Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.04.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
девети март година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4102 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с пр. основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с чл.45,
ал.1 ЗЗД, приложим съгл. § 22 от КЗ, както и иск по чл.86 ЗЗД.
По изложените в
исковата молба обстоятелства Е.Й.Т., ЕГН ********** ***, чрез адв.Н. Ц. е
предявил срещу З. „А.Б.”, ЕИК *******, обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП
настъпило на 22.09.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 7 471 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в заплатените медицински изделия, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 06.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Излагат се
съображения, че на 22.09.2015г., около 08:35 ч. – 08:45 ч., на първокласен път
от републиканската пътна мрежа - път 1-4 /София-Варна/, км. 51+300, настъпило
тежко ПТП между т.а. „Пежо Партнер" с рег.№ *******, управляван от Л.Б.Я.
и л.а. „Пежо Партнер" с per. № *******, управляван от Е.Й.Т., вследствие
на което загинали пътуващите в първия автомобил П.Н.и С.Г., а двамата водачи
получили множество телесни увреждания от тежка и средна степен. Твърди се, че
произшествието настъпило след като в гореописания участък, намиращ се в
землището на с. Българене, обл. Ловеч, водачът на т.а. „Пежо Партнер" с
per. № ******* Л.Я., управлявайки с концентрация на алкохол в кръвта - 1,7
промила, излизайки от десен завой навлязъл с превишена скорост от около 122
км./ч. (при максимално разрешена от 80 км./ч.) в насрещната пътна лента, където
в обратната посока към гр. София се движел със скорост около 66 км./ч. лекия
автомобил, управляван от ищеца Е.Т.. Сочи се, чи възприемайки опасността от
движещия се с висока скорост срещу него автомобил, ищецът Е.Т., за да избегне
удара, инстинктивно предприел спасителна маневра с навиване на волана вляво, но
въпреки това сбълъсъкът настъпил.
Твърди, че
местопроизшествието е посетено от органите на МВР като бил съставен КП за ПТП с
пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум. По случая
било образувано ДП № 586/2015 г. по описа на РУ на МВР - гр. Ловеч, като същото
е приключило с внасяне на обвинителен акт в съда срещу двамата водачи и е
образувано НОХД № 359/2017 г. по описа на ОС Ловеч, което към момента на предявяване на иска не е било
приключило.
В исковата молба
се навеждат твърдения, че вследствие на възникналото ПТП на ищеца са причинени
множество телесни увреждания, а именно: травматично счупване на множество
парчета с разместване на дясна илиачна кост на десния крак с последващо
оперативно наместване, обуславящо затруднение движението на десния крак за
около 7-8 месеца; травматично счупване на гръбначния стълб в поясната област с
последващо оперативно лечение, затрудняващо движенията на снагата за около 1
година; двустранен хемоторакс, обуславящ разстройство на здравето, временно
опасно за живота; счупване на едно ребро, довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; разкъсване на терминалния илеум/крайната част на
тънкото черво/; локален перитонит; контузия с охлузване по горен клепач.
Сочи се, че
непосредствено след ПТП е бил приет в ЦСМП- Ловеч, а оттам по спешност е бил
преведен в МБАЛ „Д-р П.С." гр. Ловеч в тежко общо състояние. Извършени са
му множество параклинични, биохимични и кръвни изследвания, ЕКГ, ехография и
консултации с ортопед и невролог. Твърди
се, че същия ден му е направена операция на корема - извършена е лапаротомия и
зашиване на разкъсаната чревна стена на два етажа, промивка и поставяне на
тръбен дрен в малкия таз. Назначено му е медикаментозно лечение. От болницата в
гр.Ловеч бил изписан на 3-ия ден по негово желание, за да продължи лечението си
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" гр. София. Там ищецът постъпил на 24.09.2015 г. в увредено общо
състояние, с болезненост и оток в дясна илиачна област, с нарушена функция на
десния крак, със спонтанна и палпаторна болка, засилваща се при движение, в
лумбалния отдел на гръбначния стълб. На 30.09.2015г. на ищеца били направени 2
операции - за наместване на полифрагментното счупване на дясната
илиачна/тазова/ кост, която е била фиксирана с 12-дупкова реконструктивна плака
и винтове, както и реклинация и стабилизация на фрактурираната част на
гръбначния стълб с поставяне на по два транспедикуларни винта на нивото на 2-ри
и 4-ти прешлени и стабилизираща система XIA. На 02.10.2015г. на пострадалия
ищец била направена още една операция /четвърта поред/, а именно торакоцентеза
в дясно за евакуиране на плевралната течност с постяване на дрен. След
извършването на последната операция болният е настанен в Реанимация, откъдето
след подобряване на общия статус е приведен на 07.10.2015 г. в І-ва Клиника по
ортопедия и травматология за продължаване на лечението. Твърди се, че ищецът е
изписан на 14.10.2015 г. след подобрено общо и локално състояние с препоръки за
спазване на следстационарния режим и продължаване на антикоагулатнтата терапия.
Лечението е продължило в домашни условия като за ищеца се е грижил основно баща
му. В първите няколко месеца е лежал предимно на легло, като вкъщи е бил
посещаван и от рехабилитатори. Движението на десния му крак е било затруднено и
ограничено за близо 8 месеца, а болките в областта на таза и поясната част
отшумявали много бавно - за около 1 година. В края на м.октомври 2016 год. Е.Т.
постъпил отново в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", за да му бъде извършена
последната операция /общо пета/ - за отстраняване на имплантираните
остеосинтезни средства в гръбначния стълб - дорзалната стабилизираща система
XIA.
Наведен е довод,
че в резултат на получените телесни увреждания и престоя в болничните
заведения, както и по време на възстановителния период, Е.Т. търпял
неимуществени вреди, изразяващи се както в чисто физическите болки и страдания
от травмите, така и в негативните психически изживявания, свързани с
нарушаването на нормалния му ритъм на живот и безпокойството дали изобщо ще се
възстанови и ще бъде предишния жизнен мъж. Не можел да се грижи сам за себе си
дълго време, не можел да работи и да има
доходи, за да поддържа досегашния си стандарт. Наложило се е също и да
изразходи значителна сума за остеосинтезните средства, което още повече е
затруднило финансовото му положение. До 14 март 2017 г. ищецът е бил временно
неработоспособен, а с експертно решение на ТЕЛК от 17.03.2017 г. му е
определена за срок от 2 години - до 01 март 2019 год. - 64% трайно намалена
работоспособност. Твърди се, че към настоящия момент той все още не може да се
справи с травматичния спомен от произшествието, като страда от безсъние, има
голям страх от шофиране, а и продължава да има остатъчни явления като
нестабилна походка, накуцваща вляво, отслабнала мускулатура и нестабилност на
лявото коляно, с болки в гърба, таза и лявото коляно при лягане, ставане и
особено при клякане или изкачване на стълби.
Твърди се, че
ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатените медицински
изделия на обща стойност 7 471 лв. по две фактури, издадени от „УМБАЛСМ
Н.И.Пирогов" гр. София на 06.10.2015 г. за извършена стабилизация за едно
ниво, включваща комплект 4 винта, 2 пръчки и 4 заключващи винта, както и за
реконструктивна плака, спонгиозни винтове и голям остеосинтезен пакет. Твърди,
че причина за ПТП е нарушение на правилата за движение от водача на т.а. „Пежо
Партнер“ с рег. № *******. Посочва още, че за увреждащото МПС има задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена при ответното
застрахователно дружество. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
уважена.
Ответното З. „А.Б.“, чрез пълномощника си адв.Е.М. в срока по чл. 367 ГПК е депозирало отговор
на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като неоснователни. Наведен
е довод, че в хода на досъдебното производство, образувано във връзка с процесното
ПТП е установено, че вина за настъпване на същото имат и двамата водачи на
моторните превозни средства — ищецът Е.Т. (водач на МПС, с per. №*******, марка
“Пежо”, модел “Партнер”, собственост на “МПМ Хотелс” ООД) и Л.Я. (водач на МПС,
с peг. №*******, марка “Пежо”, модел “Партнер”, рама №VF37N9HXCBJ772921,
собственост на “Лизингова къща София лизинг” ЕАД). Сочи, че разследването е
приключило с изготвяне на Обвинителен акт №15/2017 год., издаден по досъдебно
производство №586/2015 год. по описа на Районно управление ***, внесен за
разглеждане от Окръжен съд - Ловеч. Предвид констатираната вина на ищеца Е.Т.
за настъпване на ПТП, ответникът моли за отхвърляне на преките искове, като неоснователни. При евентуалност е наведено
възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. Направено е
искане за привличане на Л.Б.Я., като
трето лице помагач на ответника.
С
определение № 21659 от з.з. на 12.10.2018г. Л.Б.Я., ЕГН **********, е привлечен
по реда на чл.219, ал.1 ГПК, като третото лице - помагач на страната на
ответника.
С оглед настъпилата в хода на процеса смърт на
Л.Б.Я., на основние чл.227 от ГПК в з.с.з. на 09.09.2020г., на мястото на Я. са
конституирани като трети лица – помагачи неговите наследници: Б.Л.Я., М.Л.Я. и Т.Л.Я.,
чрез неговата майка и законен представител – В.Г.С., като наследници на
починалия в хода на делото трето лице помагач - Л.Б.Я..
В
съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника се адв. Ц. поддържа предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника адв. Д.оспорва предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В о.с.з. правоприемниците на третото
лице – помагач оспоорват исковете, чрез пълномощника си адв.М..
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, като
прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства съгласно чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 53 от 20.10.2015г., се установява, че на 22.09.2015г., около
08:35 ч. – 08:45 ч., на първокласен път 1-4 /София-Варна/, км. 51+300, настъпило
ПТП между т.а. „Пежо Партнер" с
рег.№ *******, управляван от Л.Б.Я. и л.а. „Пежо Партнер" с per. № *******,
управляван от Е.Й.Т., вследствие на което пострадали четри лица: Е.Т. на 32 г., който получил счупване на таз
в дясно, спукан трети прешлен, счупена седмо ребро в дясно, перфорация на тънко
черво и др., Л.Я. 50г. - счупване десен
долен крайник, като на място загинали П.Е.Н.и С.М.Г.- пътници в ППС управлявано
от Я.. В Констативния протокол за ПТП в пункт „Обстоятелства и причини за ПТП“
е посочено, че по случая е образувано ДП № 586/2015г. по описа на РУ- Ловеч. /лист 5 от делото/
От приетата
Епикриза по ИЗ № 9137/2015 на МБАЛ „Проф. Д-р „П.С.“ АД, се установява, че
ищецът Е.Й.Т. на 32г., след претърпяно ПТП е приет на 22.09.2015г. в
отделението по реаниимация в тежко общо състояние, като след извършени образни
и клинични изследвания му е поставена диагноза : фрактура ала осис илии декстра дислоката полифрагментата. Обс. Фрактура
пертрохантерика фем. Декстра дислоката. Фрактура косте V декстра. Руптура терм.
Локален перитонит. На 22.09.2015г е извършена операция – Лапаротомия,
сутура на руптурираната чревна стена, лаваж, контактен тръбен дрен на малкия
таз, послен шев. Назначена била медикаментозна терапия, като на 24.09.2015г. по
негово желание ищецът е изписан от лечебното заведение, като е насочен към
УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ – I Травматология. /л.
22 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ №32393/2015 на УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“, е видно, че Е.Т. е постъпил в І-ва клиника по ортопедия и
травматология на 24.09.2015г. с диагноза: счупване на илиачната кост –
закрито-дясно. Счупване на гръбначния стълб в поясната област – закрито.
Счупване на ребро-закрито-дясно. Травматичен пневмоторакс – без открита рана в
гръдната кухина. Посочено е, че на 30.09.2015г. са извършени две оперативна
интервенции – Реклинацио ет стабилизация
верт. Л3 и торакоцентезис дек. Назначена е била терапия –аналгетична, инфузионна,
хемотрансфузионна, антибиотична и антикоагуантна. На 14.10.2015г. ищецът Т. е
изписан от болничното заведение. Дадена е препоръка да спазва следстационерен
режим, да продължи с антикоагулантната терапия, 15 дни след изписването да се
направят контролни кръвни изследвания. Определени са два контролни прегледа. /лист 23-25 от делото/
Представен е Обвинителен
акт от 13.07.2017г. на Окръжа
прокуратура Ловеч по ДП
№ 586/2015г. по описа на РУ на МВР гр. Ловеч,
с който на Л.Б.Я. е повдигнато обвинение за това, че на 22.09.2015г. на път 1-4 /София-Варна/, км. 51+300 с посока на
двежение гр.Варна, при условията на независимо съизвършителство с Е. Й.Т., при
управление на на МПС- „Пежо Партнер" с рег.№ *******, собственост на „Лизингова
къща София Лизинг“, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.16,
ал.1, т. ЗДвП –при платно за движение с две пътни ленти навлязъл и се движил в
лентата за насрещно движение като не е имало изпреварване и чл.21 ал.1 от ЗДВП
– нарушил забраната за превишаване на максимално разрешена скорост от 80 км./ч.
за ППС категория С, движейки се с 121,36 км/ч и по непредпазливост причинил
смъртта на П.Е.Н.и С.М.Г.и три средни телесни повреди на Е.Й.Т., израдяващи се
в счупване с разместване на дясна илиачна кост на десен крак, обуславящо трайно
затруднение на движението на крака за около 7-8 месеца, травматична счупване на
трети лумбален прешлен затрудняващо движението на снагата за около 1 година и
двустранен хемоторакс, обуславящ разстройство на здравето, временно опасно за
живота, като деянието е извършено в пияно състояние – 1,3 промила алкохол в
кръвта – престъпление по чл.343, ал.4 във вр. ал.3, предл.1, предл. 4 и 5, б.
„а“ и „б“, алт.1 във вр.чл.342 ал.1 НК, във вр. с чл.16, ал.1, т. ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение на Е.Й.Т. за престъпление по
чл.343, ал.4 във вр. ал.3, предл.1, предл. 4 и 5, б. „а“ и „б“, алт.1 във
вр.чл.342 ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 изр.2 –ро от ЗДвП./л.62-л.88 от делото/
Не
е спорно, че цитирания обвинителен акт е внесен в ОС Ловеч като е образувано
нохд № 359/2017г. по описа на същия съд.
От постъпилото писмо
изх.№3559 от 18.10.2019г. на Окръжен съд – Ловеч, се установява, че с
протоколно определение от о.з. на
01.02.2019г. производството по НОХД №
359/2017г. по описа на Окръжен съд- Ловеч е прекратено на основание чл. 249,
ал.4, т.1 предл. 3 във връзка с чл. 248, ал.5, т.1 от НПК и делото е върнато на
окръжна прокуратура – Ловеч за отстраняване на допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение. /л.195 от делото/
От Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 16.08.2019г. на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч,
се установява, че наказателното производство по ДП № 99/2019г. по описа на ОД
на МВР-Ловеч водено срещу Л.Б.Я. за престъпление
по чл.343, ал.4 във вр. ал.3, предл.1, предл. 4 и 5, б. „а“ и „б“, алт.1 във
вр.чл.342 ал.1 НК, във вр. чл.16, ал.1, т. ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП, е
прекратено поради настъпила на 24.04.2019г. смърт на дееца – Л.Б.Я.. /л-
197-л.207от делото/.
От приетата Епикриза по ИЗ№36780/2016г. на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, се
установява, че ищецът Е.Т. на 32г., е хоспитализиран на 31.10.2016г. с
поставена диагноза: последици от счупване
на гръбначния стълб. На 01.11.2016. е извършена оперативна интервенция –
отстраняване от костта на имплантирани
уреди. Изписан е на 03.11.2016г. с подобрение. /л. 26 от делото/
Видно от Експертно решение № 0783 от зас. № 049 на 17.03.2017г. на ТЕЛК при
МБАЛ Габрово, след освидетелстване на ищеца Е.Й.Т. е определена 64% трайно
намалена работоспособност за срок от две години, с водеща диагноза: счупване на
лумосакралната част на гръбначния стълб, фрактура на таза с мос, контузия на
ляво коляно с предно медиална нестабилност. /лист 27 от делото/
Приети са неоспорени фактура №**********/06.10.2015г. и фактура №**********/06.10.2015г. издадени от „Н.И.ПИРОГОВ“
ЕАД, установяващи, че ищецът Е.Т. е заплатил за ортепидични спонгиозни винтове
и плаки обща сума от 7 471 лева /л.28-л.30 от делото/.
В приетия протокол за химическа експертиза №140 /29.09.2015г. на НТЛ при
МВР Ловеч, е отразено, че в изследваната проба от кръв взета от Л.Б.Я. на
22.09.2015г. е с доказано съдържание на етилов алкохол с концентрация 2.06 %о /промила/. /лист 160 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р В.Т.,
неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. В заключението на СМЕ се сочи, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие пострадалият Е.Й.Т. е получил следните
травматични увреждания: съчетана
гръднокоремна травма изразяваща се в счупване на седмо ребро вдясно и
двустранен хемоторакс /наличие на кръв в гръдната кухина/,травматично разкъсване на тънкото черво с
развитието на локален перитонит. Многофрагментно разместено счупване на дясната хълбочна кост, счупване от компресивен тип на трети поясен прешлен, контузия на
лявото коляно с разкъсноконтузна рана, охлузване на горния клепач на дясното
око. Вещото лице обоснова извод, че констатираните и описани увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие. Д-р Т.
констатира, че по повод получената съчетаната травма пострадалият основно е бил
лекуван оперативно, като са му извършени пет оперативни интервенции: първата в
МБАЛ Ловеч по повод получената коремната травма, следващите три операции са
направени в болница „Пирогов” по повод констатираните фрактури и двустранен
хемоторакс и последната една година по-късно за отстраняване на метала.
Прилагана е и медикаментозна терапия. Посочва се в СМЕ, че в резултат на
травматичните увреждания на гръдния кош и развитието на двустранен хемоторакс е
била налице реална опасност за живота на пострадалия ищец. Следствие на
коремната травма, при което е разкъсано тънкото черво като дефекта е с размери
2х3 см. е настъпил излив на чревно съдържимо, започнало е развитието на перитонит и само своевременната и
висококвалифицирана медицинска помощ е предотврътила смъртния изход, който
е бил неизбежен без прилагането й. В заключението е обоснавано, че през целия
период на проведените лечения и последващия възстановителен такъв ищецът е
изпитвал силни болки в областта на травмите, които първоначално са били със
значителен интезитет, намалял с напредването на възстановителните процеси. Към
момента със сигурност пострадалият ще изпитва болки при физическо натоварване и
промяна на времето в областта на фрактурите, която болезненост ще бъде до
живот. Установените в хода на лечението колекции от кръв в
двете гръдни половини са усложнения развили се по-късно въпреки провеждането
лечение. Следствие травмата на таза и
левия долен крайник е настъпила атрофия на мускулатурата, констатирана при
проведения преглед от ТЕЛК, което показва, че функцията на засегнатия крайник не е възстановена в пълен обем. Вещото
лице обосновава извод, че за счупването на трети поясен прешлен срокът за
възстановяване е около 12 месеца; за счупването на хълбочната кост срокът на
възстановяване е около 2 месеца. Мекотъканните увреждания са отзвучали за около
20-25 дни. В резултат на излива на кръв в гръдната кухина и коремната травма е
възможно да останат сраствания, които да водят до болка при определени условия.
В рамките на посочения възстановителен период пострадалият не е могъл
адекватно сам да се обслужва особено в първите месеци след травмата,като се е
нуждаел от чужда помощ. Вещото лице д-р Т. заключава, че приложените финансови
документи за извършените от пострадалия разходи по време на лечението му са
задължителни, тъй като НЗОК не поема разходи по закупуването на остеосинтезните
материали.
От заключението на приетата САТЕ, с вещо лице инж. К.Г.Г., се установява
следния най-вероятен механизъм на ПТП: на
22.09.2015 год., около 08:45 ч., по главен път I-4, София - Варна, се е движил
товарен автомобил „Пежо Партнер“ с per. № ******* /условно МПС 1/, управляван от водач Л.Б.Я. в посока гр. Варна,
приближавайки района на километър 51+300 м в землището на с. Българене, област
Ловешка със скорост от порядъка на 121 км/ч.
Участъкът е в крива с голям радиус - 1000 м, което е без влияние върху
устойчивостта при движение на автомобилите. В обратна посока - към гр. София,
се е движил товарен автомобил „Пежо Партнер“ с per. № ******* /условно МПС 2/, управляван от Е.Й.Т.
със скорост от порядъка на 66 км/ч. Когато разстоянието между двата автомобила
е било около 138 м, при далечина на видимост в пътния участък между двамата
водачи не по-малко от 200 м и условия за взаимно възприемане, водачът на МПС 1
е навлязъл в насрещната за него пътна лента. Когато разстоянието между двата
автомобила е било около 17 - 20 м, водачът на МПС 2 /Л.Я./ е предприел маневра
да навлезе в насрещната за него пътна лента. По същото време и водачът на МПС 1
/Т./ е предприел маневра за връщане в собствената си пътна лента. Настъпил е
сблъсък между двата автомобила около средата на пътно платно, определено с
координати като място на удара. Сочи се, че ударът е челен, кос и за двата
автомобила, осъществен с предните им десни части и препокриване по широчина. След
взаимното проникване на челни части в ударните зони, под действие на ударните
импулси на автомобилите, едновременно е последвало странично изместване с
ротиране в посока на часовниковата стрелка около вертикалните оси на масовите
им центри с отлагане на следи по асфалта и изпадане на части и отломки от
автомобилите по пътното платно. При това движение, МПС 2 се е допирало до
дясната мантинела, при което същата е огъната и с отложена боя от дясната част
на автомобила. След изчерпване на кинетичната енергия на автомобилите, те са се
установили на местата, където са регистрирани в огледния протокол. Вещото лице
инж.К. Грънчалов обосновава, че причините за настъпване на ПТП са от субективен
характер - действията на двамата водачи при срещуположното им движение в района
на произшествието. Като първопричина за настъпване на произшествието е
предприетото навлизане на МПС 1 в насрещната пътна лента, при което водачът на
МПС 2 е реагирал със също такова отклоняване на управлявания от него автомобил
наляво с навлизане в насрещната пътна лента. За поведението на двамата водачи
преди удара - взаимното навлизане в насрещната пътна лента за всеки един от тях
поотделно, е установеното място на удара - около средата на пътното платно с
челните им части. Вещото лице сочи, че водачът на МПС 2 е имал техническа
възможност да спре управлявания от него автомобил до мястото на удара, с което
да предотврати настъпването на ПТП. Вещото лице инж.Г. пояснява, че ако МПС 1 /„Пежо Партнер“ с per. № *******
/ се е движило със скорост до разрешената /80 км/ч/, водачът му е разполагал с техническа
възможност при своевременно задействане за аварийно спиране да спре преди
мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП. При положение, че
водачите на двата автомобила не бяха навлизали поотделно в насрещните пътни
ленти, произшествие нямаше да настъпи.
В о.с.з. проведено на 08.10.2019г. в.л. инж. Г. допълва, че в изготвеното
заключение е взето минимално време като време за реакция, а именно 0,8 секунди,
като не са съобразени данните за съдържание на алкохол в кръвта на водача Я..
Предвид конкретната пътна обстановка – двата автомобила се движат един срещу
друг. Единият навлиза в платното на другия, а той предприема една маневра.
Сочи, че наличието на алкохол в кръвта на водача Я. ще доведе до изменения в
изчисленията и конкретно ще влияе върху времето за реакция на водача.
С оглед обясненията на в.л. инж. Г. в хода на съдебното дирене е допусната
Допълнителна АТЕ.
От приетото неоспорено заключение на Допълнителната САТЕ, се установява, че в конкретната ситуация,
водачът Л.Я., по време на процесното ПТП е управлявал автомобила в състояние на
алкохолно повлияние и времето му за реакция е било 2.0 сек. Прието е още, че
времето за спиране на МПС 2 с водач Е.Т. при скоростта, с която се е движил -
66 км./ч. е 3,56 сек. С оглед на времето
за присъствие на МПС 1 с водач Я. в насрещната за него пътна лента - 2,6 сек,
то е достатъчно за безконфликтно разминаване - МПС 2 ще отмине мястото на удара
преди МПС 1 и сблъсък между тях няма да настъпи. Инж. Г. описва, че при
своевременно спиране на МПС 2 и разполагане в полагащата му се пътна лента, МПС
1 се е намирало на 0,3 сек преди мястото на удара, или на 32м. преди него, т.е.
водачът на МПС 2 е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. В
заключението на Допълнителната САТЕ е обоснован извод, че с оглед
регистриранотто място на удара, при отчитане състоянието на водача на МПС 1 /Л.
Я./ и предприето спиране на МПС 2 /с водач Т./, то удар между тях щеше на настъпи, но при по-ниска сумарна скорост –
само на МПС 1 – 121 км.ч. /л.244-
л.245/
В о.с.з. проведено на 09.03.2021г. в.л. инж.К. Г. допълнително заключение е
представил как се увеличават съответните параметри, предвид факта, че водача на
МПС 1 – Л. Я. е управлявал с известна
концентрация на алкохол в кръвта. Така МПС 1 е бил на разстояние по-голямо от
това, което е третирано в основното заключение, като спирачни следи не са
регистрирани. При това положение на водача Я., то водачът Т., ако е бил
задействал спирачната система, е имал възможност да спре, така както е изчислено
на около 10 м., преди мястото на удара. Вещото лице заключава, че дори Т., ако
е бил задействал спирачната система, е имал възможност да спре, че удар е щял
да настъпи, но при по-малка сумарна скорост. Сочи, че в случая водачите не са
предприели спирания, а само са извършвали колебливи движения предвид
навлизането на водача Я. в насрещната пътна лента и колебливите движения на
другия водач, който първо се е движил в своята лента, след това виждайки
автомобила, че идва насреща е насочил автомобила към лявата лента, а после се е
върнал отново. Ударът е настъпил някъде по средата на пътното платно.
Заключението на допълнителната САТЕ изготвено от инж. Г., съдът възприема,
като обективно и компетентно дадено.
За
претърпени от ищец неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Й.К.Т. – баща на ищеца. Свид. Т. сочи, че след като разбрал
за настъпилото ПТП веднага със съпругата му тръгнали към болницата в гр.Ловеч. Минали през
мястото, където е станало ПТП-то със сина им, видяли в какво състояние са
колите и продължили за Окръжна болница в Ловеч. В болнцата видели сина си,
който бил блед, уплашен и явно много травмиран. Оказало се, че трябва да му се
направи спешна операция, поради това, че имал скъсано тънко черво. Две
денонощия Е. престоял в ловешката болница, след което бил транспортиран в
„Пирогов“. Там се оказало, че има травми, които не са били регистрирани в
ловешката болница. Свидетелят си спомня, че синът му бил около 2 седмици в
реанимация. След операциите бил приведен в болнично отделение. Около 20 дни бил
на лечение в „Пирогов“. След изписването останали няколко дни в гр.София, тъй
като той Е. не можел да понесе пътуване до дома им в гр.Трявна. Вкъщи ищецът бил
на легло и се налагало да има придружител, за да може да ходи до тоалетна. Тази
нужда от придружител продължила почти до Нова година, когато той започнал да
ходи без патерици. Посещавал го рехабилитатор вкъщи. След изписването от
болницата Е. бил много трудноподвижен и изпитвал болки и при самата
рехабилитация. Свид. Т. сочи, че синът му и към настоящия момент има болки, не
може да кляка на 100% и не може да прави някои движения докрай напълно. Около
шест месеца бил в болничен. Започнал друга работа, защото предишната му била
свързана с повече пътувания и се наложило да си намери работа, която не изисква
толкова много пътуване. Свид. Т. посочва, че емоционалното състояние на сина му
се променило. По принцип по характер синът му е затворен човек, но след ПТП станал
още по-затворен.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелят Й.К.Т., включително и след преценката им
по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 22.09.2015 г. е било налице застрахователно правоотношение с ответното З.
„А.Б.“, възникнало по застр. полица № 01115000333313/16.01.2015г., с валиднос
до 01.02.2016г., сключена за л.а.марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег. № *******, управляван от Л.Б.Я.. Последното е видно и от
приета Справка от базата данни на ИЦ към
ГФ, установяваща наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за посочения период и лек автомобил с ответното застрахователно
дружество.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По
допустимостта: Предявените
искове са допустими, предвид подържаните твърдения, като правото на иск е
надлежно упражнено.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на
чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора
за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 22.09.2015г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП -"На пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне.“, както и чл. 21, ал.1 от ЗДвП - „ При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: Категории C, D – извън населено място – 80 км/. Безспорно е
установено, че причинените телесни увреждания на ищеца са в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП на 22.09.2015г., като безспорно се установява
виновното противоправно поведение на водача на увреждащото МПС – Л.Я., който по
непредпазливост в нарушение на правилата за движение по пътищата, в пияно
състояние е причинил процесното ПТП, което се установява от приетото в
настоящото производство заключение на вещото лице по САТЕ. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост.
Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените
увреждания на ищеца. Претърпените
от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на товарен автомобил „Пежо Партнер“ - Л.Я..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „А.Б.“ е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на
автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за доказани по основание. Установени са
поделото (СМЕ, САТЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и
неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване
указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността
на болките и страданията. В случая
следва да се вземе предвид, че ищеца е
получил съчетана гръдно-коремна травма, като са му причинени три средни телесни
повреди, т.е. и че същите са довели до трайно затрудняване на движението на
пострадалия в обастта на снагата /от гръбначната травма/ и на доните крайници,
като същия е търпял болки и страдания.
При определянето размера на обезщетението
за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства,
установени по делото от заключението на съдебномедицинската експертиза на
вещото лице д-р В.Т. и кредитираните показания на свидетеля Й.Т.:
а/ брой, вид и тежест на причинените на
ищеца телесни увреждания – същият е получил множество травми - съчетана гръднокоремна травма изразяваща
се в счупване на седмо ребро вдясно и двустранен хемоторакс /наличие на кръв в
гръдната кухина/, травматично разкъсване на тънкото черво с развитието на локален
перитонит, многофрагментно разместено счупване на дясната хълбочна кост от малък
таз, счупване от компресивен тип на трети поясен прешлен, контузия на лявото
коляно с разкъсноконтузна рана, охлузване на горния клепач на дясното око;
б / продължителността на лечебния и
възстановителния период – продължителният лечебен и възстановителен период – 12 месеца, при липса на
пълно възстановяване;
в/ извършените пет оперативни
интервенции, реалната опасност за живота на пострадалия, предвид травматичните
увреждания на гръдния кош и и развитието на двустранен хемоторакс, коречна
травма с перитонит, при който само своевременната квалифицирана медицинска
помощ е продотвратила смъртния изход;
г/ интензитета на търпените болки и страдания
– според заключението на СМЕ през целия период на проведените лечения и
последващия възстановителен такъв ищецът е изпитвал силни болки в областта на
травмите, които първоначално са били със значителен интезитет, намалял с
напредването на възстановителните процеси;
д/ последвала трайна нетрудоспособност от 64
%, /Експертно решение № 0783 от зас. № 049 на 17.03.2017г. на ТЕЛК при МБАЛ
Габрово/;
е/ търпените неудобства и
ограничения след инцидента – неудобства от личен и битов характер
включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване; /показанията на
св. Й.Т./
ж/ младата възраст на ищеца към
настъпване на инцидента - същия е бил на 32 години към датата на ПТП;
з/ настъпилите
трайни физически и функционални последици – бедрена хипотрофия в лява колянна
става, накуцваща походка, обстоятелството, че функцията на долния крайник не е
възстановена в пълен обем; /заключението на СМЕ/;
и/
обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното
събитие - 2015г., намерили отражение и в нивата на застрахователните лимити.
Преценени в
съвкупност, всички изброени обстоятелства, настоящият състав намира, че
справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява
сумата 120 000 лв., която адекватно би
обезщетила ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на
причинените му телесни увреждания. При определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се основава
на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968г. на
ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението.
С оглед на изложеното, искът за разликата от
определения до пълния предявен размер от
150 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По
иска за обезщетение за имуществените вреди:
По предявеният иск за сумата от 7 471 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за лечението,
свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи
правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе
по иска за неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е
напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за
доказана. Въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства
– 2 броя фактури, ведно с касови бонове, се установи, че ищецът действително е
направил такива разходи на стойност от 7 471 лв. В приетото по делото СМЕ,
изготвено от вещо лице д-р Т. сочи, че извършените от ищеца разходи, за които
са представени фактури, са в причинна връзка с получените от Е.Т. травми и са
били необходими за лечебния и възстановителния процес.
По
възражението за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения
законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който
не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Константната е практика, обективирана в постановените по реда на чл.
290 ГПК решения на ВКС - решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г.
на II т. о.; решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; решение № 159 от 24.11.2010 г.
по т. д. № 1117/2009 г. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г.
на II т. о., съгласно която при преценката за съпричиняване на настъпилите в
резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на
пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали
нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с отговор на ИМ е навел възражение
за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, като се е позовал на
обстоятелството, че в хода на образуваното досъдебно производство е установено,
че вина за настъпване на процесното ПТП имат двамата водачи на мотронтие
превозни средства. Действително в мотивите на приетото по делото постановление
за прекратяване на наказателното производство от 16.08.2019. на ОП Ловеч, е прието,
че и Е.Т. е допринесъл за настъпването на процесното ПТП, като неговото
съпричиняване се изразява в предприето поведение с противоречие с нормата на
чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП. От описаното постановление на прокурор при ОП Ловеч, който представлява акт на орган на
досъдебното производство, се установява, че не се е развило наказателно
производство относно процесното ПТП по отношение на водача на товарен автомобил
„Пежо Партнер“ с рег. № *******, управляван от Л.Я., тъй като същият е починал,
а по отношение изследването поведените на Е.Т. се провежда по неприключило и
разделено ДП № 586/2015г. по описа на РУ на МВР, гр. Ловеч. Съгласно
константната съдебна практика, актовете на органите на досъдебното
производство, макар да са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, не
представляват в производството по предявен пряк иск по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./
доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението
на участниците в него. /в този см. Решение № 63 от 04.06.2018г. по описа на
ВКС, ТК II т.о., т.д. №2192/2017г/. Тези
актове нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици на деянието и не следва да бъдат ценени. Съгласно императивната норма
на чл. 300 ГПК, такава сила е придадена само на влязлата в сила присъда на
наказателния съд и то единствено относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици на деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните
допустими от ГПК доказателствени средства непосредствено в рамките на производството
по разглеждане на гражданското дело.
От приетото неоспорено заключение на
САТЕ с вещо лице инж. Г., се установи, че причините за настъпване на процесното
ПТП са от субективен характер - действията на двамата водачи при срещуположното
им движение в района на произшествието. Като първопричина за настъпване на
произшествието, вещото лице приема - предприетото навлизане на МПС 1 в
насрещната пътна лента, при което водачът на МПС 2 е реагирал със също такова
отклоняване на управлявания от него автомобил наляво с навлизане в насрещната
пътна лента. Нещо повече, в отговора на допълнителната
задача към авто-техническата експертиза, както и в о.с.з. вещото лице заключи,
че дори и водачът Т. да е задействал спирачната система, той е имал възможност
да спре на около 10 м. от мястото на удара, но вещото лице заяви, че същият
удар е щял да настъпи, но при по-малка сумарна скорост. С оглед на заключението на ДАТЕ, следва да
бъде прието, че пътнотранспортното произшествие не е могло да бъде избегнато,
чрез предприемането на аварийно спиране от страна на ищеца Т.. Предвид конкретните обстоятелства,
при които е настъпило произшествието, е необходимо да бъде извършена съпоставка
и оценка на поведението на виновния за инцидента водач Я., от една страна, и
това на ищеца Т.. Релевантни за
Съвкупния анализ на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства сочи на извода, че основна причина за
настъпването на ПТП е навлизането на лекотоварния автомобил с водач Л. Я. в
платното за движение на л.а.„Пежо Партнер“ с per. № *******, при това със
скорост от 121 км/ч., като деянието е извършено в пияно
състояние. Така водачът Я. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП -"На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.“,
както и чл. 21, ал.1 от ЗДвП - „ При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категории C, D – извън
населено място – 80 км/. Тези обстоятелства са релевантни за необходимата съпоставка
и оценка на поведението на двата водачи.
Действително в създадената опасната ситуация ищецът Т. като водач на
л.а. „Пежо
Партнер“ с per. № ******* е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.
2, изр. 2 от ЗДвП, тъй като не е спрял както за задължава правната норма, а е
предприел маневра със завиване на волана
в ляво. В хода на съдебното дирене се установи, че дори и ищецът Т. да е
задействал спирачната система, то удар между двата автомобила е щял да настъпи,
но при по-малка сумарна скорост.
Тъй
като и двамата водачи са допринесли за настъпване на пътнотранспортното
произшествие следва да бъде определено в каква степен е съпричиняването на
всеки един от тях. В случая водеща роля за настъпилото ПТП има високорисковото поведение на Л.Я., който
управлявал автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № *******, с превишена скорост – 121
км/ част, в насрещното платно, в пияно състояние. Именно на поведението на Л.Я., като водач на
ППС се дължи създаването на опасна ситуация предизвикала настъпване на ПТП и негов е преобладаващия принос за
настъпване на вредоносните последици.
Ето защо, и при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства съдът приема, че
приносът на ищеца, като водач на л.а.“Пежо
Партнер“ с per. № ******* за настъпване на последиците от пътнотранспортното
произшествие е в размер на 1/5 от
вредите.
Доколкото
приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде
определен в размер на 1/5 , то с такава част /1/5/ на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение.
Поради
изложеното, определеното по-горе обезщетение следва да бъде редуцирано, като
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
96 000 лева (120 000 лв. минус 1/5 или 20 %), като за разликата до 120 000лв.
следва да се отхвърли поради установено съпричиняване, а пълния предявен
размер, искът е неоснователен.
Обезщетение
за претъпени имуществени вреди също следва да бъде намалено, като искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата 5 976,80лв. ( 7471лв. минус 1/5
или 20 %), като за разликата до 7 471 лв. следва да се отхвърли поради
установено съпричиняване.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното
увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се
подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено
увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 22.09.2015 г. за неимуществените вреди и от
06.10.2015г. – датата на извършеното плащане за имуществените вреди.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и
двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно
на отхвърлената. Ищецът е частично освободен от заплащане на държавна такса,
съгласно чл. 83, ал.2 ГПК.
С оглед частично уважените искове, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, на упълномощения от ищецът, адв. Н.Ц., следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в
размер на 3 576,30 лв. На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на ищеца 1338, 34лв. разноски
съобразно уважената част от иска, като общо сторените разноски са в размер на
2 060 лв., съгласно представяния на л. 246 от делото списък на разноските
по чл. 80 ГПК.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в размер на 1967 лв. за адвокатско възнаграждение /в общ размер
5 615лв./, съгласно представения на лист 247 от делото списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
Поради частичното освобождаване на ищеца от държавна
такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва
да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 2819, 07лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “А.Б.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Й.Т., ЕГН **********,
на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 96 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП,
реализирано на 22.09.2015 г. по вина на
водача на т.а. „Пежо Партнер“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.09.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за
разликата от присъдения размер до
120 000лв, поради съпричиняване, а до пълния предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. “А.Б.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Е.Й.Т., ЕГН **********,
на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 5 976,80 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - разходи за медицински изделия в резултат на
ПТП, реализирано на 22.09.2015 г. по вина на водача на т.а. марка „Пежо
Партнер“ с рег. № *******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2015г. до изплащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени
вреди за разликата от присъдения размер
до 7 471 лв., поради съпричиняване.
ОСЪЖДА З. “А.Б.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Й.Т., сумата 1338, 34лв. разноски пред СГС съобразно
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
З. “А.Б.“, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати
на адв. Н.Ц. - АК Враца, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 3
576,30 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.Й.Т.,
ЕГН ********** да заплати на З.
“А.Б.“, ЕИК *******, разноски по делото в размер на 1967 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
З. “А.Б.“, ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса от 2819, 07лв., съразмерно уважената част. /отм./,
Решението е постановено
при участие на Б.Л.Я., М.Л.Я. и Т.Л.Я., чрез неговата майка и законен
представител – В.Г.С., като правоприемници на третото лице помагач - Л.Б.Я..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: