№ 11
гр. Ямбол , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица С. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина И. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500138 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435, ал.2, т.1 и чл.528, ал.5 ГПК.
Образувано е по жалба на М. А. Д. - длъжник по изп.д.№1171/2020 по описа на
ДСИ при ЯРС против Постановление от 20.01.2021 г. на ДСИ при ЯРС, с което на осн.
чл.528, ал.5, вр. с чл.527, ал.3 ГПК й е наложена глоба в размер на 200 лв.
Жалбоподателката счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Твърди, че от молбите на взискателите не
ставало ясно на коя дата и по какъв начин не е изпълнила определения режим на лични
контакти. Твърди, че по никакъв начин не е отказвала и възпрепятствала контактите на
взискателите с детето, но е против да го водят в дома си, т.к. се страхува за здравето на
детето, предвид местоработата на взискателката, която е медицинска сестра в Ковид
отделение и извънредната епидемиологична обстановка. В тази връзка твърди, че е майка на
три деца и е длъжна да се грижи за тяхното здраве, така и за здравето на родителите си, с
които живее. Моли за отмяна на обжалваното постановление. Не претендира разноски.
Представя писмени документи към жалбата.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК от взискателите В. И. Б. и Б. С. Б. е постъпило
възражение, с което оспорват жалбата, като неоснователна. Заявяват, че не отговарят на
истината твърденията на жалбоподателката, че никога не е отказвала и възпрепятствала
възможността им да виждат внука си, напротив - от 24.10.2020 г. и до настоящия момент Д.
нито веднъж не е позволила нито да видят детето, нито да го вземат при себе си, като в
1
продължение на 7 месеца при всяко посещение вдига скандали, гони ги, категорично отказва
да предаде детето, като отказите й са в присъствие и на полицейски служители.
Неоснователно е и твърдението й че местоработата на взискателката Б., която е медицинска
сестра в Ковид отделение, е заплаха за здравето на детето, т.к. преди всяко посещение при
детето Б. си е правила ПСР тест, а понастоящем е и ваксинирана. Иска се жалбата да бъде
оставена без уважение. Не претендират разноски. Представят писмени документи към
жалбата.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК са постъпили мотиви от ДСИ при ЯРС, в които е
заявено становище за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери
обжалваното действие на ДСИ по изп.д.№1171/2020 г. по описа на ДСИ при ЯРС, намери за
установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на
обжалване акт на ДСИ - постановление за глоба.
Производството по изпълнително дело изп.д.№1171/2020 г. по описа на ДСИ при
ЯРС е образувано по молба, подадена на 02.11.2020 г. от В. И. Б. и Б. С. Б., въз основа на
изпълнителен лист от 22.06.2020 г. по гр.д.№3647/2019 г. по описа на ЯРС, за определяне на
режим на лични отношения между бабата и дядото В.Б.Б.и и малолетния им внук Б.И.Б.. На
06.11.2020 г. на майката на детето М. А. Д. е връчена покана за доброволно предаване на
дете, получена чрез баща й А.Д.
Взискателите В. И. Б. и Б. С. Б. са подали молби от 30.11.2020 г. и 07.01.2021 г., в
които сочат, че на 30.10.2020 г., на 28.11.2020 г. и на 26.12.2020 г. не се е осъществила
среща с внука им, поради категоричния отказ на майка му, направен в присъствие на
служители от РПУ. Поискали са на длъжника да бъде наложена глоба. ДСИ е изискал
информация от РПУ-Тунджа относно случилото се на 28.11.2020 г., както и упражнил
правомощията си по чл.528, ал.4 ГПК да изиска доклад от ДСП, какъвто бил предоставен.
Няколкократно, чрез надлежно връчени съобщения, е уведомявана и длъжника М.Д., че
следва да спазва определения от съда режим на лични контакти на детето с бабата и дядото.
М.Д. подала молба, в която отново заявила, че не възразява срещу личните контакти на
детето с баба му и дядо му по бащина линия, но не желае и няма да им даде да го вземат при
себе си, т.к. баба му работи в Ковид отделение и се страхува за здравето и живота на детето.
С постановление от 20.01.2021 г. ДСИ приел, че следва да наложи глоба на
основание чл.528, ал.5, вр. с чл.527, ал.3 ГПК и наложил на длъжника М.Д. такава в размер
на 200 лв.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
2
Разпоредбата на чл.528, ал.5 ГПК предвижда, че ако длъжникът не изпълни
доброволно задължението си за предаване на дете, СИ може да му налага глоба по чл.527,
ал.3 ГПК за всяко неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.527, ал.3 ГПК, когато
длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да
търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага глоба до 400 лв.
Безспорно е, че длъжникът М.Д. следва да спазва определения от съда режим на
лични отношения между малолетното дете Б. и неговите баба и дядо по бащина линия - В.
И. Б. и Б. С. Б.. С оглед осигуряване на нормално психическо и емоционално развитие на
детето и правилно възпитание е необходимо то да поддържа взаимоотношения не само с
родителите си, но и с бабите и дядовците си, както по майчина, така и по бащина линия.
При вземането на детето не следва да се създават ситуации, които да се отразяват негативно
върху развитието и психиката му. На детето следва да се осигури нужната грижа и внимание
от страна на баба му и дядо му в определения им режим на лични отношения, а майката
следва да осигури възможност на бабата и дядото да се виждат с детето. Възрастните следва
да поддържат коректни отношения помежду си и да не нарушават взаимно авторитета си
пред детето.
Не е спорно, че бабата на детето - взискателката Б. е медицинска сестра в Ковид
отделение, но не може да се приеме, че същата е заплаха за здравето на детето, т.к. е
установено, че преди всяко посещение при детето Б. си е правила ПСР тест, а понастоящем е
и ваксинирана.
От друга страна, според становището на майката същата не възразява детето да се
вижда с баба си и дядо си, но това да става в нейния дом и в нейно присъствие. Видно от
изпълнителния лист, определения режим на лични контакти на взискателите с техния внук е
всяка последна или предпоследна събота от месеца от 10 ч. до 16 ч. в присъствие на
майката до навършване на 2 г. и 6 м., след което могат да вземат детето без присъствие на
майката. Понастоящем детето, родено на 24.04.2018 г., вече е навършило 2 г. и 6 м. При това
положение заявеното желание от страна на майката съставлява изменение на режима, което
е недопустимо в изпълнителното производство. В случай, че са налице предпоставки за това,
майката разполага с правната възможност да образува производство за промяна на режима
на лични отношения.
При така изложените съображения въззивната инстанция намира, че са налице
предпоставките на чл.528, ал.5, вр. с чл.527, ал.3 ГПК за налагане на глоба на длъжника за
неизпълнение на задължението за предаване на детето в определения от съда режим на
лични отношения с бабата и дядото. Обжалваното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна, следва да бъде
оставена без уважение.
Въз основа на горното, ЯОС
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. А. Д. - длъжник по изп.д.№1171/2020
по описа на ДСИ при ЯРС против Постановление от 20.01.2021 г. на ДСИ при ЯРС, с което
на осн. чл.528, ал.5, вр. с чл.527, ал.3 ГПК й е наложена глоба в размер на 200 лв.
Решението, на осн. чл.437, ал.4 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4