№ 1117
гр. Варна, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110201352 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по жалба на „Семиз“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: обл. Варна, с.Езерово, ул. „Победа“ № 5, вх. А, ет.3, ап.8
срещу Наказателно постановление № 23 – 0001547 от 17.09.2021 г., издадено от Директора
на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател,
на основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
Дружеството – жалбоподател „Семиз“ ООД намира издаденото наказателно
постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като посочва, че
посочената като нарушена разпоредба не съдържа индивидуализация на изпълнителното
деяние на извършеното нарушение, като никъде не били посочени конкретните нарушени
разпоредби. Излага, че уредбата на „картата на водача“ у нас влизала в пряко противоречие
с изискванията на ЕС, като преценката за наличието или липсата на квалификация на
водача, не следвало да се извършва единствено въз основа на картата на водача, като същата
имала единствено удостоверителна функция и то вторична такава, като първична имало
т.нар. УПК (удостоверение за професионална квалификация) за каквото липсвали данни да е
било търсено от водача. Поради изложените съображения се пледира за отмяна на
издаденото НП.
В съдебно заседание въззивното дружество „Семиз“ ООД не изпраща нито законен,
нито процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по
същество. В депозирани писмени бележки, процесуалният представител на дружеството –
жалбоподател заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна на
1
свой ред не изпраща представител.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Водачът М. Ж. Т., с ЕГН: ********** работел към дружеството „Семиз“ ООД, като
не разполагал с валидна карта за квалификация.
Въпреки това, на 20.11.2020 г. водачът Тодоров извършил обществен превоз на
товари на територията на Република България, с товарен автомобил, марка „Скания Б 4х2“,
кат. N3, рег. № В 8042 НН.
В съдебно заседание за водача било представено нечетливо копие на удостоверение
за професионална квалификация на водача.
На 30.07.2021 г. св. БР. Г. Г. – инспектор в РД „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна приключил извършването на комплексна проверка на дружеството – превозвач
„Семиз“ ООД, като констатирал, че водачът М. Ж. Т. е осъществил обществен превоз на
товари на територията на Република България, с товарен автомобил, марка „Скания Б 4х2“,
кат. N3, рег. № В 8042 НН, без да притежава валидна карта за квалификация, видно от
налични по преписката пътен лист и 2 бр. товарителници от 20.11.2020г.
Приемайки, че с това свое поведение дружеството – превозвач „Семиз“ ООД е
извършило нарушение на разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози, на 30.07.2021 г. св. Георгиев съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на
посочената разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 17.09.2021 г. Директорът на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, наложил на
дружеството – жалбоподател, „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение
на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.
Посоченото нарушение не било първо от съответния вид за дружеството.
Според съда не е необходим някакъв задълбочен анализ на събраните в хода на
административно – наказателното и съдебното производство писмени и гласни
доказателства, доколкото дружеството – жалбоподател не оспорва фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствена част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление.
От съдържанието на пътен лист и 2 бр.товарителници от същата дата се установява,
че на процесната дата Тодоров е осъществил извършил превоз за собствена сметка на
товари, като очевидно цитирания превоз е извършен, без водача да разполага с валидна
карта за квалификация.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна
2
следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314,
ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата
отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в
предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД0830/24.01.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да
разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата
си.
Съдът намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението. Не е
допусната непълнота в ВП с непосочването изрично на нормите, въвеждащи изискване
водачите да притежават карта за квалификация. Наказаното лице се защитава срещу
описаните факти, а не срещу посочената правна норма. В случая фактите, които установяват
вмененото нарушение правилно са установени и описани.
Нарушението, за което е вменена отговорност е описано по начин и в степен, даващи
възможност на наказаното лице да разбере за какво деяние е наложено наказанието, поради
което правото му на защита не е нарушено.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:
Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП лицензираните преводачи, лицата по
чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон
и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма установява
задължение за превозвача да не допуска осъществяването на превоз за собствена сметка от
водач, който не отговаря на посочените изисквания.
Санкционираното дружество има качеството "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, тъй като в качеството си
на юридическо лице, регистрирано като търговец – ООД, извършва обществен превоз на
товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, като притежава лиценз
на Общността за превоз на товари.
В това си качество е имало задължение да осъществява превозите само с водачи,
3
които отговарят на изискванията по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ, между които е и притежаването на карта за квалификация на водача
за съответната категория.
Административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е ангажирана
на основание чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, предвиждащ специална санкция за лице,
което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Посочената разпоредба съдържа както диспозиция, т. е. дължимото
поведение, така и съответната санкция.
Задължението на превозвача да не допуска управляването на МПС от водач, който не
притежава карта за квалификация на водача за съответната категория, произтича от нормата
на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП, т. е. касае се за изискване, определено с този закон. Такова
изискване към водачите е въведено и с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация.
Посочената наредба е подзаконов акт по прилагането на ЗАвП, тъй като е издадена
на осн. чл. 7б ал. 9 от същия закон.
Не е спорно между страните, че на процесната дата водача не е притежавал валидна
карта за квалификация на водача за превоз на пътници.
Следователно, като е допуснало водач, който не отговаря на изискванията,
определени със ЗАвП ( чл. 7б, ал. 1 от посочения закон ) и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му (чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, издадена на осн.
чл. 7б, ал. 9 от ЗАвПр) да управлява превозно средство за обществен превоз на пътници,
дружеството е осъществило състава на нарушение по чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, за
което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
постановление.
Евентуалното притежаване на УПК(макар представеното такова да е нечеливо) не е
смекчаващо вината обстоятелство, тъй като националните разпоредби изискват
задължителното представяне на валидна карта за квалификация, с оглед на което
нарушението не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което не може да се определи като
маловажен случай.
Неоснователни са възраженията за липса на нарушение, тъй като в съответствие с
Директива 2003/59 на ЕПС следва да се приеме, че нормативните изисквания са
удовлетворени с притежаването на удостоверение за професионална компетентност. Всяка
държава членка трябва да прикрепи по някакъв начин хармонизираният код на Общността,
определен за да удостовери, че конкретният шофьор притежава УПК, което удостоверява
4
неговата начална квалификация или продължаващо обучение.
Всяка държава членка има възможност да избере дали това удостоверяване следва да
стане в самото СУМПС на водача или да се удостоверява с карта за квалификация на водача,
както е приела Република България.
При всички положения и в самата директива е прието, че квалификацията на
водачите следва да се опреснява на определен период от време, тъй като е предвидено в
удостоверителния документ да се посочва "датата на изтичане на кода".
Следователно с изтичане на срока на картата на водача, той представа да отговаря на
изискванията на директивата за необходима квалификация.
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва
възможност за индивидуализация съобразно особеностите на конкретния случай.
Правилно и законосъобразно административно наказателната отговорност е насочена
към дружеството-жалбоподател. Със задължението да не допуска извършването на превоз
на товар за собствена сметка от водач, непритежаващ съответна карта за квалификация, е
натоварен превозвачът, който и следва да носи отговорност за неизпълнението на това
задължение.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този
вид. Касае се за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни
последици, чиято тежест да бъде преценена.
Поради това за формирането на извода за маловажност на случая е необходимо
наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието,
във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва
приложението на цитираната разпоредба, още повече, че се касае за превоз на пътници и
излагането им на риск.
При така установеното искането за отмяна на наказателното постановление се явява
неоснователно.
Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а
жалбата- да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019г., по принцип
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Доколкото обаче, в конкретния случай АНО не
сочи доказателства за сторени разноски, като по делото не е осъществявано процесуално
представителство, съдът счита, че не следва да присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 – 0001547 от 17.09.2021 г., издадено от
Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „Семиз“ ООД, на
основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6