Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 27.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9999/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М.И.А. твърди, че на 15.04.2017 г.
на път 3-815 на км. 6+300 с посока на движение от с. Бистрилица за с. Боровци,
близо до с. Гаганица, община Берковица, обл. Монтана, като водач на л.а с ДК № ******катастрофирал,
поради наличие на пътното платно на вдлъбнатина, при преминаване през която
автомобилът станал неуправляем, в следствие на което излязъл в дясно от пътното
платно и се ударил в циментова стена на имот, който е покрай пътя. Твърди, че в
следствие на произшествието получил тежки увреждания на здравето – контузия на
главата с множество разкъсно-контузни рани и загуба на съзнанието, за което
било проведено болнично лечение за период от 4 дни. Сочи, че след
произшествието за три дни бил в безсъзнание, била извършена оперативна
обработка на раните, като по лицето, в челно-теменната област, както и в
областта на шията, останали белези. След изписване от болницата изпитвал силни
болки в шията, гърба и изтръпване на показалеца на лявата ръка и на 26.04.2017
г. бил хоспитализиран и след извършино компютърно томографско изследване на
гръбначния стълб е установено, че има счупване на дъгата на шести шиен
прешлен С6, изместване на прешлени С6 и
С7 един спрямо друг и травматична дискова херния на диска между тези два
прешлена с притискане на нервните коренчета. Твърди, че била извършена операция
за премахване на диска между прешлени С6 и С7 и поставяне на кейдж в дисковото
пространство и фиксация с титаниева плака. След операцията твърди да е провел
тежка рехабилитация, да е носел 3 месеца твърда яка, дори и по време на сън,
което било изключително дискомфортно, както и през цялото време на
оздравителния процес да е изпитвал силни болки в главата и гърба. Сочи, че и
към момента на депозиране на исковата молба изпитва болки, има световъртеж,
нарушение в съня, следва строг режим на движение и работоспособността му не е
напълно възстановена, като продължава да му изтръпват първи и втори пръст на
лявата ръка.
Твърди, че отговорност за настъпване на
произшествието носи ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като на
основание чл. 30, ал. 1 от ЗП тя е длъжна да осъществява дейностите по изграждане,
ремонт и поддръжка на пътищата от републиканската пътна мрежа, но същата не
изпълнила задълженията си за ремонтиране на този компроментиран участък от пътя.
Счита, че справедливият размер на дължимото от ответника обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на 750 000лева и
претендират тази сума, ведно със лихва за забава от деня следващ датата на
деликта - 15.04.2017 г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ оспорва исковете, като твърди, че дейността по поддръжка на
пътищата е възложена чрез обществена поръчка на дружества, информацията за
което е публично достъпна.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД обективна,
има гаранционно- обезпечителен характер и е за чуждо противоправно поведение.
За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо да се
установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които
ответникът е възложил изпълнението на определена работа е настъпила смъртта на
сина на ищците, от която те са претърпели неимуществени вреди. На основание чл.
52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.
Тежестта на доказване на тези факти е у ищеца, като на основание чл. 45, ал. 2
от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е
да обори при условията на пълно главно доказване презумпцията за вина като
докаже, че е изпълнил всички свои задължения по поддържане на пътя в процесния
пътен участък, както и че противоправният резултат е настъпил единствено в
следствие противоправното поведение на починалия, респ. че с поведението си той
е улеснил настъпването на пътно- транспортното произшествие.
На 15.04.2017 г. е съставен протокол за
ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че същия ден, около 12.45ч. е
настъпило ПТП в района на път 3-815 на км. 6+300 с участник л.а. рег. № ******,
с водач М.И.А., като са описани видимите щети по превозното средство, както и е
посочено, че водачът е с комоцио. Като обстоятелства и причини за
произшествието е посочено, че водачът се е движел с несъобразена скорост с
профила на пътя с наклон при спускане и губи контрол върху управляваното МПС,
което излиза в дясно от пътното платно и се блъска в частен имот, на който са
счупени 4 броя поцинковани ламарини и подпорна циментова стена и т.н. За
настъпилото произшествие е образувано досъдебно производство, което е
прекратено с постановление от 02.02.2018 г. на прокурор от Районна прокуратура
гр. Берковица. За произшествието на водача М.И.А. е съставено и наказателно
постановление за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДВп, отменено с влязло в сила
решение от 16.07.2018 г. по а.н.д. № 130/2018 г. на РС – гр. Берковица. Във
връзка с поведението на водача М.И.А. му е наложена и принудителна
административна мярка, за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол,
като с влязло в сила решение от 02.04.2018 г. на административен съд гр.
Монтана заповедта за прилагане на ПАМ също е отменена.
Не е спорно между страните (определение
за отделяне на факта като безспорен в о.с.з, проведено на 04.06.2019 г.), че
пътният участък, на който е настъпило произшествието е част от републиканската
пътна мрежа.
Според заключението на автотехническата
експертиза след извършен оглед на място от вещото лице е констатирало, че
мястото на ПТП е прав пътен участък, като покритието е с дребнозърнест асфалт,
по който има много дупки, както и запълнени дупки с асфалт, като е налице
наклон на пътя в посоката на движение на лекия автомобил. На разстояние от
около 33 м. преди мястото на напускане на автомобила от пътното платно за
движение се констатира неравност на пътното покритие, в дясната част на дясната
пътна лента за посоката на процесния автомобил, е налице изпъкнала част от
пътното покритие, която е по широчината на плътното и в дясната му част, в
близост до десния банкет. Вещото лице сочи, че при движение на автомобила в
средата на дясното пътна лента десните му колела преминават през тази
неравност, състояща се от възходящо и след един метър низходящо движение, като
на тях им въздействат инерционни сили във вертикална посока. Тези сили не се
уравновесяват от силите, които въздействат в лявата част на автомобила, в
следствие на което той става нестабилен в напречна посока. Вещото лице сочи, че
посочената неравност не може да бъде забелязана от водача от повече от 20 метра
преди да премине върху нея, като това разстояние се изминава за времето равно
на времето за реакция на водача, поради което той не може да приведе автомобила
в авариен режим на спиране, преди да премине неравността.
Относно претърпените от ищците
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията
на свидетелката Д.М.А., както и комплексна съдебно-медицинска експертиза.
Според показанията на свидетелката А.тя
е майка на ищеца. Свидетелката сочи, че видяла сина си в деня след катастрофата
в болницата в гр. Монтана. Той бил контактен, но нямал спомен какво е станало,
както и един въпрос задавал по няколко пъти, бил на легло и го боляло цялото
тяло, главата, крайниците. Ставал, лягал и ходел до тоалетна с придружител, тъй
като се чувствал замаян и нестабилен. Свидетелката сочи, че на 19 април го
изписали от болницата, като ги уверили, че няма счупвания, а само сътресение на
мозъка, но когато се прибрали в София болките и неразположението останали,
както и започнали да му изтръпват два от пръстите на ръката и личният лекар ги насочил
към Пирогов. В Пирогов му направили снимка и се установило, че има счупване на
6-ти и 7-ми прешлен и че е необходимо да се направи операция. Свидетелката
сочи, че синът й бил объркан и притеснен, казали им, че операцията е
високорискова и много сложна и може да получи обездвижване завинаги. Операцията
минала добре, като след изписването от болницата, свидетелката сочи, че синът й
бил 3 месеца с шийна яка, дори и по време на сън, което му създавала дискомфорт
в ежедневието, станал раздразнителен имал нужда от чужда помощ. Свидетелката
сочи, че след махане на яката синът й се върнал на работа, но продължил да
прави рехабилитация около година след това, като и към момента на депозиране на
показанията той продължава да прави гимнастика. Според А.синът й все още не се
е възстановил нито физически, нито психически. Сочи, че пролет и есен започват
отново болки и стягане и се налага рехабилитация в болнично заведение. През
първата година се притеснявал да кара кола, както и избягва по-екстремни
ситуации, тъй като има пластина. Според свидетелката синът й изпитва неудобство
от белега, разположен на темето му, който е по-силно изразен.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза в следствие на произшествието ищецът е получил сътресение
на мозъка, контузия и голяма разкъсно-контузна рана в челно-теменната област на
главата; фрактура-луксация на С6 и С7; фрактура на тялото на С7 за сметка на
горната дискална повърхност за сметка на предната част; фрактура на тялото на
Тх1 за сметка на горната дискална повърхност с конкавна деформация; предно
приплъзване на С6 спрямо С7 с около 4 мм; медианна и парамедианна дискова
херния С6-С7 с възходящ ход; стеснение на гръбначния канал и компресия върху
гръбначния мозък и травматично увреждане на 7-мо шийно нервно коренче в ляво.
Според вещите лице общият оздравителен период е от около 12 месеца, без
усложнения, състоянието на ищеца е добро, изтръпването на пръстите на лявата
ръка е отзвучало, той е с нормален неврологичен статус и работоспособността му
е възстановена. Вещите лице сочат, че шийно-гръбначната травма, извършената
оперативна стабилизация и имобилизация на ниво С6 и С7 ще доведе до по-голямо
натоварване на съседните на увредата гръбначни отдели и по-бързи дегенеративни
промени в тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.1 от
Закона за пътищата Агенцията „Пътна инфраструктура” като юридическо лице е
длъжна да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
във връзка с обозначаване на неравностите до премахването им е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди.
Възражението на ответника, че е възложил дейността по поддръжка на трети
лице е ирелевантно, тъй като той е органът, който по силата на закона отговаря
за посочените дейности, а спрямо лицата, на които той е възложил прякото
изпълнение може да има регресно вземане.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на предявения иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца М.И.А. неимуществени вреди е сумата от 55 000
лв.. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че ищецът е получил
комплексно увреждане – както на главата, свързано с разкъсно-контузната рана и
сътресение на мозъка със загуба на съзнанието, така и в областта на гръбначния
стълб. От значение при определяне на обезщетението са обстоятелствата: че
общият оздравителен период е около 12 месеца, като през първите 30 дни болките са
били интензивни, до втория месец – значителни и до 6- тия месец умерени; че до третия месец е бил обездвижен
в областта на врата, тъй като е бил постоянно с твърда шийна яка и е имал нужда
от чужда помощ в началото на оздравителния процес; от значение е и
обстоятелството, че ищецът е претърпял високорискова операция на гръбначния
стълб, от която е имало опасност да остане напълно обездвижен. При определяне
размера на обезщетението съдът взема предвид, че ищецът към момента на деликта
е бил в активна, трудоспособна възраст и че за около 3 месеца е ползвал отпуск
за временна неработоспособност. От значение за размера на обезщетението е и обстоятелството,
че при ищеца е налице пълно оздравяване, като същевременно дегенеративните
промени в останалите отдели на гръбначния стълб ще се с по-бързо развитие. При
определяне на размера на обезщетението съдът отчита, че претърпяването на
пътно-транспорно произшествие при конкретните обстоятелства представлява
стресова ситуация, свързана с негативни изживявания, като ищецът се налага да
промени начина си на живот от гледна точна на физическата си активност. При
определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в
страната към датата на деликта, както и предвидените в закона лимити на
отговорността на застрахователя.
От страна на ответника не е направено възражение за
съпричиняване, поради което не следва да се обсъждат доказателствата за наличие
у ищеца на съпричиняващо поведение, свързано с евентуална употреба на алкохол.
На основание чл. 86, ал. 1, във вр. 84, ал. 3 от ЗЗД на ищеца следва да бъде
присъдена и законната лихва от датата следваща тази на деликта – 16.04.2017 г.
до окончателното плащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати ищеца сторените от него разноски по делото съразмерно с уважената част
от иска в размер на 2999,33 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ „П. И.“, ЕИК: **********, гр. София,
пл. ****
да заплати на М.И.А., ЕГН: ********** на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 55 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от настъпили в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 15.04.2017 г., с. Боровци, близо
до с. Гаганица, община Берковица, обл. Монтана, при км. 85+000, увреждания
на здравето – сътресение
на мозъка, контузия и голяма разкъсно-контузна рана в челно-теменната област на
главата; фрактура на
С6 и С7; фрактура на тялото на Тх1; предно приплъзване на С6 спрямо С7;
медианна и парамедианна дискова херния С6-С7; стеснение на гръбначния канал и
компресия върху гръбначния мозък и травматично увреждане на 7-мо шийно нервно
коренче в ляво, и свързъните с тях болки, страдания и стрес, ведно със законната лихва от 16.04.2017 г.
до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 2999,33
лева - разноски,
както ОТХВЪРЛЯ
иска до
пълния предявен размер от 75 000лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: