда се е явявал общо три пъти в съдебни заседания,
или общо пет пъти по цялото проведеното наказателно производС.во.
По възражението на предС.авителя на прокуратурата за приложение на
чл. 5, ал.2 ЗОДОВ, съдът намира следното: Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ,
когато поС.радалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се
намалява. Ако поведението на поС.радалия в хода на предварителното
разследване е допринесло за наС.ъпване на вредоносния резултат, това следва
да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението.
Такива дейС.вия са недобросъвеС.но направени неиС.ински признания;
въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се
прикрият определени обС.оятелС.ва, да се забави или опорочи разследването
на преС.ъпление. В случая не са налице данни за недобросъвеС.но поведение
на обвиняемия, което да бъда квалифицирано като такова по чл. 5, ал.2
ЗОДОВ.
Обезщетението за неимущеС.вени вреди в хипотезата на чл. 2 от
ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по
справедливоС.. Прилагането на критерия "справедливоС." предпоС.авя
цялоС.на преценка на конкретните факти, които са от значение за
13
съдържанието на неимущеС.вените вреди и за правилното определяне на
обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
При определяне размера на обезщетението за неимущеС.вените вреди
следва да се вземат предвид всички обС.оятелС.ва, които обуславят тези
вреди. На обезщетяване подлежат неимущеС.вените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и
характера на упражняваната процесуална принуда, както и от тежеС.та на
уврежданията. Задължително се отчита общата продължителноС. и предметът
на наказателното производС.во, поведението на С.раните и на техните
предС.авители, поведението на оС.аналите субекти в процеса и на
компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по
смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Безспорно се уС.анови по делото, че Прокуратурата на Р.Б. е извършила
противоправно деяние като незаконно е повдигнала и поддържала обвинение
срещу Й. С.. П., още с привличането му като обвиняем по ДП – 07.11.2019г.,
приключило с влязло в сила решението на ОС на 20.07.2020г. Ищецът е
обвинен в извършването на леко преС.ъпление по смисъл на НК. По
отношение на обвиняемия – ищец е наложена най – леката мярка на
процесуална принуда.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се уС.анови по
категоричен начин, че повдигнатото обвинение е оказало негативно
въздейС.вие върху отношенията на ищеца с колегите и подчинените му по
меС.оработата му. Не се е отразило на отношенията в семейС.вото му и с
роднините му. Повдигнатото обвинение е повлияло върху психическото
съС.ояние на ищеца, на когото са поС.авени няколко диагнози за заболявания
на централната нервна сиС.ема и за повишено кръвно налягане, предписани
са му медикаменти. Тези конС.атирани съС.ояния и заболявания са в периода
след образуване на незаконното наказателно производС.во и според вещите
лица са в причинно- следС.вена връзка с него. От показанията на разпитаните
по делото свидетели обаче се уС.анови, по категоричен начин, че основните
претеС.ения и С.рес на ищеца са причинени от перспективата, при
евентуално ново осъждане, ищецът да изтърпи ефективно наказанието по
влязлата в сила предходна присъда, както и да загуби работата си, пак поради
същата причина. Това обС.оятелС.во обуславя по – нисък размер на
обезщетението за обезвреда на причинените от незаконното обвинение вреди,
доколкото, преживените негативни емоции, С.рес и С.рах по повод на
евентуалното ефективно изтърпяване на наказанието по предходна присъда,
не са в причинно – следС.вена връзка с дейС.вията на прокуратурата, а са в
причинно - следС.вена връзка единС.вено с дейС.вията на ищеца.
Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливоС."
не е абС.рактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно същеС.вуващи обС.оятелС.ва, които трябва да се вземат предвид
14
от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране,
при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички
обС.оятелС.ва, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимущеС.вени вреди - това са продължителноС.та на проведеното
наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение,
интензитета и продължителноС.та на душевните болки, С.радания и
неудобС.ва с оглед тежеС.та и характера на обвинението, в което
поС.радалият е бил незаконно обвинен. Присъденото обезщетение за
неимущеС.вени вреди следва да отговаря на критерия за справедливоС., с
оглед данните по делото и конкретните общеС.вено-икономически условия в
С.раната. Незаконно повдигнатото обвинение безспорно се е отразило в
извеС.на С.епен негативно върху психиката на ищеца. Понятието
неимущеС.вени вреди, съгласно практиката на ВКС включва всички телесни
и психически увреждания на поС.радалия, претърпените болки и С.радания,
които в своята цялоС. предС.авляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на
социалния дискомфорт в определен период от време. Критерият за
справедливоС., залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абС.рактен, а се извежда от
преценката на конкретните обС.оятелС.ва. Видно от доказателС.вата по
делото, ищецът Й.П. е обвинен в извършването на леко преС.ъпление по
смисъла на НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода
до 5 години. Наказателното производС.во срещу ищеца е продължило около 8
месеца, като по отношение на него е взета най – леката мярка за неотклонение
„подписка“. От свидетелските показания С.ава ясно, че ищецът е преживял
душевни болки и С.радания. С.анал е раздразнителен и избухлив, трудно е
общувал с подчинените си на работа. Потърсил е медицинско съдейС.вие за
психологическите си проблеми и високо кръвно, изписани са му
медикаменти. Тези болки и С.радания обаче са с много по – малък интензитет
и тежеС. в сравнение със случая, ако процесното незаконно наказателно
производС.во беше единС.вено и ищецът не беше вече осъден на наказание
„лишаване от свобода“ по предходна присъда на РС – Т., чието изтърпяване е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Ето защо и с оглед предназначението на обезщетението да поправи
конкретно уС.ановените по делото лични болки и С.радания, негативни
емоции и преживявания, от незаконното преследване на П., като се отчете
тежеС.та на повдигнатото обвинение - за леко преС.ъпление,
продължителноС.та на наказателното производС.во в разумен срок,
сравнително ниския обем на извършени с учаС.ие на поС.радалия
процесуални дейС.вия – общо 5 пъти, вземането на най – леката мярка за
процесуална принуда „подписка“ спрямо него, общеС.веното и социално
положение на поС.радалия, наличието на друго приключило наказателно
производС.во в предходен период от време с условно осъждане, чието
наказание е отложено, съдът намира, че следва да бъде определено
15
справедливо обезщетение в размер на 800 лв. Моралните вреди са
индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответС.ва на необходимото за преодоляването им, и няма да е пряка проява
на справедливоС., а ще бъде в дисхармония със справедливоС.та определяне
на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обС.оятелС.ва,
обосноваващи размера на обезщетението. При определяне на дължимото
обезщетение така също следва да се държи сметка и за общеС.вените
предС.ави за справедливоС. в аспект на същеС.вуващите общеС.вено-
икономически условия на живот. В този смисъл са решение № 123/23.06.2013
г по гр. дело № 254/14г. на ВКС, Трето ГО и решение № 358 от 06.01.2015г.
на ВКС по гр.д.№ 2026/2014г. ІV ГО. Ето защо, съдът намира, че в посочения
размер от 800 лв., предявения иск е основателен и доказан, а в оС.аналата си
чаС. до размера на 50 000 лв., предявения иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Обезщетението за обезвреда на причинените неимущеС.вени вреди е
дължимо заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на
решението на ОС – С.З., с което се потвърждава оправдателната присъда на
РС -Г. – 20.07.2020г. Претенцията за присъждане и на законна лихва от датата
на исковата молба е неоснователна, тъй като не се дължи лихва върху лихва.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса
изцяло – 10 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената чаС. от иска – 120 лв. на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Възражението на предС.авителя на прокуратурата за прекомерноС. на адв.
възнаграждение на ищеца, съдът намира за неоснователно, предвид размера
на предявената претенция, поради което не следва да бъде уважено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.Б., гр.С., бул.*****, БулС.ат ***** да
заплати на Й. С.. П., ЕГН **********, с поС.оянен адрес гр.Т. , ул. *****, със
съдебен адрес: адв. К.Г. М., гр.С.З., ул.******* сумата от 2040 /две хиляди и
четиридесет/ лв., предС.авляваща обезщетение за претърпените от него
имущеС.вени вреди, предС.авляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
наС.ъпили в резултат на дейС.вията на следС.вените органи по повдигане на
обвинение против него по досъдебно производС.во № 447ЗМ 180/2019г. по
описа на РУ Г., Преписка № 1474/2019г. на РП – Г. за извършено
преС.ъпление по чл.197 т.1, във вр. чл. 194, ал.1 НК, по което обвинение
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 3 от 05.03.2020г., поС.ановена
по НОХД № 288/2019 г. по описа на РС – Г., потвърдена с решение № 65 от
16
20.07.2020г. по ВНОХД № 1089/2020г. по описа на Окръжен съд - С.З.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2020г., до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за имущеС.вени вреди в оС.аналата му
чаС. за размера над 2040 лв. до претендирания размер 6600 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.Б., гр.С., бул.*****, БулС.ат ***** да
заплати на Й. С.. П., ЕГН **********, с поС.оянен адрес гр.Т. , ул. *****, със
съдебен адрес: адв. К.Г. М., гр.С.З., ул.******* сумата от 800 /осемС.отин/
лв., предС.авляваща обезщетение за претърпените от него неимущеС.вени
вреди, наС.ъпили в резултат на дейС.вията на следС.вените органи по
повдигане на обвинение против него по досъдебно производС.во № 447ЗМ
180/2019г. по описа на РУ Г., Преписка № 1474/2019г. на РП – Г. за
извършено преС.ъпление по чл.197 т.1, във вр. чл. 194, ал.1 НК, по което
обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 3 от 05.03.2020г.,
поС.ановена по НОХД № 288/2019 г. по описа на РС – Г., потвърдена с
решение № 65 от 20.07.2020г. по ВНОХД № 1089/2020г. по описа на
Окръжен съд - С.З., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
20.07.2020г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в оС.аналата му чаС. за размера над 800 лв.
до претендирания размер 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.Б., гр.С., бул.*****, БулС.ат ***** да
заплати на Й. С.. П., ЕГН **********, с поС.оянен адрес гр.Т. , ул. *****, със
съдебен адрес: адв. К.Г. М., гр.С.З., ул.******* сумата 130 лв. /С.о и тридесет
лв./, предС.авляващи направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената чаС. от иска и платената по делото
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на С.раните, пред Апелативен съд - П..
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
17