Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Кайнакчиева,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 5 155/20 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с
чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 52 400 лв.
Ищцата Н.К.Х. твърди в
исковата си молба, че на 22.01.2010 г. била привлечена като обвиняема по ДП
3402/07 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.пр. 63490/06 г. по описа на СРП за
престъпления по чл. 206 ал.1 от НК, извършени в качеството й на представител на
галерия „Зелената котка“ като й била наложена мярка за неотклонение „подписка“.
Твърди се, че през февруари 2010 г. бил внесен обвинителен акт в съда и
образувано нохд 2299/2010 г. по описа на СРС, 103 състав. С присъда от
08.03.2018 г. била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, а
присъдата била потвърдена по реда на инстанционния контрол и от СГС с решение №
596/02.07.2019 г. по внохд 1055/2019 г. на СГС, НО VІІ въззивен състав и влязла
в сила. Изложени са твърдения, че воденото наказателно производство срещу ищцата
за периода, през който е била обвиняема й причинило имуществени и неимуществени
вреди. Претърпяла сериозни болки и страдания, живеела в непрестанни, ежедневни
притеснения за съдбата, семейството и професионалната си дейност. Била
подложена на неимоверен стрес, довел и до влошаване на физическото й здраве
като са изложени твърдения за извършена хирургична интервенция, изразяваща се в
отстраняване на 22 бързо нарастващи миоми. Твърди се, че приятелите и познатите
й се дистанцирали от нея, отложено с 9 години било плануваното й встъпване в
брак с дългогодишния й партньор.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявените искове и от съда се претендира да осъди ответника да й заплати
сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу нея наказателно производство, както и сумата от 2 400 лв. –
обезщетение за имуществени вреди – изплатени средства за адвокатска защита пред
наказателния съд. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът – Прокуратурата
на Р България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2
и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено постановление за привличане на
обвиняем от 22.01.2010 г. на 04 Ру – СДВР, пр.пр. 63490/06 г. по описа на СРП,
от което се установява, че Н.К. М. е привлечена като обвиняема за престъпление
по чл. 206 ал.1 от НК и е взета мярка за неотклонение „подписка“.
По делото е представен и обвинителен акт на СРП по ДП 34020/2007
г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.пр. 63490/2006 г. на СРП по обвинение на Н.К. М.
за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК.
Представена е присъда от 08.03.2018 г. по нохд 2299/2010
г. на СГС, 103 състав на НО, от която се установява, че Н.К. М. е призната за
невиновна в това, че на 11.12.2006 г. в гр. София, хотел „Кемпински –
Зографски“ противозаконно присвоила чужди движими вещи – 3 броя бронзови
пластики – „Трите грации“, „Движение“ и „Античен мотив“, всичко на обща
стойност 11 000 лв., собственост на автора им В.Д.С., които владеела в
качеството й на представител на галерия „Зелена котка“ за декорация на салона в
хотел „Кемпински – Зографски“ и не върнала след края на изложбата и е оправдана
по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 206 ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен и заявен граждански
иск по чл. 45 от ЗЗД на В.Д.С.за сумата от 11 000 лв. – имуществени вреди.
Присъдата е потвърдена с решение № 596/02.07.2019 г. от СГС,
НО по внохд 1055/2019 г. и е влязла в сила в деня на постановяване на
въззивното решение.
По делото са представени и два договора за правна защита
и съдействие № 1614/08.11.2011 и № 4571/20.03.2019 г. за защита в
наказателното производство пред СРС и СГС всеки за сумата от по 1 200 лв.
с включен ДДС респ. доказателства за плащане на двете суми.
В съдебно заседание от 22.02.2021 г. са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля К.Г.Б..
Приложено е и нохд 2299/2010 г. на СРС, НО, 103 състав.
С нарочно протоколно определение от 22.02.2021 г. между
страните е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ищцата по сключено споразумение между нея и МП за забавено производство е
получила обезщетение в размер на 3 600 лв.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето,
което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по
повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно
или не.
Ищцата релевира
в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на Прокуратурата на РБ,
състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищцата е привлечена като обвиняема
за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК. По делото е представена влязла в сила
присъда, от която се установява, че ищцата е призната за невиновна по
повдигнатото й обвинение.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищцата претендира обезвреда на причинените й неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу нея наказателно производство.
В следствие на воденото срещу ищцата наказателно
производство в досъдебна и съдебна фаза тя е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип
на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с нейното душевно равновесие.
Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетел, чийто показания съдът цени и приема, че същите са обективни и
логически обосновани като преки впечатления. Свидетелят установява, че ищцата е
търпяла неблагоприятни в психологически, социален и емоционален аспект
преживявания като стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен
характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при
определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца,
периодът от време - около 9 и половина години водено наказателно производство, през
което време тя е търпяла негативни преживявания, предприетата срещу нея мярка
на неотклонение – „подписка”, тежестта на повдигнатото обвинение – за
извършване на престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от
свобода от 1 до 6 години т.е. притежаващо белезите на „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК, чистото й съдебно минало, приетият за съвместно
разглеждане граждански иск, заявен в значителен размер, все обстоятелства,
които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед константната съдебна практика
– решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На следващо
място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл е и константната
съдебна практика – решение
165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/. Следва да бъде съобразено и изплатеното по
административен ред обезщетение за забавено правосъдие в размер на 3 600
лв. при определяне размера на обезщетението в настоящото производство. С оглед критериите, визирани по-горе и
съвкупна преценка на ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че справедливо би било да се присъди сумата от 7 000 лв., която
би репарирала душевния дискомфорт на ищцата от воденото срещу нея наказателно
производство.
Липсват доказателства, установяващи наличие на причинна
връзка между воденото наказателно производство и влошеното здравословно
състояние на ищцата респ. претърпяната от нея хирургическа интервенция, поради
което тези вреди не могат да бъдат обосновани и репарирани в рамките на
настоящото производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 7 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лв. следва да се отхвърли.
Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, съгласно
която липсата на процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от
него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда,
представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на
ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./. С оглед
представените по делото писмени доказателства тази претенция като основателна и
доказана следва да се уважи изцяло.
Ответникът дължи обезщетение на ищеца
в размер на доказаните неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на
увреждането/ чл.84, ал.3 ЗЗД/. Лихвите се дължат върху размера на
обезщетението, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 02.07.2019 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ и 1 200 лв. с ДДС –
платено адвокатско възнаграждение. По отношение размерът на адвокатското
възнаграждение е заявено своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК от процесуалния представител на ответника. При съвкупна преценка на
фактическата и правна сложност на делото, извършените по него процесуални
действия, цената на заявените искове, съпоставени с минималния размер на
адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. извод за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, настоящият съдебен състав не може да мотивира.
Заплатеното такова в настоящото производство е в размер два пъти по-нисък от
минималния размер, посочен в цитираната по-горе наредба. Припадащата се част от
разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете
възлиза на 215, 27 лв., която се следва с оглед нормата на чл. 78 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на Н.К.Х., **********, със съдебен адрес: *** – адв. Я.Д. сумата от 7 000 /седем хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу нея наказателно производство по нохд 2299/2010 г. на СРС, НО, 103 състав,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 225, 27 лв. – сторени
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :