№ 42
гр. ХАСКОВО, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Г. Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Търговско дело № 20215600900142
по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК
Обстоятелства по исковата молба
Делото е образувано по искова молба от И. З. Щ., ЕГН:**********
представляван от майка си и законен представител З. Щ.
С.,ЕГН:**********,двамата от ***** чрез адв.Р. М.,САК,против ЗАД
„Армеец“ Ад ЕИК*****,гр.София,район „Средец“,ул.“Стефан Караджа“ №2
за изплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 50 000
лева ведно със законната лихва върху главницата от 16.IХ.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Прави се искане за изменение на акцесорната претенция за изплащане
на лихва върху претендираната сума,която да се изплати върху нея вместо от
16.IХ.2020 г. от 01.IХ.2020 г.
С определение №166/15.VIII.2023 г. постановено по делото съдът
допуска на основание чл.214 ал.I от ГПК изменение на иска за присъждане на
лихва върху претендираната сума от 50 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди,който се счита предявен от 01.IХ.2020 г. вместо от
първоначално посочаната дата 16.IХ.2020 г.
За да обоснове предявените искове,ищецът твърди,че на 27.08.2020 г.,
на път 8007, ул. „Аргир Стоилов", в с. Узунджово, обл. Хасково, при км.
6+100 м., водачът К. Н. А. на автомобила марка и модел „******", с рег. №
*******, нарушава правилата за движение, като при извършване на маневра
по заобикаляне на група пешеходци, движещи се вдясно пред автомобила, не
1
е внимателна и предпазлива, поради което удря пешеходеца И. З. Щ. и
реализира ПТП. При инцидента тежко е пострадал малолетния И. Щ., който
към датата на ПТП е само на 4 години.За произшествието е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 74/2020 г. Образувано е и
досъдебно производство № 925/2020 г., по описа на РУ -Хасково.
След злополуката пострадалият И. Щ. е транспортиран по спешност
в УМБАЛ „Св. Г." ЕАД - Пловдив, където е приет в Клиниката по
неврохирургия с оплаквания за неколкократни повръщания, гадене, болки в
левия крак, главоболие, замайване и болки в цялото тяло. Назначени са му
различни изследвания и прегледи, от които са установени: ГКС -10 точки;
Фрактура на дисталната метадиафиза на лява тибия /линейно просветляване с
кос ход по дисталната метадиафиза на тибията с пълно прекъсване на костта и
дислокация/, просветлени белодробни полети вдясно, неврологичен дефицит
и други. Поставена му е диагноза: Контузио капитис, Комоцио церебри,
Фрактура на дисталната метадиафиза на лява тибия. След клинично
обсъждане е взето решение за провеждането на консервативно лечение в
амбулаторни условия и активно клинично наблюдение. Поставена му е
метална шина на левия крак. При престоя в лечебното заведение ищецът е
консултиран от педиатър и ортопед, който предписва поставянето на
имобилизация на крайника за период от 45 дни. На 01.09.2020 г. И. Щ. е
изписан, като са му дадени препоръки да спазва щадящ ЦНС режим.
На 04.09.2020г. детето е прегледано от лекар ортопед-травматолог, като
е извършена репозиция на крайника и на левия крак е поставена гипсова
имобилизация за срок от 45 дни. На 10.09.2020г. детето отново е прегледано
от лекар ортопед-травматолог, като е извършена смяна на гипсовата
имобилизация.Преглед бил осъществен и на 29.09.2020 г. от ортопед
травматолог и било установено добро понасяне на гипсовата имобилизация.
Ищецът твърди,че пътният инцидент е причинил внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания. След претърпения
инцидент детето е изпитвало трудности при всяко движение и се е нуждаело
непрекъснато от помощта на стоите близки. При минимална физическа
активност е изпитвало болезненост в областта на нараняванията. И. често
плачел и се оплаквал от умаляване и дискомфорт при заемането на
определена поза на тялото. Не е можел да се придвижва самостоятелно,
гипсовата имобилизация му пречила и се налагало предимно да лежи.
Оплаквал се от сърбеж и тежест в гипсирания крак. Изпитвал трудности и
неприятни усещания от постоянните болки в крака. Не можел да спи
спокойно поради болките от нараняванията в различни части на тялото, както
и поради изтръпването и тежестта, които чувствал в травмирания крайник.
Невъзможността да се придвижва сам, да играе безпрепяствено и да стъпва на
крака го правили затворен, тревожен и много чувствителен. Страдал от
главоболие, замяност, гадене и повръщане, както и тежест в главата, които
оплаквания се засилвали при физическа активност. Постоянните болки,
болничният престой и силният стрес от преживяното се отразили много зле
емоционално на И. Щ.. В продължение на месеци детето не е можело да
излиза и да си играе с другите деца, поради което е бил изолиран от своите
връстници, което го правило много разстроен.
Изживеният стрес от произшествието рефлектира и върху общото
емоционално състояние на малолетното дете. Отрицателно е повлиял
инцидентът върху детската му психиката и е оставил ярко и неприятно
2
отражение върху детското съзнание. В резултат на ПТП станал
раздразнителен, избухлив, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести
приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставал
сам. Искал да си играе с връстниците си, но гипсовата имобилизация
възпрепятствала всички негови движения, което много го разстройвало.
Често плачел и сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент. Стряскал
се на сън и се будил плачейки. Станал е изнервен и неспокоен. Променена е
след преживяното ПТП, като все още изпитва неувереност и страх всеки път,
когато чуе шум от автомобил. Разстройва се всеки път, когато вижда
автомобили, защото ги асоциира с преживяното по време на описаното ПТП.
Към настоящия момент детето все още изпитвало болки в
травматичните области, не може да се движи и да играе свободно.
Видно от справката, извършена на страницата на Информационен
център към Гаранционния фонд и от представения Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, към момента на събитието, виновният водач, който е
управлявал товарен автомобила марка и модел „******", с рег. № *******, е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена със ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, с полица№
ВС/11/119003311047, с валидност от 07/12/2019 г. до 06/12/2020 г.
В исковата молба се извежда,че съгласно чл. 380 от новия Кодекс за
застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено
лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно
произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите справедливо обезщетение,
което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.
На основание чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В този смисъл, по силата на закона,
пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква
обезшетенето да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от
увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на
нанесените вреди.
Във връзка с това ищецът отправил претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „Армеец" АД, с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от
Молба с вх. № 100-3459/ 16.09.2020 г. С Писмо с изх. №. 1-6462/ 08.10.2020г.
и Писмо с изх. № 100-6748/ 23.12.2020г., въпреки представените
доказателства, ответникът отказал изплащането на обезщетение по
образуваната щета.
Отказът на ЗАД „Армеец" АД да изплати обезщетение на ищеца за
претърпените от него вреди, вследствие от претърпяното ПТП, бил напълно
неоснователен и незаконосъобразен, поради което за ищеца бил налице
правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск.
Ответното застрахователно дружество представя отговор на исковата
3
молба,като намира предявения иск за допустим, но изцяло
неоснователен;оспорва изцяло предявения срещу ЗАД „Армеец" АД иск по
основание и размер, а при условията на евентуалност като прекомерно
завишен.
Ответникът сочи,че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество „Армеец" по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, за
вредите които се твърдят като претърпени от ищеца,като оспорва всички
елементи от фактическият състав на непозволеното увреждане по процесния
случай
Оспорва изцяло отговорността на застрахования по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество водач К. Н. А. за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие. Същата не е реализирала виновно и
противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното
пътнотрапспортно произшествие и да
е настъпил вредоносният резултат.К. Н. А., при управлението на
застрахования лек автомобил не по своя вина е била поставена в
невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното
произшествие, не е нарушила виновно правилата за движение по пътищата и
за него събитието е случайно, по смисъла на чл. 15 от НК. Същата , като
водач на застрахования лек автомобил, не е имала техническа и
професионална възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите трябвало да са
налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД за носене на отговорност от прекия причинител - застрахован спрямо
увреденото лице за обезщетяване на причинените му вреди. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер, т.е. застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увредените лица за репатрирането им. Отговорността на застрахователното
дружество при наличие на сключен договор гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане.
Според дружеството ищецът, в нарушение на чл. 113 ЗДвП е предприел
пресичане на пътното платно извън населено място, като не се е съобразил с
приближаващите се пътни превозни средства, и/или е удължил ненужно пътя
и времето за пресичане; спрял без необходимост на платното за движение.
Водачът А. според ответната страна е управлявала правомерно лекия
автомобил, като се е движила в рамките на допустимата за съответния пътен
участък скорост, която се явява и съобразена скорост с конкретните пътни
условия.
Застрахователят извежда,че единствената причина за настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие е поведението на ищеца, който е
нарушил разпоредбите на чл. 108, чл. 111, чл. 112 и чл. 113 и
чл. 114 от ЗДвП, тъй като пострадалият внезапно се е озовал в опасната за
спиране зона на управлявания от А. автомобил/внезапно се е отделил от
групата пешеходци, в която се е движил, поради което водачът не е могла да
4
спре, преди настъпването на удара - същата е заобикаляла групата от
пешеходци, движещи се с гръб в нейната лента за движение, и предвид
обстоятелството, че ударът е настъпил в лявата лента (тази за насрещно
движение на автомобила); както и, че ударът между ищеца и автомобила е
била страничен за автомобила – в зоната на преден десен калник и вежда на
калник, т. е., че пешеходецът е този, който е предизвикал удара; както и, че
ищецът внезапно и с бърз ход е предприел пресичане на пътното платно, без
да се съобрази с превозните
средства и е навлязъл в лентата на движение на автомобила и го е ударил
странично, като в този момент пешеходецът вече е попадал в опасната зона на
автомобила; както и, че ищецът, в нарушение на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП се е
движил по пътното платно, като не са били налице условията за това -
следвало е да се движи по тротоара/банкета, който е бил наличен; както и, че
ищецът, в нарушение на чл. 108, ал. 2 ЗДвП се движил в посоката на
движение на автомобилите, с гръб към автомобилите, и ударът е настъпил в
лявата лента за движение на автомобила на двулентов път, т. е. в насрещната
лента; вместо, съобразно нормата на чл. 108, ал. 2 ЗДвП - в противоположна
посока и най-близо до лявата му граница; както и, че ищецът е бил част от
група пешеходци, като не са били спазени изискванията на чл. 111, ал. 1 ГПК,
а именно - не се е движил по платното за движение в редица от до четирима,
като не се е придържал възможно най-близо до дясната граница на пътното
платно и с поставен отпред и отзад червен флаг на групата; както и, че не са
били спазени изискванията на чл. 112 ЗДвП, т .е. ищецът, като се е движил в
група от деца до 10-годишна възраст трябвало да се движи само по тротоара
или банкета; както и, че ищецът, в нарушение на чл. 113 ЗДвП, е предприел
пресичане на пътното платно, като не е преминал по пешеходна пътека; както
и, че ищецът, в нарушение на чл. 113 ЗДвП е предприел пресичане на пътното
платно, като, преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразил с
приближаващите се пътни превозни средства; както и, че ищецът, в
нарушение на чл. 113 ЗДвП е предприел пресичане на пътното платно, като е
удължил ненужно пътя и времето за пресичане; както и, че ищецът, в
нарушение на чл. 113 ЗДвП е предприел пресичане на пътното платно, като е
спрял без необходимост на платното за движение; както и, че ищецът, в
нарушение на чл. 113 ЗДвП е предприел пресичане на пътното платно извън
населено място, като не се е съобразил с приближаващите се пътни превозни
средства, и/или е удължил ненужно пътя и времето за пресичане; спрял без
необходимост на платното за движение.
Ответникът оспорва и твърдението в исковата молба, че ищеца търпи
твърдените неимуществени вреди.
Не съществувало основание в закона, въз основа на което, съдът да
презюмира действително претърпените неимуществени вреди. Съгласно чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, за вреди причинени от непозволено увреждане, обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Тези вреди, обаче, трябва да са действителни, реално причинени
- да съществуват обективно. А чл. 52 от ЗЗД прогласява, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Ответникът не бил обвързван от твърденията на ищеца, нито по
отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.
Оспорва се и размера на предявения иск за неимуществени вреди, като
считам същият за прекомерно и неоснователно завишен съобразно
5
претърпените от ищеца вреди, трайната съдебна практика и
социално-икономическите условия на живот в страната, и в противоречие с
принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, както и изричното
изявление на ищеца в исковата молба за наличие на принос в настъпването на
събитието от негова страна.
От друга страна твърденията в исковата молба по отношение на
претърпените от ищеца болки и страдания не били доказани. Застрахователят
извежда и че ако пострадалият съобразил поведението си с повелителните
норми на чл. 108, чл. 111, чл. 112, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, обществено
опасните последици нямаше да настъпят.
Предвид гореизложеното, ответникът сочи,че с поведението си - при
допуснати множество нарушения, пострадалият в значителна степен е
допринесъл /в размер на 90 %/ за настъпилия по отношение на него
вредоносен резултат.
При условията на евентуалност, в случай че съдът приемел, че вина за
настъпване на събитието имал водачът на застрахования автомобил, се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на лицето, което е упражнявало надзор над ищеца/негов родител,
предвид обстоятелството, че същият е бил малолетен в момента на
настъпване на събитието.
Ответникът оспорва по основание искането за присъждане на законна
лихва, предвид акцесорния й характер,както и посочената начална дата на
лихвата, която се претендира,тъй-като началната дата на лихвата се определя
по правилата на чл. 497, ал.1 от КЗ.
Следва да се съобрази,че към призводството е относима разпоредбата на
чл.300 от ГПК,предвид влязлото в сила определение№105/28.VI.2023 г.
постановено по АНД №533/2023 г. на РС-Хасково,с което се одобрява, на
основание чл. 375а вр. чл. 382, ал. 7 от НПК, постигнатото споразумение
между Районна прокуратура гр. Хасково, представлявана от прокурор Румен
Сираков и адв. Раева от АК гр. Хасково, защитник на обвиняемата К. Н. А.,
по силата на което: признава обвиняемата К. Н. А. - родена на *****г. в гр.
Стара Загора, обл. Стара Загора, настоящ адрес: ********, постоянен адрес:
гр. Стара Загора, ул. „Евлоги Г.ев" блок № 72, ет.4, ап.З, български
гражданин, българка, със средно образование, омъжена, месторабота -*****
на *******, неосъждана, с ЕГН: **********, за виновна в това, че на
27.08.2020 г., в с. Узунджово, общ. Хасково, обл. Хасково, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „****", модел „****" с
рег. № *******, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.
20, ал. 2, изр. 2-ро от Закона за движение по пътищата "Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението." и на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
6
движение.", като предизвикала пътно - транспортно произшествие, в
следствие на което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на
И. З. Щ. от с. Узунджово, общ. Хасково, обл. Хасково, изразяваща се в трайно
(за повече от 30 дни) затруднение в движението на левия крак, дължащо се на
счупване на големия пищял на левия крак, като след деянието направила
всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия И. З. Щ. -
престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „А", предл. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б",
предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на
основание чл. 343а, ал.1, б. „А", предл. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б", предл. 2-ро,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл.78а от НК вр. чл.375а, ал.2 от НПК, я
освобождава от наказателна отговорност и й налага административно
наказание „Глоба" в размер на 600 лева, като на основание чл. 375а, ал. 2 от
НПК не й налага кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право
да управлява МПС".
С определението се прекратява, на основание чл. 24, ал. З от НПК,
наказателното производство по АНД № 533/2023 г. по описа на Хасковски
районен съд по отношение на обвиняемата К. Н. А. с ЕГН: **********, от гр.
Стара Загора.
Обстоятелства по делото
С определение№105/28.VI.2023 г. постановено по АНД №533/2023 г. на
РС-Хасково,с което се одобрява, на основание чл. 375а вр. чл. 382, ал. 7 от
НПК, постигнатото споразумение между Районна прокуратура гр. Хасково,
представлявана от прокурор Румен Сираков и адв. Раева от АК гр. Хасково,
защитник на обвиняемата К. Н. А., по силата на което: признава обвиняемата
К. Н. А. - родена на *****г. в гр. Стара Загора, обл. Стара Загора, настоящ
адрес: ********, постоянен адрес: *******, български гражданин, българка,
със средно образование, омъжена, месторабота -***** на *******,
неосъждана, с ЕГН: **********, за виновна в това, че на 27.08.2020 г., в с.
Узунджово, общ. Хасково, обл. Хасково, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „****", модел „****" с рег. № *******,
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 2-
ро от Закона за движение по пътищата "Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението." и на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.", като
предизвикала пътно - транспортно произшествие, в следствие на което по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на И. З. Щ. от с.
Узунджово, общ. Хасково, обл. Хасково, изразяваща се в трайно (за повече от
30 дни) затруднение в движението на левия крак, дължащо се на счупване на
големия пищял на левия крак, като след деянието направила всичко, зависещо
7
от нея за оказване помощ на пострадалия И. З. Щ. - престъпление по чл. 343а,
ал.1, б. „А", предл. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б", предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от
Наказателния кодекс, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „А",
предл. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б", предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр.
чл.78а от НК вр. чл.375а, ал.2 от НПК, я освобождава от наказателна
отговорност и й налага административно наказание „Глоба" в размер на 600
лева, като на основание чл. 375а, ал. 2 от НПК не й налага кумулативно
предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС".
Управляният от К. Н. А. товарен автомобил марка „****", модел
„*****" с рег. № ******* е обект на застраховка „Гражданска отговорност“
при ЗАД „Армеец“ АД към момента на ПТП.
Видно от епикриза на Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Св.Г.“
ЕАД Пловдив,И. З. Щ. е постъпил за лечение на 27.VIII.2020 г. и изписан на
01.IХ.2020 г. с поставена окончателна диагноза контузио капитис,комоцио
церебри и придружаващи заболявания фрактура тибиае синистра.
Съобразно амбулаторен лист от 04.IХ.2020 г. на ищеца е поставена
основна диагноза счупване на тибията,лява подбедрица.Извършена е
репозиция и е поставена гипсова имобилизация за 45 дни.Съобразно
амбулаторен лист от 10.IХ.2020 г. е извършен контролен преглед и е сменена
гипсовата имобилизация,а на 29.IХ.2020 г. е извършен друг контролен
преглед.
На 16.IХ.2020 г. ищецът отправя претенция пред ответното
застрахователно дружество за изплащане на обезщетение от настъпилите
вреди от процесното ПТП,извършено при управление на застрахован в
„Армеец“ АД автомобил.
На 08.Х.2020 г. дружеството изпраща отговор по претенцията,с който
отказва да изплати обезщетение.На 23.ХII.2020 г. застрахователят
потвърждава това свое решение.
Свидетелят А Г. Д.,баща на ищеца,установи,че И. претърпял
произшествие на 27.VIII.2020 г.Свидетелят не присъствал на същото,за пръв
път видял сина си в Бърза помощ-Хасково.Детето било обездвижено,откарали
го с линейка до болницата в Пловдив на „Пещерско шосе“,където устанолили
счупването на левия му крак и удара в главата.Детето имало болки в главата и
крака,плачело,не разпознало баща си,искало само майка си.Поставили му
външна шина на крака,и в последствие гипсирали крайника в гр.Хасково.При
болничния му престой в гр.Пловдив за него изцяло се грижела майка му-
слагала му памперси,чистела,грижела за личната му хигиена,детето не
можело да се движи.След катосе прибрал в къщи,И. бил
нервен,плачел,агресивен,имал болки в крака и главата.,не можел да става от
леглото.Гипса на крака го свалили след около 45-50 дни.Близо три месеца
изкарал на легло,през което време родителите се грижели за него,като
хранели,поддържали хигиената му.Докато бил на легло,И. изцяло бил на
памперси.След свалянето на гипса започнали бавно и трудно да го
раздвижват,държали го за ръцете.Детето започнало да ходи изцяло само след
около 5-6 месеца,като изцяло се възстановил след около година.През това
време не можел да излиза и да се среща с приятели,да играе с
тях.Понастоящем,като му изморял крака,започвал да го боли,да го
сурне.Понякога го боляла главата,стряскал се в съня си,ставал и плачел.След
катастрофата И. станал агресивен,не обичал да общува с хора,ядосвал се по
незначителни поводи.Идентични обстоятелства изложи и свидетелят И. З.
8
Щ.,като допълни,че след изписването от болницата,родителите на И. били
плътно ангажирани с грижите по него.
Свидетелят К. Я. А. установи,че на въпросната дата управлявала
автомобил „****“ модел РАВ в посока гр.Симеоновград пред
с.Узунджово.При преминаване на последната „гърбица“ в селото забелязала
пред нея,по посока на движението й,в цялото дясно платно да се движат група
хора от около 10 човека,без да има видимо деца.И по двете страни на пътя
нямало тротоар,а имало трева и пътен банкет.Същата водела автомобила със
скорост от около 20-30 км/час,тъй-като по пътя имало много дупки.А.
предприела заобикаляне на групата от хора,като минала в лявото,насрещно на
движението й платно.В момента на преминаване в това платно забелязала с
периферията на зрението си изведнъж появило се отзад детенце,след което
чула нещо като „туп“ и веднага спряла.При спирането си била изцяло в лявата
лента за движение,като детето било легнало на пътя на около 5-6 метра от
дясната страна колата.Преди това не забелязала въобще да има дете в
групата,или някой да го държи за ръка.Свидетелката качила детето и две
възрастни жени в колата,то ревяло,било адекватно.Детето повърнало три пъти
в колата.А. ги токарала в спешния център в гр.Хасково.
Свидетелят С. Г. Д.а установи,че в следобед на 27. Август вървели
група лица в с.Узунджово в дясното платно за движение,като пътя бил
прав,двулентов,времето било слънчево и горещо,с отлична видимост,нямало
движение.И. вървял с майка си,която го държала за ръка,двамата били
последни в колоната и зад тях нямало други лица.Свидетелката вървяла преди
тях.Детето било най-отляво,на по-малко от метър от осевата линия на пътя.Не
можело да се върви по тротоара на пътя.Както вървели,свидетелката чула
удар и се обърнала.Тогава видяла,че детето е паднало на тревата до бордюра,а
колата спряла в другата лента,като извървяла два метра.Детето било
повърнало малко кръв.Същата свидетелка посочи и детето било паднало там
където се движели.Колата имала деформации в дясната част-калник,броня.
Свидетелят Й. С. Г. установи идентични факти,като посочи,че
вървял на 15 -20 метра преди И. и майка му,поради което не можел да ги
наблюдава постоянно.Детето вървяло от към страната на пътя.Били няколко
жени и деца,като само той бил мъж.Както вървели и чул удар,при което
обърнал и видял детето паднало,след което свидетелят припаднал.Свидетелят
не е сигурен дали детето не се изскубнало от майка си.В последствие същия
се свестил и счупил задното стъкло на автомобила.
Вещото лице по съдебно медицинската експертиза Х. Е. изведе в
приетото от съда заключение,че в следствие на процесното ПТП ищецът е
получил счупване на големия пищял на лявата подбедрица,което е причинил
затруднение в движението на левия крак за срок по-голям от 30 дни.Налице е
също и контузия на главата,сътресения на мозъка без загуба на съзнанието,но
с помрачаване на същото,което е довело до временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.Счупването е лекувано консервативно чрез
поставяне на гипсова имобилизация за срок от 45 дни,след премахването на
която е последвал период от около 7-8 месеца на раздвижване и
възстановяване.В първите дни след имобилизацията е приемано
обезболяващо лекарство нурофен.По отношение на контузията на главата
няма данни за проведено лечение.
Вещото лице извежда,че болките от счупването на големия пищял са
9
били с висок интензитет в началния период на травмата,като постепенно е
намалявал.В момента И. З. Щ. бил физически и функционално
здрав.Движенията в крайника били изцяло възстановени и без последици,като
имало вероятност пострадалия да изпитва умерена болка при промяна на
времето.Непосредствено след получаване на травмата и в периода на
имобилизацията и периода на раздвижване и възстановяне И. Щ. е имал
нужда от чужда помощ.Според вещото лице била налице пряка връзка между
ПТП и травмите у ищеца.
Вещото лице изведе,че е поставян гипс два пъти,тъй-като
първоначалния такъв е сложен при крайник с оток и е обхващал различен
обем на крака.За да изпълнява фунциите си имобилизацията е следвало да се
постави повторно гипс при вече спаднал обем на крака.
Приетата по делото комплексна съдебно автотехническа и съдебно
медицинска експертиза извежда,че пътното платно в района на ПТП е
двупосочно, с ширина от 6.60 метра,без хоризонтална маркировка,като в
дясната част има затревена площ извън платното с ширина от 3.40 метра
Мястото на удара между МПС и детето се извежда от експертизата като
настъпил по ул.“Аргир Стоилов“,с.Узунджово,Хасковска област, в изцяло
лявото платно на пътя в посока движението,на около 0.2-0.3 метра на ляво от
средната надлъжна линия на пътя.Първоначалния контакт е настъпил в
челната дясна част на автомобила,в зоната на овалния му десен вертикален
ръб.След удара тялото на детето се е установило в близост до десния
бордюр.,без възможност да определяне точното му местоположение.Водачът
е имал пряка и много добра видимост към групата пешеходци,движещи се
пред него,като е имал възможността да предотврати настъпването на
произшествието.
Счупването на големия пищял на лявата подбедрица на И. Щ. било
спираловидно,което се получавало при индиректен механизъм,при падане и
завъртане на тялото около ходилото,което е стъпило на пътната
настилка.Експертизата извежда,че най-вероятно падането е предизвикано от
блъскането от автомобила,но нямало описано контактно увреждане по тялото
на пострадалия.Вещите лица извеждат,че технически съобразената скорост на
движение на МПС съобразно пътните условия и движещата се група хора е 20
км/час.Безопасната скорост при която водачът има възможност предотврати
настъпването на ПТП в момента на отклоняване на пострадалия от групата
пешеходци възлиза както следва-при бавен ход на пострадалия-20 км/час;при
бърз ход-18.6 км/час;при спокоен ход-19 км/час и при бягане-7.4 км/час.
Водачът на МПС е предприел маневрата по изпреварване на групата
пешеходци на около 21 метра от задната й част и на 26-27 метра преди
мястото на удара.От гледна точка на страничната дистанция,избрана от
водача за изпреварване на пешеходците,маневрата е била
безопасна.Безопасното странично разстояние между автомобила и групата
пешеходци е 0.23 метра,а действителното разстояние,на което е преминал
водача на МПС от пешеходците е 1.20 метра.
Експертизата извежда и че при движение на пострадалия след отделяне
от групата до мястото на удара при спокоен,бърз ход или бягайки е попадал в
опасната зона за спиране на автомобила,а при движение на бавен ход-не е
попадал в тази зона.
Скоростта на движение на МПС в преди и в момента на удара е била 20
10
км/час,а на пешеходеца-при бавен ход-3.6 км/час;бърз ход-3.9 км/час;спокоен
ход-3.8 км/час и бегом-средно 10.4 км/час.
Водачът на МПС е могъл да възприеме пострадалия за пръв път при
отстояние на автомобила от мястото на удара както следва-9.45 метра при
бавен ход на И. Щ.;8-72 метра при бърз ход,8.89 метра при спокоен ход и 3.28
метра при бягане на пострадалия.
Опасната зона на спиране на МПС при скорост от 20 км/час е била 8.92
метра.Водачът на автомобила е могъл да предотврати удара с пешеходеца
чрез своевременно аварийно спиране само при условие,че пострадалия се е
движел с бавен ход при отделянето си от останалата група хора.В останалите
случаи на движение на пострадалия,водачът е могъл да предотврати удара
само при собствена скорост от 18.6 км/час при движение на пешеходеца с
бърз ход;19 км/час при спокоен ход и 7.4 км/час при бягане на пострадалия.
Експертизата извежда,че водачът на МПС е могъл да забележи
пострадалия още при отделянето му от групата.Времето за реакция на водача
е било 0.8 сек.Мястото на удара не е било обозначено за преминаване на
пешеходци.Вещите лица извеждат,че пешеходецът е могъл да предотврати
настъпването на ПТП,като не се отделя от групата други пешеходци и
съответно лицето упражняващо контрол върху малолетния пешеходец не
позволи това да стане при идващ отзад автомобил.
Видно от протокола за оглед,извършен на 27.VIII.2020 г. на процесния
автомобил и представения към него фотоалбум,се установява,че са налице
вдлъбнатина с неправилна в дясната странична част/която сключва прав ъгъл
със дясната част от тази броня,точно по самия ръб/ с неправилна форма с
размери 18 см. ширина и 2.2 см. ширина,на разстояние от 41 см. от предния
десен габарит и височина от 82.5 см. от терена.Дясната лайстна на предната
броня в горната си част е разкачена.Задното стъкло на петата врета е счупено
изцяло.Съобразно протокол за оглед на местопроизшествието и приложените
снимки към него,е видно,че в лявата част на пътя се намират отломки от
счупено стъкло с размери 1.1 на 1.9 метра на 2.20 метра от левия бордюр.На
място на удара са установени и капки от червена течност по пътното платно-
на 0.95 метра от левия/западен/бордюр и на 22.80 метра от ориентира,така и
други подобни капки в лявата част на пътя на 24.50 метра от ориентира и на
1.20 вдясно от западния бордюр.
Правни съображения
Предявените осъдителни искове по чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД са
допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни.
Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на процесния
автомобил,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това
правооношение „Армеец“ АД е пасивно легитимирана страна по претенцията
на пострадалото лице,предвид правото му да упражни пряк иск за понесените
вреди.
Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност,
т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
11
причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от
ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на
увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда
за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищцата е избрала
защита на накърнените права чрез прекия иск против застрахователя
.Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в
причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на
застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи
винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно
деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият
институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав
следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на
застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от
предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото
на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил,
причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В
тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, както и правоизключващи и
правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени
средства.
В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства -
настъпването на пътно-транспортно произшествие,времето и мястото на
същото,участниците в него,наличието на валидно съществуващо
застрахователно правоотношение към момента на настъпване на
произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска
отговорност” между ответното дружество и собственика на
автомобила,причинил ПТП, ,наличието на влязло в сила решение на
наказатален съд спрямо извършителя относно соченото ПТП,така и липсата
на плащане по заявената в режима на чл.380 от КЗ претенция от страна на
ищцата през ответното дружество.
Обсъденото по-горе определение №105/28.VI.2023 г. постановено по
АНД №533/2023 г. на РС-Хасково е от кръга на съдебните актове от
наказателното правораздаване по чл.300 от ГПК.Следователно настоящия съд
е обвързан от разпоредените последици и установени с него обстятелства
относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца К. Н. Анеглова.Ето защо няма съмнение относно извършването на
12
деянието, което в наказателен аспект съставлява описаното престъпление,а в
гражданско правен смисъл-деликт и застрахователно събитие,предвид на
активната застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на товарен
автомобил марка „****", модел „*****" с рег. № ******* при ответното
дружество.
В процеса на съдебното дирене по делото несъмнено се установи,че е
настъпил контакт между водения от А. автомобил и пострадалото малолетно
дете И. Щ..В тази насока са доказателствата по делото и вкл. протоколи и
направените снимки при извършените огледи в рамките на досъдебното
производство на самото МПС и на местопроизшествието в с.Узунджово.Така
видно от същите в предната дясна част на бронята на автомобила са
настъпили деформации,които очевидно са причинени от съприкосновение с
друго тяло.Това тяло,съобразно показанията на свидетелите,писмените
доказателства и приетите по делото експертизи е било на пострадалото
дете.Самите деформации по автомобила съответстват на съпрокосновение с 4
годишно дете,предвид височината и телесно развитие,характерни за тази
възраст.Същите съставляват свиване на вътре/вдлъбнатина/ на предната броня
с неправилна,овална форма с размери 18см. ширина,2.2 см. дълбочина,на
разстояние 41 см. от предния десен габарит и височина от терена на 82.5
см.,както и разкачане на лайстната на бронята.Именно поради удара с
малолетния И. Щ. и предвид по ниския му ръст,характерен за тази
възраст,съприкосновението между него и МПС не е довело да повдигането на
тялото върху самия автомобил,а само до установените деформации,съответни
на тялото на пострадалия.Поради това и няма други следи върху капака на
автомобила,предното стъкло и др. под.Свид.С. Д.а и свид.Й. Г. изрично
посочиха за настъпилия удар между автомобила и И. Щ.,като Д.а ясно посочи
и настъпилите увреди по самото МПС,които са идентични с установените при
по-късния оглед,Същевременно няма други данни,които да сочат на различна
причина за появата на въпросните увреди по автомобила в областта на
предната дясна част на бронята и десния преден калник.
От друга страна естеството на възникналата травма- счупването на
големия пищял на лявата подбедрица на И. Щ. е спираловидно,което се
получава при падане и завъртане на тялото около ходилото,което е стъпило
на пътната настилка,ясно кореспондира на удара МПС и детето.В момента на
контакта между автомобила и пострадалия,последният е бил стъпил на
ходилото си на терена,като предадената от МПС енергия върху тялото му е
довела до завъртането му при налична опора с крака,което е предизвикало
усукването му,довело именно до изрично установеното характерно
спираловидно счупване на големия пищял на лявата подбедрица и до
изместване на тялото на детето от осевата линия на пътя в посока дясно и
навътре в дясното платно на движение и установяването му към
тротоара/свид.Д.а и Г./.
Поетият удар от детето е причинил и установената по делото контузия
на главата,сътресения на мозъка без загуба на съзнанието,но с помрачаване на
същото,което е довело до временно разстройство на здравето,неопасно за
живота.В следствие на същия то е повърнало и малко кръв,според свид.Д.а,в
каквато насока са и установените по време на огледа на местопроизшествието
петна от червена течност на пътното платно.
Така изведените обстоятелства,разгледани съвкупно и като неделима
логическа верига, несъмнено сочат на осъществено съприкосновение между
13
процесното МПС и И. Щ.,независимо,че в медицинската документация няма
отразена контактна следа върху тялото на детето от този удар.Това най-
вероятно се дължи на неточно изпълнение на задължения или пропуск при
отразяването в съответните документи.Предвид на изведеното няма друга
причина,поради която в конкретния случай да възникнат описаните повреди
по МПС и едновременно с това установените телесни увреди у детето,които
хармонират едни с други.
Установената травма на крака,ведно и с другите данни по делото,
извежда,че в момента на удара детето е било стъпило стабилно именно на
левия си долен крайник,което сочи на негово движение/ходене,бягане/ в
момента на съприкосновението с автомобила,тъй-като десния долен крайник
не е служил за опора,което е характерно при придвижване пеша,при което се
редуват като опора на терена последователно левия и десния крак.Това
движение на И. Щ. е било напречно или косо по вектора на движението на
МПС в посока от дясното платно през осевата линия на пътя,към лявото
платно.В тази насока следва да се съобрази,че предвид свидетелските
показания,пострадалият е вървял в дясното платно за пътно движение, на по-
малко от метър от средата на пътя,през което време процесното МПС е
предприело заобиколяне на групата пешеходци,като се е движело покрай тях
в лявото платно на движение.
Въпросният удар е настъпил по ул.“Аргир Стоилов“,
с.Узунджово,Хасковска област, в изцяло лявото платно на пътя в посока
движението,на около 0.2-0.3 метра на ляво от средната надлъжна линия на
пътя по посока движението на МПС към изхода за гр.Симеоновград.В тази
насока са показанията на свидетелите,протоколите за оглед,установените там
отломки от счупеното от свидетеля Г. задно стъкло на процесния автомобил
след установянането му, описаните петна от червена течност по асфалта,така
и експретизата по делото.
Съобразно предмета на доказване по делото определящо за
отговорността на ответника е да се установи чие поведение и кои обуславящи
фактори са довели до описания удар между автомобила и пострадалия
пешеходец.
Едната група обстоятелства в тази насока са свързани с поведението на
водача на процесното МПС К. Н. А. в конкретната пътна ситуация.Безспорно
в тази насока има влязъл в сила наказателен съдебен акт със задължителни и
обвързващи гражданския съд постановени последици и установени с него
обстятелства относно извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца К. Н. Анеглова.
От друга страна са налице втора група обстоятелства,свързани с
поведението и действията, както на малолетния пешеходец,така и на
осъществяващите контрол върху него лица,в частност майка му.Двете групи
твръдени фактори следва да се обсъдят и предвид отправените възражения от
страна на ответника,така и по твърденията на ищеца,съвкупно образуващи
предмета на настоящото дело.
Безспорно е,че К. А. е правоспособен водач на МПС и за категорията на
воденото от нея в деня на процесния инцидент. Събраните по делото
доказателства несъмнено извеждат,че същата е водела авомобила си по
ул.“Аргир Стоилов“ в с.Узунджово,Хасковска област в посока
гр.Симеоновград в светлата част на деня,при отлична видимост,липса на
движение на други МПС,на прав и дълъг участък от този път.Водачът на
14
МПС при това си движение ясно и несъмнено е възприел движещата се група
от лица в дясното платно на пътя, в нейната посока на движение от
значително разстояние,за да може да ги съобрази при управлението на
превозното средство.Следва да се добави,че въпросната група пешеходци е
била от няколко жени,две-три деца и единствения възрастен мъж в нея е бил
свид.Й. С. Г..И. Щ. е вървял с майка си,която го държала за ръка най-отзад на
останалите пешеходци от групата,като детето е било на по-малко от метър от
осевата линия на пътя.В тази насока са изрично показанията на Г. и на свид.С.
Г. Д.а.Поради това не може да се кредитира в пълнота изложеното от
свид.Н.,че възприела групата от пешеходци движещи пред нея по пътното
платно само като от възрастни.Ясно се извежда,че най-отляво и на по-малко
от метър от осевата линия на пътя се е движел И. Щ.,държан за ръката от
майка си.При установената отлична видимост Н. е следвало да възприеме и да
съобрази поведението си именно с така изведените обстоятелства.
Предвид приетата комплексна експретиза водачът на МПС е предприел
маневрата по изпреварване на групата пешеходци на около 21 метра от
задната й част и на 26-27 метра преди мястото на удара.Според съда тази
маневра е започната своевременно и на достатъчно разстояние от движещите
се пешеходци.При самото й осъществяване обаче Н. е следвало да съобрази,че
най-вляво,на по-малко от метър от осевата линия, се движи видимо
малолетно дете и че въпросните пешеходци,сред които и други деца, и И. Щ.
се движат с гръб към нея,което пречи същите да възприемат движението на
водения от нея автомобил по адекватен начин.Именно поради това същата е
следвало да се обозначи,като подаде звуков сигнал,за да може пешеходците
по пътното платно да възприемат водения от нея автомобил и да го съобразят
при поводението си.Такъв звуков сигнал няма данни въобще да е подаван от
Н..В случая обаче същият е бил наложителен предвид установените
обстоятелства,именно за да се предупредят въпросните пешеходци,движещи
с гръб към водача,за приближаването воденото от него МПС и с оглед
предотвратяване на ПТП/чл.29 от ЗДвП/,твърде възможно поради движението
в непосредствена близост до осевата линия на непълнотлетния И. Щ..
От друга страна по делото се извежда,че А. е преминала на разстояние
от около 1.20 метра от пешеходците при предприетата маневра по
заобикалянето им,като се движела изцяло в лявото платно на пътя,но
непосредствено до осевата линия.Това разстояние очевидно не е
съобразено,тъй-като не обезпечава внезапното навлизане във вектора и
обхвата на движение на процесното МПС на някои от пешеходците и особено
на непълнолетните такива,поради особеностите и спонтанността на
поведението им.В случая,за да се избегне всякакъв риск, е следвало или Н. да
осъществи заобикалянето на пешеходците от по-голямо разстояние,което да
изключи опасността от каквото и да е внезапно навлизане по траекторията на
движението й на пешеходци,особено деца,или при невъзможност за такава
маневра да преустанови движението на МПС,докато се убеди,че може да
продължи напред без опасност от съприкосновение с пешеходците.
Същата в случая не е съобразила поведението си с чл. 20, ал. II, изр. 2-
ро от ЗДв.П"Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“и с чл. 25,
ал. I от ЗДВП „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
15
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.".Именно неизпълнението на тези свои задължения в конкретната
ситуация като водач на МПС са довели до възникването на вредоносния за И.
Щ. резултат.При съобразяване на горните императивни правила за
движението на МПС ,Н. е имала възможността да избегне изцяло и изначално
настъпването на процесното ПТП дори и при внезапното отклонение от
посоката на движение на И. Щ., вървящ на по-малко от метър от осевата
линия на пътя към лявото платно,независимо дали същият ходел спокойно
или е тичал при това навлизане в траекторията на движението на водения от
нея автомобил.
Горните задължения към водача на МПС в случая се съчетават с
особената взискателност на закона,който вменява на същия да бъде по
внимателен и предпазлив към пешеходците,като отделна и по уязвима
категория участници в движението по пътищата.Тези завишени изисквания
към водачите на МПС обаче допълнително градират,когато пешеходци са
деца.Или последните законът поставя под още по-засилена закрила,като още
по-уязвими от другите пешеходци участници в движението по пътищата,чрез
допълнително завишаване на задълженията на водачите на МПС спрямо
тях.В тази насока изрично чл.116 от ЗДвП.Като пряка последица от тези
правила за защита на децата, като пешеходци е и особеното правило на чл.117
от ЗДвП,който вменява императивното задължение на водачът на ППС при
приближаване към място,където на пътя или в близост до него се намират
деца,да намали скоростта или направо да спре.Това задължение следва да се
спазва и не само когато детето е само,а и когато условно се намира под
контрол на възрастен,като например държане за ръка,тъй-като предвид
спонтанността на детските реакции и тяхната непредвидимост, във всеки
един момент е възможно елиминиране на този контрол и внезапност в
действията на дететоОще повече,че този риск е особено засилен,предвид
движението на детето почти по средата на самото пътно платно.Нещо сходно
се е случило ,тъй-.като до един момент И. Щ. върви на по-малко от метър,
успоредно на осевата линия на процесната улица държан от майка си за ръка
според свидетелите Д.а и Г.,и за много бързо време,явно елиминира контрола
на майката и навлиза в лявото платно на движение на пътя,където и настъпва
удара с МПС на около 02.0-3 м. от осевата линия.Следва да се посочи и че
нормата на чл.117 от ЗДвП изисква описаното поведение от водачите на МПС
при самото наличие на деца в зоната на движение,без да посочва дали са под
нечий контрол или не.Очевидно самото наличие на деца по пътното платно
или в близост до него законът отчита като завишена опасност за движението
по пътищата,която изисква от водачите допълнителна бдителност.
В настоящия случай водачът на процесното МПС не е изпълнил и тези
особени негови задължения,породени от движението в групата пешеходци на
деца,и особено на малолетния пострадал И. Щ.,който се е движел и в близост
до средата на пътното платно.
Според съда предвид осъщественото предварително възприемане на
опасността от страна на Н. от значително разстояние,сравнително ниската
скорост на движение от около 20 км/час ,същата е имала достатъчно време и
разстояние да предприеме адекватни действия,с които да осъществи
16
задълженията си по чл.20,чл.25 ал.I ,чл.116 и чл.117 от ЗДвП и да предотврати
настъпването на ПТП.За да избегне удара е било необходимо само да отклони
движението наляво,за да осигури достатъчно разстояние,по-голямо от 1.20
метра, между воденото от нея МПС и групата пешеходци или при
необходимост да спре,докато отмине опасността от пътното платно.
Безспорно е в случая,че въпросната група пешеходци,сред които и
пострадалото дете е следвало да се движат по тротоара или банкета на
пътното платно,респ. по платното за движение, но противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-
близо до лявата му граница,ако няма тротоар или банкет или е невъзможно те
да бъдат използвани в съгласие с чл.108 от ЗДвП.
В случая обаче неизпълнението на тези изисквания на закона от страна
на пешеход;ите,не стои в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.Това е така,защото процесните пешеходци са своевременно
възприети от водача на МПС,че се движат в нарушение на ЗДвП и по този
начин съставляват налична и реална опасност по посоката й на
движение,която същата е следвало да направи всичко възможно да
избегне,чрез изпълнение на посочените й законови задължения,допълнително
засилени и от по-интензивната закрила на пешеходците и децата по
ЗДвП,описана по-горе.Н. обаче не е сторила това,което е довело и до
причиняване на описаните увреди и разстройства на здравето на малолетното
дете.
Поради това е без значение изложеното в комплексната екпертиза
относно вариантите на възприемане на малолетното дете от водача на МПС
към момента на отделянето му от групата пешеходци и неговата
реакция,дали това отделяне е станало при спокоен,бърз ход или бягайки,каква
е била опасната зона за спиране автомобила съобразно движението на детето
и кога в тази ситуация същото е възприето от водача.В тази си част
експертизата дава хипотетични варианти относно поведението на водача на
един много късен етап от развитието на конкретната обстановка,при който
вече водачът е управлявал автомобила си при генерирано нарушение на
обсъдените относими законови норми от ЗДвП и е започнал осъществяване на
поредицата негови действия довели до настъпване на ПТП.
Поради изложеното не се установява противоправно поведение на
ищеца, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.Няма доказателства,че пострадалия в конкретния случай е поел сам
какъвто и да е риск от увреждане на здравето и живота си,поради което и не е
допринесъл за настъпване на събитието и вредите по смисъла на чл.51 ал.II
от ЗЗД.
В следствие само на действията,извършени в нарушение на описаните
правила за движение по ЗДвП,от К. А. като водач на МПС,е предвизвикано
процесното ПТП,довело и до настъпилите и описани по-горе телесни
увреди,болки,страдания претърпени от ищеца.Предвид изложеното са
неоснователни възраженията на ответника в насока наличие на случайно
деяние или съпричиняване.
Ето защо исканото обезщетение за репариране на претърпените от И.
Щ. неимуществени вреди,пряка последица от процесния инцидент,следва да
се определи в хипотезата на чл.51 ал.I от ЗЗД.
По делото се установи чрез пълно и главно доказване,че ищецът е
17
претърпял при процесния инцидент счупване на големия пищял на лявата
подбедрица,което е причинило затруднение в движението на левия крак за
срок по-голям от 30 дни, контузия на главата,сътресения на мозъка без загуба
на съзнанието,но с помрачаване на същото,което е довело до временно
разстройство на здравето,неопасно за живота.Счупването е лекувано
консервативно чрез поставяне на гипсова имобилизация за срок от 45
дни,след премахването на която е последвал период от около 7-8 месеца на
раздвижване и възстановяване.В първите дни след имобилизацията е
приемано обезболяващо лекарство нурофен.Болките от счупването на
големия пищял са били с висок интензитет в началния период на
травмата,като постепенно е намалявал.Първоночално Щ. е бил силен шок,не
разпознал баща си,имал болко в крака и главата.Претърпял е две гипсови
имобилизации на крака,предвид наличието на силен оток при първата.Както
при болничния престой,така и при престоя в къщи,за около три месеца Щ.
бил на легло и с памперси,не можел да се движи,имал нужда от постоянни
грижи относно личната му хигиена,хранене и обслужване.Щ. бил
нервен,плачел,станал агресивен,не обичал да общува с хора,не можел да
излиза навън,да играе.Започнал да се раздвижва,но много трудно, и след
около 5-6 месеца от удара започнал да ходи сам.И след това понякога го
боляла главата,стряскал се насън,плачел.Към настоящия момент И. Щ. бил
физически и функционално здрав.Движенията в крайника били изцяло
възстановени и без последици,като имало вероятност пострадалия да изпитва
умерена болка при промяна на времето.Въпросните увреди са довели рязка
промяна в негативен план в живота на И. Щ. за един немалък период от време
от около 7-8 месеца.Освен описаните болки,страдания,битови
неудобства,през това време същият е бил лишен от възможността пълноценно
да общува с приятели,да играе с тях,да има пълноценно детство,станал
неспокоен,изпитвал страх,плачел.
Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и
продължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от
живота на пострадалия ,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД
адекватното и пълно обезщетение възлиза на 30 000 лв. Този размер на
обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в
конкретния случай ,явява се съразмерен относимо действително установените
вреди, претърпени от пострадалото лице и съставлява точно мерило за
оценка на действителната загуба,формирана от степента на получените
телесни увреди ,продължителността на оздравяване, възстановяването на
здравето на ищеца,изцяло негативната проекция върху психиката на същия на
процесния инцидент. Като цяло същият е довел до значителна отрицателна
модификация на живота на ищеца в здравословен и социален аспект.
Обезщетението от 30 000 лева е съобразено с характера на вредите,описани
по-горе,интензивността и продължителността на търпените болки,времето и
начина за лечение, наличиено на пълно излекуване на получените увреди ,
негативния, продължителен и интензивен начин на отразяване на тези увреди
в живота на пострадалия , неговатавъзраст,обществено икономическите
условия в страната към релевантния период. Съобразяването на всички тези
съществуващи обстоятелства значими в хипотезата на чл.52 от ЗЗД,извеждат
понятието справедливост от неговата абстрактност като цяло и го привеждат
в конкретика към процесния случай в синхрон с предписанията на ППВС
№4/1968 г. на ВС.Така определения размер на обезщетение от 30 000 лева
обхваща всички претърпени неимуществени вреди от ищеца от въпросния
18
деликт,причинените му телесни увреди и негативни преживявания,
съставлява адекватен и конкретен израз на справедливостта за случая. Всеки
друг размер на обезщетение,по-нисък или по-висок,би бил в разрез с
изискванията на чл.52 от ЗЗД.
Ще следва осъдителният иск по чл.432 ал.I от КЗ за изплащане на
неимуществени вреди да се отхвърли като неоснователен за горницата над
30 000 лв. до пълния му предявен размер от 50 000 лева.
Тези суми се дължат предвид предявеният пряк иск по чл.432 ал.I от КЗ
срещузастрахователя и ответник по делото.Същият е носел покрития риск от
настъпването на подобно застрахователно събитие по силата на наличното
договорно правоотношение между него и водача на процесния
автомобил,причинили настоящото ПТП,съобразно чл. 429 ал.I от КЗ,поради
което и е задължен да покрие отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Върху така определените обезщетения за неимуществени вреди,ще
следва на основание чл.86 вр. с чл.497 ал.I т.1 вр. с чл.496 от КЗ да се изплати
и законната лихва. Застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429
ал.II, т.2 от КЗ, тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице. В чл.429 ал.III от КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Следователно отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата - по
силата на самия кодекс, се поема от застрахователя от един по-късен момент,
в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие.
Когато длъжникът – застраховател, не се произнася по застрахователна
претенция или отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не
може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора
съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат
негативните последици на забава. Ето защо в случая законната лихва се
дължи считано от 16.IХ.2020г. – датата на уведомяване на застрахователя от
увредения.Претенцията относно това акцесорно вземане е неоснователна от
01.IХ.2020 г. до 16.IХ.2020 г.,тъй-като по делото няма доказателства за
уведомяване на застрахователят на тази дата.В тази насока не може да се
приеме известяването му от страна на водача на МПС А.,тъй-като същата
претендира различни от ищеца права за обезщетение.
Ще следва на процесуалния представител на ищеца адв.Р. М. предвид
представения договор за правна защита и съдействие в режима на чл.38 от
Закона за адвокатурата вр. с чл.7 ал.II т.4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения да се определи и изплати от ответника сумата от
3050 лева,като на основание §2А от Наредбата и предвид регистрацията по
ЗДДС се добави и 20% ДДС като неразделна част от хонорара или общо се
следва 3 660 лв.
Ответната страна е направила разноски от общо 450 лв. за
19
експертизи.Следващото се възнаграждение за представителството на
ответника като юридическо лице по чл.78 ал.VIII от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.25 ал.I от Наредбата за плащането на правната помощ следва да се
определи на 300 лв.Общо следователно разноските на ответника в настоящия
процес възлизат на 750 лева.Същите обаче следва да се присъдят в режима на
чл.78 ал.III от ГПК-съразмерно отхвърлената част на иска или 300
лева.Дружеството следва да заплати на съда и съразмерната част от
изплатените от бюджета на съда средства за експертизи,общо в размер на 850
лева или 510 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на съда и държавна такса върху
уважения размер на исковете от 1200 лева,съобразно чл.1 от Тарифа
ДТКССГПК
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД ЕИК*****,гр.София,район
„Средец“,ул.“Стефан Караджа“ №2 на основание чл.432 ал.I от КЗ да
заплати на И. З. Щ., ЕГН:********** представляван от майка си и
законен представител З. Щ. С.,ЕГН:**********,двамата от ***** сумата
от 30 000-тридесет хиляди лева обезщетение за претърпените
неимуществени вреди-болки и страдания от пътно-транспортно
произшествие настъпило на 27.VIII.2020 г., в с.Узунджова,Хасковска
област при удар на ищеца от управлявания от К. Н. А.,ЕГН:**********
от гр.Стара Загора товарен автомобил „****“ модел „*****“ с рег.
№*******,застрахован при ответника, за което има влязъл в сила
съдебен акт по чл.300 от ГПК – определение№105/28.VI.2023 г.
постановено по АНД №533/2023 г. на РС-Хасково,ведно със законната
лихва върху присъдените суми от 16.IХ.2020 г. до окончателното им
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск с правно основание
чл.432 ал.I от КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени от И. З. Щ., ЕГН:********** представляван от майка
си и законен представител З. Щ. С.,ЕГН:**********,двамата от *****
против ЗАД „Армеец“ АД ЕИК*****, гр. София, район
„Средец“,ул.“Стефан Караджа“ №2 за горницата над присъдените 30 000
лева до пълния предявен размер от 50 000 лева,като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск за изплащане на
обезщетение на законна лихва върху присъдената сума от 30 000 лева
предявен от И. З. Щ., ЕГН:********** представляван от майка си и
законен представител З. Щ. С., ЕГН:**********, двамата от ***** против
ЗАД „Армеец“ АД ЕИК*****, гр. София, район „Средец“,ул.“Стефан
Караджа“ №2 за времето от 01.IХ.2020 г. до 16.IХ.2020 г.,като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. З. Щ., ЕГН:********** представляван от майка си
и законен представител З. Щ. С., ЕГН:**********, двамата от гр.Д.град,
ул.“Пета“ №4 да заплати на ЗАД „Армеец“ АД ЕИК*****, гр. София,
20
район „Средец“,ул.“Стефан Караджа“ №2 сумата 300 лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД ЕИК*****, гр. София, район
„Средец“,ул.“Стефан Караджа“ №2 да заплати на Държавата по сметка
на Окръжен съд-Хасково 1200 лева държавна такса върху уважения
размер на предявените претенции, както и 510 лева разноски за депозит
на вещи лица.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД ЕИК*****, гр. София, район
„Средец“,ул.“Стефан Караджа“ №2да заплати на адвокат Р. М. от АК-
София,личен №**********,гр.София,ул.“Цар Асен“ №1 ет.4 сумата от 3
660 лева възнаграждение в режима на чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по въззивен ред пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
21