РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Бургас , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600569 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.250 ал.4 вр. чл.250 ал.1 т.1 от НПК и е
образувано по повод въззивна жалба от И. М. П. ЕГН ********** от гр.Бургас – частен
тъжител по НЧХД № 2463/ 2021г. по описа на Районен съд-Бургас, против определение без
номер от 25.05.2021г., постановено по същото дело, с което първоинстанционният съд
прекратил на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 вр. чл.81 ал.1 от НПК
наказателното производство по делото поради това, че тъжбата е подадена след изтичане на
установения в чл.81 ал.3 от НПК 6-месечен преклузивен срок, считано от момента, когато
пострадалата е узнала за извършеното престъпление.
С жалбата се изразява несъгласие с изводите на районния съд. Изложени са
оплаквания, че първата инстанция не съобразила недействителността на представените с
тъжбата нотариални актове, които поради този порок не можели да послужат за извършване
на каквато и да е сделка с недвижимия имот. Навежда твърдения за наличие на
организирана престъпна група, включваща бившия съпруг на тъжителката, негова
любовница и тяхната дъщеря, която група осъществявала преследване, подслушване и опити
за умъртвяване на тъжителката чрез въздействие върху храната и дрехите й. Не са отправени
доказателствени искания. Претендира се отмяна на прекратителното определение на
районния съд и продължаване на наказателното производство.
1
Жалбоподателката участва лично във въззивното производство, поддържа жалбата,
излага съображения, свързани с поставянето й под ограничено запрещение и несъгласие с
определения й попечител, в заключение заявява желание вилата, която съществува в
наследствения й имот, и самият недвижим имот да й бъдат върнати от съда.
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана
страна, в установеният в чл.250 ал.4 вр. чл.319 ал.1 от НПК преклузивен 15-дневен срок,
срещу годен за въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт, и пред
надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд прекратил образуваното пред него наказателно производство поради
констатирана нередовност на подадената тъжба, озаглавена „искова молба“, предявена
срещу И. Я. В. от гр.Бургас – бивш съпруг на тъжителката И.П.. За да достигне до този
резултат, първата инстанция съобразила, че с тъжбата срещу И.В. е повдигнато обвинение за
извършена измама по смисъла на чл.209 ал.1 от НК, свързана с дарение на недвижим имот в
с.********, община ******, област *****, представляващ дворно място и построената в него
масивна вилна сграда, извършено на 16.12.1997г. с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №136, том 53, нотариално дело № 15366/ 1997г. по описа на Нотариуса при Бургаския
районен съд. Като дарители по сделката участвали тъжителката И.П. (тогава В.а) и
тогавашния й съпруг И.В., които дарили описаните имоти на лицето К.И. И.. Оплакванията в
тъжбата са, че И.В. измамил (въвел в заблуждение) тъжителката П. да участва в сделката за
дарението на имота, като последната считала, че всъщност става дума за покупко-продажба
на същия имот и очаквала получаването за него на продажна цена в размер на 20 000 лева,
каквато не била получена, и така тъжителката изгубила собствеността си и понесла имотни
вреди.
При осъществяване на задължителната проверка за допустимост и процесуална
редовност на тъжбата районният съд констатирал, че повдигнатото с тъжбата обвинение
действително разкрива от обективна страна признаците на престъплението измама по
смисъла на чл.209 ал.1 от НК, което предвид факта, че се твърди да е осъществено на
16.12.1997г., когато тъжителката и И.В. са били съпрузи, действително подлежи на
наказателно преследване по тъжба на пострадалия, съгласно особената разпоредба на
чл.218в ал.2 от НК. Наред с това, съдът съпоставил посочената в тъжбата дата на
извършване на деянието с определения в чл.81 ал.3 от НПК преклузивен срок от 6 месеца за
подаване на тъжбата, считано от деня, в който пострадалият е узнал за извършване на
престъплението. Въз основа на приложените към тъжбата писмени доказателства, сред
които цитирания по-горе Нотариален акт за дарение на недвижим имот №136, том 53,
нотариално дело № 15366/ 1997г. по описа на Нотариуса при Бургаския районен съд,
първата инстанция констатирала, че тъжителата П. лично е участвала в дарението на имота,
осъществено на 16.12.1997г., и от този момент е започнал да тече 6-месечният срок по чл.81
ал.3 от НПК за подаване на тъжба. До неговото изтичане към 16.06.1998г. тъжба не е била
подадена, и липсват твърдения и доказателства за случая да е било съобщено на органите на
МВР или на прокуратурата. Настоящата тъжба, касаеща описаното деяние, е била
2
депозирана в Районен съд-Бургас на 21.05.2021г., т.е. близо 23 години след края на срока.
При описаните факти, първоинстанционният съд правилно и в пълно съответствие с
разпоредбите на чл.24 ал.5 т.2 и чл.81 ал.3 от НПК прекратил образуваното въз основа на
нередовната тъжба наказателно производство по НЧХД № 2463/ 2021г. по описа на Районен
съд-Бургас. Разпоредбата на чл.81 ал.3 от НПК, определяща срока за подаване на тъжбата, е
императивна, поради което неподаването на тъжбата в законния 6-месечен срок от
узнаването на престъплението изключва възможността на пострадалия да търси съдебна
защита за извършеното престъпление от частен характер, до какъвто извод е достигнал и
районният съд. Наред с това, към 21.05.2021г., когато тъжбата е подадена, вече е изтекла и
предвидената в чл.80 ал.1 т.3 от НК 10-годишна давност за наказателно преследване на
извършеното престъпление по чл.209 ал.1 от НК, което по силата на закона изключва всяка
възможност тепърва да се възбуди и провежда наказателно преследване за такова
престъпление.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя становището на контролираната
инстанция, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 ал.3 от НПК, тъй като е
подадена след края на предвидения за подаването й преклузивен срок, и поради това не
подлежи на разглеждане и решаване по същество, а образуваното въз основа на нея съдебно
наказателно производство подлежи на прекратяване.
За пълнота следва да се посочи, че претенциите на тъжителката за връщане на
дворното място и постройката в с. **********поначало не могат да бъдат удовлетворени
чрез сезиране на наказателният съд. Предметът и задачите на наказателния процес,
съобразно посоченото в чл.1 от НПК, се свеждат до защита от престъпни посегателства чрез
разкриване на престъпленията и наказване на виновните, но не включва разрешаване на
спорове за собственост между гражданите.
Ето защо решението на районният съд да прекрати наказателното производство
изцяло съответства на прекратителното основание по чл.24 ал.5 т.2 от НПК, което налага
оспореното прекратително разпореждане да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
Така мотивиран, на основание чл.250 ал.4 вр. ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 вр. чл. 81 ал.3
от НПК, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение без номер от 25.05.2021г., постановено по НЧХД №
2463/ 2021г. по описа на Районен съд-Бургас, с което наказателното производство по делото
е прекратено.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4