№ 525
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000478 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260044 от 15.04.2022 година, постановено по т. дело №
1256/2020 година по описа на Окръжен съд – С.З., е осъдено „З.д. Е.“ АД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град С. ..., район И., бул. „Х.К.“
№ 43, да заплати на „М.М.-И.“ ЕАД, град Р., ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление град Р., област С.З., ул. „Г.Д.“ №13, сумата от 301340,14 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по щета № 032-00-
309/24.10.2017г. по застрахователна полица №..../06.11.2014г. по застраховка
„Имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации“,
сключена съгласно договор № .... от 06.11.2014г., с предмет „Застраховане на
имуществото на „М.М.И.“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“,
ведно със сумата от 59096,15 лева обезщетение за забава върху главницата
за периода 13.02.2018г. – 19.01.2020г, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2020г., до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото по
1
съразмерност, включващи 14418,40 лева държавна такса, 776 лева за
експертизи и 436,50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Предявеният
главен иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 301340,14 лева
застрахователно обезщетение до пълния предявен размер от 309 530,14 лева,
ведно със законната лихва върху тази разлика от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.10.2020г., до окончателното изплащане.
Отхвърлен е и предявеният акцесорен иск за присъждане на обезщетение за
забава, за разликата над уважения размер от 59096,15 лева до пълния
предявен размер от 62077,99 лева, както и за периода 28.01.2018г. –
12.02.2018г. включително. Осъдено е „М.М.-И.“ ЕАД, ЕИК ....., да заплати на
„З.д. Е.“АД, ЕИК ...., разноските по делото съразмерно с отхвърлената част от
исковете, включващи 54,42 лева за експертизи и 4,20 лева за свидетел, както
и 13,50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така постановеното решение е обжалвано в осъдителната му част с
въззивна жалба, подадена от „З.д. Е.“ АД. Оплакванията са за неправилност
поР. нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Искането е
за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на ново по
същество, с което да се отхвърлят предявените искове от „М.М.-И.“ ЕАД,
евентуално да се намали размера на присъденото застрахователно
обезщетение до действителната стойност на лентовото платно, като се отчете
обезценката му. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Доводите, изложени във въззивната жалба, касаещи предявеният главен
иск, са за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение,
изразяващо се в неизпълнение на задължението му да обсъди пълно,
всестранно и в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства,
което според него довело до неправилни крайни изводи. Оспорени са
мотивите на съда, че не следва да се обсъждат данните от заключенията на
първоначалната и повторната инженерно-техническа експертиза, сочещи
причините за откачването на куката на ролковата станция, причинила
скъсването на платното на ГТЛ, поР. липса на възражения в отговора на
исковата молба за допуснати нарушения от ищеца, свързани със състоянието
и експлоатацията на тази кука. Според жалбоподателя необсъждането на това
възражение е незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че неговото
възражение в отговора на исковата молба, раздел І, т. 3, обхваща и тази
причина, доколкото той се е позовал на комплексни причини за настъпване
2
на събитието, цитирайки протокола за разследване на аварията, съставен от
ищцовото дружество и е поддържал изключен риск по чл. 8.6. от Общите
условия поР. нарушени строително-технически норми и изисквания,
строителен недостатък, недоброкачествен ремонт или монтаж и/или
неотстранени повреди от по-рано настъпили събития. Твърди, че
действително е поставил акцент върху значението на лепенката върху
платното на ГТЛ, но възражението му обхващало и факта на откачване на
процесната кука, който също следвало да бъде обсъден като възражение за
наличие на изключен риск от застрахователното покритие. Жалбоподателят
твърди, че към момента на подаване на отговора на исковата молба не е могъл
да посочи точната техническа причина за настъпване на застрахователното
събитие, а са били необходими специализирани знания на вещо лице.
Необсъждането на констатациите на двете експертизи за причината за
откачването на куката на ролковата станция било процесуално нарушение.
Позовавайки се на първото заключение, прието по делото, изготвено от
вещото лице В.Д., според което е допуснат пропуск при законтрянето на
куката, жалбоподателят поддържа нарушение на техническите изисквания за
закрепване на куката с контри, респ. нарушение по чл. 8.6. от Общите
условия, изразяващо се в неправомерен монтаж на противооткачващата
контра. Във въззивната жалба е посочено също, че съдът е допуснал
процесуално нарушение по чл. 203 от ГПК, непроявявайки инициатива да
изясни противоречията между заключението на вещото лице Д. и второто
заключение, изготвено от вещото лице Т.А., в което се сочели алтернативно
две причини за откачването на куката – законтрящ механизъм, изработен от
неподходящо тънък материал, който е корозирал и не е удържал куката и с
по-малка вероятност – липсата на монтиран законтрящ механизъм.
Становището на жалбоподателя е, че дори да се приеме първата причина,
посочена от вещото лице А., става дума за нарушения по чл. 9.3. от Общите
условия – щети, предизвикани от употреба на неподходящ материал. Съдът
не обсъдил и не изложил мотиви и по извода на вещото лице Д., че платното
е разкъсано при съприкосновение на куката с недобре залепена лепенка при
предходна повреда на лентата, което осъществявало друга хипотеза на
изключен риск съгласно чл. 8.6. от Общите условия, а именно предходен
недоброкачествен ремонт.
Втората група доводи във въззивната жалба касаят нарушение на
3
материалния закон. Оспорени са изводите на съда, че процесната авария е
настъпила при манипулиране на товари. В случая не ставало дума за
манипулиране на товари, а за вътрешнопроизводствен процес. Според
жалбоподателя „манипулирането на товари“, включено като допълнителен
риск в договора между страните, означавало обработване на товари – дейност,
която не съвпадала с работата на процесната лента. Не били съобразени
установените изключени рискове по чл. 8.6. и чл. 9.3. от Общите условия като
основание за отхвърляне на исковата претенция. Неправилно било прието от
съда, че определената от оценъчната експертиза възстановителна стойност не
следвало да се коригира с коефициента за физическо, функционално и
икономическо обезценяване, който според съда не се прилагал в случаи на
частична щета. Неправилно било прието, че втората хипотеза на чл. 90 от
Общите условия е неприложима в случая. Според жалбоподателя и в двата
варианта следвало да се отчете физическата и морална амортизация на
застрахованото имущество към датата на застрахователното събитие.
Жалбоподателят счита, че към спора между страните била относима не
възстановителната стойност, присъдена от първоинстанционния съд, а
изчислената от вещото лице справедлива пазарна стойност от 133 100 лева,
което съответствало на съдебната практика, приемаща, че застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
имуществото, а именно пазарната му цена към датата на увреждането, срещу
която би могло да се закупи имущество от същия вид и в същото състояние
като увреденото. С оглед оспорването на главния иск по основание и размер,
се оспорва и акцесорната претенция за мораторни лихви.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „М.М.-И.“ ЕАД с
изразено становище за нейната неоснователност и искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
В отговора се оспорват доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразно необсъждане от първоинстанционния съд на
доказателствата, свързани с причините за откачане на куката. Твърди се, че
всички събрани доказателства, включително двете технически експертизи и
допълнителната такава са обсъдени. Поддържа се, че ответникът не е
направил възражение, свързано с допуснати от ищеца нарушения относно
състоянието и експлоатацията на куката в нито едно от проведените пред
4
първоинстанционния съд съдебни заседания. Посочено е, че в цялото
първоинстанционно производство ответникът е поддържал само, че
увреждането се дължи на недоброкачествено извършен ремонт, на
неотстранени предходни повреди. Оспорени са изложените във въззивната
жалба факти и обстоятелства, за които се твърди, че са установени със
събраните доказателства, но са интерпретирани неправилно от съда, свързани
с причината за откачането на куката, както и с несъответствието на
извършения предходен ремонт на техническите изисквания. В отговора се
оспорват изложените във въззивната жалба доводи, касаещи нарушение на
материалния закон. Твърди се, че основната дейност на гумено лентовия
транспортьор е именно манипулиране на товари, което е сред изброените в
договора застрахователни рискове. Оспорени са и твърденията, че
обезщетение не се дължи, тъй като събитието е изключен риск съгласно
общите условия към договора. Поддържа се, че в случая е приложим чл.9.2.
от договора, съгласно който условията и изключенията в Общите и
Специалните условията на застрахователя, които противоречат на естеството
и дейността на застрахования, не се прилагат по посочения договор. Оспорено
е и направеното във въззивната жалба тълкуване на клаузите относно
определяне размера на дължимото обезщетение, като се изразява становище,
че присъденото такова е в съответствие с договора и разпоредбата на чл. 394
от КЗ.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а именно от ответника срещу
първоинстанционното решение в осъдителната му част. При подаване на
въззивната жалба е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
5
на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените от жалбоподателя оплаквания, подробно посочени по-горе.
Безспорни между страните са обстоятелствата, свързани с наличие на
валиден към момента на настъпване на процесното събитие /22.10.2017
година / договор МТ468 от 06.11.2014 година с предмет „Застраховане на
имуществото на „М.М.И.“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“
ЗОП, обособена позиция № 1 – „Застраховане на имуществото на клон
рудник „Т. 1“.
В представения по делото протокол от разследване на авария,
изготвен от нарочна комисия на ищцовото дружество, назначена за
извършване на разследване на обстоятелствата, причинили аварията, е
отразено, че на 22.10.2017 година в забоя на багер SRs 2000, № 142, са
налични големи количества броеницо-подобни твърди включения /волуни/ с
различни по големина габарити, при което се самооткача от ляво носеща
ролкова станция на секция № 175, при попадането й върху долния клон на
лентовия транспортьор куката за окачване започва да се трие в средата на
неработния протектор, при преминаване на възстановяван с лепенка
проходен отвор между 8-ма и 9-та вулканизация на гумено транспортната
лента /ГТЛ/ лепенката се запрята и пада, вследствие на освобождаване на
дефекта куката се закачва и започва да разцепва лентовото платно, като от
триенето се повишава температурата на метала и започва отделянето на черен
дим. В протокола е отразено, че в резултат на аварията е разполовена
по средата гумено- транспортна лента тип В1800 ЕР2500 с линейна
дължина 648 метра от гумено-лентов транспортьор 1221 в участък „РНТК -
2“, рудник „Т. 1“. В констативната част на протокола е отразено, че при
огледа, извършен на 22.10.2017 година на секция № 175 е открита откачена
от лявата страна по посока на движение носеща ролкова станция, като
единият й край е опрян на земята, а другият е закачен на секцията, като на
куката на ролковата станция, опираща на земята, е наличен противооткачащ
механизъм, за което е изготвен и снимков материал, приложен по делото.
Констатациите в протокола, изготвен от комисията, назначена от
управителя на ищеца, са възпроизведени в окончателния доклад, изготвен от
дружество „В.“ по възлагане от ответника „ЗД Е.“ АД / стр. 83 и следващите
от първоинстанционното дело/. От показанията на Д.Б., изготвил този
6
окончателен доклад, разпитан в качеството на свидетел, е видно, че
дейността на това дружество е да изготвя експертни доклади по възлагане от
застрахователи във връзка с конкретни застрахователни претенции.
Свидетелят заявява, а и в доклада е отразено, че той е изготвен след
посещение на процесния обект на 26.10.2017 година, както и въз основа на
документите, изпратени от ищцовото дружество, касаещи процесното
застрахователно събитие.
В окончателния доклад, изготвен по възлагане от ответното
застрахователно дружество е посочено, че основната функция на
съоръжението е пренасяне на изкопания в рудника материал и доставянето му
до определеното за разтоварване място, задвижването на лентата се
осъществява върху ролков път чрез задвижваща станция, като достигайки до
разтоварната точка, материалът се прехвърля / разтоварва/ на друга
транспортна лента или на насипо-образувателна машина. В него е отразено,
че откривните работи в рудниците се извършват изцяло по поточна
технология с използване на роторни багери, гумено-лентови транспортьори и
лентови насипообразуватели. В доклада е възпроизведена причината за
настъпване на аварията, която е вписана в протокола на комисията на
дружеството-ищец за разследване на производствената авария.
Както от цитираните по-горе протоколи, представени като
доказателство по делото, чието съдържание не се оспорва, така и от
показанията на разпитаните в качеството на свидетели Д.Г.Д. и Х.Г.Ч. и от
заключението на вещото лице инженер Т.А. се установява, че скъсването /
разцепването/ на лентовото платно на долния клон на лентовия транспортьор
се е получило, след като се е откачила от лявата страна носеща ролкова
станция, попаднала е върху долния клон на лентовия транспортьор и куката
от нея е започнала да трие неработния протектор по време на движение, като
при преминаване на куката през възстановен с лепенка участък лепенката се е
запретната и е паднала, а куката е попаднала в цепката и започнала да
разкъсва лентата.
Тези обстоятелства са установени по безспорен начин със събраните по
делото и обсъдени доказателства. Те имат значение за произнасяне по
въведения с въззивната жалба спорен въпрос дали в случая става дума за
покрит риск съгласно сключения между страните застрахователен договор от
7
06.11.2014 година.
В раздел І, чл.1.2. от договор № ..../2014 година, приложим в
отношенията между страните към датата на процесното събития – 22.10.2017
година, са изброени застрахователните рискове, които са негов предмет. В чл.
1.2., б. „Б“, т. 11 като допълнителен риск в предмета на договора са включени
аварийни събития при товарене, разтоварване и манипулиране на товари.
Изрично е уточнено в договора, че допълнителните рискове покриват само
определени видове имущество на „М.М.И.“ ЕАД. Досежно машините,
съоръженията и оборудването на застрахования, сред изброените покрити
допълнителни рискове е и този по т. 11.
Въз основа на обсъдените доказателства може да се направи извод, че
в случая става дума за повреда на лента като част от съоръжение на ищеца, а
именно гумено-лентов транспортьор. Оспорването на ответника, което се
поддържа и във въззивната жалба, че не става дума нито за товарене, нито за
манипулиране на товари, за да се приеме наличието на покрит риск, е
неоснователно. Самият договор не съдържа обяснение на термина
„манипулиране на товари“. Според техническата литература терминът
„манипулиране“, свързан с товари, обхваща всички операции, които се
извършват с товара и всички звена, през които той минава от производството
до потреблението. При установеното по делото предназначение на ГТЛ,
обсъдено по-горе, следва да се приеме, че аварията е настъпила при
манипулиране на добитите въглища – пренасянето им от мястото на
добиване, след като са били натоварени с багер върху лентата на ГТЛ, до
друго отдалечено място, за да бъдат прехвърлени на друга транспортна лента
или насипообразувателна машина.
По тези съображения съдът приема, че в случая не е налице
предвидената в чл. 9.1. от Общите условия към договора хипотеза, на която
се позовава ответникът, оспорвайки основателността на предявения иск,
която предвижда, че застрахователят не покрива щети, причинени от събитие,
което не е покрит риск, съгласно конкретния застрахователен договор.
Втората група спорни въпроси, които се поддържат във въззивната
жалба, касаят недължимостта на застрахователно обезщетение поР. наличие
на изключен риск съгласно чл. 8.6. и чл. 9.3. от Общите условия към
договора, както и допуснати процесуални нарушения на съда при
8
обсъждането на доказателствата, свързани с тях.
В преклузивния срок – с отговора на исковата молба, ответникът се
позовава на отразеното в протокола, съставен от комисията на ищеца за
разследване на аварията, поддържайки наличие на дефект в ремонтиран
участък на гумената лента – лепенка от предходен ремонт, която се е
запретнала и куката е попаднала в отвора и е разкъсала лентата. В тази
връзка се твърди наличие на недоброкачествено извършен ремонт, на
неотстранени предходни повреди, като се поддържа, че ако лепенката не е
била дефектна, увреждането не би настъпило. То се дължало както на
неправилния ремонт и използвания неподходящ метод на вулканизация, така
и на залепване на скъсания участък, което било временно решение, вместо да
бъде подменен с изцяло ново гумено платно. Това са обстоятелствата, въз
основа на които ответникът се е позовал на наличието на изключени рискове
по т.8.6 и т.9.3 от Общите условия, при които не дължи покриване на щетите.
Според т.8.6. от Общите условия към договора, застрахователят се
освобождава от задължението да заплати обезщетение на застрахования при
настъпване на загуби, щети и/или необходими разходи на застрахованото
имущество, пряко или непряко причинени от нарушени строително-
технически норми и изисквания, недоброкачествен ремонт или монтаж и/или
неотстранени повреди от по-рано настъпили събития, щети, причинени пряко
или косвено от експериментални и/или несертифицирани / неодобрени по
съответния ред уреди, приспособления и/или технологии.
Според т.9.3. от Общите условия застрахователят също така не
покрива преки щети, дължащи се на собствен недостатък на погиналото или
увредено имущество, постепенно увреждане вследствие обичайна употреба/
като са изброени амортизация, овехтяване, износване, ръжда, корозия и др.
на имуществото или негови части/, щети върху машини вследствие на авария
по време на тяхната работа, употреба на неподходящи материали, лошо
изпълнение и др.
Състоянието на гумено транспортната лента към момента на
процесното застрахователно събитие се установява освен от обсъдените по-
горе протоколи, изготвени от страните на разследване на аварията, и от
показанията на разпитаните свидетели Д.Г.Д. и Х.Г.Ч., както и от приетото
по делото заключение на вещото лице инженер Т.А., което съдът възприема
9
като компетентно, незаинтересовано и неоспорено от страните по въпросите,
изискващи технически знания.
Съдът приема за неоснователни доводите във въззивната жалба за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд поР.
необсъждане на заключението на вещото лице В.Г.. Заключението на вещото
лице инженер А. е повторно, след изготвено първоначално такова от вещото
лице В.Г.. В заключението, както и при изслушването му в съдебно
заседание вещото лице Г. нееднократно е доизяснявало и променяло
изводите си, почиващи на предположения и теоретични постановки, без
съобразяване с конкретните обстоятелства и доказателства по делото. По
тази причина неговото заключение е оспорено и от двете страни в съдебно
заседание на 28.09.2021 година, като те са поискали допускане на повторно
заключение. След дадената му от съда възможност, вещото лице Г. е
изготвило допълнение към заключението си. В заключението си то е
акцентирало на собствения си извод, че причина за скъсването на гумената
лента е откачането на куката на ролковата станция поР. липса на поставен
законтрящ механизъм – обстоятелство, което не е въведено в процеса от
никоя от страните до момента на изготвяне на експертизата. В допълнението
към заключението вещото лице е променило извода си, като е посочило, че
причина за разкъсване на гумената лента е откачена кука на ролковата
станция в резултат на неправомерен монтаж на противооткачащата контра на
куката, който е компрометирал предназначението и функцията й.
Първоначалните констатациите на вещото лице за липса на законтрящ
механизъм не съответстват на отразеното в протокола за разследване на
аварията на изготвените снимки към него. Освен това изводите му за
неправомерен монтаж на контрата са оспорени от процесуалния представител
на ищеца с изявление, че противооткачащата контра е необслужваем от
дружеството възел, който пристига в готов вид. Оспорването на заключението
на вещото лице Г. по тези причини е наложило допускането и приемането
на повторно заключение, изготвено от инженер А., което не е оспорено от
страните, поР. което съдът го възприема. При изслушването му в съдебно
заседание вещото лице А. е заявило, че противооткачащата заключваща
контра не се монтира от ищцовото дружество, а е част от цяло устройство,
което се произвежда другаде и се получава готово. В заключението на
инженер А. липсва посочена конкретна причина за откачането на куката
10
при работата на ГТЛ. Вещото лице е изложило няколко хипотези, които
почиват на предположения, но не и на конкретни данни.
В този смисъл съдът намира, че доводите на ответника за изключен
риск, основани на липсата или на компрометиран законтрящ механизъм,
непозволяващ на куката на ролковата станция да се отключи по време на
работа, са неоснователни. На първо място, такова правоизключващо
възражение не е направено от ответника в преклузивния срок за това – с
отговора на исковата молба. В случая не може да се приеме, че става дума за
новонастъпило или новооткрито в хода на процеса обстоятелство по смисъла
на чл. 147 от ГПК, което да му дава възможност да направи възражение,
основано на това обстоятелство в по-късен момент, след изтичане срока за
отговор на исковата молба. Още преди завеждането на иска, по повод на
предявената извънсъдебна застрахователна претенция, застрахователят е
разполагал с цялата налична документация във връзка с аварията,
включително протокола за нейното разследване и снимки, установяващи
състоянието на куката и ролковата станция, като сам е възложил на експерти
да направят проучване и да изготвят доклад за застрахователното събитие.
Дори обаче да се приеме наличие на такова възражение, то е неоснователно,
доколкото не е установена по делото със събраните доказателства при
условията на пълно и главно доказване конкретната причина за откачането на
куката на ролковата станция, а вещите лица са посочили различни възможни
хипотези, сред които са и тези, посочени от вещото лице А. за тънък
материал, от който е изработен заключващия механизъм и за корозия, която
го е отслабила, както и с по-малка вероятност немонтирането на законтрящ
механизъм. От друга страна не е опровергана посочената в протоколите за
разследване на аварията причина, а именно преминаване на твърдо включение
по линейната част на ГТЛ 1221, при наличие на големи количества
броеницоподобни твърди включения /волуни в различни по големина
габарити, довело до самооткачане от ляво на носещата ролкова станция.
Констатациите в протокола на комисията на дружеството –ищец, както и в
този, изготвен от външните експерти по искане на застрахователя, се
потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели и не са
отречени като възможна причина от вещото лице инженер А. при
изслушването му в съдебно заседание.
По делото не е установено допуснато нарушение на техническите
11
изисквания и правила, свързани с предходния ремонт на лентата с поставяне
на лепенка, която се е запретнала при преминаването на закачащата кука.
Наличието на такава лепенка е безспорно обстоятелство. То се установява от
всички събрани доказателства. Липсват обаче доказателства в подкрепа на
твърденията на ответника, че става дума за некачествено извършен предходен
ремонт, по неподходящ начин – с лепенка, вместо със замяна на повредения
участък с ново платно и вулканизиране, което според него било временно
решение, а не отстраняване на повредата. Напротив, от заключението на
инженер А., както и от показанията на свидетелите Д.Д. и Х.Ч. се установява,
че предходната повреда на лентата с оглед малките й размери –ширина около
10 сантиметра, е отстранена с лепенка, каквито били предписанията на
водещото търговско дружество в тази област. От него ищецът купувал
лепенките и лепилото, които били най-добрите на пазара и слепените части
следвало да имат голяма здравина. В заключението на вещото лице е
посочено, че при подмяна на предходния повреден участък с ново парче
гумено-транспортна лента, това следвало да стане с вулканизация в двата
края, поР. което не би имало голяма разлика в здравината при ремонта с
поставяне на лепенка и при подмяната на увредената част. При тези данни и
при липса на други доказателства в подкрепа на твърденията на ответника за
некачествено извършен предходен ремонт, респ. за допуснати нарушения на
технически правила и норми, не могат да се приемат за установени по делото
предвидените в чл. 8.6. и чл. 9.3. от Общите условия изключени рискове.
За пълнота на изложението, въпреки неустановяване по делото на
обстоятелствата, свързани с приложение на изключените рискове по чл. 8.6. и
чл.9.3. от Общите условия, съдът ще произнесе по възражението на ищеца,
съдържащо се в допълнителната искова молба, както и в отговора на
въззивната жалба, че с оглед клаузата на чл.9.2. от сключения между страните
договор, посочените клаузи от Общите условия не следва да се прилагат.
Според чл. 9.2. от договора всички условия и изключения в Общите и
Специалните условия на застрахователя за застраховане на имущество, които
противоречат на естеството на дейност на застрахования и на застраховката
по договора, няма да се прилагат по отношение на настоящия договор. В
случая, видно от справката в ТРРЮЛНЦ, предметът на дейност на
дружеството –ищец включва добив и пласмент на въглища. Не може да се
приеме, че изключените рискове по чл. 8.6. от Общите условия противоречат
12
на естеството на дейност на застрахования. Доводите на ищеца в тази насока
не са конкретизирани, не се твърдят и не са установени обстоятелства, въз
основа на които да се направи извод за такова противоречие между
естеството на дейност на застрахования и процесните изисквания на Общите
условия към договора. Възраженията на ответника не са за изключен риск,
свързан с упражняване на обичайната дейност на ищеца, а за извършен
недоброкачествен ремонт и неотстранени предходни повреди / чл. 8.6. от
Общите условия/, които изисквания не са в противоречие с естеството на
дейност на ищеца.
Що се отнася до изключения риск по чл. 9.3. от Общите условия,
свързан с щети върху машини вследствие на авария по време на тяхната
работа, той е неприложим като противоречащ на застраховката по договора,
доколкото сред допълнителните рискове по самия договор е увреждане на
машини, съоръжения и оборудване вследствие на аварийни събития при
товарене, разтоварване и манипулиране на товар, в каквато насока съдът
изложи мотиви по-горе.
По изложените до тук съображения съдът намира, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение за процесното застрахователно
събитие, предвидени в договора и в закона – чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./,
приложим в отношенията между страните съгласно § 22 от ПЗР на новия КЗ,
доколкото договорът е сключен при действието на отменения КЗ и не се
твърди и не се установява страните да са предоговорили отношенията си след
това.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение е уреден с
клаузите на раздел ХІ от Общите условия към договора между страните.
От събраните по делото доказателства е установено, че в случая не
става дума за пълна загуба на съоръжението гумено-лентов транспортьор, а
само до разкъсване на част от него - гуменото платно, с размери на
разкъсването 647 метра.
По делото е прието заключение на вещо лице инж. Д.К. по задачата да
определи възстановителната стойност на увредената лента. Според
заключението на вещото лице тази стойност е 309530,14 лева. Определената
от вещото лице възстановителна стойност съвпада с реално извършените от
13
ищеца разходи за възстановяването на 647 метра гумена лента от ГТЛ,
включващи доставката на нова лента, транспортни разходи, материали за
вулканизация, осигуровки, заплати, пенсии, отпуски и др. начисления, в
каквато насока е представената справка на стр. 55 и 56 от
първоинстанционното дело. От вещото лице е установено, че стойностите по
справката, съвпадат с осчетоводените стойности в дружеството-ищец.
Вещото лице е определило и пазарната стойност на гумената лента към
момента на застрахователното събитие, отчитайки периода на експлоатация /
четири години и 10 месеца/, състоянието на лентата и прилагайки съответни
проценти за физическо износване – 45%, функционално обезценяване – 8% и
икономическо обезценяване – 15%, на 133 100 лева. В заключението има
данни и за това каква сума би могла да се получи при реализация на
повредената лента на вторичния пазар. Вещото лице е изчислило, че при
продажбата на лентата като вторична суровина би могла да се поучи сумата
от 8190 лева.
Съобразявайки чл. 90 от Общите условия към договора, съдът намира,
че ищецът има право на застрахователно обезщетение в размер на
възстановителната стойност от 309530,14 лева, необходима за
възстановяване на повредената при аварията гумена лента в състоянието, в
което е била преди застрахователното събитие, намалена със сумата, която
може да се получи при реализацията й като вторична суровина – 8190 лева,
или сумата от 301340,14 лева, колкото са присъдени с първоинстанционното
решение.
Според чл. 90 от Общите условия при частични щети, когато не е
налице конструктивна пълна загуба, оценката се извършва или чрез
предвиждане на необходимите ремонтни работи и съответно необходимите
разходи за части, материали и труд за възстановяване на имуществото във
вид и състояние, което то е имало непосредствено преди датата на
застрахователното събитие или чрез процентна обезценка, като и в този
случай се вземат предвид вида и състоянието/ в това число физическа и
морална амортизация/ на имуществото към датата на застрахователното
събитие. Тази клауза от Общите условия следва да бъде тълкувана във връзка
с документите, приложени от „Е.“ АД при участие в процедурата по
възлагане на обществената поръчка на ищеца за сключване на имуществена
застраховка. В приложение 5.2.2.1. – „Механизъм за оценка на щетите“ към
14
приложение 5.2.2. , касаещо обособена позиция № 1 – „Застраховане на
имуществото на клон рудник Траяново 1“ изрично е посочено, че
застрахователното обезщетение се определя в рамките на застрахователната
отговорност за съответното имущество, съгласно клаузите на Общите
условия, като при частични щети, когато не е налице конструктивна пълна
загуба, оценката се извършва чрез предвиждане на необходимите ремонтни
работи и съответно необходимите разходи за части, материали и труд за
възстановяване на имуществото във вид и състояние, което то е имало
непосредствено преди датата на застрахователното събитие. Съобразявайки
офертата и клаузата на чл. 90 от Общите условия, съдът намира, че в
хипотеза като процесната, при която става дума за частична щета на
съоръжение и извършване на необходимите ремонтни работи за
възстановяването му във вида и състоянието, което е имало преди
застрахователното събитие, следва да се присъди стойността на ремонтните
работи. Не е уговорено между страните и не е възможно намаляване на
стойността на ремонтните работи чрез прилагане на процента обезценка и
съобразяване на пазарната цена на засегнатата от щетата част от цялото
съоръжение. Посоченото в чл. 90 от Общите условия за съобразяване на вида
и състоянието, включително физическата и морална амортизация на
имуществото, касае само хипотезата на частични щети, при които
обезщетението се определя чрез процентна обезценка.
Този извод може да бъде направен и при анализ на приложимата в
отношенията между страните законова уредба – КЗ /отм./.Съобразно
разпоредбата на чл.208, ал.3 от Кодекс за застраховането /отм./,
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Тази вреда е уговорена със сключения между
страните договор, според който обезщетението не може да надвишава
действителната стойност /при пълна увреда съгласно чл. 91 от ОУ/ или
възстановителната стойност /при частична увреда/ на застрахованото
имущество. Възстановителна стойност съгласно чл. 203, ал. 3 от КЗ /отм./ е
цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Изрично в
разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от КЗ / отм./ е посочено, че в този случай не се
прилага обезценка.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е
15
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора право на разноски за въззивната инстанция
има ответникът по въззивната жалба „М.М.И.“ ЕАД. Претендирано е
юрисконсултско възнаграждение. Такова се дължи на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, доколкото пред въззивната инстанция дружеството е представлявано
от юрисконсулт. Съдът определя дължимото юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.
25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 360 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260044 от 15.04.2022 година,
постановено по т. дело № 1256/2020 година по описа на Окръжен съд – С.З.,
в обжалваните части, с които е осъдено „З.д. Е.“ АД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление град С. ..., район И., бул. „Х.К.“ № 43, да заплати на
„М.М.-И.“ ЕАД, град Р., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление град
Р., област С.З., ул. „Г.Д.“ №13, сумата от 301340,14 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по щета № 032-00-309/24.10.2017г., по
застрахователна полица №.... /06.11.2014г., по застраховка „Имущества на
юридически лица, еднолични търговци и организации“, сключена с договор
№ .... от 06.11.2014г., ведно със сумата от 59096,15 лева обезщетение за
забава върху главницата за периода 13.02.2018г. – 19.01.2020г, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.10.2020г., до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските по делото по съразмерност, включващи 14418,40 лева държавна
такса, 776 лева за експертизи и 436,50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „З.д. Е.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
град С. ..., район И., бул. „Х.К.“ № 43, да заплати на „М.М.-И.“ ЕАД, град Р.,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление град Р., област С.З., ул. „Г.Д.“
№13, разноски за въззивното производство в размер на 360 лева
16
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17