РЕШЕНИЕ
№ 1407
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120102459 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж, с рег. № ***** – Франция , чрез клона му „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България “ КЧТ с ЕИК ****, против Д.А. К. с ЕГН
**********, настоящ адрес: ******, с която се претендира установяването
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 261557/29.12.2020 г. по ч.гр.д. № 8499/2020 г. по описа на Бургаски районен
съд, а именно: сумата от 8 143. 39 лв. - главница, дължима по договор за потребителски
паричен кредит номер PLUS-***** от **** г., 9 138.09 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 05.08.2017 г. до 05.02.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 2 609.49
лв. за периода от 05.09.2017 г. до 15.12.2020 г., както и законна лихва върху главницата
от подаването на заявлението - 22.12.2020г., до окончателното изплащане на
вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и
на направените в заповедното такива.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за
наличието на облигационно правоотношение между страните по горния договор,
съгласно който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 9 000 лв.
и закупуването на застраховка от 3 024 лв. Вследствие на това за ответника възникнало
задължението за връщането на сумата, ведно оскъпяването й, съгласно годишния
1
процент на разходите и годишния лихвен процент, на 84 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 347.44 лв., съобразно уговорен погасителен план. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил поетите задължения, поради което и вземанията били
обявени за предсрочно изискуеми от 05.09.2017 г. – датата на втората пропусната
месечна вноска, за което й му било изпратено уведомление. Към настоящия момент,
съобразно уговорките между страните, останали дължими търсените в настоящото
производство суми.
При условията на евентуалност е заявена осъдителна претенция за горната
главница с твърдението, че исковата молба се явява волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и ответникът следва да се счита за редовно уведомен
за предсрочната изискуемост с получаването ѝ.
Правното основание на установителния иск е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, а на евентуалния осъдителен иск е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е изпратило свой
представител в съдебно заседание и не е направило искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да
поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки.
Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради
което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната основателност на иска се установява от приложените към исковата
молба книжа и по-конкретно от сключения между страните договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване на
кредитна карта PLUS-***** от **** г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*****, чиито правоприемник са явява ищцовото дружество, съгласно който ответникът
е получил паричен кредит в размер на 9 000 лв. Уговорена е и застрахователна премия
в размер на 3 024 лв. Дължи се връщането на сумата с възнаградителна лихва на 84
броя месечни погасителни вноски от по 225 лв. или общо на сумата от 29 185. 20 лв.,
при годишен процент на разходите /ГПР/ от 47. 86 % и годишен лихвен процент /ГЛП/
2
от 38. 62 %, като падежът на първата вноска е на 03.04.2015 г., а на последната такава
на 05.01.2022 г. Съобразно уговорките между страните, ответникът е посочил банкова
сметка в IBAN: BG06 STSA 9300 0020 4864 79 в „Банка ДСК“ ЕАД, за която е
декларирал изрично, че е лично негова, по която да му бъде преведена сумата, както и
изрично е декларирал /абзац последен от договора/, че е получил сумата по посочената
от него банкова сметка към момента на подписването на договора. Липсват твърдения
и подкрепящи ги доказателства длъжникът да е изпълнил поетите от него задължения
по договора, при което съдът намира, че горепосочените доказателства обосновават
вероятната основателност на предявените искове, поради което и постановява
настоящото неприсъствено решение.
При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното
производство разноски в размер на 447. 82 лв., които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат приседни в
настоящото производство.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди
ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 497. 82 лв.,
включваща заплатената за производството държавна такса в размер на 397. 82 лв. и и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото.
При това общата дължима сума за разноските е в размер на 945. 64 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че Д.А. К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
******, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, с рег. № ***** –
Франция, чрез клона му „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България “ КЧТ с
ЕИК **** – правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *****,
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
261557/29.12.2020 г. по ч.гр.д. № 8499/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, а
именно: сумата от 8 143. 39 лв. - главница, дължима по договор за потребителски
паричен кредит номер PLUS-***** от **** г., 9 138.09 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 05.08.2017 г. до 05.02.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 2 609.49
лв. за периода от 05.09.2017 г. до 15.12.2020 г., както и законна лихва върху главницата
от подаването на заявлението - 22.12.2020 г., до окончателното изплащане на
3
вземането.
Осъжда Д.А. К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ******, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, с рег. № ***** – Франция,
чрез клона му „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България “ КЧТ с ЕИК
****, сумата от 945. 64 лв. /деветстотин четиридесет и пет лева и 64 ст./ за
направените разноски, от които 447. 82 лв. ;за ч.гр.д. № 8499/2020 г. и 497. 82 лв. по
настоящото гр. д. № 2459/2021 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред
Бургаския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му по реда на чл. 240
от ГПК.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4