О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………
Гр. София, 18.**.2020 г.
Софийски градски съд, Търговско отделение,
VІ-2-ри състав в открито съдебно
заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
МАДЖЕВ
При участието на секретаря Габриела Владова, като
разгледа т.д. № 1907 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.
На 13.07.2020 г. в ТРРЮЛНЦ е обявен съставения от
синдика – И.Р. Списък на служебно приетите вземания на кредитори на „Е.Ф.Г.“ АД
/н./, които са допълнително предявени в срока по чл. 687, ал. 1 ТЗ. В
упоменатия списък са включени вземания на общо пет физически лица – С.Г.Г., М.К.В., В.М.Ж., О.М.Б. и С.Т.Т., за които е определен ред за удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 4 ТЗ.
В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу така обявения
списък е упражнено Възражение с вх. №
73106/22.07.2020 г. /подадено по пощата на 20.07.2020 г./ от друг кредитор с
приети вземания в производството по несъстоятелност, а именно - Националната агенция по приходите, като са
изложени доводи, че синдикът неправилно е включил предявените от петте
физически лица вземания в списъка на служебно вписаните вземания на кредитори в
производството с право на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, защото
във водената при НАП информационна система относно подадени уведомления по
смисъла на чл. 62, ал. 5 КТ няма заявявани данни за регистрация на сключени
договори между „ЕФГ“ АД и визираните в списъка пет лица. Добавено е и това, че
ако тези лица са предявили вземанията си разписаните в чл. 685 и чл. 688 ТЗ
срокове, то синдикът е следвало да ги включи в съответните основен или
допълнителен списък на предявените приети вземания, но като необезпечени и
възникнали преди датата на постановяване на РОПН, които биха били подлежащи на
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ при евентуално разпределение
на постъпления от осребряване на имущество от масата на несъстоятелността.
Синдикът
е депозирал писмено становище във връзка с коментираното възражение, сочейки че
то е допустимо, но неоснователно. Според синдик – Р. приложените към молбите за
предявяване на вземания от петте физически лица писмени доказателства показват,
че те са работили при дружеството-длъжник „ЕФГ“ АД /н./ на основание създадени
със същото трудови правоотношения. За това свидетелствали приложените трудови
договори, служебни бележки и писмени потвърждения от законния представител на „ЕФГ“
АД /н./. Вярно е, че в периода от 2015 г. до 2020 г. съобразно издадени справки
за актуално на всички действащи трудови договори регистрирани с работодател „ЕФГ“ АД /н./ няма информация за такива
отнасящи се до служители : С.Г.Г., М.К.В., В.М.Ж., О.М.Б. и С.Т.Т.. Това
обаче не означавало, че посочените лица не са били служители на дружеството – „ЕФГ“
АД. Основанието за създаване на трудово правоотношение не било регистрацията на
сключения трудов договор между работника и работодателя по реда на чл. 62, ал.
5 КТ, а самият факт на сключването на същия. Следователно липсата на подобна
регистрация не могло да обуслови извод, че трудово правоотношение не е
възникнало и не обвързва „ЕФГ“ АД, респективно за последното не е породена,
като правна последица задължението да заплаща уговореното със съответния
работник трудово възнаграждение. Отбелязано е, че подаването на информацията за
сключените трудови договори по смисъла на чл. 62 КТ е задължение на
работодателя, а не на работника или служителя ангажиран по тези договори.
Неизпълнението на това задължение, каквото обстоятелство синдикът твърди да му
е било разкрито по сведения дадени изрично от управителя на „ЕФГ“ АД не
рефлектирало по никакъв начин върху правата и задълженията на страните по
трудовото правоотношение. Това, че петте физически лица предявили вземанията си
за трудови възнаграждения в производството по несъстоятелност на основание чл.
687, ал. 1 ТЗ са се намирали в трудови правоотношения с длъжника – „ЕФГ“ АД
било обстоятелство, което категорично се признавало от дружеството, като
периодът и размерът на следващите им се трудови възнаграждения бил също
очертан, посредством издаването на писмени потвърждения. В обобщение синдикът
поддържа, че всеки от субектите сочещи се за работници на длъжника е представил
към молбата си за предявяване на вземане необходимия обем от доказателства, от
които да се направи за съществуването на техни вземания с адресат длъжника
произтичащи от валидно възникнали трудови правоотношения. Посоченото
означавало, че са налице основания за приемането на тези вземания, както бил
сторил синдикът в изготвения от него и оспорен от НАП списък.
Със свое
писмено становище от 31.08.2020 г. кредиторът с оспорено вземане – Т. е
възразил по подаденото от НАП възражение, като се е позовал на това, че „ЕФГ“
АД в качеството му на негов работодател има неизпълнени парични задължения под
формата на уговорена и дължима му заплата в размера и периода визирани в
молбата му за предявяване. Това, че „ЕФГ“ АД в качеството му на работодател не
било подало необходимите документи пред НАП за регистриране на трудовия му
договор с работника – Т. не означавало, че изключва правото му да получи
уговореното по трудовия си договор възнаграждение, доколкото се подържа, че за
периода на съществуване на трудовото му правоотношение Т. е полагал труд в
полза на „ЕФГ“ АД съобразно предвиденото в договора, за което му се следва
трудово възнаграждение в общ размер от 69 999,69 лв. Напротив това право
съществувало и вземането му следвало да намери удовлетворение именно в реда
възприето от синдика – чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ. Отбелязва се, че работникът не
разполага с нормативно скрепено правомощие да изпълни вместо работодателят си
задължението му да обяви по реда на чл. 62 КТ сключването на дадения трудов
договор с него, респективно неизпълнението на това административно задължение
не можело да рефлектира върху неговите субективни права произтичащи от
създаденото трудово правоотношение, и в частност правото му да получава плащане
на уговореното трудово възнаграждение.
На
31.08.2020 г. становище по депозираното възражение на НАП е изразено и от
дружеството-длъжник, чрез законния му представител. Поискано е от съда по
несъстоятелността да се произнесе по възражението, като го остави без уважение,
защото е неоснователно и на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ да одобри изготвения от
синдика списък на служебно приетите вземания без да внася изменения в същия.
Сочи се, че вземанията на петимата служители произтичат от трудови
правоотношения създадени между тях и „ЕФГ“ АД, като те датират от момент преди
постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Признава се, че предявените и приети от синдика вземания са валидно възникнали
и изискуеми, съответно не са изплатени и до момента от несъстоятелния длъжник,
което означавало че те правилно са включени от синдика в списък на приетите
вземания, в т.ч. и даденият им ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ е съобразен с характера им. По развитите от НАП във възражението доводи,
длъжникът посочва, че задължението по чл. 62, ал. 3 КТ е такова с
административен характер и е елемент от публично-правно правоотношение
създадено между работодателя и НАП, което е самостоятелно и напълно отделно от
трудовото правоотношение което се учредява между работодателя и работника.
Целта на уведомяването на НАП за сключените и прекратени трудови договори от
даден работодател е свързана с набавяне на информация за осигурителния доход на
трудово ангажираните лица, което да спомогне за изчисляването на дължимите
осигурителни вноски и данъци. Неизпълнението на задължението по чл. 62, ал. 3 КТ обаче по никакъв начин не въздействало върху пораждането на трудовото
правоотношение или на правата и задълженията по него, в т.ч. и на задължението
на работодателя да заплаща трудово възнаграждение на наетия работник. Предвид
това нямало правно значение за съществуването на предявените от петимата
работника вземания за следващи им се трудови възнаграждения, това чл. „ЕФГ“ АД
не е регистрирало пред НАП сключените с тях трудови договори. Касаело се за
пропуск от страна на работодателя, но неговото наличие не рефлектирало върху
правата на работниците по учредените трудови правоотношения, в т.ч. на
възможността те да получат удовлетворяване на вземанията си в рамките на
производството по несъстоятелност и то с предвидената привилегия по чл. 722,
ал. 1, т. 4 ТЗ. Обръща се внимание, че в изложения смисъл е и съдебната
практика установена по случаи с подобна фактическа и правна обстановка.
В
провелото се открито съдебно заседание за разглеждане на коментираното
възражение на 31.08.2020 г., синдикът – Р. е заявил, че поддържа подаденото от
него писмено становище и смята, че възражението на НАП срещу изготвения от него
списък на служебно приетите вземания е неоснователно.
Съдът,
като взе предвид направеното възражение, списъка на служебно приетите вземания
на кредитори на „ЕФГ“ АД /н./ предявени в срока по чл. 687, ал. 1 ТЗ , изготвен
от синдика, както и представените доказателства, приема следното:
По
партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър на 13.07.2020 г. е
обявен изготвен от синдика Списък
на служебно приетите вземания на кредитори на „ЕФГ“ АД /н./ предявени в срока
по чл. 687, ал. 1 ТЗ, като в него са включени вземания, както следва : вземане
с кредитор - С.Г.Г. в размер на сумата от 75 600,00
лв., съставляващо трудово възнаграждение начислено за положен труд в периода от
01.05.2017 г. до 30.09.2018 г.; вземане с кредитор – М.К.В. в размер на сумата
от 87 499,08 лв., съставляващо трудово възнаграждение начислено за положен
труд в периода от 01.09.2015 г. до 31.08.2018 г.; вземане с кредитор – В.М.Ж. в
размер на сумата от 69 999,96 лв., съставляващо трудово възнаграждение
начислено за положен труд в периода от 01.**.2017 г. до 31.10.2018 г.; вземане
с кредитор – О.М.Б. в размер на сумата от 69 999,96 лв., съставляващо
трудово възнаграждение начислено за положен труд в периода от 01.**.2017 г. до
31.10.2018 г.; и вземане с кредитор – С.Т.Т. в размер
на сумата от 69 999,96 лв., съставляващо трудово възнаграждение начислено
за положен труд в периода от 01.**.2017 г. до 31.10.2018 г. На всяко от така
приетите вземания е определен ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ. За да приеме, че посочените вземания са възникнали и съществуват в правната
сфера на цитираните петима служители и техен адресат е дружеството-длъжник,
синдикът се е позовал на представените трудови договори, фишове за работни
заплати, удостоверение от работодател за дължими трудови възнаграждения /размер
и период/, както и заповеди за прекратяване на трудови правоотношения.
Съдът
намира, че упражненото от кредитора – НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ възражение
е подадено в срок – на 20.07.2020 г., от легитимирана страна /НАП е процесуален
субституент на Държавата, която се явява кредитор с
приети в производството по несъстоятелност на „ЕФГ“ АД /н./ вземания/, поради
което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Разгледано
по същество възражението е частично основателно.
По
отношение на кредитора с оспорено вземане – С.Г.Г. се
установява, че считано от 01.05.2017 г. е встъпил в трудово правоотношение с
„ЕФГ“ АД, като е заел длъжността „Търговски сътрудник“, като трудовото му
правоотношение е такова за неопределено време, при уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 5 335,40 лв. Това трудово
правоотношение е било прекратено, считано от 01.10.2018 г., поради постигнато
взаимно съгласие за това между работодател и работник. Съгласно изготвени
фишове за работна заплата касаещи периода от м. май 2017 г. до м.септември 2018
г. чистата сума за получаване от служителя под формата на трудово
възнаграждение след удръжки на данъци и осигурително вноски за всеки един от
месеците обхванати от посочения период е равна на 4 500 лв. В своя
служебна бележка от 30.09.2018 г. работодателят – „ЕФГ“ АД, чрез законния му
представител е удостоверил, че С.Г. в качеството му на служител на дружеството
има начислени трудови възнаграждения в размер на сумата от общо 76 500 лв.
за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г., като същите не са му
изплатени.
По
отношение на кредитора с оспорено вземане – М.К.В. се установява, че считано от
01.09.2015 г. е встъпила в трудово правоотношение с „ЕФГ“ АД, като е заела
длъжността „Търговски представител“, като трудовото й правоотношение е такова
за неопределено време, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 3 036,00 лв. Това трудово правоотношение е било прекратено,
считано от 01.09.2018 г., поради постигнато взаимно съгласие за това между
работодател и работник. Съгласно изготвени фишове за работна заплата касаещи
периода от м. септември 2015 г. до м. август 2018 г. чистата сума за получаване
от служителя под формата на трудово възнаграждение след удръжки на данъци и
осигурително вноски за всеки един от месеците обхванати от посочения период е
равна на 2 430,54 лв. В своя служебна бележка от 30.09.2018 г.
работодателят – „ЕФГ“ АД, чрез законния му представител е удостоверил, че М.В.
в качеството й на служител на дружеството има начислени трудови възнаграждения
в размер на сумата от общо 87 499,68 лв. за периода от 01.09.2015 г. до
31.08.2018 г., като същите не са й изплатени.
По
отношение на кредитора с оспорено вземане – В.М.Ж. се установява, че считано от
01.**.2017 г. е встъпила в трудово правоотношение с „ЕФГ“ АД, като е заела длъжността
„Инженер, Енергиен диспечер“, като трудовото й правоотношение е такова за
неопределено време, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 6 828,32 лв. Това трудово правоотношение е било прекратено,
считано от 01.**.2018 г., поради постигнато взаимно съгласие за това между
работодател и работник. Съгласно изготвени фишове за работна заплата касаещи
периода от м. ноември 2017 г. до м. октомври 2018 г. чистата сума за получаване
от служителя под формата на трудово възнаграждение след удръжки на данъци и
осигурително вноски за всеки един от месеците обхванати от посочения период е
равна на 5 833,33 лв. В своя служебна бележка от 31.10.2018 г.
работодателят – „ЕФГ“ АД, чрез законния му представител е удостоверил, че В.Ж.
в качеството й на служител на дружеството има начислени трудови възнаграждения
в размер на сумата от общо 69 999,96 лв. за периода от 01.**.2017 г. до
31.10.2018 г., като същите не са й изплатени.
По
отношение на кредитора с оспорено вземане – О.М.Б. се установява, че считано от
01.**.2017 г. е встъпил в трудово правоотношение с „ЕФГ“ АД, като е заел
длъжността „Инженер, Енергиен диспечер“, като трудовото му правоотношение е
такова за неопределено време, при уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 6 828,32 лв. Това трудово правоотношение е било
прекратено, считано от 01.**.2018 г., поради постигнато взаимно съгласие за
това между работодател и работник. Съгласно изготвени фишове за работна заплата
касаещи периода от м. ноември 2017 г. до м. октомври 2018 г. чистата сума за
получаване от служителя под формата на трудово възнаграждение след удръжки на
данъци и осигурително вноски за всеки един от месеците обхванати от посочения
период е равна на 5 833,33 лв. В своя служебна бележка от 31.10.2018 г.
работодателят – „ЕФГ“ АД, чрез законния му представител е удостоверил, че О.Б.
в качеството му на служител на дружеството има начислени трудови възнаграждения
в размер на сумата от общо 69 999,96 лв. за периода от 01.**.2017 г. до
31.10.2018 г., като същите не са му изплатени.
По
отношение на кредитора с оспорено вземане – С.Т.Т. се
установява, че считано от 01.**.2017 г. е встъпил в трудово правоотношение с
„ЕФГ“ АД, като е заел длъжността „Инженер, Енергиен диспечер“, като трудовото
му правоотношение е такова за неопределено време, при уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 6 828,32 лв. Това трудово правоотношение е
било прекратено, считано от 01.**.2018 г., поради постигнато взаимно съгласие
за това между работодател и работник. Съгласно изготвени фишове за работна
заплата касаещи периода от м. ноември 2017 г. до м. октомври 2018 г. чистата
сума за получаване от служителя под формата на трудово възнаграждение след
удръжки на данъци и осигурително вноски за всеки един от месеците обхванати от
посочения период е равна на 5 833,33 лв. В своя служебна бележка от 31.10.2018
г. работодателят – „ЕФГ“ АД, чрез законния му представител е удостоверил, че С.Т.
в качеството му на служител на дружеството има начислени трудови възнаграждения
в размер на сумата от общо 69 999,96 лв. за периода от 01.**.2017 г. до
31.10.2018 г., като същите не са му изплатени.
Приложените
за целите на производството справки за всички подадени уведомления по чл. 62,
ал. 5 КТ относно лицата С.Г.Г., М.К.В., В.М.Ж., О.М.Б. и С.Т.Т., както
и справка за актуално състояние на
всички действащи трудови договори за периода от 01.01.2015
г. до 06.07.2020 г., които са обявени от „ЕФГ“ АД по реда на чл. 62, ал. 5 КТ
еднозначно показват, че относно упоменатите пет физически лица, с които „ЕФГ“
АД е сключил трудови договори за назначаването им на определени длъжности
липсва извършено обявяване в съответната ТД на НАП, както за сключването на
същите, така и за прекратяването им.
Петимата
кредитори- физически лица с оспорени вземания извеждат легитимацията си на
титуляри на парични вземания спрямо несъстоятелното дружество – „ЕФГ“ АД /н./
при твърдения да са се намирали в трудови правоотношения със същото, по които
за определени периоди от време са престирали
работната си сила за него, от което се е породило правото им да получат
уговореното месечно трудово възнаграждение. Съществуването на трудови
правоотношения между С.Г.Г., М.К.В., В.М.Ж., О.М.Б. и С.Т.Т. в
качеството им на работници и „ЕФГ“ АД /н./ в положението на техен работодател в
рамките на очертаните по-горе периоди от време са факти, които еднопосочно и
без условности се разкриват от събраните за целите на настоящото производство
писмени доказателства. Важно е да се посочи, че за да възникне трудово
правоотношение е необходимо единствено сключването в съответната законова форма
за валидност на трудов договор между работник и работодател, като неизпълнението
на административното задължение носено от работодателя да регистрира, респ.
обяви по законния ред факта на сключването и прекратяването на трудовия договор
с дадения работник, както и евентуалното неизпълнение на задължението за
удържане и внасяне на съответните осигурителни вноски за осигуреното лице, не обуславя
нито недействителност на трудовия договор, нито е основание, което да го прави
привиден. Пораждането на трудовите правоотношения между петимата работника и „ЕФГ“
АД /н./ обуславят и възникването на едно от основните задължения на
работодателя в пределите на тези правоотношения, а именно да изплаща на
работниците установените в трудовите договори възнаграждения. Тъй като съгласно
презумпцията въведена в чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при осъществяване на
трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното, то по
отношение на петимата работника трябва да се приеме, че са изпълнявали поетите
от тях трудови функции при „ЕФГ“ АД /н./ в рамките на периодите на действие на
трудовите им договори. В тази насока са налице и признания направени от
длъжника - „ЕФГ“ АД /н./, чрез законния му представител. Следователно
последният е станал адресат на основание чл. 128, ал. 1 КТ на задължение да
заплати на посочените петима негови служители уговорените в тяхна полза трудови
възнаграждения. Размерът на тези възнаграждения е ясно установен в
производството, както и периодите на тяхното начисляване в полза на всеки от
петимата служители. Формираните размери на вземанията, които са предявени
кореспондират напълно на уговорените месечни такива, в т.ч. след направата на
съответните удръжки за данъци и осигурителни вноски. Възникналите вземания за
заплащане на трудови възнаграждения са станали изискуеми, тъй като е уговорено
да се заплащат на 25-то число на месеца следващ този за който се дължат. Падежите
на тези задължения отдавана са настъпили, което означава че те са изискуеми.
Длъжникът по тях не твърди да е правил погашения по тях, а напротив признава,
че не е предприемал плащания в полза на
служителите. Всичко казано означава, че служебно приетите от синдика вземания
за начислени трудови възнаграждения в полза на С.Г.Г.,
М.К.В., В.М.Ж., О.М.Б. и С.Т.Т.
са съществуващи и изискуеми в заявените от носителите им размери. Тези вземания
подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност открито спрямо „ЕФГ“
АД /н./. Съгласно правилото на чл. 687, ал. 1 ТЗ вземане на работник или
служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с
длъжника се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания. Предвид
това, че подобно вписване не е било осъществено от синдика в изготвените по
реда на чл. 685 и чл. 688 ТЗ списъци, които вече са одобрени от съда по реда на
чл. 692, ал. 4 ТЗ, то за носителите на вземанията, за които е предвидено да се
извършва служебно вписване без съмнение е възникнало правото да ги предявят в
производството по несъстоятелност, като по отношение на това предявяване не
следва да се прилага какъвто и да е било срок, респективно санкцията по чл.
688, ал. 1, изр. 2 ТЗ, защото носителите на тези вземания не могат да носят
неблагоприятните последици от неизпълнението на задълженията на синдика,
респективно от това, че синдикът не е открил своевременно доказателства за
съществуването на техните вземания.
Съдът по
несъстоятелността констатира обаче, че по отношение на определения ред на
удовлетворяване на вземанията за незаплатени трудови възнаграждения след
28.08.2018 г. – датата на постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност от синдикът е допуснато нарушение на
правилата свързани с установената от законодателя последователност на
удовлетворяване на групите кредитори. За вземанията /незаплатени трудови
възнаграждения/ на петимата служители възникнали до 28.08.2018 г. редът за
удовлетворяване е този по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ. Относно вземанията на тези
петима служители възникнали след 28.08.2018 г. редът за удовлетворяването им е
този разписан в чл. 722, ал. 1, т. 7 КТ, а не както е приел синдикът в
изготвения от него списък по чл. 687, ал. 1 ТЗ, а именно – отново по чл. 722,
ал. 1, т. 4 ТЗ. Посоченото обуславя частична основателност на възражението и
изменение на списъка в тази му част с направата на съответните промени, а по
отношение на останалият му предметен обхват упражненото от НАП възражение е
неоснователно и като такова трябва да се остави без уважение.
Воден от горните съображения на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, Софийски градски съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Списъка на служебно приетите
вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК********, предявени реда на чл. 687, ал. 1 ТЗ изготвен на 07.07.2020
г. и обявен в
ТРРЮЛНЦ при АВ на 13.07.2020 г., по възражение с вх. № 73106/20.07.2020 г.,
което е подадено от кредитор – НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, като ПРОМЕНЯ определената поредност на удовлетворяване на приетите вземания, в
частите им както следва : относно прието вземане на кредитор – С. ГЕОГИЕВ Г., с
ЕГН **********, в частта му над сумата
от 71 564,52 лв. до сумата от 76 500 лв., съставляваща следващо му се
трудово възнаграждение за периода от 29.08.2018 г. до 30.09.2018 г., вместо
подлежащо на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ да се счита
подлежащо на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ; относно прието
вземане на кредитор – М.К.В., с ЕГН **********,
в частта му над сумата от 87 263,92 лв. до сумата от 87 499,08
лв., съставляваща следващо й се трудово възнаграждение за периода от 29.08.2018
г. до 31.08.2018 г., вместо подлежащо на удовлетворяване по реда на чл. 722,
ал. 1, т. 4 ТЗ да се счита подлежащо на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал.
1, т. 7 ТЗ; относно прието вземане на кредитор – В.М.Ж., с ЕГН **********, в частта му над сумата от 57 768,78 лв.
до сумата от 69 999,96 лв., съставляваща следващо й се трудово
възнаграждение за периода от 29.08.2018 г. до 31.10.2018 г., вместо подлежащо
на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ да се счита подлежащо на
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ; относно прието вземане на
кредитор – О.М.Б., с ЕГН **********, в
частта му над сумата от 57 768,78 лв. до сумата от 69 999,96 лв., съставляваща
следващо му се трудово възнаграждение за периода от 29.08.2018 г. до 31.10.2018
г., вместо подлежащо на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ да
се счита подлежащо на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ; и относно
прието вземане на кредитор – С.Т.Т., с ЕГН **********, в частта му над сумата от 57 768,78 лв. до
сумата от 69 999,96 лв., съставляваща следващо му се трудово възнаграждение за
периода от 29.08.2018 г. до 31.10.2018 г., вместо подлежащо на удовлетворяване
по реда на чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ да се счита подлежащо на удовлетворяване по реда
на чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ упражненото от НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ възражение в
останалата му част.
ОДОБРЯВА с гореописаните промени на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ Списъка
на служебно приетите вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД – в несъстоятелност,
с ЕИК ********, предявени реда на чл. 687, ал. 1 ТЗ изготвен на 07.07.2020 г. и обявен в ТР при АВ на 13.07.2020 г.
Настоящото определение да се изпрати за обявяване в
ТРРЮЛНЦ воден при АВ по партидата на „Е.ф.г.“
АД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
Препис от определението да се изпрати на синдика на „Е.ф.г.“
АД – в несъстоятелност, с ЕИК ********.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: