МОТИВИ към НОХД №358/2007 г.:

Обвинението е против подсъдимите П.Т.Г. *** и С.А.К. *** водици за престъпление по чл.234б, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия П.Г. и по чл.234б, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК за подсъдимата С.К..

Подсъдимият П.Т.Г. се обвинява за това, че на 09.04.2003 г. в с.Х., в съучастие, като извършител със С.А.К., последната като помагач е извършвал търговска дейност с отпадъци от черни метали с тегло 6 720 кг на стойност 8 554 лв. в нарушение на чл.2 и чл.4 от Наредбата за реда на извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали приета с ПМС от 2001 г.

Против подсъдимата С.А.К. обвинението е за това, че на 09.04.2003 г. в с.Х., в съучастие, като помагач с П.Т.Г., последния като извършител, чрез съвети и разяснения е улеснила извършването на търговска дейност с отпадъци от черни метали с тегло 6 720 кг на стойност 8 554 лв. в нарушение на чл.2 и чл.4 от Наредбата за реда на извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали приета с ПМС от 2001 г.

В хода на съдебното следствие подсъдимите П.Т. и С.К. не се признават за виновни.  Не дават  обяснения за фактическата обстановка .

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 прие за установено следното:

На 09.04.2003 г. била проведена специализирана полицейска акция на територията на РДВР П. по контрола за търговката дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Към онзи момент дейността била регламентирана в Наредбата за търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали, приета с ПМС №113/2001 г. /отм./. Един от проверените обекти бил площадка за изкупуване на такъв вид отпадъци в с.Х., стопанисвана от „” ЕООД гр.Пловдив, представлявано от управителя – свидетелката Д. К.. Дружеството притежавало лиценз за търговска дейност за търговия с отпадъци от черни и цветни метали №215-10/07.08.2002 г. на Министерство на икономиката и разрешително от МОСВ за обекта в с.Х.. В хода на проверката, в която участвал и свидетелят Н.Р.– служител на РДВР П. се установило, че в района на площадката бил паркиран товарен автомобил „Ш.” с ДК № , теглещ полуремарке, пълно с отпадъци, които в момента  били разтоварвани. Водачът на автомобила – свидетелят Й.М. не представил документи за товара, поради което с протокол за доброволно предаване полуремаркето, заедно с отпадъците били предадени на полицейските органи. При претеглянето в „М КК” АД П. било установено, че  теглото на полуремаркето, заедно с отпадъците било 21 220 кг.

Няколко дни по-късно в РДВР П. се явил подсъдимият П.Г., който бил собственик на товара. Същият обяснил на свидетеля Р., че изкупувал отпадъците в района на гр.Видин. Складирал ги в дома си, от където били натоварени и транспортирани с цел продажба. За извършването на тази дейност подсъдимият не притежавал лиценз и не бил регистриран, като търговец с такъв предмет на дейност, съгласно изискванията на Наредбата. Подсъдимият Г. предал доброволно тетрадка за изкупуване на черни и цветни метали, прономерована и прошнурована, заверена с неговия подпис. Подсъдимият предал и 6 бр. празни експедиционни бележки с печат на „ ” ЕООД и попълнена бланка на експедиционна бележка №1 с печат, както е удостоверение №171/22.05.2003 г. за издадено пълномощно, заверено от Кметство с.Х., с което Д. К., упълномощава подсъдимия П.Г. да купува и транспортира черни и цветни метали.

Видно от заключението на приетата по делото техника експертиза, теглото на товара в предаденото полуремарке, според кантарната бележка е 21 220 кг. Като се приспадне теглото на влекача и полуремаркето, то теглото на товара е 14 500 кг. Нетното тегло на отпадъците е 6 720 кг. Установи се от заключението, че металните отпадъци са били стоманени, алуминиеви и алуминиеви. В отпадъците се съдържа и пластмаса.

От заключението на приетата оценъчна експертиза се установява, че стойността на иззетите метални отпадъци, по пазарни цени към датата на извършване на деянието е 8 554 лв.

По делото е приета и изготвената допълнителна технико-оценъчна експертиза, при която вещото лице е направил личен оглед и замерване на металните отпадъци. От заключението е видно, че общото количество на металните отпадъци е 1 808 кг на стойност 620,10 лева.   

Предадената от подсъдимия Г. експедиционна бележка №1 касае експедирани стоки –мед. отпадъци на „ ” ЕООД с доставчик П.Т. *** и получател С.А. *** водици. Отразено е, че стоката се прехвърля на склад и е поставен печат на „ ” ЕООД гр.Пловдив.

Според заключението на приетата почеркова експертиза ръкописният текст на експедиционна бележка №1 е положен от подсъдимата С.А.К..

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимите Г. и К., дадени пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК, показанията на свидетелите Д. К. и Н.Р.дадени на съдебното следствие, показанията на свидетелката Д. К. дадени пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Й.М. и Д.Г. депозирани пред състав на съда и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4 3 от НПК, заключенията на техническите, оценъчни, почеркова експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото и фотоалбум.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата за търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали /отм./, действаща към момента на извършване на деянието, търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали се извършва от търговци, регистрирани по търговския закон и притежаващи лицензия, издадена по реда на наредбата.

Безспорно е по делото, че подсъдимият Г. не е притежавал специално издадена лицензия за такава дейност.

Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, съобразно §1 от Наредбата представлява осъществяване на разпоредителни сделки с отпадъци от черни и цветни метали, както и свързаните с тях дейности по събиране, съхранение, транспортиране, сортиране, механична обработка и др.

От събраните по делото писмени и устни доказателства е видно, че подсъдимия Г. е осъществявал, както разпоредителни сделки с отпадъци от черни и цветни метали, така и тяхното съхранение и транспортиране на инкриминираната дата.

Тези обстоятелства се установиха от показанията на свидетеля Р. и свидетелката Г., последните дадени по НОХД №2092/2003 г. на ПРС. Същата дава показания, че отпадъците били събирани дълго време от селата около гр.Видин и били съхранявани в дома на Г..

Последното се потвърждава и от записаното от самия подсъдим Г. в протокола за доброволно предаване на тетрадка – регистър за изкупуване на черни и цветни метали. В протокола подсъдимият е заявил и записал собственоръчно, че води регистър защото изкупува металите в дома си в гр. В.

За изкупуването от страна на подсъдимия Г. на черни и цветни метали, без необходимата за това лицензия сочат предадената от подсъдимия тетрадка, заверена собственоръчно от него, с последна страница на 22.04.2003 г. /макар и с видима направена допълнително поправка на годината на 2002 г./, но и представения от същия договор за покупко-продажба от 06.03.2003 г. на отпадъци от цветни метали, с купувач П.Г., както и фактура №20/06.03.2003 г.,  с която подсъдимият е продал същите закупени цветни метали на търговско дружество.

Но независимо от датата на изкупуване на металните отпадъци, подсъдимият е осъществил търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, към инкриминираната дата по смисъла на §1 от Наредбата, като без разрешително в периода, в който същото е било необходимо е съхранявал същите и ги е транспортирал до изкупвателния пункт на подсъдимата С.К..

Последното обстоятелство относно транспортирането се установи от показанията на свидетелите Р. и Й.М.. Последният дава показания, че бил нает от подсъдимия Г. да транспортира натоварените в товарния автомобил метали. Подсъдимият му предал автомобила с товара и заплатил курса. 

Участието на подсъдимата С.К. в извършване на деянието, в качеството на помагач се установи от показанията на свидетелката Д.Г. дадени пред друг състав на съда по НОХД №2092/2003 г. на ПРС /л.38, стр.2 и л.39/.

От нейните показания, които съдът цени като последователни и точни и дадени най-скоро след извършване на деянието, се установи, че дейността по осъществяване на търговска дейност с метали била извършвана съвместно от нея и подсъдимият Г.. Самата тя първа осъществила контакт с подсъдимата К., на която преди инкриминираната дата била предавала отпадъци. Преди датата на транспорта, тъй като знаел че цените в пункта на подсъдимата К. „са добри”, подсъдимият Г. се свързал със С.К., като двамата се разбрали да закарат отпадъците, като фирмата на К. да ги изкупи. Експедиционните бележки, включително и попълнената такава, били предоставени от К. с разяснения относно попълването им, за да послужат за безпрепятственото транспортиране на стоките. Експедиционната бележка, с подпис и печат била съставена на името на подсъдимия Г. и трябвало да му бъде предадена от свидетелката Г., за да няма проблеми при транспорта.

Тези показания се подкрепят и от приетата почеркова експертиза, от която е видно че ръкописният текст на експедиционна бележка №1 е положен от подсъдимата С.А.К., като в същата с личните си и бащини имена фигурират подсъдимият П.Г., като доставчик на отпадъци и С.К., като получател на стоките от името на „  ЕООД.

Предоставените предварително празни експедиционни бележки и попълнената такава сочат на това, че подсъдимата К. е била наясно с извършваната от подсъдимия Г. дейност по съхранение на метални отпадъци без притежание на лицензия, както и за транспортирането им на инкриминираната дата. За последното обстоятелство между двамата подсъдими е имало предварителна уговорка, направена по телефон. Независимо, че поради намесата на полицейските органи разпоредителната сделка не е била осъществена, деянието е довършено, тъй като е осъществена търговска дейност по съхранението и транспортирането на отпадъци от черни и цветни метали, в която дейност подсъдимият Г. е бил подпомогнат от подсъдимата К.. 

По делото е представено удостоверение от Кметство с.Х. за издадено пълномощно от 23.10.2002 г., с което подсъдимия П.Г. е упълномощен от Д. Стоименова К. да купува и транспортира черни и цветни метали.

Относно въпросното пълномощно свидетелката Д. К., управител на „  ЕООД, дава показания, че незнае такова да е било съставяно. В тази насока са и показанията на свидетелката Г..

В този смисъл съдът счита, че не са събрани убедителни доказателства, които да свързват подсъдимата К., свекърва на посочената упълномощителка с издаването и  предоставянето на въпросното пълномощно на подсъдимия Г., но са още една индиция относно създадените между двамата взаимоотношения свързани с дейността с отпадъци от черни и цветни метали преди инкриминираната дата.

Но това не изключва вината на подсъдимия Г. за извършеното деяние, установено от останалите събрани и коментирани по-горе доказателства.

От една страна пълномощното е издадено от физическото лице Д. К., а не в качеството й на управител на търговското дружество притежаващо лицензия за търговия с отпадъци от черни и цветни метали. От друга страна, дори да е истинско, същото няма юридическа стойност, тъй като чл.4 , ал.4 от Наредбата за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали правата по лицензията не могат да се прехвърлят и/или преотстъпват.

Тези събрани доказателства опровергават категорично обясненията на подсъдимите Г. и К., които не се признават за виновни, на които съдът не дава вяра и продиктувани от защитната им позиция.

От заключението на допълнителната експертиза се установи, че точното количество превозваните отпадъци е 1 808 кг, на стойност 620,10 лв. Съдът кредитира това заключение, тъй като същото е пълно, задълбочено и изготвено чрез оглед и индивидуално измерване на отделните видове отпадъци.

В този смисъл съдът призна за невиновни подсъдимите П.Г. и С.К. и ги оправда за разликата от 1808 кг на стойност 620,10 лв. до 6 720 кг на стойност 8 544 лева.

От заключението на допълнителната експертиза се установи, че по-голямата част от отпадъците са от битов характер. Но съдът счита, деянието е осъществено за цялото посочено по-горе количество метални отпадъци, с оглед разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата. Въпросната разпоредба предвижда, че не се изисква лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали при продажба на отпадъци от битов характер от физически лица, когато купувачът е лицензиран. В случая търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали, макар от битов характер е била извършвана от подсъдимият Г., като купувач, който обаче не е притежавал необходимата лицензия и които отпадъци в последствие е транспортирал до пункта на подсъдимата К..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият П.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.234б, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 09.04.2003 г. в с.Х., в съучастие, като извършител със С.А.К., последната като помагач е извършвал търговска дейност с отпадъци от черни метали с тегло 1808 кг на стойност 620,10 лв. в нарушение на чл.2 и чл.4 от Наредбата за реда на извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали приета с ПМС от 2001 г.

От своя страна подсъдимата С.А.К. от обективна и субективна страна е осъществила признаците на престъпление по чл.234б, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК, като на 09.04.2003 г. в с.Х., в съучастие, като помагач с П.Т.Г., последния като извършител, чрез съвети и разяснения е улеснила извършването на търговска дейност с отпадъци от черни метали с тегло 1808 кг на стойност 620,10 лв. в нарушение на чл.2 и чл.4 от Наредбата за реда на извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали приета с ПМС от 2001 г.

Подсъдимите са действали умишлено, като са съзнавали всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението и са искали настъпването на общественоопасните последици на същото. Същите са действали в съучастие, подсъдимият П.Г., като извършил, а подсъдимата С.К., като помагач.

Дейността на подсъдимата К., като помагач обективно е улеснила  осъществяването на престъплението, при оформянето на умисъла им за действие, без обаче тя да участвува в изпълнителното деяние. Със съветите, разясненията и предоставянето на документи е дала възможност подсъдимият Г. да извърши престъплението. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия Г., като общият им умисъл е формиран с активната роля на подсъдимата К.. Субективната връзка между изпълнителите и помагача се изразява в умисъла за задружното осъществяване на конкретно престъпление.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите П.Г. и С.К. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът взе предвид обществената опасност на престъплението систематизирано в Раздел II „Престъпления против отделните стопански отрасли” на Глава VI „Престъпления против стопанството”, засягащи обществените отношения свързани със сигурността при осъществяване на стопанската дейност. Съдът отчете и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, с оглед начина на извършване и стойността на предмета на деянието.

При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени добрите характеристични данни за двамата подсъдими, чистото съдебно минало и възрастта на подсъдимата К., както и изминалия дълъг период от време от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност, а като отегчаващи – предишните и последващите осъждания на подсъдимия Г..

Разпоредбата на чл.234б, ал.1 от НК предвижда наказание за извършеното престъпление лишаване от свобода до три години и глоба.

Подсъдимата С.К. е неосъждана. Не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че са налице условията за приложение на чл.78а от НК.

Въз основа на гореизложеното съдът, на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78А, ал.1 от НК освободи С.А.К. от наказателна отговорност за престъпление по чл.234б, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК и й наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева, платими в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт.

При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимата, както и невисоката стойност на предмета на деянието.

По отношение на подсъдимия П.Г. не са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК. Същият преди извършване на деянието е осъждан с присади по НОХД №111/1981 г. и по НОХД №465/1996 г. по описа на Районен съд Видин. По първата постановена присада подсъдимият е бил реабилитиран, което изключва реабилитацията по право по втората постановена присада. По НОХД №465/1996 г. Г. е бил съдебно реабилитиран на 23.09.2003 г., т.е. след извършване на настоящото деяние.  

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва на подсъдимия Д. С. К. да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  и ГЛОБА  в размера на 1 000 лева. 

Като прецени обществена опасност на дееца и предишното осъждане, съдът прие, че за неговото превъзпитание е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.46, б.”б” от ЗИН съдът определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – ОБЩ.

Предвид осъдителното решение и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите П.Г. и С.К. бяха присъдени направени разноски по делото за в размер на по194,50 лева за всеки едни.

По изложените съображения съдът постанови решението си. 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: