Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/28.06. |
Година 2018 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на втори май |
Година 2018 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 2857 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.
Производството
е образувано по искане от името на И.Р.С. ЕООД срещу К.С.Т. ООД. В молбата се твърди,
че по сключен договор ищецът
предоставил на ответника недвижим имот за ползване като офис. Ответникът не
заплатил за периода юни–октомври 2013 г. договорения наем, консумативи и за
поддръжка имота общо сума в размер 3403,15 лв. Твърди се неизпълнението да се
дължи на трайна невъзможност ответникът да обслужва паричните си задължения.
Иска се да бъде установена неплатежоспособността на дружеството и да бъде
открито производство по несъстоятелност.
Препис
от молбата е връчен на ответника при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК като не се
установява в установения от закона срок да е постъпил отговор.
В
съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител ан ищеца –
адв. Ш. от САК, поддържа иска.
Ответникът
не изпраща представител и не изразява становище и по съществото на спора.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По
делото се установява, че за периода юли-октомври 2013 г. молителят ежемесечно е
издал фактури с посочено основание – наем, консумативи и поддръжка на офис за
периода юни – октомври 2013 г.
При
тези обстоятелства от правна страна съдът приема следното:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било
надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговското
предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност
с регулярните си доходи от търговска дейност предприятието на ответника да
покрива всички свои краткосрочни задължения в относително продължителен период
от време, правният ред определя ред за оползотворяване неговия потенциал,
съответно за осребряване на наличното имущество и удовлетворяване на
формираните задължения от участие в търговския оборот. В тази насока търсената
в процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника –
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо задължение по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините за молителя,
породено от търговската дейност на ответника или задължение по частно държавно
вземане и трайно установена невъзможност за ответника да обслужва задълженията
си.
Правноорганизационната
форма, под която ответникът осъществява дейността си, го определя като търговец
по смисъла на закона.
Наличните
доказателства обаче не позволяват извод за възникнало задължение към молителя.
Правната връзка, обосноваваща и задължение за изпълнение предполага постигнато
съгласие с твърдяното в процеса съдържание. Молителят твърди задължението на
ответника да произтича от осигурено ползване на недвижим имот при задължение за
ежемесечно заплащане на договорено възнаграждение. Изразена воля в тази насока
от името на ответника обаче не се установява.
Представените
по делото фактури не съдържат подпис за получател на услугата. Доколкото
позволяват идентификация на техния издател, предвид и заявеното в процеса
твърдение, че са издадени от молителя позволява третирането им като частни
документи. Съгласно чл. 180 ГПК обаче доказателствената стойност на тези
документи е ограничена до авторството на обективираното във всеки от тях
изявление, поради което и по принцип обосновава фактически извод единствено за
обстоятелство, което е неизгодно за автора на изявлението.
В
рамките на търговските отношения законът придава доказателствена стойност на
частни документи в полза на съставилата ги страна, доколкото съдържанието им
позволява хронологично проследяване на вписванията. Както нормата на чл. 55 ТЗ,
визираща по-широкото понятието търговски книги така и правилото на чл. 182 ГПК
– визираща счетоводните книги, признават доказателствен характер на документи,
съставени в съответствие на нормативно предписани правила, когато са редовно
водени. От счетоводните документи на условието книгите да бъдат редовно водени,
съответно вписванията да се извършват редовно отговаря единствено счетоводният регистър
– чл. 4 ал. 4 от Закона за счетоводството (ЗСчет.). Именно спазеното изискване
за хронологичност, довело до последващо извършено вписване или съответно интерпретирана
счетоводна информация обосновават доверие, че изследваното в процеса
обстоятелство се е проявило.
Фактурата
е първичен счетоводен документ, а придадената му от закона функция е да
документира определена стопанска операция. Фактурата се издава еднократно, а
последващи вписвания в нея са недопустими – чл. 8 изр. първо ЗСчет.
Следователно този документ документ съществува сам по себе си, поради което и
не отговаря на същественото в случая условие – редовност на вписванията, на
която едва се опира доказателствена стойност на издаден от страната документ за
ползващи я обстоятелства.
Аналогично
на фактурата изявлението, обективирано в нотариалната покана не позволява извод
за твърдените правопораждащи обстоятелства, легитимиращи молителя като кредитор
на ответника.
Доказателствената
сила на констативния протокол е ограничена до извършените от нотариуса или пред
него действия, и доколкото не съдържат
изявление на лице, овластено да ангажира правната сфера на ответното дружество
досежно наличието на сключен между страните договор за наем за процесния период
и този документ не позволява извод, че за ответника е възникнало твърдяното от
молителя вземане.
При
положение, че нормата на чл. 175 ГПК ангажира съда да прецени с оглед на всички
установени по делото обстоятелства дори изрично заявеното признание за факт,
липсата на оспорване от страна на ответника досежно твърдените правопораждащи
обстоятелства сама по себе си не е достатъчна, за да обоснове фактически извод.
По
изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като безпредметно остава
изследването на платежоспособността на ответното дружество
По
разноските
При
установеиня изход от спора направените разноски по делото следва да бъдат
възложени в тежест на молителя, а с оглед нормата на чл. 81 ГПК така
формираната воля да бъде изрично огласена с диспозитива на акта.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на И.Р.С. ЕООД срещу К.С.Т. ООД да бъде открито производство по
несъстоятелност
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от съобщението до молителя с въззивна
жалба пред Апелативен съд –София.
СЪДИЯ: