Мотиви към присъда по НОХД №743 по описа за
2010г. на ШРС
На 31.05.2010г. от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №
126/2010г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция
срещу: С.П.Б. с ЕГН **********,*** ****, за извършени от него престъпление от общ характер
наказуеми по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с
чл.195 ал.1 т.3 , т.4 и т.5, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1
б.”Б”, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл..26 ал.1 от НК и по чл.216 ал.5 предл.1, във вр. с чл.216 ал.1
, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, А.М.Д.
с ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление от общ характер
наказуеми по чл.195 ал.1 т.3 , т.4 , т.5 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр.
с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във
вр. с чл.26 ал.1 от НК и Ш.В.Ш. с
ЕГН **********,***, за извършени от него престъпления
от общ характер наказуеми по чл.195 ал.1 т.3 , т.4 , т.5 и т.7, във вр. с
чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК и по чл.216 ал.5
предл.1, във вр. с чл.216 ал.1 , във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния
акт по отношение на подс. С.П.Б. е посочено, че:
- в периода 07.02.2010г.
до 04.03.2010г. включително, при условието на опасен рецидив и продължавано
престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, след
предварителен сговор и съучастие като съизвършител с лицата А.М.Д. *** и С.М.С.
/ починал/ от с. *******, в местността “Теке дере” край гр. Шумен отнел чужди
движими вещи – 80 кг. меден проводник от силов трансформатор тип – мачтов,
маслен ТМ 20/04Кв. на стойност 902.40 лв., от владението на Д.И.Д. ***,
собственост на ПХЖ “Брадърс Комерс” ЕАД – Шумен и в землището на с. Становец,
общ. Хитрино в
съучастие като съизвършител с А.М.Д. и Ш.В.Ш. *** отнел чужди движими
вещи – 110 кг. тоководещ проводник от силов трансформатор тип мачтов, маслен –
ТМ 100/20 Кв на стойност 1240.80 лв. от владението на Г.П.Ж. ***, собственост
на “ Е.ОН България Мрежи”
АД – гр. Варна, 1 бр. очила с диоптър и 1бр. клещи на обща
стойност 49.60 лв. от владението и собственост на С.А.С. ***, всичко на обща
стойност 2192.80 лв. , без тяхно съгласие
и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и са използвани технически средства – щанга и
ключ – престъпление по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 , т.4 и т.5, във вр. с чл.194
ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”Б”, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл..26 ал.1
от НК;
- в периода от 07.02.2010г. до
04.03.2010г. включително,
при условието на продължавано престъпление и в съучастие като
съизвършител с С.М.С. / починал/ от с. *******, в местността “Теке дере” ,край
гр. Шумен противозаконно унищожил чужди движими вещи – силов трансформатор тип
– мачтов, маслен ТМ 20/04Кв. на стойност 5820 лв. и 200 литра трансформаторно
масло на стойност 568 лв., собственост на ПХЖ “Брадърс Комерс” ЕАД – Шумен и в
землището на с. Становец, общ. Хитрино в съучастие като съизвършител с Ш.В.Ш. ***
противозаконно унищожил чужди движими вещи - силов трансформатор тип мачтов,
маслен – ТМ 100/20 Кв. на стойност 7660 лв. и 150 литра трансформаторно масло
на стойност 426 лв.,
собственост на “ Е.ОН България Мрежи” АД – гр. Варна, всичко на обща стойност
14 474 лв., като причинените вреди са значителни – престъпление по чл.216 ал.5 предл.1, във вр. с чл.216 ал.1 ,
във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт по отношение на подс. А.М.Д. е посочено, че
в
периода 07.02.2010г. до 04.03.2010г. включително, при условието на продължавано
престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и
използване на техническо средство -
щанга и ключ, след предварителен сговор и съучастие като съизвършител с лицата С.П.Б.
*** и С.М.С. / починал/ от с. *******, в местността “Теке дере” край гр. Шумен
отнел чужди движими вещи – 80 кг. меден проводник от силов трансформатор тип –
мачтов, маслен ТМ 20/04Кв. на стойност 902.40 лв., от владението на Д.И.Д. ***,
собственост на ПХЖ “Брадърс Комерс” ЕАД – Шумен и в землището на с. Становец,
общ. Хитрино в съучастие
като съизвършител с С.П.Б. и Ш.В.Ш. *** отнел чужди движими вещи – 110 кг.
тоководещ проводник от силов трансформатор тип мачтов, маслен – ТМ 100/20 Кв на
стойност 1240.80 лв. от владението на Г.П.Ж. ***, собственост на “ Е.ОН
България Мрежи” АД
– гр. Варна, 1 бр. очила с диоптър и 1бр. клещи на обща стойност 49.60 лв. от
владението и собственост на С.А.С. ***, всичко на обща стойност 2192.80 лв. ,
без тяхно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай
и е извършено повторно – престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 , т.4 , т.5 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1,
във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.26
ал.1 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт по отношение на подс.Ш.В.Ш.
е посочено, че:
- в периода 03.03.2010г. до
04.03.2010г. включително,
в землището на с. Становец, общ. Хитрино, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо
средство - щанга и ключ, след
предварителен сговор и съучастие като съизвършител с лицата С.П.Б. *** и А.М.Д.
*** отнел чужди движими вещи – 110 кг. тоководещ проводник от силов
трансформатор тип мачтов, маслен – ТМ 100/20 Кв на стойност 1240.80 лв. от
владението на Г.П.Ж. ***, собственост на “ Е.ОН България Мрежи” АД – гр. Варна, 1
бр. очила с диотър и клещи на обща стойност 49.60 лева, от владението на С.А.С.
***, всичко на обща стойност 2 192.80 лева, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието не представлява маловажен случай и е извършено повторно,-
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 , т.4 ,
т.5 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК;
- в периода от 03.03.2010г. до
04.03.2010г. включително, в землището на
с. Становец, общ. Хитрино в съучастие като съизвършител с лицето С.П.Б. ***
противозаконно унищожил чужди движими вещи - силов трансформатор тип мачтов,
маслен – ТМ 100/20 Кв. на стойност 7660 лв. и 150 литра трансформаторно масло
на стойност 426 лв., собственост на “
Е.ОН България Мрежи” АД – гр. Варна,
всичко на обща стойност 8086 лв., като причинените вреди са значителни –
престъпление по чл.216 ал.5 предл.1, във вр. с чл.216 ал.1 , във вр. с чл.20
ал.2 от НК
С разпореждане от 15.06.2010г. обвиняемите са
предадени на съд за възведеното с обвинителният акт обвинение.
Досъдебното производство е
приключено в присъствието на подс. А.М.Д.. Същият е уведомен и за образуваното
срещу него съдебното
производство. Копие от обвинителният акт, разпореждането на съда и призовката
за насроченото съдебно заседание са получени на 22.06.2010г. от лице, за което
е отразено , че е съпруга на подсъдимия. Въпреки
редовното връчване на книжата и призовката, подс. Д. не се яви в първото
съдебно заседание. Призовката за
следващото съдебно заседание насрочено за 26.07.2010г. е получена лично от подсъдимия на
16.07.2010г.. Същият отново не се яви. От изисканата справка за задгранични
пътувания се установи, че подсъдимият на 21.07.2010г.
е напуснал територията на Р България, след което няма регистрирани влизания в
страната. Обявен е за ОДИ с тел. № 36523/15.08.2010г.
на ДНСП. Постъпила е справка, че подсъдимият е в чужбина, а също така и справка от ОД на
МВР- Шумен, че до момента не е
установен. При тези данни е видно, че правото на подсъдимият на
участие в наказателното производство е
накърнено по причини , стоящи в процесуалното му поведение. Той е знаел, че
срещу него е започнало наказателно производство и въпреки това е напуснал територията
на Р България. При тези обстоятелства за съдът се
поражда убеждението, че лицето се е укрило с цел избягване на наказателно
преследване. На основание чл.269 ал.3 т.3 б.”А” от НПК, делото бе разгледано по
реда на задочното производство, тъй като съдът е намери, че отсъствието на подсъдимият не би попречило за разкриване на обективната
истина.
По искане направено в писмен вид преди началото на
съдебното следствие ощетеното юридическо лице -“Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД – гр.Варна е конституирано като
граждански ищец и са приети за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявените от него граждански
искове за причинени имуществени вреди в
размер на 1240.80 лева солидарно срещу тримата подсъдими, в резултат на
извършеното престъпление – кражба и в размер на 8086 лева солидарно срещу подс.
Б. и подс. Ш. , в резултат на извършено от тях
престъпление – унищожаване, и двата ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите.
По искане направено в писмен вид преди началото на
съдебното следствие ощетеното юридическо лице – ПХЖ “ Брадърс Комерс” ЕАД -
Шумен е конституирано като граждански ищец и са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявените от него граждански искове за
причинени имуществени вреди в размер на
902.40 лева солидарно срещу
подсъдимите Б. и Д., в резултат на извършеното престъпление – кражба и в размер
на 6 388 лева срещу подс. Б., в резултат на извършено престъпление –
унищожаване, и двата ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите.
В съдебно заседание
представителят на ШРП
поддържа повдигнатите обвинения по отношение на тримата
подсъдими. По отношение на подс.С.П.Б.
предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание 4 години “лишаване от свобода” за извършеното от него престъпление от общ
характер наказуемо по чл. 196 ал.1 т.2 от НК и 1 година “лишаване от свобода”
за престъплението по чл.216 ал.5 от НК и на основание чл.23 ал.1 от НК да бъде
наложено най - тежкото от тях, а именно 4 години “лишаване от свобода”.
Предлага на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК да бъде извършено
пълно групиране на влезлите в сила съдебни актове , с
които са наложени наказания на подс. Б. като бъдат оформени няколко отделни групи от наказания. По
отношение на подс. А.М.Д. представителят на ШРП предлага да бъде наложено наказание от 2 години
“ лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението да бъде
отложено за срок от 4 години, а също така да бъде определено и общо наказание
на основание чл.25 от НК. По отношение
на подс. Ш.В.Ш. пледира за налагане на наказание за деянието по чл.195 ал.1 от НК - 2 години “ лишаване от свобода”,
като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението да бъде отложено за срок от 4
години и 8 месеца “лишаване от свобода, изпълнението ,
на което да бъде отложено за срок от 3 години, за деянието по чл.216 ал.5 от НК. На основание чл.23 ал.1 от НК да бъде наложено най - тежкото от тях. По
отношение на гражданските искове изразява становище, че същите следва да бъдат
уважени. Относно наложените на подсъдимите мерки за неотклонение “ подписка”,
изразява становище, че следва да бъдат отменени.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият С. Б.
се признава за виновен. В последната си дума заявява, че съжалява за извършеното.
Защитникът на подсъдимия – адв. М. К. в хода на съдебните прения пледира за
налагане на наказание 3 години “ лишаване от свобода” с приложение
на чл.23 ал.1 от НК. По отношение на гражданските искове не изразява становище.
Предвид обстоятелството, че по
отношение на подс. А.М.Д. делото е разгледано по реда на задочното
производство, в хода на съдебното следствие не е извършван разпит на
подсъдимия. На основание чл.279 ал.1 т.2 от НПК са приобщени обясненията му дадени
в хода на досъдебното производство пред съдия в качеството му на обвиняем.
Същият се признава за виновен и дава обяснения. Защитникът на подсъдимия – адв.
В. Б. в хода на съдебните прения пледира за налагане на наказание 1 година “лишаване
от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години. По
отношение на гражданските искове не изразява становище.
В хода на съдебното следствие
подс.Ш.Ш. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение
и дава обяснения. В последната си дума заявява, че съжалява за извършеното.
Защитникът на подсъдимия – адв. В. Д. в хода на съдебните прения пледира за
оневиняване на подзащитния му , относно част от
предмета на престъпното посегателство, а именно за отнемането на очила с диоптър
и клещи на стойност 49.60 лева. Предлага на съда да наложи на подсъдимия
наказание 1 година “лишаване
от свобода” за извършеното от него
престъпление от общ характер наказуемо по чл. 195 ал.1 от НК и 8 месеца
“лишаване от свобода” за престъплението по чл.216 ал.5 от НК като на основание чл.23 ал.1 от НК бъде наложено най- тежкото от тях, а именно 1
година “лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3
години. По отношение приетите граждански искове предявени от “Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД –
гр.Варна счита, че
следва да бъдат уважени в размер до 8086 лева.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимите С.Б., А.Д. и Ш.Ш. се
познавали като последния бил доведен син на подс. Д.. На 07.02.2010г.
С.М.С. / починал / от с. *******, подс. С.Б. и подс. А.Д. се отправили с
управлявания от последния автомобил към местността “Теке дере” край гр. Шумен, където източно от
пътя за кв. Макак, се намирал силов
трансформатор тип – мачтов, маслен ТМ 20/04Кв. , собственост на ПХЖ “Брадърс
Комерс “ ЕАД – Шумен. Подс. Д. спрял автомобила в близост до мястото и останал
в него, а подс. С.Б. и
С.С. взели предварително приготвените от тях щанга и гаечен ключ и тръгнали пеш
през нивата към трафопоста. С. спрял електрозахранването
на трансформатора и заедно с
подс. Б. развили болтовете му и го разглобили. Обърнали го, за да изтече
намиращото се в него масло , след което извадили от трансформатора три бобини с
навивки от медни проводници. Двамата ги пренесли до автомобила, в който ги
чакал подс. Д.. Тримата ги натоварили и се отправили в посока гр. Варна . В
местността “ Побити камъни “ спрели и обгорили проводниците. На мястото
оставили и част от дрехите си, тъй като били изцапани с масло. Медните
проводници продали в пункт за изкупуване на цветни метали в гр. Варна.
Получената сума си поделили.
На 03.03.2010г.
подсъдимият С.Б. предложил на подсъдимите А.Д. и Ш.Ш. да откраднат бобини от
друг трансформатор край с. Становец. Късно вечерта, отново
с автомобила на подс. Д.,***, в чието землище се
намирала Помпена станция. Автомобилът
управлявал подс. Д.. Подс. Д. спрял автомобилът на асфалтовият път, тъй като
било невъзможно да се стигне с него до Помпената станция. Подсъдимите Б. и Ш.
взели от автомобила ключове, ножовка и щанга и се отправили пеш по черен път към
Помпената станция. Разбили вратата на трафопоста, собственост на “Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД – гр.Варна. Подс. Б. спрял
електрозахранването, след което развили болтовете на трансформатора и го съборили на земята, при
което изтекло намиращото се в него
масло. Извадили от трансформатора три бобини с навивки от медни проводници. От
друго помещение в помпената станция подс. С.Б. взел очила и клещи. Пренесли
бобините на гръб в близост до автомобила на подс. Д., натоварили ги и тримата
се отправили към
гр. Варна. На същото място в местността “Побити камъни” ги обгорили. Там подс. Ш. оставил якето си – кафяво на цвят с надпис
“Дизел”, тъй като било изцапано с масло. Натоварили обгорените проводници в автомобила и ги
продали на същият пункт в гр. Варна. Получената сума си поделили.
На 30.03.2010г. при проведен
оглед в местността “Побити камъни” била намерена обгоряла тревна площ, в която
били разхвърлени множество обгорени елементи от негорим материал и множество бели ,
плетени изолации. В близост до мястото били намерени и иззети дрехи, ръкавици, обувки, между които
и кафяво джинсово яке с надпис “ DIESEL” на гърба.
Според заключенията на
изготвените съдебно – икономически експертизи стойността на 80 кг. меден проводник от силов
трансформатор тип – мачтов, маслен ТМ 20/04Кв. собственост на ПХЖ “Брадърс
Комерс” ЕАД – Шумен е 902.40 лв., а
стойността на 110 кг. тоководещ проводник от силов трансформатор тип мачтов,
маслен – ТМ 100/20 Кв,собственост на “ Е.ОН България
Мрежи” АД – гр. Варна е 1240.80 лв.. Отнетите 1 бр. очила с диоптър и 1бр. клещи
, собственост на С.А.С. *** са на стойност 49.60лева. Унищоженият
силов трансформатор тип – мачтов, маслен ТМ 20/04Кв. собственост на ПХЖ
“Брадърс Комерс” ЕАД – Шумен е на стойност 5820 лв., а 200 литра
трансформаторно масло е стойност 568 лв.. Унищоженият силов трансформатор тип мачтов, маслен – ТМ
100/20 Кв., собственост на “ Е.ОН България Мрежи” АД – гр. Варна е на стойност 7660 лв., а 150
литра трансформаторно масло е на стойност 426 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подс. Ш.,
приобщените по реда на чл.279 от НПК обяснения на подсъдимите Б. и Д., показанията на свидетелите,
заключенията на изготвените експертизи,
поддържани от вещото лице в с.з. и приети от съда, както и от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК. Събраните по делото доказателства по безспорен начин доказват,
че извършители на инкриминираното деяние са подсъдимите – Б.
, Д. и Ш.. Подсъдимите
признават вината си. Обясненията на подсъдимите за всеки от основните моменти са в унисон и се подкрепят от показанията на разпитаните
свидетели в хода на
съдебното следствие и
свидетелските показания
приобщените по реда на чл.281 от НПК. Установеното при извършените огледи на местопроизшествия
също кореспондира изцяло с обясненията на подсъдимите. По отношение на обвинението на подс. Ш. по
чл.195 ал.1 т.3 , т.4 , т.5 и т.7, във вр. с чл.194
ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, при посочването на
общата стойност на предмета на престъпно посегателство е допусната техническа
грешка при пресмятането. Посочено е, противозаконно отнетите вещи са на
обща стойност 2 192.80 лева. При
събиране на стойностите на отделните вещи, се установява ,
че общата им стойност е 1290.40 лева, поради което подс. Ш. бе оправдан за
разликата до 2 192.80 лева. В хода на съдебното производство не се събраха
нито преки, нито косвени доказателства, че пос.Ш. има съпричастност към
противозаконното отнемане на очилата и клещите собственост на С.С., поради
което същият бе оправдан и за тази част от предмета на престъпно посегателство.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност съдът приема, че: подс. С.П.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196 ал.1 т.2,
във вр. с чл.195 ал.1 т.3 , т.4 и т.5,
във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”Б”, във вр. с чл.20 ал.2, във
вр. с чл..26 ал.1 от НК и по чл. чл.216 ал.5 предл.1, във вр. с чл.216 ал.1 , във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, подс. А.М.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по
чл.195 ал.1 т.3 , т.4 , т.5 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр.
с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във
вр. с чл.26 ал.1 от НК, подс. Ш.В.Ш. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195 ал.1 т.3 , т.4 , т.5 и т.7, във
вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК и по чл.216
ал.5 предл.1, във вр. с чл.216 ал.1 , във вр. с чл.20 ал.2 от НК, защото:
По отношение на престъплението кражба:
* обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване
правото на собственост върху движими вещи ;
* от обективна страна подсъдимите
чрез своите действия са
отнели чужди движими вещи с
определена стойност от владението на другиго,като са
прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е
упражнявала от свидетелите Д.И.Д. и Г.П.Ж.
и са установили своя фактическа власт върху тях, без тяхно съгласието
-
квалификацията по т.3 на чл.195 ал.1 от НК е налице, тъй като за осъществяване
на съответното деяние подсъдимите са повредили преграда здраво направена за
защита на имот , разбивайки вратата на трансформатора
при втората кражба;
-
квалификацията по т.4 на чл.195 ал.1 от НК е налице, тъй като подсъдимите са
използвали щанга и
гаечни ключове;
* субект на престъплението са пълнолетни вменяеми лица, които не са
имали фактическа власт върху движимите вещи
предмет на престъплението и не са били техен собственик;
-
квалификацията по т.5 на чл.195 е налице, тъй като деянието е извършено от три
лица сговорили се предварително за осъществяването на кражбата, като случаят не
е маловажен;
- по отношение на подсъдимия Б. е налице
квалификация по чл.196 ал.1 т.2 от НК - престъплението извършено от подс. Б.
представлява опасен рецидив на основание чл.29 ал.1 от НК, тъй като е извършил деянието след като е бил осъждан
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като имат налагани и ефективни наказания „лишаване от свобода” сред
тях.
- по отношение подсъдимите Д. и Ш. е налице квалификация по т.7 чл.195 ал.1 от НК -
престъплението е извършено при
повторност, тъй като подсъдимите са извършили деянието, след като са били осъдени
с влязла в сила присъда за друго такова престъпление;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимите с пряк умисъл – те са съзнавал, че лишават
от фактическа власт владелеца на
чуждите движими вещи, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и
са целяли да установят тази власт върху предметите на престъплението и да се
разпореждат с тях в свой интерес (имали
са намерение противозаконно да ги присвоят)- т.е. съзнавали сае обществено
опасния характер на деянието и са целяли настъпването на обществено-опасните
последици;
Квалификацията на
престъплението следва да се приложи във връзка с чл.20 ал.2 от НК по отношение
на подсъдимите, тъй като същите са съучастници в извършването на това
престъпление - и тримата са участвали в самото изпълнение на престъплението,
т.е. те са съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.
Квалификацията на престъплението
следва да се приложи и във връзка с чл.26 от НК по отношение на подсъдимите Б. и Д.,
тъй като двамата са извършили две деяния, които осъществяват
поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което второто деяние от обективна и субективна страна
представлява продължение на първото.
Причините
за извършване на престъплението се
свеждат до незачитане правото на собственост другиму.
По отношение на престъплението по чл.216 ал.5 пр.1 от НК:
* обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване
правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимите чрез своите
действия са
въздействали пряко върху чужди движими вещи – трансформатори
, собственост на “ Е.ОН България Мрежи”
АД – гр. Варна и ПХЖ “Брадърс Комерс” ЕАД – Шумен, вследствие на което
върху тях са настъпили изменения; с деянието си подсъдимите са унищожили
трансформаторите, тъй като са ги променили отрицателно по отношение на
първоначалното им предназначение и в резултат на действията им те са станали
негодни за употреба. Видно от експертното заключение стойността на предмета на
престъплението е 14 474 лева по обвинението на подс. Б. и 8086 лева по
обвинението на подс. Ш., което обосновава квалификацията по ал.5 на
чл.216 от НК – причиняване на значителни вреди;
* субект на престъплението са пълнолетни
вменяеми лица; които не са имали фактическа власт върху вещите
предмет на престъплението и не са били техен собственик;
*
от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с
евентуален умисъл - - те са съзнавали, че въздействат върху чужда вещ, допускали
са настъпването на обществено опасните последици като възможен допълнителен резултат от действията им, с
настъпването на които са се съгласили, преследвайки целта си да отнемат част от
вещите, а именно трансформаторните бобини;
Квалификацията на престъплението следва да
се приложи във връзка с чл.20
ал.2 от НК, тъй като подсъдимите Б. и Ш. са
съучастници в извършването на това престъпление - и двама са
участвали в самото изпълнение на
престъплението ,
т.е. те са съизвършители
по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.
Квалификацията
на престъплението следва да се приложи и във връзка с чл.26 от НК по отношение
на подсъдимият Б.,
тъй като е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто
деяние от обективна и субективна страна представлява продължение на първото.
Причините
за извършване на престъпленията се
свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към набавяне на
облаги по лесен , но недопустим от закона начин.
При определяне на наказанието на подсъдимите за извършените от тях
престъпления съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимите, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимите:
По отношение на подс. С.Б.:
* смекчаващите вината
обстоятелства - самопризнания, осъзнава вината си,
добросъвестно поведение в наказателния процес;
*
отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
По отношение на подс.А.Д.:
* смекчаващите вината
обстоятелства - самопризнания в хода на досъдебното производство;
*
отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
По отношение на подс.Ш.Ш.:
* смекчаващите вината
обстоятелства - самопризнания, осъзнава вината си,
добросъвестно поведение в наказателния процес;
*
отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите, като наказанията бъдат определени , при
наличието на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и липса на отегчаващи такива. Съдът не констатира многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Не е налице и изключително такова, което обуславя определяне на наказанията при условията на чл.54 от НК.
Подс. С.П.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 , т.4 и т.5, във вр. с чл.194
ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”Б”, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл..26 ал.1
от НК и по чл. чл.216 ал.5 предл.1, във вр. с чл.216 ал.1 ,
във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
За престъплението по чл.196 ал.1 т.2 от НК
е предвидено наказание "лишаване от свобода” от 3 до 15 години, а за престъплението по
члр.216 ал.5 от НК “лишаване от свобода”
до 10 години. Съобразявайки горните обстоятелства съдът намира, че справедливо и съответно на
извършеното от подс. Б. ще бъде определяне на наказание “лишаване от свобода”
при условията на чл.54 от НК, което при наличието на констатираните смекчаващи
вината обстоятелства, следва да бъде в размер малко над минималния предвиден от
закона, а именно четири години по първото обвинение и една година по второто. Налице са предпоставките
на чл. 23 ал. 1 от НК за определяне на
подс. С.Б. едно общо наказание от така наложените, а именно 4 години « лишаване
от свобода». Така определеното наказание "лишаване от
свобода" подс. Б. следва да изтърпи
ефективно, тъй като предишните му
осъждания са обективна пречка за приложението на чл.66 от НК. Определеният размер на наказанието следва да бъде изтърпян на
основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС при
първоначален СТРОГ режим в затворническо
заведение от закрит тип. Също така по отношение на подс.Б.,
съдът намери основание за приложение на чл.25 ал.1 от НК вр. чл.23
ал.1 от НК като определи едно общо наказание от наложеното наказание с
настоящата присъда и с наложените по присъда №83/14.06.2010г. по НОХД № 249/2010г. на НПРС,
влязла в законна сила на 30.06.2010г., присъда №39/10.12.2010г. по НОХД №455/2010г. на Окръжен съд
– Добрич, влязла в законна сила на 28.12.2010г. до
размера на най- тежкото от тях, а именно 4
/ четири / години “лишаване от
свобода”. Деянията
по тези дела са в съотношение на съвкупност - извършени са, преди да е имало
влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях. По отношение на така
определеното общо наказание "лишаване от свобода", съдът определи
първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит
тип. На
основание чл.59 ал.2, във вр. с ал.1 от НК съдът приспадна задържането на подс. Б. за
срок от 24 часа по ЗМВР, а на основание чл. 25, ал. 2
от НК от така определеното общо наказание следва да се приспадне и изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.
В хода на съдебните прения представителят
на ШРП прави искане да бъде извършено
пълно групиране на наказанията на
осъдения и налагане на общо наказание за тях., като бъдат формирани няколко съвкупности. Преди
постановяване на настоящият съдебен акт са били извършвани групирания на наказанията на подс. Б. чрез
формиране на отделни съвкупности. Престъпленията,
за които е постановена настоящата присъда е в отношение на съвкупност само с някои от предходните.. Наказанието по настоящата присъда следва да се включи във
формирана съвкупност от Добрички окръжен съд включваща - присъда №83/14.06.2010г. по НОХД № 249/2010г. на НПРС, влязла в законна
сила на 30.06.2010г. и присъда №39/10.12.2010г. по НОХД №455/2010г.
на Окръжен съд – Добрич, влязла в законна сила на 28.12.2010г.. без това да налага промяна на формираните други съвкупности. Поради липсата на основания да се извършва прегрупиране на наказанията
извън тези по горепосочените съдебни актове съдът счита, че не следва да се
извършва цялостно групиране , а частично такова като наказанието по настоящата
присъда бъде кумулирано с тези по НОХД №
249/10г. на НПРС и НОХД 455/10г. на ДОС.
Пподс. А.М.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.195
ал.1 т.3 , т.4 , т.5 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във
вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1
от НК, за което е предвидено наказание "лишаване от свобода” от 1 до 10 години. Съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното от подс.Д. ще бъде определяне на наказание “лишаване от
свобода” при условията на чл.54 от НК, което при наличието на констатираните
смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, следва да бъде в размер малко над минималния предвиден от закона, а именно 2 години “ лишаване от
свобода”.По отношение на така определеното наказание "лишаване от
свобода", съдът счита, че са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.66
ал.1 от НК по
отношение на подсъдимият и че
за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на
наказанието, така че условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК ще бъде
достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимата. В този смисъл съдът определи на
подс.Д. изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Също така по отношение на подс.Д.,
съдът намира, че са
налице основанията за приложение на чл.25 ал.1 от НК вр. чл.23 ал.1 от НК като определи едно общо наказание от наложеното
наказание с настоящата присъда и по присъда №30/19.04.2010г. по
НОХД №645/2009г. на РС - Девня, влязла в законна сила на 05.05.2010г. до размера на
най- тежкото от тях, а именно 2 / две / години “лишаване от свобода”. Деянията по тези дела са в
съотношение на съвкупност - извършени са, преди да е имало влязъл в сила
съдебен акт, за което и да е от тях. По отношение на така определеното общо
наказание "лишаване от свобода", съдът определи изпитателен срок от 4 години, считано от
влизане на присъдата в сила.Така определения размер на общото наказание, съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената. Освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Подс. Ш.В.Ш. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.195
ал.1 т.3 , т.4 , т.5 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във
вр. с чл.20 ал.2 от НК и по чл.216 ал.5 предл.1, във вр. с чл.216 ал.1 , във
вр. с чл.20 ал.2 от НК. За
престъплението по чл.195 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода” от 1 до 10 години, а за
престъплението по члр.216 ал.5 от НК “лишаване от свобода” до 10 години. Съобразявайки горните
обстоятелства съдът
намира, че справедливо и съответно на извършеното от подс.Ш. ще бъде определяне на наказание “лишаване от свобода”
при условията на чл.54 от НК, което при наличието на констатираните смекчаващи
вината обстоятелства, следва да бъде в размер малко над минималния предвиден от
закона, а именно 1
година и 6 месеца по първото
обвинение и 8 месеца по второто. Налице са предпоставките на чл. 23 ал. 1 от НК
за определяне на подс.Ш. едно общо наказание от така наложените, а именно 1
година и 6 месеца « лишаване от свобода». По отношение на така определеното наказание "лишаване от
свобода", съдът счита, че са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.66
ал.1 от НК по
отношение на подсъдимият и че
за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на
наказанието, така че условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК ще бъде
достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимата. В този смисъл съдът определи на
подс.Д. изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът определи това наказание с
оглед обществената опасност на подсъдимия според данните за личността му. Така
определеното наказание , съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявеният граждански иск “Е.ОН България Мрежи” АД – гр. Варна
солидарно срещу подсъдимите С.П.Б., А.М.Д. и Ш.В.Ш. за претърпени имуществени
вреди, в резултат на извършената от тях кражба, предвид установения
факт, че не са върнати отнетите вещи, нито е възстановена тяхната стойност съдът счита, че иска се явява основателен и доказан до размера на
причинените вреди , а именно – 1240.80 лева. Съдът счита, че сумата следва
да бъде присъдена солидарно, доколкото и тримата са участвали в самото изпълнение на престъплението , т.е. те са
съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от
НК и следва да носят
солидарна отговорност за причинените имуществени вреди. Съдът счита, че сумата следва да
бъде присъдена и ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното й изплащане.
По отношение на предявеният граждански иск “Е.ОН България Мрежи” АД – гр. Варна
солидарно срещу подсъдимите С.П.Б. и Ш.В.Ш. за претърпени
имуществени вреди, в резултат на
извършеното от тях престъпление по
чл.216 ал.5 от НК предвид установения факт, че унищожените вещи не са заместени , нито е възстановена тяхната стойност съдът счита че искът е
основателен и доказан по основание и в размер до причинените щети. Съдът намира
за основателно възражението на защитника на подс. Ш. – адв. В. Д., че гражданският иск
за причинените вреди в резултат на
деянието по чл.216 ал.5 от НК не следва да бъде уважаван до пълният му предявен размер, доколкото в
него е включена и стойността на противозаконно отнетите вещи, за които е
предявен отделен иск. Доколкото противозаконно отнетите вещи са съставна част от унищоженият
трансформатор и съдът уважи предявеният
граждански иск за претърпените имуществени вреди, в резултат на извършената от
подсъдимите кражба, равностойността на тези вещи следва да бъде извадена от
общата стойност на унищоженият трансформатор, тъй като в противен случай би се
стигнало до повторно осъждане на подсъдимите. Съдът счита, че сумата следва да
бъде присъдена и ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното й изплащане.
По отношение на предявеният граждански иск от ПХЖ “Брадърк Комерс” ЕАД - Шумен солидарно срещу подсъдимите С.П.Б. и А.М.Д. за
претърпени имуществени вреди, в резултат на извършената от тях
кражба, предвид установения факт, че не са върнати отнетите вещи, нито е възстановена тяхната
стойност съдът счита, че иска се явява основателен и доказан до
размера на причинените вреди , а именно – 902.40 лева. Съдът счита, че сумата следва
да бъде присъдена солидарно, доколкото и двамата са участвали в самото изпълнение на престъплението, т.е. те са
съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от
НК и следва да носят солидарна отговорност за причинените имуществени
вреди. Съдът
счита, че сумата следва да бъде присъдена
и ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
По отношение на предявеният граждански от ПХЖ “Брадърк Комерс” ЕАД - Шумен срещу подсъдимият С.П.Б. за претърпени
имуществени вреди, в резултат на
извършеното от тях престъпление по
чл.216 ал.5 от НК предвид установения факт, че унищожените вещи не са заместени , нито е възстановена тяхната стойност съдът счита че искът е
основателен и доказан по основание и в размер до причинените щети. Съдът
намира, че
гражданският иск не следва да бъде уважаван до пълният му предявен размер, доколкото в
него е включена и стойността на противозаконно отнетите вещи, за които е
предявен отделен иск. Доколкото противозаконно отнетите вещи са съставна част от унищоженият
трансформатор и съдът уважи предявеният
граждански иск за претърпените имуществени вреди, в резултат на извършената от
подсъдимите кражба, равностойността на тези вещи следва да бъде извадена от
общата стойност на унищоженият трансформатор, тъй като в противен случай би се
стигнало до повторно осъждане на подсъдимият С.Б.. Съдът счита, че сумата
следва да бъде присъдена и ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимите направените разноски в хода
на производството, както и държавна
такса върху уважения размер на гражданските искове.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: