№ 8442
гр. С, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110107846 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от П. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Б Б БЛ. ..., чрез
адв.Н., със съдебен адрес гр.Б, ул.“С“ №..., ет.1, насочени срещу „Т С“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.С, ул.“Я“ №, представлявано от А А, за признаване за установено, че
ищеца не дължи на ответното дружество сумите, за които на 27.04.2016 г. е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 29290/2014 г. по описа на СРС, 25 състав, въз основа на
който е образувано изп.дело № 20168410408927 по описа на ЧСИ Н М, рег.№.. от КЧСИ, а
именно: главница за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. в размер на 2538.27 лв. и
законна лихва за периода от 30.06.2011 г. до 15.04.2014 г. в размер на 404,38 лв.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се сочи, че въз основа на изп.лист по ч.гр.д.№ 29290/2014 г. по
описа на СРС, ответникът е образувал пред ЧСИ Н М, рег.№.. от КЧСИ изп.дело №
20168410408927. Според ищеца в това изп.производство не са извършвани същински
изп.действия. Изпращани са запорни съобщения, последното от които от 02.02.2017 г., по
които не са налагани запори и същите не са в състояние да прекъснат започналата да тече
погасителна давност. В исковата молба се сочи, че давността за процесните вземания е
изтекла най-късно на 02.02.2020 г., като са били налице и предпоставките по чл.433, ал.1, т.8
от ГПК за прекратяване на изп.дело, но нарочен акт от ЧСИ не е издаден.
С оглед на това от съда се иска да се установи недължимостта на процесните суми.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Ответникът оспорва иска с твърдения за
приложение на общата 5-годишна погасителна давност за процесните вземания, като цитира
съдебна практика в тази насока. Излага подробни доводи, че влезлите в сила заповеди за
1
изпълнение по своите правни последици са аналогични с влезлите в сила решения.
Отделно от това се сочи, че с молбата за образуване на изп.дело пред ЧСИ Сия
Халаджова от 31.03.2017 г. давността е прекъсната, доколкото в нея се съдържа искане за
предприемане на изп.действия и възлагане на ЧСИ на правата по чл.18 от ЗЧСИ.
Ответникът се позовава на мотивите на ТР 2/2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на
ОСГТКВКС. Отбелязва, че за да бъде прекъсната давността е достатъчно взискателят да е
поискал извършване на изп.действие, като без значение е дали с тях е удовлетворен
кредитора. В тази насока се позовава на подадената на 03.10.2016 г. молба за образуване на
изп.дело, с която е поискано извършването на изп.действия чрез възлагане по реда на чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ.
Ответникът обръща внимание и че за срока от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. с чл.3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, са спрени
давностните срокове.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответникът не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е обусловена от
изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следва обаче да
се има предвид, че когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда
на чл.439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания и спирания на давността.
С оглед изложеното и данните по делото, настоящият съд намира исковата претенция
за допустима.
По основателността на предявения иск по чл.439 от ГПК, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
с влязло в сила на 15.04.2016 г. решение от 07.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 50335/2014
г. по описа на СРС, 25 състав, е прието за установено, че П. В. К., дължи на „Т С“ ЕАД
2
следните суми: главница за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. в размер на 2538.27 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 31.05.2014 г. до окончателното изплащане и законна
лихва за периода от 30.06.2011 г. до 15.04.2014 г. в размер на 404,38 лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
29290/2014 г. по описа на СРС, 25 състав, като за същите суми на 27.04.2016 г. бил издаден
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 29290/2014 на СРС, 25 с-в., както и че за принудително
събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано
изпълнително дело № 20168410408927/2016 г. по описа на ЧСИ Н М, като по посоченото
изпълнително дело ответникът претендира заплащането от ищеца на процесните суми.
По отношение на характера на вземанията за топлоенергия и периодът от време, с
течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД. В случая обаче се прилага
общата 5-годишна давност, доколкото се касае за вземания, установени с влязло в сила
съдебно решение – по арг. от чл.117, ал.2 ЗЗД.
Безспорно давност за процесните вземания не е текла по време на исковото
производство по гр.д.№ 50335/2014 г. по описа на СРС, 25 състав, доколкото същата е
прекъсната с предявяване на иска – чл.116, б“б“ от ЗЗД. След влизане на решението в сила
на 15.04.2016 г., е започнала да тече нова давност, която изтича на 15.04.2021 г.
Видно от представеното копие на изпълнително дело № 20168410408927/2016 г. по
описа на ЧСИ Н М, същото е образувано на 03.10.2016 г. за принудително събиране на
сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като ответникът е подал молба до
съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като с
молбата взискателят е възложил на ЧСИ да извършва действията по чл. 18 ЗЧСИ. На гърба
на изпълнителния лист е отбелязано, че от м.11.2016 г. до м.03.2017 г. по изпълнителното
дело са постъпвали плащания. На 03.10.2016 г. е насрочен опис на движимото имущество,
собственост на длъжника, който ще се извърши на 10.01.2017 г. Със запорно съобщение от
28.10.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 17.09.2018
г. е насрочен опис на движимото имущество, собственост на длъжника, който ще се
извърши на 20.11.2018 г. С молба от 02.09.2019 г. взискателят е поискал извършването на
изпълнителни действия – опис на движими вещи на длъжника. С молба от 09.10.2019 г.
взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия – опис на движими вещи на
длъжника. На 18.10.2019 г. е насрочен опис на движимото имущество, собственост на
длъжника, който ще се извърши на 06.12.2019 г. На 15.09.2020 г. е насрочен опис на
движимото имущество, собственост на длъжника, който ще се извърши на 27.10.2020 г. С
молба от 07.10.2021 г. взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия. На 01.12.2021 г. е насрочен опис на движимото имущество, собственост на
длъжника, който ще се извърши на 04.02.2022 г.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам
3
по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително
действия в рамките на определения изпълнителен способ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело
(когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия или
възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто не е настоящият случай), изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника,
извършването на справки. С подаването на молба за образуване на изпълнително
производство е прекъснат давностният срок. Впоследствие, с извършването
на описаните по-горе изпълнителни действия също така е прекъснат давносният срок. От
всяко прекъсване на давностния срок започва да тече нов такъв, който, както беше посочено,
е 5-годишен и към настоящия момент не е изтекъл, поради което и задълженията на ищеца
не са погасени по давност.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски за възнаграждение
на юрисконсулт от 100 лв., определено от съда на основание чл. 78, ал.8 от ГПК и в
минималния размер по чл. 25 НЗПП.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 ГПК предявени от П. В. К., ЕГН
**********, с адрес гр. С, ж.к.Б Б БЛ. ..., чрез адв.Н., със съдебен адрес гр.Б, ул.“С“ №...,
ет.1, насочени срещу „Т С“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ №,
представлявано от А А, за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответното
дружество сумите, за които на 27.04.2016 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
29290/2014 г. по описа на СРС, 25 състав, въз основа на който е образувано изп.дело №
20168410408927 по описа на ЧСИ Н М, рег.№.. от КЧСИ, а именно: главница за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. в размер на 2538.27 лв., ведно със законната лихва, считано от
31.05.2014 г. до окончателното изплащане и законна лихва за периода от 30.06.2011 г. до
15.04.2014 г. в размер на 404,38 лв.
ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Б Б БЛ. ..., да заплати на „Т
С“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ №, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
сумата в размер на 100 лв., представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5