РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 16.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на девети октомври през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6362 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата А.И.Д. твърди, че СГП е образувала
досъдебно производство № ЗМ 136/2009 г. по описа на ГДДП - МВР, пр.пр. № Е
7381/2009 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр.
1, вр. с ал. 1 от НК, като в хода на
разследването е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 283,
пр., 1 от НК Е. З.И. - бивш съпруг на ищцата (бракът е прекратен с решение от 09.04.2010 г. на СРС, 83 състав,
по гр.д. № 9151/2009 г.), с когото имат две деца: А.Е.И., родена на *** г. и З.Е.И.,
роден на *** г. Ищцата
поддържа в исковата молба, че рано сутринта
на 19.05.2010 г. полицейски служители влезли в дома й, находящ се в гр. София,
ул. „********, за да извършват действия по претърсване и изземване. В същото
време, около 6.30 часа, Е. З.И., отишъл в дома й, за да вземе голямата им
дъщеря А. и да я заведе на детска градина. Около 6.45 ч., на външната врата се
позвънило, ищцата погледнала през шпионката, но във входа било тъмно и тя нищо
не е видяла, затова попитала „Кой е?“. Отговорил й мъжки глас: „Аз съм, може ли
да те питам нещо?“, като ищцата отворила вратата. В момента, в който тръгнала
да отваря вратата, мъжът, който стоял пред вратата, избутал ищцата навътре и
извикал „Хайде, хайде!“, и от асансьора и стълбите започнали да идват много
хора - девет или десет човека, от които две жени, като всичките били цивилни и
не носили униформи. Ищцата тръгнала към детската стая, която се намира точно
срещу входната врата, за да предпази дъщеря си. Когато видели, че влиза в
стаята, единият от нахлулите в дома й я хванал и започнал да я блъска в обратна
посока, като изблъскали ищцата от антрето в хола, а Е. З.И. изкарали от
тоалетната и го избутали през вратата до нея. Поддържа, че най - малко двама от
нахлулите в дома й, били с пистолети. В исковата молба се поддържа, че до този
момент никой от нахлулите в дома й хора не се е легитимирал, не знаела нито кои
са тези хора, нито какво искат. Едновременно крещели различни неща, отваряли
шкафове, изхвърляли от тях различни предмети и вещи, изсипвали ги по пода.
Наредили им да извадят всичките си пари и ценни вещи и да ги оставят на бар
плота, поради което ищцата помислила, че са крадци. През цялото време не
спирали да крещят. Едва след около 30 - 45 минути в дома й влязъл един мъж,
който за пръв път се представил за полицай. В исковата молба подробно се
описват последващите действия по време на полицейската операция, извършени в
присъствието на двете малолетни деца, от които едното току - що родено. Твърди
се, че едно от лицата – жена, вдигнала рязко бебето и преобърнала дюшечето му,
за да се увери, че няма нищо там.
Ищцата поддържа, че изпитала ужас (силен страх, обреченост и безнадеждност) за здравето и
живота на децата си, както и за своя живот. Поведението на полицаите било
арогантно, нечовешко и унизително за ищцата, която след 19.05.2010 г. постоянно
изпитвала страх, тревожност и
безпокойство за децата и за себе си, сънят й е станал нарушен - често се
е будила с усещане за предстояща беда, спряла да кърми. Осъществената в дома й
акция причинила заболявания - псориазис
вулгарис (хронично рецидивираща форма), псориатичен артрит и атрофия парциалис
десценденс ок.дек (слепота на дясното око), в резултат на което изпитва силни
болки и страдания, които продължават. Развила е чувство на непълноценност и
потиснатост; отчуждила се е и е ограничила контактите си с хората.
Ето защо, ищцата А.И.Д.
моли съда, да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на сумата
от 50 000 лв., като частичен иск, от общия дължим размер от 500 000 лв.,
представляващ обезщетение за неимуществени вреди, както и законната лихва върху
сумата от 50 000 лв., считано от датата на причиняване на вредата –
19.05.2010 г. до окончателното плащане, както и сторените разноски, включително
за възнаграждение за адвокат.
Ответникът М.НА В.Р.в отговора по чл. 131 ГПК, оспорва
исковата претенция, като неоснователна, като излага, че претърсването е
законосъобразно, тъй като е разрешено от съд. Поддържа, че ищцата не е
възразила при претърсването като в протокола от 19.05.2010 г. няма възражения
от присъстващите лица. Твърди, че искът е неоснователен, тъй като видно от
представената медицинска документация първата епикриза за заболяване на ищцата
е от м.08.2011 г., т.е. 1 г. и 6 м. след извършеното претърсване и изземване,
поради което дългият период от време между двете събития изключва наличието на
причинно – следствена връзка между тях. Поддържа, че
към този период ищцата е имала и други негативни изживявания – бракоразводно
дело, фирмата й „Б.Е.“ ЕООД е ангажирана в проведено наказателно производство
срещу бившия й съпруг, т.е. че соченото действие по претърсване и изземване не
е в причинна връзка с претендираните в исковата молба неимуществени вреди. Сочи, че в медиите това наказателно дело е получило широка гласност, като
то и престъпленията, за които е водено са били свързвани с името на ищцата и
притежаваните от нея фирми, като бивша съпруга на И.. Претендира разноски,
включително и възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
По делото е
представено Постановление от 14.07.2010 г. на В. С. – прокурор при СГП, по
досъдебно производство № ЗМ 136/2009 г. по описа на ГДДП - МВР,
пр.пр. № Е 7381/2009 г., от което се установява че като обвиняем по него, в
хода на производството, е привлечен Е. З.И., за престъпление по чл. 283, пр.1
от НК.
Видно
от диспозитивната част на постановлението, е оставена без уважение молбата на А.И.Д.
***“ ЕООД, за връщане на иззетите при претърсване на офиса на „Б.Е.“ ЕООД,
предмети.
Видно
от решение от 09.04.2010 г., по гр.д. № 9151/2009 г. на СРС, 83 с-в
(необжалваемо), е прекратен брака, сключен с акт за граждански брак №
3238/06.12.2007 г. между А.И.Д. и Е. З.И., с развод по взаимно съгласие.
От
представените удостоверения за раждане се установява, че А.И.Д. и Е. З.И. имат
две деца – А.Е.И., дъщеря родена на *** г. и З.Е.И., син роден на *** г.
По делото
не се спори, че на 19.05.2010 г. в гр. София, в дома на ищцата, гр. София, кв.
„Витоша“, ж.к. „Студентски град“, ул. *********, е извършено претърсване и
изземване, а това се установява и от протокол за извършено претърсване и изземване,
извършено на основание на определение № 8362 от 18.05.2010 г. на СГС. В
протокола е посочено, че следственото действие е осъществено от Л.Ц.-
разследващ полицай при ГД „ДП“ – МВР, в присъствието на следните поемни лица - А.З.З.П.,
Р.К.П. и технически помощник Л.З.Й.. Протоколът е подписан от ищцата без
възражения.
Видно
от епикриза от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, ищцата А.И.Д. е лекувана в Клиниката
по ревматология, в периода 30.08.2011 г. до 02.09.2011 г., като е поставена
диагноза псориатичен артрит. С експертно решение № 0611 от 39 заседание на ТЕЛК
Общи заболявания при ІІ МБАЛ ЕАД от 10.03.2015 г., на А.И.Д. е определена 72 % трайно
намалена работоспособност, с водеща диагноза псориатични и ентеропатични
артропатии.
По
делото е представено влязло в сила решение № 3395 от 09.03.2011 г., по адм. дело
№ 11802/2010 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отхвърлено
като неоснователно оспорването на Е. З.И. против решение №
РД-16-904/30.07.2010г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с
което е установено наличие на конфликт на интереси.
Свидетелката С.Е.И. (майка на бившия съпруг на ищцата), дава сведения,
че претърсването е оповестено публично – „по вестници и
телевизия“, като на същия ден е отишла при А.Д., която е била плакала и подута.
След това, е видяла ищцата на кръщенето на детето, като целият врат и зад ушите
на ищцата са били покрити с червени петна. Заявява, че е започнало да я болят
гърба, коленете и тазобедрените кости. През лятото на 2011 г. се е случило нещо
с окото й, като е „ослепяла“, станала е по - сприхава и нервна.
От
заключението на комплексната медицинската експертиза се установява следното: Псориатричният артрит е
хронично ставно възпаление, което е имунно – медиирано, като се развива, когато
имунната система на пациента атакува собствени клетки и тъкани, което причинява
възпаление на ставите. Среща се най- малко при 5 до 30 % от пациентите,
страдащи от кожен псориазис. Тъй като около 50 % от тях със съпътстващо ставно
увреждане, асоциирано с HLA – 27, болестта се класифицира в групата на болестта на Бехтерев и е
самостоятелно заболяване. Псориазисът е кожно заболяване, характеризиращо се с
типични плаки по кожата на цялото тяло и окосмената част на главата. Основните
фактори за възникването на псориазис и неговите ставни и очни усложнения, са
генетични (фамилна предизпозиция),
инфекциозни и имунологични. В малко публикации се отчита ролята на стреса върху
активността и появата на псориазиса. Иридоциклитът е възпалително заболяване на
предния сегмент на окото, което се причинява от попадане на инфекция отвън
(екзогенно) при отворена очна ябълка, директно увреждане на предния сегмент на
окото, или като реакция от бактериална инфекция от огнище в организма, или като
свръхчуствителност спрямо токсините от инфекция в организма (ендогенно). Съгласно
вещото лице клиничен психолог понастоящем ищцата е психично здрава, но с
разстройство в психоемоционалната сфера, довело до отключване и обостряне на
симптомите на телесни заболявания. При разпита на вещото лице кардиоревматолог същото
разяснява, че ищцата е с бързо
прогресираща форма на псориатичен артрит, но това заболяване
не е причинено от стреса, а от обстоятелството, че е ищцата е носител на ген HLA В-27, която генната
мутация е основната причина за развитието на това заболяване. Ето защо, съдът не кредитира заключението на вещото лице клиничен психолог, че причина
за отключване на псориазиса е преживения стрес при следственото действие.
Отделно от това, установява се по делото, че ищцата е търпяла негативни
изживявания във връзка с развода с Е. З. и обстоятелството, че в този период е
била с малко дете, следва да поеме изцяло грижите за двете деца, без работа, както
и фактът, че се води наказателно производство, което неминуемо е повлияло върху
емоционалното й състояние.
Относно извършеното претърсване и изземване са събрани следните гласни доказателства:
Свидетелят Е. З.И. заявява, че е присъствувал на процесното действие по
претърсване и изземване, като в апартамента са влезли не по-малко от 10 -12
човека, които са били
цивилни, като поне на един
- двама са били с пистолетите на коланите.
Заявява, че дъщеря
им е била в съседната стая, като никой не ги е пускал близо час да видят детето, както и че никой не са пуснали при бебето. А.Д. е била до него, много стресирана, не знаела е какво да
прави. Свидетелят дава
сведения, че не живее с
ищцата от повече от година от събитията преди
19.05., а официалният развод е през април месец или края на
март същата година, но са искали да се разведат много по-рано, но законът
тогава не е позволявал, тъй като е имало изискване
да са съжителствали определено време преди да
ги разведат. Свидетелката П.Д.П.заявява, че е съсед на ищцата, като
на 19.05.2010г., сутринта е чула шум откъм входната врата, и е погледнала през шпионката и видяла група хора: около четири - пет, да се качват по стълбите. Сочи, че не е видяла някой от тях да носи оръжие.
Свидетелят А.З.П. (поемно лице), заявява че преди претърсването, предварително е било разяснено, че се отива на
адрес, където има новородено дете и трябва да бъдат
внимателни. Сочи, че са им
били раздадени калцуни за еднократна употреба и
абсолютно всички са ги сложили.
Заявява, че при влизането не е имало конфликт, като всичко е
преминало в нормална обстановка. Свидетелят Р.К.П. сочи, че с колегите коментирали, че въобще няма да се влиза в стаята, където е бебето, понеже е новородено и от мерки за сигурност, за да не създават притеснения. Спомня си, че са се търсили компютърни конфигурации, като заявява че не е имало напрежение
и присъстващите са оказали съдействие и не е имало
пререкания, като всички са били цивилни. Свидетелят Л.З.Й.
сочи, че за процесното следствено действие си спомня инструктажа и това, че е казано, че на посочения адрес има бебе, новородено, и че трябва
да вземат калцуни. Заявява, че процесуално - следственото действие е протекло спокойно.
Други доказателства по делото не са
ангажирани.
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД, е за чужди действия/бездействия, с които е причинено пряко
деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от
ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и
вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод
изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят
на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и
служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения, в случая
ищцата следва да установи всички елементи на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45 ЗЗД. Съдът намира на първо място, че по делото не е установено, че
извършените действия от служителите на МВР при претърсването и изземването са
противоправни, респ. че са надвишили законоустановените правомощия на органите
по реда. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства се установява
безпротиворечиво, че следственото действие е протекло спокойно, като
единствените показания в обратната насока са на свидетеля З. – бивш съпруг на
ищцата и привлечен като обвиняем в хода на наказателното производство, поради
което съдът не ги кредитира, с оглед неговата заинтересованост и
обстоятелството, че не кореспондират с останалите доказателства по делото,
включително и на свидетелката Пепа Петкова. Отделно от това, не се установява
от събраните по делото доказателства - гласни и писмени, че установените
увреждания и заболявания при ищцата, са в причинно-следствена връзка с
извършеното следствено действия. Обратно, съгласно заключението на медицинската
експертиза, причината за дебют на псориазиса и съпътстващите ставни и очни
заболявания е генетична (наследствен ген). Ето защо и при приложение на
неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената
тежест, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че исковата претенция
е неоснователна, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение в
размер на сумата от 50 000 лв. - частичен иск, от общия дължим размер от
500 000 лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата от 50 000 лв., считано от датата на причиняване на
вредата – 19.05.2010 г. до окончателното плащане, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, ищцата А.Д. няма
право на разноски, поради които такива не следва да бъдат присъждани. На
ответника М.НА В.Р.следва да бъде заплатено възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 450 лв., на основание чл. 78, ал. 3, вр. 8 ГПК и сумата от 180 лв., депозити за свидетели.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от А.И.Д., ЕГН **********,***, чрез адвокат Д.А. и адвокат З. С., гр. София,
ул. „********срещу М. на В.Р., с ЕИК********, гр.
София, ул. „********, за
заплащане на сума в размер на 50 000 лв. – частичен иск от сумата от
500 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за търпени
болки, страдания и здравословни увреждания, в резултат на извършено претърсване
и изземване на 19.05.2010 г., в гр. София, ул. „*********, ведно със законната
лихва, считано от 19.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.И.Д., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Д.А. и адвокат З. С., гр. София, ул. „********да заплати на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на М. на В.Р.,
с ЕИК********, гр. С., ул. „********, сумата от 450
лв. - разноски за юрисконсулт и сумата от 180 лв. - разноски за депозити за свидетели.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: